На 82-годишна възраст почина легендата на Левски и българския футбол Добромир Жечев.


Бобата, както всички наричаха железния бранител, изиграва 193 мача със синия екип, в които отбелязва 16 гола. Той е двукратен шампион със "сините", както и двукратен носител на Купата на България.


През 1981 година той е назначен и за старши треньор на столичани и успява да спечели Купата на НРБ през сезон 1981/1982 година. Поставя и основите на едно от най-силните поколения на тима с играчи като Наско Сираков, Борислав Михайлов, Божидар Искренов и много други.


Бобата Жечев остава в историята и като единственият български футболист, участвал на 4 световни първенства – в Чили 1962 година, Англия 1966 година, Мексико 1970 година и Германия 1974 година, където остава резерва в двубоите, но все пак е част от разширения състав.


Левски изказва своите съболезнования на роднините и близките на големия български футболист./БЛИЦ/



Ефектът е толкова поразителен, че след нея започва  масово изграждане на пешеходни зони в много градове в страната.


Първата пешеходна зона в България – тази във Враца, посрещна своята 50-годишнина обновена с европейски средства. Създадена е през 1974 г. от арх. Иван Велев и е става популярна сред врачани като „Пробива“. Макар и оскъдна, и в съкратен обхват, тя предизвиква голям ефект, поради което започва масово изграждане на пешеходни зони в други градове в страната.

Toвa е чacт oт пpocтpaнcтвoтo нa бyлeвapд „Hикoлa Boйвoдoв“. Пeшexoднaтa нacтилкa, oзeлeнявaнeтo и гpaдcкoтo oбзaвeждaнe са peaлизиpaнa cъc cкpoмни cpeдcтвa, нo oбщият eфeкт oт тaзи peaлизaция ce oкaзвa тoлкoвa гoлям, чe пpeз cлeдвaщитe гoдини зaпoчвa мacoвo изгpaждaнe нa пeшexoдни пpocтpaнcтвa във вcички нaши гoлeми, cpeдни и дopи мaлки гpaдoвe.


Caмo зa eднo дeceтилeтиe нaшaтa cтpaнa ce нapeди нa eднo oт пъpвитe мecтa в Изтoчнa Eвpoпa пo peaлизиpaнe нa пeшexoдни yлици и плoщaди.

Само врачани могат да се произнесат за истинския успех на тази улица в подобряването на качеството на живота им. По времето на първата пешеходна улица във Враца, „Гран Палас“ в Брюксел вече е превърнат в огромен паркинг, а „Новият Арбат“ в Москва е един от най-широките централни булеварди в града. 


Когато всички метрополиси на изток и запад от България са заливани от автомобилен трафик, българските градове са конструирали пешеходни улици в центровете си – Русе, Варна, Ямбол, Пазарджик, Бургас, Плевен, Пловдив… списъкът е дълъг.



Първото издание на Софийския маратон се провежда на 22 май 1983 г. и е организиран от Градския съвет по физкултура и спорт. Трасето тръгва от Народното събрание, преминава по булевард „В.И.Ленин“, стига до разклона за Нови Хан и завършва на Националния стадион „Васил Левски“.


Над 300 завършват дистанцията от 42 километра и 195 метра през пролетта на 1983 година.


Близо 50 хиляди (точната цифра е 49 921) са участнициците в първите софийски маратони през 80-те години на миналия век


Началото на надпреварата, която се провежда под егидата на вестник „Работническо дело“, е поставено на 19 май, през 1983 година, като тогава състезанието се нарича маратон за „Наградата на София“.


Популярността на състезанието е огромна и в следващите години.


През 1985 година „Гросмайсторската“ дистанция от 42 километра 195 метра е пробягана от 340 от участнците, а победител е представителят на ГДР Клаус Голдамер, който финишира за 2 часа, 24 минути и 42 секунди. Неговата награда е цветен телевизор


На втора позиция тогава се класира Васил Лечев (Несебър), който завършва за 2 часа, 25 минути и 28 секунди. Най-бърза при дамите е Петранка Николова (Силистра), финиширала за 2 часа, 56 минути и 17 секунди


Всички участници в бягането получават грамоти, шапки и значки.


Основното трасе е по булевард „Владимир Илич Ленин“ (днес носещ името „Цариградско шосе“), като участниците в маратона бягат до разклона за Нови хан и обратно до националния стадион „Васил Левски“

През следващите години маршрутът се променя многократно – между 1988 и 1990 г. например, се бягат две обиколки по 21 километра. С промените в политическата и икономическата обстановка в България след 1989 г., организацията на маратона преминава в ръцете на фондация „Спортна София“, която продължава да го развива с нова визия. Периодично трасето се адаптира към градската инфраструктура и изискванията на международните стандарти, като през 2009–2011 г. маратонската дистанция временно отпада поради логистични затруднения.


С майка си на свиждане във Военното училище. Тогава Светският днес лъв е на 15 години


Светският лъв Лорд Евгени Минчев показа една много лична снимка – той в невръстна възраст заедно с майка си и баща си. Поводът популярният пиар експертът да се върне толкова назад в годините, когато е бил 3-4 годишен, е рожденият ден на майка му Лула.


„Девойче от село Баня, която ме е отгледала и възпитала както е могла. Даваше ми следните напътствия – Не кради, Не лъжи, Не убивай. Нещо като трите Божии заповеди на леля Лушка, както я наричаха всички. Винаги имах шест стотинки сутрин за баничка. И шест за боза. Богатството на онези времена…“, написа Лорд Евгени Минчев във фейсбук.

Малкият лорд заедно с родителите си


„Дали съм бил добър син, не мога да кажа. Спомням си за нея много често, запалвам свещ в църквата за мир на душата и. Благодаря и за онова, което е посадила в мен, за разцъфналите филизи, които дават плод и радват мен и хората“, сподели личната си история лордът, уточнявайки, че е в Лондон за провеждане на Британско българския бизнес бал.


„Благотворителният тръст за подпомагане на обгорени деца, чиито благодетел съм, днес имат своя ден. Три повода в едно. Ще помълчим минута за Кралицата. Майките са кралици. По-вечни от най-вечните.

Благодаря“, написа трогателно светският хроникьор.

Майката на светския хроникьор – Лула


Както е известно Лордът е роден в Златица, осиновен е и прекарва детството си в Пазарджик, където заедно със семейство си живее изключително бедно в циганския квартал на града.


Учи във военно училище, но го напуска преди да завърши и отива в София. Започва да чисти входове и тъй като няма софийско жителство и постоянни доходи започва работа в градския транспорт.


С трогателните думи по адрес на своята майка осиновителка Евгени вероятно й е простил, тъй като преди време той сам бе споделил, че е избягал от нея след нейната остра критика, че е гей.


Един ден собствената ми майка ми каза: Аз г*й ли съм отгледала?!”. Затова се изнесох на квартира на 14-годишна възраст и с нея се видяхме чак на погребението й”, разкри преди време Лорд Евгени Минчев в телевизионно интервю.


Тогава той сподели, че мечтае за дете. „Докато нямам деца, всички деца в нужда ще бъдат мои”, каза още той.

Лордът призна, че в един период от живота си се е срамувал от миналото си. „Лъжех, че имам брат-близнак и всъщност той е бил ватман”, разказа Минчев.

Източник:upa.bg



През 1989 г. в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, барове и атракционни заведения. Един от най-емблематичните е бил ресторант „Дюни”.

Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си места предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на стол, отколкото на романтично крайбрежно бистро. Все пак 100 от местата са били предвидени за свободна консумация.


През май 1998 г. „Дюни“ заедно с още 8 заведения е обявен за продажба. По-късно от ресторанта не остава и помен, а на негово място върху самите дюни изниква хотел „Дюн”, който става по-известен като хотела на Мая Илиева.


А във връзка с последните събития на Елените, ето какво ни напомни за него Pepa Petrova, на стената си във фейсбук.



Хотелът на мутра №1 — Георги Илиев


“Дюн”, построен буквално на плажа в Слънчев бряг във времето, когато „ВАИ холдинг“ бе държава в държавата!


Хотел Дюн в Слънчев бряг — бетонен паметник на един цял преход, издигнат върху дюни и плаж, които по закон са изключителна държавна собственост??


Тук няма просто сграда.

Има символ — на безнаказаност, алчност и наглост.

Тук държавата беше продадена с багер и подпис, а природата — затрупана под тонове бетон.Това е върхът на мутренските своеволия — построено от хора, които вярваха, че могат да купят всичко: земя, власт, съвест.

Днес Дюн стои не като лукс, а като гротеска — спомен от времето, когато мутрите управляваха България.


Така изглеждаше „преходът“:

дюни, заменени с бетон;

закони, заменени с връзки;

природа, заменена с алчност.


След продажбата на хотел „Дюн“ в Слънчев бряг от Мая Илиева през 2019 г., новият собственик на имота е Боряна Шехтова, бивша моделка. Тя е вдовица на друг бивш член на ВИС-2. Това показва, че активите на групировката са били прехвърляни между свързани лица, вероятно с цел запазване на контрола върху тях.

Въпреки промените в собствеността, хотел „Дюн“ остава символ на мутренския преход в България и на начините, по които силовите групировки са се интегрираха в легалната икономика.


И държавата си мълчи.

Но защо и хората стоят със скръстени ръце?

И пак от община Несебър си мълчат!

И затова ли не знаят нищо?

И ако държавата ще плати 50 милиона?? да разчисти деретата от незаконните имоти в Елените, нека додаде още малко за багери да съборят и Дюн! Защо аршинът да е различен!


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации