През 80-те години на миналия век, времето беше различно – животът беше по-прост, а ежедневието по-спокойно. Една от най-ярките ми спомени от този период е как с пет лева можех да се насладя на цяла вечер в ресторант и дори да се прибера с усмивка на лицето.


В онези дни, ресторантите предлагаха ястия, които бяха създадени с внимание и любов. Влизайки в един обикновен ресторант с пет лева в джоба, можеше да си поръчаш топла супа, основно ястие и дори десерт. Менюто беше разнообразно, но не претенциозно – истинска домашна кухня, която създаваше усещане за уют.


Ресторантите през 80-те имаха своя чар. Обзаведени с дървени маси и столове, стените често бяха украсени със стари фотографии или картини на местни художници. Меката светлина и тихата музика създаваха идеална обстановка за разговори и смях с приятели. Въпреки ограничения бюджет, усещането за лукс не липсваше – всеки момент на споделена храна беше ценен.


С петте лева в джоба можеше да поканиш приятели и да се насладите на вечер, изпълнена с разговори и веселие. Ресторантите бяха място, където се срещахме, за да отпразнуваме малките победи в живота или просто да споделим ежедневието си. Времето, прекарано с близки хора, беше безценно и част от магията на онези години.


Днес е трудно да си представим, че само с няколко лева можем да се насладим на такъв лукс. Цените са се променили, ресторантите също, но спомените за онзи период остават живи. Те ни напомнят за ценността на простите удоволствия и за това, как с малко можехме да бъдем истински щастливи.


Въпреки че времената се променят, тези спомени винаги ще бъдат част от мен и от всички, които са имали щастието да изживеят онези дни.



24 декември 1971 година. Навръх Бъдни вечер 

Сред джунглата, животът прошепна: “Още не си свършила.”

Джулиан Кьопке - момиче на 17 години се качва на самолет заедно с майка си – полет 508 на LANSA, Перу.

Небето изглежда спокойно. Но след минути… всичко се променя.

Самолетът навлиза в гръмотевична буря. Светкавици раздират облаците. Една от тях удря машината. Разцепва я. Части от самолета политат към земята – заедно с 92-мата пътници. Сред тях е и Джулиан Кьопке.

Но тя не умира.

Тялото и се носи надолу, все още закопчано за седалката, през облаци и дъжд, към сърцето на амазонската джунгла.

Джулиан пада от над 3 000 метра заедно със седалката на която стои… и оцелява.

Но това не е краят на чудото. Това е началото.


Джулиан се събужда сама, на земята, с раздробена ключица, порезни рани и слабо зрение - едното и око е почти затворено от удара. Около нея – ад. Гъста, влажна зеленина. Змии, насекоми, тишина, която крещи.

Но тя има нещо, което никой буреносен облак не може да отнеме - знанието на баща и, биолог, който и е показал как се оцелява в джунглата. Къде и как се намира вода. Как да следва течението на реката. Как да четете природата. А природата - тя самата е книга.

10 дни Джулиан върви. Боси крака, без храна, с инфекция, с ларви под кожата, но с вяра. Един ден намира лодка закотвена близо до заслон, на която в резервоара все още имало бензин. Момичето промило с бензина раните си като така успява да премахне червеите, завъдили се в наранените и ръка и тяло... “Болката беше силна, тъй като червеите се опитваха да навлязат по-навътре в раната. Извадих около 30 червея и бях много горда от себе си”, казва тя. 

И продължава с вяра, че някъде - някой - ще я чуе. Ще я намери. Ще я прегърне.

И така се случва. Един ден, отслабена до предела на силите си, чува мъжки гласове. Така, благодарение на местни перуански рибари тя най-накрая е спасена. 

Там, на ръба между живота и смъртта – тя се връща.

Джулиан Кьопке е единствената оцеляла от 92-та пътници след инцидента. Тя не просто оцелява. Тя става биолог, като баща си. Посвещава живота си на науката и разказва историята си, за да вдъхновява други. Защото понякога най-голямата мисия идва след най-голямата буря.

Има хора, които Бог оставя на тази земя, за да напомнят, че чудеса има.

Джулиан Кьопке е едно от тях.



Пожарникарите едва загасиха огъня, предизвикан от Стоян Денчев (на снимката)


Стоян Денчев наскоро излязъл от затвора, подозират го и за друг голям пожар


33-годишният Стоян Евгениев Денчев от дряновското село Керека е лицето, предизвикало умишлено огненото бедствие, което застраши цели квартали в района, стана ясно днес.


Бруталният случай придоби национална популярност, след като снощи кметът на Велико Търново Данаил Пантов публикува видео от инцидент в социалните мрежи.


Кадрите показваха как млад мъж отива и пали гората над града. По данни от местните власти и очевидци, само намесата на пожарникарите и истинското чудо са предотвратили трагедията. Огънят се разпространява в опасна близост до жилищни райони, като е изпепелил десетки декари гора.


Малко след това популярният влогър Симон Милков разпространи снимка и подробности за самоличността на подпалвача. 


Това е Стоян Денчев, по-известен в местността като „Стуйенчо“, който бил добре познат на правораздавателната система. 


Имал две осъдителни присъди - за притежание и употреба на наркотици, включително при управление на моторно превозно средство. Доскоро бил в затвора. 


Имало съмнение, че е замесен и друг пожар - между пожар селата Керека и Пушево, се случи преди около месец. Оказва се, че Денчев е отраснал в село Керека, в близост до бившия интернат „Св. Св. Кирил и Методий“. Бащата на Стоян също е бил със съмнително минало, известен с проявата на жестокост към животните.


Общественият отзвук от последния пожар е огромен. Хиляди българи настояват за спешна промяна в Наказателния кодекс. Един от най-гласовите защитници на идеята е Кристиан Шкварек. Той призова за незабавна законодателна реакция и обяви, че умишленото подпалване на пожари трябва да се третира като форма на тероризъм с доживотна присъда.



„Когато цялата страна гори, умишленото подпалване трябва да се третира като тероризъм. Защото това е тероризмът – срещу природата, хората и националната сигурност“, заявява Шкварек.


Той настоява депутатите да се откажат от летните ваканции и да гласуват промените, които да гарантират най-тежките санкции за подобни престъпления.

Източник:flagman



Специално тук, в землището на село Илинденци, имаме доста тежък пожар, който не можем изобщо да овладеем и да работим по него. 


Всички екипи са изтеглени заради разразилия се ураганен вятър, за да не пострадат. Това каза пред журналисти директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов.


„В момента има ураганен вятър и това означава, че има опасност за всички, които работят близо до фронта на огъня. Вятърът непрекъснато променя посоката си. Очакваме по-късно той да започне да намалява“, допълни той.


„Снощи до късно през нощта, независимо че в определено време беше слаб вятърът, на моменти засилваше скоростта си и прехвърляше огъня на други места. Тежка ситуация. Горят няколко хиляди декара“, каза още комисар Джартов.


Авариен екип на Столична община се включи в гасенето на пожара край с. Илинденци


Задачата ни е да пазим населените места, така че ако случайно огънят се насочи към тях, да ги защитим. Надяваме се вятърът от утре да утихва, за да започне да работи и летателната техника, която ще пристигне до края на вечерта в България, каза той, цитиран от БТА.


„Очаква се пристигането на още два хеликоптера и двата самолета от Швеция. На някои места има бури и тяхното излитане е проблем“, информира още директорът на ГДПБЗН.


Към този момент заради усложнената обстановка няма хеликоптери, които да помагат за овладяването на пожара.

Източник:novini.bg



Изчезналият Алекс Александров Васов от Берковица е открит мъртъв.


21-годишният младеж бе в неизвестност от 16 юли. Разтревожена, майка му пусна пост в социалната мрежа с надежда да го открие сред близки и приятели на семейството.


Полицията се мобилизира и предприе издирване. Александров Васов живеел в града под Ком заедно със своята майка Павлина Иванова и по-малката си сестра.


В сряда, на 16 юли, младежът казал на майка си, че не иска повече да остава при тях и отива да живее в София.


„Беше около обяд. Взе една раница със стек цигари и едно фенерче и излезе. Гоних го и го молех да се върне, но той категорично отказа“, споделя Павлина пред наш репортер.Майката на Алекс твърди, че момчето имало психични проблеми, които е отключило, след като баща му починал.


„Тогава започна да пие и се промени много. Заради състоянието си пие хапчета, които обаче сега не взе със себе си и аз се притеснявам, защото без да ги приема, става много нервен и агресивен“, разказа тогава още жената.


Алекс е излязъл от вкъщи облечен със сиви къси панталони и черна тениска. Не взел със себе си и телефон и Павлина нямала никаква връзка с него.


По неофициална информация, трупът му е намерен тази нощ в кошара край „Хайдушките водопади“. Tялото е открито от полицаи, които са участвали в неговото търсене.


Към момента няма данни за видими следи от насилие по трупа на Алекс. Тялото е предадено за да бъде направена аутопсия, след която ще стане ясно каква е причината, довела до неговата смърт.


Погребението на Алекс ще бъде в неделя, в 12 часа, в гробищния парк на Берковица.

Източник:24часа



senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации