Монументът на Бузлуджа се преражда – като луксозен хотел на Marriott!


Световният гигант Marriott International планира да превърне емблематичната соц-„летяща чиния“ на връх Бузлуджа в бутиков хотел от веригата Autograph Collection – със sky-bar с 360° панорама, спа център, мемориална галерия и уникален дизайн, който запазва външния силует на сградата! 


Очакваната инвестиция е над 160 млн. евро, а моделът е 35-годишна концесия, без продажба – в съответствие със закона за културното наследство.

180 нови работни места, 60 000 гости годишно, стипендии за реставратори и общински фонд за културни събития – това е само част от обещания социален ефект.

Проектът вече е в ръцете на международни архитекти и инженери, а ако получи зелена светлина до края на 2025 г., откриването ще бъде на 23 август 2031 г. – точно 50 години след първото рязане на лентата на Бузлуджа!

Източник:Струма нюз


 


Батето със сина си през 1986 г. Днес и двамата са вече покойници


Милиони в имоти и произведения на изкуството остави култовият зет на Тодор Живков Иван Славков – Батето на своите наследници. Днес, 14 години след неговата смърт, когато този свят напусна и сина му Тошко, от богатството на бившия шеф на БНТ и БОК вече няма и следа. 


Заради борчове фамилията се раздели през 2021 г. с емблематичната къща на легендарния бохем на улица „Хан Омуртаг“. Бижуто е точно на оградата на Военна академия. Тя беше оценена на 3 милиона евро, но не е ясно колко са прибрали наследниците. Сумата е била разделена наполовина между вдовицата Валя и Малък Тошко.


Къщата приюти Иван Славков и Валя в последните години на живота на Батето. Улицата е пълна с имоти на мултимилионери. По-надолу хасиенда има бившият политик Христо Бисеров, а нагоре апартамент притежава следственият хазартен крал Васил Божков.


Според приятели на Батето не е ясно какво е станало с уникалните колекции, пазени във въпросния дом. „Само един иконостас, подарен му навремето, беше оценен на милион, два. Иван притежаваше още колекции от картини и какво ли не“, споделят близки до семейството.


Иначе Славков имаше имоти в Бистрица, край морето и центъра на София. Повечето от тях отдавна бяха продадени. Фамилия Живкови имаше цял етаж срещу Софийския университет, който беше купен от Васил Божков.

Източник:lupa.bg


 

Село Влас и пътят му към превръщането в луксозен курорт


Село Влас, разположено в южната част на България, е известно със своето стратегическо местоположение между планината и морето. Намира се недалеч от град Несебър и е заобиколено от красиви природни пейзажи. Климатът е мек, с преобладаващо слънчево време, което го прави привлекателно място за живот.



Историята на село Влас се простира далеч назад във времето. Първоначално заселено от траките, селото е преминавало през различни културни и исторически промени. Византийци, османци и българи са оставили своя отпечатък върху земята и културата на селото.



Преди да се превърне в модерен курорт, село Влас е било малка аграрна общност. Жителите му са се занимавали предимно със земеделие и риболов. Традиционните селски къщи, изработени от камък и дърво, създавали уютна атмосфера.






Селото е било център на културни и религиозни дейности. Всяка година се провеждали празници, свързани с православната вяра и местните традиции. Храмът на Свети Влас, който дал името на селото, е бил място на поклонение и духовна подкрепа за жителите.


Пътят към Преобразяването

Постепенно, с развитието на туризма в България, село Влас започва да се трансформира. Благодарение на красивите си плажове и благоприятния климат, мястото привлича все повече посетители. Това води до изграждането на модерна инфраструктура и курортни комплекси, които днес са известни като град Свети Влас.


Историята на село Влас е пример за трансформация и адаптация към новите времена. От малка селска общност, то се е превърнало в един от най-популярните курортни градове по българското Черноморие, като същевременно запазва своя уникален исторически дух.



През 1986 година едно малко и на вид спокойно градче било разтърсено от мистерия, която и до днес кара хората да се стряскат… или поне да намигнат усмихнато към въображението си.В онзи обикновен ден 15 деца от местното училище тръгнали на екскурзия. 


Атмосферата в автобуса била весела, из въздуха се носели смях и шумни разговори, а шофьорът им обещал незабравимо приключение. Но когато автобусът не се върнал в уречения час, притеснението прераснало в истински ужас – не се откривали нито шофьорът, нито петнайсетте деца. Градът бил парализиран: започнала масова акция по издирване, а историята се превърнала в сензация за медиите.


Минавали години, десетилетия. За тайната на изчезналия автобус се разказвали неподправени слухове, хората шушукали антични проклятия и говорели за паранормални явления. Никой не очаквал, че почти четири десетилетия по-късно работници ще попаднат на ръждясалите останки на училищния автобус, дълбоко заровен в земята близо до стария лозя край града.



Откритието отново разпалило фантазиите на местните, а медиите раздухали мистерията до национални размери. Самоличността на децата така и не била изяснена – сякаш автобусът бил глътнат от самото време. До ден-днешен местните се кълнат, че вечер могат да чуят от близкия хълм далечен смях и песни…


Но преди да се уплашите или развихрите въображението си твърде много, трябва да знаете – тази история е напълно измислена. Такива събития никога не са се случвали в действителност. Всички прилики с реални случаи са плод на авторски замисъл и фантазия. Понякога, най-страховитите и интригуващи истории са просто… добър разказ!



Как да обясня на сегашното поколение и младите майки, че през соца в час по физическо ( в 4-ти, 5-ти клас) се очакваше от нас да се изкачим по 7 метрово въже и единственото средство за обезопасяване беше "животоспасяващият" 5см дебел дюшек отдолу!


Времето на социализма в Народна република България беше период на специфични политически, социални и културни особености. Физическото възпитание беше важна част от училищния живот и се разглеждаше като ключов елемент за развитието на младото поколение. 


Спортът като идеология


В онези дни физическото възпитание не беше просто час за игри и забавления. То беше свързано с идеологията за изграждане на здраво и силно поколение, което да бъде гордост за социалистическата държава. Учениците се насърчаваха да участват в спортни дейности, които да укрепят тяхното физическо и духовно здраве.


Типичен час по физическо


Един типичен час по физическо възпитание започваше с построяване на учениците в редици. Учителят, облечен в традиционния спортен екип - бяла тениска и сини шорти, даваше указания за загрявка. След това следваха различни упражнения - от гимнастически упражнения до бягане и скачане на въже.


Популярни спортове


Сред популярните спортове бяха:

Лека атлетика-Бягането на къси и дълги разстояния беше основен елемент от програмата.

Гимнастика -Учениците често изпълняваха различни гимнастически упражнения.

Волейбол и футбол-Тези колективни спортове насърчаваха отборния дух и сътрудничеството.


Атмосфера и емоции


Часовете по физическо възпитание често се провеждаха на училищния двор или в спортната зала. Атмосферата беше динамична и изпълнена с енергия. Учениците се състезаваха помежду си, насърчавани от учителите. В края на часа имаше усещане за постижение и удовлетворение, че са положили усилия за личното си развитие.


Влияние върху младите хора


Физическото възпитание в НРБ остави трайни следи в съзнанието на много поколения. То не само помогна за физическото развитие на децата, но също така разви дисциплина, упоритост и уважение към здравословния начин на живот. Тези ценности продължават да бъдат важни и в съвременния свят.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации