По първоначална информация на МВР по телата, извадени от река Какач, няма видими следи от насилие


Близки, приятели и роднини на близнаците Иван и Тома Пенкови са в шок от вестта, че именно техните останки са намерените в местност край столичния кв. "Илиянци", пише "Труд".


По първоначална информация на МВР по телата, извадени от река Какач, няма видими следи от насилие. Това породи различни версии и хипотези за смъртта на братята. По думите на техни познати двамата са били заклети планинари и хора на екстремните преживявания. Цял живот били запалени по спорта, а в по-младите си години дори са участвали в състезания по културизъм.


Често излизали на разходка по планини и поляни, край реки и морета. Били позитивни, неконфликтни личности, нямали и криминално обкръжение. 


Телата на близнаците бяха извадени от екипи на пожарната. Останките им бяха намерени в река Какач.


"Най-вероятно единият близнак се е озовал в опасност, другият е искал да му помогне - скочил е, наранили са се. Така и двамата са намерили смъртта си", коментират и размишляват близки на загиналите. 


Припомняме, че на 8 април в ранните следобедни часове бе подаден сигнал до 112. Случайни минувачи се натъкнали на две разложени тела в река Какач край кв. "Илиянци" в столицата.


По-късно стана ясно, че криминалистите са установили самоличността на загиналите - Иван и Тома Пенкови, обявени за издирване пред март тази година.Иван Пенков (по средата) демонстрира отлична форма и подготовка на поредния форум по културизъм. 


Сигнал за изчезването на близнаците подава тяхна близка, която твърди пред полицията, че няма връзка с тях от 15 март насам.


На 21 март в бюлетина си Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) публикува паспортните снимки на мъжете с информация, че лицата се издирват.63-годишните братя Пенкови най-вероятно са напуснали жилището си в столичния кв. "Свобода" още на 14 март. Предполага се, че са поискали да излязат на разходка и на въздух, когато най-вероятно с тях се е случил инцидент. 


По случая е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да покаже причината за смъртта им.


В младите си години Иван и Тома били запалени по културизма, явявали са се и на състезания.

Близките на мъжете се съмняват смъртта им да е била насилствена - били неконфликтни и много позитивни хора, нямали криминално обкръжение. 


 


Не е ясно дали двамата са се познавали


Българин беше убит от украинец във Великобритания. 20-годишният Методи Иванов е бил намушкан няколко пъти с нож в крайбрежния град Богнър Риджис в петък вечерта. Починал е на следващия ден в болницата в Брайтън.


Задържан за нападението е 31-годишният украинец Андрий Ужик, предаде кореспондентът на Нова тв.


Полицията разпространи съобщение от името на близките на жертвата. „Той беше добър с всички и харесван от хора от всякакви националности. Човек, който е грижовен и мил“, посочват от семейството.Жителите на монтанското село Якимово, откъдето е фамилията на Иванов, също го описват като добронамерен.


На името на сочения за нападател Андрий Ужик има регистрирани четири фирми с адресна регистрация в Лондон. По данни на полицията той живеел в Богнър Риджис.


Не е ясно дали двамата са се познавали.


Властите молят, ако някой има информация по случая, да не я споделя с никого, освен със служители на реда.



Джей Норт, известен с героя си Денис в ситкома от 60-те "Денис Белята", почина в неделя на 73 години, съобщава Fox News. Норт е издъхнал в дома си в Лейк Бътлър, Флорида, след като се бори с рак на дебелото черво в продължение на години, според публикация в социалните мрежи, споделена от неговите дългогодишни приятели, актьорът от "Ласи" Джон Провост и съпругата му Лори Джейкъбсън. Детето актьор получи признание с ролята си на Денис Мичъл, понякога непокорен младеж, известен с това, че натоварваше съседа си Джордж Уилсън.


Десетилетия след постигането на успех, Норт призна, че е претърпял малтретиране като дете актьор и твърдеше, че леля му го е нападнала физически на снимачната площадка. „Всяка сутрин се събуждах с мисълта:


„Боже мой, трябва ли да прекарам още един ден с тази жена? Тъй като влизах и правех сцена, излизах от снимачната площадка и всички казваха: „Хей, свърши страхотна работа“. И тогава получавах шамар по лицето или да ме отведат в съблекалнята и да ме набият“, каза Норт през 1991 г.


Бабата на 12 г. Сияна, която загина при катастрофа на пътя Плевен - Луковит, наруши мълчанието си и проговори за трагедията. 

Жената се изправи пред хората и с емоционални думи разказа за ужаса, който е преживяла. 


Припомняме, че детето е издъхнало именно в нейните ръце.Сияна не беше премазана, а убита. Шофьорът спря и не дойде да ни помогне. 3 минути виках за помощ, защото детето ми умираше в ръцете. Добре, че бяха хора, които спряха. Това заяви бабата на починалата 12-годишна Сияна в емоционална реч на протеста пред Съдебната палата в Плевен. 


"Не е премазано детето, детето беше убито, шофьорът спря и не дойде да ни помогне. 3 минути аз викам за помощ, защото детето ми умираше в ръцете". Това каза през сълзи и с треперещ глас бабата на Сияна, която е в колата до 12-годишното си единствено внуче, когато тирът ги помита на отсечката между Телиш и Радомирци. Видеото сподели бащата на загиналото момиче във фейсбук профила си като написа: Без думи!!!! 

СЪБУДЕТЕ СЕ!!!!!! Не на смъртта!!!!


"Шефът на АПИ е казал, че няма да си подаде оставката „за едно премазано дете". Сияна не беше премазана, а смазана цялата. Детето не беше премазано на пешеходна пътека. Тирът ни отнесе детето, детето беше смазано цялото.


Никой не е видял детето освен нас. Майка му и татко му вчера го погребаха в София затворено това дете. И ако не е баща му да раздуха тези неща, това дете щеше да се забрави. Едно уникално  дете, което дойде от София за ваканцията при баба си и не можа да остане до край", каза, задавена в сълзи, бабата на Сияна.


"Само това искам да ви кажа. Не е премазано детето, детето беше убито, шофьорът спря и не дойде да ни помогне. 3 минути аз викам за помощ, защото детето ми умираше в ръцете. Добре, че беше бяха хора, които спряха. Един доктор дойде и му държа главичката през цялото време, а отпред не знаех какво става с моя съпруг. Отведоха ме с линейката, 3 часа не знам какво става с него. Призовавам всички на 12 април да дойдат в Телиш", каза възрастната жена.


От БЛИЦ Припомнят, че на 31 март 12-годишната Сияна загуби живота си след сблъсък на лек автомобил с тежкотоварен камион на пътя Плевен – Луковит. В колата са се возели тя и нейните баба и дядо. 

По данни на МВР, водачът на 65 години, управлявайки товарен автомобил по път с надлъжен наклон в посока гр. София, е загубил контрол над превозното средство. В резултат на това ремаркето странично ударило лек автомобил „Пежо“, в който се е возило детето.



По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива.


Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век – Георги и Мая Илиеви.

Жоро става известен първо като борец –републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят.


Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност.

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството.


На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза на пръста му – знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи – било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена – Мая.


След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете ѝ, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката.

„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си – Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната церемония. Всички се качват на лъскави лимузини и се отправят към „Мираж“ – мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро – Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет.

Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става.

Жоро Илиев умира на 25 август 2005г. пред собственото си заведение „Буда Бар“ в Слънчев бряг след изстрел от снайперист пред десетки свидетели. Според слуховете виновникът е Райко Кръвта, с когото имали спор относно пласиране на наркотици. Кръвта също е убит година по-късно.


Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев.


Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата.

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството от съдбата, която ги е очаквала./Ретро.бг/


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации