Костов има една-единствена, но много сериозна грешка,че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични.

Навремето и аз го упреквах за това – разбира се, не лично, а в главата си

Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен – човек, който не се интересува от политиката, а от работата си и парите от нея, с които да осигурява сносен живот на семейството и децата си). Та му споделям как ме е разочаровал Костов с продажбата на „Нефтохим“ на руснаците, а той ми връщо въпрос:

„На кого друг да го продаде?“

Отговарям наперено: „Има западни компании – Роял Дъч Шел“ и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно „И доколкото знам, е бил проявен интерес от „Сауди Арамко“.

Той се смя дълго – при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:

„Нито една от големите, които изброяваш, нито „Сауди Арамко“ заявиха минимален интерес към продажбата на „Нефтохим“-а – поне да бяха купили офертата, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как „Нефтохим“-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море, след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.

Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение – защото технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.


Истината е една: „Нефтохим“ е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш.“

След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната библиотека), установих, че е прав

Тъй че изборът на Костов е бил между „Лукойл“, „Роснефт“ и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт. Вариантът с купувач, който не може да гарантира доставките на суровината го гледаме все още – „Кремиковци“.

Лесно и логично е от общополитически съображения да се упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.

В случая с „Нефтохим“ Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.

Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране – що е то публичност и ролята й в днешното общество.

Източник:Невена Гюрова  semkiibonbonki.blogspot.com



Младата Сияна Славова, която Биг Брадър нареди да наричат Въшката, стана любимка на много от съквартирантите в Къщата, а и на зрителите. Момичето се показва като кротко и невинно, въпреки че стана ясно с какво е заработвала парите си, докато е била хостеса в пловдивски клубове...


Оказа се обаче, че Сияна е имала тежко и трудно детство с баща, който редовно е упражнявал насилие върху нея и брат й, което няма как да не се отрази на мисленето и на живота й. За щастие тя е още твърде млада и се надяваме да успее да намери правилния път за себе си.


Тук обаче темата е друга, а именно лъжата на Сияна, която заяви, че си направила тунинг по лицето, защото била грозна и дебеличка преди това. Е, сами виждате снимките, които са на още по-малката Въшка и от които става кристално ясно, че нищо от казаното от нея не е вярно.


Сияна Славова си е била същата, че и още по-голяма сладурана, с хубава муцунка и нормално телце. Казано накратко – била е хубава. Но явно се е подлъгала по модата с тунингите, смятайки, че така ще е по-вървежна.



В момента за нея в Къщата аха да се избият двама от мъжете – агресорът Иван и Стефан, когото тя избра за свой любим. Целувките между нея и Стефан карат Иван да откача всеки път, да крещи като неадекватен и дори да скача на бой на Стефан... от което Въшката не успя да скрие ужаса и сълзите си.

Източник: Crimesbg.com




Примата на съветската и руската естрада Алла Пугачова и нейният съпруг, шоуменът Максим Галкин, са станали собственици на имот във Владая, пише столичен седмичник, позовавайки се на свои източници от имотните среди.


Двамата са купили една от най-новите луксозни вили в затворен комплекс, който в момента се строи в полите на Витоша. Сделката била извършена инкогнито, без личното присъствие на звездната двойка, като за целта са ползвали представители на компания, свързана с техния мениджър, твърди в. „Ретро“.


За къщата бижу естрадната легенда е броила около 500 000 евро. Според хора от обекта, разгласили новината, вилата е част от проект, включващ няколко десетки апартамента и малки самостоятелни къщи тип „вили“, предназначени за хора с високи доходи. „Всичко тук е от най-висок клас — изолация, отопление, частен достъп, камери навсякъде — не е чудно, че такива хора са решили да се уредят тук“, коментират строители, пожелали анонимност. Те твърдят, че имената на Пугачова и Галкин се споменавали неофициално сред екипа от месеци, но едва наскоро новината започнала да се разпространява из Владая.



Според тях Алла и Максим не са стъпвали все още във Владая и вилата била избрана по проект, а сделката е станала, след като звездите получили визуализации и снимки на комплекса. Очаква се да посетят новия си дом през март догодина, когато Галкин ще гостува у нас за своя концерт в София. Изпълнителят ще направи шоуто си на 7 март в зала „България“, като билетите вече се продават на цени от 99 до 249 лв.


Новината за именитите купувачи предизвика истинска сензация сред местните жители. „Алла Пугачова да идва тук, в нашата Владая — това е нещо невероятно! Всички говорят, че ще са наши съседи. Даже някои вече се шегуват: „Ще чакаме Алла да ни пее от балкона’“, са само част от развълнуваните коментари на живущите в софийското китно селце.


Преди няколко години Пугачова и Галкин се преместиха да живеят извън Русия — първо в Израел, после в Кипър, след като бяха обвинени за „чуждестранни агенти“ заради позицията си срещу войната в Украйна. Тогава двамата се появяват рядко на обществени места, но продължават да поддържат контакт с феновете си и да пътуват по концерти и турнета.

Пугачова изпитва много топли чувства към България, откакто спечели „Златния Орфей“ през далечната 1975 година с песента на Емил Димитров „Арлекино“. Възможно е именно заради това и заради желанието за спокойно място, заедно със семейството си да е избрала Владая.



Да си спомним за неповторимата актриса, която вярваше, че всичко е тленно – освен високият дух, който обитава Вечността! 

80 години от рождението на Катя Паскалева – „непокорната скитница“ на българския театър.


„Да създаваш изкуство се изисква талант… но освен това са необходими доброта и почтеност. Талантът изисква да го уважаваш и да му се подчиняваш. “ – думи на незабравимата Катя Паскалева, родена на днешния ден преди 80 години.


Нейните героини излъчваха тъжната хубост на мадони – тя владееше до съвършенство актьорската техника и с жест, мимика и поглед умееше да разкрие цели светове.


През 1963 г. кандидатства във ВИТИЗ, почти без предварителна подготовка и е сред първите приети кандидати. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на Боян Дановски, а през 1985 г. става част от трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“.


Сред емблематичните и роли в Сатирата са: Беатриче в „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир, реж. Гриша Островски), участието и в „Одисей пътува за Итака“ (Константин Илиев, реж. Иван Добчев), „Сватба“ (Елиас Канети, реж. Маргарита Младенова), „Любовникът“ (Харолд Пинтър, реж. Стоян Камбарев) и „От другата страна“ (Станислав Стратиев, реж. Пламен Марков).


За ролята на Съпругата в „Месарят, вътре в стаята“ през 1991 г. Катя Паскалева е отличена с „Аскеер“, а за ролята на Сара в „Любовникът“ през 1993 г. е номинирана за същата награда за водеща женска роля.


Последната и среща с публиката е през 1998 г. в моноспектакъла „Скитница“ от Жан-Клод ван Итали на Камерна сцена „Методи Андонов“.


Напусна ни едва на 56, а в последните си бележки, събрани по-късно в книгата „Книжни квадратчета“, пише: „Аз играя последната си роля – на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността… “


Днес голямата актриса има своето почетно място в Голяма зала „Щастливеца“ – на р. 8, м. 4, а съвсем скоро предстои да поставим и нейна маска към вече съществуващата експозиция в централното фоайе на Сатирата. Ликът на Катя Паскалева посреща зрителите и в стенописа „Небесен театър“ – сред вечните образи на големите български актьори – духовният пантеон на сцената, която така обичаше.


Да си спомним неповторимата Катя Паскалева, която вярваше, че всичко е тленно – освен високият дух, който обитава Вечността! Поклон пред паметта и таланта й!


Източник: Фейсбук страницата на Сатиричен театър Алеко Константинов в София.



През 1998 година, всяка събота от 16 до 18 ч. в ефира на телевизия ММ, Деси Банова (сега Плевнелиева) и Бисер Кунчев, водят предаването „Хензел и Гретел – нещо повече от приказка“. В него те представят интересни новини, забавни истории и хубава музика.


Десислава Банова – Плевнелиева завършва магистърска степен по специалност „Туризъм“ в Университета за национално и световно стопанство . Телевизионната ? кариера започва през 1996 г. като част от екипа на предаването „Квартал“. След една година работа в телевизия „7 дни“, продуцентът Стефан Кунчев я кани да стане съводеща на предаването „Хензел и Гретел“ по телевизия ММ заедно с Бисер Кунчев.


От 1998 до януари 2018 г. Деси Банова води прогнозата за времето по Нова телевизия. Работи и като репортер и съводещ на предаването „Кинохит“. През 2014 г. тя е единственият български синоптик, поканен да участва на 11-ия международен форум за времето и климата в Париж.

Бисер Кунчев в първите години от професионалната си кариера, води няколко външни продукции (тази по ММ), „Казино“ по Радио Витоша, „Казанова“ по радио 99, а продуцент е неговият брат Стефан Кунчев (тогавашен водещ и новинар в радио „FM+“ и впоследствие „БНР“ и „Дарик Радио“.)


След поредица предизвикателства в популярни компании за реклама и човешки ресурси, Бисер Кунчев в момента е автор и собственик на една от най-новите кариерни медии www.Careerdailynews.com и баща на близнаци (момиче и момче на 4), щастливо женен за половинката си Ива.

Снимка: личен архив

Desislava Banova и Бисер Кунчев/Източник: Фейсбук страница на тв ММ



Трите осиновени деца на покойния висаджийски бос Георги Илиев – Криста, Андреа и Георги – младши, живеят извън България и се връщат у нас само през летните месеци. Наследниците на Главния завършиха средното си образование в Испания в реномирани частни училища и ще продължат житейския си път извън пределите на България по подобие на децата на Илия Павлов, научи „Уикенд“.


Криста и Андреа бяха осиновени от Георги и Мая Илиева в началото на 2005 г., само няколко месеца преди Главния да бъде ликвидиран от наемен убиец в Слънчев бряг. Неофициално се твърди, че съпругата на Жоро Илиев не е могла да има деца в следствие на брутален побой, нанесен й в зората на демокрацията от сикаджията Бранимир Григоров – Бранко. Той беше убит през 2004 г. Децата са взети от пансион в Италия, като напълно е спазена процедурата и те са докарани в България законно, твърдят източниците ни.


След убийството на Жоро Илиев, овдовялата Мая съумява да осинови и момченце, което кръщава на покойния си съпруг. То също е взето от дом в Италия. Децата живеят в България до предучилищна възраст, след което са изнесени в Испания заради опасенията на Мая Илиева, че могат да бъдат отвлечени. В момента и Андреа, и Криста, са студентки.


Съпругата на Главния наследява солиден пай от империята ВИС-2, като сред най-апетитните имоти от наследството е къпалнята „Мария Луиза“. Почти веднага след смъртта на Георги Илиев вдовицата продава басейна в Борисовата градина на Румен Гайтански – Вълка срещу 15 милиона лева. Вдовицата се разделя и с още няколко престижни имота в центъра на София, продава на партньорите на Жоро Илиев и бутиковия си хотел „Дюн“ в Слънчев бряг.


Към днешна дата Мая Илиева не развива официален бизнес, но прибира десетки хиляди левове ежемесечно от наеми на отдавани под наем терени. Вдовицата на Жоро Илиев обитава просторно имение в полите на Витоша, притежава и няколко апартамента в бутикова жилищна сграда на престижния бул. „Витоша“ в центъра на София, вдигната преди няколко години на мястото на първия централен офис на групировката ВИС в столицата. С апартаменти там разполагат и трите й деца.


Няколко години след убийството на Жоро Илиев овдовялата Мая се залюби с варненския плейбой Николай Иванов – Шванца, но интимната авантюра между двамата приключи бързо-бързо. Разправят, че Шванца бил предупреден от бойни другари на Жоро Илиев да се разкара от живота на Мая. Преди няколко години той се ожени и в момента има нова жена до себе си.

Източник:plovdiv24.bg



Ако ви хванат да шофирате с телефон в ръка, покажете им участието на проф. Коларова в сутрешния блок на bTV, докато управлява МПС във видеовръзка, жонглирайки с телефона по волана.


Следващият материал е за жестока трагедия с трима загинали, убити от неадекватен шофьор.Гумите на автомобила на политоложката Румяна Коларова са били нарязани. Това разказа самата тя тази сутрин в ефира на bTV, за да обясни защо не е успяла да пристигне в тв студиото.


Така се наложи професорката да бъде включена от колата й на път към телевизията, за да коментира развоя на политическите събития през последните дни след гневната реч на Бойко Борисов, заканите за преформатиране на управлението и последвалото препотвърждаване на настоящата формула на правителството след среща на Борисов с Делян Пеевски.


Коларова каза, че има подозрения кой и защо е рязал гумите на колата й. Станало пред блока, в който живее.


„Просто не бях паркирала пред нашия вход“, обясни преподавателката и политически коментатор, с което даде да се разбере, че явно се водят съседски войни за паркоместа.

„Правителството ще мине през много труден период, но такъв предстоеше така или иначе заради бюджета, партиите имат различни виждания за него“, коментира Коларова.


Накрая тя все пак успя да стигне до телевизията и да седне в студиото за финала на участието си.



Председател на неправителствена организация, защитаваща правата на пациентите у нас, е задържан заедно с още трима мъже в столицата, съобщава bTV, като цитира свои източници.


Той, заедно с актьор, гръцки модел и бивш военнослужещ от Френския чуждестранен легион, вързали и държали против волята му 20-годишен в продължение на часове преди месец.


В събота в блок в столичния квартал „Дианабад“ полиция е арестувала четиримата мъже. Живещи в блока казват, че апартаментът, в който е извършено престъплението е на доктор Станимир Хасърджиев, председател на неправителствена организация. Според тях той редовно организирал шумни гей партита в дома си, на които редовно имало и много дрога.


Според майката на пострадалия, във въпросната вечер синът й е поканен на гости. В един момент го връзват за стол и го принуждават да употреби коктейл от наркотици. Момчето обаче успява да се отвърже и бяга. 


За целта – младежът скача от терасата на 5-ия етаж, на терасата на четвъртия. Това се случва през нощта. По това време живеещите в апартамента спят. А момчето остава на терасата им в продължение на часове, разказва неговата майка.


Младежът успява да звънне на близки. Казва им, че е отвлечен. Майка му започва да го търси с полиция. Откриват го на въпросната тераса.


От СДВР не разкриват подробности, но казват, че по случая има досъдебно производство. А от Софийската районна прокуратура са съобщили пред медията, че мъжете са задържани за „престъпление, при което е упражнена принуда с оръжие спрямо 20-годишно момче“. Става дума за пистолет.


В информацията се посочва също, че на  Хасърджиев е повдигнато обвинение и за държане на наркотици. 

Според БТВ, в понеделник съдът е оставил Хасърджиев и мъжа, работил във Френския легион зад решетките. Актьорът и гръцкият модел са под домашен арест. А майката на пострадалия казва, че синът и в момента е в болница, заради странични реакции от коктейла от наркотици.


 


На тази снимка се виждат момичета от армията по време на парад през 2010 г.


Ерик Лафорг е фотограф и пътешественик, който прави тайно снимки в държави със изключително строг режим.Така държава е и Северна Корея.


По време на посещението си в Северна Корея той прави много снимки, които разказват за страната малко повече, отколкото политиците там биха искали да покажат.


Това не се харесва на властите и те налагат забрана на ерик да влиза в Северна Корея.


Изтощени ученици в Пхенян, 2012 г.


Членовете на персонала не харесват снимката, защото тя дава представа за хранителната бедност на учениците - на дете се падат не повече от 200 грама царевица, сандвич с малко месо и зеле и бутилка вода на обяд.


Жилищна сграда в Кесон, 2011 г.


Напукани основи, течащи покриви и прозорци без решетки - това са къщите на жителите на Кесон, близо до границата със страната. Разбира се, властите поискаха тази снимка да бъде премахната от интернет, но фотографът отказа.

Снимка от женски протест в Хамхюн, 2011 г.

Жителите на града не обичат да се снимат,публичността се осъжда там се осъжда.


Разбира се, би било странно да мислим, че в Северна Корея няма красиви момичета.Тези девойки са от манифестация по време на празник в Северна корея




Много руснаци имат въпроси относно целесъобразността на поставянето на мавзолея на Ленин в сърцето на страната и по-нататъшното му поддържане.


Знаете ли, че всяка година правителството отделя около 13 млн. рубли за поддръжката на този обект?


Какъв е смисълът от това и защо не можем просто да погребем тялото на бившия лидер? На тези въпроси отговаряме в статията.


Предложението за издигане на мавзолей идва от Сталин още през 1923 г., когато се появяват новини за рязкото влошаване на здравето му.


Троцки, Бухарин и Каменев се отнасят предпазливо към идеята, тъй като смятат, че Ленин - православен човек, съответно и той трябва да бъде погребан според православните канони. Освен това според тях самият Ленин явно не би оценил подобна идея.


Въпреки това след смъртта на ръководителя на страната идеята все пак беше осъществена и никой от нейните противници не се осмели да изрази публично мнението си за нея.


Но Надежда Крупская, съпругата на Ленин, до края на живота си запазва непоносимост към този начин на погребение. Ето защо тя никога през живота си не посещава мавзолея, не говори от трибуната и не го споменава в книгите си.


Нещо повече, тя не се страхува да изрази публично възмущението си, като публикува във вестник "Правда" призив към народа: "Другари работници и селяни! Имам голяма молба към вас: не позволявайте скръбта ви по Илич да премине във външно почитане на неговата личност.


Не устройвайте паметници за него, дворци на негово име, пищни тържества в негова памет и т.н. Той не отдаваше голямо значение на всичко това през живота си, толкова му тежеше всичко това".


Всичко това обаче не попречило на засиленото обществено внимание към неговата личност.


Повечето хора смятат, че мавзолеят на Червения площад е там от годината на смъртта на лидера, т.е. от 1924 г. Но в действителност той е построен едва през 30-те години на ХХ век, а преди това тялото на Ленин се е намирало във временни дървени мавзолеи.


Така бившият ръководител на СССР лежи на Червения площад почти 100 години и радва очите на туристите.


Колко дълго ще продължи това? Разговорите за препогребване на тялото започват още през 90-те години след разпадането на СССР, но не водят до никакви резултати.


Проучванията на ВЦИОМ показват, че 63% от руснаците са недоволни от мавзолея и биха искали той да бъде премахнат, докато други смятат мястото за недосегаема светиня.


Все още не е известно защо Сталин взема такова противоречиво решение, тъй като е бил наясно, че Ленин не би оценил подобна стъпка.


Известно е, че Владимир Илич никога не е мислил да бъде погребан в мавзолея, мислите му са били насочени към майка му и Волковското гробище в Петроград, където почива тялото ѝ. Ето защо привържениците на пренасянето на тялото на лидера предлагат именно това място.


Въпреки всички спорове, руснаците едва ли ще дочакат момента на препогребването на Ленин. Първо, мавзолеят на Владимир Илич е включен в списъка на обектите на културното наследство на федерално ниво с президентски указ от 1995 г.


Така че ще бъде много трудно да се отървем от конструкцията с държавно значение.


Второ, Ленин наистина е бил погребан, което се потвърждава от постановлението на Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики от 1924 г. В него се казва:


"За да се отговори на желанията, изразени от многобройни делегации и обръщения към Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики, и за да се предостави възможност на всички, които няма да имат време да пристигнат в Москва до деня на погребението, да се сбогуват с любимия си вожд.


На тази основа и е представена заповедта за построяване на мавзолей, който в документите е посочен като крипта.


Според руското законодателство погребението може да се извърши чрез полагане на тялото или останките на починалия в земята. Земята се отнася за гроб или крипта, като по този начин Ленин е официално погребан. Какво ще се случи с тялото на Ленин в бъдеще, не е известно. Само бъдещето ще покаже по-нататъшното развитие на ситуацията.




През 1998 година, всяка събота от 16 до 18 ч. в ефира на телевизия ММ, Деси Банова (сега Плевнелиева) и Бисер Кунчев, водят предаването „Хензел и Гретел – нещо повече от приказка“. В него те представят интересни новини, забавни истории и хубава музика.


Десислава Банова – Плевнелиева завършва магистърска степен по специалност „Туризъм“ в Университета за национално и световно стопанство . Телевизионната и кариера започва през 1996 г. като част от екипа на предаването „Квартал“. След една година работа в телевизия „7 дни“, продуцентът Стефан Кунчев я кани да стане съводеща на предаването „Хензел и Гретел“ по телевизия ММ заедно с Бисер Кунчев.


От 1998 до януари 2018 г. Деси Банова води прогнозата за времето по Нова телевизия. Работи и като репортер и съводещ на предаването „Кинохит“. През 2014 г. тя е единственият български синоптик, поканен да участва на 11-ия международен форум за времето и климата в Париж.


Бисер Кунчев в първите години от професионалната си кариера, води няколко външни продукции (тази по ММ), „Казино“ по Радио Витоша, „Казанова“ по радио 99, а продуцент е неговият брат Стефан Кунчев (тогавашен водещ и новинар в радио „FM+“ и впоследствие „БНР“ и „Дарик Радио“.)


След поредица предизвикателства в популярни компании за реклама и човешки ресурси, Бисер Кунчев в момента е автор и собственик на една от най-новите кариерни медии www.Careerdailynews.com и баща на близнаци (момиче и момче на 4), щастливо женен за половинката си Ива.

Снимка: личен архив : Desislava Banova и Бисер Кунчев/ Източник: Фейсбук страница на тв ММ



През 1965 г. синът на военния министър, Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 313 метра. Това е плонж от стратосферата! Температурата е – 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм.


По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности.

Вписва го като рекордьор, но забранява подобни опити.


Кой е Чавдар Джуров?


Роден на 31 май 1946 г. в София, син на армейски генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на народната отбрана на България.

Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва.


Служи като летец-инструктор в Българската народна армия.


На 14 юни 1972 г., по време на тренировъчен полет с реактивен учебен самолет Л-29, Джуров загива край село Крушовене, заедно с инструктора си Венцислав Йотов.

Загива едва на 26 години, но оставя след себе си легенда, която вдъхновява поколения български летци и парашутисти.


Името на Чавдар Джуров остава символ на смелост, техническо майсторство и човешка издръжливост.

В България се провеждат състезания по парашутизъм, носещи неговото име, а неговият подвиг се изучава и помни като част от историята на военната авиация.



Легендата на ВИС-2 Митко Маймуняка бе премахнат преди 23 години, а поръчителите и причинителите на атентата против него са следващите неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров в действителност слага началото на чистката, която завърши с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата формация, напомня в. “ Телеграф „. 


През 2003 година умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира интервенция на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 година е разгласен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата формация, която стартира да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС завършва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 година, убит от незнаен снайперист в курорта Слънчев бряг. 


След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е благосъстоятелност на Надя Иванова, последната другарка на Маймуняка. 


Около 20 часа на 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „ Стрелбище “ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи компактно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обширно региона на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страховит гърмеж.


1995 година Митко Маймуняка носи кръста на погребението на Васил Илиев. От този миг стартира огромния му напредък в групировката ВИС, преименувана на ВИС-2


Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно проверяващите откриват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с отдалечено. Мощността й е толкоз огромна, че избива вратите и изпочупва прозорците на жилищата до осмия етаж в блок 27. Истинско знамение е, че Маймуняка и защитата му към момента са живи. Причината, открита след това е, че гърмежът е над главите им и това ненапълно ги съхранява. 


Макар и съществено ранени, гардовете на Маймуняка съумяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за жалост именитият под земята необут издъхва, без да пристигна в схващане. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, породени от гърмежа.


Уникална фотография! Абитюрентски бал, 24 май 1983 година На напред във времето е Димитър Димитров-Маймуняка, който по-късно ще стане необут от ВИС-2


Твърди се, че същинската причина за изтезанието са свързани с ползите на Маймуняка към набиращата скорост по това време втора вълна от всеобщата приватизация у нас. Точно в този интервал 1998-2005 година доста хора от междинен диаметър се разсъниха богати, а други не съумяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би по никакъв начин не е инцидентен фактът, че и до момента убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити.


Публична загадка е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите през днешния ден е част от едрия капитал у нас. 35-годишният някогашен герой от петричкото село Добри лаки предвижда приживе, че „ ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред “. Така и се случва. Със гибелта на Маймуняка се твърди, че настава краят на ерата на приемливост в средите на мутрите. 


Като вицепрезидент на футболния клуб „ Беласица “ – Петрич, Маймуняка упорства за безконфликтно развиване на бизнеса на набиращата легалност и известност като застрахователна компания „ ВИС 2 “. Маймуняка е главен медиатор за туширане на напрежението с останалите директни съперници – СИК, ТИМ, „ Спартак “ и така нататък Единственият по-сериозен случай преди убийството му е през 1995 година, когато барети го атакуват дружно с защитата му на пазара в столичния квартал „ Иван Вазов “.


Знаков миг е казусът от февруари 2000 година, когато с изстрел във въздуха Маймуняка приключва сборичкване в кръчма „ Стражите “ в Банско. Това се случва по време на присъединяване на фолкзвездата Лия и негова настояща другарка към оня миг. Хитът й „ Дяволски чаровник “ в действителност е отдаден точно на Димитър Димитров.


Всъщност Маймуняка е главният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се употребяват за потребностите на холдинга. Като осигурител пък се занимава с издирването на крадени коли от съперници. Маймуняка е директен шеф на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според Министерство на вътрешните работи този човек е от най-хубавите в занаята с отключването на коли. 


Димитър Димитров е наименуван Маймуняка, тъй като по рождение единият му крайник е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се потвърждава на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на надвит и внезапно се нахвърлял на съперника. Устремът му бил толкоз огромен, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на Министерство на вътрешните работи още при започване на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „ Дружба “ на 11 януари 1994 година, при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в тези години момчета с спортни екипи и златни ланци, признаващи предпочитано марката „ Мерцедес “. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.


Въпреки че има публична половинка – Надя, обществена загадка е любовта на Маймуняка с чалга певицата Лия. По това време тя е една от огромните звезди на фолка, нашумяла с дуетите си с Кондьо. Босът върти паралелна връзка и с Лия, и с Надя и не може да реши с коя от двете да остане. 

След като го убиват, Лия дава няколко изявленията, в които раказва за връзките им. Именно на него е отдаден и един от най-големите шлагери на Лия – “ Дяволски чаровник „.



 На 82-годишна възраст почина легендата на Левски и българския футбол Добромир Жечев.


Бобата, както всички наричаха железния бранител, изиграва 193 мача със синия екип, в които отбелязва 16 гола. Той е двукратен шампион със "сините", както и двукратен носител на Купата на България.


През 1981 година той е назначен и за старши треньор на столичани и успява да спечели Купата на НРБ през сезон 1981/1982 година. Поставя и основите на едно от най-силните поколения на тима с играчи като Наско Сираков, Борислав Михайлов, Божидар Искренов и много други.


Бобата Жечев остава в историята и като единственият български футболист, участвал на 4 световни първенства – в Чили 1962 година, Англия 1966 година, Мексико 1970 година и Германия 1974 година, където остава резерва в двубоите, но все пак е част от разширения състав.


Левски изказва своите съболезнования на роднините и близките на големия български футболист./БЛИЦ/



Ефектът е толкова поразителен, че след нея започва  масово изграждане на пешеходни зони в много градове в страната.


Първата пешеходна зона в България – тази във Враца, посрещна своята 50-годишнина обновена с европейски средства. Създадена е през 1974 г. от арх. Иван Велев и е става популярна сред врачани като „Пробива“. Макар и оскъдна, и в съкратен обхват, тя предизвиква голям ефект, поради което започва масово изграждане на пешеходни зони в други градове в страната.

Toвa е чacт oт пpocтpaнcтвoтo нa бyлeвapд „Hикoлa Boйвoдoв“. Пeшexoднaтa нacтилкa, oзeлeнявaнeтo и гpaдcкoтo oбзaвeждaнe са peaлизиpaнa cъc cкpoмни cpeдcтвa, нo oбщият eфeкт oт тaзи peaлизaция ce oкaзвa тoлкoвa гoлям, чe пpeз cлeдвaщитe гoдини зaпoчвa мacoвo изгpaждaнe нa пeшexoдни пpocтpaнcтвa във вcички нaши гoлeми, cpeдни и дopи мaлки гpaдoвe.


Caмo зa eднo дeceтилeтиe нaшaтa cтpaнa ce нapeди нa eднo oт пъpвитe мecтa в Изтoчнa Eвpoпa пo peaлизиpaнe нa пeшexoдни yлици и плoщaди.

Само врачани могат да се произнесат за истинския успех на тази улица в подобряването на качеството на живота им. По времето на първата пешеходна улица във Враца, „Гран Палас“ в Брюксел вече е превърнат в огромен паркинг, а „Новият Арбат“ в Москва е един от най-широките централни булеварди в града. 


Когато всички метрополиси на изток и запад от България са заливани от автомобилен трафик, българските градове са конструирали пешеходни улици в центровете си – Русе, Варна, Ямбол, Пазарджик, Бургас, Плевен, Пловдив… списъкът е дълъг.



Първото издание на Софийския маратон се провежда на 22 май 1983 г. и е организиран от Градския съвет по физкултура и спорт. Трасето тръгва от Народното събрание, преминава по булевард „В.И.Ленин“, стига до разклона за Нови Хан и завършва на Националния стадион „Васил Левски“.


Над 300 завършват дистанцията от 42 километра и 195 метра през пролетта на 1983 година.


Близо 50 хиляди (точната цифра е 49 921) са участнициците в първите софийски маратони през 80-те години на миналия век


Началото на надпреварата, която се провежда под егидата на вестник „Работническо дело“, е поставено на 19 май, през 1983 година, като тогава състезанието се нарича маратон за „Наградата на София“.


Популярността на състезанието е огромна и в следващите години.


През 1985 година „Гросмайсторската“ дистанция от 42 километра 195 метра е пробягана от 340 от участнците, а победител е представителят на ГДР Клаус Голдамер, който финишира за 2 часа, 24 минути и 42 секунди. Неговата награда е цветен телевизор


На втора позиция тогава се класира Васил Лечев (Несебър), който завършва за 2 часа, 25 минути и 28 секунди. Най-бърза при дамите е Петранка Николова (Силистра), финиширала за 2 часа, 56 минути и 17 секунди


Всички участници в бягането получават грамоти, шапки и значки.


Основното трасе е по булевард „Владимир Илич Ленин“ (днес носещ името „Цариградско шосе“), като участниците в маратона бягат до разклона за Нови хан и обратно до националния стадион „Васил Левски“

През следващите години маршрутът се променя многократно – между 1988 и 1990 г. например, се бягат две обиколки по 21 километра. С промените в политическата и икономическата обстановка в България след 1989 г., организацията на маратона преминава в ръцете на фондация „Спортна София“, която продължава да го развива с нова визия. Периодично трасето се адаптира към градската инфраструктура и изискванията на международните стандарти, като през 2009–2011 г. маратонската дистанция временно отпада поради логистични затруднения.


С майка си на свиждане във Военното училище. Тогава Светският днес лъв е на 15 години


Светският лъв Лорд Евгени Минчев показа една много лична снимка – той в невръстна възраст заедно с майка си и баща си. Поводът популярният пиар експертът да се върне толкова назад в годините, когато е бил 3-4 годишен, е рожденият ден на майка му Лула.


„Девойче от село Баня, която ме е отгледала и възпитала както е могла. Даваше ми следните напътствия – Не кради, Не лъжи, Не убивай. Нещо като трите Божии заповеди на леля Лушка, както я наричаха всички. Винаги имах шест стотинки сутрин за баничка. И шест за боза. Богатството на онези времена…“, написа Лорд Евгени Минчев във фейсбук.

Малкият лорд заедно с родителите си


„Дали съм бил добър син, не мога да кажа. Спомням си за нея много често, запалвам свещ в църквата за мир на душата и. Благодаря и за онова, което е посадила в мен, за разцъфналите филизи, които дават плод и радват мен и хората“, сподели личната си история лордът, уточнявайки, че е в Лондон за провеждане на Британско българския бизнес бал.


„Благотворителният тръст за подпомагане на обгорени деца, чиито благодетел съм, днес имат своя ден. Три повода в едно. Ще помълчим минута за Кралицата. Майките са кралици. По-вечни от най-вечните.

Благодаря“, написа трогателно светският хроникьор.

Майката на светския хроникьор – Лула


Както е известно Лордът е роден в Златица, осиновен е и прекарва детството си в Пазарджик, където заедно със семейство си живее изключително бедно в циганския квартал на града.


Учи във военно училище, но го напуска преди да завърши и отива в София. Започва да чисти входове и тъй като няма софийско жителство и постоянни доходи започва работа в градския транспорт.


С трогателните думи по адрес на своята майка осиновителка Евгени вероятно й е простил, тъй като преди време той сам бе споделил, че е избягал от нея след нейната остра критика, че е гей.


Един ден собствената ми майка ми каза: Аз г*й ли съм отгледала?!”. Затова се изнесох на квартира на 14-годишна възраст и с нея се видяхме чак на погребението й”, разкри преди време Лорд Евгени Минчев в телевизионно интервю.


Тогава той сподели, че мечтае за дете. „Докато нямам деца, всички деца в нужда ще бъдат мои”, каза още той.

Лордът призна, че в един период от живота си се е срамувал от миналото си. „Лъжех, че имам брат-близнак и всъщност той е бил ватман”, разказа Минчев.

Източник:upa.bg



През 1989 г. в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, барове и атракционни заведения. Един от най-емблематичните е бил ресторант „Дюни”.

Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си места предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на стол, отколкото на романтично крайбрежно бистро. Все пак 100 от местата са били предвидени за свободна консумация.


През май 1998 г. „Дюни“ заедно с още 8 заведения е обявен за продажба. По-късно от ресторанта не остава и помен, а на негово място върху самите дюни изниква хотел „Дюн”, който става по-известен като хотела на Мая Илиева.


А във връзка с последните събития на Елените, ето какво ни напомни за него Pepa Petrova, на стената си във фейсбук.



Хотелът на мутра №1 — Георги Илиев


“Дюн”, построен буквално на плажа в Слънчев бряг във времето, когато „ВАИ холдинг“ бе държава в държавата!


Хотел Дюн в Слънчев бряг — бетонен паметник на един цял преход, издигнат върху дюни и плаж, които по закон са изключителна държавна собственост??


Тук няма просто сграда.

Има символ — на безнаказаност, алчност и наглост.

Тук държавата беше продадена с багер и подпис, а природата — затрупана под тонове бетон.Това е върхът на мутренските своеволия — построено от хора, които вярваха, че могат да купят всичко: земя, власт, съвест.

Днес Дюн стои не като лукс, а като гротеска — спомен от времето, когато мутрите управляваха България.


Така изглеждаше „преходът“:

дюни, заменени с бетон;

закони, заменени с връзки;

природа, заменена с алчност.


След продажбата на хотел „Дюн“ в Слънчев бряг от Мая Илиева през 2019 г., новият собственик на имота е Боряна Шехтова, бивша моделка. Тя е вдовица на друг бивш член на ВИС-2. Това показва, че активите на групировката са били прехвърляни между свързани лица, вероятно с цел запазване на контрола върху тях.

Въпреки промените в собствеността, хотел „Дюн“ остава символ на мутренския преход в България и на начините, по които силовите групировки са се интегрираха в легалната икономика.


И държавата си мълчи.

Но защо и хората стоят със скръстени ръце?

И пак от община Несебър си мълчат!

И затова ли не знаят нищо?

И ако държавата ще плати 50 милиона?? да разчисти деретата от незаконните имоти в Елените, нека додаде още малко за багери да съборят и Дюн! Защо аршинът да е различен!


Животът на Васил Илиев приключва в 21:15 часа вечерта на 25 април 1995 г.. Брат му Жоро е убит в Слънчев бряг през лятото на 2005-та, а Ванга предсказала покушението


Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти, казала пророчицата на Жоро Илиев преди да поеме ВИС


Цели 30 години след първото знаково убийство на мафиотски бос в България – това на основателят на борческата групировка ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на зрелищната екзекуция остават неизвестни.


Тъжният юбилей от смъртта на Васил Илиев, застрелян като куче в мерцедеса си на 25 април 1995 г., докато е едва на 30-годишна възраст, беше отбелязан през отминалия уикенд на гробищата в Кюстендил. На помена, организиран от сестра му Мариана и майка му Венка, са присъствали не повече от десетина човека, съобщава „Уикенд“, цитиран от БЛИЦ.

Преди три десетилетия, когато Васил Илиев беше погребан с пищна траурна церемония, да го изпратят в последния му земен път се стекоха близо 15 000 човека, сред които знакови личности от политиката, шоубизнеса и спорта. Слави Трифонов плаче на живо по телевизията и наричайки Васил Илиев „смело и сърцато момче” го сравнява с Васил Левски.


 Разследването прекратено


Разследването на убийството на Васил Илиев е прекратено преди повече от 20 години, а времето е заличило даже оскъдните и косвени улики. Твърде вероятно е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия застрахователен бос в България също да не са между живите.


Едно обаче е сигурно – 30 години след смъртта на Васил Илиев, той си остана митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се разказват и до ден днешен.


Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Гоце Делчев”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж” за късна вечеря със Слави Трифонов, който в онези години е сред най-близките му приятели.


Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от БСП в парк хотел „Москва”.


Според някои това е Александър Маринов, с когото мафиотския бос е разговарял да даде пари за партията-столетница, а в замяна на това да поеме нови контрабандни канали, които в онези години се държат от конкурентната групировка СИК.


В последния ден от живота си босът на борците е щастлив – в България най-после е пристигнал поръчковия му „Мерцедес“ 600 SL – кабрио в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, след като е внесен от близкия му приятел Фатик от Германия.


Васил Илиев очаква мерцедеса си близо 3 месеца, след като си го поръчва за подарък по случай своя 30-и юбилеен рожден ден, празнуван на 22 януари 1995 г. Успява да измине има -няма 30 километра с уникалното за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от куршуми.


Стрелците са поне двама


Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч., следван от тримата си бодигардове, возещи се в червен „Сеат Толедо”.


Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.


„Чу се шум като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обвит в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от куршумите. Васил умря върху волана, с килната глава настрани.


Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, вече беше мъртъв…”, пише в показанията си един от тримата охранители на борческия шеф. При полицейския оглед на местопрестъплението ще стане известно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.


Убийството на Васил Илиев буквално разтърсва България. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани.


В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия.


Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията


В нея през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев.


Погребението на основателят на ВИС се състои на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като мутренското светило е погребано с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител”.


Казват, че 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целия град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие. Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти”, идват в Кюстендил.


Тялото на покойника е докарано с черен „Додж”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев.


На погребението на Васил Илиев присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове.


На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в софийска болница.


Открито е едно от оръжията


Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев, ученик от близкото 73-то училище в София открива едно от двете оръжия, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет „Заги”, хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска.


И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топ криминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.


В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза ударно в този бизнес.


Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропусквателен пункт „Калотина”, през който не могат да минават контрабандни петролни „кервани” на СИК.


Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Заради това съществува версия, че през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати.


В този период ВИС и СИК воюват и по линията на „силовото” застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за своята сигурност.


Версията, че убийството на Васил Илиев е с печат СИК е толкова разпространена в първите месеци от разследването, че се налага Красимир Маринов – Големия Маргин да даде интервю в централен ежедневник, в което да я опровергае.


„С Васил бяхме приятели още от 1979 г., знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме конкуренти, винаги сме поддържали приятелски отношения. Няма да позволя двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една срещу друга”, оправдава се Големия Маргин в интервю пред влиятелния по онова време в. „Стандарт”.


Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват 50 000 долара награда за информация в ъндърграунда – огромна за времето си сума, достатъчна за покупката на апартамент в центъра на София.


Стимулирани са и разследващите полицаи, но усилията да бъдат открити убийците не дават какъвто и да било резултат.



Приближени до Васил Илиев даже отиват при Ванга със списъци с имена на заподозрени,


а делегацията е водена от покойния банкер Емил Кюлев и от по-малкия брат на Васил – Жоро Илиев.


Петричката пророчица обаче отказва да разкрие каквото и да е, както и да се ангажира с посочването на виновници.


Вместо това дава следния съвет: „Кръв с мъст не се отмива!“ Секунди преди висаджиите да си тръгнат от дома на Ванга, петричката пророчица хваща за ръката Жоро Илиев и му казва: „Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти! И на теб ти крият шапката“.


Няколко дни след покушението на Васил Илиев, в групировката ВИС решават, че по-малкия брат Георги ще бъде новия шеф.


До този момент Жоро Илиев има славата на непоправим скандалджия и гуляйджия, наскоро излязъл от затвора в Бобов дол


„Братът трябва да поеме нещата! Такава би било волята на Васко?”, отсича Николай Цветин, който е приятел от деца с борците.

Противно на тогавашните очаквания, по-малкия брат не само съумява да възроди ВИС, но даже и да надмине славата на батко си Васил.


Георги Илиев царува като най-влиятелния подземен бос в България точно 10 години – през лятото на 2005 г. той също е застрелян от наемен убиец, докато празнува победа на футболния си клуб „Локомотив“ (Пловдив) в „Буда бар“ в Слънчев бряг. Въпреки че предварително е предупреден, че му се готви покушение, той не увеличава охраната си.


Автор: Флагман.Бг, снимки: „Марица“



При последните опустошителни наводнения в района на курорта Елените и Царево, при които бяха загинали жители и нанесени сериозни щети на домовете и инфраструктурата, решаваща роля изигра модерна спасителна техника – амфибия „ТТМ Тайга“. Машината, произведена в Русия, е оборудвана с мощен американски двигател „Cummins“ с 185 конски сили, което и позволява да преодолява тежки терени и да се движи спокойно в дълбоки води.


7-тонният всъдеход е истински спасителен звяр – разполага с места за екипаж от шестима, може да превози до десет пътници или две медицински носилки. Благодарение на тези характеристики, десетки, а вероятно и стотици хора бяха изведени от опасните зони около вилно селище Елените по време на бедствието, съобщава Нова телевизия.


Подобни амфибии са ценен ресурс за защита на населението по Черноморието, където рискът от наводнения и тежки зимни условия е реален. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разполага с общо осем такива машини, стратегически разположени в страната, за да реагират бързо при всяка извънредна ситуация.


Използването на техника като „ТТМ Тайга“ доказва, че инвестицията в специализирани превозни средства може да бъде разликата между живот и смърт за жителите на крайбрежните общини.

Източник:novavarna.net


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации