За всички, които се интересуват какви точно ще бъдат новите глоби, публикуваме ценоразпис на нарушенията на пътя,който влиза в сила от 1 август 2025 година. За да няма "не чули", "не разбрали"...


Санкции за алкохол, наркотици и отказ от тест: Наказанията стават драстични


Сред най-сериозните промени в новите глоби на КАТ са тези, които касаят шофирането под въздействие на алкохол или наркотици. Законодателят вече не разчита само на административни мерки – от август 2025 г. част от нарушенията водят и до наказателна отговорност.


Шофиране с над 1,2 промила алкохол – глоба от 1000 до 5000 лева (преди: 200–1000 лв)

Шофиране с наркотици – същата глоба: 1000–5000 лв

Повторно нарушение с над 0,5 промила, когато вече има влязла в сила присъда – 2000 до 10 000 лв

(досега: 500–1500 лв)

Най-драстичната промяна:

Ако шофьор откаже тест за алкохол или наркотици след катастрофа, вече подлежи на затвор до 1 година и глоба от 2500 лева. До момента това се наказваше само с отнемане на книжката за 2 години и глоба от 2000 лв.


Само за първите 6 месеца на 2025 година са отчетени близо 10 000 отказа от тестване, което обяснява защо санкциите в новите глоби на КАТ вече са наказателни. Повече няма да е възможно просто да откажеш проба и да се разминеш с книжка след време – системата вече третира отказа като бягство от отговорност.


В допълнение към новия контрол чрез средна скорост и глобите за алкохол, се очаква сериозен ръст на санкциите за системно бързо шофиране. Ако искаш да разбереш повече за това как тол камерите ще засичат превишена скорост, виж подробния анализ тук, където разглеждаме точните правила, стойности на санкциите и какво ще следи системата на АПИ.


Превишена скорост, тол камери и нов вид контрол: Книжката се отнема, глобите се удвояват


Една от най-обсъжданите промени в новите глоби на КАТ е въвеждането на контрол на средната скорост чрез тол камерите. Това означава, че системата ще изчислява с каква скорост си се движил между две точки и ще те санкционира, дори да си намалил пред камерата.


Новите санкции при превишение на скоростта:


Над 40 км/ч извън населено място – глоба от 600 лв и отнемане на книжката за 2 месеца

Над 50 км/ч в населено място – глоба от 700 лв и възможно временно отнемане на книжката

Рецидив или опасно шофиране с висока скорост – глобата може да достигне до 2000 лв

Важно:

За първи път и общинските камери ще могат да засичат нарушения на скоростта. Това ще позволи на местните власти да получават 50% от наложените глоби, когато нарушението е установено чрез тяхна техника. Очаква се рязко увеличение на броя глоби в градските райони.


С тези промени новите глоби на КАТ поставят скоростта под засилен контрол – не само моментната, но и средната. Това прави почти невъзможно избягването на санкции при системно бързо шофиране.


Новите правила за електрическите тротинетки: Възраст, каска, застраховка и солени глоби


С влизането в сила на новите глоби на КАТ през август 2025 г., електрическите тротинетки вече няма да бъдат „играчка“ на пътя. Те официално се третират като самостоятелни превозни средства и подлежат на конкретна регулация, подобна на тази за моторите и автомобилите.


Ето какво вече е задължително:


Минимална възраст: 16 години

Каска: Задължителна, дори за кратки разстояния

Застраховка „Гражданска отговорност“: Изисква се за всяко ППС от този тип

Регистрация: В общинска администрация

Разрешено движение: Само през светлата част на деня

Санкции за нарушители:

Без каска: глоба от 50 лв

Управление от дете под 16 г.: глоба от 500 лв за родителя

Без застраховка или регистрация: между 200 и 500 лв, в зависимост от нарушението

Този нов регламент цели да намали броя на инцидентите, причинени от неправомерно използване на тротинетки, особено в градска среда. Част от експертите обаче предупреждават, че строгите изисквания може да доведат до избягване на регистрацията и още повече нарушения.


Въпреки това, с включването им в списъка с регламентирани превозни средства, новите глоби на КАТ вече важат с пълна сила и за тротинетки.


Новите санкции през 2025 година не засягат само шофьорите, но и родителите. Ако дете се вози без необходимото обезопасяване, глобата също може да бъде сериозна. Затова е важно да се запознаеш с правилника за возене на дете в кола, който описва подробно възрастовите ограничения, нуждата от столче и какви са глобите при нарушение.


Без технически преглед при неплатени глоби: Достъпът до ГТП се блокира


Една от най-съществените и практически чувствителни промени в новите глоби на КАТ е свързана с годишния технически преглед. От август 2025 г. всеки собственик на автомобил ще трябва да е платил всички глоби и фишове, за да може изобщо да премине през ГТП.Автокъщи наблизо


Какво означава това на практика:


Ако имаш дори един неплатен фиш, системата няма да ти позволи да преминеш преглед

Прегледът ще бъде автоматично блокиран в системата, докато задължението не бъде изчистено

Това важи както за електронни фишове, така и за актове и наказателни постановления

Мярката има за цел да прекрати практиката на масово неплащане на глоби – статистиката показва, че над 35% от шофьорите отлагат или изобщо не уреждат санкциите си.


Новите глоби на КАТ вече не оставят вратички – автомобилът без технически преглед няма право да се движи по пътищата, което прави плащането на глобите задължително условие за законно шофиране.



През 80-те години на миналия век, времето беше различно – животът беше по-прост, а ежедневието по-спокойно. Една от най-ярките ми спомени от този период е как с пет лева можех да се насладя на цяла вечер в ресторант и дори да се прибера с усмивка на лицето.


В онези дни, ресторантите предлагаха ястия, които бяха създадени с внимание и любов. Влизайки в един обикновен ресторант с пет лева в джоба, можеше да си поръчаш топла супа, основно ястие и дори десерт. Менюто беше разнообразно, но не претенциозно – истинска домашна кухня, която създаваше усещане за уют.


Ресторантите през 80-те имаха своя чар. Обзаведени с дървени маси и столове, стените често бяха украсени със стари фотографии или картини на местни художници. Меката светлина и тихата музика създаваха идеална обстановка за разговори и смях с приятели. Въпреки ограничения бюджет, усещането за лукс не липсваше – всеки момент на споделена храна беше ценен.


С петте лева в джоба можеше да поканиш приятели и да се насладите на вечер, изпълнена с разговори и веселие. Ресторантите бяха място, където се срещахме, за да отпразнуваме малките победи в живота или просто да споделим ежедневието си. Времето, прекарано с близки хора, беше безценно и част от магията на онези години.


Днес е трудно да си представим, че само с няколко лева можем да се насладим на такъв лукс. Цените са се променили, ресторантите също, но спомените за онзи период остават живи. Те ни напомнят за ценността на простите удоволствия и за това, как с малко можехме да бъдем истински щастливи.


Въпреки че времената се променят, тези спомени винаги ще бъдат част от мен и от всички, които са имали щастието да изживеят онези дни.



24 декември 1971 година. Навръх Бъдни вечер 

Сред джунглата, животът прошепна: “Още не си свършила.”

Джулиан Кьопке - момиче на 17 години се качва на самолет заедно с майка си – полет 508 на LANSA, Перу.

Небето изглежда спокойно. Но след минути… всичко се променя.

Самолетът навлиза в гръмотевична буря. Светкавици раздират облаците. Една от тях удря машината. Разцепва я. Части от самолета политат към земята – заедно с 92-мата пътници. Сред тях е и Джулиан Кьопке.

Но тя не умира.

Тялото и се носи надолу, все още закопчано за седалката, през облаци и дъжд, към сърцето на амазонската джунгла.

Джулиан пада от над 3 000 метра заедно със седалката на която стои… и оцелява.

Но това не е краят на чудото. Това е началото.


Джулиан се събужда сама, на земята, с раздробена ключица, порезни рани и слабо зрение - едното и око е почти затворено от удара. Около нея – ад. Гъста, влажна зеленина. Змии, насекоми, тишина, която крещи.

Но тя има нещо, което никой буреносен облак не може да отнеме - знанието на баща и, биолог, който и е показал как се оцелява в джунглата. Къде и как се намира вода. Как да следва течението на реката. Как да четете природата. А природата - тя самата е книга.

10 дни Джулиан върви. Боси крака, без храна, с инфекция, с ларви под кожата, но с вяра. Един ден намира лодка закотвена близо до заслон, на която в резервоара все още имало бензин. Момичето промило с бензина раните си като така успява да премахне червеите, завъдили се в наранените и ръка и тяло... “Болката беше силна, тъй като червеите се опитваха да навлязат по-навътре в раната. Извадих около 30 червея и бях много горда от себе си”, казва тя. 

И продължава с вяра, че някъде - някой - ще я чуе. Ще я намери. Ще я прегърне.

И така се случва. Един ден, отслабена до предела на силите си, чува мъжки гласове. Така, благодарение на местни перуански рибари тя най-накрая е спасена. 

Там, на ръба между живота и смъртта – тя се връща.

Джулиан Кьопке е единствената оцеляла от 92-та пътници след инцидента. Тя не просто оцелява. Тя става биолог, като баща си. Посвещава живота си на науката и разказва историята си, за да вдъхновява други. Защото понякога най-голямата мисия идва след най-голямата буря.

Има хора, които Бог оставя на тази земя, за да напомнят, че чудеса има.

Джулиан Кьопке е едно от тях.



Пожарникарите едва загасиха огъня, предизвикан от Стоян Денчев (на снимката)


Стоян Денчев наскоро излязъл от затвора, подозират го и за друг голям пожар


33-годишният Стоян Евгениев Денчев от дряновското село Керека е лицето, предизвикало умишлено огненото бедствие, което застраши цели квартали в района, стана ясно днес.


Бруталният случай придоби национална популярност, след като снощи кметът на Велико Търново Данаил Пантов публикува видео от инцидент в социалните мрежи.


Кадрите показваха как млад мъж отива и пали гората над града. По данни от местните власти и очевидци, само намесата на пожарникарите и истинското чудо са предотвратили трагедията. Огънят се разпространява в опасна близост до жилищни райони, като е изпепелил десетки декари гора.


Малко след това популярният влогър Симон Милков разпространи снимка и подробности за самоличността на подпалвача. 


Това е Стоян Денчев, по-известен в местността като „Стуйенчо“, който бил добре познат на правораздавателната система. 


Имал две осъдителни присъди - за притежание и употреба на наркотици, включително при управление на моторно превозно средство. Доскоро бил в затвора. 


Имало съмнение, че е замесен и друг пожар - между пожар селата Керека и Пушево, се случи преди около месец. Оказва се, че Денчев е отраснал в село Керека, в близост до бившия интернат „Св. Св. Кирил и Методий“. Бащата на Стоян също е бил със съмнително минало, известен с проявата на жестокост към животните.


Общественият отзвук от последния пожар е огромен. Хиляди българи настояват за спешна промяна в Наказателния кодекс. Един от най-гласовите защитници на идеята е Кристиан Шкварек. Той призова за незабавна законодателна реакция и обяви, че умишленото подпалване на пожари трябва да се третира като форма на тероризъм с доживотна присъда.



„Когато цялата страна гори, умишленото подпалване трябва да се третира като тероризъм. Защото това е тероризмът – срещу природата, хората и националната сигурност“, заявява Шкварек.


Той настоява депутатите да се откажат от летните ваканции и да гласуват промените, които да гарантират най-тежките санкции за подобни престъпления.

Източник:flagman



Специално тук, в землището на село Илинденци, имаме доста тежък пожар, който не можем изобщо да овладеем и да работим по него. 


Всички екипи са изтеглени заради разразилия се ураганен вятър, за да не пострадат. Това каза пред журналисти директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Александър Джартов.


„В момента има ураганен вятър и това означава, че има опасност за всички, които работят близо до фронта на огъня. Вятърът непрекъснато променя посоката си. Очакваме по-късно той да започне да намалява“, допълни той.


„Снощи до късно през нощта, независимо че в определено време беше слаб вятърът, на моменти засилваше скоростта си и прехвърляше огъня на други места. Тежка ситуация. Горят няколко хиляди декара“, каза още комисар Джартов.


Авариен екип на Столична община се включи в гасенето на пожара край с. Илинденци


Задачата ни е да пазим населените места, така че ако случайно огънят се насочи към тях, да ги защитим. Надяваме се вятърът от утре да утихва, за да започне да работи и летателната техника, която ще пристигне до края на вечерта в България, каза той, цитиран от БТА.


„Очаква се пристигането на още два хеликоптера и двата самолета от Швеция. На някои места има бури и тяхното излитане е проблем“, информира още директорът на ГДПБЗН.


Към този момент заради усложнената обстановка няма хеликоптери, които да помагат за овладяването на пожара.

Източник:novini.bg



Изчезналият Алекс Александров Васов от Берковица е открит мъртъв.


21-годишният младеж бе в неизвестност от 16 юли. Разтревожена, майка му пусна пост в социалната мрежа с надежда да го открие сред близки и приятели на семейството.


Полицията се мобилизира и предприе издирване. Александров Васов живеел в града под Ком заедно със своята майка Павлина Иванова и по-малката си сестра.


В сряда, на 16 юли, младежът казал на майка си, че не иска повече да остава при тях и отива да живее в София.


„Беше около обяд. Взе една раница със стек цигари и едно фенерче и излезе. Гоних го и го молех да се върне, но той категорично отказа“, споделя Павлина пред наш репортер.Майката на Алекс твърди, че момчето имало психични проблеми, които е отключило, след като баща му починал.


„Тогава започна да пие и се промени много. Заради състоянието си пие хапчета, които обаче сега не взе със себе си и аз се притеснявам, защото без да ги приема, става много нервен и агресивен“, разказа тогава още жената.


Алекс е излязъл от вкъщи облечен със сиви къси панталони и черна тениска. Не взел със себе си и телефон и Павлина нямала никаква връзка с него.


По неофициална информация, трупът му е намерен тази нощ в кошара край „Хайдушките водопади“. Tялото е открито от полицаи, които са участвали в неговото търсене.


Към момента няма данни за видими следи от насилие по трупа на Алекс. Тялото е предадено за да бъде направена аутопсия, след която ще стане ясно каква е причината, довела до неговата смърт.


Погребението на Алекс ще бъде в неделя, в 12 часа, в гробищния парк на Берковица.

Източник:24часа



 


Ето какво разказа жената:


„Пътувах с „бърз“ влак София-Русе 4610 БВ, тръгващ от гара София-Север 15:40 (бърз е в кавички, защото влакът пристигна със закъснение от 50 минути). Проблемът е, че в тези часове, в които пътувахме, от самото тръгване до пристигането ни бяхме подложени на ад. Адска жега беше във вагоните, не се дишаше, над 50°C.


„Новите“ немски вагони, за които толкова се говори, са с масички, които са захванати с ластик. Масичката дори падна и удари племенница ми, която беше с мен.


Климатиците НЕ РАБОТЯТ. НЯМА прозорец, от който да си поемеш въздух! Деца и възрастни хора пред колабиране, кондуктор, който играе ролята на инженер, за които инженери толкова се говори, че вече трябва да има във всеки влак задължително, за да отстранят повреда при нужда. Кондукторът толкова беше препотен, всякаш току що си е взел душ! Притеснен и объркан, защото не знае къде точно по таблото да пипне, за да задейства климатичната система.


Включваше и изключваше, дори замириса на бакелит. Хора, ядосани, готови да се нахвърлят на него, сякаш той е виновен!


Продължавам с разказа, защото този ад няма край. Позвъних на всяка възможна институция, от която можех да получа (или аз поне така се надявах) адекватен отговор за проблема, пред който бяхме поставени. Да! Обаче това не стана! Вместо това ми беше отговорено, че няма коментар и едва ли не да се оправяме, както можем сами. Да се обърна към кондуктора и той да разреши проблема. Що за глупост?! За пореден път се уверявам, че някои служители са поставени на позиция, за която не са готови да реагират адекватно.


След 1 час бяхме уведомени и помолени да се преместим в стар български вагон, в който има прозорци, но забележете – всички 4 пълни вагона на едно място!


Пореден абсурд! В 21 век, 2025 г. сме, не мога да си представя, че сме Европейска държава и не мога да си представя, че се гордеем с това, че са закупени ВАГОНИ ЗА СКРАБ, това ли заслужава българският гражданин?


Кондукторът казваше, че температурата във вагоните е достигнала „58°C“. Склонна бях да му вярвам, защото не можеше да се диша! Какво трябва да се случи, за да се задействат адекватни мерки? Някой да почине ли? Моля, с Вашите правомощия да направите така, че българският гражданин да получава европейските условия, които заслужава! Не е нормално да сме поставени в такава ситуация!


Другите две неща, на които бих искала да обърнете внимание, са:


Служителите, които отговарят на телефонната линия са до 16 ч. След това как се процедира? Вдигат служители от билетният център, които нямат представа как да реагират. Всеки вдига рамене и казва едва ли не да се оправяме!


Вторият въпрос е, че едни и същи места се продават на няколко човека и сме принудени да се караме помежду си, за да има място където да седнем през 7 часовият престой във влака!“.

Източник:Пловдив 24




„Хубав човек беше. Тих човек беше, поздравяваше ходеше само до магазина“, казва за Тодор Славков бай Юсеин, жител на павелбанското село Асен, където внукът на Тодор Живков избра да се раздели с живота си на 21 юли следобед, предаде Прес тв.


Славков бе на 54 години, когато решава да се самопростреля в главата със собственото му законно оръжие около 15:00 ч. в понеделник в къща за гости „Енчеви“. Тялото му е намерено от жената, която се е грижела за домакинството, според Христо Крушарски, собственик на къщата и футболен бос.


Прокуратурата съобщи по-рано, че Славков е пребивавал в къщата около две седмици преди фаталния му край и е бил сам по време на почивката си.Жители на селото потвърдиха, че е излизал само до магазина, черпел децата с бонбони, а през другото време се е усамотявал. Бдителна продавачка пък забелязала, че бил общителен и възпитан човек, но си личало, че нещо му тежало.


„Дойдох за малко тук, за да си почина“, казвал Славков в местния магазин, който навестявал от време на време, за да си купи кенчета бира.


„Защо реши да направи туй нещо и то на нашата улица“, недоумява бай Юсеин.

Славков и преди е почивал в тази къща, хората в селото го разпознават и съжаляват за този му личен избор.



Животът на Тодор Славков, известен и с прякора Малък Тошко, е своеобразно отражение на прехода в България - хаотичен, противоречив и публичен.


Роден през 1971 г. като внук на комунистическия лидер Тодор Живков и син на Людмила Живкова и Иван Славков, съдбата го поставя в светлината на прожекторите още от дете. Но вместо да поеме по пътя на политиката или културата, Славков избира свой собствен маршрут - белязан от скандали, съдебни дела, алкохол, телевизионна слава и в крайна сметка, внезапна смърт.


Скандалното дело


През 1988 г. манекенката Мила Гешева подава сигнал, че е станала жертва на групово изнасилване от Славков и още двама негови приятели - Жолт Хайду и Орлин Ножаров. Делото се точи години наред, но в крайна сметка през 1996 г. Софийският градски съд го осъжда на 1 година лишаване от свобода. Тъй като Славков вече е прекарал над година в арести - първо в Швейцария, а после и в България - присъдата се счита за изтърпяна. През 2005 г. Апелативният съд в Пловдив го оправдава окончателно.


Макар че от правна гледна точка Славков излиза чист, делото оставя траен отпечатък върху публичния му образ. Той сам многократно заявява, че е станал жертва на натиск и манипулации. Обществото обаче така и не стига до единно мнение по случая – симпатия и неодобрение продължават да се борят в съзнанието на хората.


Телевизионен ренесанс


След бурното си минало, Тодор Славков намира ново лице пред камерата – този път не като скандален наследник, а като риалити звезда. През 2014 г. той участва и печели риалити формата "Биг брадър All Stars", с което си спечелва титлата "любимата риалити звезда на България". Печели зрителите със самоирония, шеги, честност и разпознаваемо бохемско поведение.

Преди това е участвал и във "ВИП Брадър 3" през 2009 г., където остава на трето място. Участията му го превръщат в медиен феномен – фигура, едновременно осмивана и харесвана, която умее да разсмива, провокира и да бъде запомнена.


Последни години и внезапен край


През годините Славков продължава да бъде част от обществения живот – понякога чрез участие в телевизионни формати, друг път чрез интервюта или коментари, свързани със семейството му и миналото. Често говори откровено за битките си с алкохола, за усещането да си "наследник на властта без власт", както сам го нарича.


На 21 юли 2025 г. той е открит мъртъв в къща за гости край Казанлък. Денят съвпада с годишнината от смъртта на майка му - Людмила Живкова, която умира на същата дата през 1981 г. Обстоятелствата около смъртта му остават неясни, а спекулации за самоубийство започват да циркулират в медиите, но към момента няма официално потвърждение

Източник:bgdnes.bg



Монументът на Бузлуджа се преражда – като луксозен хотел на Marriott!


Световният гигант Marriott International планира да превърне емблематичната соц-„летяща чиния“ на връх Бузлуджа в бутиков хотел от веригата Autograph Collection – със sky-bar с 360° панорама, спа център, мемориална галерия и уникален дизайн, който запазва външния силует на сградата! 


Очакваната инвестиция е над 160 млн. евро, а моделът е 35-годишна концесия, без продажба – в съответствие със закона за културното наследство.

180 нови работни места, 60 000 гости годишно, стипендии за реставратори и общински фонд за културни събития – това е само част от обещания социален ефект.

Проектът вече е в ръцете на международни архитекти и инженери, а ако получи зелена светлина до края на 2025 г., откриването ще бъде на 23 август 2031 г. – точно 50 години след първото рязане на лентата на Бузлуджа!

Източник:Струма нюз


 


Батето със сина си през 1986 г. Днес и двамата са вече покойници


Милиони в имоти и произведения на изкуството остави култовият зет на Тодор Живков Иван Славков – Батето на своите наследници. Днес, 14 години след неговата смърт, когато този свят напусна и сина му Тошко, от богатството на бившия шеф на БНТ и БОК вече няма и следа. 


Заради борчове фамилията се раздели през 2021 г. с емблематичната къща на легендарния бохем на улица „Хан Омуртаг“. Бижуто е точно на оградата на Военна академия. Тя беше оценена на 3 милиона евро, но не е ясно колко са прибрали наследниците. Сумата е била разделена наполовина между вдовицата Валя и Малък Тошко.


Къщата приюти Иван Славков и Валя в последните години на живота на Батето. Улицата е пълна с имоти на мултимилионери. По-надолу хасиенда има бившият политик Христо Бисеров, а нагоре апартамент притежава следственият хазартен крал Васил Божков.


Според приятели на Батето не е ясно какво е станало с уникалните колекции, пазени във въпросния дом. „Само един иконостас, подарен му навремето, беше оценен на милион, два. Иван притежаваше още колекции от картини и какво ли не“, споделят близки до семейството.


Иначе Славков имаше имоти в Бистрица, край морето и центъра на София. Повечето от тях отдавна бяха продадени. Фамилия Живкови имаше цял етаж срещу Софийския университет, който беше купен от Васил Божков.

Източник:lupa.bg


 

Село Влас и пътят му към превръщането в луксозен курорт


Село Влас, разположено в южната част на България, е известно със своето стратегическо местоположение между планината и морето. Намира се недалеч от град Несебър и е заобиколено от красиви природни пейзажи. Климатът е мек, с преобладаващо слънчево време, което го прави привлекателно място за живот.



Историята на село Влас се простира далеч назад във времето. Първоначално заселено от траките, селото е преминавало през различни културни и исторически промени. Византийци, османци и българи са оставили своя отпечатък върху земята и културата на селото.



Преди да се превърне в модерен курорт, село Влас е било малка аграрна общност. Жителите му са се занимавали предимно със земеделие и риболов. Традиционните селски къщи, изработени от камък и дърво, създавали уютна атмосфера.






Селото е било център на културни и религиозни дейности. Всяка година се провеждали празници, свързани с православната вяра и местните традиции. Храмът на Свети Влас, който дал името на селото, е бил място на поклонение и духовна подкрепа за жителите.


Пътят към Преобразяването

Постепенно, с развитието на туризма в България, село Влас започва да се трансформира. Благодарение на красивите си плажове и благоприятния климат, мястото привлича все повече посетители. Това води до изграждането на модерна инфраструктура и курортни комплекси, които днес са известни като град Свети Влас.


Историята на село Влас е пример за трансформация и адаптация към новите времена. От малка селска общност, то се е превърнало в един от най-популярните курортни градове по българското Черноморие, като същевременно запазва своя уникален исторически дух.



През 1986 година едно малко и на вид спокойно градче било разтърсено от мистерия, която и до днес кара хората да се стряскат… или поне да намигнат усмихнато към въображението си.В онзи обикновен ден 15 деца от местното училище тръгнали на екскурзия. 


Атмосферата в автобуса била весела, из въздуха се носели смях и шумни разговори, а шофьорът им обещал незабравимо приключение. Но когато автобусът не се върнал в уречения час, притеснението прераснало в истински ужас – не се откривали нито шофьорът, нито петнайсетте деца. Градът бил парализиран: започнала масова акция по издирване, а историята се превърнала в сензация за медиите.


Минавали години, десетилетия. За тайната на изчезналия автобус се разказвали неподправени слухове, хората шушукали антични проклятия и говорели за паранормални явления. Никой не очаквал, че почти четири десетилетия по-късно работници ще попаднат на ръждясалите останки на училищния автобус, дълбоко заровен в земята близо до стария лозя край града.



Откритието отново разпалило фантазиите на местните, а медиите раздухали мистерията до национални размери. Самоличността на децата така и не била изяснена – сякаш автобусът бил глътнат от самото време. До ден-днешен местните се кълнат, че вечер могат да чуят от близкия хълм далечен смях и песни…


Но преди да се уплашите или развихрите въображението си твърде много, трябва да знаете – тази история е напълно измислена. Такива събития никога не са се случвали в действителност. Всички прилики с реални случаи са плод на авторски замисъл и фантазия. Понякога, най-страховитите и интригуващи истории са просто… добър разказ!



Как да обясня на сегашното поколение и младите майки, че през соца в час по физическо ( в 4-ти, 5-ти клас) се очакваше от нас да се изкачим по 7 метрово въже и единственото средство за обезопасяване беше "животоспасяващият" 5см дебел дюшек отдолу!


Времето на социализма в Народна република България беше период на специфични политически, социални и културни особености. Физическото възпитание беше важна част от училищния живот и се разглеждаше като ключов елемент за развитието на младото поколение. 


Спортът като идеология


В онези дни физическото възпитание не беше просто час за игри и забавления. То беше свързано с идеологията за изграждане на здраво и силно поколение, което да бъде гордост за социалистическата държава. Учениците се насърчаваха да участват в спортни дейности, които да укрепят тяхното физическо и духовно здраве.


Типичен час по физическо


Един типичен час по физическо възпитание започваше с построяване на учениците в редици. Учителят, облечен в традиционния спортен екип - бяла тениска и сини шорти, даваше указания за загрявка. След това следваха различни упражнения - от гимнастически упражнения до бягане и скачане на въже.


Популярни спортове


Сред популярните спортове бяха:

Лека атлетика-Бягането на къси и дълги разстояния беше основен елемент от програмата.

Гимнастика -Учениците често изпълняваха различни гимнастически упражнения.

Волейбол и футбол-Тези колективни спортове насърчаваха отборния дух и сътрудничеството.


Атмосфера и емоции


Часовете по физическо възпитание често се провеждаха на училищния двор или в спортната зала. Атмосферата беше динамична и изпълнена с енергия. Учениците се състезаваха помежду си, насърчавани от учителите. В края на часа имаше усещане за постижение и удовлетворение, че са положили усилия за личното си развитие.


Влияние върху младите хора


Физическото възпитание в НРБ остави трайни следи в съзнанието на много поколения. То не само помогна за физическото развитие на децата, но също така разви дисциплина, упоритост и уважение към здравословния начин на живот. Тези ценности продължават да бъдат важни и в съвременния свят.


 


Този сигнал не е много разпространен в Европа, въпреки че е много полезен



Парче бял плат върху огледалото на автомобил може да изглежда като необичаен резултат от силен порив на вятъра, но обикновено имаме работа със съзнателно действие. По този начин водачът предава важна информация на другите. Каква обаче е тя?


Първо трябва да изясним, че в този случай от ключово значение е цветът, а не самият знак върху огледалото. Така че това може да бъде бяла кърпа, кърпа, тениска или дори найлонов плик. Важно е да е нещо бяло.


Оставянето на бяла кърпа или друга бяла следа върху огледалото е практика, известна главно в САЩ. Така шофьорите маркират своите превозни средства, които например са оставили отстрани на пътя в резултат на дефект и са тръгнали да търсят помощ. Това е сигнал, че водачът или пътниците не се нуждаят от помощ, но колата е повредена. 


В същото време това е информация, че колата да не трябва бъде теглена или качена на платформа, защото не е изоставена и собственикът или шофьорът скоро ще се върнат за нея.Интересното обаче е, че значението на бяла кърпа или тениска на огледалото може да варира в зависимост от щата. 


Докато в Северна Каролина кърпата означава дефект, в Минесота може да означава внезапен здравословен проблем за водача или пътниците. Понякога този сигнал се използва и за маркиране на автомобил, чийто шофьор именно поради опасност за живота или здравето нарушава правилата, като се опитва да стигне до болницата възможно най-бързо.


В същото време според разпоредбите повредено превозно средство, изоставено на пътя, трябва да бъде маркирано с предупредителен триъгълник, който е част от задължителното оборудване на всяко превозно средство (интересното е, че не се изисква в САЩ). Аварийните светлини също трябва да бъдат включени.


От друга страна, използването на бяла кърпа не е широко разпространено в Европа (въпреки че вероятно би трябвало да бъде). Кола, оставена отстрани на пътя, предизвиква интерес, още повече, ако е паднала в крайпътна канавка. Минувачите могат да се обадят на службите на местопроизшествието, което не винаги е наложително. И един ясен сигнал, че никой не е пострадал и собственикът чака пристигането на пътна помощ, би помогнал да се избегне ненужно разкарване на пожарна или линейка, пише automedia.



Кметът на Вълчи дол, Калоян Цветков, потвърди информацията, че голямо животно, наподобяващо пантера, е било заснето отдалеч насред нива


Шуменската пантера е била забелязана на територията на Варненска област, твърди "Труд news". По неофициална информация хищникът е видян в община Вълчи дол.Областният управител на Варна, проф. д-р Андрияна Андреева, свиква спешна среща на кметовете, на която да бъдат набелязани мерки за справяне със ситуацията.Кметът на Вълчи дол, Калоян Цветков, потвърди информацията, че голямо животно, наподобяващо пантера, е било заснето отдалеч насред нива.


Непотвърдени данни и предишни сигнали


"Информацията засега е непотвърдена, защото има данни, че леопардът е видян долу-горе по същото време в Шумен, а разстоянието е голямо – 40-50 км", каза Цветков. Той допълни, че подобен сигнал е имало и преди седмица от провадийско село. Предстои оглед на нивата, където е бил забелязан хищникът.


Ето няколко основни съвета какво да правите, ако се сблъскате с такова животно:


Запазете спокойствие и не изпадайте в паника: Това е най-важната стъпка. Всяка внезапна или неконтролирана реакция може да провокира животното.

Не бягайте: Бягството може да активира хищническия инстинкт на леопарда и да го накара да ви преследва. Вместо това, опитайте се да изглеждате възможно най-голям.

Изправете се и вдигнете ръце: Направете се да изглеждате по-едър, отколкото сте. Вдигнете ръце над главата си или разтворете яке, ако имате такова.

Издавайте силни звуци: Говорете силно, викайте или плетете с ръце. Целта е да изплашите животното и да го накарате да се оттегли.

Не обръщайте гръб и бавно се оттегляйте: Движете се бавно назад, като не сваляте поглед от леопарда. Не му обръщайте гръб.

Не го провокирайте и не го хранете: Никога не се опитвайте да се доближите до леопарда, да го храните или да го провокирате по какъвто и да е начин. Това е диво животно и може да стане агресивно.

Ако сте с деца или домашни любимци: Дръжте децата близо до себе си и вдигнете домашните любимци, ако е възможно. Децата и малките животни могат да бъдат възприети като лесна плячка.

Потърсете убежище: Ако имате възможност, влезте в автомобил или сграда.

Незабавно информирайте властите: Веднага щом сте в безопасност, сигнализирайте на телефон 112, както и на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или местната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). Дайте възможно най-точна информация за мястото и времето на срещата.

Важно е да се запомни, че леопардите обикновено избягват контакт с хора и нападенията са изключително редки. Въпреки това, адекватната реакция може да предотврати нежелани инциденти./БЛИЦ/


Последният полет.1971 година остава една от най-черните в календара на българската гражданска авиация. От 18 януари до 21 декември стават три големи самолетни катастрофи, които отнемат живота на почти 100 пътници и техните екипажи. 


В началото на годината близо до летище Цюрих се разбива пътниески самолет Ил-18 LZ BED. Загиват 39 пасажери и 7 от членовете на екипажа на самолета. На 17 септември край вр. Свети Дух в Рила,  8 човека се разбиват с АН-14. Черната серия завършва  броени дни преди Новата година отново с Ил-18. На летище София завинаги остават 32 души, сред които и музикалното дарование в популярната ни музика Паша Христова.


Вечерта на 21 декември 1971 г. е необичайно мека за зимата. Над София пада топъл дъжд. Въздухът се насища с капчици пара, от които светлината на уличните лампи се разлага, а дърветата изглеждат сякаш окичени с блещукащи звезди. Самолет Ил-18 на БГА “Балкан” трябва да излети от летище София за Алжир в 23,30 часа. Машината току-що е минала през основен ремонт. Паша Христова и Мария Нейкова, прегърнати в чакалнята на софийското летище, си припяват „Гълъби над София“ от репертоара на колегата им Бисер Киров. Весело им е, сякаш самите те са гълъби. Заминават с оркестър „София“ за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят още народната певица Янка Рупкина и естрадния бард Борис Годжунов. Участват и танцьори и инструменталисти от състава за народна музика към столичното читалище „Аура“. 


Високоговорителят подканва пътниците за полета Алжир – Казабланка. Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколкостотин метра продължава да лети по този неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Носът се вдига рязко нагоре. Туловището се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата. 


Двигателите избухват в адски пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две – задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра. Всичко става за секунди. Огромно огнено сияние се възпламенява над летище София. Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. На върха на своята кариера си отива обичаната от целия български народ – даровитата и красива Паша Христова. Според една от версиите смъртта на Паша е мигновена, резултат от удара. Според друга – мъчителна от изгарянията.

Пристигналите на мястото спасители се спъват в човешки останки. По чудо оцеляват пътниците в задната част на самолета. Голяма част от оцелелите, за да се спасят скачат от зейналата във въздуха дупка, образувала се при разцепването на самолета. После  чакат линейка или поне милиционерска кола, но най-накрая при тях идва автобус, с който обикновено се превозват пътниците до самолета. Всички оцелели тичали към него, за да се качат. По пътя ги пресрещат линейки, които ги откарват в „Пирогов”. Оцелелите в злополучния полет се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма и до днес.  Държавата им изплаща големи обезщетения, а цената му е тяхното мълчание за случилото се във фаталната нощ.


Първият пилот на самолета Борис Луканов е истински въздушен ас. Едва навършил 43 години, той вече има зад гърба си над 5 милиона пролетени километра. В края на 60-те години Борис Луканов е пилотът, чийто самолет откарва първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. По онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА “Балкан” е цял подвиг. За проявеното майсторство Борис Луканов получава личен подарък от Живков.


42 години след трагедията официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните. Аеропланът, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното му положение — въжетата, с които се управляват елероните (подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.) Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните.


По този начин въздушният ас Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. Заключителната експертиза е категорична,  че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки, че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”. Преди да застане на пистата, по протокол машината преминава през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е завършен основният й ремонт. 


Самото свързване на елероните пък е елементарна операция и веднага може да се провери дали е правилно извършена. Техническите бригади, които са обслужвали самолета, са били опитни и добре подготвени. По тази причина обяснението за грешка по невнимание не звучи особено убедително. Интересно е и , че Ил-18 е трябвало да бъде и задължително облетян в деня преди полета. По необясними причини това не се случва. Самият факт, че самолетът не е бил облетян до последния момент, също повдига множество въпроси, които вероятно завинаги ще останат без отговори. Затова вече над 4 десетилетия по-късно, истинските причини за фаталния полет си остават загадка, като освен по-горе упоменатата официална причина за злощастния инцидент, съществуват още няколко версии за катастрофата. 


В началото на 70-те БГА “Балкан” изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби най-вече с нелегален износ на оръжие. Въпреки „желязната” ръка на тоталитарната система, във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи от управлението й. 


Именно създалата се корупционна среда  във въздушния ни превозвач стават и причина да се търси втора доста по-мистериозна версия за причините за катастрофата.Според нея инцидента е бил умишлено предизвикан, а хората са загинали, само за да бъде ликвидиран вторият пилот Васил Драганов, дядо на едноименния актьор от „Столичани в повече” превъплътил се в ролята на Радко. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби случващи се от известно време в БГА “Балкан”. Васил Драгановдо последно помага на хора от горящия самолет да се спасят от огъня, но самият той изгаря в огнения ад.


Смята се, че вероятният организатор на терористичния акт е генерал Петър Евстатиев, тогавашен зам.-генерален директор на БГА “Балкан”. Според тази недоказана версия, генералът е организирал погрешното свързване на елероните с цел да унищожи разприказвалия се втори пилот. Петър Евстатиев посяга на живота си година по-късно, след като лично срещу него започва разследване за финансови злоупотреби. 


Друго предположение, което хората смятат за най-достоверно е, че пилотите, които са возили музикантите, са били принудени да излетят прекалено бързо, за да може да кацне самолетът на Тодор Живков. До днес обаче има само една официална версия за катастрофата и множество предположения.


Според Красимир Луканов, син на загиналият първи пилот Борис Луканов, следствието е установило истината за самолетната катастрофа, но тя е била умишлено прикрита, за да не бъде уронен престижът на БГА “Балкан”.  


Друг не по-малко шокиращ факт, който също предизвиква много догадки е, че в случай като този с толкова невинни жертви не е започнат съдебен процес, въпреки че по онова време за всяка производствена авария се води дело. Имало е следствено дело, което си е свършило прекрасно работата, но всичко е покрито. Оттук нататък започват хипотезите и въпросите защо няма наказани. 


Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на именитите музиканти, които са пътували за седмицата на България в Алжир. Така  само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на останалата завинаги на 25 години Паша Христова. В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.



„Може да е отломка от спътник или метеорит“, написа Николай Хаджиценев


Непознат червеникав обект е паднал от небето в Якоруда и е подпалил тревата в двора на една от къщите. За това алармираха хората, които са го видели и заснели. За необичайната случка потвърдиха и от общината.


Предметът е с особена пореста консистенция, видно от видеото, разпространено в социалната мрежа. Той прилича на парче скала или корал, и дими, като при падането си на земната повърхност, е подпалил и растителността наоколо.


Не е изключено да става въпрос за метеорит или шлака от изгорял спътник.


"Това чудо запали зелена трева, падна от небето", пише в социалната мрежа Кязим Мрицов от Якоруда, свидетел на случката, който публикува снимките и видеото.


Свидетелите твърдят, че от обекта се излъчвала остра миризма. След като тревата се запалила, залели непознатия предмет с вода, за да я загасят, а тогава мирисът на нещо химическо се усилил.


"Като го бутнахме с летва, тя веднага стана мокра, а миризмата се усили. Сърцевината му беше влажна - нещо необяснимо", разказва един от очевидците.


За непознатата находка, паднала от небето, потвърди пред БТА и кметът на Якоруда Мехмед Вакльов.

"Хората, които са заснели обекта във видеоклип, твърдят, че е паднал от небето. Разпоредих да бъдат взети проби и материал от това, което е останало", съобщи кметът.По думите му според очевидците обектът е изгорял и се е изпарил.


"Все още не знаем какво точно е. Предстои това да бъде установено", коментира Вакльов.


 


Братя Илиеви са горди с победата на техния отбор

Васил и Жоро Илиеви са две от най-известните фигури в българския преход от социализъм към демокрация. Родени в малкото градче Кюстендил, двамата братя израстват в семейство с традиции и морални ценности, характерни за социалистическата епоха. През този период, социализмът диктува строг контрол и ограничени възможности за лична инициатива. Въпреки това, братята се отличават с амбиция и предприемачески дух, които ще се проявят напълно след промените от 1989 година.



Пътят към ВИС



С падането на социализма и началото на прехода към пазарна икономика, България става свидетел на драматични социални и икономически промени. Васил и Жоро Илиеви успяват да се адаптират бързо към новите условия. Те основават ВИС (Възраждане, Инвестиции, Сигурност) – организация, която започва своето съществуване като застрахователна компания, но скоро се превръща в една от най-влиятелните структури в страната, свързвана с различни икономически дейности и съмнителни бизнес практики.


ВИС и влиянието в България

ВИС бързо става известна със своята агресивна бизнес тактика и връзки с подземния свят. Организацията разширява дейността си в различни сектори – от застраховки и охрана до недвижими имоти и туризъм. Влиянието на ВИС е значително в началото на 90-те години, като допринася за формирането на новия икономически ред в България.


Трагичният край


Краят на братята Илиеви е белязан от насилие, което е характерно за периода на мутренските времена в България. През 1995 година, Васил Илиев е убит в София, което предизвиква широк обществен резонанс. Смъртта му оставя ВИС в ръцете на Жоро Илиев, който продължава да управлява организацията до своята смърт. Жоро Илиев е убит през 2005 година, което фактически слага край на ерата на ВИС и бележи края на една от най-противоречивите глави в българската история на прехода.


Наследството на братята Илиеви


Васил и Жоро Илиеви оставят след себе си наследство, което продължава да предизвиква дискусии и до днес. Те са символи на бурните времена на прехода в България, когато новите възможности и рискове променят из основи икономическия и социален пейзаж на страната. Въпреки противоречивия им образ, братята Илиеви остават част от историята на България, като пример за влиянието на организираната престъпност в постсоциалистическите общества.



Само десет дни след като роди дъщеря си, синът й посегна на живота си в нейно присъствие и тя прекара следващите месеци в ядене и тревога, че дъщеря й ще напълнее, докато не заспа и никога не се събуди.


На 8 февруари се навърши годишнина от смъртта на една от най-противоречивите жени от края на 90-те до 2000-те, която бе само на 39 години, когато посегна на живота си.


Анна Никол Смит беше жена, която винаги беше в центъра на вниманието и която пълнеше колоните на вестниците със своите житейски избори, възходи, падения и красота, а дори 18 години по-късно често се пише за нейния необикновен живот.Израстване в бедност


Тя е родена като Вики Лин Хоган в Хюстън на 28 ноември 1967 г., единственото дете на Вирджи Артър и Доналд Хоган. Родителите й се разделят, когато Вики е едва на две години, а се знае, че тя живее с майка си до девети клас, когато е изпратена при леля си в Мехей.


Тя никога не е криела, че е живяла в голяма бедност, а детството й е било белязано от насилие, за което избягва да говори.


– Израснах в бедност. Исках много неща, но нямах възможност. Бях малтретирана и има много неща, които дори не смея да спомена. Сега, когато имам богатство и слава, се чувствам като Пепеляшка – честно призна Ана Никол Смит в интервю.


Докато е втора година в гимназията, тя решава да напусне училище и си намери работа в ресторант. Там тя се запознава с готвача Били Смит, от когото ражда син Даниел през 1986 г. Все още тийнейджърка, само на 19 години, тя се омъжва в мини рокля, докато съпругът й носи дънки, и когато двамата си казват „да“, се отправят към местен китайски ресторант за обяд.


Манията по Мерилин Монро и началото на нейната „бум“ кариера


В онези години Ана Никол Смит е  обсебена от актрисата Мерилин Монро и решава да започне да се облича като нея, за да покаже на всички връзката, която изпитва с трагичната филмова звезда. Тя започва да спестява, за да си сложи силикон, боядисва косата си в русо и заживява в стриптийз клуб.


– Чувствам се сякаш съм свързана с нея. Просто я обичам и напълно съчувствам на всичко, през което е преминала – казва в интервю Анна Никол Смит.


Скоро тя става най-популярната стриптизьорка в клуба и често получава големи бакшиши от гостите, но това не е животът, който иска за себе си. Тя искаше да бъде звезда, да й се възхищават като на Мерилин.Ето защо тя изпраща снимка на разголените си гърди до редакцията на „Плейбой“ и скоро получава покана от известното списание. Тя е представена в двойно издание с много смели снимки, което всъщност е раждането на Анна Никол Смит – тогава е представена с това име за първи път.


Скоро тя се превръща в много забележим модел: замества Клаудия Шифър в кампания за „Guess“, позира за шведската марка „H&M“, снима се от известния Питър Линдберг за „Marie Claire“, а нейни портрети красят билбордове по света.


Личният й живот е като на филм


Бракът й с Били Смит вече е приключил през 1993 г. след шест години раздяла. Тя е смятана за една от най-големите изкусителки на 90-те и се говори, че има връзка с Доналд Тръмп.


Днес обаче наред с нейното име често се споменава и името на друг богаташ – Хауърд Маршал.


По това време Маршал е на 86 години и се запознават, докато Анна все още танцува в стриптийз клуба в Хюстън. Двамата имат връзка две години и Маршал често предлага брак на красавицата, което тя отказва, тъй като магнатът вече е женен. Когато съпругата му почива, Анна Никол Смит най-накрая му казва „да“ през 1994 г., като винаги настоява, че парите не са решаващият фактор в нейното решение.– Никой никога не ме е обичал и уважавал така, както той. Затова го обичам. Омръзна ми да ме обвиняват, че съм търсила спонсор. Просто е – вълнувам се от старчески петна! Никой не ме уважаваше така, не ме обичаше така, не правеше всичко за мен… – признава по-късно в интервю Анна Никол Смит.Маршал я печели с начина, по който се отнася към нея и сина й Даниел. По време на техния платоничен роман Анна отвръща на коментарите, че милиардерът харчи твърде много пари за нея.


– Той похарчи милиони долари за мен, това не са много пари – заключава тя.


Хауърд Маршал умира след една година брак, а Анна продължава да живее охолен живот. Въпреки това, тя вече е обявила фалит през 1996 г., след което синът на Маршал я дава на съд с твърдения, че бракът на баща му с Анна Никол Смит е невалиден. Той многократно твърди, че Хауърд е сенилен и затова не взема рационални решения, а спорът не е решен през целия му живот.


Тези години са много трудни за американската красавица. Тя живее в бедност, имиджът й е накърнен, кариерата й започва да се проваля и тя започва да напълнява. Опитва се да изгради актьорска кариера, прави си няколко козметични операции, съгласява се да снима риалити… но нищо от горните не успява.


Анна Никол Смит отбелязва началото на 90-те


За да влоши нещата, синът й стана много проблемен като тийнейджър, така че Анна изгонва Даниел от дома си и беше най-вече самотна, оплаквайки се, че никой не иска да излиза с нея.


Само няколко месеца след това изявление обаче се разбира, че красавицата е бременна и скоро се ражда момиченцето Даниелин, а Анна се помирява със сина си Даниел, който идва да я посети в родилния дом.Само десет дни след раждането на дъщеря си Анна преживява голяма болка: смъртта на сина си. След окончателното помирение Даниел остава в болничната стая на майка си, където тя го намира една сутрин без признаци на живот. Разследването показва, че е взел свръхдоза.


Кой е бащата на детето на Анна Никол Смит?Въпреки че постоянно е следена от папараците, не се разбра кой е бащата на второто й дете.


Документът цитира Хауърд К. Стърн, дългогодишният агент и адвокат на Анна Никол Смит, като баща. Появиха се обаче подозрения, че това може да е бодигардът на Анна Александър Денк, след това Фредерик Принц фон Анхалт (съпругът на Заза Габор) и Лари Бъркхед. Стърн не се съмнява, че Даниелийн е негова дъщеря, но бахамският съд настоя той да предостави доказателства.


След ДНК тест за бащинство се оказа, че биологичният баща на Даниел е фотографът Лари Бъркхед. Той призна, че от август 2005 г. до февруари 2006 г. е бил в периодична връзка с Анна.Последните месеци и смъртта на Анна Никол Смит


След смъртта на сина си красавицата изпада в депресия и е обсебена от собствената си смърт. Тя е преследвана от мисли за самоубийство, пристрастява се към хапчетата и планира в какво да бъде погребана.


Тя прекарваше цялото си време пред телевизора, заобиколена от храна, без сили да се посвети на дъщеря си. Единственото, което уж я вълнува, е как ще изглежда Даниелин като порасне, страхувайки се, че и тя ще има проблеми с наднорменото тегло, затова й дава малко мляко.


– Въпреки че знаеше, че необходимото количество храна е 84 грама на всеки три часа, тя настоя да й давам 70 грама – разказа по-късно бавачката.


Само пет месеца след като роди дъщеря си, Анна Никол Смит беше намерена мъртва на 8 февруари 2007 г. Безжизненото й тяло е открито в хотелската стая, а като причината за смъртта е посочена като свръхдоза наркотици.


Животът й често е бил обект на поп културата и операта „Анна Никол“ е поставена въз основа на нейната трагична история в Кралската опера в Лондон.

Източник: в-к „За жената“


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации