Почина важен член на династията Сакскобургготски


На 82 години почина принц Андреас Сакскобурготски, който преди дни на 21 март, отпразнува последния си рожден ден.


Принцът, който страдаше от Паркинсон, израсна в САЩ и бе близък приятел и роднина на българското, шведското и белгийското кралско семейство. Роден в замъка Касел, седалището на семейството му по майчина линия, той израства в Ню Орлиънс с майка си и втория й съпруг, връщайки се редовно в Германия до постоянното си завръщане през 1965 г., когато завършва военната си служба и след това се обучава като търговец на дървен материал.


Той е роден на 21 март 1943 г. в замъка Касел в Долна Лужица, Германия, син на Фридрих Йосиас, принц Сакскобургготски принцеса Виктория Луиза. След развода им през 1946 г. той остава под попечителството на майка си, която се премества в семейния дом "Steinwaendt" в Австрия. Там тя се запознава и се жени за капитан Ричард Витен, който служи в американската армия в Залцбург, Австрия.През 1949 г. военните преместват семейството му в Съединените щати, където той прекарва по-голямата част от детството и юношеството си. 


На 6 март 1954 г., на 12-годишна възраст, баща му става глава на къщата, а самият той става наследник на главата на херцогската къща. На 16-годишна възраст той започва да посещава редовно Германия сам в подготовка за бъдещата си роля като глава на Сакскобурготската династия.


„По време на тези посещения се запознах със старите ловни традиции, които се превърнаха в страст на живота ми. Като двоен гражданин и в годините, когато младите хора служат на страната си, не беше трудно да стана пълноправен германски гражданин. През 1965 г. се върнах в Кобург и първото нещо, което направих, беше да се запиша в немско езиково училище. Не след дълго се присъединих към бронирания разузнавателен батальон 6, който беше разположен в Ютин, Шлезвиг-Холщайн, където служих от 1966 до 1968 г.“, пише принц Андреас в мемоарите си „Направих го по моя начин“.


„След военната ми служба се обучавах в различни горски компании в Германия, по-специално като чирак търговец на дървен материал в Mueller & Son в Хамбург от 1969 г. до началото на 1971 г. През същата година се присъединих към отдела за покупки в Хамбург в MITSUI & Company, една от най-старите и най-големи финансови империи в историята на Япония, както и една от най-разнообразните и всеобхватни компании за търговия, инвестиции и услуги. Работата ми в MITSUI ме научи как да управлявам успешен бизнес“, продължава той.


През 1971 г. принц Андреас се жени за Карин Дюбелщайн, с която има три деца: принцеса Стефани, принц Хубертус и принц Александър, и те остават женени до смъртта й през 2023 г., като принцесата страда от множествена склероза, а принцът страда от болестта на Паркинсон.


Принц Андреас, който стана глава на династията през 1998 г., управляваше притежанията на семейството, включително ферми, гори и недвижими имоти, а също така притежаваше замъка Грайнбург в Австрия и замъка Каленберг в Кобург, които той придоби отново, след като беше продаден след Втората световна война.


След обединението на Германия принц Андреас успява да си върне собствеността върху загубените гори и земи. Принц Андреас беше близък с братовчед си, крал Карл XVI Густав от Швеция, и беше кръстник на принцеса Мадлен, а също така беше приятел с белгийските и българските кралски и царски семейства, произлизащи от Сакскобургготската династия, но той „съжаляваше, че връзките с британското кралско семейство бяха предимно несъществуващи, тъй като те показаха малък интерес към по-близки контакти с Кобург“.


Принц Андреас е наследен от принц Хубертус, който ще оглави династията.


В мемоарите си „Направих го по моя начин“ принц Андреас пише: „Бях дете от периода на войната, един от онези, чиито ранни години бяха решително засегнати от лудостта, която постави Германия на колене. Въпреки това, когато отпразнувах петия си рожден ден, неизвестни за мен решения превърнаха Съединените американски щати в мой дом.“


Той смяташе детството си в Съединените щати за „истинско приключение“, защото той и семейството му – майка му, баща му и по-малката му сестра Виктория Витен – не бяха „ограничени от тежките тежести, които идват със социалното положение, историята и богатството“.


„Вярвам, че израстването в Съединените американски щати, страна, за която все още имам специално място в сърцето ми, остави белег върху духа ми с различно отношение“, добавя той. 


Актьорът Вал Килмър е починал в Лос Анджелис на 65-годишна възраст, съобщава The New York Times.


Причината за смъртта е пневмония, съобщи дъщеря му Мерседес Килмър. 


През 2014 г. Килмър е диагностициран с рак на гърлото, но по-късно се е възстановил, каза още тя.


Най-известните му изпълнения са във филмите "Топ Гън", "Батман завинаги", "Жега", "Светецът", "Истински романс".



Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.


Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.


През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.


Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!


История на щурците:


Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.


Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.


Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.


През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.



Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.


В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.


На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.


По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.



В онези години всичко беше просто, но наситено с неподправена автентичност. Хлябът- онзи истински, ухаещ на топла пекарна, с хрупкава коричка и плътна средина.


Млякото беше натурално, без добавени сухи смеси, а когато го оставиш в хладилника, образуваше каймак - плътен, носещ наситения вкус на истинска млечност. Маслото беше богато на вкус, не мазна, безвкусна субстанция. Сиренето беше зряло, солено, със структура, която разказваше за времето и грижата, вложени в направата му.


Плодовете и зеленчуците не бяха лъскави и идеални на вид, но уханието им беше непроменено доматът имаше вкус на слънце и градина, краставиците бяха свежи и сочни, а ягодите миришеха на истинско лято. Захарта беше захар, а не заместители, а шоколадът макар и не в изобилие беше плътен наситен и без изкуствени овкусители.


Дори обикновените кифли с мармалад имаха вкус, който днес трудно може да бъде пресъздаден,а локумът -простичък, но сладък и ароматен. 

Колбасите бяха направени от истинско месо, без излишни примеси, . Дори най-обикновеният сладолед носеше радост, защото в него имаше истИНСКИ сметана и захар, а не добавки с неразбираеми имена.


Но най-важното - храната не беше просто храна. Тя беше част от семейната традиция, от споделените моменти на трапезата, от грижата, с която майките и бабите месеха, варяха, приготвяха. Вкусът на онези години беше вкусът на домашната топлина, на времето, когато всичко се правеше с ръце и със сърце.

Диди Стойчева


 

Две сестри с незабравими усмивки гледат в камерата. Но има нещо странно…


Сенките не съвпадат, дрехите изглеждат твърде модерни, а съседка твърди, че момичетата никога не са остарели! Дали това е просто илюзия или скрито послание от времето? 


Две сестри с незабравими усмивки гледат право в камерата.Снимката е направена преди много време в малко планинско село, но беше открита едва наскоро в прашна стара кутия в разрушена къща, която някога е принадлежала на възрастен член на семейството. Мария и Елиза, двете момичета на снимката, са живели в това село от дете. Години наред имената им почти са потънали в забвение, докато тази снимка не излезе наяве отново.


Първоначално снимката изглеждаше като поредната стара снимка, но когато експертите разгледаха по-задълбочено детайлите, се появиха странни аномалии. Първо, сенките на снимката не съответстваха на реалната позиция на слънцето.


Изглеждаше сякаш времето беше замръзнало в този момент. Освен това, сравнена с други снимки, запазени в селото, облеклото им изглеждаше от по-късен период, отколкото първоначално предполагано.


Но най-изненадващото разкритие дойде от възрастна жена, която беше била съседка на семейството.

Тя твърдеше, че двете сестри никога не са остарявали. „Винаги изглеждаха на 14 или 15 години, дори когато аз вече бях на възраст“, каза тя с треперещ глас.


Тези странни подробности породиха множество теории – от разкъсвания в времето до свръхестествени явления.Обаче до ден днешен никой не е успял да определи защо тези сестри изглеждат извън времето в тази снимка или каква е била тяхната окончателна съдба.Може би това е просто илюзия? Или може би тази снимка крие тайна, която още чака да бъде открита.




Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.


„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV


Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.



В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.


Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.


Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.


Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.


Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.


В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.


„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.


Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.


Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.


Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.



„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.


Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.


Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.


По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.


Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.


„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.



В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни.


Зрителите на Би Ти Ви не спират да се възмущават от последния епизод на „Бригада Нов дом“. Иначе позитивното предаване се изложи, като се подигра с бездомно куче. Героите в епизода бяха самотна майка и нейният 8-годишен син. Жената има и по-голям син, който се лекува в клиника, а преди около година е опитала да посегне на живота си.

По-малкият й син се ражда с проблеми в сърцето и на ръчичката, а майка му е и негов личен асистент. Социалното осигуряване жилище на майката и момчето, но тя буквално прилича на „къща на ужасите“. Майсторите от „Бригада Нов дом“ я ремонтираха и я направих уютна, но по време на ремонта се случи нещо смущаващо – на двора и под терасата бе вързано куче с въже, като от снимките се вижда как се е опитало само се замотае до се обеси. Без къщичка, без покрив или храна за четириното. Това се случи в най-студените февруарски дни, когато са текли снимките.



„Кученцето от предаването на тази вечер, което беше осиновено и подарено, няколко дни след това е върнато в приюта. Слава богу, не е същият, който стои вързан и мръзнеше на студа под прозореца на дома и четири дни не получи нищо. Това беше „изненадата“ за финала на „Бригада Нов дом“, пише зрителка.


В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни. Това не е излъчено в епизода, твърдят зрителите. Самата Мария Силвестър не крие, че обожава животните и неведнъж е заставала зад благородни каузи, свързани с четириноги.Кога най-после всички ще осъзнаят, че кучето не е играчка, не е мебел, не е играчка, не е временна емоция? Това е живо щастие, което обича – плаче, обича и вярва, но и страда“, пише в мрежата.


„Кученцето за съжаление го върнахме. Защото Светлинчо е много палав. Явно не е било подходящото, не съм го преценила, то беше неспокойно. Даже един път, като го изведохме и аз държа детето и кучето, паднахме всичките, защото то много силно дърпа. И едвам се прибрахме. Или не е бил моментът и трябва малко да израсне“, разказа жената от предаването своето обяснение.


„Ясно се виждаше, че тази жена няма да гледа кученцето, и не се радва, и не го иска“, добавя друга зрителка.Съседите на семейството разкриват, че доходът на майката е около 2400 лева – пари, с които можете да осигурите горе-долу нормален живот на детето си. „Един матрак и нови чаршафи поне може да купи. Преди Лео Кадели да им помогне, живееха в потресаващи условия“, мутен са хора, които следват историята от по-възотдавна.



През  далечната 1954 г. екип от стоматолози, биолози, химици и фармацевти, начело с проф. Динко Странски, започват изследвания по разработката на уникална паста за зъби с неизползвана до този момент лечебна съставка. 


През 1955 г. е стабилизирана формулата на тази паста за зъби. Наречена е "Поморин" на името на основната си активна съставка - луга от солниците край Поморие и Бургас. Първоначално производство е съсредоточено в "Apoмa" (1958 г.). 


Πo-ĸъcнo ocвeн в Coфия, "Πoмopин" ce e пpoизвeждaл и в Πлoвдив, ĸaтo пoчти 80% oт цялoтo ĸoличecтвo oт пoпyляpнaтa мapĸa ce e изнacялo в cтpaнитe нa бившия Cъвeтcĸи cъюз. Πpeз 1994 г. "Aлeн мaĸ" възoбнoвявa пpoизвoдcтвoтo и пaтeнтoвa мapĸaтa в ИHPA.

/Музей на медицината - Пловдив/



През 2012 годдина Сталоун губи сина си Сейдж, когото дели със Саша Чак! Наследникът на звездата от „Рамбо“ тръгва по стъпките на баща си и става популярен актьор и режисьор! Повече от десетилетие след кончината на детето си филмовата звезда за първи път разкрива подробности.


Момчето е пораснало и преследва кариерата на актьор точно като баща си. Най-забележителната му роля е в драматичния филм „Роки V“, където играе заедно със Сталоун. Трябва да се спомене, че той изпълнява ролята още на 14 години.

За съжаление животът му на Земята е кратък и той умира на 36-годишна възраст, оставяйки семейството си съсипано и буквално с разбито сърце. Първоначално бе съобщено, че причината за напускането му е в резултат на пристрастяване към хапчета, но по-късно стана известно, че това е сърдечно заболяване, което отнема живота му.

Сталоун го определя като трагедия, която променя живота му из основи. Той признава, че няма по-голяма загуба от тази да загубиш дете.


„Защото, когато един родител загуби дете, няма по-голяма болка. Затова умолявам хората да уважават паметта на моя чудесно талантлив син“.

Семейството многократно избухва в сълзи, оплаквайки загубата, както признава звездата от екшън филмите. Той добавя, че е бил центърът на тяхната Вселена.



На 90 години почина холивудската легенда Ричард Чембърлейн. Причината е усложнение след прекаран инсулт, предаде БНТ.


Актьорът е известен с главните си роли в култови филми и сериали като "Шогун" и "Птиците умират сами". Преди да започне актьорската си кариера през 60-те, той се бие в Корейската война.

Със сценичното си присъствие става особено популярен сред дамите, но изненадващо разкрива в своята автобиография през 2003 година, че е хомосексуалист.

Има дългогодишна връзка с продуцента Мартин Рабет, който потвърждава смъртта му.



500 български военни шинели от 60-те години се оказаха за продажба в американски сайт за антики. Вместо да са в музея, те са модно решение за ентустиастите, които предпочитат да носят „история” пред това да закупят ново палто от мола. 


Ушити преди 70 години за нуждите на българските войници, сега са съкровище за търсачите на антики,съобщи НОВА ТВ


"Единственият недостатък е, че няма етикет, на който да пише кога е ушито, но няма страшно, просто ще казвам на хората, че е на 5 десетилетия", споделя потребител, закупил едно от палтата.


"Имаме много доставчици на военни принадлежности с отпаднала необходимост в Европа и те ни се обадиха, че имат от тези палта и така се сдобихме с тях. Te са с много високо качество, старички са, но в това им е чарът. Рядко срещаш дрехи, които са 100% вълна", разказва Марк Фритз, който е маркетинг директор на магазина.


Оказва се, че за да си купиш дреха от 100% естествен материал, то може да ви струва няколкостотин долара в Америка. "Особено за този дебел вид вълна", допълва Фритз.


Видът на шинелите не се е променял от средата на миналия век до края на 90-те, разказва специалистът по военно облекло Александър Въчков.


"Шинелите на това клипче, което толкова голям интерес предизвика, са бойни шинели. Затова те са доста по-семпли", смята специалистът.


Военни униформи с изцяло български дизайн е носила армията ни към края на Третото българско царство. "След 1944 г. за съжаление започва едно буквално копиране на съветските образци, което и до днес може да се наблюдава. Куриозното е, че част от украсата на съвременните униформи е по-близко до съветската, отколкото на съвременната руска армия", отбелязва Въчков.

Източник:nova.bg



У нас смяната на часа е въведена на 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов, който почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.


Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”

Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.


Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.


За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.


Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com


Освен с това, че Добрич се намира в житницата на България, градът се прочу и с факта, че след 1989 година там изчезнаха безследно най-много млади хора. През 1998 г. в Добрич за период от 5-6 месеца безследно изчезват 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години.


Родители на изчезналите млади хора твърдят, че Добрич е градът с най-много изчезнали млади хора, като основно това е станало през 1997-1998 г.


Почти 20 години и над десетима вътрешни министри се оказаха недостатъчни за разкриването на мистерията с изчезналите в Добрич от 1998 г. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в региона.

До 2007 г. 36 случая са разкрити, като само през въпросната година се изяснява съдбата на шестима от тях. Трима са намерени живи. Изчезванията обаче продължават.


Междувременно обаче много митове около добричките изчезвания биват разрушени. Дълго се говори за една-единствена банда, която действа на територията на областта и е отговорна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите между случаите са много по-малко от разликите.


В много от историите изобщо не става въпрос за похищение, а за лично отмъщение. Други казуси завършват благоприятно - със завръщането на изчезналите. До ден-днешен стоят и множество неизвестни. Кръстинка - майката на изчезналата Румяна, все още не се е отказала да търси справедливост, след като дъщеря й е обявена за мъртва. Следите на момичето се губят след фаталната 1998 г.


Жената заявява категорично, че знае кой е отвлякъл дъщеря й, но според нея истината е била прикрита. В същото време източници от полицията разкриват, че редица грешки в оперативната работа са били причината толкова дълго тайната на изчезванията в Добрич да не бъде разгадана. В годините досега около тези случаи възникнаха редица теории, като най-често се говореше за организирана група, която е действала в областта.


Към момента обаче е ясно, че в града, наричан Бермудския триъгълник заради поредицата безследни изчезвания, има само едно-единствено класическо отвличане за откуп - Иван Иванов. Осем са труповете, които биват намерени след 2010 г., като единият е именно на същия младеж. Смъртта при повечето изчезнали настъпва при съвсем различни обстоятелства - убийства от ревност, скандали, дори една естествена смърт. Два от случаите пък се оказват обикновени бягства, в които изчезналите не искат да срещат роднините си и впоследствие са намерени живи и здрави.


Излезе ли истината за изчезналите хора в Добрич?


През 2011 г. в кладенец до село Одърци, област Добрич бяха открити костите на двама от изчезналите - Иван Иванов и Венцислав Йорданов.


Иван Иванов е отвлечен от четирима души през 2006 г. пред погледа на приятелката си. Те напъхали Иван Иванов в колата си и взели телефона на приятелката му, като й обяснили, че до един час ще го върнат жив и здрав. Извършителите на отвличането искат откуп от 550 000 евро от баща му - Йордан Иванов. Похитителите не идват на срещата за предаването на откупа. По-късно са задържани четирима души - Тимур Куртсаид, Дончо Славов, Петър Петров и Христо Христов. Тъй като трупът на Иван Иванов не е открит, те са осъдени единствено за рекет.

Няма информация за изчезването и смъртта на Венцислав Йорданов и как тялото му се е озовало в същия кладенец. Той живее с майка си и след телефонно обаждане излиза по чехли пред блока в който живее. От тогава никой не го е виждал. Костите му са открити в същия кладенец, в който са и тези на Иван Иванов, но няма никакви предположения кой е извършител на неговото убийство и каква е причината. Иван Иванов и Венцислав Йорданов нямат допирни точки помежду си.


Неразкритото изчезване на Димитър Василев


На 2 ноември 1998 г. в центъра на Добрич в ресторант "Happy" в късния следобед влиза неизвестен мъж, който търси Димитър Василев. Василев е главния готвач на ресторанта, но отказва да излезе, тъй като има много работа и не желае да сваля бялата униформа с която готви.


В 23:05 ч. Димитър приключва смяната си и необичайно излиза през задния изход, придружен до вратата от един от колегите си Станко, който свидетелства, че не е видял нищо съмнително в поведението му. В ръцете си Димитър е носил торбичка с чехлите, с които работи в кухнята.


Причината за изчезването на Димитър Василев е желанието му да си купи кола от Австрия. В тази връзка той тегли 3 млн. стари лева заем и ги прибавя към спестените вече 1 млн. лева в дебитната си карта. Димитър дава пари на своя братовчед - Христо, който поел ангажимент да уреди визите и всичко останало за пътуването до Австрия.


Дори след изчезването му, Христо отново отива при майката на Димитър и й иска още 170 000 стари лева за да довърши уреждането на визите, тъй като бил сигурен, че Димитър ще се върне, а не искал парите, които е дал до момента да изгорят.


В продължение на 9 дни след безследното изчезване на Димитър, от картата му са изтеглени почти всичките 4 млн. стари лева, като това се е случвало от банкомати в Добрич и Варна. Камера върху един от банкоматите заснема човека, който тегли парите, но на нея той умишлено крие лицето си. Лицето от снимката не е облечено с дрехи на Димитър Василев.


След разпит на братовчеда на Василев в полицията става ясно, че даваните пари не са били депозирани никъде и уреждането на визите за пътуването въобще не е започвало от страна на Христо. Въпреки тези действия, 15 години по-късно няма повдигнати обвинения за изчезването и вероятното убийство на Димитър Василев. Още на следващия ден след изчезването в дома на Димитър Василев започват позвънявания с мълчание по десетина пъти на ден. Телефонът, който звъни е мобилен и през 1998 г. няма нужната техника за неговото проследяване.


Наталия Влахова


През януари 1998 г. изчезва 24-годишната Наталия Влахова. Официално тя работи вечерно време по ресторантите, като продавачка на цветя. Месеци по-рано се запознава с Деян Димитров, известен в Добрич с прякора Дидо Хюмнето. По данни на полицията, той и брат му Ивелин ръководят клона на тогавашната групировка СИК в Добрич и са известни като Котараците.


Във въпросната вечер Наталия има резервирана маса за нея, Деян Димитров, Ивелин Димитров и приятелката му Теодора в ресторант "Лебед". Никой обаче не идва на резервираната маса в уречения час, а Наталия изчезва.


Три години по-късно, през 2001 г. българската полиция започва и издирването на другото момиче, което е трябвало да бъде на масата - Теодора. Според познати на компанията, Наталия е водила стандарт на живот, несъответстващ на приходите й от продажбата на цветя. По неофициална информация Наталия Влахова е била замесена в бизнес с фалшиви визи, а голяма част от спечелените пари е отпускала като заеми срещу лихва.


Три години след изчезването на Наталия на 10 км. от град Малага в Испания е арестуван човек от компанията на Ивелин и Деян Димитрови. Според испанската полиция, лицето се е занимавало с трафик на проститутки от България към Испания, кражба на автомобили, трафик на наркотици и разпространението на фалшиви пари. Установено е, че въпросното лице е напуснало България с фалшива виза и чужд паспорт.На следващия ден след изчезването на Наталия Влахова, майката й Виолета Влахова отива в полицията и я приемат тогавашните ръководители на звеното за борба с организираната престъпност - Християн Христов и Ивелин Пейчев.


Няколко часа по-късно Виолета Влахова получава първото си обаждане по телефона със заплаха да спре да ходи в полицията, защото ще последва пътя на дъщеря си.По случая е задържан единствено Деян Димитров, който е освободен след четири часа.

Според показанията, въпреки, че Деян Димитров има резервация с брат си, приятелката му и Наталия в заведение, във въпросния час той е играл карти в друга част на града с приятели.


През 1998 г. началник на "Криминален отдел" към Първо РПУ в Добрич е Йордан Костов. Той лично отговаря за издирването на всички изчезнали по това време и поема отговорност пред роднините, че близките им ще бъдат намерени.


През месец февруари 2010 г. Йордан Костов бе арестуван като съучастник в групата за отвличания с цел откуп наречена "Наглите", чиито участници бяха осъдени за 11 доказани отвличания.


В тази връзка родините на изчезналите в Добрич поискаха той да бъде подложен на детектор на лъжата за отвличанията през 1998 г., но до момента това не е направено.


Преди 10 години чрез ДНК експертиза бе установен изчезнал добруджанец преди 18 години. Намерените преди 4 години човешки кости край добричкото село Главанци се оказали след експертизата на изчезналия преди 18 години Богомил Маринов, съобщи началникът на Окръжната следствена служба в Добрич Атанас Атанасов. Експертизата е направена в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР. 35-годишният Богомил Маринов е в неизвестност от 1989 г. По същото време съпругата и децата му се преселват в Турция. Близките им не са обезпокоени от факта, че Богомил го няма - предполагат, че и той е напуснал страната. Затова те подават сигнал за изчезването му в РПУ - Балчик едва след 12 години, чак през 2001 г.


Образувано е следствено дело. През 2003 г. в землището на с. Главанци са открити човешки кости. Назначена е ДНК експертиза, която не доказва по неоспорим начин, че костите са на Богомил. Повторната експертиза обаче е показала, че костите са на Маринов.

Източници: 168 часа, в-к Стандард, crimesbg, blitz



Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължава,пише блиц.


Разследват се причините за смъртта на 80-годишен мъж, потвърдиха от Областната дирекция на МВР в Стара Загора. Той е бил намерен в безсъзнание в заключен гараж в града. 


Мъжът е настанен в болница, където по-късно е починал, предаде БТА.


В 19:30 часа в петък е  получен сигнал от 29-годишна жена, че е открила свой родственик заключен в собствения му гараж в безсъзнание, уточняват от полицията.


Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължава в рамките на започнато във Второ РУ-Стара Загора досъдебно производство по чл.115 от НК под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора./Блиц/



 

Снимка: БГНЕС

По информация от разследването, синът е влязъл в конфликт с майка си, след като прочел съобщения в телефона ѝ, в които тя обиждала и злепоставяла неговата приятелка.


Шокиращо престъпление разтърси Ловеч – мъж уби майка си след скандал заради приятелката му. Тялото ѝ бе открито месеци по-късно, скрито в куфар.

Петчленен състав на Окръжен съд – Ловеч осъди на осем години лишаване от свобода мъж, признат за виновен в умишлено убийство на собствената си майка. 


Престъплението е извършено през февруари 2023 г., а тялото ѝ бе намерено чак два месеца и половина по-късно – захвърлено в куфар в мазето на кооперацията, където двамата живеели под наем.


Скандал, изтрещяване и фатален край


По информация от разследването, синът е влязъл в конфликт с майка си, след като прочел съобщения в телефона ѝ, в които тя обиждала и злепоставяла неговата приятелка. Скандалът между двамата ескалирал, прераснал във физическа разправа, а в кулминацията на напрежението мъжът я удушил с голи ръце.


След убийството, той поставил тялото ѝ в куфар и го скрил в мазето. Опитал се да прикрие следите – заложил един от нейните мобилни телефони, а седмица по-късно я обявил за издирване. В продължение на месеци мъжът отричал всякаква съпричастност към престъплението, дори посочил друг човек за извършител.


Присъда с възможност за обжалване


По време на съдебните пледоарии прокуратурата поиска наказание от 10 години затвор, позовавайки се на наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Адвокатската защита настояваше за присъда от около 5 години.


След разглеждане на всички доказателства – както писмени, така и устни – съдът призна подсъдимия за виновен и му наложи наказание от 8 години лишаване от свобода при строг режим. В решението се взема предвид и времето, което той вече е прекарал в ареста.


Присъдата подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

Източник:Блиц



Гойко Митич – един от най-горещите образи в фантазията на всяко дете от социалистическото минало.


Бате Гойко, както го зоват у нас, е част от митологията на социалистическото кино, а също и от постсоциалистическата култура. Снимал се е редом с българските актьори Искра Радева и Стефан Пейчев във филма „Оцеола“ ( 1971) на устието на Камчия. През 1998 г. „Хиподил“ пък изпяха „Бате Гойко ти си мъж/ Бате Гойко е веднъж“.


В България той изгря като вожда Токай-Ихто в „Синовете на Великата мечка“(1966). Излишно е да се подчертава, че днес филмите му трудно стават за гледане – мудни са, звучат старомодно, манихейски, далече са от класиката. Освен това замислете се – защо му е на ГДР да прави толкова много „индиански“ филми? Ами за да покаже колко са лоши „белите“, американците!Но навремето тези филми („Голямата змия“, „Оцеола“ “Улцана”, “Следите на Сокола”, „Текумзе“, „Апахи“, „Северино“, „Кръвни братя“) пълнеха салоните и детските глави. На практика никой не възприемаше „идеологията“, а – Америка! Дори фалшивата Америка беше по-привлекателна от реалния социалистически рай!


Гойко Митич бе най-известният “индианец” в страните от източния блок през 70-те години. Според статия от преди 8 години, през последните десетилетия той живее в стария берлински квартал “Кьопеник” в двустаен апартамент под наем. Получава малка пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург в пиесата „Полет над кукувиче гнездо“. 


(Познай коя роля?)


Гойко кара стар “Нисан”, а на покупки ходи с велосипед. 75-годишният актьор, който на младини е бил в националния отбор по гребане на Югославия, доскоро караше кану в езерата на Берлин.Той е заклет непушач и затова среща навремето големи трудности в сцените с „лулата на мира“. Все пак изпълнява всички сцени сам, без дубльори е и в каскадите в индианските филми.



В късната си кариера Гойко Митич се опитва да излезе от сянката на славата си на “индианец” и прави роли в други филмови жанрове. На театралната сцена се превъплъщава като Спартак. Бил е и водещ на няколко ТВ шоу програми. Играл е още Д`Артанян, Наполеон Бонапарт и любовник на Мария Антоанета. До 2006 доброволно играе вожда Винету на фестивала „под открито небе“ в градчето Бад Зегелберг край Хамбург. Участва и в един от епизодите на тийнеджърската ТВ “сапунена опера” Schloss Einstein.


През 2010 Гойко Митич е награден със сръбския приз за цялостна актьорска кариера “Братя Карич”

Използвани са материали от :https://nglas.wordpress.com



Помните ли момчето, което отиде на бала си само, с метро? Случаят с Кристиян трогно България преди шест години.

Свидетел на неговото изпращане тогава написа следното:


“Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, а бе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават.


Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми: 


Далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“

Викам… МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300… да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: „Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотелът??


Момчето влезе притеснено, ами хотелът е след „Хемус” по бул. „Черни връх”… Викам, добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: „Бегай от тука бе, разкарай се“. Ейййй, викам, да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.


За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото… без обичайното бибиткане, балони, броене… та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!


През цялото време ми благодареше… миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха, че не го познават а аз, която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…


Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.


Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… нито веднъж. Честито завършване и успех!“


А ето и коментар с днешна дата:


„До съучениците на Кристиян, помните ли го? Днес, вече 4 години, откакто вие поехте по пътя на живота, имаме новини за вас! Помните ли Крис, за когото не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте колко е загубен и смешен и така 4 години?


Ами минаха вече няколко години от завършването ви, днес Крис е успешен IT специалист и изкарва – докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора, някъде към пет пъти повече от вас.

А вие? Вие все още го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението й, с което възпита мутри и кифли, а Крис – Крис е добре.

Източник:www.flagman.bg



Музикантите си дадоха среща по повод 50-ата годишнина на саксофониста на формацията – Свилен.

Юбилейното парти се превърна в музикално събитие, което бе уважено от Радо Шишарката, автор на много от хитовете на Еми Стамболова и формация “Фаворит", както и от още много колеги на музикантите.


Легендарната вокалистка на състава сподели ексклузивни кадри в профилите си в социалната мрежа. Тържеството на Свилен се състоя в известно заведение в родния им Свищов.


Царицата на баладите обеща и много видеа, които ще споделя постепенно в профилите си.


Коя е Еми Стамболова:


Родена е на 30.07.1973 година в град Свищов. Зодия Лъв. Завършва икономически техникум, след това прекъсва следването си по икономика заради пеенето. Вече повече от 10 години е на сцената. Наричат я певицата с кадифения глас или кралицата на баладите. 



Помните ли най-атрактивния абитуриент за 2015 г.? Уникалната находка взриви мрежата и направи известно едно до този момент непознато момче от Бургас, пише "Флагман"


Ето как започна всичко:  


Годината е 2015-та, мястото – Френската гимназия в Бургас, събитието – абитуриентският бал на учениците. Костюмът – черен, фина материя, марка „ Филип Плейн”, цена – 18 хил. лева, обувките – елегантни, заострени, италиански, марка „Чезаре Пачоти”, цена 12 хил. лева. Ученик с предложение за работа в Арабските емирства, с желание да учи круизен мениджмънт в Бали. Такава бе картинката през онзи 24-ти май в двора на ПГРЕ „Г. С. Раковски”, а името на главния герой Павел Горанов бе най-обсъжданото в продължение на дълго време.



Години по-късно, историята продължава в същия дух. Високите стандарти, които показа най-атрактивният абитуриент в България за 2015 г., не са били просто думи, твърди самият той. Бързо придобитата слава изстреля Павел буквално в космоса и младежът споделя, че успява набързо да сбъдне всичките си мечти. 22-годишният младеж е вече един истински млад мениджър.


След завършването на образованието си животът му се преобръща на 360 градуса. Започва да учи в Нов български университет, специалност хотелиерски мениджмънт. Година по-късно го пращат за 6 месеца на специализация във Франция и Швейцария. Опиянен от възможностите, които му се дават, Павел решава да започне развитието си в нещо по-сериозно.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации