1700 лева може да стане минималната работна заплата у нас

Eвропейската комисия ще се опита да убеди скептично настроените северни страни в съюза да подкрепят инициативата за въвеждане на обща европейска минимална работна заплата, научи ko4.

Това обяви днес еврокомисарят, отговарящ за работните места и социалните права Николас Шмит. По-рано през деня Lupa.bg извести за намерението му, а сега темата бе подхваната от водещите европейски медии.

Шмит каза, че са започнали консултации относно плана на комисията за борба с експлоатацията на евтина работна ръка в Европейския съюз и факта, че в много страни в съюза работниците получават значително по-ниски заплати за определени професии, отколкото в други страни.

От 28-те страни членки само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат задължителна минимална заплата. Но в страни като скандинавските, включително Дания и Швеция, профсъюзите подкрепят политиците да се противопоставят на инициативата. Според тях крайният резултат при тях може да се окаже понижаване на заплатите.

Няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички. Всяко евентуално предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби, заявява ЕК. Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае да гарантира, че всички системи отговарят на нуждите, имат достатъчно покритие, включват задълбочени консултации със социалните партньори и разполагат с подходящ механизъм за актуализиране, се посочва в съобщение на ЕК.

Комисията започва първия етап на консултации със социалните партньори – предприятията и профсъюзите – по въпроса за справедливи минимални заплати за работниците в ЕС. Ако достатъчно държави от ЕС подкрепят инициативата, това може да доведе до въвеждане на нов закон.

При евентуално въвеждане на европейска минимална работна заплата, най-печеливши биха били страните с най-ниски заплати. Като пример ЕК дава България и Румъния. В момента минималната заплата у нас е 286 евро, а същевременно в Люксембург е 2071 евро. Ако се предприеме предложението, това означава драстично нарастване на минималната работна заплата у нас и в Румъния. Според икономисти, тя може да бъде фиксирана на нива, не по-ниски от 860 евро месечно, което прави близо 1700 лева! Подобни заплати, за съжаление, са все още рядкост в България.

КНСБ приветства евентуалното въвеждане на обща за ЕС заплата. От синдиката настояват за директива за минималната работна заплата, която да бъде насочена към решаване на проблема с ниските нива на минимална заплата в голяма част от новите страни членки. Приемливият вариант в краткосрочен план е достигане на съотношение 50% от СРЗ за страната, се посочва в позицията на КНСБ.

По традиция, работодателите у нас са особено скептични и не одобряват идеята.Вижте още:840 лева за всеки пълнолетен българин, без да работи

Източник:Лупа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как за по-малко от 2 години Благоевград придоби европейски вид. 100 000 българи се включват в големия строеж!

На 25 и 26 юни 1987 година над 150 дипломати от цял свят акредитирани в България посещават Благоевград и Югозападна България. Тази традиция т.н. дипломатически корпус да посещава всяка година различни окръзи в България беше идея на Тодор Живков, за да се променят основно различни части на страната. Така бяха преобразени Търново, Ловеч, Смолян. 

През 1987 година, за добро или лошо, дойде ред на Благоевград. Никой не знаеше до този момент, дори и Тодор Живков, че само след 2 години всичко ще се обърне с главата надолу. Построената някога 7 етажна сграда, 2 от които под земята за Окръжен комитет на БКП ще се превърне в Американски университет?! Така или иначе Благоевград хвана „последния влак“ и за по-малко от 2 години днешният студентски център не само на Югозападна България, но и на днешната република Македония и Албания, се преобрази. Главният „виновник“ за тези събития от преди 30 години, Лазар Причкапов, тогава първи секретар на Окръжен комоитет на БКП в Благоевград, разказва спомените си пред в. „Телеграф“ с носталгия, но и с тъга:

„Идеята се роди през 1984 година, тя беше обвързана формално с протоколно мероприятие – традиционната среща на държавния глава Тодор Живков с дипломатите, акредитирани у нас, обединени под условното наименование „дипломатически корпус“. Тази среща беше само поводът да започнем изграждането на окръжния център. С решение на Бюрото на Министерския съвет за тази цел ни се даваха едва 6 милиона лева. С тези пари можеше само да освежим по-големите улици и нищо повече. Накрая, когато приключихме през 1987-ма година, милионите бяха тридесет пъти повече, а свършеното респектираше с мащабите си. И сега има хора, които искат да омаловажат направеното в Благоевград, свеждат го до изграждане на центъра на града. Не, ние изградихме град, цял град. Проектирахме едва ли не върху горещия асфалт. На темпото с вещина и професионализъм импонираха великолепните архитекти Александър Баров и Атанас Агура с техните творчески колективи. В тази строителна епопея участваше целият окръг, над 100 000 българи.“Разбира е, че е имало и неудобства за тогава 70-хилядния град. След работно време всички минаваха през 4 часови бригади, носеха тухли и плочки. За да стигнат до работното си място са минавали по дървени дъски под които са зеели 3-метрови изкопи за смяна на ВИК и елинсталации. Първомайската манифестация през 1986 година също се е състояла, въпреки разкопания площад.25 юни 1987 година, 11 часа

Идва тържественият момент за откриването на обновения Благоевград. Пред днешната сграда на Американския университет е издигната сцена. Преди мига, в който трябва да се даде думата на Тодор Живков прозвучава българския химн, после всички фонтани на площада изригват с водна лава. Прозвучават 21 топовни салюта:

„Лазаре, пари има ли“, прошепва на ухо Тодор Живков на домакина .

„Има..“, отговаря му Причкапов също на ухо.

„Всичко законно ли е?“, допълва въпроса си Тато.

„Да, проверявайте ме както си искате“, отговаря на добавката Лазар Причкапов.

Днешният 77-годишен пенсионер, бивш апаратчик от високото ниво на ЦК на БКП разказа за „Телеграф“ какви спънки са му създавали тогава Андрей Луканов и Петър Младенов:

 

„Не съм светец. Взимал съм решения за действия преди убеждението да ги е обосновало и превърнало в необходимост. Но без такива решения, за които носиш лична отговорност, за какво са водачите? Когато тръгнахме да изпълняваме голямата задача и се видяха първите резултати и че „няма лабаво” се появиха обвиненията за авторитаризъм. Към финала на огромното строителство започна да битува слух, че Дипломатическият корпус няма да дойде в Благоевград през юни 1987-ма година, а на 11-ти и 12-ти септември. Един ден, обикаляйки обектите, срещнах архитект Александър Баров, който неотлъчно следеше изпълнението на архитектурните решения в града: “Началство, вярно ли е, че корпусът няма да идва през юни, а на 11 и 12 септември?“ Отговорих, че няма такова нещо.

В средата на април 1987-ма година беше насрочена среща в ЦК. Бях поканен и аз. Два дни преди това заседание Петър Младенов беше в Благоевград. Почти цял ден обикаляхме града, посетихме всички обекти – отговорниците за тях докладваха и накрая се очерта становище, че е свършена огромна работа и не може да има притеснение, че ще се представим на ниво. Не очаквах друга позиция от Младенов, освен споделената в Благоевград. Той каза, че е извършена огромна работа, но предложи Дипломатическият корпус да посети Благоевград на 11-ти и 12-ти септември 1987-ма година. Бях изумен от това предложение. Стана ми ясно, че има задействани сили, които целят да компрометират усилията ни. Най-напред обвинения в авторитаризъм, след това успокояващо доброжелателство и след това – нож в гърба. Изненадата продължи, когато прочетоха писмо на Андрей Луканов, при вече уточнена програма, вторият ден дипломатите да посетят Банско, вместо Сандански и Петрич. Аргументът на Луканов беше, че в Банско посрещат много добре. Обърнах се към Живков и казах, че ако Политбюро вземе решение дипломатите да посетят Благоевград на 11-ти и 12-ти септември, то моля Политбюро да ме освободи от отговорност за мероприятието, защото отлагането значи пълна демобилизация и провал. Тодор Живков каза 25 и 26 юни и ме отпрати с пожелание за успех. Аз се обърнах към него и благодарих за решението, но казах, че от заседанието трябва да изляза с писмен документ. Получих го и работата продължи с предишния темп.“НАДГРАЖДАНЕ

На 27 юни, 30 години по-късно Лазар Причкапов събра на вечеря 30-ина свои живи съмишленици от епопеята „Благоевград 1987“. Поканата му уважи и днешният кмет на областния център д-р Атанас Камбитов:

„Акропола в Гърция също се ремонтира и освежава през 30-40 години. Наше задължение е да пазим Благоевград не само като построено преди нас, но и да го пазим и съхраняваме като памет и надежда за тези след нас“, каза градоначалникът Камбитов

Причкапов от своя страна го похвали:

„Това е първият кмет на Благоевград и то от дясна партия, който се отнася с респект и уважение към построеното по наше време. Зарадва ме новината, че след 30 години Общината започва основен ремонт на площадната част без да се променя облика й. На това се казва НАДГРАЖДАНЕ.“

www.e-79.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това беше киселото мляко от нашето детство

По времето на социализма в НРБ продаваха киселото мляко на килограм от големи алуминиеви легени, които стоварваха през нощта пред млекарниците. 

Същото беше и по-късно, когато млякото се продаваше в стъклени бурканчета. При нас, в центъра на София, сутрин минаваше млекар с голяма количка и когато извикаше в двора на кооперацията "Млекарят е тук", всички слизаха с празни бутилки и бурканчета, които заменяха за пълни. 

Сладкарниците бяха затрупани от вкусни ИСТИНСКИ пастички, поне три вида баклави, плезири, топли банички, кифлички, гевречета, мекички. Изобщо не са ни липсвали шоколадовите яйца...как ли оцеляхме се чудя... Ах, да! Да не забравя...четяха ни книжки, после ние четяхме и опашките бяха пред книжарниците. 

Телевизията я имаше, колкото - толкова, но пък НИЕ ИГРАЕХМЕ НАВЪН, кой ти се заседяваше пред телевизора....

Автор:Jasna Ivanov

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина една легенда на българския футбол

От този свят на 86 години си замина легендарният вратар на „Берое“ Христо Найденов – Палаврата!Тъжната новина съобщиха от beroe.bg

Ръководството, спортно-техническия щаб, футболистите и служители на „Берое“ изказват своите съболезнования към семейството, близките и приятелите на Христо Найденов.

Благодарим ти за всичко, което ни даде! Оставаш завинаги в сърцата ни и винаги ще бъдеш с нас!

Христо Найденов – Палаврата е легендарен вратар на „Берое“ от 50-те и 60-те години. Първият вратар на тима в А група. Найденов е изиграл 164 двубоя с екипа на старозагорци. Национал на България.

Погребението ще бъде утре (3 юли) от 15 ч. в Гробищен парк, с. Хрищени

Почивай в мир!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 30 юни Принцеса Даяна щеше да навърши 60 години.Малко преди трагичния си край самата тя предрича в писмо нещо загадъчно

От трагичната смърт на принцесата до днес са изписани и изговорени милиони думи. Мнозина все още продължават да твърдят, че тя е била убита. Малко преди трагичния си край самата тя предрича в писмо до своя верен иконом, че ще загине в автомобилна катастрофа. 

На 31 август 1997, Даяна умира след автомобилна катастрофа в тунела Пон дьо л'Алма в Париж, заедно с Доди Ал-Файед и мениджъра по сигурността на хотел Риц — Париж, Анри Пол, който е шофирал наетия Мерцедес-Бенц през Париж. Колата се блъска в тринадесетата колона на тунела. Двулентовият тунел е построен без метална бариера пред колоните. Нито един от четиримата пътници в колата не е бил с предпазен колан. Кръвният анализ показва, че Анри Пол е бил под влияние на алкохол, докато е шофирал. Карал е с висока скорост, за да избяга от преследващите ги папараци.

Защо в онази августовска нощ Даяна, принцесата на Уелс, умря от раните си, получени в автомобилна катастрофа в един парижки тунел, само на 36 години? Каква е причината - бременност, убийство, плануван брак или просто нещастен случай? 

Не знаем. Но в едно обаче сме сигурни - ако бяхте попитали някого – мъж или жена – коя е най-красивата и състрадателна жена в света, с която бихте искали да излезете на вечеря, те щяха да ви отговорят: принцеса Даяна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Климатолог алармира: Българи пазете се

На обяд ще е тежко днес, особено за тези, които понасят тежко жегите. Все пак сме в период, в който е нормално да има горещини. Това заяви в ефира на Нова телевизия климатологът Симеон Матев.

„На 5-и юли ще е един от най-топлите дни в историята на нашата страна. През 2000 година на този ден отчетохме между 40 и 45 градуса. Ще видим сега до колко ще стигне живакът“, добави той.

Матев отбеляза, че и в Канада са измъчвани от рекордни горещини, а живакът е скочил във вторник до 49 градуса.

„Всички рекорди са както плод както на закономерност, така и на случайност. Има неща, които трябва да се напаснат“, каза той.

По думите му от утре може да очакваме захлаждане.

„От Северозапад напират по-студени въздушни маси, които ще балансират въздушното поле. На 2-3 ще имаме и превалявания. На места дъждът ще е обилен и над нормата. На места ще има и градушки и това са процеси, от които не можем да избягаме. Тези градушки вчера паднаха в Швейцария и Германия“, добави той.

Юли като цяло ще е по-топъл от обичайното. Положителната аномалия ще е по-голяма в Западна България. Валежите ще са близки до нормите. Тази година има основание да смятаме все пак, че те ще са с 20-на процента повече от миналата година“, каза Матев.

По думите му трябва да благодарим на глобалното затопляне за това, че температурата на морската вода се повишава.

Той обеща през втората половина на месец юли по-стабилно време, почти без превалявания.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

30 неща които всеки е чувал като дете

 

1. Стига си тичал, ще се изпотиш и ще настинеш.

2. А Сашко на Григорови е пълен отличник.

3. Никакъв сладолед, ще те заболи гърлото.

4. Имаш ли си гадже? А? Хехе...

5. Иванчо, я кажи на гостите стихотворението за сърничката.

6. Излизай от морето! От два часа си вътре.

7. Пак ли се окапа, бе? Тююю...

8. Я не ми дръж такъв тон! Къде се намираш?

9. Вземи кутията и почерпи леля ти Гинче с един бонбон.

10. Никакво ставане от масата, докато не си изядеш всичко!

11. Пушил ли си? Не си? Я ми дъхни!

12. Не яж шоколад сега. Ще си развалиш обяда.

13. Имаш ли нещо да ми казваш?

14. За какво да ходя на родителска среща? Два часа да се червя пред всички.

15. Докато живееш в моята къща, ще правиш това, което аз кажа.

16. А бе, ти български не разбираш ли?

17. И ти ще имаш някой ден деца.

18. Я си дай бележника!

19. Не те знам на кой си се метнал такъв. В нашия род нямаме такива.

20. Никъде няма да ходиш, докато не си подредиш стаята!

21. Днес изпитваха ли те?

22. Ти с кого си мислиш, че говориш?

23. Не ми викай "добре". Кое му е добрето?

24. Защото аз така казвам!

25. Парите не растат по дърветата.

26. Не ме интересуват другите деца!

27. Ако Иван ти каже да скочиш от балкона, ще го направи ли?

28. Внимавай в картинката, детенце!

29. Ти с мене ли ще спориш?

30. Опичай си акъла!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

2 влака се оказаха един срещу друг в гара Карлово, машинист предотврати трагедията

Машинист предотврати челен сблъсък между две пътнически композиции на жп гара Карлово.

Инцидентът е станал около 19 часа.

Бързият влак Бургас-София е навлизал в гарата, когато срещу него на коловоза се оказал друг пътнически влак. За щастие единият от машинистите успял да спре аварийно. При инцидента няма пострадали пътници.

В момента влаковете се изтеглят през други коловози, за да се разминат, съобщи Нова телевизия. Предстои да се изясни защо двата влака са се озовали на един и същи коловоз.

Все още няма официална информация от Национална компания "Железопътна инфраструктура", чиито служители са дежурните диспечер и ръководител движение на гара Карлово.

Източник:dnes.dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Евгений Бакърджиев

Той е издъхнал на 29.06 в болница ИСУЛ

Почина бившият регионален министър и вицепремиер Евгений Бакърджиев. Рано сутринта във вторник той е бил опериран след прекаран коронавирус.

Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 година в София. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство” и до 1991 г. работи като проектант в различни предприятия, достигайки до поста началник на Конструктивен отдел в „Технострой”.

След легализирането на политическата опозиция през 1989 година става член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков”, част от коалицията СДС. От 1991 до 1995 година в кметски наместник на район „Изгрев” към Столична община.

През май 1995 година е избран за ръководител на СДС-София и есента за председател на Столичния общински съвет.Ръководи предизборните кампании на Стефан Софиянски за кмет на София през 1995 година и на Петър Стоянов за президент през 1996 година.

Ръководи Националния щаб на протестите и Националната стачка на Обединените демократични сили (ОДС) за сваляне правителството на Жан Виденов и БСП от власт.

Председател на предизборния щаб на ОДС за парламентарните избори през 1997 година. Избран е за народен представител в 38-ото и 39-ото Народно събрание.

Става вицепремиер в правителството на Иван Костов и министър на регионалното развитие и благоустройството.

Ръководи преговорите с „Газпром” за доставка и транзит на природен газ за България.Той лично ръководи при разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в София през 1999 г.

В края на 1999 г. е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени. През ноември 2001, след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година открито иска оставките на ръководството на партията. Скоро след това е изключен от СДС и основава нова партия Български демократичен съюз „Радикали”.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ние децата на 70-те Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

 

01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.

02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.

03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.

04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.

05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.

06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.

07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.

08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.

10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.

11. Звъниш си всяка сутрин... за да си намериш мобилния телефон.

12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.

13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.

14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.

15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!

16. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.

17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.

18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.

19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.

20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.

21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.

22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.

23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.

24. Сложил си парола на файла с паролите си.

25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.

26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.

27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.

28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.

29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).

30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.

31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".

32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.

33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.

34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.

35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.

36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.

37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.

38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал

39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш

40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.

41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.

42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.

43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.

44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Детските градини на соца

 

Детските градини не са това, което бяха, разказва ми учителка със стаж около 40 години в забавачките в София и околността.

Ето нейния разказ:

Децата бяха спокойни, еднакво облечени, нямаше различия, както сега. А за режимът им да не говорим – нямаше дете, което да не иска да спи на обяд или да не иска да си изяде бобът с наденица. Разбира се ние винаги сме ги награждавали и стимулирали да слушат, да са в системата.

Госпожи нямаше, имаше другарки. А родителите имаха респект от нас, а ние в замяна гледахме старателно децата им. Пак гледахме по около 30 -35 деца в група, но се справяхме.

Кренвирши имаше често за обяд, родителите не знаеха какво е глутенова непоносимост. Диети нямаше, а децата израстваха здрави и с бузки. Филийки с масло и шарена сол се сервираха за закуска сутрин и следобед, оплаквания нямаше. Децата плачеха много за родителите си, но никоя лелка не звънеше на пожар час след като си го оставил “Ела да си го прибереш”.

Директорките не ни позволяваха да  идваме с панталони на работа, без прически или в неугледен вид. С костюм с пола и сако, винаги с прически, грим и настроение на работа. “Вие трябва да се пример за подръжание и на родителите и на децата”, казваше тя.

Посудата се миеше с вода и веро и после белина, ХЕИ идваше, но проблеми не сме имали. Металните чинийки и чаши бяха удобни, въпреки, че сега може да изглеждат като затворнически прибори. А за еднократна пластмаса не сме и чували тогава, да ви кажа.

В групата винаги имаше едно палаво дете, с което винаги се работеше повече. Имаше и такива, които не искаха да се социализират бързо, и  с тях се работеше допълнително. Няма да забравя никога Митко, който на 4 и половина не продумваше и дума. Полагахме всякакви усилия, работехме постоянно с него, но без резултат. Детето отказваше да проговори. След пълно мълчание четири години и половина една вечер на тръгване от градината се обърна, погледна ме и каза: “Довиждане другарко”, а родителите му не можаха да повярват какво се случва. Ококориха се, замръзнаха, после започнаха да подскачат и да прегръщат детето и мен.

Психолози нямаше, логопеди един път в седмицата имаше – но ние бяхме за децата тези хора по цял ден

Но резултати – имаше

В детската градина разполагахме с интересни играчки – конструктури и предимно дървени кукли. Допълнително пари от родителите никога не сме събирали, общината всичко ни осигуряваше.

Таксата беше 3,60 лв. на месец, но и заплатите бяха 120 лв.

Играта преминаваше тихо, без много крясъци, защото децата пак казвам – бяха спокойни.

Нямаха търпение за Дядо Мраз и Снежанка и Баба Марта да дойдат, защото все подаряваха хубави подаръци, а и тук-там разбираха, че това не са те, а другарките!Акордеоните бяха голяма забава в часовете по музика, а песните се знаеха наизуст. Всеки месец имахме “наблюдения”, от тригодишни ги водихме в парка, на жп гарата, автогарата, дори и на летището. Всяко лято отивахме на лагер на морето – по цял месец две лели, една учителка и тук-таме някой родител с нас. Все пак бяха 30-35 деца.

С интерес ми разказваше истории за много поколения деца и помнеше имената им. А дали сега е по-добре, вие преценете.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кодът на Тесла и тайната на 369

"Ако знаехте величието на 369, тогава щяхте да имате ключа към Вселената" - Никола Тесла

Горното твърдение е казано от известния учен, който притежава патенти за повече от 300 изобретения. 80% от технологиите, използвани от хората за ежедневните им дейности по света, са изобретени от Никола Тесла. 

Той имал някои интересни навици, например че обиколял блока три пъти, преди да влезе вътре , почиствал чиниите си с 18 салфетки, живял е в хотелски стаи само с номера, които могат да се разделят на три.

Защо Тесла е правил това?  Всъщност суеверен ли е или просто открива закон , който управлява Вселената.

Всички знаем, че математиката не е измислена, а е открита. Ние приемаме че 1 плюс 1 е равно на 2 под каквато и да е форма, тъй като това е универсален закон. По този начин закона на  двоичната система работи чрез удвояване на числата, започвайки от едно. Това е биологичният модел, следван в развитието на клетките и ембрионите. Нашите клетки се умножават от 1 до 2, след това 4, 8, 16 (1 + 6 = 7), 32 (3 + 2 = 5), 64 (6 + 4 = 10 (което отново е 1)), ... и т.н. ., Ако погледнете цялата поредица, тя ще ви даде модела като 1,2,4,8,7,5,1,2,4,8,7 ... и т.н.,. Сега загадъчната част е, че ако продължите да правите това, никога няма да намерите трите числа 3, 6 и 9. Те всъщност са извън този модел.

Ако формирате шаблон, използвайки горната серия, ще получите фигура, както е споменато по-долу, където 1, 2 и 4 се контролират от 3, и където 5,7 и 8 се контролират от 6. И целият модел се овладява от 9.

Числото 9 управляващо Вселена ли е?

Сега опитайте да удвоите 3, ще получите 6, а удвоявайки 6 ще получите 12 (1 + 2 = 3), отново ще получите 3. Това ще продължи и никога няма да намерите 9 никъде. Но ако удвоите 9, ще получите 18, 27, 36, 72 и т.н., което дава сумата от 9 и независимо колко дълго правите това. Така стигаме до заключението, че числото 9 е уникално и по специално от останалите числа.

Следващият интересен факт е, че ако съберете всички числа, включително или изключвайки 369, резултатът ще бъде 9.

1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 + 7 + 8 + 9 = 45 (4 + 5 = 9)

1 + 2 + 4 + 5 + 7 + 8 = 27 (2 + 7 = 9) (обясненият по-горе биологичен модел е 1 + 2 + 4 + 8 + 7 + 5)

 Никола Тесла е знаел за огромното значение на числото 9, но за съжаление, той умира , преди да разкрие тази истина на света. Вероятно  си е мислил, че това знание не трябва да попада в грешни ръце. 

Нека да видим някои невероятни факти за 369:

360 градуса в кръг = (3 + 6 = 9), полукръг = 180 градуса (1 + 8 = 9), след това 90 = 9, след това 45 (4 + 5 = 9), продължава.

Квадрат: 90 * 4 = 360 (3 + 6 = 9), Триъгълник: 60 * 3 = 180 (1 + 8 = 9) също петоъгълник, шестоъгълник и сума от вътрешните ъгли на седмоъгълника и осмоъгълника ще ви дадат числото 9 .

Планетите в Слънчевата система са 9 на брой 

Земята е третата планета в Слънчевата система

Три-Ратна в будизма - Буда, Дхарма и Сангха

В християнството - Света Троица (Отец, Син и Свети Дух)

В исляма - 786 (7 + 8 + 6 = 21 (2 + 1 = 3))

В индуизма - Тримурти (Брахма, Вишну и Шива)

В джайнизма - 24 Тиртанкарара

12 месеца, 24 часа, 60 минути, 60 секунди и т.н.,

3 основни цветове - червен, син и зелен

Исус се моли три пъти в Гетсиманската градина, Петър се отрича от Исус три пъти преди разпятието, той е поставен на кръста на 3-ия час от деня (9 ч. Сутринта) и умира в 9-ия час на деня (15 ч.). Имаше тъмнина в продължение на 3 часа от 12 до 15 часа. Исус възкръсна на третия ден.

В Библията разпятието от Марк 15:25 се извършва на третия час (9 часа сутринта) и смъртта на Исус в деветия час (15 часа). В Йоан 19:14 обаче Исус все още е пред Пилат в шестия час.

Според Библията човекът е създаден от Бог на шестия ден

Тамилската азбука има 12 гласни (1 + 2 = 3), 18 съгласни (1 + 8 = 9), комбинация от гласни и съгласни 216 (2 + 1 + 6 = 9) и специален знак, който има 3 точки

Има 18 сидхари (интелектуални хора), възникнали от Тамилнаду.

ОМ представлява 3 състояния на съзнанието, които са представени от звук A-U-M. Също така, той работи с честота от 432Hz, което накрая е 4 + 3 + 2 = 9.

В индуизма има шест жилища за Муруган, където Пажани е третият от шестте, в които има статуя, построена от Богар Сидхар, която се състои от 9 смъртоносни отрови.

От горните факти, може да се стигне до извода че вероятно 369 е кода на вселената а числото 9 има изключително важно място в нея. 

"Ако искате да намерите тайната на Вселената, представете си я като съвкупност от  енергия, вибрация и честота" - Никола Тесла

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българинът, на чието погребение са присъствали трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш

До него се е допитвал за съвет и големият изобретател Томас Едисън. 

Този българин се казва Асен Йорданов и е създал две неща, които използваме и днес - телефонният секретар и въздушната възглавница.

Участва в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на "Боинг" - "Б-17", "Б-29 Супер Фортрес" и  "Лайтинг П-38".

Асен Йорданов е почетен гражданин на Ню Йорк, а негов портрет се намира в "Залата на Славните" на летище "Ла Гуардия", а в Ер Спейс Музеум са изложени негови вещи.

"Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на господин Джорданоф" - пишат видни американски авиоспециалисти.

Първият човек, стъпил на Луната Нийл Армстронг казва, че е получил знанията си от учебниците на Асен Йорданов."От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." - допълва той.

На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Йорданов - пионер на авиацията, летец, изпитател, авиоконструктор на "Боинг" и" Дъглас" почина на 71-годишна възраст."

Въпреки огромното световно признание, което получава, на табелката в дома му е пишело: "Асен Йорданов - български пилот авиатор"! 

За съжаление, ние, българите знаем кой е Азис, но не знаем кой е Асен Йорданов...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През Втората световна война са убити 26 600 000 съветски войници и мирни граждани на СССР

 

61% от тях са руснаци. Германците и техните съюзници убиват 6 562 000 съветски жени и момичета, огромната част от тях са мирни граждани. Германските войници насилват повече от 3 000 000 милиона руски и съветски жени и момичета. 

След превземането на Германия 900 000 германки са станали жертва на насилие, от военнослужещи на съюзническите армии, не само червеноармейци, но и американски, френски и британски военнослужещи. През войната загиват 9 730 000 милиона германци. Загубите на американците са 304 000 хиляди войници. Англичаните губят 220 000 хиляди войници и цивилни, а загиналите френски войници и граждани са 400 000 човека. 

През Втората световна война загиват повече от 2 000 000 югославски граждани. Общият брой на загиналите хора по време на Втората световна война е 73 000 000 войници и цивилни граждани. Можете да си представите, какъв ад е било, и колко много руснаци, 18 000 000 милиона, са загинали през тази война, броят на тежко ранените е десетки милиони.Да помним историята и да не позволяваме това да се случи отново никъде по света.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Модна млада дама попита бабичка колко струва кошничка с ягоди... Бабата-продавач и отговори:

 

- 35 лв.

- Взимам ги за 30лв или си тръгвам - уверено заяви младата дама.  

- Купете на цената, която смятате за приемлива, госпожо... Тези пари ми трябват, за да живея. - ласкаво отговори бабата.

Момичето купи ягодите на своята си цена и си тръгна с усещане за победа. Тя се качи в скъпата си кола и няколко часа по-късно отиде в изискан ресторант с приятелката си.

Те избраха от менюто всичко което искат. Направиха красиви снимки, хапнаха малко, оставяйки много от поръчаното на масата... Сметката за вечерята им беше 260 лв.  Дамите платиха 300 лв и казаха на собственика на луксозния ресторант да запази разликата, като бакшиш.

Тази история може да се окаже напълно нормална за управителя на луксозен ресторант, но много несправедлива за продавача на домашни ягоди, отглеждани на 5 декара крайградски район с трудно пътуване до града, особено в жегата. 

Въпросът е: "Защо винаги трябва да показваме, че имаме сила, когато купуваме от нуждаещите се?" И защо сме щедри към тези, които не се нуждаят от нашата помощ?

Баща ми купуваше стоки от бедните на високи цени, въпреки че не се нуждаеше от тези неща. Понякога им плащаше повече. Веднъж го попитах: 

- Защо правиш това, татко?

Баща ми отговори: 

- Това е благотворителност, опакована в достойнство, сине мой, винаги трябва да се стремим да бъдем благодарни!"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Джоко Росич-"Най-добрият урок":

 

"Когато бях във втори клас, първата ми учителка беше майка ми. Майка ми е българка, завършила е педагогика в Белград и беше учителка в Сърбия. Аз при нея учех.

   При една страшна зима, то е горе на границата между бивша Югославия и Унгария, континентален климат, зимите са жестоки, страшни, и ние седим – тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая… 

   Тя влезе, госпожата, (аз така я наричах), и каза: 

- Деца, искам да излезете на прозорците и да погледнете нещо. И какво виждате?

   И ние всички:

- Сняг, висулки ледени, преспи.

- Не, не – каза – долу погледнете, на улицата.

  Ние погледнахме и някой, може и аз да съм бил, каза:

- Ами, има 5-6 врабчета.

- А – каза – погледнете ги хубаво. А сега се върнете на  чиновете. За тях исках да ви разкажа нещо. Вижте – има едни птици, дето идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята започнат да цъфтят – те идват тогава у нас, па живеят известно време, па се размножават, а като забръска към зимата, си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука, те тука са родени и тука ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тука ще останат!

    Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чувал!"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Да обърнем поглед към изминалите летни ваканции , когато бабите ни привикваха с филия лютеница и още:

И както се казва в една песен „Тече, всичко тече, времето няма бряг и ни влече”. Улиците с тебешир и ключовете на врата – отживелица или все още неразказано минало? Каквото и да е, няма дама или левент, които да не си спомнят игрите пред блока и лафове като „На ти две лукчета, че нямам да ти върна”.

И докато „сменяте ремъка на касетофона”, можем да ви припомним част от това време.

Шумните и опасни улици вече едва ли стават за игра на ръбче. Тогава под някоя липа стояха Москвича на чичо Тошо или някое друго колело, захвърлено за малко. Като казахме колело, спомняте ли си как спирахте с контра, а не със спирачка новия BMX?

Щурите игри не спираха, особено когато цяла тайфа малчугани звъняха по вратите на някоя баба и бягаха от входа, или се криеха на другия етаж. А какво ще кажете за яйцата, с които замервахме минувачите, или пък цапахме с магданоз дъвките, за да ни станат зелени езиците.

Игрите на ластик, народната топка, Кралю-Порталю и Сляпа Баба са само част от магическото лято, което може да подарите и на вашите деца. Дамата е една от малкото игри, които може да видите пред домовете си. За съжаление бързо губят интерес, защото някой от 5А клас праща съобщение на Вайбър или Месинджър. А колко беше хубаво да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат”. Майките изскачаха по балконите и не защото е тъмно, а защото е време за вечеря.

Телевизорите бяха също част от вълшебното детство, когато някой ти каже да станеш да смениш канала от копчето на стабилизатора. Кънките стояха в килера и се катерехме по дърветата, докато играехме на Стражари и апаши.

След дълга лятна почивка, където събирахме салфетки и станиоли от шоколадови яйца, отивахме до близкото фото и нямахме търпение да изчакаме поне седмица, за да видим първите си снимки от сезона. Излизаш с Дидито от 7-я етаж, оставаш ключа под изтривалката и разлиствате Паралели на пейката. Такова беше лятото. Леко и безспирно.

Телефоните от кофички кисело мляко, Замръзванката, играта на охлюв, Капитане какво е морето и стотици други детски пиршества в квартала са били истиснко приключение.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето как могат да бъдат разпознати чедата на развития социализъм у нас нас:

 

– знаехме имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов;

– разказвахме тайно вицове за Тодор Живков и Брежнев;

– помним в. „Работническо дело“ и заглавия като: „Долу ръцете от Никарагуа“, „Два конгреса

– една цел“ и „Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество“;

– намирахме за напълно нормално за лека кола да се „чака ред“;

– понятията „пуснали са“ и „дефицит“ все още ни звучат мило;

–„Паралели“ беше суперсписание, а „Антени“

– направо дисидентски вестник;

– бяхме убедени, че знаем руски език по рождение;

– „Некерман“ и „Квеле“ бяха нашите модни библии;

– Чичко Филипов беше част от семейството ни, а Гарелов предизвикваше възторг у баща ми;

– баба на село редовно ни снабдяваше със зеленчуци, свинско, ракия и вино;

– трамвайните билети бяха по 6 ст., бозата – 4 ст., бонбоните ролки – от 2 ст., самоделната дъвка от чамсакъз и българската дъвка, която не може да се дъвчи;

– луканката беше скъп деликатес, който се купуваше на празници или за гости;

– шиехме си панталони от български дънков плат, обърнат наопаки; – най-скандалният и забранен филм беше „Емануела“;

– Адриано Челентано беше най-добрият певец на всички времена;

– „Распутин“ беше герой от едноименната песен на „Бони Ем“, приопомням Соц.бг

– екскурзията до Чехословакия или ГДР беше едно от най-впечатляващите събития в живота ни;

– Полският център в София беше средище на западната култура; – не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

– ладата беше символ на престиж;

– единственият начин да се пие нескафе беше, като предварително се бърка в чашата до припадък със захар и три капки вода;

– Сърбия беше символ на Запада;

– най-прочутият актьор беше Гойко Митич;

– любимият сериал – „Робинята Изаура”;

– най-хубавият дезодорант беше „Рексона“; никога не изхвърляхме празната му опаковка, а я слагахме като украса на секцията;

– в новогодишната нощ се борехме с дрямката, за да дочакаме в 2 часа по телевизията „западната естрада“

– балета на ГДР и Карел Гот.

Може да допълвате:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

24-годишното момче, полетяло от 9-ия етаж, е бутнато от майка си

 

Младото момче, което падна от деветия етаж на жилищна сграда в столичния квартал „Надежда“ 1, е било бутнато от майка си.

Тази информация съобщава News24sofia.eu, като сведенията са на разследващи, които работят по случая.

Майката на 24-годишния Александър Павлов е признала вината си. Тя е заявила пред полицаите от столичното 02 РУ-СДВР – МВР, че съжалява много за стореното.

Жената разказала пред униформените, че Александър започнал да крещи в апартамента, бил я ударил в лицето и корема, а след това, докато момчето пуши цигара на терасата, тя го е бутнала.

Сигнал за криминалното престъпление на телефон 112 е подала лично майката.

На място пристигат криминалисти и полиция. „Спешна помощ“ само констатират смъртта на младия човек.

Трагедията се разигра около обяд вчера в блок 153 в „Надежда“ 1. По първоначална информация момчето се бе хвърлило от блока само. На същия ден съсед на семейството разказа, че Александър бил психически тормозен от своята майка. В апартамента на семейството често ходила и полиция, а сигнали подавали и голяма част от съседите.

Последното пристигане на полицията било само ден преди да се случи инцидента.

„Момчето е много добро. Доколкото разбрах от свои приятелки на III-ти етаж Александър е починал намясто. Линейката го е откарала в съдебна медицина. От много време насам се говори между съседи, че майката на момчето Димитринка има психически проблеми”, разказват съседи.

Жената била разведена от години и сама се е грижила за сина си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българската песенна съкровищница

 

„РУФИНКИНАТА“ УВЕКОВЕЧАВА ТРАГИЧНАТА ЛЮБОВ

НА ДВАМА МЛАДИ ОТ СЕЛО ПОПРЕЛКА

…Началото на ХХ век, Родопите. Ибрям Али и хубавата Найме се обичат. Макар че бащата на момичето е против тяхната връзка, те решават да се оженят, но Али е обвинен от богатия Дели Мехмед, при когото аргатува, в кражба и е арестуван. Крадецът се оказва синът на Дели Мехмед, но той не сваля обвинението си от Али. Али бяга от ареста и между него и Дели Мехмед пламва вражда и борба за отмъщение. Дели губи разсъдъка си и се обесва, а Али е принуден да избяга. След две години, когато се завръща в родното си село, разбира, че Нейме е умряла. Али е убит от засада, пеейки любимата си песен за Руфинка.

Това е сюжетът на българския игрален филм от 1971 г. „Краят на песента“ на режисьора Милен Николов, създаден по затрогващия разказ на Николай Хайтов „Ибрям Али“. Финалът на този филм прави особено популярен фолклорния шедьовър „Руфинка болна легнала“. Една от знаковите родопски песни, които се знаят от всеки българин. Способна да докосне всяко сърце, особено в изпълнението на Васил Михайлов.

Малцина знаят, че Руфинка е била реално съществуваща личност. Легендите датират нейното битие отпреди 150 години в село Попрелка, закътано високо в прегръдката на смолянските гори. (Това завързано име не е нищо повече от синоним на „селска седянка“, на която се преде.)

Според преданието в селото живяло момиче на име Руфие Чакалова, изключително красиво и работливо. В Руфие се влюбил момък от съседното село Надарци, който поискал ръката и. Докато дойде време за годежа и сватбата обаче, момата се разболяла и починала. Трогнати от тежката и съдба и невъзможната любов, хората я увековечили в песен.

Според разказите в селото на гроба и пораснало рядкото цвете бяла кандилка, което цъфти през юни. Местните го наричат Руфинкиното цвете, не са го виждали другаде, то вирее единствено край камарата с камъни, където една любов си е отишла от света. Според текста на песента преди да умре, Руфинка поискала да даде чеиза си на друга, която да я замести до любимия мъж. По-старите хора си спомнят, че годеникът й се казвал Асан Кичуков и живял цели 100 години.  Неосъществената любов на двамата млади трогнала до сълзи местните певци, които възпели Руфинкината трагедия в тъжна елегична песен. Мелодията ? се обагря с още по-сърцераздирателни трели, когато изпълнението се озвучи от сантиментално протяжните ручила на гайдите, които сякаш опяват нелепо прекъснатия живот на момичето. 

Горанка Петкова 

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея немаше

сал една стара майчица.

В чешка и вода даваше

и на Руфинка думаше:

– Дощеро, мила майчина,

мила ли ти е диньоса,

диньоса още рубаса?

– Майчинко, стара майчинко,

не ми е мила диньоса

най ми е мила рубаса,

че нема да я понося.

Иди ми, майчо, порукай

мижова Фатма да дойде,

рубаса да и придадам

любесо да и отстъпя.

Умирам, майко, умирам

тебе са вяра не фаща,

че са е пролет пукнала,

всичко от земя излиза,

а я ще в земя да ида.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ