Кой печели изборите в България

На 10 ноември 1989 г., след добре скалъпен вътрешен преврат, от власт е свален Генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков. Разчитайки на рехава вътрешна подкрепа и сериозни напътствия от Москва, крилото на „младите” в БКП успява да вземе превес и да отстрани от пътя си любимецът на предишните съветски ръководители, който не успява навреме да се сниши под бурята на горбачовата „перестройка”.

На 18 – ти януари 1990 г., Първият, както е известен до тогава, става арестанта Тодор Христов Живков. Срещу него е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. Обвинен е за превишаване на правата, в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение.

Видно от обвиненията, този ужасен човек би трябвало да е на дъното на общественото мнение, потъпкан от историята и абсолютно табу за политиците. Според социологическо проучване, направено от агенция „Алфа рисърч”, одобрението към него през 1990 г. е 16%. Всъщност не е толкова малко предвид, че в обвинителните актове липсва само съмнение за канибализъм. Далеч по – интересен е факта, че през 2016, двадесет и седем години след неговото детрониране, над 75% от населението на страната одобрява политическите му действия и към този момент рейтинга му е къде-къде по – висок от одобрението за действащия президент и министър председателя взети заедно. Предвид факта, че комунистическия диктатор почина през 1998 г., това че надминава „любимецът на народа” Бойко Борисов, който по това време е на върха на славата си, показва една доста устойчива тенденция, която „хитрите” ни политици смело и безогледно използват за собствена изгода.Наистина е доста разумно, когато виждаш, че няма какво толкова да предложиш на дори на неособено претенциозния български избирател просто да се закачиш към някаква идея или личност и да повтаряш техните послания. Още по – удобно е, когато тази идея в момента е предмет на носталгия, а личността е удобно мъртва от доста време и няма възможност да се представи в лоша светлина.

Разбира се, първенец е социалистическата партия БСП, която безпроблемно наследи уж съсипаната БКП, като запази позитивите на нейното управление и й преписа само негативите. Хитрият ход й осигури една индулгенция, един политически катарзис, който обаче се случи, без да се скъса тънката като паяжина нишка с миналото. Въпреки, че БКП са лошите комунисти, които фалираха Народна република България, създадоха лагерите в Белене, Ловеч и Скравена, затвориха границите и наложиха цензура, новите социалистически лидери не пропускат редовните посещения на Бузлуджа по случай основаването на комунистическата партия. Чинно седят до паметника на другаря Живков по случай разни негови годишнини и са готови да бранят с телата си паметника на Съветската армия. Въпреки, че електората на партията намалява по чисто биологически причини, грижливо се изтупват от нафталина спомените за братските целувки между различните номенклатурчици и те успяват да мобилизират сетните си сили, за да отидат до урните и гласуват, белким се върне „онова време”. Стари кримки от научните и шоу средите, застават на амбразурите и стрелят сватбарската във въздуха призовавайки на бой последен, всички фенки на Стефан Данаилов. Единственото на,което разчита тази партия са спомените от Народна република България.

Веднага след тях доприпква сиракът, израснал без прадядо, който е бил убит от ужасните комунисти. Някогашното момче израснало с филии с мас, успява да се издигне до лична охрана на Тодор Живков и с умиление заявява:

„Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство…

Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.”Тук разбира се играе роля и миналото му на охранител. Обещавам, когато направим сайт „спомени от 90 – те” да напиша много подробна статия за любовта на българите към мутрите и селските бабаити, но освен това около 50% от сегашните успехи на премиера ни се дължат на умозаключението „Той се е учил от бай Тошо”. Без да има основание за това, единствено и само благодарение на нищожността на наследниците си, Тодор Живков се издига до гуру и ментор на много родни управляващи и стриктното следване на неговите завети е сериозен позитив. Още по – интересно е имитирането на шопския му диалект и станалия емблематичен смях и чувство за хумор. Всичко това напомня на хората за времената на една партия с единствен лидер и само един голям брат във външната политика. „Толкова беше лесно…”.

Предните два примера са доста добре вкоренени и със сериозна политическа  биография. Още по – илюстративно обаче ще е представянето на двама политици еднодневки, които предизвикаха мощен фурор на родната политическа сцена.Николай Бареков смело и категорично заяви, че „Една от следващите ни инициативи в Народното събрание, която ще предприемем, е да върнем старото име на България – Народна република България…Ние сме партия на работническата класа”.  

Чак не ми се коментира, но все пак, ще уважа цитата със следното:

Щом социализма и управлението на Тодор Живков могат да се използват за популистки цели, при това твърде ефективно, изстрелвайки носителят им в родния и европейския парламент, то очевидно е на кой рейтинг се обляга младия политически талант.

Другият гений на агитацията е Волен Сидеров. Честно казано, неговата виртуозност го изпрати доста по – далече от всички други, като той заложи директно на външната политика и големия брат – Русия. Замина за Москва, накиприл устни за целувки с местните ръководители или каквото там му се отдаде да разцелува, стига поне малко да замяза тодорживковите млясвания с Брежнев.

Общо взето, въпреки че комунистическия режим е официално осъден и криминализиран от държавата, до сега всички управляващи партии и политици, стриктно спазват омерта, когато говорят за миналото.

Най – интересен е парадокса Симеон Сакскобурготски. Майсторът на политическия камуфлаж, доста скоростно свали царските одежди и сложи републиканските убеждения за свой лозунг, но интересното е, че на два пъти се закрепи за по- сигурно към бившите творения на БКП – ДПС и БСП. Изобщо не се посвени да си пресипе малко подкрепа от хората, които празнуват основаването на партията, разстреляла чичо му.

Е, кой според вас печели изборите в страна, в която и двамата кандидат президенти са бивши членове на БКП, а сред останалите има и редови служители на специалните служби по онова време?

Автор: Стоян Гълъбов/www.socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Избори в Народната република – другарки спретваха баница, виеше се хоро, водено от партийния секретар

 

Тодор Живков в денят на парламентарните избори.Столичен Димитровски район,7.VI.1981 год

Още в ранните часове на деня хората масово се стичаха, за да дадат гласа си за партийните избраници, за да си спечелят одобрението на главния партиец в района. Такива неща като преференциални вотове и не знам какви си още не само че нямаше, но и хората не бяха чували за тях. Тези, които бяха включени в листите, на практика знаеха, че са избрани. 

Естествено, в изборните бюра, както ги наричаха тогава, се подбираха само верни другари. Някоя чевръста другарка спретваше баница, за да се подкрепят останалите. Разбира се, на най-голяма почит беше секретарят, на когото всички искаха да се харесат и подмажат. Защото от него зависеше дали ще ти дадат бележка за дърва и въглища и кога ще ти ги докарат. Ако си строиш къща, пак от него зависи всичко – тухли, бетон, керемиди. 

Ако пък имаш някоя животинка из двора, сено, слама и зърно можеше да получиш от ТКЗС-то, но пак с подкрепата му. Затова всички идваха да гласуват като на празник, с нови дрехи, пресилено весели и усмихнати.На практика изборите завършваха рано-рано, още около обяд. Финалът се отбелязваше задължително с някоя партизанска песен, все се намираше някоя гласовита и ентусиазирана другарка активистка да я подхване. 

И накрая – задължителното хоро, водено пак от партийния, държащ в ръката си задължително червено знаме. Да не забравя и честитките – хората се поздравяваха един другиго, сякаш цял живот са чакали тази изборна победа, а всъщност това си беше един лошо режисиран театър, повтарящ се през определени периоди. Дано сегашните другари управляващи не ни върнат в онези времена.

Петър Кирев, Бяла Слатина

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Желю предсмъртно: Унищожих ТКЗС по заповед от САЩ, грешник съм

Първият демократично избран президент на България Желю Желев си е отишъл от този свят с тежък грях на душата, разкрива сензационно приятелят от детинство на философа проф. Галин Петров. 

До последния си дъх марксистът от Веселиново не могъл да си прости, че е унищожил родното земеделско стопанство по заповед от посолството на САЩ.

„Привикаха ме и нямаше мърдане – спуснато директно от Държавния департамент. Бяхме най-развитата агрикултурна нация на Балканите, а сега внасяме всичко от чужбина и аз съм виновен“, тюхкал се на стари години Желю.

„Трябваше членовете на ТКЗС-тата като частни стопани да останат кооперирани, с обща техника и взаимопомощ, както е в Германия, Италия, Полша, Унгария. Тази ликвидация не донесе нищо добро на родината“, признавал си Желев.За най-големи постижения по време на мандата си пък президентът смятал отмяната на жителството и улесняването на задграничните пътувания, разказва приятелят му проф. Петров.„До края на дните си Желев остана много скромен и достъпен човек, срещаше се често с бивши съученици от Шуменската мъжка гимназия, с приятели от село“, твърди другарят му.

За още едно нещо Желю съжалявал горко през целия си живот – че не е успял да изучи немския на достатъчно добро ниво, за да прочете „Капитала“ на Карл Маркс в оригинал.

Източник:bgnewscom.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години!

След изследване бе установено, че ДНК на хората от Тибет силно се различава от ДНК на останалите хора на Земята. Учените, провели изследването, твърдят, че тибетците принадлежат към мистериозна група.

Енергийните потоци на това отдалечено кътче от земята са по-разлини от където и да е било по света. От повече от век са известни легендите за тъй наречените Сомати(oт хинду Samadhi, има корени от санскрит), които живеят с векове в мистичните пещери в планините, предпазвани от странни енергийни полета. Тези хора живеят без храна и вода и се хранят само от енергията на мястото. Техните жизнени функции са забавени до предела, но технически те са все още живи, и съществуват с хилядолетия! През 30-те години на 20-ти век Хитлер изпраща няколко стабилно финансирани експедиции, които да разгадаят тайната на пещерите на Тибет.

Мистична енергия е спирала изследователите и техните придружители от SS. Според дневниците, когато влезли в определени пещери всички изпитвали пронизващо главоболие и не можели да продължат. Странните физически болки и психически стрес са подробно описани и в кнингите на проф.Ернст Мулдашев „В търсене на града на боговете – в обятията на Шамбала“. Мулдашев е несравним учен-офталмолог, като е първият лекар присаждал очи и е възвърнал зрението на стотици незрящи хора. Той е и шампион по ориентиране и провежда редица експедиции в Тибет, изследвайки именно феномена на хората Сомати.

През последните години китайците /новите „господари“ на Тибет“/ провеждат сериозни проучвания и експедиции в пещерите на мистичното място /въпреки острите протести на местни монаси, които редовно се самозапалват, както и остри критики от духовния водач Далай Лама./Пещерите Пиянг са обект на една от новите научни експедиции на водещия китайски археолог Д-р Лу Кай Шек.

Преди седмици, изследователският екип на д-р Шек се натъква на изумителен стенен барелеф в една от пещерите, който е датиран от експертите от около 700 г. сл.н.е.Освен, че красиво, това произведение на изкуството съдържа разказ на древния език на тибетците наречен Калхи. Част от това, което е написано е особено интересно за нас българите! Древен пътешественик от народа наследник на боговете дойде в земите ни!Благородник в двора на Котис (Пряк превод от езика Калхи на древногръцки Κότυς – Името на Тракийски владетел, царувал по българските земи от 381 до 359 пр.н.е.!!!!), смел и смирен, пътувал с „цикли на небето“/може би имат в предвид лунни или слънчеви цикли – може би години/ за да достигне до светлината (образованието, проглеждането – други значения на думата на древния език).

Или на по-прост език:

Пътешественикът е пътувал с години докато стигне до тези места!Този благородник ще се върне от САРСАН „думата, която се смята, че значи Нирвана на древния език– състоянието на пълна душевна и енергийна хармония, в която живеят вечните обитатели на пещерите – състоянието, което им позволява да са физически живи на практика вечно!“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на социализма България е сред световните лидери по производство на електро и мотокари

“Балканкар“ достига по натури, обеми и експорт на електро- и мотокари американската „Кларк“ и японската „Тойота“. Същата челна позиция заема и електротелферното производство съсредоточено в Габрово. От износа им НРБ печели милиарди левове.Производството на кари в България е един от секторите на родното машиностроене, който в историята си е имал значителни постижения. 

От разработването на първата опитна серия на подемно-транспортните машини у нас през 1952 г., отрасълът непрекъснато се разраства и усъвършенства, докато към края на 70-те години на миналия век страната ни излиза на първо място по обем на производство на кари в света. Късните 80 години на века обаче са началото на края за държавната фирма „Балканкар“. Структурни промени започнали още преди началото на прехода от планова към пазарна икономика, довеждат до постепенната деградация на каростроенето в България.

Идеята за производството на кари у нас се появява в ранните 50 години на XX век. Към нейната реализация на практика се пристъпва през 1952 г., когато е разработена и първата опитна серия български платформени електрокари, общо 5 на брой. По-късно, през 1955 г. е произведена още една серия и на следващата година по време на 7-та сесия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), страната ни получава специализация за производство на безрелсови подемно-транспортни средства с електрозадвижване. Поради тази причина през идущата 1957 г. започва и фактическата продукция на кари у нас. 

Началото е поставено в софийския завод „6-ти септември“, който по това време изработва трамвайни мотриси и тролейбуси. За да се подготвят за създаването на машините, наши специалисти са изпратени на обучение в гр. Дечин, Чехословакия, която тогава е основен производител на електрокари. Производството започва на старата площадка на „6-ти септември“. По късно – в началото на 60-те, функциониращият вече каростроителен завод се премества, като новите му сгради и съоръжения са изградени с помощта на френския автомобилен гигант „Рено“.

Още през 1957 г. е реализиран и първият износ на новата продукция – 150 платформени електрокари са продадени в Чехословакия и СССР. 

Следващата 1958 г. бележи и първата голяма партида от подемно-транспортните средства, изтъргувана в чужбина. Тогава 3 000 машини са изнесени за Китай. Същата година в страната ни започва и производството на нов вид кари – високоповдигачи. То се съсредоточава в завод „6-ти септември“, а продукцията на нископовдигащи и платформени електрокари се премества в столичното предприятие „Средец“ – бившият „Завод 12?.В началото на 60-те години структурата на българското каростроене продължава да се разширява. Открит е завод „Дунав“ в гр. Лом. Той се специализира за производството на платформени електрокари и влекачи. Капацитетът му е за създаване на 15 000 – 18 000 машини годишно. 

Ново поделение на държавната фирма се открива и във Враца, където в преустроена коларска работилница и започва продукцията на особен вид електрокари – с ръчно направляване. По-късно е създаден и завод „Вит“ в Плевен, който поема врачанското производство на ръчно-водими машини. Тук започват да се правят и мотокари. Средногодишно продукцията на този завод през периода на функционирането му достига 8 500 – 9 500 броя кари.

Може би най-известното предприятие от веригата – завод „Рекорд“ в Пловдив се появява в началото на 70-те години. Той е специализиран в производството на мотокари. Каростроенето в България се развива с нарастващ темп. Увеличава се обемът на произведена продукция, задълбочава се специализацията на страната ни в тази сфера на машиностроенето. 

През 1963 г. у нас дори е създаден Институтът по електро- и мотокари – единствена по рода си в света научно-изследователска и проектно-конструкторска организация. Малко по-късно се ражда и първото в България държавно стопанско обединение (ДСО) с основна дейност производство на подемно транспортни машини – ДСО „Транспортно машиностроене“. От него в последствие възникват ДСО „Хидравлика“ в Казанлък и телферостроенето в Габрово.Марката „Балканкар“ се появява към края на 60-те години на века. Нейното запазено лого обаче става повод за интернационален съдебен спор. 

След като България започва да изнася кари на Запад се оказва, че белгийска фирма, която търгува на международните пазари е регистрирала почти идентична търговска марка. Случаят е отнесен в съда като чуждата компания се опитва да принуди „Балканкар“ да промени логото си. Но от българска страна в спора се намесват едни от най-добрите ни юристи. Те успяват да докажат, че марката на родната фирма съществено се различава от тази на белгийската и така нашето предприятие запазва своето лого.

В структурата на държавното обединение „Балканкар“ влизат не само петте монтажни завода. То включва и предприятия за производство на междинни продукти, използвани при създаването на електро- и мотокари. В края на 80-те години в състава му има 39 поделения – 31 в страната и 8 в чужбина. В неговите заводи се произвеждат и автобуси, леки коли, велосипеди и др.От година на година броят на транспортно-подемните машини, които се правят у нас нараства. 

През 1978 г. България дори излиза на чело в света по общ обем производство и износ на кари- около 89 000 броя. 

На тази позиция страната ни се задържа редица години. За сравнение по това време във всички останали страни от Европа общо се произвеждат около 17 000 – 18 000 подобни машини годишно. През 1988 г. България произвежда 1/5 от световното производство на електрокари и мотокари и по производство на човек от населението заема първо място в света (82,5 хил. за година). За 1986 г. по абсолютно производство на електро- и мотокари е на трето място в света: ФРГ – 113,7 хил., Япония – 111,6 хил., България – 84,8 хил., САЩ – 50,0 хил. За периода 1981-1990 г. средно 90% от тази продукция се изнася. В периода 1984-1990 г. делът на износа на българските електро- и мотокари е 17% от общото световно производство. (СГ-91 г. с. 311, 519).

По-голямата част от продукцията на български електро- и мотокари отива за износ. Средногодишнонеговият обем се движи в рамките на 70 000 – 75 000 броя машини. Естествено повечето от тях – около 60 000 бройки заминават за СССР, 5 000 – 6 000 отиват в Германската демократична република (ГДР), а по т. нар. второ направление (страните извън СИВ) се търгуват около 4 500 бройки годишно. Кари се изнасят за Великобритания, Франция, Испания, Италия, Федерална република Германия (ФРГ), Египет, Сингапур и т.н. Срещу износа на кари за страните от СИВ България получава нефт, газ и метали на по-ниски цени. На практика от тази търговия страната ни само печели. Изнасяните от нас машини не винаги са изпълнени на ниво, тъй като конкуренция липсва и договорените бройки така или иначе се закупуват от социалистическите страни. Срещу тях обаче България получава конкурентоспособни, дори на западните пазари стоки.

Освен близо 40-те завода у нас, които създават продукция с марката “Балканкар”, започва кооперирано производство на кари в различни части на света – Китай, Иран, Куба, КНДР, Турция, Алжир, Югославия, Нигерия. В края на 80-те години „Балканкар“ произвежда продукция на обща стойност около 1,4 милиарда рубли. Той се нарежда сред водещите предприятия в страната ни заедно с „ИЗОТ“ (за електроника), „Булгарплод“, „Булгартабак“, СО „МАТ” и др.1987 г. обаче бележи началото на края за „Балканкар“. 

От неговите структури са извадени предприятията, които създават междинни продукти, необходими за производството на кари. Това води до нарушаване процеса на доставки на нужните части – ненавременно и неточно изпълнение. Това е и една от причините поради, която производството на кари постепенно намалява, но до края на 80-те, страната ни все пак успява да запази лидерските си позиции в отрасъла. В началото на 90-те години обаче настъпва същинския крах за българското каростроене, като произведените количества спадат до едва 2 000 – 3 000 бройки годишно. Причини за това могат да се търсят много.

И до днес в общественото пространство бродят слухове, че използваните материали за направата им са били по-скъпи от цената на самите кари. Според тези твърдения  японците и западноевропейците ги купували единствено заради чугуна използван за противотежест, понеже себестойността му е била по-висока от самата машина. Карите  впоследствие били претопявани. След като обаче започваме да правим противотежестта от бетон, вече е нямало за какво да ги купуват и доставките от наша страна за там секват. 

Доколко обаче тези твърдения са основателни,биха могли да кажат само специалистите в отрасъла, но така или иначе това не омаловажава факта, че добри или лоши, количеството произведени кари у нас са нареждали страната ни сред световните лидери в бранша.Преди 1990 г. в сектора са заети над 40 000 души. ДСО “Балканкар” притежава много имоти в страната и в чужбина, сред които и почивни станции в Китен и Боровец.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 70-те България е била най-близо до развитите западни държави

Най-близо до развитите западни държави сме били през 70-те, когато разликата в нашия и техния БВП на глава от населението е била най-малка. След това започваме да изоставаме. Сега още не сме стигнали това съотношение от 70-те, но сме задминали като показатели 88-89 година.

В съизмерими цени БВП-то ни е с около 50% повече от тогава. Което показва, че не сме отишли много далече. Наполовина сме от Полша и Унгария, с които исторически дълго сме били на едно ниво. А и разпределението не е много справедливо. 

Затова и половината население смята, че сме по-зле, другата, че сме по-добре.От субективна гледна точки и едните и другите са прави за себе си. Едните живеят по-зле от преди, другите по-добре. Много голяма неяснота за бъдещето създават отрицателният ни прираст и все по-лошото образование и квалификация на работната ръка. Ако не стане чудо или не се събудим, не ни чака нищо добро.

Карло Луканов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изповед на един сервитьор през 90-те:От първата голяма любов се измъкнах с 4 яки шамара и с дело в съд

Живея в малко областно градче, където преди много години имаше две силни предприятия. Градът беше пълен с хора, а вечер заведенията бяха оживени и се чуваше музика отдалеч. Още първата година след казармата ме харесаха за едното, млад, здрав, да ме учат за сервитьор. 

Беше битова механа, ние облечени в носии, хора, танци, ние като факири между гостите с таблите. Собственикът ме обучаваше лично и ме прикрепи към една от служителките със стаж - Тони. Тя (тогава) беше около 30 и за мен беше най-красивата жена, която бях виждал. Черни коси, сини очи, страхотно тяло, дори носията й стоеше страхотно. От пощипвания и шеги в стаята за почивка, скоро нещата станаха много сериозни. Толкова сериозни, че тя ме заведе в Пловдив, изчука ме в един хотел, ама така, както опитна жена може да изчука един почти девствен хлапак. Влюбих се сериозно. За да поддържаме връзка, купих за нея мобифон. Имах вече такъв мобифон, подарък от нашите. Заведох я в магазина й и го купих на изплащане. Беше голяма радост и емоции. Чувахме се по всяко време на деня и нощта.

Се*сът беше страхотен и го правехме навсякъде, дори и в склада на заведението. Бях влюбен до ушите.

Докато един ден пред заведението не ме чакаше мустакат военен. Попита ме дали съм аз, аз потвърдих, а той ме почна с шамарите. Разтърваха ни, но Тони повече не дойде на работа, съпругът й я държеше у дома. После заминаха заедно за София и не съм я виждал повече.  

Ще кажете, история, като история. Но има и продължение.

Една година след това получих призовка. Майка ми ревна, баща ми взе да ме гледа косо. Дължал съм пари на оператора за телефона и таксите. Колко? Сумата беше огромна.

Ако щете вярвайте, не се притесних въобще. На уречения ден тръгнах с бяла риза и костюм, все едно отивам на сватба. Майка ми реве на умряло, баща ми също. Държи се, но очите му пълни със сълзи. За него комуниста, това синът му да го викат в съда - не беше работа. В джоба ми точната сума и малко отгоре. Да, отидоха ми бакшишите за един месец, но прав е баща ми, за едно име живеем.

В съда ме чакаше изненада. От всички призовани по подобни дела, бях дошъл само аз. За пет минути се оправих с хората, разплатихме се, получих някакви хартии, че не дължа нищо. После ги черпих по едно кафе, те ми чуха историята и се посмяха.

Върнах се у дома с 2 килограма пържоли, нашите ме гледаха зяпнали. Не очакваха, че ще се върна. Татко пуснал връзки даже за затвора да не съм на лошо място.

Наивни стари хора, почерпихме се, а и на тях разказах за Тони. Те не се смяха, мама плака, но много ми се кара, но и допълни, че така се възмъжава.

Отминали отдавна години. Липсват ми. И те и мама и тате./www.senzacia-bg.com/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лятното часово време в България е въведено на 1 април 1979 г.от адмирал Дичо Узунов

Генералът почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). 

Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. 

Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). 

Адмирал Дичо Узунов

С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През СОЦА България бе крупен износител на зеленчуци за СССР и конфитюри за Англия и Япония

Руснаците били жадни за български корнишони. Това твърди бившият служител на „Бургас плод Ескорт“ Янко Яръмов. Пенсионерът със симпатична усмивка разказа как кораби през 1988-89 година са отпътували от Пристанище Бургас за СССР, за да изнесат 18 700 тона пресни домати.

 „Същата година изнесохме за страни като Англия и Япония по 150 тона конфитюр от ягоди и 480 хиляди консерви. Знаете ли какво е сушено луково брашно? А колко сме изнасяли за Канада и САЩ. И не само брашно, а и сушени сливи. От тук товарим за Ротердам, и от там за Канада и САЩ“, спомня си Яръмов.

В момента той казва, че износ няма. Категоричен е, че България няма да се оправи, докато селското стопанство не се оправи. Бургазлията разказа още, че най-хубавите белени домати, които е проивеждала бригада Асеновград са били изнасяни за Аглия. „В Лондон отваряха нашите домати от кутиите и ги пускаха от метър височина. Цялостта на домата оставаше. Сортът се казваше „Роял кроон“. 

Изнасяхме и корнишони за Холандия и СССР. Когато отивах в Одеса и Херсон руснаците купуваха по цели кашони, по 12 буркана от стерилизираните краставички, слагаха ги на рамо и заминаваха“, спомня си Яръмов. С носталгия заявява, че преди години когато е бил в Русия първото, което са го питали тамошните било: „Къде са вашите вкусни корнишони?“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Емануела изригна: Русия ни спаси три пъти, стига сте плещили за САЩ!

Емануела е на мнение, че Русия е най-добрият приятел на България и трябва да си върнем дружбата й, а не да се сближаваме със САЩ!

Певицата с изумрудените очи Емануела не спира да подкрепя с всички възможни сили протестите срещу правителството. Тя иска оставката на Борисов и Гешев час по-скоро и не го крие от самото начало на извънредните събития у нас.

Певицата започна война с управляващите главно заради мерките по време на пандемията, които я оставиха без работа за 3 месеца, а има малко дете да изхранва.

Емануела боготвори Русия

Другото нещо, поради което Емануела не харесва това правителство, е неговата антируска насоченост и демонстриране на огромна любов и близост със САЩ.

Нещо, което попфолк красавицата не може да приеме за нормално.Емануела защити Русия

Във всичките си публикации във Фейсбук Емануела отбелязва приноса на Русия към нашата страна, а и към света, а в същото време неглижира всичко свързано с Америка.Направи го за пореден път днес, когато публикува колаж, в който пише, че Русия е спасила българския народ три пъти. Над колажа има анонс в тази насока.

„Всички, които плещят, че едва ли не от турците САЩ са ни освободили, явно не са били в час по история“ – се казва в анонса.Че Емануела изповядва това мнение, стана ясно още когато сподели в социалната мрежа, че би си сложила руската ваксина срещу COVID-19, но никога няма да си сложи американската.

Певицата участва в протестите срещу правителството, защото не може да гледа как България се превръща в колония на САЩ. Нейното желание е отново да се сближим с Русия, но е ясно, че няма да стане при това управление.

Източник:noviniplius.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Човекът, който попадна в 2749 година с интересен разказ за бъдещето на планетата

Ал Билек, който твърди, че през 1943 година е бил един от участниците в легендарния Филаделфийски експеримент, неведнъж е разказвал за своето невероятно пътуване осем века в бъдещето.

По думите на американеца той успял да прекара шест седмици в 2137 година и две години в 2749 г.

Като доказателство мъжът описал събития от бъдещето, които, изглежда, днес започват да се сбъдват. Билек твърдял, че след осем столетия на планетата ще се възцари нещо като социалистически строй без правителства, а съществените изменения на климата, наблюдавани сега, ще имат катастрофален характер.

Пътуване в бъдещето

На 13 август 1943 година Ал бил на кораба DE 173, който същия ден изчезнал по непостижим начин. След като американските военни започнали експеримента, Билек загубил съзнание и се събудил в 2137 г. в болница от бъдещето.

Там го лекували от радиационно поражение, предизвикано или от експеримента, или от пътуването във времето, или от двата фактора, взети заедно. Лекарите използвали някакво светлинно и вибрационно оборудване, което оказало невероятен ефект върху пациента и го направило отново напълно жизнеспособен.

Повечето информации за бъдещето Ал черпил, гледайки телевизия в болничната стая. Оказало се, че глобалните климатични изменения, започнали през 2025 година, преобразили нашата планета до неузнаваемост.

Очертанията на сушата и бреговете на Европа и Америка значително се различават в бъдещето от това, което наблюдаваме сега. Нивото на Световния океан се е покачило толкова силно, че американският щат Флорида се оказал изцяло под вода.

Джорджия се е превърнала в крайбрежен щат, а Мисисипи е станал вътрешен воден път. Великите езера са се съединили ведно, образувайки колосален водоем. Инфраструктурата на Съединените щати се оказала разрушена.

Иде Трета световна война

През 2137 година по думите на Билек на територията на днешна Америка ще действа своеобразно локално военно положение, като няма да има централно правителство.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.Поради катаклизми, Трета световна война и нови болести населението на планетата ще намалее до триста милиона души.

Също така в бъдещето ще стане известно че от 1954 до 2020 г. американското правителство е владеело извънземни технологии и ги е използвало активно.

Всъщност Третата световна война щяла да започне сравнително скоро, според твърденията на американеца. В нея Русия и Китай ще се сражават с Америка и Европа. В тази война ще бъде използвано ядрено оръжие, но след нейния край иновационните технологии ще позволят бързо да се отстрани радиацията от Земята.

Още по-далече в бъдещето

Американецът твърди, че след това е попаднал в 2749 г., където видял градове, плуващи по Световния океан. Светът се управлявал от огромен компютър, чиито интелектуални възможности превишавали тези на цялото човечество, взето заедно.

Започнало развитието на телепатията. Правителствата напълно престанали да съществуват и човечеството, достигнало принципно ново ниво на развитие, живеело като единна нация. Структурата на земното общество се оказала социалистическа – всеки човек имал всичко необходимо за живот.

Ал Билек не знаел как е попаднал в бъдещето, още повече как е успял да се върне назад. Твърденията на американеца за пътешествия във времето били взети на подбив от учените. И все пак мъжът бил сигурен, че бъдещето изглежда точно така, както го разказвал.

Впрочем Билек неведнъж споделял, че бъдещето не е предопределено и че човечеството може да го промени и без необходимост от Трета световна война и други.Вижте още:Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

29-годишна предизвика лавина от коментари: За какво ми е да работя? Гаджето ми дава по 3 бона на седмица!

Красива мадама разкри как успява да си позволи да живее толкова луксозно. Маргарита Томовска се похвали, че по-младото й гадже финансира скъпите й шопинг изживявания, пише „Дейли Стар“.

По време на сесията „Задай ми въпрос“ в Instagram австралийската инфлуенсърка показа какви сметки за дрехи плаща.29-годишната жена също направи скрийншоти на стотиците хиляди долари, които има в банковата си сметка.Тя каза също, че е лесно да харчи 3000 паунда всяка седмица.

 Маргарита, която често е облечена с дизайнерски дрехи, продължи да благодари на партньора си, че се грижи за нея. Когато един последовател я попита дали пръска парите на „богат татко“, тя призна, че всъщност има по-младо гадже играчка.Тя отговори: „Не, не „захарен татко“, защото той е по-млад от мен. По-скоро е „захарно бебе”.

Друг последовател попита: „Всичките ти пари ли са от твоя мъж? Ти сама ли го печелиш?“

И Маргарита бързо изясни нещата, като отговори: „всичко, което е негово, е и мое“.Някои потребители на социалните медии не бяха впечатлени от това, с което Маргарита се похвали.

И когато един критик я упрекна, тя му отговори: „Ти си просто едно ревниво счупено куче“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Потресаващо!Тинейджър насили 6-годишна, майката на момичето го застреля

Майка, която уби мъж, за когото казва, че е изнасилил шестгодишната й дъщеря, ще бъде съдена за убийство. Конни Сербу, 43-годишна, се твърди, че е примамила семейния приятел Ксавие Сиера, на 18 години, в изолирана местност, след като го е взела от интервю за работа.

Твърди се, че го е измамила да дойде с нея, като казала, че има нужда от помощ, за да сглоби двуетажно легло.Но след като го завела до тихото място, тя го застреляла. Местните доклади казват, че служители са реагирали на съобщения за изстрели на 7 юли 2016 г. и са открили Сиера мъртъв близо до река в Неапол, Флорида.

Повече от година по-късно, на 25 август 2017 г., полицията разкри, че е повдигнала обвинение на Сербу за убийство от втора степен.Сербу твърди, че на 30 май 2016 г. дъщеря й казала, че е била насилена от Сиера пет години по-рано.

Тя обвинила Сиера в изнасилване на дъщеря си и така, възмутена от предполагаемите му действия, тя казала на други за намерението си да го убие.Съдебните записи показват, че тя е казала на съпруга си, че трябва да се подготви да се грижи за двете им деца сам, тъй като „тя ще направи нещо“.След това се качила в кола с брат си Джон Варгас, който е на 29 години, и вдигнала Сиера, пише в записите.

След като отвела Сиера в изолираната местност, тя твърди, че го обвинила за изнасилването на дъщеря си.След това тя и Варгас преследваха Сиера в гората, преди двамата да започнат борба за една от пушките на Сербу.

Говори се, че Сиера е получил огнестрелни рани и от двете пушки, докато Варгас е бил улучен в корема, убивайки го.И двамата мъже загинали, а според съобщенията Сербу все още била на мястото, когато пристигнала полиция.

Полицаите твърдят, че тя е направила признание, без никакви угризения, казвайки: „Всичко това е моя вина. Така че не ме интересува, изнасили дъщеря ми … тя ми каза всичко, което се случи. “

Източник и Превод: „БЛИЦ“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В памет на Татяна Лолова

Изпълнени със сълзи са очите,

душата е до болка натъжена.

Отдадени напълно на страстта си,

те бяха като идоли за нас.

Живяха пълноценно в старостта си,

на сцената, до сетния си час.

Дълбок поклон пред славните артисти,

оставили непреходна следа,

със ролите си, с мислите си чисти,

те вечно ще живеят в паметта!

Татяна Лолова е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Играе в един от емблематичните български филми "Топло" 

Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.

Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.

На 22 март 2021г. малко след 21 ч. почива вследствие на мозъчносъдово заболяване в болница Пирогов.

Дълбок поколон пред паметта на великата актриса!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черната скала от която учители, лекари, адвокати, търговци, фермери и земевладелци са хвърляни живи в пропастта

Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села – учители, лекари, адвокати, търговци, фермери, земевладелци, намира смъртта си в подножието на скалата. Без съд и присъда, малко след 9 септември 1944 г.Една срамна и зловеща история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години. 

И след демокрацията сведенията за нея са откъслечни и се намират трудно. Става дума за Черната скала – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и съседните села Бели Искър и Белчин.

Черната скала се намира в Рила, на около час път от Боровец по пътя за хижа Заврачица. Разстоянието от върха на скалата до каменистото й подножие е 135 метра – пропаст след отвесен скат

В мракобесните дни след преврата на 9 септември 1944 г. – дата, която за жалост и днес много българи почитат и наричат „освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката пропаст са хвърляни учители, лекари, адвокати, търговци, фермери. На практика всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото понятие „онеправдан народ”.

Престъплението на тези зверски избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-вече – заможни. Грях, който за „народа” се оказва по-смъртен от умишленото отнемане на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се превръща в национален спорт след 9 септември.

И до ден днешен местните жители в района потръпват когато чуят за Черната скала. За тях това е тема, която не ги предразполага към разговор. Повечето от тях никога не стъпвали на това място, нямат и намерение да го сторят.

„Внушаваха ни от малки, че избитите са били криминални престъпници, но и самите ни родители не вярваха много на това, с което ни пълнеха главите. Какъв криминален престъпник може да е селският доктор или даскал. А предимно такива хора са били извеждани от домовете им посред нощ”, разказва собственик на бистро в курорта Боровец.

„Били са неудобни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната скала са намерили смъртта си стотици хора”, добавя мъжът.

През 70-те години на миналия век перверзен мозък обявява мястото за природна забележителност, сигурно, за да размие в историята зловещите факти. Скалата, от която иначе се открива гледка, секваща дъха, е обезопасена с метални парапети.

И действително, хиляди туристи оттогава идват на това място, за да се любуват на природата, без изобщо да имат представа, че стъпват по напоена с невинна кръв земя.

„Птица няма да чуете там, тишината е страшна. Има някаква черна енергия там, не случайно я наричат Черната скала. Не ви съветвам да ходите”, казва младо момиче от Самоков, което работи в Боровец. Спрели сме я с молба да ни упъти към скалата.Отправната точка е бистро „Марица” в курорта. Следва преход по коларски път, около един час ходене пеша с умерено темпо. Посоката е към хижите „Марица” и „Заврачица”. Малко преди отклонението за самата скала има кът за отдих с пейки, беседка и места за палене на огън.

Следва стръмно спускане вляво от пътя, за да се излезе на двете площадки на скалата. На по-голямата има поставен черен метален кръст в памет на жертвите. Табелката с надписа обаче е унищожена.Няма как човек пълноценно да се наслади на тази гледка, ако знае, че точно от това място в пропастта са хвърляни невинни хора, без съд и присъда

Трябва да минат повече от 45 години от масовите убийства на Черната скала, за да се появи за първи път истината за събитията там. Заслугата за това е на Георги Манов, журналист от Самоков, който по време на кървавата разправа е на 10 години, така че самият той има спомен от това време.

Преди няколко години той пише и издава книгата „Черната скала”, в която  разказва историята на хората, намерили смъртта си под Черната скала. Нещо повече – той описва и екзекуторите на невинните жертви.

„В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха „подвизите” си при изтезанията и убийствата на „гадовете”.

Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях”, пише авторът.В хода на своето журналистическо разследване Георги Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села са около 60-70 души. Той поименно достига до 50 души, които са изброени в книгата. На последните три страници е публикуван Списък на безследо изчезналите през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. в Самоков и околията. Авторът отбелязва, че списъкът е непълен.

Георги Манов описва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 г. Никога дотогава не е имало масово поклонение на Черната скала. Той описва хората, предвижващи се с автобуси, леки коли, каруци и пешком.

„Върху каменната гръд на Черната скала бе забетониран внушителен железен кръст в черно. С надпис върху табелата „В памет на избитите тук жертви на червения терор.”

Същата табела, която днес нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, за да продължава истината да тъне в мрак.

Непълният списък (няма как да е пълен, тъй като много от хората са извеждани от домовете си без писмена заповед, срещу тях е намало съд, липсвали са документи, доказващи вината им и нуждата да бъдат наказвани със смърт) на безследно изчезналите и убитите от комунистическите бригади хора от Самоковско, можете да намерите тук: www.omda.bg

Източник: Десант

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветските комсомолци идваха у нас с Влака на дружбата и си раменяхме подаръци

Наскоро една ютия, прибрана на тавана, ми напомни за една стара история. На 4 март 1977 г. се запознах с Мирослава Наумяк от гр. Ровно, Украйна (тогава част от Съветския съюз). На тази дата от Химкомбината организираха среща със съветски комсомолци, пристигнали у нас с Влака на дружбата. В онова време българо-съветската дружба беше насърчавана и реализирана по всякакви начини. 

Срещата се проточи към четири часа. С Мира много се харесахме и си разменихме адресите. Същата вечер обаче се случи голямото земетресение от Вранча. Нашите нови приятели, настанени в хотел „Ровно“, много се бяха уплашили. Реших да не и пиша, за да не й напомням за случилото се. Но на следващата година по същото време Мирослава ме изненада с писмо. Отговорих веднага и изпратих мартеници, защото беше малко преди първи март. Описах и българския обичай и че се носят за здраве, щастие и късмет. В отговор дойде радостно известие. Приятелката ми пишеше, че мартениците наистина са и донесли късмет – омъжила се е за лекар хирург. Тя самата беше лекар невролог. 

В следващото и писмо имаше молба да изпратя „фата“. Не успях да открия в речниците какво е това и отидох при една рускиня, която беше омъжена във Видин, за да ми помогне. Оказа се, че това е булчински воал. Тъкмо се чудех какъв подарък да изпратя за сватбата и нашата рускиня ми каза, че ако изпратя воала, ще направя Мирослава много щастлива. Успях да купя воал и го изпратих. Кореспонденцията ни продължи години. На Мирослава й се родиха едно след друго две момиченца.

Все още пазя снимките им. Разменяхме си и подаръци. Аз пращах дрешки и играчки за децата и българска козметика за Мира. В Съветския съюз ценяха нашата козметика и беше желан подарък, защото при тях не произвеждаха, а внос нямаха достатъчно. Тя пък ми пращаше сувенири, руски бонбони, разни неща за децата. Та парната ютия, която открих на тавана, също ми е подарък, изпратен от нея. Служеше ми вярно повече от 25 години.

Б. Василева, Видин

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Задържаха бизнесмен за убийството в офиса за бързи кредити в Стара Загора

Задържаният за убийството на Стамбето старозагорски бизнесмен Владимир Младенов Василев. И убитият Станимир Иванов

Убитият в офиса на фирма за бързи кредити Станимир Иванов-Стамбето е починал от огнестрелна рана в главата, изстрелът е бил от законно притежаван пистолет „Берета“, за който предполагаемият извършител Владимир Младенов е имал разрешително, съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

Сигналът за трагичен инцидент в офиса на булевард „Цар Симеон Велики“ No 142 в Стара Загора е бил подаден към 17:20 часа на 24 март, при пристигане на местопроизшествието полицаите намерили там трупа на криминално проявения Стамбето и двамата братя Владимир и Милен Младенови. В коридорчето до помещението, където се е разиграла трагедията, имало и клиент на една от близо дузината регистрирани на този адрес фирми, чийто едноличен собственик е Владимир,пише сайтът starozagorskinovini.com

Иззет е пистолетът, от който е бил изстрелян един куршум. Стрелбата е била от изключително близко разстояние, жертвата е нямала никакъв шанс, потвърди комисар Валентин Георгиев, началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора.

При обиска в дрехите на Стамбето е намерен сгъваем нож, но липсвали данни той да е бил използван за заплаха, коментира окръжният прокурор Дичо Атанасов. Тепърва ще се установява на кого от двамата братя-бизнесмени е собственост иззетият пистолет, на този етап Владимир Младенов, който е задържан с прокурорско постановление за 72 часа и му е повдигнато обвинение по член 115 от НК за убийство, отказва да дава показания.Работи се по няколко възможни версии, основната е спор между братята и Стамбето за неуредени финансови въпроси. Според прокуратурата жертвата е работела от няколко години за Младенови, самият той в личния си профил във ФБ е рекламирал дейността на заложна къща в Пловдив, която индиректно е свързана с останалите заложни къщи (4 на брой), чийто едноличен собственик е Владимир.

Станимир Иванов е на 35 години и е добре познат на старозагорските криминалисти, има множество регистрации и едно ефективно осъждане за случай от март 2016 година, когато изправи на „кътни зъби“ жителите на квартал „Три чучура-юг“ с хвърлянето на самоделни бомби от терасата на апартамента си по леки автомобили и детска площадка. Тогава тежко въоръжени полицаи блокираха огромен периметър около кооперацията, където живее Стамбето, но не успяха да го задържат и той бе обявен за общодържавно издирване. Мъжът се появи месец по-късно с адвокат, за да се предаде. В съдебната зала твърдеше, че хвърлил първата бомбичка от терасата, защото се припознал в минаваща край детската площадка мъжка фигура. Решил, че е полицай, с когото бил във влошени взаимоотношения. За случая от 28 март 2016-а беше осъден на година и осем месеца затвор. В съдебна зала стана ясно, че в близост до дома на обвиняемия е намерен пистолет „Макаров“ с изтрити номера, а в жилището се е вихрел купон с участие на шестима млади наркозависими приятели на собственика.

Задържаният 37-годишен Владимир Младенов Василев е собственик на петнадесетина търговски дружества, повечето от тях са били притежание на баща му, починалия преди 4 години крупен бизнесмен Младен Василев. Най-старото е някогашното държавно „Пещостроене и изолации“, приватизирано в зората на демокрацията от директора си, някогашния герой на соцтруда Васил Данчев.Владимир не е криминално проявен, категорични са от МВР и прокуратурата. Тепърва ще се изяснява какви са били взаимоотношенията между него и убития и на каква основа е възникналият конфликт в офиса на централната старозагорска улица.

Дългогодишни криминалисти припомнят, че преди около две години от същия офис е бил направен опит за обир, крадците успели да задигнат тежка каса с пари и ценности, но малко преди да я натоварят на буса си, я изтървали и след това избягали. Така и не се изяснило кой стои зад обира, за който се подозира, че е бил поръчков.

Рано тази сутрин в ОД на МВР – Стара Загора, пристигна чичото на задържания, бизнесменът от Казанлък Йордан Василев, който не пожела да коментира случилото се.

Вижте още:Ето как българските мутри спряха руската мафия по морето през 90-те!

Източник:starozagorskinovini.comХристо ХРИСТОВ 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Така пораснахме ние,децата на 90-те

90-те години бяха динамични времена. Времето, когато сутринта ставахме, закусвахме бързо и отлитахме вънка да играем. Отивахме от врата на врата, звъняхме и чакахме да видим, дали ще излязат хората...

Играехме на криеница, после играехме футбол и следобед отивахме да си купим ледени сокчета. Не ни интересуваше интернет, не ни интересуваха харесвания в Instagram, не ни интересуваше Tik Tok. Купувахме си дъвчащи цигари, когато майка ни даваше 60стотинки. 

Можехме да си купим няколко пръчки сладолед и пак имаше достатъчно за чипс. Прибрахме се вечерта изтощени. Отивахме да спим и не стояхме през нощта, да гледаме телефони...

Да, липсват ми тези времена. Но се радвам, че успях да ги преживея.

Кети Костадинова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стрелба в офис за бързи кредити-има загинал

Мъж е загинал след произведени изстрели в офис на фирма за бързи кредити в Стара Загора.

Инцидентът се е случил на 24 март около 18 ч. Според първоначалната информация в офиса е имало двама служители. Възникнал е скандал, при което са произведени изстрели. Един от тях е фатален. Загиналият е на 37 години,известен в града и е криминално проявен.

Жертвата криминално проявен, по прякор Стамбето, съобщи NOVA. Свадата между убития и двамата собственици започнала заради липса на пари и злато от заложна къща. 

Напрежението ескалирало, след като Стамбето започнал да се държи агресивно,съобщи НОВА ТВ. Мъжът е пострелян със законно притежавано оръжие.Стрелецът се е предал доброволно на полицията.В момента тече следствие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Татяна Лолова

На 87 години ни напусна завинаги голямата и незабравима Татяна Лолова.Актрисата е починала след тежко боледуване от ковид в Пирогов,съобщи преди минути БТВ

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща и Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ