Черната скала от която учители, лекари, адвокати, търговци, фермери и земевладелци са хвърляни живи в пропастта

Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села – учители, лекари, адвокати, търговци, фермери, земевладелци, намира смъртта си в подножието на скалата. Без съд и присъда, малко след 9 септември 1944 г.Една срамна и зловеща история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години. 

И след демокрацията сведенията за нея са откъслечни и се намират трудно. Става дума за Черната скала – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и съседните села Бели Искър и Белчин.

Черната скала се намира в Рила, на около час път от Боровец по пътя за хижа Заврачица. Разстоянието от върха на скалата до каменистото й подножие е 135 метра – пропаст след отвесен скат

В мракобесните дни след преврата на 9 септември 1944 г. – дата, която за жалост и днес много българи почитат и наричат „освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката пропаст са хвърляни учители, лекари, адвокати, търговци, фермери. На практика всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото понятие „онеправдан народ”.

Престъплението на тези зверски избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-вече – заможни. Грях, който за „народа” се оказва по-смъртен от умишленото отнемане на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се превръща в национален спорт след 9 септември.

И до ден днешен местните жители в района потръпват когато чуят за Черната скала. За тях това е тема, която не ги предразполага към разговор. Повечето от тях никога не стъпвали на това място, нямат и намерение да го сторят.

„Внушаваха ни от малки, че избитите са били криминални престъпници, но и самите ни родители не вярваха много на това, с което ни пълнеха главите. Какъв криминален престъпник може да е селският доктор или даскал. А предимно такива хора са били извеждани от домовете им посред нощ”, разказва собственик на бистро в курорта Боровец.

„Били са неудобни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната скала са намерили смъртта си стотици хора”, добавя мъжът.

През 70-те години на миналия век перверзен мозък обявява мястото за природна забележителност, сигурно, за да размие в историята зловещите факти. Скалата, от която иначе се открива гледка, секваща дъха, е обезопасена с метални парапети.

И действително, хиляди туристи оттогава идват на това място, за да се любуват на природата, без изобщо да имат представа, че стъпват по напоена с невинна кръв земя.

„Птица няма да чуете там, тишината е страшна. Има някаква черна енергия там, не случайно я наричат Черната скала. Не ви съветвам да ходите”, казва младо момиче от Самоков, което работи в Боровец. Спрели сме я с молба да ни упъти към скалата.Отправната точка е бистро „Марица” в курорта. Следва преход по коларски път, около един час ходене пеша с умерено темпо. Посоката е към хижите „Марица” и „Заврачица”. Малко преди отклонението за самата скала има кът за отдих с пейки, беседка и места за палене на огън.

Следва стръмно спускане вляво от пътя, за да се излезе на двете площадки на скалата. На по-голямата има поставен черен метален кръст в памет на жертвите. Табелката с надписа обаче е унищожена.Няма как човек пълноценно да се наслади на тази гледка, ако знае, че точно от това място в пропастта са хвърляни невинни хора, без съд и присъда

Трябва да минат повече от 45 години от масовите убийства на Черната скала, за да се появи за първи път истината за събитията там. Заслугата за това е на Георги Манов, журналист от Самоков, който по време на кървавата разправа е на 10 години, така че самият той има спомен от това време.

Преди няколко години той пише и издава книгата „Черната скала”, в която  разказва историята на хората, намерили смъртта си под Черната скала. Нещо повече – той описва и екзекуторите на невинните жертви.

„В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха „подвизите” си при изтезанията и убийствата на „гадовете”.

Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях”, пише авторът.В хода на своето журналистическо разследване Георги Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села са около 60-70 души. Той поименно достига до 50 души, които са изброени в книгата. На последните три страници е публикуван Списък на безследо изчезналите през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. в Самоков и околията. Авторът отбелязва, че списъкът е непълен.

Георги Манов описва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 г. Никога дотогава не е имало масово поклонение на Черната скала. Той описва хората, предвижващи се с автобуси, леки коли, каруци и пешком.

„Върху каменната гръд на Черната скала бе забетониран внушителен железен кръст в черно. С надпис върху табелата „В памет на избитите тук жертви на червения терор.”

Същата табела, която днес нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, за да продължава истината да тъне в мрак.

Непълният списък (няма как да е пълен, тъй като много от хората са извеждани от домовете си без писмена заповед, срещу тях е намало съд, липсвали са документи, доказващи вината им и нуждата да бъдат наказвани със смърт) на безследно изчезналите и убитите от комунистическите бригади хора от Самоковско, можете да намерите тук: www.omda.bg

Източник: Десант

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветските комсомолци идваха у нас с Влака на дружбата и си раменяхме подаръци

Наскоро една ютия, прибрана на тавана, ми напомни за една стара история. На 4 март 1977 г. се запознах с Мирослава Наумяк от гр. Ровно, Украйна (тогава част от Съветския съюз). На тази дата от Химкомбината организираха среща със съветски комсомолци, пристигнали у нас с Влака на дружбата. В онова време българо-съветската дружба беше насърчавана и реализирана по всякакви начини. 

Срещата се проточи към четири часа. С Мира много се харесахме и си разменихме адресите. Същата вечер обаче се случи голямото земетресение от Вранча. Нашите нови приятели, настанени в хотел „Ровно“, много се бяха уплашили. Реших да не и пиша, за да не й напомням за случилото се. Но на следващата година по същото време Мирослава ме изненада с писмо. Отговорих веднага и изпратих мартеници, защото беше малко преди първи март. Описах и българския обичай и че се носят за здраве, щастие и късмет. В отговор дойде радостно известие. Приятелката ми пишеше, че мартениците наистина са и донесли късмет – омъжила се е за лекар хирург. Тя самата беше лекар невролог. 

В следващото и писмо имаше молба да изпратя „фата“. Не успях да открия в речниците какво е това и отидох при една рускиня, която беше омъжена във Видин, за да ми помогне. Оказа се, че това е булчински воал. Тъкмо се чудех какъв подарък да изпратя за сватбата и нашата рускиня ми каза, че ако изпратя воала, ще направя Мирослава много щастлива. Успях да купя воал и го изпратих. Кореспонденцията ни продължи години. На Мирослава й се родиха едно след друго две момиченца.

Все още пазя снимките им. Разменяхме си и подаръци. Аз пращах дрешки и играчки за децата и българска козметика за Мира. В Съветския съюз ценяха нашата козметика и беше желан подарък, защото при тях не произвеждаха, а внос нямаха достатъчно. Тя пък ми пращаше сувенири, руски бонбони, разни неща за децата. Та парната ютия, която открих на тавана, също ми е подарък, изпратен от нея. Служеше ми вярно повече от 25 години.

Б. Василева, Видин

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Задържаха бизнесмен за убийството в офиса за бързи кредити в Стара Загора

Задържаният за убийството на Стамбето старозагорски бизнесмен Владимир Младенов Василев. И убитият Станимир Иванов

Убитият в офиса на фирма за бързи кредити Станимир Иванов-Стамбето е починал от огнестрелна рана в главата, изстрелът е бил от законно притежаван пистолет „Берета“, за който предполагаемият извършител Владимир Младенов е имал разрешително, съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

Сигналът за трагичен инцидент в офиса на булевард „Цар Симеон Велики“ No 142 в Стара Загора е бил подаден към 17:20 часа на 24 март, при пристигане на местопроизшествието полицаите намерили там трупа на криминално проявения Стамбето и двамата братя Владимир и Милен Младенови. В коридорчето до помещението, където се е разиграла трагедията, имало и клиент на една от близо дузината регистрирани на този адрес фирми, чийто едноличен собственик е Владимир,пише сайтът starozagorskinovini.com

Иззет е пистолетът, от който е бил изстрелян един куршум. Стрелбата е била от изключително близко разстояние, жертвата е нямала никакъв шанс, потвърди комисар Валентин Георгиев, началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора.

При обиска в дрехите на Стамбето е намерен сгъваем нож, но липсвали данни той да е бил използван за заплаха, коментира окръжният прокурор Дичо Атанасов. Тепърва ще се установява на кого от двамата братя-бизнесмени е собственост иззетият пистолет, на този етап Владимир Младенов, който е задържан с прокурорско постановление за 72 часа и му е повдигнато обвинение по член 115 от НК за убийство, отказва да дава показания.Работи се по няколко възможни версии, основната е спор между братята и Стамбето за неуредени финансови въпроси. Според прокуратурата жертвата е работела от няколко години за Младенови, самият той в личния си профил във ФБ е рекламирал дейността на заложна къща в Пловдив, която индиректно е свързана с останалите заложни къщи (4 на брой), чийто едноличен собственик е Владимир.

Станимир Иванов е на 35 години и е добре познат на старозагорските криминалисти, има множество регистрации и едно ефективно осъждане за случай от март 2016 година, когато изправи на „кътни зъби“ жителите на квартал „Три чучура-юг“ с хвърлянето на самоделни бомби от терасата на апартамента си по леки автомобили и детска площадка. Тогава тежко въоръжени полицаи блокираха огромен периметър около кооперацията, където живее Стамбето, но не успяха да го задържат и той бе обявен за общодържавно издирване. Мъжът се появи месец по-късно с адвокат, за да се предаде. В съдебната зала твърдеше, че хвърлил първата бомбичка от терасата, защото се припознал в минаваща край детската площадка мъжка фигура. Решил, че е полицай, с когото бил във влошени взаимоотношения. За случая от 28 март 2016-а беше осъден на година и осем месеца затвор. В съдебна зала стана ясно, че в близост до дома на обвиняемия е намерен пистолет „Макаров“ с изтрити номера, а в жилището се е вихрел купон с участие на шестима млади наркозависими приятели на собственика.

Задържаният 37-годишен Владимир Младенов Василев е собственик на петнадесетина търговски дружества, повечето от тях са били притежание на баща му, починалия преди 4 години крупен бизнесмен Младен Василев. Най-старото е някогашното държавно „Пещостроене и изолации“, приватизирано в зората на демокрацията от директора си, някогашния герой на соцтруда Васил Данчев.Владимир не е криминално проявен, категорични са от МВР и прокуратурата. Тепърва ще се изяснява какви са били взаимоотношенията между него и убития и на каква основа е възникналият конфликт в офиса на централната старозагорска улица.

Дългогодишни криминалисти припомнят, че преди около две години от същия офис е бил направен опит за обир, крадците успели да задигнат тежка каса с пари и ценности, но малко преди да я натоварят на буса си, я изтървали и след това избягали. Така и не се изяснило кой стои зад обира, за който се подозира, че е бил поръчков.

Рано тази сутрин в ОД на МВР – Стара Загора, пристигна чичото на задържания, бизнесменът от Казанлък Йордан Василев, който не пожела да коментира случилото се.

Вижте още:Ето как българските мутри спряха руската мафия по морето през 90-те!

Източник:starozagorskinovini.comХристо ХРИСТОВ 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Така пораснахме ние,децата на 90-те

90-те години бяха динамични времена. Времето, когато сутринта ставахме, закусвахме бързо и отлитахме вънка да играем. Отивахме от врата на врата, звъняхме и чакахме да видим, дали ще излязат хората...

Играехме на криеница, после играехме футбол и следобед отивахме да си купим ледени сокчета. Не ни интересуваше интернет, не ни интересуваха харесвания в Instagram, не ни интересуваше Tik Tok. Купувахме си дъвчащи цигари, когато майка ни даваше 60стотинки. 

Можехме да си купим няколко пръчки сладолед и пак имаше достатъчно за чипс. Прибрахме се вечерта изтощени. Отивахме да спим и не стояхме през нощта, да гледаме телефони...

Да, липсват ми тези времена. Но се радвам, че успях да ги преживея.

Кети Костадинова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стрелба в офис за бързи кредити-има загинал

Мъж е загинал след произведени изстрели в офис на фирма за бързи кредити в Стара Загора.

Инцидентът се е случил на 24 март около 18 ч. Според първоначалната информация в офиса е имало двама служители. Възникнал е скандал, при което са произведени изстрели. Един от тях е фатален. Загиналият е на 37 години,известен в града и е криминално проявен.

Жертвата криминално проявен, по прякор Стамбето, съобщи NOVA. Свадата между убития и двамата собственици започнала заради липса на пари и злато от заложна къща. 

Напрежението ескалирало, след като Стамбето започнал да се държи агресивно,съобщи НОВА ТВ. Мъжът е пострелян със законно притежавано оръжие.Стрелецът се е предал доброволно на полицията.В момента тече следствие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Татяна Лолова

На 87 години ни напусна завинаги голямата и незабравима Татяна Лолова.Актрисата е починала след тежко боледуване от ковид в Пирогов,съобщи преди минути БТВ

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща и Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Някогашната Водолазна база в Отманли с най-модерна за времето си техника-възход и разруха

Базата в Отманли, която някога е била национален център за обучение на водолази, е разполагала с уникално оборудване и отлично създадена организация на работа, разказа водолазът Красен Парушев, който е работил там до последния ден преди закриването на обекта. 

Той каза, че центърът е бил един от най-модерните на времето и на практика е бил без аналог по света. Младият мъж и до днес си спомня с носталгия за годините, прекарани на това място. Тук са идвали генерали и посланици и базата е била гордост за българските водолази.Красен Парушев станал водолаз на 17 години, след като се записал в школата в Бургас. Преди 1989 година е било възможно там да се обучава безплатно всеки младеж, който има желание да разгадае тайните на гмуркането. За разлика от сега, тогава курсът бил с много по-голяма продължителност и траел девет месеца. 

Започвал с теоретична подготовка, която се провеждала в специализирани кабинети в града. Следвали практически занимания в басейна в Младежкия дом. После курсистите отивали в базата в Отманли, край рибарското селище Ченгене скеле. И започвало морското им обучение. Сутрин оборудван кораб ги отвеждал до Черноморец, където до обяд се правели гмуркания на голяма дълбочина. След обяд се провеждали лекции. Всяка година по специална програма при този режим умения придобивали по около двеста души. Повечето от тях били донаборници.По онова време Водолазният център е подразделение на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО), развиваща военно-приложни спортове в България. 

Тя съществувала под различни имена през времето. Тогава центърът е позициониран в бракувана плаваща база, докарана от река Дунав през 80-те години. За да акостира тя на брега, бил прокопан канал. След като вкарали плавателния съд в него, връзката с морето е затворена, а водата изпомпана. После съоръжението е бетонирано към брега. Уникален е не само оригиналният вид на базата, а и мястото, където тя е била разположена. Малкият плаж наблизо позволявал на гмуркачите спокойно да подготвят оборудването си и ако се налага, да го тестват във водата.Наблизо е и кеят. 

Водолазният център разполагал с два специализирани кораба. Имал огромен компресор за пълнене на бутилки с въздух и барокамера. „Барокамерата е спасила живота на десетки водолази. Включително и моя”, спомня си сега Красен Парушев. Той разказа за аварията, сполетяла него и колегите му през 1996 година. Красен бил на 27 метра под водата, когато на лодката, която го подсигурявала и откъдето му подавали въздух, станал взрив. Плавателният съд се пробил и потънал пред очите му. Наложило му се рязко да изплува и така получил кесонна болест в много тежка форма. Спасили го единствено процедурите в барокамерата.Той и до днес недоумява, защо работеща техника въпреки, е била бракувана и нарязана за старо желязо.

След като базата е закрита през 1999 година и оборудването изнесено, Красен Парушев решил да я наеме. Направил от мястото хотел. Вечер се превръщала в дискотека. След него обектът е бил наеман от различни хора. По-късно е продаден, но новият му собственик така и не започнал там каквато и да е дейност.

Днес мястото е изоставено и тъне в разруха. Някога комфортно обзаведените каюти са пълни с какви ли не боклуци. За известно време тук се заселили клошари. Стари дюшеци и изпокъсани завивки от този период се търкалят по земята и сега. И нищо не напомня за цветущата някога школа.

Намиращият се в непосредствена близост до базата кей е почти нацяло потънал. Проучвания показали, че това се дължи на факта, че под него има около 18 метра тиня. Някога е бил подготвян проект за укрепване на съоръжението. Той обаче си останал само на книга. А морските вълни може би скоро ще покрият и последното, което е останало от него.

Източник:www.faragency.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1964 г. БГА „Балкан“ осъществява първия презокеански полет

Полетът от София до Лима, Перу, е осъществен през 1964 година от екипаж в състав Иван Иванов – главен пилот, Андрей Иванов – командир на самолета, Йордан Песаров – пилот, Павел Игнатов – борден инженер, Серафим Колчев – борден радиотелеграфист, Тома Тодоров – щурман, Господин Господинов – щурман, Мария Иванова и Славка Григорова – стюардеси, Петър Петров – наземен инженер по двигатели.Дължината на полета е 16 123 км., а маршрутът е София – Париж – Дакар – Расифе – Асунсион – Лима. БТА публикува архивни кадри от изпращането на първия полет.

Всъщност, пътниците на борда не са случайни. През 1964 г. световното първенство по баскетбол за жени се провежда в Перу, а българският национален отбор се класира за финалите. Възниква обаче сериозен проблем – как да се стигне до там. Българското правителство търси съдействие от Югославия, която по това време е имала самолет, който е можел да прелети до Америка. Двете страни обаче не се разбират. По-късно България получава още няколко отказа.Замисля се вариант, чрез който българските баскетболистки да бъдат превозени с български самолет. Съветските авиоконструктори обаче категорично забраняват подобен опит. Въпреки това, българските летци Андрей Иванов, Павел Игнатов и Господин Господинов поемат премерен риск и осъществяват полета с модерния за времето си ИЛ-18.

Освен нашите момичета, за първенството в същия самолет летят и отборите на Югославия, Чехословакия и Франция. Събитието е впечатляващо и получава широк отзвук в българските и световните средства за масова информация.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Въвеждат нови тежки мерки срещу ковид в цялата страна

Засега ограниченията ще са само десет дни!

От понеделник ще бъдат предприети нови ограничителни мерки в цялата страна. Те ще продължат десет дни. Това обяви здравният министър. 

В Гранитна зала на Министерския съвет се проведе редовната пресконференция в четвъртък, в която участваха министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, изпълнителният директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов, председателят на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов, председателят на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски, директорът на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ проф. Асен Балтов, директорът на СРЗИ д-р Данчо Пенчев и зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. 

В залата пристигна необичайно и столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Здравният министър каза: "Ситуацията в страната - през последните 2-3 седмици продължават да се увеличават случаите на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, както и на положителните проби за Covid-19. Всичко това ни мотивира да предприемем ограничителни мерки за цялата страна, които да бъдат въведени от понеделник и да бъдат с продължителност десет дни."

Костадин Ангелов призова политиците да не превръщат ковид пандемията в знаме на предизборната кампания и да не я използват за нейните цели. 

"По отношение на мерките: първо, преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или вземане на храна за дома и офиса", обяви Костадин Ангелов. 

"Всички юридически и физически лица, които са собственици или управляват обекти по чл. 123 от Закона за туризма - това са местата за хранене в хотелите, следва да организират дейността си по начин, който да им осигурява изхранването на гостите по стаите. Преустановяват се посещенията в игралните зали и казината", заяви още г-н Ангелов. 

Затварят се и търговските обекти за нехранителни стоки с площ от над 300 кв. м, както и магазините в моловете - с някои изключения. Вземат се мерки и за откритите пазари и тържища. (повече четете тук). 

"Преустановяват се присъствените учебни занятия, в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др., в училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие. Решението за преминаване в обучение в електронна среда от разстояние се взема от министъра на образованието и науката при условията и реда на закона. Преустановява се провеждането в присъствена среда на групови извънкласни занимания и дейности, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извън училищна среда за всички възрастови групи.

Преустановява се присъственият учебен процес във висшите училища. Изключение се допуска за практическите упражнения по клинични дисциплини, учебната практика, клиничен стаж, преддипломния стаж и държавните изпити на студентите по регулирани медицински професии от професионални направления медицина, дентална медицина, фармация, здравни грижи, както и провеждането на държавни изпити във всички висши училища при стриктно спазване на мерките.

Преустановяват се груповите присъствени занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица. 

Преустановяват се посещенията в детски градини и детски ясли, както и в детски центрове, клубове и други предоставящи организирани групови услуги за деца", каза още министър Ангелов. 

"Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тиймбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма. Преустановяват се посещенията на фитнес-центровете и залите за групови занимания, както и самостоятелни плувни комплекси и басейни. Преустановява се провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия - кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия на танцовото, творческото и музикалното изкуство и др.", добави министър. 

Няма да се допуска и организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер - сватби, кръщенета и други, с присъствие на повече от 15 човека.

Спортни мероприятия ще се провеждат без публика.

"Преустановява се провеждането на групови туристически пътувания, екскурзии с организиран транспорт и груповите посещения на туристическите обекти. Забранява се организирането на масови обществени мероприятия на открито - празненства, събори, фестивали и други", каза още министърът на здравеопазването. 

Той категорично отрече, че става въпрос за локдаун. 

Ангел Кунчев обясни, че в други държави има вечерни часове и ограничения за придвижване, което при нас няма да се въвежда. 

Защо мерките са само за десет дни, попитаха репортери. 

От здравните власти обясниха, че с британския вариант на ковид се е ускорил потокът на заболеваемостта. Т.е. пациентите по-бързо напускали болниците, с изключение на тези в интензивните отделения. 

Костадин Ангелов обаче не се ангажира с прогноза дали мерките биха били удължени след изтичането на десетте дни. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На стара снимка от 1943г. откриха необичаен кадър

Фотолюбители и специалисти обърнаха внимание на стара снимка от 1943г., на която един от героите държи непознат предмет, наподобяващ смартфон. На страниците на The Sun се появи необичаен кадър.

Цветната снимка от 1943 г. е открита от британския фотограф Стюарт Хамфрис, който обича да оцветява черно-бели видеоклипове и фотографии.Картината показва британски работници, дошли да почиват на плажа. В центъра можете да видите човек, който държи непознат предмет в ръцете си, надниквайки много внимателно в него.Специалисти пишат, че от позицията на ръцете и погледа на мъжа може да се види поведението на съвременен собственик ползвател на мобилен телефон.

И така, един от специалистите на Хамфрис пише, че „му се струва, че този човек проверява смартфона си“, той е подкрепен от други специалисти, наричайки героя на снимката „пътешественик във времето“.Вижте още:Човекът, който попадна в 2749 година с интересен разказ за бъдещето на планетата

Источник: news-online

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Гошо Кръста-човекът успял да се вмъкне в кофа за боклук в дома на Тодор Живков

Неговата интересна личност и съдба са спомен за голяма част от плевенчаните и днес, когато отдавна вече не е между живите. Дори приживе е написана книга за малкият човек, когото всички в Плевен помнят като Гошо Кръста. “Аз ли съм луд?” е книгата на неговият адаш Георги Доцев, в която се описват преживяванията на Гошо от Плевен.

Дългите години работата като почти професионален участник в погребалните процесии му дава прякора Кръста.

В това той бил неподражаем велик артист, който с цялото си същество се вживявал в трагичността на ролята и само най-проникновеният наблюдател можел да разбере, че на цялата земна суета той гледа от собствена гледна точка. Разочарованието си от света на живите Гошо споделя приживе със своя биограф Доцев:

“Хората не се уважават докато са живи, а сега пишат по диреците един за друг. Лъжа и измама е всичко!... Жал ми е само за майките и бащите, които погребват децата си. Само те плачат от мъка. Другите плачат от страх.”

Той с възмущение захвърлял жалките стотинки, подхвърлени му от опечалените като на просяк, защото усещал фалша на подобен жест. Когато погребването на умрелите започнало да се модернизира, покойниците били извозвани с автобуси. Така приключила кариерата на Гошо като кръстоносец. Опитал да си намери работа, но всичко завършвало с неуспех.

И тогава за миг късметът на малкия човек проработил, но в последствие точно това се превръща и в най-голямото му житейско проклятие.

От празничния деветосептемврийски тираж през 1970 г. Гошо печели над 10 хил.лв., които били много пари за онова време. Той така и не видял нищо от тях - роднините му ги взели с измама и той останал на улицата. За да е пълно проклятието, през 1983 година официално е обявен за луд и изпратен в Дома за мъже с душевни недъзи в с. Драгаш войвода. Тук изживява най-страшните моменти от живота си, за които ще разказва с болка и гняв. Притежаващ силно развито чувство за справедливост, малкият човек не можел да се примири с лошите условия на живот на хората в дома, с кражбите на персонала и с издевателствата над душевноболните. Това настроило срещу него всички служители и те решили да се справят с Гошо по най-жестокия начин.

През една зимна нощ, докато всички спели, те нахлули в спалнята му и започнали да го бият с дървета.

Потънал в кръв, го затворили в банята и го полели с ледена вода, за да замръзне. С огромно усилие той, счупвайки прозореца, се измъкнал и, увит в чаршаф, отишъл пеш да Никопол. Там го приютили и така спасили живота му.

Макар да е бил изписан от лудницата, за Гошо не настъпили по-добри дни, никой не го искал, над него непрекъснато издевателствали всякакви хора.

После започва неговата трудова биография на служител в „Чистота” - от 1968 до 1983 година и, както той самият казвал, “Тъй си вършех работата, че съм получавал похвали не от кого да е, а и от кметовете Любен Начев и Андрей Романов”.

Назначаването му в "Чистота" е плод на една легендарна история, свързана с посещението му в дома на Тодор Живков.

Качил се на влака Гошо  и право в София. Отишъл в ЦК, от там го изхвърлили, попитал за дома на Живков, но като се озовал пред портите, получил от пазачите същото отношение. Но охраната от УБО не знаели с каква невероятна личност си имат работа. Заради неговата изобретателност по-късно биват уволнени осем души от тях. Гошо забелязал как сутрин една боклукчийска кола изнася пълния контейнер от дома на държавния глава и внася празен. Той издебнал момента на тая размяна и пъргаво се вмъкнал в празната кофа.

Така бил "внесен" в двора на  Живков и след като вдигнал капака се убедил, че вече няма никого, малкият човек се отправил към къщата на генералния секретар. Никъде не открил Тодор Живков (той бил извън страната) и само в кухнята видял една жена да приготвя закуска.

" - Другарко - рекъл Гошо, - що го няма Тодор Живков? Всички стаи обиколих...Стъписала се жената, огледала незнайния гост от глава до пети и отвърнала:

- Аз съм жена му, а той е на официално посещение в Германия при Ерих Хонекер... А вие кой сте?

Гошо веднага усетил, че пред него стои добър човек и на един дъх изпял всичко.

Мара Малеева разбрала с какъв човек си има работа и го поканила на закуска. На тази трапеза за първи път имало истински човек от народа..." (Откъс от книгата "Аз ли съм луд?")

Едничкото му желание и молба били да му намерят работа, за да си изкарва с труд прехраната

Мара Малеева се обадила по специален телефон, който я свързал директно с кмета на Плевен - Пенко Герганов и му наредила веднага да намери работа за своя съгражданин, наричан от всички Гошо Кръста. После изпратила по живо по здраво своя неочакван гост, като сложила в торбата му „за из път” още храна и специален номер на телефон - да и се обади при нужда.

За него метенето не било само трудово задължение - той го издигнал в ранг на висш обществен дълг.В продължение на 15 години Гошо е един от символите на чистотата в града. В него усещал призвание, което поддържало духа и самочувствието му. Той никога не отказвал извънредна смяна, а по време на едно от наводненията на Плевен работният му ден продължавал и по 15-16 часа.

В навечерието на 100-годишнината на Плевенската епопея бил награден с преходно знаме, юбилеен медал и цели 35 лева. Но дори и голямото му усърдие в работата не спечелва особено уважение нито у колегите му, нито у съгражданите му. Работниците в „Чистота” си устройвали често пъти безнаказано шеги и закачки с малкия човек. За част от жителите на града Гошо Кръста е безплатно забавление и мишена на безброй издевателства и дори - насилие.

За „органите” бил опасна личност, която трябва да скрият по време на национални празници, за да не смути тържествената атмосфера.Но въпреки всичко, личността на този странен и необикновен човек предизвиквала безброй легенди.

Легендата за неговото несметно богатство, което държал в банка.

Отношението му към парите е също като при децата. Така, както всяко дете пуска в касичката си подарените стотинки, така и Гошо всеки ден носел в ДСК това, което припечелвал от дарения или труд. В банката не искали да му ги приемат, защото често пъти това били дребни монети и това го накарало да отиде чак до управителя на ДСК и да го попита: „Това български пари ли са? Защо не ги приемат в банката?”. Управителят пише специално писмо, чрез което на Гошо Кръста му се разрешава да внася и съвсем дребни монети.

Може да се каже, че в последните години от живота си малкият човек беше мъничко щастлив от известността,която му беше донесла книгата на Георги Доцев. Той сам си я разпространяваше и беше много горд от това, че поне веднъж е център на вниманието в добрия смисъл на думата.

Гошо Кръста умира през 1998 г., на 21 декември. Живял без близки хора и с почти никакви приятели, но става част от историята на един цял град. А тези, които е изпратил на оня свят - тържествено, с божия кръст в ръцете, са дошли да го посрещнат в онова измерение, където отиваме всички.

Източник:no-comment.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Крум от Плевен си купува ковчег и ляга в него-идват от милицията и насичат сандъка на трески

Мнозина от по-възрастните жители на Плевен още се сещат с умиление за странен човек. Човек който сякаш беше пренесен от тайнствена машина на времето от миналото в днешния ден. Чешит който се разхождаше из улиците на града, облечен в черна пелерина, тъмен, безупречно изгладен панталон, с колосана риза и папионка, в ръка с  кошница, пълна с... печени семки.

Крум Графа продаваше всеки ден на главната улица,

а когато в славните години плевенския Спартак премаше на стадиона гостуващ футболен отбор, Крум Графа въртеше своя дребен бизнес на стадиона. Едва ли има плевенчанин който да не го познава и да не възкликне: "Ооо, Крум Графа ли? Това бяха най-хубавите семки в Плевен". Но за всички деца, видът на чудновато облечения човек, привличаше вниманието и ние с интерес слушахме невероятните истории, свързани с неговата биография. Щом го наричат граф, значи около него има нещо необикновено. Наистина ли е бил граф?

И за стари, и млади необичайната личност, бродеща из града, загърната в черната си пелерина, предизвикваше интерес. Около него витаеха всякакви легенди и слухове, които се преразказваха - било с ирония, било със страх. Говореше се, че вместо в легло, графът вечер си лягал в ковчег и така спял - асоциацията е ясна щом е граф значи е вампир и следователно спи в ковчег... Други шушукаха, че дори имал снимки от своя странен навик, които пазел в албум. Но в историята за ковчега има и известна доза истина.

За него се говореше също, че е спечелил голяма сума от лотарията и затова се държал и обличал като благородник.

Крум Минков Сяров е роден в село Дренов на 7 февруари 1924 година. Биографията му е твърде интересна и дава представа за личност, чийто живот не е бил лесен, но и показва необичайно твърд характер и дълбока чувствителност.Баща му - Минко, идва със семейството си в Плевен през 40-те години и първоначално се занимава с търговия, а няколко години по-късно заминава за Америка. През 50-те години се прибира в България, за да вземе семейството си, но смъртта осуетява плановете му. Вероятно затова неговият син - Крум живее с идеала за тази далечна страна и този идеал поставя отпечатък върху целия му живот.

Като гимназист Крум Сяров се е увличал от комунистическите идеи, бил е близък приятел и сподвижник на известни партийни функционери, между които и Пеко Таков. С него лежали заедно из арестите за комунистическа дейност и Крум доста пострадва от своите младежки увлечения. При едно от задържанията бива пребит толкова жестоко, че се наложило да го изнесат от килията в полицейското управление с плетен кош, тъй като не можел да ходи. Получава дори смъртна присъда. След Девети септември пък заради принадлежността му към комунистическите идеи и близостта с известни партийни личности,  Крум получава народна пенсия, която обаче с възмущение отказва.

Фалшивият морал на новата власт го отблъсква и той не желае да се възползва от нейните облаги.

Въпреки това, според думите на дъщеря му - Линда, той остава комунист до края на живота си, верен на опорочения от новата власт идеал.

Работи на много места като млад - в бившата консервна фабрика „Георги Кирков”, като докер на гарата, в мините на Бобов дол.

Единственото, което получава като привилегия, е да продава семки и той се заема да разработва тази дейност. Никой в Плевен няма официално разрешение за това, освен него.„Крум не работеше как да е - разказват за него Линда и снахата Татяна - купуваше големи количества слънчогледово и тиквено семе и ги печеше във фурни в града. Вкъщи имаше работници, които ги опаковаха при много строга хигиена. Тиквените семки ги киснеше в специални отвари и те придобиваха много добър вкус. Наистина, неговите семки бяха най-хубавите от всички, които се продаваха в Плевен”.Когато не продаваше семки често Графа посрещаше гостите на града в близост на автогарата раздавайки собствени снимки които подписваше с автограф: С почит от Граф Монте Кристо.

Всички говорят за него с умиление и доброта и не се скъпят да използват думи като - изключителен човек, много добър по душа и характер, готов да помогне на всеки, който има нужда. „Беше дал на заем пари на много хора, дори и той не си спомняше на колко. Никой не му ги върна, но той не се озлоби и разсърди от това - споделя дъщеря му Линда. Като съпруг и баща беше безупречен - чистеше, переше и се грижеше за всички деца.Крум Графа е имал два брака, заедно със своя син и преродена дъщеря е отглеждал и момчето на втората си жена. Построи жилище и за него, това смяташе за свой дълг като негов пастрок”, разказва снаха му Татяна.

„Баща ми беше изключителен като личност и който си го спомня, може да го потвърди - убедена е Линда. - Помагаше на всеки, който се нуждаеше от това, а вкъщи често нощуваха хора, които не са могли да се приютят някъде. У нас беше като хотел - непрекъснато идваха и си отиваха гости, а баща ми смяташе за свой дълг да ги подслони.

Питам я за странния му за онова време начин на обличане и за истинността на историите около неговия живот. „Властта често си измисляше какво ли не за него, за да може да го тормози.

Истината е, че моят баща не беше обикновен човек - беше естет и смяташе, че всеки трябва да изглежда добре, независимо къде се намира - на улицата, вкъщи, сред приятели. Той самият си шиеше дрехите при добър шивач, а обувките си правеше по поръчка. Дрехите му бяха безупречно чисти и изгладени, вкъщи той се занимаваше лично с това. Беше винаги изискан и възпитан - голям кавалер, добър за компания и прекрасен танцьор. Не пиеше алкохол, а дори и кафе. Любимите му места бяха в „Ростов на Дон” и снек-бара в „Плевен”. Обичаше много сръбска музика. Хората го уважаваха и обичаха да сядат на една маса с него. За мен баща ми беше и е идеалът за мъж и за човек на него съм имала най-голямо доверие и от когото съм научила най-много през живота си.”

„Неговата екстравагантност си беше част от характера му, той живееше в друг свят - спомня си снаха му Татяна. - Мисля, че беше двеста години напред пред другите хора. Но с маниера си на обличане той протестираше по свой си начин срещу непрестанните издевателства над него - от милицията, от хората, които не го приемаха. Заради упоритостта си лежа през 70-те години в Белене, но и това не го накара да се откаже от това, което беше.”

Издевателствата над необикновения човек не се ограничават само с него - семейството му също страда от намеса в личния живот.

Когато се ражда дъщеря му, той я нарича с името на президента на САЩ - Линдън Джонсън.

Пише му дори писмо, за да му съобщи за своето решение. И...президентът на Щатите му отговаря!

Благодари му за това, че е избрал да кръсти дъщеря си на неговото име.

Години по-късно, по настояване на властите, Линда трябва да стане... Лидия. Заради чуждото влияние, не отчитайки навярно факта, че новоизбраното име едва ли е най-българското. Графът води дела упорито и ги спечелва - дъщеря му възвръща отново даденото й кръщелно име, което носи и до днес.

Оказва се, че и в легендарната история с ковчега има доза истина. Но тя продължила само един ден. Ето какво разказва снахата Татяна. Крум си купил ковчег и го донесъл вкъщи. Капака подпрял на вратата, а самия сандък внесъл в хола. И легнал в него. Разчува се, че Графът си купил приживе ковчег идват от милицията и насичат сандъка на трески.

Графът умира на 14 ноември 1991 г. в София и е погребан в Плевен. Неговата дъщеря се грижи за последната му обител и пази у дома си неговите скъпи костюми и обувки. Както и спомена за необикновената личност, за човека, продаващ семки и наричан от всички плевенчани Графа.

Статията е изготвена по материали от регионалните медии.

Източник:no-comment.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната история на малката Леночка,изгубила цялото си семейство

По време на блокадата евакуирали малко момиченце от Ленинград. Наричали я Леночка. Фамилията си забравила, защото била много мъничка и измъчена. Тя изгубила цялото си семейство: майка си, баба си и голямото си братче…

Нея я намерила специална бригада от момичета, и те изтощени – по време на страшната блокадна зима ходели по апартаментите и търсели деца, чийто родители са загинали. 

И ето, намерили Леночка и я евакуирали. Тя не помнела как возели децата в камион:

Не помнела и как е попаднала в детския дом – толкова мъничка била - крайно изтощено мъниче с голяма глава и тънка шийка…

Леночка вече не искала да се храни. Това се случва при мускулна дистрофия. Лежала в постелята си, или седяла на столче до печката. Греела се. И мълчала.

Всички мислили, че Леночка ще умре.

Много евакуирани деца вече умрели от силното изтощение - нямали сили да се хранят и да живеят... И да играят... И да дишат…

Но един ден еднокракият огняр, фронтовакът чичо Коля, направил от стара кърпа кукла. Някак разрязал, загънал, зашил и се получила грозна кукла, но кукла.С химически молив нарисувал очички, устнички и завъртулка за носле.

Дал кукличката на Леночка и й казал много сериозно: 

„Ти, Леночка, люлей куклата. Учи я добре да се храни. Сега ти си й майка. И се грижи за нея. Виж каква е болнава и такава слабичка. Даже не плаче!”…

Леночка се вкопчила в куклата и я притиснала до себе си. 

Започнала да я люлее и да я милва. За обед хранила куклата с каша, шепнела й нещо ласкаво. И сама тя хапнала каша и залъче хляб…

Момиченцето оживяло. Защо ли? - Защото не трябвало да умира!... Понеже трябвало да живее, за да се грижи за куклата си...

Разбирате ли?!

КОГАТО ИМА ЗА КОГО ДА СЕ ГРИЖИШ - ТОВА Е ОГРОМНА СИЛА ЗА НЯКОИ ХОРА. 

За такива, като това момиченце. 

Когато пораснало, детето станало медицинска сестра и живяло дълги години.Ръцете й били винаги заети, а сърцето – пълно..." 

"Исторические Фото"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От утре! Променят част от противоепидемичните мерки

От утре се променят част от противоепидемичните мерки на територията на страната. Това става след издадена заповед на здравния министър, съобщават от МЗ.Разрешава се присъственото провеждане на следните дейности в училищното образование:

-приравнителни изпити при преместване на ученик

– изпити за определяне на срочна оценка на ученик с повече от 25 % отсъствия по даден предмет и няма възможност /при невъзможност/ да се оформи срочна оценка, или за ученик в индивидуална или дистанционна форма на обучение;

– изпити за определяне на годишна оценка за ученик в самостоятелна или задочна форма на обучение;

– държавни изпити за придобиване на степен на професионална квалификация по теория и практика;

– индивидуални дейности, в това число писмени или практически изпитвания за текуща оценка при невъзможност за провеждане в електронна среда;

– индивидуални практически часове в предприятие или на територията на дадено училище;

– областни и общински кръгове на олимпиади и състезания, когато не могат да се организират онлайн.

Всички дейности трябва да се провеждат при възможност индивидуално и при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Задължително е носенето на маска за лице, спазването на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. и недопускането на лица с прояви на остри респираторни болести.

Разрешава се присъственото провеждане на следните дейности във висши учебни заведения:

– практически обучения и изпити по практика на студенти, специализанти и докторанти;

– семестриални изпити, които включват практическа част и не могат да се проведат в електронна среда;

– държавни изпити и защити на дипломни работи.

В случаите, в които тези дейности се провеждат на територията на висшето училище, ректорът създава организация за стриктно спазване на въведените противоепидемични мерки.

В сектор „Здравеопазване” се възстановява плановият прием и плановата оперативна дейност в лечебните заведения и комплексните онкологични центрове.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Имам пломба от 1981г. която и до днес не е мръднала! Зъболекарят почина, пломбата остана

 

Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…

Във всяко училище и по голямо предприятие имаше лекар и зъболекар , профилактичните прегледи бяха пълни и постоянни.

На пук на многото негативни изказвания за здравеопазването в НРБ, ще кажа:

На 48 години съм.Имам пломба от 4 клас, която до ден днешен не е мръднала. Зъболекаря почина, пломбата остана. Не съм се разболявала така, както сега. Имаше 2-3 вида сиропи за кашлица и толкова.Но бяха ефективни и напълно достъпни. Сега за мой късмет имам страхотна лична лекарка, която лекува децата ми без проблем.

Не изписва скъпи лекарства. Общо взето имаме късмет. Но като цяло много други доктори не са така. Има 20 вида лекарства за 1 нещо и то с голяма разлика в цената. В миналото, каквто и да си говорим. Хората са яли здравословни храни или поне не толкова вредни. Сега незнаем какво ядем и с какво е обработена храната. Да не говорим, че ни тровят умишлено, за да си продават лекарствата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 80-те България е една от първите по-производство на компютри в света

Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели (ИМКО – ИМКО е съкращение от Индивидуален Микро КОмпютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 само в 3 броя. През 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. 

След доброто им посрещане от потребтелите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, на базата на който през следващата година започва масово производство на 8 битовите компютри от серия Правец. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец 16. Компютрите от серията Правец, са наречени на родният град на Тодор Живков – гр. Правец, където е построен и завода, в който са се произвеждали.

Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.

След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство (с леки модификации) в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. 

Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ – Стара Загора, ЗМД – Пазарджик, ЗЗУ – Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. 

Също така голяма част от електрониката използвана от руската космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години, като България не отстъпва на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна Корея. През тези години е било въпрос на престиж всяка по-сериозна икономика да произвежда аналози на Apple или IBM.

Основно компютрите Правец са се произвеждали в КМТ – Правец (Комбинат по Микропроцесорна Техника Правец), както и в БАН. Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло съвместими с архитектурата на Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серия Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) са базирани на IBM PC.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагичната, но велика съдба на Екатерина Каравелова

Съпругата на Петко Каравелов - Екатерина, остава завинаги в историята като единствената жена-мъж, която в най-голямата паника при битката край Сливница излиза на площада да успокоява населението. Въпреки хладнокръвието си тя има тежка съдба - омъжва се за съпруга си, но не по любов, губи трите си дъщери, а по време на Стамболовия режим я грози дори убийство.

Цялата трагична и същевременно велика история Каравелова успява да запечата на страниците на дневника, който води до края на живота си. Благодарение на него става ясно колко важна е била ролята й за развитието на България след Освобождението.

Докато учи в женската гимназия в Москва и мечтае да се прибере в България,

тя се запознава с Петко Каравелов,

който тогава бил студент. С нищо обаче не подозира, че именно той е бъдещият й съпруг и заедно с него тя ще има важна роля в политическия живот у нас.

"Една вечер, не помня как, той изтръгна съгласието ми - признава в своя дневник Екатерина. - Сгодихме се на 4 октомври 1879 г., а венчавката определихме за 13 януари следващата година. Бях възхитена от ума, амбициите и пламенността на този избухлив на моменти човек, но ласките ме смущаваха и озадачаваха."

В записките си тя разкрива, че знае всичко за физиологията на растенията и нищо за тази на човека.

Вероятно затова през първата им брачна нощ Екатерина се опитва да отпрати Петко Каравелов в друга стая.

В дневника си Каравелова обяснява, че едва след първото раждане на дъщеря им се влюбва в своя съпруг: "Как това започна и как дойде? Без моя воля и щение".

До края на живота си обаче Екатерина Каравелова е вярна и предана на Петко, а той отлично знаел, че жена му притежава уникален талант.

Само 10 месеца след сватбата съпругът й става министър-председател и въпреки тази титла тя с нищо не показва, че е първа дама.

Междувременно обаче Каравелова била не просто съпруга на мъжа си, а бързо се превърнала в негов сътрудник в политическата му дейност. Едни от най-значимите й постижения били създаването на българското женско движение и обществената й ангажираност в тази посока.

Чрез своята дейност тя се опитвала да превъзмогне загубата на първата си дъщеря Радка, която починала още преди да е навършила 3 години. След нея обаче ражда още две - Виола и Лора.

Една от тях е свързана с дните след Съединението, когато сърбите заплашват да узурпират българската столица. Според историческите свителства в този период Каравелова е сред малкото обществени фигури, които

не губят вяра в победата

и дават надежда, че катастрофата може да бъде избегната. Точно когато е битката при Сливница през 1885 г. и в София се чували гърмежите, Екатерина излиза на площада и започва да успокоява хората. Постъпката й така трогва коресподент от Германия, че в репортажа си той я определя като "единствения мъж" в България.

С мъжа си Екатерина е в епицентъра на скандала около детронирането на княз Александър Батенберг и наложения Стамболов режим.

Заради него Каравелов е преследван и вкаран в затвора през 1891 г., "за да не обърка сметките на новите управляващи". Това вбесява съпругата му и тя започва да търси подкрепа от дипломати за освобождаването му.

Стамболов обаче взема мерки срещу нея

и я поставя под домашен арест. Хората не смеели да доближават дома им и само Пенчо Славейков посещавал "чумавата къща" и помагал на семейството. Премиерът обаче не се отказва и срещу Екатерина е скалъпено обвинение в предателство. Застрашава я и смъртна присъда, но с много лични връзки тя я избегнала заради децата си.

Въпреки че успява да се справи с тези перипетии и съпругът й е освободен, я застига поредното изпитание. Абсолютно изненадващо през 1903 г. Петко Каравелов умира. След 29 г. брак Екатерина е силно разстроена и известно време не може да превъзмогне, че единствената й опора вече не е между живите. Продължава напред само защото децата й имат нужда от нея.

За злощастие на съдбата през 1913 г.

умира и третата й дъщеря Лора от куршум,

но това не сломява Екатерина. Амбициозната дама този път се хвърля в подкрепа на арестуваните по време на Илинденското въстание и работи доброволно в най-голямата софийска болница към Военното училище.

По-късно участва активно и в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др.

Въпреки смелата ѝ и честна позиция в защита на евреите съдбата нанася на Екатерина последния си жесток удар.

Съпругът на втората й дъщеря Виола изчезва безследно и тя угасва от мъка с помрачено съзнание.

Останала сама Екатерина Каравелова е сломена, но въпреки това до последния си ден през 1947 г. се бори срещу фашизма и за една по-различна България.

Преживяла съпруг и три деца, личната съдба на Екатерина Каравелова е като антична трагедия.

Близо 25 години тази неизтощима българка е в центъра на политическия живот в България."

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стефан Атанасов-детето загубило живота си във влака Бургас-София на 9-ти март 1985г.

Това е останало от едно светло българско дете - мир на праха му. Умира на 13 години, докато пътува във влака Бургас-София на 9-ти март, но през 1985. 

Стефан е губи живота си след атентат с бомба с часовников механизъм поставена във влака и избухнала на гара Буново. При взрива умират на място две деца и петима възрастни. Други 9 души, сред които и малки деца са тежко ранени. Атентаторите са заловени, техните имена са: Емин Мехмедали, Абдула Чакър, Саафет Реджеб. Тримата атентатори имат и помагачи. Съдебното дело приключва през 1988 година с тежки присъди. 

Терористичният акт е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. С бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София.Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. 

Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Мистър Плевен 82″- Слави Трифонов

Слави Трифонов крие доста любопитна тайна от своето минало.

Дългият е печелил любителски конкурс за най-красив мъж в родния си Плевен през далечната 1982г. Тогава той е бил на 16 години.

Разкритието бе оповестено от сценаристите на шоумена в едно по последните издания на „Шоуто на Слави“.

Първоначално остана впечатлението, че „мозъците“ на шоумена се шегуват, но реакцията на Годжи и Евгени Димитров подсказа друго. „Факт! Това е факт!“ – провикна се баскитаристът на Слави. 

Гологлавият шоумен потъна в земята от срам и деликатно смени темата.Малко хора знаят, че и Годжи е бил носител на подобна титла. На абитуриентския си бал през 1988г. той грабва приза „Мистър Бал“ и обира овациите

Източник kliuki.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отново по-строги мерки". Щабът решава какво да затвори след резкия скок на болни

Значителен ръст на заболяемостта от коронавирус на двуседмична база се отчита в почти цялата страна, с изключение на областите Видин, Търговище и Разград. В столицата заболяемостта, според статистиката на Районната здравна инспекция (РЗИ), е 493,8 души на 100 000. Скокът е значителен на фона на предишната седмица, когато в София статистиката отчиташе под 400 души заразени на 100 000.

На този фон здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че преустановява предизборната си кампания като кандидат-депутат. А от Министерския съвет допълниха, че това се случва по разпореждане на премиера Бойко Борисов, защото здравният министър трябва да се “заеме изцяло със справянето с пандемията”.“Трябва да уверим българското общество, че наблюдаваме ситуацията 24 часа в денонощието, защото пандемията в света върви на пълни обороти. Изборите идват и си отиват, но животът и здравето в момента са основната задача. Затова няма да се поколебаем да наложим отново по-строги мерки, колкото и да страдат финансите и икономиката“, коментира премиерът по време на работно съвещание във вторник.

От пресцентъра на Министерство на здравеопазването отказаха да коментират какви мерки и откога ще се въведат. Източници на Свободна Европа в министерството обясниха, че най-вероятно ще се пристъпи към “затваряне или частично затваряне на страната” в края на седмицата,съобщава svobodnaevropa.bg

Обсъжданите ограничения на работните срещи в последните два дни са носене на маски на открито, ограничения за посещения на моловете и фитнесите, онлайн обучение, ограничения за пристигащите от региони, където коронавирусът е с голямо разпространение.

Все още не е решено дали мерките ще се прилагат на национално ниво или на регионално. Причината е, че вече има няколко области, в които е преминат прагът от над 500 заразени на 100 хил. от населението, докато в други области разпространението на коронавируса е много по-слабо. Най-засегнати са Плевен, София, Шумен, Бургас и Перник.

“Унифициран подход е невъзможен”, подчерта преди ден здравният министър.В София: от 478 заразени до 802 за две седмици

Преди ден високата заболяемост събра на съвещание при премиера Националния оперативен щаб и представители на 28-те регионални здравни инспекции, както и шефовете на големите болнични заведения.

На брифинг след срещата в понеделник здравният министър Костадин Ангелов заяви, че заболеваемостта на 14-дневна база на национално ниво все още не е преминала 300 на 100 хил. души население, но седемдневното изчисление сочи, че това се е случило.Обмисля се и въвеждането на различни ограничения, но засега никой от властите не посочва какви ще са те и откога ще се въведат. На този етап в по-голямата част от градовете в страната са отворени фитнес зали и заведения, но плановият прием в болници е замразен.

Ден след националното съвещание числата са още по-красноречиви: само в София са отечени 802 новозаразени. Миналия вторник (2 март) те са били 645 души. А още една седмица по-назад, на 23 февруари, инфектираните с коронавирус в столицата са били 478 човека. Данните сочат, че за 14 дни скокът на новозаболели само в София е почти двоен.

Потърсен за коментар, директорът на РЗИ-София д-р Данчо Пенчев потвърди изчисленията, че заболяемостта в града висока.

Сметката на Свободн Европа показва, че тя е 514 на 100 000 души. Той обаче обясни, че освен брой заразени и брой население “има други два фактора”. Затова изчисленията на РЗИ сочат, че на двуседмична база заразените в столицата са 493,8 на 100 000 души.

На въпроса ще има ли мерки за София д-р Пенчев заяви, че не би коментирал този въпрос по телефона. “След решение на щаба се случват тези неща. Чака се решение”, допълни той.

Вечерен час за ресторантите, но не и затваряне (засега)

Костадин Ангелов коментира във вторник, че сред възможните мерки е и “намаляване на работното време на заведенията”.

Засега обаче не се споменава, дори неофициално, тяхното затваряне, въпреки че в понеделник представителите на районните здравни инспекции са настоявали именно за това. По информация на Свободна Европа те са изразили становища, че ако се върнат старите ограничения от вторник или сряда, след три седмици заболеваемостта в страната ще бъде с нивата от ноември месец.

На този фон, във вторник, Сдружението на заведенията в България (СЗБ) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) определиха "като абсолютно неприемливо", каквото и да е затягане на мерките, свързано със заведенията.

"Нека да е ясно - ние искаме само да работим! На жълтите павета вече пяхме и танцувахме! Явно сме останали неразбрани с това си послание, но сме готови да бъдем и по-директни в отстояване на правата си", заявявиха от двете организации, припомняйки проведения от тях протест в края на януари в центъра на София под прозорците на Министерския съвет.

Заведенията в страната отвориха на 1 март със заповед на здравния министър Костадин Ангелов. Той пък получи разпореждане за това в края на февруари от премиера Бойко Борисов. “От 1 март заведенията отварят и повече няма да говорим по тази тема. И две и три хиляди да са ... [болните]”, каза тогава премиерът.

От своя страна Ангелов заяви на пресконференция преди две седмици, че ресторантите отварят при ясни критерии. Той се ангажира, че ако заболяемостта в страната премине 200 души на 100 000 рестрикциите ще бъдат наложени отново.

Когато преди седмица това се случи обаче от здравните власти заявиха, че все още има места в болниците и системата не се затруднява да поема новозаразени.

Източник:svobodnaevropa

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ