Ще я кръстим Ани – защото и тогава, и днес жената не иска да парадира с формите си. И предпочита да остане анонимна. В далечната 1979 г. Ани става първата силиконка благодарение на пластичен хирург от „Пирогов“, който има експериментални мостри на импланти.През 1979 г. „Плейбой“ у нас няма. Нито пък конкурси за най-хубав силиконов бюст. Истината е, че Ани напомпва деколтето си от мъка – след като съпругът й я напуска. Ани споделя, че само най-близките й знаят за естетичната корекция. Не живее на принципа: „За какво съм си увеличила бюста, ако никой не разбере за това!?“ Но признава, че ляга под ножа през 1979 г. с доза страх – не от болката или раните, а от резултата, който ще я изненада в огледалото.
„Когато реших да си поставя импланти вече бях родила. Тъкмо се бях разделила с първия ми съпруг. Мислех, че той ме оставя заради поувисналият ми бюст. Бях си въобразила, че това е причината и страдах от ниско самочувствие. Години по-късно се оказа, че съм сгрешала. Явно бившият ми мъж просто е бил човек на живота. След развода ни той беше с по-млада от мен жена, но се раздели и с нея. По това време майка ми работеше с пластичния хирург доцент доктор Христо Бояджиев. Той и беше разказал, че разполага с експериментални мостри на гръдни импланти, които до тогава не са били поставяни в България.”Така се поставя началото на естетичните корекции в България. Преди тридесет и кусур години за такава интервенция е било необходимо специално разрешение от директора на Пирогов, където е направена операцияата, и от Министерство на Народното здраве. Имало е и задължителни условия, на които трябва да отговаря пациентката. Размерът на имплантите не може да надвишава многократно размера на естествения и бюст. Това се налага, за да се разпъне нормално кожата и имплантите да стоят естествено. Самата пациентка казва, че номерът на сутиена и не се е увеличил след хирургическата намеса. Операцията продължила около два часа / за сравнение, днес можеш да се сдобиеш с нови гърди само за 40 минути/.
Първата българка със силиконов бюст не е от богато семйество. Напротив, тя е типичен представител на работническата класа. Майка и е медицинска сестра, бащата е бил проектант. Самата тя по онова време работи в Пирогов. Операцията е била подарък. Явно тенденцията за подобни подаръци се е запазила и до днес. Разликата е, че в края на седемдесетте години чифт нови гърди са стрували колкото кола, а днес не е необходимо да ги плащаш веднага. Може да вземеш заем от банка за тях.
„След операцията лежах в болницата два дена. На следващата сутрин станах от леглото и започнах да се разхождам из стаята. Аз не смеех да разкажа за случилото се, защото не знаех дали интервенцията изобщо ще бъде сполучлива. Ако не беше, лекарите просто щяха да извадят имплантите, да ме зашият и да си остана както съм била преди. Нямаше и да се разбере, защото винаги съм ходела със сутиен с подплънки. Само майка ми и сестра ми знаеха на какво се подлагам. Преди операцията си взех отпуска, за да не се разчуе. Някои от колегите ме видяха в отделението, но не съм коментирала с тях за какво съм там. Наистина не виждах смисъл в раздухването на историята. А и по онова време почти никой не знаеше, че гърдите могат да се уголемяват и оформят. Естествено, че съществуваше риск. Организмът можеше да отхвърли имплантите. Можеше да се получи възпаление. И в днешно време е така.”Тя пази тайната за операцията не от срам, а за да се предпази от излишни хорски коментари. „Страх ме беше, че ако е неуспешна операцията, хората ще кажат: За какво ти трябваше да си причиняваш това?”. След като мина малко време споделих с няколко приятелки и колежки.”
Говори се, че след тази операция известни жени като Алис Крайчева и Йорданка Христова също са се престрашили и са решили да променят визията на гърдите си. „През седемдесетте и осемдесетте години със сигурност е имало популярни българки, които са си правели корекции. За техните операции изобщо не се говореше. Те отиваха директно при докторите. Тогава по-популярно беше повдигането на бюста. Предполагам, че са се възползвали точно от тази корекция. Заедно с мен в болницата имаше една стюардеса с огромен, но увиснал бюст. Тя беше приета точно за такова повдигане, без да се поставят втвърдители.”Тя има силиконов бюст повече от 30 години, но все още и се налага да работи и то много. Медицинско лице е и смените и започват в 7 сутринта. Години наред има по четири нощни дежурства в месеца. Смята, че днес хората са прекалено задоволени имат по-големи финансови възможности и излишно се подлагат на операции. „Днес бих си направила още корекции, само ако имам физически проблем /крив нос или клепнали уши/, но всичко ми е нормално. Бих си опънала бръчките, когато поостарея още малко. Все още нямам такава нужда. На 59 години съм, но никой мой познат не ми ги дава. И до днес ходя без сутиен. Не обичам да се стягам, имам чувството, че не ми достига въздух. Естетичните корекции са се превърнали в някаква мода, мания. Не виждам защо млади, хубави момичета се подлагат на излишни операции. Не ги разбирам. Нека се корегират, но само след като родят и кърмят, ако много увисне бюста. Те младите обаче не кърмят. Ако имах дъщеря, щях да и дам същия съвет. В противен случай не е оправдано. Аз не съм предполагала, че ще доживея такава мода и без причина ще се правят операции.“Тя не харесва гърдите, които днес вижда по улиците или от телевизионния екран. „Разликата между моите импланти и тези, които се поставят днес, е огромна. Днешните приличат на топки. Стоят много изкуствено. Моите са съвсем естествени. Леко увиснали са надолу, както на всички жени, които не са се пипали. Аз нямам белези,които да издават хирургическа намеса. Никой не би разбрал, ако не споделя. Затова колежките ми не вярваха, че съм правила корекции.”
„Не разбирам как момиче ще се подложи на операция, само защото родителите и имат пари и могат да си го позволят. Не ми харесват гърдите на фолк певиците, които ходят с много отворени деколтета. Това е демонстрация, просто е грозно! Още като го видиш си личи, че е лепнато и изкуствено! Имам чувството, че даже кожата не им стига, за да се постави нормално имплантът.“
На пук на всеобщото мнение, че гърдите помагат за по-добро вписване в обществото тя е убедена, че те могат да повдигнат самочувствието, но не и да „купят“ нов, лъскав живот.„Не смятам, че уголемяването на гърдите промени социалния ми статус. Аз не парадирам с бюста си. Гърдите ми не са направени по-големи, за да правят впечатление или да бият на очи. Същия размер са, както преди. Гърдите ми бяха увиснали и нямах самочувствие. Затова се оперирах. Мислех си, че мъжът ми ме е напуснал, защото вечер, като си легне до мен, усеща увисналите кожи. Лъгала съм се! Никога не съм искала 2 или 3 номера по-големи гърди, за да ги показвам. Аз никъде не съм се събличала пред хора! Едно време беше така. От операцията до днес гърдите ми не са се променили. Същите са си. И аз съм същият човек.”
Източник:в-к „Стандарт“/В статията е исползвана илюстративна снимка от сайта bgspomen.com/
22:20:00
