Тъжна вест: Отиде си още един член на "Щурците"

Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.

Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!

История на щурците:

Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 20 години това беше едно обикновено момиче, а сега е една от най-известните ни певици

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.

В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.

На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.

По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цялата истина за култовите заведения на мутрите от 90-те

Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.

„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV

Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.

В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.

Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.

Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.

Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.

Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.

В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.

„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.

Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.

Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.

Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.

„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.

Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.

Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.

По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.

Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.

„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кученцето, което Мария Силвестър подари на малкия Светлинчо нямаше късмет. Не живя много в новия си дом

В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни.

Зрителите на Би Ти Ви не спират да се възмущават от последния епизод на „Бригада Нов дом“. Иначе позитивното предаване се изложи, като се подигра с бездомно куче. Героите в епизода бяха самотна майка и нейният 8-годишен син. Жената има и по-голям син, който се лекува в клиника, а преди около година е опитала да посегне на живота си.

По-малкият й син се ражда с проблеми в сърцето и на ръчичката, а майка му е и негов личен асистент. Социалното осигуряване жилище на майката и момчето, но тя буквално прилича на „къща на ужасите“. Майсторите от „Бригада Нов дом“ я ремонтираха и я направих уютна, но по време на ремонта се случи нещо смущаващо – на двора и под терасата бе вързано куче с въже, като от снимките се вижда как се е опитало само се замотае до се обеси. Без къщичка, без покрив или храна за четириното. Това се случи в най-студените февруарски дни, когато са текли снимките.

„Кученцето от предаването на тази вечер, което беше осиновено и подарено, няколко дни след това е върнато в приюта. Слава богу, не е същият, който стои вързан и мръзнеше на студа под прозореца на дома и четири дни не получи нищо. Това беше „изненадата“ за финала на „Бригада Нов дом“, пише зрителка.

В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни. Това не е излъчено в епизода, твърдят зрителите. Самата Мария Силвестър не крие, че обожава животните и неведнъж е заставала зад благородни каузи, свързани с четириноги.Кога най-после всички ще осъзнаят, че кучето не е играчка, не е мебел, не е играчка, не е временна емоция? Това е живо щастие, което обича – плаче, обича и вярва, но и страда“, пише в мрежата.

„Кученцето за съжаление го върнахме. Защото Светлинчо е много палав. Явно не е било подходящото, не съм го преценила, то беше неспокойно. Даже един път, като го изведохме и аз държа детето и кучето, паднахме всичките, защото то много силно дърпа. И едвам се прибрахме. Или не е бил моментът и трябва малко да израсне“, разказа жената от предаването своето обяснение.

„Ясно се виждаше, че тази жена няма да гледа кученцето, и не се радва, и не го иска“, добавя друга зрителка.Съседите на семейството разкриват, че доходът на майката е около 2400 лева – пари, с които можете да осигурите горе-долу нормален живот на детето си. „Един матрак и нови чаршафи поне може да купи. Преди Лео Кадели да им помогне, живееха в потресаващи условия“, мутен са хора, които следват историята от по-възотдавна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Силвестър Сталоун наруши мълчанието и разкри за загубата на сина си

През 2012 годдина Сталоун губи сина си Сейдж, когото дели със Саша Чак! Наследникът на звездата от „Рамбо“ тръгва по стъпките на баща си и става популярен актьор и режисьор! Повече от десетилетие след кончината на детето си филмовата звезда за първи път разкрива подробности.

Момчето е пораснало и преследва кариерата на актьор точно като баща си. Най-забележителната му роля е в драматичния филм „Роки V“, където играе заедно със Сталоун. Трябва да се спомене, че той изпълнява ролята още на 14 години.

За съжаление животът му на Земята е кратък и той умира на 36-годишна възраст, оставяйки семейството си съсипано и буквално с разбито сърце. Първоначално бе съобщено, че причината за напускането му е в резултат на пристрастяване към хапчета, но по-късно стана известно, че това е сърдечно заболяване, което отнема живота му.

Сталоун го определя като трагедия, която променя живота му из основи. Той признава, че няма по-голяма загуба от тази да загубиш дете.

„Защото, когато един родител загуби дете, няма по-голяма болка. Затова умолявам хората да уважават паметта на моя чудесно талантлив син“.

Семейството многократно избухва в сълзи, оплаквайки загубата, както признава звездата от екшън филмите. Той добавя, че е бил центърът на тяхната Вселена.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина холивудската легенда Ричард Чембърлейн

На 90 години почина холивудската легенда Ричард Чембърлейн. Причината е усложнение след прекаран инсулт, предаде БНТ.

Актьорът е известен с главните си роли в култови филми и сериали като "Шогун" и "Птиците умират сами". Преди да започне актьорската си кариера през 60-те, той се бие в Корейската война.

Със сценичното си присъствие става особено популярен сред дамите, но изненадващо разкрива в своята автобиография през 2003 година, че е хомосексуалист.

Има дългогодишна връзка с продуцента Мартин Рабет, който потвърждава смъртта му.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Войнишки шинели ушити през 60-те за българските войници са хит за търсещите антики в Америка

500 български военни шинели от 60-те години се оказаха за продажба в американски сайт за антики. Вместо да са в музея, те са модно решение за ентустиастите, които предпочитат да носят „история” пред това да закупят ново палто от мола. 

Ушити преди 70 години за нуждите на българските войници, сега са съкровище за търсачите на антики,съобщи НОВА ТВ

"Единственият недостатък е, че няма етикет, на който да пише кога е ушито, но няма страшно, просто ще казвам на хората, че е на 5 десетилетия", споделя потребител, закупил едно от палтата.

"Имаме много доставчици на военни принадлежности с отпаднала необходимост в Европа и те ни се обадиха, че имат от тези палта и така се сдобихме с тях. Te са с много високо качество, старички са, но в това им е чарът. Рядко срещаш дрехи, които са 100% вълна", разказва Марк Фритз, който е маркетинг директор на магазина.

Оказва се, че за да си купиш дреха от 100% естествен материал, то може да ви струва няколкостотин долара в Америка. "Особено за този дебел вид вълна", допълва Фритз.

Видът на шинелите не се е променял от средата на миналия век до края на 90-те, разказва специалистът по военно облекло Александър Въчков.

"Шинелите на това клипче, което толкова голям интерес предизвика, са бойни шинели. Затова те са доста по-семпли", смята специалистът.

Военни униформи с изцяло български дизайн е носила армията ни към края на Третото българско царство. "След 1944 г. за съжаление започва едно буквално копиране на съветските образци, което и до днес може да се наблюдава. Куриозното е, че част от украсата на съвременните униформи е по-близко до съветската, отколкото на съвременната руска армия", отбелязва Въчков.

Източник:nova.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979 година България за първи път минава към лятното часово време. Кой предложи да въведем лятното часово време

У нас смяната на часа е въведена на 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов, който почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.

Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”

Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1989 г. в Добрич безследно изчезват 24 човека, повечето на възраст между 23 и 30 години.Излезе ли истината за изчезналите хора в Добрич?

Освен с това, че Добрич се намира в житницата на България, градът се прочу и с факта, че след 1989 година там изчезнаха безследно най-много млади хора. През 1998 г. в Добрич за период от 5-6 месеца безследно изчезват 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години.

Родители на изчезналите млади хора твърдят, че Добрич е градът с най-много изчезнали млади хора, като основно това е станало през 1997-1998 г.

Почти 20 години и над десетима вътрешни министри се оказаха недостатъчни за разкриването на мистерията с изчезналите в Добрич от 1998 г. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в региона.

До 2007 г. 36 случая са разкрити, като само през въпросната година се изяснява съдбата на шестима от тях. Трима са намерени живи. Изчезванията обаче продължават.

Междувременно обаче много митове около добричките изчезвания биват разрушени. Дълго се говори за една-единствена банда, която действа на територията на областта и е отговорна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите между случаите са много по-малко от разликите.

В много от историите изобщо не става въпрос за похищение, а за лично отмъщение. Други казуси завършват благоприятно - със завръщането на изчезналите. До ден-днешен стоят и множество неизвестни. Кръстинка - майката на изчезналата Румяна, все още не се е отказала да търси справедливост, след като дъщеря й е обявена за мъртва. Следите на момичето се губят след фаталната 1998 г.

Жената заявява категорично, че знае кой е отвлякъл дъщеря й, но според нея истината е била прикрита. В същото време източници от полицията разкриват, че редица грешки в оперативната работа са били причината толкова дълго тайната на изчезванията в Добрич да не бъде разгадана. В годините досега около тези случаи възникнаха редица теории, като най-често се говореше за организирана група, която е действала в областта.

Към момента обаче е ясно, че в града, наричан Бермудския триъгълник заради поредицата безследни изчезвания, има само едно-единствено класическо отвличане за откуп - Иван Иванов. Осем са труповете, които биват намерени след 2010 г., като единият е именно на същия младеж. Смъртта при повечето изчезнали настъпва при съвсем различни обстоятелства - убийства от ревност, скандали, дори една естествена смърт. Два от случаите пък се оказват обикновени бягства, в които изчезналите не искат да срещат роднините си и впоследствие са намерени живи и здрави.

Излезе ли истината за изчезналите хора в Добрич?

През 2011 г. в кладенец до село Одърци, област Добрич бяха открити костите на двама от изчезналите - Иван Иванов и Венцислав Йорданов.

Иван Иванов е отвлечен от четирима души през 2006 г. пред погледа на приятелката си. Те напъхали Иван Иванов в колата си и взели телефона на приятелката му, като й обяснили, че до един час ще го върнат жив и здрав. Извършителите на отвличането искат откуп от 550 000 евро от баща му - Йордан Иванов. Похитителите не идват на срещата за предаването на откупа. По-късно са задържани четирима души - Тимур Куртсаид, Дончо Славов, Петър Петров и Христо Христов. Тъй като трупът на Иван Иванов не е открит, те са осъдени единствено за рекет.

Няма информация за изчезването и смъртта на Венцислав Йорданов и как тялото му се е озовало в същия кладенец. Той живее с майка си и след телефонно обаждане излиза по чехли пред блока в който живее. От тогава никой не го е виждал. Костите му са открити в същия кладенец, в който са и тези на Иван Иванов, но няма никакви предположения кой е извършител на неговото убийство и каква е причината. Иван Иванов и Венцислав Йорданов нямат допирни точки помежду си.

Неразкритото изчезване на Димитър Василев

На 2 ноември 1998 г. в центъра на Добрич в ресторант "Happy" в късния следобед влиза неизвестен мъж, който търси Димитър Василев. Василев е главния готвач на ресторанта, но отказва да излезе, тъй като има много работа и не желае да сваля бялата униформа с която готви.

В 23:05 ч. Димитър приключва смяната си и необичайно излиза през задния изход, придружен до вратата от един от колегите си Станко, който свидетелства, че не е видял нищо съмнително в поведението му. В ръцете си Димитър е носил торбичка с чехлите, с които работи в кухнята.

Причината за изчезването на Димитър Василев е желанието му да си купи кола от Австрия. В тази връзка той тегли 3 млн. стари лева заем и ги прибавя към спестените вече 1 млн. лева в дебитната си карта. Димитър дава пари на своя братовчед - Христо, който поел ангажимент да уреди визите и всичко останало за пътуването до Австрия.

Дори след изчезването му, Христо отново отива при майката на Димитър и й иска още 170 000 стари лева за да довърши уреждането на визите, тъй като бил сигурен, че Димитър ще се върне, а не искал парите, които е дал до момента да изгорят.

В продължение на 9 дни след безследното изчезване на Димитър, от картата му са изтеглени почти всичките 4 млн. стари лева, като това се е случвало от банкомати в Добрич и Варна. Камера върху един от банкоматите заснема човека, който тегли парите, но на нея той умишлено крие лицето си. Лицето от снимката не е облечено с дрехи на Димитър Василев.

След разпит на братовчеда на Василев в полицията става ясно, че даваните пари не са били депозирани никъде и уреждането на визите за пътуването въобще не е започвало от страна на Христо. Въпреки тези действия, 15 години по-късно няма повдигнати обвинения за изчезването и вероятното убийство на Димитър Василев. Още на следващия ден след изчезването в дома на Димитър Василев започват позвънявания с мълчание по десетина пъти на ден. Телефонът, който звъни е мобилен и през 1998 г. няма нужната техника за неговото проследяване.

Наталия Влахова

През януари 1998 г. изчезва 24-годишната Наталия Влахова. Официално тя работи вечерно време по ресторантите, като продавачка на цветя. Месеци по-рано се запознава с Деян Димитров, известен в Добрич с прякора Дидо Хюмнето. По данни на полицията, той и брат му Ивелин ръководят клона на тогавашната групировка СИК в Добрич и са известни като Котараците.

Във въпросната вечер Наталия има резервирана маса за нея, Деян Димитров, Ивелин Димитров и приятелката му Теодора в ресторант "Лебед". Никой обаче не идва на резервираната маса в уречения час, а Наталия изчезва.

Три години по-късно, през 2001 г. българската полиция започва и издирването на другото момиче, което е трябвало да бъде на масата - Теодора. Според познати на компанията, Наталия е водила стандарт на живот, несъответстващ на приходите й от продажбата на цветя. По неофициална информация Наталия Влахова е била замесена в бизнес с фалшиви визи, а голяма част от спечелените пари е отпускала като заеми срещу лихва.

Три години след изчезването на Наталия на 10 км. от град Малага в Испания е арестуван човек от компанията на Ивелин и Деян Димитрови. Според испанската полиция, лицето се е занимавало с трафик на проститутки от България към Испания, кражба на автомобили, трафик на наркотици и разпространението на фалшиви пари. Установено е, че въпросното лице е напуснало България с фалшива виза и чужд паспорт.На следващия ден след изчезването на Наталия Влахова, майката й Виолета Влахова отива в полицията и я приемат тогавашните ръководители на звеното за борба с организираната престъпност - Християн Христов и Ивелин Пейчев.

Няколко часа по-късно Виолета Влахова получава първото си обаждане по телефона със заплаха да спре да ходи в полицията, защото ще последва пътя на дъщеря си.По случая е задържан единствено Деян Димитров, който е освободен след четири часа.

Според показанията, въпреки, че Деян Димитров има резервация с брат си, приятелката му и Наталия в заведение, във въпросния час той е играл карти в друга част на града с приятели.

През 1998 г. началник на "Криминален отдел" към Първо РПУ в Добрич е Йордан Костов. Той лично отговаря за издирването на всички изчезнали по това време и поема отговорност пред роднините, че близките им ще бъдат намерени.

През месец февруари 2010 г. Йордан Костов бе арестуван като съучастник в групата за отвличания с цел откуп наречена "Наглите", чиито участници бяха осъдени за 11 доказани отвличания.

В тази връзка родините на изчезналите в Добрич поискаха той да бъде подложен на детектор на лъжата за отвличанията през 1998 г., но до момента това не е направено.

Преди 10 години чрез ДНК експертиза бе установен изчезнал добруджанец преди 18 години. Намерените преди 4 години човешки кости край добричкото село Главанци се оказали след експертизата на изчезналия преди 18 години Богомил Маринов, съобщи началникът на Окръжната следствена служба в Добрич Атанас Атанасов. Експертизата е направена в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР. 35-годишният Богомил Маринов е в неизвестност от 1989 г. По същото време съпругата и децата му се преселват в Турция. Близките им не са обезпокоени от факта, че Богомил го няма - предполагат, че и той е напуснал страната. Затова те подават сигнал за изчезването му в РПУ - Балчик едва след 12 години, чак през 2001 г.

Образувано е следствено дело. През 2003 г. в землището на с. Главанци са открити човешки кости. Назначена е ДНК експертиза, която не доказва по неоспорим начин, че костите са на Богомил. Повторната експертиза обаче е показала, че костите са на Маринов.

Източници: 168 часа, в-к Стандард, crimesbg, blitz

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кошмар в Стара Загора! Намериха заключен мъж в гараж, почина в болницата!

Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължава,пише блиц.

Разследват се причините за смъртта на 80-годишен мъж, потвърдиха от Областната дирекция на МВР в Стара Загора. Той е бил намерен в безсъзнание в заключен гараж в града. 

Мъжът е настанен в болница, където по-късно е починал, предаде БТА.

В 19:30 часа в петък е  получен сигнал от 29-годишна жена, че е открила свой родственик заключен в собствения му гараж в безсъзнание, уточняват от полицията.

Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължава в рамките на започнато във Второ РУ-Стара Загора досъдебно производство по чл.115 от НК под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестоко убийство! Син удуши майка си в Ловеч, а после я сложи в куфар

 

Снимка: БГНЕС

По информация от разследването, синът е влязъл в конфликт с майка си, след като прочел съобщения в телефона ѝ, в които тя обиждала и злепоставяла неговата приятелка.

Шокиращо престъпление разтърси Ловеч – мъж уби майка си след скандал заради приятелката му. Тялото ѝ бе открито месеци по-късно, скрито в куфар.

Петчленен състав на Окръжен съд – Ловеч осъди на осем години лишаване от свобода мъж, признат за виновен в умишлено убийство на собствената си майка. 

Престъплението е извършено през февруари 2023 г., а тялото ѝ бе намерено чак два месеца и половина по-късно – захвърлено в куфар в мазето на кооперацията, където двамата живеели под наем.

Скандал, изтрещяване и фатален край

По информация от разследването, синът е влязъл в конфликт с майка си, след като прочел съобщения в телефона ѝ, в които тя обиждала и злепоставяла неговата приятелка. Скандалът между двамата ескалирал, прераснал във физическа разправа, а в кулминацията на напрежението мъжът я удушил с голи ръце.

След убийството, той поставил тялото ѝ в куфар и го скрил в мазето. Опитал се да прикрие следите – заложил един от нейните мобилни телефони, а седмица по-късно я обявил за издирване. В продължение на месеци мъжът отричал всякаква съпричастност към престъплението, дори посочил друг човек за извършител.

Присъда с възможност за обжалване

По време на съдебните пледоарии прокуратурата поиска наказание от 10 години затвор, позовавайки се на наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Адвокатската защита настояваше за присъда от около 5 години.

След разглеждане на всички доказателства – както писмени, така и устни – съдът призна подсъдимия за виновен и му наложи наказание от 8 години лишаване от свобода при строг режим. В решението се взема предвид и времето, което той вече е прекарал в ареста.

Присъдата подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

Източник:Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли абитуриента, който тръгна с метро за бала си ? Ето какво се случва с него днес

Помните ли момчето, което отиде на бала си само, с метро? Случаят с Кристиян трогно България преди шест години.

Свидетел на неговото изпращане тогава написа следното:

“Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, а бе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават.

Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми: 

Далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“

Викам… МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300… да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: „Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотелът??

Момчето влезе притеснено, ами хотелът е след „Хемус” по бул. „Черни връх”… Викам, добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: „Бегай от тука бе, разкарай се“. Ейййй, викам, да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.

За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото… без обичайното бибиткане, балони, броене… та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше… миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха, че не го познават а аз, която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…

Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.

Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… нито веднъж. Честито завършване и успех!“

А ето и коментар с днешна дата:

„До съучениците на Кристиян, помните ли го? Днес, вече 4 години, откакто вие поехте по пътя на живота, имаме новини за вас! Помните ли Крис, за когото не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте колко е загубен и смешен и така 4 години?

Ами минаха вече няколко години от завършването ви, днес Крис е успешен IT специалист и изкарва – докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора, някъде към пет пъти повече от вас.

А вие? Вие все още го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението й, с което възпита мутри и кифли, а Крис – Крис е добре.

Източник:www.flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Култовото попфолк трио което всички помним от 90-те се събра след 32 години/видео/

Музикантите си дадоха среща по повод 50-ата годишнина на саксофониста на формацията – Свилен.

Юбилейното парти се превърна в музикално събитие, което бе уважено от Радо Шишарката, автор на много от хитовете на Еми Стамболова и формация “Фаворит", както и от още много колеги на музикантите.

Легендарната вокалистка на състава сподели ексклузивни кадри в профилите си в социалната мрежа. Тържеството на Свилен се състоя в известно заведение в родния им Свищов.

Царицата на баладите обеща и много видеа, които ще споделя постепенно в профилите си.

Коя е Еми Стамболова:

Родена е на 30.07.1973 година в град Свищов. Зодия Лъв. Завършва икономически техникум, след това прекъсва следването си по икономика заради пеенето. Вече повече от 10 години е на сцената. Наричат я певицата с кадифения глас или кралицата на баладите. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли скандалния абитуриент с костюм на "Филип Плейн" за 18 хиляди? Ето какво се случва с него днес/Видео/

Помните ли най-атрактивния абитуриент за 2015 г.? Уникалната находка взриви мрежата и направи известно едно до този момент непознато момче от Бургас, пише "Флагман"

Ето как започна всичко:  

Годината е 2015-та, мястото – Френската гимназия в Бургас, събитието – абитуриентският бал на учениците. Костюмът – черен, фина материя, марка „ Филип Плейн”, цена – 18 хил. лева, обувките – елегантни, заострени, италиански, марка „Чезаре Пачоти”, цена 12 хил. лева. Ученик с предложение за работа в Арабските емирства, с желание да учи круизен мениджмънт в Бали. Такава бе картинката през онзи 24-ти май в двора на ПГРЕ „Г. С. Раковски”, а името на главния герой Павел Горанов бе най-обсъжданото в продължение на дълго време.

Години по-късно, историята продължава в същия дух. Високите стандарти, които показа най-атрактивният абитуриент в България за 2015 г., не са били просто думи, твърди самият той. Бързо придобитата слава изстреля Павел буквално в космоса и младежът споделя, че успява набързо да сбъдне всичките си мечти. 22-годишният младеж е вече един истински млад мениджър.

След завършването на образованието си животът му се преобръща на 360 градуса. Започва да учи в Нов български университет, специалност хотелиерски мениджмънт. Година по-късно го пращат за 6 месеца на специализация във Франция и Швейцария. Опиянен от възможностите, които му се дават, Павел решава да започне развитието си в нещо по-сериозно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой унищожи най-голямата помпена станция на Балканите

Най-голямата на Балканите помпена станция за напояване от река Дунав край силистренското село Малък Преславец e унищожена напълно. Цялото оборудване и всички метални части са нарязани за скрап и изнесени. Жителите на Малък Преславец наричат случващото се „пладнешки обир”.

Напояване от река Дунав на Балканите е тази край село Малък Преславец, община Главиница, област Силистра. Вместо обаче съоръжението да работи, да снабдява Шумен и Добрич с вода и да напоява обработваемите земи, то е унищожавано безпощадно и днес на сградата има табели, че тя е опасна.

В продължение на години тръбите на станцията са изкопани и откраднати и по думите на Ивелин Михайлов и Павел Стоименов ще са необходими поне 500 млн. лв., за да се поставят нови и станцията отново да може да носи милиарди на цялата страна.

Те показаха още занемареността около езерото Малък Преславец и липсата на контрол от страна на вещите органи. Почивните станции се разпадат, а по бреговете на езерото никнат незаконни сметища. На фона на отсъствието на контрол идват и корпоративни интереси за създаването на ВЕИ мощности в област Силистра, които да доунищожат местната флора и фауна и да сложат кръст на всякаква възможност за туризъм в региона.

Подробности можете да чуете в прикаченото видео

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1991 г. в този хотел става жестоко убийство. 26 години по-късно скелетът на убитата е открит в шахта!

Историята на Росица, чийто скелет през 2017 година бе открит в подземието на хотел „Смолян“. Разследването на едно от най-мистериозните убийства в България приключва без обвиняем, 27 години след извършване на деянието. Въпреки изтеклата давност, разследващите направиха всичко възможно да се разплете зверското деяние.

На 30 август 2017 г. в подземията на хотел „Смолян“ бе открит човешки скелет. При демонтаж на аспирацията строителни работници откриват скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До него бяха намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко месеца по-късно вече се знаеше със сигурност, че костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова.

Жената е починала от удушване, но убиецът й така и не е открит. Една от версиите бе, че убиецът е нейният приятел Величко Башев от кърджалийското село Падина, не се потвърди. Факт е обаче, че Росица често плувала в басейна на хотел „Смолян“, където най-вероятно е станало и убийството.

По време на разследването бяха разпитани десетки свидетели. Проверени бяха всички книги и дневниците на гостите в хотела от основаването му през 1983 г., списъците на персонала, работил през годините, като много от хората вече са покойници. Проверени са заповеди, докладни и много други материали. Огромната по обем работа така и не довела до конкретен извършител. Година и пет месеца след намирането на злокобната находка, Окръжна прокуратура Смолян прекрати разследването. Мотивите бяха, че убийството е извършено от неустановено лице, но в същото време наказателното преследване се изключва и по давност, когато не е възбудено в продължение на двадесет години.

Назначената по досъдебното производство ДНК експертиза установява на почти сто процента вероятност Шинка Димова да е биологична майка. В заключението си назначената тройна съдебно медицинска експертиза излиза със становище, че костите са човешки и са на едно лице. Открито е счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията.

Алкохол, разгулен живот и неангажираност към работа и семейство. Това откриват криминалистите от своето разследване. Тъмната страна от живота на убитата жена излезе наяве 26 години след смъртта й.

Росица е родена на 28 март 1960 година в лъкинското село Борово. Дребна, слаба млада жена, с руси коси. След като завършила училище тя започнала работа на автогарата в Лъки. Там се запознала и с Величко Башев. Любовта им била голяма, но хвърлила в смут родителите на момичето. Двамата влюбени напуснали Лъки, а Росица прекъснала връзката с родителите си. Първоначално живеели в Мадан, но после се преместили в Смолян. Росица не работела, рядко ходела при близките си в Борово. Хората си спомнят за нея, че много пушела и пиела непрекъснато кафета. 

Прелом в живота й настъпил през 1988 година след като по време на бременност е покосена от инсулт, ражда мъртъв плод и получава натравяне на кръвта. За да се справи със следите от инсулта тя започнала често да посещава басейна в хотел „Смолян“. Започнала да пие често и в големи количества. Алкохолът отключил тежки психични проблеми. Росица станала агресивна, буйствала, псувала. Макар и да се подложила на лечение, тя не се отказала от чашката. Неведнъж се е налагало приятелят й Величко и нейни познати да я прибират от заведенията. Любимите й места за пийване били хотел „Смолян“, бира-скарата над болницата, барчето над 7-мо училище. Наред с проблемите с алкохола настъпил и разрив между нея и мъжът й. Скандалите започнали да стават твърде чести, дори и на обществени места.

Така се стига до фаталният ден, в който Росица изчезва. На 7 ноември (четвъртък) 1991 година 35-годишният тогава Величко последно видял приятелката си на автогарата в Смолян, където работел. Тя му съобщила, че смята да отиде при близките си в лъкинското село Борово. Мъжът й дал пари за билет, а Росица напуснала района на автогарата. От тогава никой не я е виждал. Освен убиецът … Ден по-рано жената говорила по телефона с майка си. Поръчала да й направи от любимите баница и пататник. Но младата жена не стигнала до родното си село, не успяла и да опита и от майчината гозба. Следите й от автогарата се загубили напълно. Няколко дни по-късно в понеделник, Величко подал сигнал в полицията в Смолян за изчезването на приятелката си. Майката Шинка направила същото и жената е обявена за издирване.

До април 2017 година 86-годишната тогава леля Шинка (днес покойница) се надявала, че Росица е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Болката й е изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 26 години в търсене на детето „Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето. Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „ Да знаете какви хубави кандидати имаше тук. Идваше си, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница. Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. 

Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, разказа жената. „Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, плачеше почернената майка и шептеше: „Свърши вече, нищо не може да се направи“.

Източник: otzvuk.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Експресът София-Пловдив пътува за 2 часа и 20 минути през 1938 година

Кадър от завода на FIAT в Италия, произвеждащ вагони като тези, ползвани по линията София-Пловдив.

Влакът е спрян през социализма, тъй като е бил удобен само за богатите. Подобрение в скоростта на една от най-важните за страна ж.п. връзки за 80 години почти няма.

Експресен влак е правил редовни курсове по линията София – Пловдив за 2 часа и 20 минути още през 1938 г. Железопътният транспорт в България е бил основният в страната дълго време, преди да започне по-масовото използване на автомобили или – за бизнеса – камиони по пътната мрежа.Линията се е изпълнявала от луксозни италиански дизелови мотриси FIAT, но не е имала успешна съдба и с известни прекъсвания е прекратена от комунистическата власт през 1950 г.

Историята започва в края на 1937 година, когато правителството планира връзка от София до пристанището в Лом, за свързване с експресния параход до Виена, пишат в няколко свои статии историците на БДЖ инж. Димитър Деянов и инж. Стефан Деянов. Събирането на оферти обаче не преминава леко и истинска дизелова мотриса пристига чак през 1938 г.. Тя обаче не успява да работи по линията до Лом, тъй като параходната връзка е прекратена. Затова се взема решение да се установи редовна експресна линия София – Пловдив. Дизеловият влак изминава разстоянието за рекордните тогава 2 часа и 20 минути.

За нещастие малко след старта на линията, тя е спряна поради инцидент на днешната гара Септември. Тя е възстановена през 1942 г. и отново с известни прекъсвания функционира до 1950 г. Тогава установената комунистическа власт решава, че тъй като цялото общество трябва да е изравнено, не може да съществува луксозен влак за по-заможни българи и линията е спряна.

Така за целия социалистически период е прекратено развитието на бързото движение с влак между двата най-големи български града. Чак в последните години има подобрение и след последните ремонти експресът София – Пловдив пътува за около 2 часа. Бързите влакове към 2018 година пътуват средно по 2 часа и 30 минути, според актуална справка в официалния сайт на БДЖ.

Мотрисата, която е обслужвала линията Септември-Добринище. Изведена от употреба някъде през късните 70 или 80-те години. Снимка: Гергин Борисов

Самата мотриса FIAT е с луксозни седалки. Оборудвана е с кухня, бюфет, специални масички, тоалетни и др. екстри. Имало е първа и втора класа. Влакът достига 135 км/ч. Линията е наречена „Тракия Експрес“.

Първият влак е пуснат за движение на 1 септември 1938 г. Цените са били същите, като на бързия влак с добавка за запазено място, като изрично се упоменава, че няма да се продават повече билети от седящите места, съобщава пловдивската преса. Според първоначалното разписание влакът от София е тръгвал в 12 часа по обяд и е пристигал в Пловдив в 14:56. В обратна посока е тръгвал в 20:15 от Пловдив и е пристигал в София в 23:18. Спирал е в Пазарджик, Сараньово (днешният Септември) и Костенец. В следващите курсове скоростта е повишена и курсът е вземан не за 3 часа, а за 2 часа и 20 минути. По същото време пътническият влак е пътувал около 4 часа и половина.

Източник:Капана.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Тишо, бившият съпруг на Венета Райкова? Ето какво се случва снего днес

Бившият съпруг на Венета Райкова – Тихомир Георгиев, изуми всички с външния си вид днес. Когато двамата бяха семейство, Тишо беше строен и поддържан, но изглежда, че в последните години се е занемарил значително.

Скорошна снимка показва, че бившият мъж на тв водещата, който е и баща на детето й, изглежда значително по-възрастен – поне с 10 години над реалната си възраст. Тихомир вече има видимо коремче и е оплешивял драстично. За да прикрие липсата на коса, той е обръснал главата си нула номер.

Миналата седмица Тихомир е бил засечен от папараци в центъра на София, докато си купува храна. Той е напуснал магазинче за бързи закуски с 2 сока и кроасани, пише „Уикенд“.

Откакто се разведе с Венета Райкова преди 3 години, Тишо не е афиширал сериозна връзка с друга жена. Същото важи и за самата Венета, която също не се е показвала публично с нов мъж. „Той все още е първият, на когото звъня, когато ми се случи нещо хубаво или лошо. Никога не сме си изневерявали, просто рутината уби брака ни,“ е споделяла Венета през годините.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1972 г. като студент, Путин работи рамо до рамо с българите в Коми

През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. 

По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.

Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.

В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:

„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. 

Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“

Източник:ccokimi.ru

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво се случи с майстор Караджов oт Бригада Нов Дом? Вижте къде е и как изглежда днес!

След като умелият Влади Караджов напусна последния сезон на „Бригада Нов дом“, зрителите бързо се адаптираха към новото лице на шоуто, Калин Евтимов, който е познат от осмия сезон на „Фермата“. 

Въпреки това, много се чудят какво прави любимият на всички „домашен майстор“ в момента. Ето какво научихме!

Оказва се, че Влади Караджов живее отлично, което личи от снимките, които споделя в социалните мрежи. 

Той и съпругата му Цветелина Димитрова в момента се наслаждават на слънце, пясък и лукс в една от най-престижните дестинации в света – Коста Рика.

Тази екзотична ваканция определено е скъпо удоволствие, като оценките сочат, че майсторът е похарчил поне 15 000 лева. Изглежда, че след напускането на шоуто професионалният му път върви нагоре – според „България Днес“, той печели значително повече, отколкото когато беше на телевизионния екран.

Но не само професионалният му живот процъфтява – и в личен план всичко изглежда прекрасно! 

На снимките Влади и Цветелина се усмихват щастливо и изглеждат влюбени като в първите си дни. Явно животът му след „Бригада Нов дом“ му донесе много радости!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ