Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


На 64-годишна възраст почина певицата Ваня Костова. Тъжната вест потвърдиха източници на Нова тв. Към момента причините за трагичната кончина на обичаната от всички българи певица не са известни. Преди 14 години Ваня Костова успя да пребори рак на гърдата. Коварната болест я сполетя навръх 50-годишния й юбилей.“Оказа се, че наистина едно злото не идва само. Така беше и с мен. Когато открих бучката, преживявах нещо не по-малко трагично. Месец преди това бях изгубила една закъсняла любов. А любовта е безмислостна, особено на тази възраст. Болката е егоистична - буквално те поглъща и не виждаш нищо около себе си. Синът ми Боян беше в много тежка сесия и имаше нужда от моите грижи, но кой да го забележи. Аз бях заета с нещо по-важно – да стоя на тъмно и да мисля. От сутрин до вечер се молех да умра”, сподели тогава тя.Коя е Ваня Костова?

Ваня Костова е родена на 18 април 1957 г. в Димитровград. Малко са певиците в България, които така всеотдайно вярват в безкрайната сила на песента. Рожба на бригадирското движение, тя прекарва детството си в Родопите, а завършва английската гимназия в Бургас, където родителите й се установяват в края на 60-те.Ваня винаги е изпитвала трудност да съчетава пеенето с реалните житейски норми. Още като ученичка е изключена два пъти, защото пее в нощните програми на увеселителните заведения в Бургас и Слънчев бряг.

След като завършва Естрадния отдел в Музикалната академия в класа на Георги Кордов започва професионалната си дейност във вокална група "Тоника СВ" през 1980, като с отличните си гласови възможности и индивидуален маниер на изпълнение до голяма степен определя нейния облик.Шлагерите следват един след друг, но в отношенията й с колегите скоро настъпва разрив. Остранена от групата и останала без софийско жителство, Ваня изпада в безизходица, от която я спасява предложението на Управлението на транспортните войски и постъпва през 1986 като солистка на ансамбъл "Магистрали, където работи и Стефан Диомов.

В края на 80-те продължава кариерата си като солистка. В репертоара й са включени лирични песни, драматични балади, песни на народите и български народни песни. Сред популярните са "Рождество", "Звезда", Конче мое", "Вишна".


През 90-те изнася десетки благотворителни концерти из цялата страна и преживява щастливи мигове с възродената "Фамилия Тоника".Нейната песен "Звезди в моята нощ" по стихове на Петя Дубарова получава І награда на "Бургас и морето" - 1998. Мечтата й е да издаде албум с песни по стихове на Петя Дубарова, които събира над 10 години. През 2001 отново се отделя от Тоника.

Следват две самостоятелни турнета в Канада и САЩ, където изнася десетки концерти пред зажаднелите за красива българска музика родни емигранти.

През 2004 печели първата награда на фестивала "Пирин фолк" в Банско в дует със сина си Боян, а през 2005 прави турне в Австралия и Нова Зенландия, където представи своите неповторими шлагери. На 30 юни 2008 Ваня Костова отбеляза 25-годишнината на самостоятелната си кариера на сцената с голям концерт в любимата си зала "България".



Слави Трифонов дава огромни суми за благотворителност, но не го афишира

Новоизлюпеният политик Слави Трифонов прави множество дарения, но никога не си позволява да си прави реклама с тях. Дълбоко в себе си той крие една много състрадателна душа, която малцина познават.

Преди 3 години например, Слави не взе нито стотинка от концерта си в Лондон. Той дари събраните между 2 и 4 млн. лв. за деца с увреждания, припомня Ко4.Това обаче далеч не в всичко, което шоуменът прави благотворително. Преди 6 години той удари истински рекорд по дарения за църкви и храмове, като дари 1 млн. лв. Слави и екипът му са сред хората, застъпили се за българските медици в Либия преди почти 20 години.Миналата година пък, макар телевизията му да не му носи почти никакви приходи, дари 100 000 лв. на Александровска болница.

През 2018 г. Слави се застъпи за пловдивския лекар Иван Димитров, застрелял циганин, влязъл в имота му да краде.

Всичко това показва едно друго, по-различно лице на Слави Трифонов. Именно за него ще гласуват и през лятото.

През 2018, когато Слави Трифонов осъди „Господари на ефира“ за 13 хиляди 38 лева и 25 стотинки за нарушаване на авторското право по отношение на „Шоуто на Слави Трифонов“, той отново дари парите за семейства в нужда.С дарените от Слави средства КЗПД закупи хранителни продукти, които се предоставят на социално слаби хора с увреждания.

В Добрич бяха подкрепени основно семейства на деца и младежи с увреждания.

„Аз отговарям за Добрич и имах честта да съм част от доброто”, сподели Тодорова. Продуктите са донесени от зам.-председател на конфедерацията от Варна. Помагали са й и двама млади хора от Добрич – Мартин и Йорданка. Благодаря на Слави Трифонов, че ни даде възможност да внесем мъничко радост в сърцата на тези хора, каза още Камелия Тодорова.Неотдавна майките от инициативата „Системата ни убива” бяха отличени с наградата “Човек на годината 2018” на Българския Хелзинкски комитет.



Много обиди и критики понася Слави Трифонов след решението си да върне мандата за съставяне на правителство на президента Румен Радев.


Лидерът на „Има такъв народ“ е категоричен, че няма да плюе на себе си и на българите, гласували за него, като направи кабинет със старите и проядени от корупция лица.Трифонов заяви, че в една истинска демокрация няма нищо по-нормално от изборите и той не се страхува от нови такива. Защото в крайна сметка суверенът е този, който ще определи тези, които ще го ръководят – от първия до последния народен представител.


Решението на Слави Трифонов може да е безумно за едни, но е напълно правилно за истинските представители на интелигенцията като Петър Волгин, Нешка Робева и много други. Голямата треньорка на България е убедена, че именно Дългия ще застане начело на държавата с еднопартийно управление, спомняйки си пророчеството на Ванга


„Навремето Ванга ми каза, че висок мъж, който се занимава с телевизия, ще спаси страната ни, но тогава аз се подлъгах, че този мъж е Николай Бареков. Затова и приех да участвам в партията му, за което дълбоко съжалявам и до днес.


Сега си давам сметка, че този човек е Слави Трифонов и да – напълно подкрепям решението му да откаже да сформира кабинет при сегашното положение.


Вярвам и съм убедена като Ванга, че развитието на селското стопанство, възраждането на земеделието у нас е това, което ще ни помогне във време на огромна криза“, споделя Нешка Робева.


Тя е омерзена от факта, че малкият бизнес в България е ликвидиран отдавна, а средният е оставен на самотек и всячески се опитват да го унищожат, пише plovdiv24.bg.


„Да се дадат на хората заеми, да се създадат условия за развитие на селското стопанство, с което преди години България беше на първо място в цяла Европа, че и света. Това трябва да се направи и ще стане. Защото Ванга го видя и защото имаме златна плодородна земя, която е грехота да загърбваме“, казва Робева.


След безумните 32 години преход, невиждан нийде по света, България най-после ще бъде в сигурни ръце, категоричен е Слави Трифонов. Лидерът на „Има такъв народ“ е убеден – държавата отива в ръцете на хора като президента Румен Радев – кадърни, можещи и достойни.


Шоуменът продължава да бъде твърд в позициите си, а именно, че той лично няма да участва в управлението на страната. А за постове като премиер или министър и дума не може да става. Сформирал е партията си, за да даде път на образовани и квалифицирани в областта кадри.


Слави Трифонов гледа с омерзение и насмешка на клеветите по негов адрес и слуховете, че играе вързано с ДПС и Бойко Борисов. Тези дни някои твърдяха, че затова е върнал мандата на държавния глава и е отказал да състави кабинет.


„Много неща чухте и още много ще чуете – и за мен, и за представителите на ИТН. Това е нещо съвсем нормално като се има предвид, че крадците и корумпираните мишки в момента треперят за оцеляването си.


Но не за физическото си оцеляване, а за онова в затворническата килия, където им е мястото. И където много скоро ще отидат. Още при следващите избори. Защото такива ще има.


Избори ТРЯБВА да има, докато в парламента наистина не останат единствено качествени хора. Тези хора ще ръководят страната и ще донесат възмездие за онези, които фалираха държавата“, казва Слави Трифонов. А знаем, че той е човек, който държи на думата си.

Източник: Портал 21



Русия ще удари здраво българския туризъм в отговор на шпионските скандали, в които бяха забъркани сънародници на Путин от родните власти. Това довери пред "Марица" представител на един от големите родни туроператори. Фирмата му води ежегодно хиляди руснаци на Слънчев бряг.

Очаква се руските туроператори  да отменят масово резервациите за българското Черноморие по нареждане "отгоре". По традиция у нас почиват предимно представителите на държавната администрация.

Русия вече е отменила резервациите и за турските курорти, където реват на умряло и се готвят за фалити. Официалната причина е бушуващият там КОВИД, но мнозина съзират политическо решение.

Родният туроператор очаква до дни повторение и за български пазар. Руснаците са кръвно обидени на обвиненията в шпиониране и взривяване на военни заводи. Телевизия в Москва дори съобщи, че можем да попаднем в черен списък с неприятелските им страни.

"Очаквам масово фалити по морето", довери източникът на "Марица", "С колеги негласно сме се разбрали да не отваряме 3-зведните хотели в Слънчев бряг това лято.



При отварянето на бойната машина на мястото на водача са намерени останките на младши лейтенант танкист. Той имаше пистолет с един патрон и бележник, а в бележника имаше карта, снимка на приятелката му и писмо с текст който ще Ви просълзи:

25 октомври 1941 г. "Здравей, Варя! Не, няма да се срещнем с теб. Вчера по обяд разбихме поредната колона на Хитлер. Фашистки снаряд проби страничната броня и избухна вътре. Докато бях с танка в гората, Василий умря.

Раната ми е жестока и тежка. Погребах Василий Орлов в брезова горичка. Василий умря, като нямаше време да ми каже нито една дума, не предаде нищо на красивата си Зоуи и русокосата Маша, която приличаше на глухарче в пух.

Така един от трите танка остана. По тъмно бях в гората. Нощта премина в агония, загуби се много кръв. Сега по някаква причина болката, която изгаря през целия гръден кош, утихна и в душата е тиха.

Жалко е, че не направихме всичко. Но направихме всичко възможно. Нашите другари ще гонят врага, който не трябва да ходи из нашите полета и гори.

Никога нямаше да живея такъв живот, ако не беше ти, Варя. Винаги си ми помагала: на Халхин Гол и тук. Вероятно в края на краищата, който обича, е по-мил към хората.

Благодаря, скъпа! Човек остарява а небето е вечно младо, като очите ти, които можеш само да гледаш и да се възхищаваш. Те никога няма да остареят, никога няма да избледнеят.

Времето ще отмине, хората ще лекуват раните, хората ще строят нови градове, ще отглеждат нови градини. Ще дойде друг живот, ще се пеят други песни.

Но никога не забравяйте песента за нас, за трите танкиста. Ще имате красиви деца, пак ще обичате.

И аз съм щастлив, че ви оставям с голяма любов към вас.Вашият Иван Колосов "



На това прекрасно дете ще пожелая всеки ден от живота му да бъде като неразказана приказка, в която винаги добротата побеждава, а старанието се отплаща богато.

Честит рожден ден, мило дете!

Бъди героят, все така упорит и истински отличник, не само в училище, а и в живота!

Когато пораснеш не забравяй да запазиш най-големите си фантазии и да ги изпълняваш. Защото невъзможно днес, става възможно утре. Изпълнявай своите мечти по детски, да вярваш в тях до последно и никога да не се отклоняваш от верния път!

Честит рожден ден, дете!

Пожелавам ти да сбъднеш всичките си детски мечти, да запазиш най-детското в себе си за цял живот - вярата, любовта, усмивката!Нека приказките за теб никога не свършват, винаги да бъдеш едно усмихнато и лъчезарно дете!



Родителите на 2-годишния Дилън взели тежкото решение да изключат жизнеподържащата апаратура от своя тежко болен син. Лекарите ги убедили, че не може да се направи нищо повече за техния син, който бил в кома.

Но момченцето неочаквано се пробудило и започнало да се бори за живота си, съобщава Mirror, цитиран от Блиц. Дилън попаднал в болница заради проблеми с дишането.

Лекарите го диагностицирали с белодробна грануломатоза и назначили лечение, което подобрило състоянието на бебето.

Междувременно Дилън получил инфекция, която провокирала бактериална пневмония, състоянието му се влошило и той изпаднал в кома.

„Точно на Разпети петък ни казаха, че всичко изглежда прекалено зле и няма повече да си върнем Дилън“, казва майката на момченцето.  Цялото семейство на умиращото дете дошла в болницата, за да се прости с него. След това изключили апаратурата на Силън и позволили на родителите да останат край него, тъй като можел да умре във всяка една минута.„През цялото това време разговаряхме с него, пеехме му, прощавахме се“, казва Кери, майката на момченцето.  Но то не умряло. На следващия ден показателите на Дилън неочаквано се подобрили и той се пробудил.

Дилън се оказал истински борец. Той останал още половин месец в болницата и накрая се прибрал вкъщи.

Оттогава са минали вече две години и днес, гледайки Дилън човек трудно би повярвал, че някога животът му е висял на косъм. А родителите му са убедени, че са станали свидетели на Великденско чудо.



Първи май 1986 година. Стотици хиляди българи отбелязват в София Празника на труда с традиционен парад пред комунистическите ръководители на страната. Манифестиращите не знаят, че само четири дни по-рано, на 26 април 1986 г., пожар в Чернобил е предизвикал най-тежката ядрена авария в света.

На 1 май радиационният облак достига България. Дъждът, който вали над парада, е силно радиоактивен, но на трибуната сякаш не осъзнават опасността във въздуха.

След аварията в Чернобил войниците в Българската армия са хранени с военните запаси, а заповед за това идва почти веднага след инцидента от министъра на народната отбрана генерал Добри Джуров.

Без обяснения защо на командния състав се разпорежда да преустанови храненето на наборната войска с пресни зеленчуци – марули, спанак, лук, чесън. Забраняват се млякото и прясното сирене, разказа в интервю за Радио Стара Загора генерал Димитър Димитров, бивш командир на Втора тунджанска лека пехотна бригада в града. По време на ядрената катастрофа, която стана отново актуална покрай хитовия сериал на HBO „Чернобил“, той е началник-щаб на 49 полк в Симеоновград.

Освен това от София е разпоредено войниците да не сядат и да не лягат по земята и тревата на открито. Обичайното замерване на радиацията, което по това време се извършва във всяко поделение на 8 часа, става на 4 часа, гласи още заповедта на генерал Джуров.

„Официално никой не ни каза причината за тази заповед. Но офицерите бързо се досетихме каква може да е с тази точка за промяна на честотата на замерване на радиацията. В България към този момент имаше 273 пункта за замерване на радиацията, което ставаше 3 пъти на ден по принцип“, споделя генерал Димитров.

По думите му при замерванията отначало не е имало нищо тревожно – до около 1 май. След това обаче пунктовете са започнали да отчитат на определени места радиация.

„Около седмица мерихме на 4 часа. В началото нямаше нищо, но после явно облакът беше достигнал страната ни. Заповядаха ни да мерим на 2 часа. А на 2 часа по плана за бойна готовност се мери, когато има опасност от военна агресия или вече има започнати бойни действия“, разказва генералът.

„Приборът за измерване се вади от машината и се замерва по земята. На ниво 15-20 сантиметра от земята радиация има. Но когато уредът се вдигне, например на половин метър и нагоре, е чисто – това значи, че тя е паднала долу. Свали я дъждът, иначе щеше да си мине облакът през България и нямаше вероятно да има нищо“, смята генералът.

Официалното съобщение за аварията в Чернобилската електроцентрала пристига близо месец по-късно.

„Ние правихме всичко необходимо, за да бъде войската запазена. А вече чрез нас тази информация до голяма степен се получи сред цивилното население“, разказа спомените си за събитията генерал Димитров.

Ето и фактите в цифри. На 26 април преди 35 години в 01:23 часа реактор номер 4 на централата, намираща се на около 100 километра от Киев, се взривява по време на тестване на самозахранваща система за сигурност. Изразено в цифри, измерението на тази катастрофа е следното:

10 – толкова дни продължи да гори ядреното гориво след взрива, при което в атмосферата бяха изхвърлени радиоактивни елементи. Според някои оценки те са замърсили до три четвърти от Европа, но най-вече пострадаха Украйна, Беларус и Русия.

14 – на тази дата през май 1986 г. съветският лидер Михаил Горбачов за първи път публично говори за случилото се, след като съветските власти се опитват да укрият какво е станало в централата.

116 000 – това е броят на евакуираните през 1986 г. от зоната около централата.

230 000 – още толкова души са евакуирани в идните години. 

600 000 е броят на ликвидаторите на последиците от катастрофата, които са изпратени на място със слаба или почти никаква защита.

100 000 – според Грийнпийс толкова са смъртните случаи, предизвикани от катастрофата към 2006 г. Научният комитет на ООН обаче признава официално само тридесетина починали сред работниците и пожарникарите в резултат на високата радиация веднага след експлозията.

2000 – до декември на тази година АЕЦ „Чернобил“ продължава да произвежда електричество. Тогава последният действащ реактор е спрян под натиска на Запада.

2,1 – толкова милиарда евро, финансирани от международната общност, са вложени в изграждането на гигантски стоманен саркофаг. Той беше поставен в края на 2016 г. над четвърти реактор на централата и въведен в експлоатация през 2019 г., за да не изтича радиация оттам.

24 000 – след толкова години властите смятат, че хората ще могат да живеят в пълна безопасност в зоната на Чернобил. Но въпреки това мястото привлича все повече туристи, а Киев иска да го впише в световното културно наследство на ЮНЕСКО. Поради почти пълната липса на човешка дейност в района там изобилстват флората и фауната./Ретро.бг/



Този текст предивзика лавина от коментари из интернет пространството и социалните мрежи.Ето защо:

Младите трябва да подкрепим Бойко Борисов и кабинетът му, защото те са единствената алтернатива за доближаване поне малко до западният свят!

Аз съм от малкото български деца които имат възможности и съм обиколила много държави по света! Мога да ви кажа, че сме много назад, но в сравнение с това което ми е разказвал баща ми за комунизмът и това което виждам да се прави сега, мисля, че сме на прав път!И точно когато се е намерил някой с по-модерно мислене като Бойко Борисов, веднага непросветените за западът хора искат неговата оставка!

Както е известно, мерките на правителството срещу коронавируса сринаха доходите на всички хора на изкуството в България.

Певците и музикантите като Орхан Мурад и Сузанита останаха без участия за месеци, тъй като кръчмите и дискотеките бяха затворени.

Това явно не им е повлияло и те харесват настоящото управление.

Източник: DayliStandart



На 2 август 1941 г. мерачът Яков Колчак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Сражава се в 680-и пехотен полк на 169-а пехотна дивизия на 18-та армия на Южния фронт и става първият артилерист, който получава тази награда.

„Достоен е за званието Герой на Съветския съюз. Той се бори, докато оръдието му не беше смазано от танк“, се казва в резолюцията на командира на 18-та армия Андрей Смирнов, пише „Российская газета“.Държавен каталог на Музейния фонд на Руската федерация/Свободни източници

Яков Колчак извършва подвига си на 13 юли 1941 г. в битка край село Филяновка, Хмелницка област. Разчетът трябва да спре вражеска колона, следвана от леките унгарски танкове „Толди I“. Артилеристите успяват да ги пуснат на 150 метра. След това врагът се натъква на неприятна изненада.

Още от първия изстрел съветските „четиридесет и петици“ унищожават един от танковете.

Яков Колчак

Тогава вторият пламва.

Осъзнал се, врагът открива ответен огън и унищожава почти целия разчет. Оръдията също пострадват, но оцелелият Колчак продължава битката сам. Той трябва самостоятелно да носи снаряди към оръдието, да зарежда и да го насочва към целта. Освен това се налага да се прицелва със счупен мерник.

Яков Колчак унищожава още два танка с пряк огън. Битката продължава около час. В резултат на това единственият оцелял от оръдейния разчет е тежко контузен и ранен.

Прави впечатление, че по-късно тези събития са описани от двете страни. На тях става свидетел военният кореспондент Сергей Борзенко, който издава книгата „Животът по време на война“. Също за битката при Филяновка се споменава в книгата „Унгарска стомана“.

Вижте още:Афганистанец разкри – ние бяхме 500, а руснаците само петима

Източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ



2365 милиардери в света са увеличили богатството си с четири трилиона долара между 18 март 2020 и 18 март 2021 г., което е ръст от 54%. Общо сега милиардерите притежават невъобразимата сума от 12,39 трилиона долара, става ясно от ново проучване на близкия до левите американски Институт за политически изследвания (IPS). 


Само най-богатите 20 милиардери са увеличили богатството си със 742 млрд. долара в рамките на една година. Сред милиардерите, чието богатство е нараснало най-много, са китайски и американски предприемачи.



Заедно с "Конкорд", Ту-144 е един от двата свръхзвукови пътнически самолети, пуснати в експлоатация. Първият му полет е направен на 31 декември 1969 г., месец по-рано от този на "европееца"
.

Поради високата си цена и нерентабилност Ту-144 е изоставен. Самолетът обаче се използва от НАСА за свръхзвукови изследователски цели. Американците предпочитат съветската разработка пред европейската, тъй като развива по-високи скорости: 2300 км/ч срещу 2150 км/ч.

Когато съветският конкурент на Конкорд се появява на авиошоуто в Париж през 1971 г., всички остават впечатлени. В състезанието за създаване на свръхзвуков пътнически самолет Русия излиза едни гърди напред пред САЩ. Тогавашният френски президент Жорж Помпиду го нарича „красива машина“. Дори създателите на Конкорд са категорични, че руската версия е по-тиха и чиста.

Така съветският Туполев Ту-144 си печели прякора Конкордски. Той бил доста по екзотичен и мистериозен от своя предшественик и се появил в най-подходящото време – в същата година СССР успява да прати първата си сонда на Марс и да изстреля първата си космическа станция. Те се намирали в перфектната позиция да победят САЩ в надпреварата за свръхзвуковия самолет. Но подобно на много други случаи в руската история, съвкупност от недостатъци и лош късмет превръща Конкордски в един от най-големите провали на гражданската авиация.

Въпреки че Конкорд е самолетът, който си печели място в историята, Ту-144 го побеждава във въздуха два пъти – при първия си полет на 31 декември 1968 година (Конкорд излита два месеца по-късно) и когато постига първият си свръхзвуков полет през юни 1969 г., изпреварвайки конкурента с цели 4 месеца.

Това не били малки победи, макар че американците били извън състезанието, тъй като  Конгресът отменя финансирането за подобна програма на Боинг през 1971 година.

Всички усилия били положени да се засенчи Конкорд.

„Развитието започна в разгара на съперничеството между две политически системи,  казва Илия Гринберг, експерт по съветска авиация пред CNN. - Очакванията били високи. Целият Съветски съюз бил горд с Ту-144 и всички граждани знаели, че е по-добър от Конкорд. А и беше толкова красив!“

И двата самолета били доста напреднали за времето си, а приликата между тях години наред подклаждала историите за шпиони. Но по думите на Гринберг, дизайнът на Туполев не е в резултат на шпионаж.

„Въпреки че имат подобен вид, двата самолета са много различни и с различни аспекти. Външната прилика се базира на функционални параметри и необходими критерии. Разбира се, някои линии може и да са взаимствани от конкурента“, обяснява той.

Конкордски бил по-голям и по-бърз от Конкорд. Имал си и своите „канарчета“ - малки крила, точно зад пилотската кабина, които осигурявали допълнително повдигане и по-голям контрол при ниски скорости.

След като приковава погледите на авиошоуто в Париж през 1971 година, Конкордски го прави отново през 1973 г. Но този път не с триумф, а с трагедия.

Съперниците отново били в битка – Конкорд завършва демонстрацията си първи, без да направи и минимална грешка. Пилотите на Туполев обаче са подготвили още по-дръзка програма с много обрати, които се оказват фатални.

По време на смелият полет машината се чупи и разбива, убивайки шестимата души екипаж и осем обикновени граждани на земята.

Според една теория на конспирацията, Конкордски се разбива, защото рязко се опитва да избегне сблъсък с френския самолет Мираж, който искал да му направи снимка. Гринберг бързо опровергава това твърдение: „Мираж нямаше нищо общо с катастрофата. Той бе използван, за да се отклони вниманието от истинската причина, а именно – драстичните маневри на Ту-144, които надхвърлиха допустимите граници.“

Кадри на последните минути на Конкордски във въздуха показват, че руснаците искали да покажат, че техният самолет е доста „по-секси от консервативния Конкорд“. В последните минути се вижда, как Туполев лети с носа към земята, навярно в опит да се запалят отказалите му двигатели. Крилата не издържат на толкова много напрежение и се откъсват.Съветската програма за свръхзвуков самолет била отложена с 4 години след катастрофата, позволявайки на Конкорд да излезе на пазара първи. Но инцидентът не накарал властите да решат, че самолетът имал нужда от още тестване.

„Политически приоритет било Запада да се задмине, независимо от всичко, и това очевидно изиграва лоша шега на Ту-144, тъй като инженерите предпочетоха да бързат, вместо да обърнат повече внимание на машината си“, заявява Гринберг.

Когато най-накрая качва пътници през 1977 година, Ту-144 се оказва тесен, лесно чуплив и непоносимо шумен, тъй като за разлика от Конкорд, той можел да поддържа свръхзвукова скорост с технология, използвана само от военните самолети.

„Полетът с Ту-144 не беше за онези с чувствителен слух“, пише Джонатан Гланси в книгата си „Конкорд“.

Аерофлотът използва машината за двучасовия си полет от Москва до Алмати всяка седмица. Но още в самото начало, бордът му бил наполовина празен, а по-късно, самолетът превозвал повече товари и поща, отколкото пътници. След шест месеца, линията била закрита.

Ту-144 има кратък живот във въздуха. Изпълнява само 55 полета, през които често се включват аларми, които не могат да бъдат изключени, налягането в кабината намалява или двигателите отказват.

Повечето аварии се случват във въздуха, по време на полет. А на борда, заради шума, пътниците можели да общуват само с писмени бележки.

Проблемите с машината били толкова много, че към края на краткия си живот, той трябвало да излита само след обстоен преглед на създателя си – Алексей Туполев.

На 23 май 1978 година се случва поредния фатален инцидент. Ту-144 се запалва. По време на аварийното кацане, двама от бордовите инженери са убити. Конкордски губи правото да превозва пътници, но неговият край се крие другаде – той официално губи и интереса и финансирането си от държавата. Без достатъчно пари, производството на самолетите спира.

Само 17 машини, включително и прототипите, са излезли от завода. Когато през 1984 година всичко за Ту-144 приключва, повечето от тях са нарязани за скрап.

Но през 1999 година, Конкордски се съживява за последен път благодарение на НАСА, която подписва тригодишна сделка с Русия за проучване на свръхзвуковите полети. В тестовете експертите използват последния Ту-144, който някога е бил построен. Той прекарал едва 82 часа във въздуха.

Туполев дълго време мислил дали да не започне работа по Ту-244, но се отказал. Самият Конкорд полетял за последно през 2003 година. Той бил изоставен заради фаталния инцидент, убил 113 души край Париж, недалеч от мястото, където пада и Конкордски.

Вижте още:През 1964 г. БГА „Балкан“ осъществява първия презокеански полет

Източник:www.dnes.bg



8-годишният син на убития в катастрофа журналист Милен Цветков – Боян, трогна днес с колаж на баща си и с мило послание към него. Малкото момче, което е копие на известния си татко, публикува във фейсбук страницата „Питай ме“, създадена заедно с Даниел Петканов, своя фотография, както и такава на баща си, придружена с кратък надпис „Едно сърце“, като сърцето е под формата на черен емотикон.

За близо половин час посланието събра стотици лайкове и десетки коментари в памет на Милен Цветков, който загуби живота си точно преди година навръх Великден.

„Милото, Тати ще е винаги до теб и ще те пази! И знай, че тати ще е горд с теб! А ти слънчице, бъди здрав и много щастлив!“, пишат приятели на семейството на журналиста.Други са възмутени, че все още няма осъден за трагедията. „Срам ме е от теб заради нашето правосъдие!“

„Бог да прости, твоя Татко! Той винаги ще бъде твоята невидима помощ и ще те води за ръка към доброто в света“, „Тати ще се гордее много с теб миличък“, „Прекрасно дете ти си смело и силно дете като тати ! Бъди Блогословено! Всички се гордеем с теб и те обичаме! Малко слънчице!“, „Твоят татко никога няма да бъде забравен, ти си негово достойно продължение, Господ да те благослови“, са част от посланията към малкия и вечно усмихнат Боян.



Въоръжени и маскирани са атакували специализиран автомобил, който инкасирал пари от заведение, в близост до автомагистрала „Струма”,съобщи НОВА ТВ.

По информация на телевизията отмъкнатата сума е между 400 000 и 500 000 лева. Инкасо автомобилът е събирал пари от ресторант за бързо хранене. Нападателите са били четирима в две коли, за които се предполага, че са с крадени номера. Предварително са чакали на мястото край магистралата инкасото да спре.Служителите в инкасо автомобила са били двама, единият от тях е с наранявания в областта на лицето. След грабежа нападателите са избягали в посока Дупница.

На брифинг стана ясно, че сигналът за нападението е постъпил тази сутрин около 10 ч. Незабавно на място са извършени заградителни и оперативно-издирвателни мероприятия. Текат и процесуално-следствени действия. От обвинението потвърдиха, че нападателите са били четирима. Те са упражнили насилие върху един от служителите на инкасо автомобила. Според директора на полицията в Перник ст. комисар Димитър Попов престъплението е било извършено професионално. Официално откраднатата сума все още не е уточнена, но се предполага, че е около 500 000 лева.

Източник:НОВА ТВ



Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията.

Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…

Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. 

То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.

Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.


Б. Иванов



Бях още дете и не разбирах защо около едно писмо, облепено с шарени марки. Получихме го отворено, мама и тате го четоха тайно, мама плака. Така разбрах и за нейния брат, който още през 70-те бе избягал от България и бе стигнал чак до Лос Анджелис. Не бях чувал нищо за него до момента, докато не дойде този плик в кутията ни.

После разбрах, че вуйчо ми работи в автомобилен завод, има един син на име Петър. Отговорихме, съвсем телеграфно. Не знаехме какво да пишем, да не се издъним в нещо.

Отговор не дойде, но след месец те позвъниха по телефона. Беше посред нощ, майка плачеше и само слушаше. Дадоха ми и на мен да говоря, а аз съненото хлапе не можах да кажа нищо друго освен "Ало". Не бях добре с езиците, освен някакъв лош немски. Весел глас ми каза "Ай ем Пииита от Калфоня", което аз тогава въобще не проумях какво означаваше. Гласът говореше, а аз само повтарях "да" и "по-бавно, бате, по-бавно" сякаш нещо щях да проумея. Чух няколко пъти "Пииита от Калфоня" и това ми се наби в мозъка.Минаха много месеци без никакъв сигнал от вуйчо ми и Пииита.

В началото на пролетта пристигна малък колет, който беше пътувал почти 8 месеца до дома ни. Тоест, 1 месец бе пътувал от от САЩ до България и след това 7 месеца бе стоял в София, отварян, разравян на няколко пъти. Снопче пощенски картички и една дънкова риза, която ми беше малка.

Не можете да си представите емоцията от тази риза, истинска американска дънкова риза. За да мога да я нося, скъсах ръкавите. По-скоро ми стоеше като потник, но се бях научил да свалям мацките. Вървя с впитата риза със скъсаните и вече разръфани ръкави, нося няколко картички и бавно казвам "Ай ем Гошо от Калфоня", на което никоя жена не издържаше.

Така и така не научих нищо съществено за Петър от Калифорния. В детските ми мисли той беше каубоец, който има ферма и оръжие. Вероятно той работеше някъде в завода на вуйчо, а може би и беше сервитьор като мен. Изминаха години.

Използвам тази трибуна, за да попитам всички - познавате ли моя братовчед Петър от Калифорния? И ако го познавате, кажете му да се свърже с мен.

Още от историите на сервитьорът Гошо ТУК



Кралят се движел навсякъде без охрана и обичал да казва, че него го охраняват 4 милиона (цялото население на Норвегия по това време)

За Олаф V

Олаф е роден в Сандрингам, Великобритания, на 2 юли 1903 като принц Александър Едуард Кристиан Фредерик. Той е син на датския принц Карл и на британската принцеса Мод. През 1905 г. бащата на Олаф е избран за крал на Норвегия и малкият Александър пристига със семейството си в Норвегия, където, вече като неин престолонаследник, получава ново име — Олаф. След крал Олаф IV Олаф е първият норвежки престолонаследник, който израства в Норвегия, а родителите му полагат старание, той да бъде възпитан като норвежец. Подготовката на Олаф за бъдещата му роля на монарх е причина той да получи гражданско и военно образование.

През 1929 г. той се жени за братовчедка си — шведската принцеса Мерта, която му ражда три деца.

По време на германската окупация на Норвегия Олаф и семейството му са евакуирани във Великобритания. През 1944 г. е назначен и за главнокомандващ норвежките въоръжени сили.

Олаф се възкачва на норвежкия престол през 1957 г. като крал Олаф V. По време на царуването си той става изключително популярен сред норвежците. Умира на 17 януари 1991 г. в Осло и е наследен на престола от сина си Харалд V.



Гръцкият репортер Георги Караиваз, който работеше за телевизия Private Star и беше известен с отразяването си на правни въпроси, беше застрелян от двама въоръжени мъже, каращи мотоциклет близо до дома му в Атина рано в петък, потвърди местната полиция.

Инцидентът е станал близо до дома на Караиваз в Алимос, в южната част на гръцката столица. Репортерът беше намерен мъртъв в колата си, след като получи редица огнестрелни рани.

Полицията съобщи, че свидетели са видели двама мъже на мотоциклет, които са спрели до превозното средство на Караиваз и са изстреляли неопределен брой изстрели по жертвата им, преди да избягат от местопроизшествието.

Въпреки отразяването му на престъпността и правните въпроси, включително доклади за полицията, разследващите казаха, че той не е поискал защита или е вдигнал тревога за заплахи.

Полицията за убийства е отцепила района, докато разследва стрелбата, като все още не е установен мотив./rt.com/



Много често ме бъзикат за историята на рода ми. Какви сме били, какво сме правили. Особено ако пили една ракия в повече, младите не се спират.

Дядо ми бил келнер в бистрото в нашия малък град. Преди 9 септември градът бил малък, само с едно бистро. Дошли при него нелегалните, Митко, това, онова...помагай! Гладни сме. И дядо Димитър почнал да краде от бистрото, за да храни нелегалните и партизаните. Било гладно време, а вечер дядо излизал с голяма торба - наденица, готвено, хляб и всичкото на другарите. Хванал го собственикът, бил го голям бой и го вкарал в затвора като крадец. Как да каже дядо, че за партизаните давал, от затвор на смърт отивал?

Малко след 9 септември излязал дядо, потърсил нелегалните, за да изчисти името си. Всички се правили, че не го познават. За дядо това било страшен удар, но продължил по своя път. В началото на 60-те отворили едната от двете големи фабрики и дядо станал там работник в стола. Продължавал да бъде много добър и да изнася храна, за да храни гладните. В това той намирал истината за комунизма. За негов късмет, баща ми бил инженер там, а после бавно се издигнал до директор. Татко все го прикривал и плащал за разминаването по ревизиите, защото знаел - дядо е комунист, но от истинските.

Ето ме и мен, Гошо. Вече съм на 50 и нагоре. От дядо и татко знам кои са най-великите хора на света - Ленин и  Тодор Живков. Ленин - защото дал насоката на един по-добър свят, а Живков - защото спаси България от глад и мизерия. Сега мога да добавя и Тръмп и Путин, които мога да нарека мои приятели! (линкове към статиите)

Храня и поя всеки ден капиталистите, които ядат и пият по кръчмите. Нормално е, не ме е срам, защото срамен труд няма. Вярвам, че народните изедници рано или късно ще отворят очи и ще разберат, че са в грешка. До този момент - нямам против да нахраня беден или гладен, както е правил дядо, баща ми и вярвам, всички от рода ни!

Добявям към важните хора за мен и Исус, който един път ми се е появявал, за да ми се скара, но това е друга история.

Още от историите на Сервитьорът Гошо ТУК



В началото на новия век се оказах сервитьор в един етноресторант в голям бизнес център в Париж. Това начинание беше импровизация, както всичко в моя живот - приятел на приятел вика, че негов познат имал такъв ресторант, искал да го развива. Но бил в Париж. И ето ме, вече на почти 38, в нова страна, почвам да уча френски и заедно с това всеки ден до 23 часа обслужвам клиенти. Ресторантът предлагаше една смесица от балканска кухня, която беше интересна за посетителите на центъра. Стандартните неща, но тройно по-скъпо. Това беше добра рецепта за онези години. Имахме много посетители, защото там редовно се случваха големи събития.

Един следобед в ресторанта влезе властен мъжага с огромна усмивка, придружен от много красива дама. След тях се изсипаха 6 човека охрана, всеки с размерите на секция.

Разбрахме, че това е прочутият милиардер Доналд Тръмп, който вечерта щял да изнася лекция в една от залите. Дошъл при нас да опита балканска кухня, не бил ял такава. И да убие няколко часа. Тръмп прокара пръст по менюто и ми предложи аз да избера. Сервирах му таратор, мусака, препечени питки и едни много сладки люти чушки в доматен сос. Мелания поиска само салата, а охраната се отпусна с доста по-сериозно похапване.

Докато ги обслужа, на няколко пъти минах покрай Тръмп, той ядеше и се усмихваше, явно много му харесваше и мусаката и таратора. Викаше ми YES и сочеше ястията. Накрая взе да топи с питката в соса и да яде. Много му беше сладко.

И тук се случи инцидентът. Успя да си накапе вратовръзката със соса. Всички изтръпнаха, защото лекцията започваше след час. Тръмп се нацупи, но аз съм стар ресторантски лъв. Казах "Айн момент, бите" (от адреналин бях забравил и всичко на френски, само това се сетих от училището - немски). Охраната ме разбра горе-долу, а аз внимателно поръсих вратовръзката със сол и започнах да търкам. За няколко минути по скъпата вратовръзка нямаше нито следа, а Тръмп ме гледаше учудено и с възторг. От стрес тепърва почваха да ми избиват капки по челото, бъдещият президент на САЩ каза нещо, охраната му ми стисна ръката и ми даде 100 долара бакшиш. После колегите коментираха, че вратовръзката му е струвала поне 20 000 долара.

Тръмп изнесе своята реч с много овации, тя беше началото на неговата звездна политическа кариера. Аз стоях с менюто на входа на ресторанта и се усещах част от неговия успех. Тръмп - истински радетел за добруването на американския народ!

Снимка:Facebook / British Vogue


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации