„Той не може да диша самостоятелно, заради тази причина се използва апаратура, която го подпомага“, разкри пред Lupa.bg лекар от „Токуда“ – лечебното заведение, в което Михайлов продължава да се лекува.


Специалистите поясняват, че плевралният излив е натрупване на течност в плевралната кухина – пространство, където по принцип се намира само минимално количество течност, за да се осигури гладко движение на белите дробове по време на дишане. Ако тази течност се увеличи, може да се стигне до притискане на белите дробове, затруднено дишане и различни усложнения.


По сведения на нашия екип, дробовете на Борислав Михайлов непрекъснато се пълнят с течност и ако апаратът бъде изключен, той няма да е в състояние да диша сам.



Lupa.bg още преди настъпването на новата година съобщи за тежкото здравословно състояние на бившия национал и вратар на Левски, като подчерта, че дори и да успее да се пребори със ситуацията, възможността за нормално възстановяване е почти нищожна. След претърпения инсулт, случил се след 10-дневен алкохолен запой на яхта на негов приятел малко преди 50-ия рожден ден на съпругата му Мария Петрова, едната част от мозъка му е спряла да работи.


Видно е, че състоянието на Борислав Михайлов остава критично и той е под постоянен медицински надзор. През следващите дни се очаква повече информация относно развитието на случая.


В подобни ситуации единственото, което остава, е да се следи отблизо и да се очакват новини от лекарите.


Много тежка ситуация, в която решенията са изцяло в ръцете на медицинските специалисти. Остава да се изчакат следващите стъпки и официални съобщения.


Източник:telling.bg



Преди 70 години тя засенчва колежките си от световния кино елит в Кан, появявайки се в народна носия. Беше вечната Жулиета, а нейният любим и единствена любов в живота й, бе нейният Ромео. 


Гинка Станчева, която ни напусна на 91  годишна възраст през 2023 г., до последно играеше своята най-успешна роля – на грижовна баба. Когато стане дума за кино, името й обаче неизменно се свързва с това на най-популярния български актьор Апостол Карамитев. А когато стане дума за театър, Станчева е вечната Жулиета, в партньорство с актьора Пейчо Пеев (Ромео), който всъщност е единствена любов в живота й.


Като малка бъдещата артистка мечтаела да стане балерина, защото била крехка и фина. Когато убиват баща й, всичките й мечти посърват. Едно лято майка й я изпраща със своя колежка на курорт във Велинград. Точно на тази почивка среща съпруга си Пейчо. Той почива във вилата на адвокатите, а тя – в тази на банковите служители, каквато е майка й. Пейчо се влюбва в нея от пръв поглед и всеки ден изминава по 14 км пеш, за да я вижда за по 5 минути. Любовта им пламва изведнъж, а след година той е приет в театралната академия. Тя обаче е още ученичка в гимназия. Пътищата им се разделят и въпреки волята на майка си Гинка решава да кандидатства за актриса. На изпитите отново се среща с Пейчо, а когато е в трети курс, се женят, за да не го изпусне. И сега чувала от време на време почукването на бастунчето му, но се тешала с грижите по внука си Андрей-Константин, син на дъщеря й Хермелина.


Актрисата от „Любимец 13“ е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича „ла ведет булгар“ – българската звезда.

„Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: „Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки“, спомняш си приживе  актрисата.


„ЛЮБИМЕЦ 13“

Ролята й на Елена в „Любимец 13“ я прави любимка на няколко поколения.


ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА

С Пейчо остават влюбени до последния му дъх.


ТЕНИСИСТКА

Налага й се да спортува само на екрана, защото наследява добър ген от майка си.


ШАРМАНТНА

Моделиерките се бият да й подаряват рокли и шапки, за да се хвалят, че я познават отблизо.


МАЙКА 

С дъщеря си Хермелина на първата й Коледа.



„ЖЕНАТА ДНЕС“

Корицата й на списание „Жената днес“ е сред най-продаваните в историята на изданието.


ТРИМА В КОМБИНА

Катя Чукова, Гинка Станчева и Георги Калоянчев (от ляво надясно) в „Специалист по всичко“.


ЦЕЛУВКАТА 

С Апостол Карамитев са като брат и сестра.


БАБА И ВНУЧЕ

С внука си Андрей-Константин на разходка в Рим.


НАСЛЕДНИЦИ

Гинка и дъщеря й Хермелина изпращат Андрей-Константин на училище.


КАН

Отново в Кан. През 1956 г. актрисата засенчва колежките си от световния киноелит, появявайки се в народна носия.





КОМПАНИЯ



Ицко Финци, Ваня и Захарий Жандови и Гинка навремето празнуват всеки повод заедно.



Илияна Малинова Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. в София. Бащата й – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.


Детството и ранните години на Илияна преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско. Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Още от ранна възраст проявява интерес към езиците и литературата, което по-късно определя и нейния житейски път. След 7 клас е приета във Френската езикова гимназия „Георги Кирков“ („Алфонс дьо Ламартин“днес) – едно от елитните столични училища, където получава сериозна хуманитарна подготовка и изгражда увереност в публичното общуване.


Френският език за нея не е просто учебен предмет, а прозорец към друг свят – по-свободен, по-различен и далеч от еднообразието на тогавашната българска действителност. В гимназията тя се оформя като активна, амбициозна и комуникативна личност.


След завършването си продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава българска и френска филология. Студентските й години са период на натрупване на знания, формиране на критично мислене и усет към словото – качества, които по-късно ще се превърнат в основа на професионалната й реализация. Още тогава тя се отличава с активност, организираност и умение да защитава позиции.


Между 1987-ма и 1991-ва година е учителка по български език и литература в 11 основно училище в софийския кв. Дианабад.


В началото на 90-те години Илияна Йотова започва работа в Българската национална телевизия. В БНТ преминава през различни позиции – репортер, редактор, водещ и ръководен кадър в новинарските структури. Телевизията се превръща в нейна школа за публичност, отговорност и работа в динамична среда. Контактът с актуалните събития и политическите процеси логично я насочва към активна обществена и по-късно политическа дейност.


През втората половина на 90-те години Йотова влиза в политиката, като заема ръководни комуникационни позиции в Българската социалистическа партия. Оттам пътят й продължава към парламента, а след това и към европейските институции. Като народен представител и по-късно като член на Европейския парламент тя изгражда профил на политик с опит в международните отношения, европейските политики и публичната дипломация.



През 2016 г. Илияна Йотова е избрана за вицепрезидент на Република България. В този си мандат тя отговаря за ключови ресори, свързани с българските общности в чужбина, гражданството, културната дипломация и международните контакти. През годините на вицепрезидентството си тя запазва активна публична роля и ясно присъствие в политическия живот на страната.


От днес Илияна Йотова официално застава начело на държавата като президент на Република България – първата жена, достигнала до този пост. Така нейният път, започнал от езиковото образование, преминал през журналистиката, парламента, Европа и президентската институция, достига своята най-висока точка. Личният й живот остава дискретен – тя е омъжена и има един син, като последователно държи семейството си далеч от политическия шум.



Историята на първата жена президент на България Илияна Йотова е дълбоко свързана с два града в Софийска област – Костинброд и Сливница. Детството й преминава в Костинброд, а обществената и професионалната биография на баща й – д-р Малин Тодоров – е неразривно свързана със Сливница, където той е кмет в периода 1999–2003 г. Този път обаче завършва трагично – с убийство във влак.


Детство и ранни години в Костинброд


Илияна Йотова неведнъж е разказвала, че е израснала без „сребърни лъжички и дантели“, но в семейство на образовани и интелигентни хора. Ранните й години преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско.



Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд, преди да продължи образованието си в София. Спомените й са изпълнени с игри навън, колела, народна топка и жмичка, както и с усещането за общност – деца от различни семейства и етноси, които растат заедно и ходят в едно училище.


„Като повечето деца, бях най-вече с баба и дядо. Дължа им много. Имах истинско детство“, споделя Йотова в свои интервюта.


Семейството – строга почтеност и човечност

Бащата на Илияна Йотова – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Родом е от Сливница – град с исторически дух и „корави хора“, както самата Йотова ги описва.


Той е човек с твърд характер и високи изисквания – към себе си и към децата си. „За него нямаше отговор „не мога“, казва тя. И до днес хора от Сливница и региона я спират, за да й благодарят за помощта, която баща й им е оказвал като лекар и като кмет.


Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.


Кмет на Сливница (1999–2003)


През 1999 г. Малин Тодоров е избран за кмет на Сливница. Мандатът му е белязан от активна работа и силно лично присъствие – той е познат на хората не само като управник, но и като лекар, помогнал на поколения семейства.


Убийството във влака


На 21 август 2003 г. животът на д-р Малин Тодоров е отнет по особено жесток начин. Той пътува с влак от Костинброд към Сливница, когато е нападнат в купето от възрастен мъж с нож. Кметът е намушкан четири пъти, една от раните е в областта на сърцето.


Тодоров е откаран в „Пирогов“ с тежка кръвозагуба и в критично състояние. Въпреки усилията на лекарите и няколкото операции, той почива на следващия ден.


По-късно извършителят е задържан, а като основен мотив е посочен имотен спор, свързан с реституция. Случаят потриса Сливница и цялата Софийска област.


„Най-големият удар в живота ми“


За Илияна Йотова това остава най-тежката лична трагедия. Тя признава, че не си е позволила да се пречупи, защото е вярвала, че така би искал баща й – да бъде силна, отговорна и изправена.

Източник: balkanec.bg



Днес той е най-обсъжданият човек в държавата. За легендарно мазе с китари в центъра на София, годините в гимназията, казармата и възхода към властта, разказано от най-добрия му приятел 


Борис Павлов е емблематично име в българските артистични срещи. Композирал е музиката за някои от най-големите хитове, превърнали се в шлагери, включително тези на съпругата си – именитата певица Есил Дюран. По-малко известен е фактът, че в тръгналата в началото като любителска рок група R&Bo, свири рамо до рамо с бившия министър-предсесател на България Росен Желязков.


Историята на приятелството между Борис и Росен започва преди повече от 50 години. „С Бобо сме отпреди да се родя. Той е две години по-голям от мен. Неговата майка и моят баща са съученици“, казва Желязков за Павлов.


„Музиката и китарите продължават, много музика имаме да довършваме с Росен“, усмихва се композиторът в разговора с репортер на „Труд news“. „Всичко при него става като в най-добрите мечти, отредено му е“, убеден е Бобо, за когото Росен Желязков е обречен на успех и на най-високата позиция в изпълнителната власт.



Борис Павлов разказа за легендарно мазе с китари в центъра на София, годините в гимназията казармата и бившия ни премиер, такъв, какъвто не го познаваме.


„Росен го познавам от невръстна възраст. Моята майка, светла й памет и неговият баща, светла му памет, са съученици, били са в една компания. На рождени дни и семейни празници сме били винаги заедно. Като се замисля, имам общи снимки, които са от детската градина. Росен е две години по-малък от мен, винаги е бил част от живота ми, просто константна величина“, започва Бобо.


В гимназията имахме рок група, репетирахме в моето легендарно мазе


„След това в гимназията аз започнах да се занимавам с музика, в началото любителски, разбира се. Започнах да обръщам внимание на китарата, на рок групи – тогава по тази линия и момичетата ни обръщаха внимание“, смее се Борис. „Такива време бяха, нямаше телефони, така се ставаше душата на компанията. После Росен кандидатства в същата гимназия и го приеха, запали се и той по китарата покрай мен. В гимназията имахме рок група, репетирахме в моето мазе. Това беше легендарно мазе, много популярни личности от днес са идвали долу, когато свирехме рок през 80-те. Това са днешни журналисти, актьори, музиканти, общественици“, разказва композиторът за пълното със спомени подземие в дома на улица „Парчевич“ в центъра на София, който принадлежи на фамилията му повече от 100 години.



„Росен беше единственият от приятелите ми, който ме изпрати на гарата, когато влизах в казармата“


„И така си свирехме ние щастливо едни четири години, после аз трябваше да вляза в казармата. Росен беше единственият от приятелите ми, който ме изпрати на гарата, когато отивах войник в казармата. Така се случи, всеки беше хванал нанякъде и той, нали беше и по-малък, дойде на перона с мен. Когато се уволних аз, той пък влезе войник. Тогава му ходех на свиждания, мисля, че беше в едно поделение в Горна или Долна Малина, не мога да се сетя точно“, спомня си Борис Павлов. „И на клетви ходихме, всичко както си му е реда. Когато се уволних, тръгнах да свиря по чужбина и пътищата ни се разделиха за неопределено време. Но винаги, когато сме се връщали с Есил, сме намирали начин да се виждаме. Ходил съм и на работното му място, където е бил във времето и буквално съм проследил цялото му изграждане като личност през всичките тези години“, уверява ни композиторът.


„Има невероятен музикален талант“


„Росен беше много талантлив и продължава да е, има невероятен музикален талант. Когато се учеше на китарата, много бързо запомняше всичко Като машинка беше!“, смее се Борис. „Както излизаха нотите изпод пръстите му, пъргави като машина, така и делата на държавата ще прави и съм сигурен, че ще е така. Много му се радвам и искрено му желая успех! Смея да кажа, че България уцели много с Росен Желязков!“, категоричен е той.  


„Музиката и китарите продължават, много музика имаме да довършваме с Росен“


„Имаме група R&Bo, може да видите клиповете в You Tube, много музика имаме да довършваме с Росен. Той е първо много интелигентен човек, много музикален, има въображение, има чувство за хумор, артистичен е. И двамата сме учили в испанската паралелка във Френската гимназия в София, бяхме в първите випуски, а след това се отдели в отделна испанска гимназия. Нашето училище беше елитно и точно в края, когато се гонеше успех, аз започнах да се занимавам сериозно с музиката и си го развалих“, спомня си Борис Павлов.


„Росен просто изчезваше“


„Правеше силно впечатление, че когато трябваше да се учи, Росен просто изчезваше“. Тогава майка ми го даваше за пример и казваше: „Виж сега Росен как прави, прави и ти така“. Е, аз не можех“, признава с усмивка композиторът. „Росен има овладява емоция и знае кога трябва да се учи, когато трябва да се забавлява, изключително подреден е! То личи и в развитието му колко е последователен. Минаваше ми тази мисъл през главата, че този човек сте стигне далеч“, признава той.


„Отдаден на работата си и много я разбира“


„Росен Желязков е отдаден на работата си и много я разбира. Реално, откакто е започнал да се занимава с държавната администрация още като младеж, не е преставал да се занимава в тази област, аз не мога да си представя някой друг по-опитен от него. И като юрист е превъзходен, има страхотна обща култура и това много му помага. Диалогичен е, хората го обичат навсякъде, където е работил, колективът го харесва като ръководител“.


„Знам му соя, знам му семката“


„Това развитие при Росен му е отредено, така си мисля. Познавам и родителите му, това са едни превъзходни хора. И са баща му сме комуникирали много, за мен той от дете си е бил чичо Жельо, говорили сме си го това и с него. Знам му соя, знам му семката и знам, че нещото там са превъзходни. Не защото сме приятели от деца, просто е факт“, уверява Борис Павлов.


„Всичко при него става като в най-добрите мечти, отредено му е“


„Много е важно на поста министър-председател да има личност като Росен Желязков. И говори езици превъзходно. В него я има онази осанка! Има осанка, спортува, излъчва авторитет – това е реалността. И в чужбина, като отиде, това е много важно. Като стане сега инаугурацията на Тръмп, живот и здраве, двамата, ако застанат един до друг, ще е като за снимка от кралското семейство“, смее се от сърце Борис Павлов и още веднъж пожелава успех от все сърце на приятеля си от детинство Росен Желязков.

Източник: вестник Труд



Всички онези, които са на възраст 50+, добре помнят баткото, който рисуваше по стъкла и разказваше приказки в рубриката „Лека нощ, деца“ по единствената тогава национална телевизия. Това се случваше всеки четвъртък от 1969 до 1975 година в поредицата „Климбо пее и рисува“. 

Климбо всъщност е артистичен псевдоним на актьора Климент Денчев. Той е роден на 26 май 1939 година в София и завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Започва да се снима в киното още през 1962 г., а десетилетие по-късно участва във филмовата класика „Козият рог“ на режисьора Методи Андонов. Там влиза в образа на турчин, един от изнасилвачите на майката на главната героиня – роля, изпълнена блестящо от актрисата Катя Паскалева.

Децата обаче си го харесват като баткото от тв екрана, а рисуването на стъкло Климбо си измисля сам още като студент в театралната академия, докато репетира някаква приказка. Хрумва му, че ще е по-интересно да илюстрира разказа, а идеята идва от думи на певицата Леа Иванова, която му казвала, че много неща могат да се случат, докато говори.

Иначе Климент си рисува още от дете. Дори самият той е признавал как шарил стени в дома си, а майка му се хващала за главата и се чудела как да изчисти „произведенията“ на своя син. След като завършва ВИТИЗ, Денчев е затрупан от ангажименти. Играе на театралната сцена, снима се във филми и в тв предавания, но през 1978 година решава да си стегне куфарите и да замине за Канада

По онова време това носи жестоки последствия. Съвсем очаквано тогавашната власт го обявява за невъзвращенец, спират да излъчват всички програми с негово участие и го изчегъртват от културната карта у нас.

Защо обаче Климент Денчев се решава на тази съдбовна крачка? От какво е бил недоволен, за да избере да заживее в Монреал? На този въпрос отговор дава един от най-близките му приятели – актьорът Николай Николаев, който, уви, вече не е между живите. „Климбо не избяга, а го изгониха – разказва Николаев. – Аз даже бях участник в случката. През 1977 г., като ме направиха заслужил артист, на 24 май отивам с една бутилка уиски при него да празнуваме. Той живееше в блока на артистите. Там беше оставил една стълба, но деца видели, че някой я взима, и викат: „Бате Климбо, крадат ти стълбата!“. Климент, драматургът Христо Ганев, Асен Шопов и аз тръгваме да гоним крадеца. Той влезе в клуба на ОФ и изведнъж излиза без стълбата. Климбо му удари един и му вика: „Абе, фашист, що ми крадеш стълбата?“.

Оня извади свирка, разсвири се: „Аз съм отрядник и вие сте арестувани!“. Тогава старият партизанин Христо Ганев му каза: „Ей тука сме отсреща. Този човек има празник. Елате да ни арестувате там!“. И си отидохме. Седим си над уискито и в това време се звъни. Отварям аз. Пристигнала черна „Волга“ и един човек ми казва: „Какво правите тука, бате Николай?! Аз съм дошъл да арестувам другаря Денчев!“. Обясних, че празнуваме, и ако ще арестуват Климбо, да арестуват и мен!“. Влизаме в колата. На предната седалка до шофьора седи същият този със свирката. Като тръгнахме, и оня вика: „Климбо, маменцено ще ти разгоня! Ще те вкарам в затвора! Ти на мен ще ми викаш фашист. Аз съм комунист в червата!“. Закараха ни в Първо районно.

Там Климбо каза да му върнат стълбата и той ще се извини. Пуснаха ни, но след месец Климент получи призовка за съда. Започва процес срещу него, на който свидетели сме аз, Христо Ганев, Асен Шопов и обществен свидетел Георги Калоянчев, понеже беше партиен секретар на Сатиричния театър, където Климент играеше. Започна един срамен процес. Излиза прокурорката, посочва Климбо и казва: „Погледнете това лице!

Любимецът на българския народ. Всяка вечер децата заспиват с неговите песни и рисунки!“. Викаме си: тая както почна, ще оправдаят Климбо! И изведнъж се развика: „Но той е престъпник, който вечерта в 7.30 ч. на 24 май пребива отрядника Игнат Димитров!“. Тоя беше говорител на Българското национално радио. Прокурорката продължава: „И аз искам три години затвор!“. Подгънаха ни се краката. Започнаха да ни разпитват. Бях първи и си разказах нещата, както са били. Съдийката попита Игнат Димитров: „Защо сте взели стълбата?“. И той отговори, че я взел, за да не паднат децата, които си играели на двора. Да не си счупели краченцата. Христо Ганев стана и тръшна вратата. Каза, че такъв фарс не е виждал, и си отиде. Разбра се, че процесът е скалъпен, но въпреки това осъдиха Климбо на една година условно за нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице.

След това замина за Монреал и повече не се върна. Така загубихме Климент Денчев! А той направи там чудеса със своите умения и таланта си.“

В едно от малкото интервюта след като напуска родината, Климбо признава: „Заминах за Канада по лични причини, защото не можех да се вписвам в онази действителност.

Човек заминава не за да съжалява, а да открива нови светове. Нищо не ми липсва от родината. Взел съм България в мен. Тя ми е в сърцето. А сиренето и чубрицата ги има и там. Всичко, което касае България, ме боли вътрешно“.

Заради това, че е обявен за невъзвращенец, актьорът не може да се прибере в България нито за погребението на майка си, нито за това на баща си – известния журналист преди 9 септември 1944 година Денчо Денчев.

Но пък кариерата на Климент потръгва зад океана. Той си изкарва хляба, като създава смешни човечета и в Канада – играе в театрална постановка „Храбрият шивач“ и рисува направо върху кулисите. После ги разрязва и подарява парчетата рисунки на зрителите. Друг път кара малчугани от публиката да облекат бели тениски, строява ги едно до друго и започва да рисува върху тях. С гордост разказва, че гостувал на един художник, който прави спецефекти за филмите на Спилбърг – латексови маски със сложни гримове, които се изработват в Канада. И този млад художник, Адриен, му се изповядва: „Влязох в тази професия заради твоето телевизионно предаване, Климбо. Влюбих се в рисунките ти по стъклата и се зарекох, че когато порасна, ще правя нещо като теб“.

Климент Денчев може да се похвали и с друго:

„Смея да кажа, че съм строител, защото сам построих една къща – моята – казва актьорът. Вярно, че е от дърво, но и бетон съм пи-пал, и зидария. Един американски дърводелец ми е учител и от него знам, че когато строиш, трябва да го правиш бавно и с любов, защото ще го гледаш цял живот и ако не е изпипано, ще те дразни“, споделя той. Така че неголямата дървена къща на два етажа със скосен алпийски покрив е построена с голям мерак от актьора. Пода й реди с каменни плочи – неравни, с неправилни форми. Но истинската му слабост е дворът. Коси тревата, сече дърва за камината, работи в зеленчуковата градина и е убеден, че пипането на земя е полезно за душевното здраве.

Твърди, че отвъд океана не се е превърнал в роб на парите. „Нужни са ми толкова, колкото да си платя сметките. Никога не съм имал амбицията да стана богат – признава актьорът. – Ако не мога повече да играя, ще правя нещо друго, но няма да остана без нищо. Дърва ще цепя, ама без работа няма да стоя.“

Зад океана той се снима в епизодични роли във филми, в които са участвали Шарън Стоун, Рупърт Еверет и Бърт Ланкастър. А през 2005 година се връща в България след цели 27 години емигрантски живот. Прави го пак заради филм. Режисьорката Иглика Трифонова го кани да се снима във филма ѝ „Разследване“. Това е и последната му роля в българското кино – шеф на следствието.

„Винаги ми е вървяло на жени-режисьори – казва Климент Денчев. – Бинка Желязкова ме покани да играя в „Басейнът“, а в Монреал „канадската Бинка Желязкова – Мишлин Лангто, ми повери роля на българския моряк Тодор във филма „Сонатина“, който спечели „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. С Иглика Трифонова се запознахме в Монреал на международния кинофестивал, където представи „Писмо до Америка“. Тя е невероятно умна жена. Велика. Страхотна. А и ролята, която ми предложи в „Разследване“, много ми хареса, защото в Канада все ме караха да играя руски шпиони, агенти на КГБ и попове.“

Има любовни истории с Невена Коканова и Катя Паскалева

За любовния живот на Климент Денчев се носят легенди. В артистичните среди не спират да коментират тайната му връзка с Невена Коканова, която обаче така и не се решава да се разведе със съпруга си Любомир Шарланджиев и да заживее с Климбо. Именно актьорът е човекът, който я насърчава да рисува. Той дори взима помещение на приземния етаж в блока, в който тя живее, за да си направи ателие.

Климент Денчев е имал любовна история и с актрисата Северина Тенева, дъщеря на Драган Тенев, която след това се омъжва за Асен Агов. За малко е женен и за Доротея Тончева, а заради Катя Паскалева напуска тогавашното си гадже. Отвъд океана пък заживява с канадката Надин.

„Гледам да се уча от нея и да се сборвам с нашия типичен негативизъм, защото с него сме за никъде – казва актьорът. – Човек не може да промени другия, но може да се промени спрямо другия. Трябва гъвкавост, търпимост между хората.“

Сприятелява се с индианци, шаман го лекува след сърдечна операция

В последните години от живота си, вече пенсионер, Климент Денчев има сериозни проблеми със сърцето. Налага се да се подложи на операция, за да му бъде поставен байпас. В същото време актьорът общува и с местните индианци от племената канауаки и молох. Резерватът им се намира съвсем близо до къщата му и той прескача често до там. От тях усвоява навика да носи под яката на ризата си не вратовръзка, а кожен шнур, прикрепен с амулет. Един от индианците пък бил прочут шаман и му помага да се възстанови след тежката операция. Преди да пристигне в София през 2005 година, Денчев е изправен пред ново изпитание – катастрофира заедно с Надин и колата им се преобръща няколко пъти, заставайки с колелата нагоре. За щастие, двамата оцеляват.

На 29 март 2009 година Климент Денчев си отива от този свят. В продължение на няколко месеца преди това той се чувства зле. Дори в един момент се налага лекарите да го поддържат в изкуствена кома. А когато се стабилизира, моли сестра си Бонка и сина ѝ Евгени да му помогнат при възстановяването. Това обаче не се случва, защото сестра му умира. Последното желание на Климент Денчев е да бъде кремиран, а

прахът му да остане във Вермонт и ако има поклонение хората да се веселят.

Всичко това е изпълнено и когато го изпращат по вечния му път в Сатиричния театър в София, излъчват кадри от поредицата му „Климбо пее и рисува“.

„Чух го за последен път на 24 март – разкрива актьорът Славчо Пеев. – Беше ми изпратил пиеса на Илинда Маркова, която живее в Австралия, и дълго говорихме за текста. Както винаги, когато се чувахме, разменяхме мнения по политически и театрални теми. Беше се съгласил да прави декорите на „Римска баня“, постановка, която бях замислил за Сатирата. Чувстваше се отлично, беше в настроение и нищо не предвещаваше това, което се случи.“

„Вуйчо ми няма свои биологични деца, но всъщност има две – аз, макар да съм племенник, и Женевиев – дъщеря на неговата жена в Канада Надин – казва Евгени Стоев. – В завещанието си той изрично споменава, че прахът му трябва да остане във Вермонт – при къщата, изградена от основите до покрива от него. Това е мястото, на което се чувства истински щастлив.“

Така Климент Денчев остава завинаги там, където е ценен истински – в Канада. А у нас през 2013 година на входа на къщата му в София е поставена паметна плоча, на която пише: „В този дом живя обичаният от малки и големи артист Климен Денчев – Бате Климбо“. Но средствата не са дадени от държавата, а са събрани от негови приятели артисти. В столичния квартал „Гео Милев“ пък е кръстена улица на негово име. Защото хора като Климент Денчев трябва да се помнят.

.Автор: Антон СТЕФАНОВ

Източник:, filternews.bg



Две са най-важните жени в живота на Румен Радев и не става дума за бившата му съпруга Гинка и настоящата – Десислава.


Освен към майка си Станка, президентът изпитва особен респект и към сестра си Лозана. Тя е с две години по-голяма от държавния глава и именно тя е причината навремето Радев да избере авиацията за свой професионален път. Трудовият стаж на Лозана също е пряко свързан със самолетите и летищата.


Сестрата на президента Румен Радев от две години води живота на обикновена пенсионерка. Каката на държавния глава обитава просторен апартамент в централен столичен квартал.


Лозана е на 64 години и макар да страни от публични изяви, за нея се знае, че е работила в администрацията на столичното летище. Любопитното обаче е, че пенсията на каката на Радев вероятно достига тавана, тъй като преди да стане чиновник дълги години е била стюардеса. Тази професия е сред длъжностите, попадащи в първа категория труд, заедно с пилоти, парашутисти, миньори, водолази, работници в атомни централи, полицаи и други. По правило практикувалите тези професии получават едни от най-високите пенсии, надхвърлящи 1000 лева и достигащи тавана, който в момента е 3400 лева. Сумата със сигурност осигурява спокоен живот на Лозана.



Каката на Радев от десетилетия живее в София заедно със съпруга си Игор. Двамата имат една дъщеря – София, която е връстничка на щерката на Радев Дарина. Двете братовчедки са изключително близки, въпреки че Дарина е студентка в НАТФИЗ, а племенницата на президента учи в Дортмунд, Германия. Очевидно родителите й не изпитват затруднения да покриват таксите и разходите за обучението й в чужбина, а от социалните й мрежи личи, че заедно с приятеля си често пътуват по света, включително до отдалечени и екзотични дестинации.


София влезе в публичното пространство преди три години, след като публикува в социалните си мрежи клипове от купони в правителствената резиденция „Бояна“, провеждани там преди три лета заедно с братовчедка й Дарина и компания. Скандалните видеа, които „Ретро“ и ПИК първи разпространиха, показаха как двете девойки и приятелите им гуляят край басейна на държавната резиденция с чалга музика, наргилета и забавления до тъмни доби. От тях стана ясно, че София често гостува в дома на вуйчо си Румен Радев, когато е в България. Там цялата рода на президента посреща и някои семейни празници.


Лозана и съпругът й поддържали добри отношения и с двете съпруги на Радев. По-близки били с бившата Гинка, най-вече покрай дружбата на децата. Десислава рядко им ходела на гости, но по празници винаги се отчитала с претруфени ласкателства. Каката на президента не си позволявала да се меси прекомерно в житейските му избори, но често го приземявала, когато виждала, че греши.


Държавният глава е изключително близък със сестра си, с която често е засичан и на вечери в закътани ресторанти в квартал „Бояна“. В едно от малкото си интервюта майка им Станка, която и след смъртта на съпруга си Георги продължава да живее в родното им село Славяново, е казвала, че децата й са сплотени още от малки. Небето и самолетите ги привличали от съвсем ранна възраст.


Докато за пилотската кариера на Радев се знаят и най-малките подробности, малцина подозират, че сестра му е била стюардеса. След като завършва средното си образование в Хасково, тя първа пристига в София, за да учи психология и педагогика, а впоследствие и философия в Софийския университет. След дипломирането си започва работа на борда на самолетите, подтикната както от брат си, така и от съпруга си Игор. Той е от руски произход, а неговият баща – свекър на Лозана – е въздушният ас в съветската армия и герой от Втората световна война Василий Странджев.


Лозана „се приземява“ през 2007 г., когато спира да лети като стюардеса и получава назначение в администрацията на столичното летище, където продължава да получава солидно възнаграждение. Именно тя била и първият съветник на брат си. Още в детството им по-малкият Румен гледал на сестра си като на еталон за успех. Повлиян от отличните й оценки и хвалбите на родителите им, бъдещият летец кандидатствал в езиковата гимназия в Хасково, където Лозана учела. В Немската изкарал само година, след което кака му го насочила към математиката – път, който по-късно му отваря вратите към военновъздушното училище. Неведнъж Радев е споделял, че кариерата си дължи отчасти и на нея.

Източник: retro.bg



Баскетболният свят загуби една от най-емблематичните си фигури. На 11 януари 2026 година почина Уляна Семьонова – състезателката, срещу която в продължение на близо две десетилетия сякаш нямаше противодействие. С нея в състава си националният отбор на СССР не допуска нито една загуба в официален мач между 1968 и 1986 година – статистика, която и днес звучи като мит.


Уляна Ларисовна Семьонова е родена на 9 март 1952 година в Латвийската ССР, в семейство на обикновени руски работници. Още в ранното си детство прави впечатление с необичайния си ръст и физика. Израства като тихо и скромно дете, далеч от образа на бъдеща спортна звезда. В училище често е обект на любопитство заради височината си, но именно там треньорите за първи път забелязват потенциала й за баскетбол. Първоначално тя не проявява особен интерес към спорта, а по-скоро към нормален, спокоен живот, но съдбата й е предначертана от сантиметрите, които продължават да се трупат с всяка изминала година.


В юношеска възраст Семьонова вече е над два метра висока и е привлечена в спортната система на Рига, където започва целенасочена подготовка. Именно там усъвършенства играта си под коша и развива изненадваща за ръста си координация и усещане за позиция. На едва 16 години дебютира за женския национален отбор на СССР, което по онова време е изключителна рядкост. От този момент нататък кариерата й се развива с главоломна скорост.

С ръст от 210 сантиметра, а според някои източници дори 213, Уляна Семьонова се превръща в най-разпознаваемата баскетболистка в света през 70-те и 80-те години на миналия век. Със СССР печели две олимпийски титли – в Монреал през 1976 година и в Москва през 1980 година, три световни и десет европейски първенства, реализирайки общо 1614 точки за националния отбор. Присъствието й под коша е толкова доминиращо, че противниковите отбори често променят цялата си тактика само за да ограничат загубите.


На клубно ниво името й е неразривно свързано с легендарния ТТТ Рига. С латвийския клуб Семьонова печели 15 шампионски титли на СССР и 15 пъти триумфира в Купата на европейските шампиони – постижение, което и до днес остава ненадминато в женския баскетбол. В края на 80-те години играе и в Западна Европа, защитавайки цветовете на испанския Тинторето Хетафе и френския Валансиен, където е посрещната с огромно уважение, въпреки че вече е в залеза на кариерата си.

Извън терена Уляна Семьонова остава същата тиха и добродушна жена, каквато е била и като дете. Съотборничките й я описват като скромна, лишена от всякаква суета и винаги готова да помогне. Любопитен факт от живота й е, че тя носи обувки номер 58 – най-голямото стъпало в историята на женския баскетбол, като дълги години обувките й са изработвани по индивидуална поръчка.

Последните години от живота й преминават в тежки здравословни изпитания. През 2017 година Семьонова претърпява сериозна сърдечна операция, а през 2022 година, след усложнения, се налага ампутация на крак. Въпреки това тя запазва достойнството и мълчаливата си сила до самия край.


Уляна Семьонова напуска този свят на 8 януари 2026 година, на 73-годишна възраст. Тя остава в историята не просто като великан на ръст, а като една от най-великите баскетболистки, които играта някога е познавала – символ на епоха, в която доминацията беше пълна, а поражението – непознато.


Момчетата, подсъдими за побоя, били големи фенове на звездата и го изчакали в заведение за снимки.

Мелето с полицейския шеф в Русе е станало след среща с Александър Сано! Момчетата, погнати за побоя над Николай Кожухаров, са големи фенове на звездния актьор и певец.


Във фаталната вечер останали до късно навън, защото чакали любимия си изпълнител в заведение – да го видят, да се снимат с него и да си вземат автографи. Това твърди пред „България Днес“ адвокат Методи Лалов, който защитава 15-годишния Станислав Александров.



По думите му обвинените младежи не са хулигани, които обикалят и се чудят с кого да се сбият. 


Юристът отговори на реплики какво са правили младежите навън след полунощ на 4 септември м.г., когато компанията има се спречкала с тази на полицейския шеф и съседа му Георги Димитров. Според адвоката е добре да се отговори защо по това време навън са били децата на другата компания. 


Лалов бе потърсен по повод старта на делото по случая. Само преди ден Окръжната прокуратура – Велико Търново, внесе в Окръжния съд в Русе обвинителния акт срещу четирима младежи – 15-годишния Станислав Александров, 18-годишния Жулиен Кязъмов и 19-годишните Виктор Иванов и Кирил Гочев.


Те са погнати за причиняване по хулигански подбуди на тежка телесна повреда на директора на ОД на МВР – Русе, Николай Кожухаров и лека телесна повреда на неговия съсед Георги Димитров. 


Побоят


Екшънът се разигра след полунощ на 4 септември м.г. в Русе, пред дома на пострадалите. Според обвинителния акт е възникнал инцидент между Кожухаров, съседа му и пътуващите в кола момчета.


След направена забележка към водача за опасно шофиране, обвиняемият Кирил Гочев предизвикал конфликт със съседа на полицая, при който му нанесъл удар с юмрук в лицето, съборил го на земята и продължил да му нанася удари с ръце и крака. В побоя се включили и обвиняемите Жулиен Кязъмов и Виктор Иванов, сочи прокуратурата. 


Кожухаров се легитимирал, че е полицейски служител, и опитал да предотврати разправата. В този момент намиращият се зад гърба му Станислав го последвал и му нанесъл силен удар с юмрук отзад вдясно в областта на бъбрека. Докато Николай Кожухаров се навеждал да вземе падналата си полицейска карта, Станислав му нанесъл втори удар с юмрук на същото място, твърди обвинението. 


На място били извикани екипи на МВР и Спешна помощ. Пострадалите били прегледани в болницата и се прибрали. Заради силни болки и влошаване на състоянието на шефа на Областната дирекция на МВР той бил хоспитализиран и му била извършена животоспасяваща операция. На приятеля му била причинена лека телесна повреда.


Кирил, Жулиен и Виктор са предадени на съд по обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Димитров, а Станислав – за причиняване на тежка телесна повреда по хулигански подбуди на полицейски орган при изпълнение на службата му. Разследването се водеше във Велико Търново, за да няма съмнения за пристрастност сред русенските служители.


При предявяването на материалите са показани видеозаписи от камери в района на инцидента, пише „Бълагрия Днес“. Кадрите са показани на офис компютър, без възможност за регулиране на скоростта и кадриране, оплакват се юристи.


„Имаше записи от камери в района, които следствието и прокуратурата не могат да отворят, защото нямат код, който изпращачът не е дал. Останаха неизвестни неща.


А записите са изключително важни – те ще разрешат противоречията между двете групи. Те са обективен независим източник. Свидетелите пречупват всяко възприятие през интереси, познанства, спомени и емоция“, коментира адвокат Лалов.


На записите още не им е правена експертиза дали са манипулирани, но може да се изготви по време на делото. Сред доказателствата са свидетелски показания, видеотехнически експертизи и медицински експертизи.


Цялата случка с побоя трае около 8 секунди. Редица разминавания бяха засечени в изнасяната по случая информация, като това, че момчетата били тротинеткаджии или дрифтаджии. 


С придружител


Непълнолетният Станислав вече не излиза навън без придружител след случката с полицейския началник. Момчето ходи само на училище, и то в компанията на някой от родителите си.


„Представете си какво е да прекараш седмица в ареста с психика на 15-годишен“, вайка се защитникът му.

Клиентът му усеща обществената реакция, когато ходи по улицата, разпознават го.


Източник: Блиц



На 29 декември през 2013 г., седемкратният световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер претърпява ужасен инцидент на ски в Алпите. Оттогава никой не е виждал Шумахер на публично място.


През 2021 г. Netflix пусна документален филм на германския пилот. В лентата Пилето не се появява, а от думите на съпругата му Корина става ясно как е и какво се е случило с него.


Ето как тя разказа своята версия за инцидента на ски: „Малко преди това да се случи в Марибел, той ми каза: „Снегът не е най-добрият… Трябва да отидем в Дубай и да опитаме да скочим с парашут“, разказа през сълзи г-жа Шумахер.



Това са последни думи от неговия „стар живот“, след които нищо не е същото….„Никога не съм обвинявала Бог за случилото се. Беше просто комбинация от нещастни обстоятелства, лош късмет… Винаги е ужасно, когато кажеш: „Защо това се случи на Михаел или на нас?“ Разбира се, Михаел ми липсва всеки ден, но не само на мен, но и на децата, семейството, всички около него.“


От тези думи може да се заключи, че Шумахер е в лошо здравословно състояние, както се спекулира, и само избрани приятели на семейството знаят реалното му състояние.


 Бившият агент на Шумахер Вили Вебер от дълго време е в спор с Корина Шумахер, която не му позволява да го посещава.„Когато мисля за него, за съжаление, нямам никаква надежда да го видя отново. Нямам никакви положителни новини от 10 години. Съжалявам ли, че не го видях веднага след инцидента? Разбира се, съжалявам. Трябваше да отида веднага в болницата, тъгувах за него като куче след инцидента. Но в крайна сметка трябваше да се сбогувам с Михаел…“


 Причината, поради която Вебер ще бъде трудно да посети Шумахер, е интервю, в което той гневно се „нахвърли“ срещу Корина и твърди, че цялото семейство е излъгало, за да му попречи да посети бившия си клиент.„


В началото разбирах цялата ситуация и винаги правех всичко, за да защитя личния живот на моя Михаел, но оттогава просто слушам лъжите им. Казах си, че ще се грижа за семейството му, защото не мога да променя неща, които вече са се случили. Е, той беше като син за мен, все още ме боли, когато говоря за това“, каза Вебер тогава.


Шумахер ще отпразнува своя 57-и рожден ден на 3 януари 2026 г.


Източник:btvsport.bg



На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си. Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени, припомня narod.bg. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.


Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.


Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.


Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.


През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.


Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.


Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа и е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.


Според думите и, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.


Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.


Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.


Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.


Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.


Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.


За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.


В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета и в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.


Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.



През зимата на 1996 г. България тръгва по стръмното нанадолнище. Правителството на премиера Жан Виденов не успява да овладее ситуацията и инфлацията за няколко дни отнема всичко спестено от българите. Мнозинството от пострадалите в онези мразовити дни, когато заплатата стига за хляб и бурканче кисело мляко обвиняват именно Жан Виденов за кошмара.


Официалната версия е, че точно в края на 96 година изтича отсрочката за погасяването на външния дълг, сключен от правителството на Филип Димитров. Наследникът му не успява да издейства нова отсрочка и кредиторите си искат парите по най-бързия начин. Хазната е празна, а финансовата дестабилизация е в ход.



Виденов имаше най-малка вина за случилото се. Хора с голямо влияние са бяха разбрали да му отсекат главата. И си свършиха перфектно работата. Според една от достоверните версии Иван Костов първо е искал Виденов да си изкара мандата, но след това е решил по-бързо да го приключи. И успява да уреди да не ни бъде дадена нова отсрочка на дълга. Велможите в БСП също са били недоволни от техния кадър, тъй като той отказа да направи няколко големи сделки в интерес на скоростното забогатяване на неговите другари.


Факт е, че самият той имаше и много слаби министри, а прекалената му педантичност и праволинейност никога не са били успешни по нашите географски ширини. Съвпадането на всички тези фактори доведоха до свалянето му и впоследствие до анатемосването му като отговорник за финансовата катастрофа, от която след това дълго се възстановявахме разказва бивш съпартиец на Жан Виденов, който е свидетел на драматичните събития.


Падането от власт не се отразява така благотворно, както на други бивши министър-председатели, които след това натрупаха солидни спестявания от лекторски изяви, от писане на програми за светлото бъдеще и строеж на финансово изгодни неправителствени организации. Жан Виденов така и не успява да се закрепи в голямата политика. Понесъл е твърде много удари от своите, а и е обрал негативните емоции на рязко обеднелите българи. Наследникът му на председателския пост в БСП Георги Първанов явно няма никакво желание да се оцапа в лошия имидж на предшественика си и постепенно го изтласква от делата в Столетницата.


Много хора промениха отношението си към Жан буквално за 24 часа. На вечерта му бяха първи приятели, а на следващата вече бяха готови да го анатемосат. Жан Виденов твърде трудно прие предателството и отказа да играе ролята на циркаджийска мечка, която да гостува по безсмислени лекции и конференции. Канеха го къде ли не! Дори се чу, че са искали да го вкарат в „Биг Брадър“. Но той се изсмял на подобна възможност. Трябваше му много време да се съвземе и да се върне към живота си на обикновен гражданин. Започна като преподавател в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив, а за политика и дума не дава да се издума. Много го канеха да заеме почетно място в градската организация на БСП, но той се съгласи единствено да е редови член, който никога не е стъпвал на градските партийни заседания, разказват старите кучета в червената партия.


Интересното е, че в родния му Пловдив се разказват две коренно противоположни версии за живота на Виденов след края на политическата му кариера. Според първата той крие в банката си над 10 млн. долара и участва задкулисно в няколко богати компании, които се отплащат пребогато за консултантските му услуги.


Втората версия описва Виденов като скромен човечец, който живее в пълна мизерия. Поне на пръв поглед това изглежда да е по-достоверния сценарий, по който се развива животът на Жан Виденов. Според изявите му пред приятели и съседи, бившият ни премиер не разполага с достатъчно пари, за да си осигури охолен живот. Двамата с жена му продължават да обитават скромна панелка в квартал Кършияка, а колите им са произведени около началото на новия век.


Никога не сме го виждали да слиза от лъскава лимузина. Не се е чувало да има богаташки имот в покрайнините на Пловдив. Двамата с жена му Кателина не са и много по екскурзиите. Ежедневието им е съвсем нормално. Често я виждам нея да мъкне торбите с покупките, а той вечер пече пържоли на скарата на балкончето. Ако ги има тези 10 милиона долара, явно се страхува да ги харчи и те си стоят в банката, смее се съсед на Жан Виденов.


Бившият министър-председател и в момента отказва да дава интервюта и да влиза под светлината на прожекторите. Преподавателската му дейност вървяла повече от добре и студентите били редовни на неговите лекции.


Още по-големи фенове му са просяците на Пловдив. Бездомниците знаят маршрута на Виденов и го причакват за да си получат дневната парса. Той не отказва на никого, въпреки че не дава повече от 2 лв. Знаменитост е за просяците и те като че ли са първите, които са му простили за катастрофата преди 8 години, разказват съседи на Жан Виденов.



Легендарната френска актриса Бриджит Бардо почина днес, 28 декември, на 91-годишна възраст.

Това съобщи Агенция Франс Прес (AFP), позовавайки се на фондация „Брижит Бардо“.

Звездата на френското кино се отказа от кариерата на актриса преди десетилетия и се отдаде на борбата за защита на правата на животните.Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж.

Смъртта ѝ настъпва след период на влошено здравословно състояние през последните месеци на годината, включващо хоспитализация и операция през октомври 2025 г..

Световната слава и носи филмът на Роже Вадим „И Бог създаде жената“ (1956). Тя се превръща в символ на сексуалната революция и френския шик през 50-те и 60-те години.През 1973 г., на върха на славата си и само на 39 години, тя се оттегля от киното, за да се посвети на каузата на живота си – защитата на животните.

През 1986 г. основава Фондация „Брижит Бардо“. Известна е с борбата си срещу лова на тюлени, коридите и жестокостта в кланиците.

В по-късните си години Бардо често предизвикваше полемики с политическите си изказвания и беше глобявана няколко пъти за подстрекаване към расова омраза.

Сред основните заглавия във филмографията ѝ са „И Бог създаде жената“ (Et Dieu… créa la femme, 1956, „Истината“ (La Vérité, 1960), „Презрението“ (Le Mépris, 1963) „Вива Мария!“ (Viva Maria!, 1965)


Биография:

Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 година в Париж. Тя е дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си Шарл Бардо в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем години, е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 година е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.


По покана на познат на майка ѝ участва в модно шоу през 1949 година. През същата година позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявано от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст се появява на мартенската корица на „Elle“ (1950) и е забелязана от кинорежисьора Роже Вадим. Той показва списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за „Les lauriers sont coupés“. Бардо получава ролята, но снимките на филма са прекратени, това все пак я кара да помисли за кариера на актриса. Познанството ѝ с Роже Вадим, който присъства на прослушването, повлиява на бъдещия ѝ живот и кариера.


Брижит Бардо започва актьорската си кариера през 1952 година, участва в 16 филма, които имат ограничено международно издаване. Тя става световноизвестна през 1957 година след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Привлича вниманието на френските интелектуалци, като е тема за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдромът на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.


По време на кариерата си в шоу-бизнеса тя участва в 47 филма, с изпълнения в няколко музикални предавания и записва над 60 песни.


През 1973 година Бардо се оттегля от развлекателната индустрия.


През 1985 година става носител на Ордена на Почетния легион, но отказва да го приеме.


След пенсионирането си се утвърждава като активист за правата на животните.

Поклон пред паметта и!



Клиенти на казиното в Хаджидимово прогониха нападателите, полицията арестува един заподозрян

Екшънът в игралната зала

Нападението е извършено в празничните часове, като извършителите са опитали да използват елемента на изненадата. Според информация на Struma.com, минути след влизането си, въоръжените мъже са открили стрелба, възползвайки се от първоначалния шок на персонала и посетителите.


Пострадалият млад мъж е получил огнестрелна рана в главата (сачма). Състоянието му е наложило незабавна въздушна евакуация към столично лечебно заведение. Има данни и за втори пострадал, но към момента тази информация не е официално потвърдена от властите.


Опитът за въоръжен грабеж е претърпял неочакван обрат. Когато стрелбата започнала, клиентите в заведението са реагирали мигновено. С риск за живота си, те са подгонили нападателите, което е принудило маскираните да прекратят обира и да побягнат.


В създалата се суматоха извършителите са успели да напуснат сградата, където ги е очаквал съучастник с автомобил, с който са избягали от местопрестъплението.


Арест в празничната сутрин

Рано тази сутрин полицията е задържала един от предполагаемите извършители. По неофициална информация, цитирана от регионалните медии, арестуваният е местен жител от Хаджидимово. Органите на реда продължават издирвателните действия за установяване на всички участници в престъпната група.


Казиното, станало обект на нападението, е собственост на столични предприемачи.


 Около 30 000 лева са се самозапалили и изгорели в каса на банков клон в центъра на града



Мъж внесе 4000 лв., посипани с нафталин, и предизвика пожар в банков клон в центъра на Горна Оряховица. Около 30 000 лева са се самозапалили и изгорели в каса на банков клон в центъра на града,съобщават от btvnovinite.bg


Инцидентът е станал вчера малко след 16 часа, съобщава кореспондентът на bTV Новините в региона. 


Възрастен мъж решил да внесе спестяванията си от около 4000 лв. по личната си сметка, за да могат парите да бъдат автоматично превалутирани в евро след Нова година.


Предполага се, че мъжът е съхранявал парите си в гардероб, заедно с дрехи, посипани с нафталин срещу молци.


По банкнотите имало кристали от веществото, което е токсично и силно запалимо при нагряване.Парите преминали през преброителна машина, при което нафталинът се вдигнал във въздуха и най-вероятно попаднал в климатичната система.


Нагрят нафталинът предизвикал искра и тлеене в касата. След отварянето ѝ и навлизането на кислород парите започнали да горят. 


Не е ясно точно колко пари е имало в касата. Няма пострадали служители. Пожарът е бил овладян от екип на пожарната, а средствата са били застраховани.


Сумата от 4000 лева, внесена от мъжа, е била преведена по сметката му.



Октомври се очертава като месецът на пика на т.нар. златна треска сред българите. Само до средата на месеца броят на клиентите, които влагат средства в инвестиционно злато, е нараснал със 100% спрямо октомври 2024 г. Всеки десети човек, който застава на гише, за да обменя левове в евро, в последния момент взема решение да инвестира в злато,пише флагман


Данните показват, че интересът вече преминава в истинска истерия. От началото на 2025 г. досега българските граждани са закупили златни кюлчета и монети за около 800 млн. лева. Очакванията са до края на годината вложенията в инвестиционно злато да надхвърлят 1 млрд. лева – исторически рекорд за България по отношение на личните инвестиции в благородния метал.


Освен инвестиционно злато, българите масово харчат стотици и хиляди левове и за златни бижута. Този пазар е особено активен през летните месеци, когато много българи, работещи в чужбина, се завръщат в страната. Те предпочитат да купуват златни гривни, верижки и обеци именно от България, тъй като цените тук са по-ниски. Така общият обем на вложенията на гражданите както в инвестиционно злато, така и в бижута, има реален шанс значително да надмине границата от 1 млрд. лева още преди края на 2025 г.



Експерти коментират, че този процес ясно показва, че златото все по-често се възприема като реална форма на финансова защита. Както при инвестиционното злато, така и при бижутата, освен дългогодишните клиенти, на пазара навлизат и хора, които за първи път се насочват към жълтия метал. Макс Баклаян уточнява, че профилът на купувачите на инвестиционно злато е разнообразен и включва както млади хора, така и компании, които търсят сигурност и стабилност за капитала си.


Според Любомир Корчев клиентите на златни бижута са малко по-различни. Те обикновено са по-зрели и улегнали хора, докато най-младите предпочитат да разполагат с пари в брой. Той дава пример с случаи, при които млади жени идват още на следващия ден, за да продадат златен пръстен, купен от родителите им. По думите му най-младите клиенти предпочитат пари в брой или бяло злато.


Макс Баклаян смята, че истерията около златото в България не може да се обясни основно със страха от въвеждането на еврото. Според него, макар темата за смяната на валутата да присъства в обществото, основният двигател на търсенето е глобалната ситуация. Златото отбеляза нов исторически рекорд, след като в началото на октомври премина психологическата граница от 4000 долара за тройунция, а за кратко достигна и 4500 долара – най-високата цена в историята на благородния метал. В световен мащаб интересът към златото е изключително силен заради натрупването на редица несигурности и кризи, сред които геополитическо напрежение, понижаващи се лихвени проценти и продължителна висока инфлация. Освен това централните банки по света активно увеличават златните си резерви, което допълнително влияе върху нагласите на инвеститорите и индивидуалните спестители. По думите му България е твърде малък пазар, за да може въвеждането на еврото само по себе си реално да повлияе върху цената на златото.


В този контекст Българската народна банка също увеличава златните си резерви. Централната банка е закупила 2,05 тона злато, или около 66 хиляди тройунции. Аргументите за тази покупка са свързани с изпълнението на изискванията на Европейската централна банка при присъединяването на България към еврозоната, като страната трябва да предостави част от чуждестранните си резервни активи на ЕЦБ. Това ще стане след решението на Съвета на ЕС от 8 юли за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г., обяснява БНБ на официалния си сайт.


Чуждестранните резервни активи на БНБ се състоят основно от валута и злато в съотношение 85% към 15%. Към април 2025 г. България разполага с приблизително 41 тона злато, съхранявано като част от валутните резерви на страната. Придобиването и поддържането на значителни златни резерви има ключова роля за стабилността на валутния курс и за защитата на икономиката от бъдещи финансови сътресения.



Някак символично, само дни преди очакваната смяна на лева с еврото, на 81-годишна възраст почина Кина Гърбова – единствената жена от народа, чийто образ е бил отпечатан върху българска банкнота в масово обращение.


Известна в цялата страна като Кина Двулевката, тя е издъхнала след кратко боледуване в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Лекарските екипи са се борили до последно за живота ?, като се е наложило и кръвопреливане. Дарители са се отзовали веднага, но въпреки усилията медиците не са успели да я спасят. Това съобщи кметът на Сухиндол инж. Пламен Чернев, който до последния момент е поддържал постоянна връзка както със семейството ?, така и с лекуващите лекари.


Кина Гърбова е безспорно най-известната жена от Сухиндол. В продължение на цели 34 години нейният образ е бил част от ежедневието на българите, отпечатан върху двулевовата банкнота, която е в обращение от 1962 до 1996 година. За няколко поколения българи лицето на Кина се превръща в символ, разпознаваем във всеки портфейл и всяка каса.


Заради тази своя своеобразна национална популярност тя е обявена и за почетен гражданин на Сухиндол. Местните хора я помнят като скромна и земна жена, която никога не е търсила слава, въпреки че лицето ? е било едно от най-познатите в страната, припомня великотърновското издание „Борба“.


Любопитен детайл от историята на българските пари е, че Кина Гърбова не е единствената жена, появявала се върху левова банкнота. Втората е Софка Кочева от Лясковец, чийто образ присъства на банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година. И в двата случая сюжетите представят жените като гроздоберачки – отражение на характерната за 50-те и 60-те години линия в българското банкнотно изкуство, когато върху парите се изобразяват отрудени хора от промишлеността и селското стопанство.


С кончината на Кина Гърбова си отива не просто една жена от малък български град, а жива връзка с историята на българския лев – символ, останал в паметта на милиони.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации