22:15:00
След края на войната, завърналият се от фронта Андрей разбира , че всичките му близки са загинали, а дома му е напълно разрушен.
Той започва работа, като шофьор на камион, лутайки се от град в град. Веднъж среща едно бедно, изгладняло момченце и му предлага да го повози с камиона.
По пътя те си говорят и Андрей пита детето за родителите му. То отговаря, че баща му е изчезнал по време на войната, а майка му е загинала и че няма други близки и не знае от къде е всъщност.
Андрей казва на момчето, че той е неговия баща, давайки надежда на него и на себе си за нов, по-добър живот. В изблик на радост, детето силно прегръща Андрей, обляно в щастливи сълзи и извиква: "Татенце, миличък аз знаех , че ще ме намериш!"....
...Такива покъртителни трагедии се разиграват в почти всяко семейство в необятната славянска страна, опарено от огъня на жестоката война.
И когато днес някои политици-ястреби и жалки соросоиди се опитват да ни промият мозъците и да ни насъскат срещу нашите братя по кръв, изкарвайки ги войнолюбци и окупатори, искам да им кажа следното: "Народ който е преживял ужаса на най-страшната война и е дал 27 милиона жертви, никога не ще поиска отново да воюва!
Той обаче знае, как да брани своята земя и свобода и ако се наложи пак ще мине през огъня и смъртта, за да ги защити!"
0 comments:
Публикуване на коментар