Краят на лятната ваканция бе винаги тъжен

"Като дете, не обичах края на август. Прибирах се от село, трябваше да
ми купуват учебници и тетрадки. Не ми допадаше мисълта, че свършват късните селски вечери. Колкото и да мразех да ме викат за вечеря, толкова и ми липсва през септември тази пуста закъсняла вечеря. 

И скъсаните гуменки и някогашната бяла блуза, обелените колена, скъсаната топка от последното ни лудеене. Липсва ми да съм при баба и дядо, които ненавиждах, когато ме караха да спя от 2 до 4... Било много силно слънцето - дрън, та пляс. Определено не обичах есента.

"Прочетохте ли си книгите" - беше въпросът с най-голяма тежест, но как да обясниш на учителката, че игрите навън са по-важни. Сега вече няма село, няма и училище. Няма и тази изстинала вечеря... Има здрави маратонки и чиста бяла блуза, но уви.. Белезите по колената са си там, както и спомените. Този път книгата е прочетена. Казва се : "Не пораствай ! Капан е."

Алис Русева

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇