Близо два часа продължи разпитът на главния свидетел на прокуратурата – бизнесмена Александър Ваклин по делото срещу бившия кмет на район „Младост“ Десислава Иванчева, заместникът ѝ Биляна Петрова – за искане и получаване на подкуп в особено големи размери, и срещу Петко Дюлгеров, обвинен като посредник при предаването. В Специализирания наказателен съд съдия Иво Хинов даде ход на делото срещу тримата по същество.
От многобройните въпроси на защитата към бизнесмена Александър Ваклин се разбра, че от юни 2017 г. той е очаквал да бъде придвижена неговата преписка за мащабен строеж в местността „Камбаните“, която попада на територията на община „Младост“. Тъй като това не ставало, през февруари 2018 г той подал сигнал за забавянето до специализираната прокуратура.

За да подаде сигнала, бизнесменът отишъл не в спецпрокуратурата, а в ДАНС, там се засякъл със служител на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) , който го препратил към спецпрокуратурата „на бул. Г.М. Димитров и там се срещнал с прокурор“. (Спецпрокуратурата се помещава на ул. „Черковна“, но той каза, че в Гугъл бил посочен адресът на „Г.М. Димитров“.) На въпрос на съдията, дали има писмен документ за подаването на сигнала или отговор , бизнесменът отговори отрицателно.
По-късно през март той се запознал с бившия кмет Петко Дюлгеров , тъй като негови колеги строителни предприемачи му го посочили като човек с контакти в община „Младост“, защото хора от неговата администрация работели и при Иванчева. Така Ваклин разбрал от Дюлгеров, че от него се искат пари.

Към края на март Ваклин бил оборудван със специални разузнавателни средства в сградата на ДАНС. Служителите от службата обаче не му били давали указания какво поведение да има пред Дюлгеров, той си говорел с него свободно по своя преценка. Запитан, дали е имал лична комуникация с Иванчева, бизнесменът отговори, че не е контактувал с нея нито лично, нито по телефон.
В крайна сметка на 13 април най-сетне му била уредена среща с Иванчева и Петрова в община „Младост“. Това е прочутата среща, на която – според интервютата на Вкалин в медиите – кметицата четири пъти го попитала как се казва. Запитан пред съда защо там не е занесъл парите, след като е бил вече оборудван със СРС, освен това – по думите му – банкнотите били белязани още на 2 април, Ваклин каза, че понеже никога не му се е случвало подобно нещо, било му неудобно и „не можел да направи тази крачка“. Освен това уговорката с Дюлгеров била, че той ще предаде парите.

Договорената сума Ваклин предал на Дюлгеров на 17 април в кафене „Мементо“ в центъра на София, увити в лист хартия формат А-4. Там бившият кмет на „Младост“ поискал и процента си. След това – според обвинението – Дюлгеров предал пакета на Иванчева и Петрова в тяхната кола. (А не в кафене, както беше разпространено досега в медиите.) Малко по-късно същия ден двете бяха арестувани пред Спортната палата в София в акция на спецпрокуратурата и КПКОНПИ, ръководена от зам.-главния прокурор Иван Гешев и зам-директора на КПКОНПИ Славчев.
На голяма част от въпросите Ваклин отговаряше, че не си спомня. Например, той не се сети, кога е подписал декларацията за съгласие за подслушване на неговия телефон – дали преди, или след разговорите си с Дюлгеров. Бизнесменът не се сети и дали съпругата му е подписала такава декларация.

На конкретния въпрос на защитата дали от юни 2017 до февруари 2018, когато е подал сигнала за забавянето на неговата преписка, някой му е искал пари, Ваклин отговори „Не“. От продължителния разпит не стана ясно нещо съществено: дали посредникът Дюлгеров е съобщавал /предавал/ на Иванчева за разговорите си с бизнесмена. Запитан за това, Ваклин отговори, че не знае, не е и питал събеседника си. Тези въпроси вероятно ще получат изясняване при разпита на Дюлгеров, който предстои. Следващото заседание на съда е насрочено за 18 октомври.

bulmedia.net
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Етикети