Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации

 


Според Филип Лхамсурен подобно приключение не е свързано толкова с финанси, колкото с желание и дух.

„Хора като мен не са луди, а имат точна концепция за тази работа. Обичам да правя това. Човек разгръща целия си потенциал, когато прави това, което обича”, заяви Лхамсурен.


„Станах третият човек, който без водачи прекоси Амазония”, разказва пътешественикът. „Движех се предимно с кану, с колело по малкото кални пътища, имах компас”.


 


Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села – учители, лекари, адвокати, търговци, фермери, земевладелци, намира смъртта си в подножието на скалата. Без съд и присъда, малко след 9 септември 1944 г.


Една срамна и зловеща история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години. И след демокрацията сведенията за нея са откъслечни и се намират трудно. Става дума за Черната скала – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и съседните села Бели Искър и Белчин, пише Десант.


В мракобесните дни след преврата на 9 септември 1944 г. – дата, която за жалост и днес много българи почитат и наричат „освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката пропаст са хвърляни учители, лекари, адвокати, търговци, фермери. На практика всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото понятие „онеправдан народ”.


Престъплението на тези зверски избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-вече – заможни. Грях, който за „народа” се оказва по-смъртен от умишленото отнемане на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се превръща в национален спорт след 9 септември.И до ден днешен местните жители в района потръпват когато чуят за Черната скала. За тях това е тема, която не ги предразполага към разговор. Повечето от тях никога не стъпвали на това място, нямат и намерение да го сторят.


„Внушаваха ни от малки, че избитите са били криминални престъпници, но и самите ни родители не вярваха много на това, с което ни пълнеха главите. Какъв криминален престъпник може да е селският доктор или даскал. А предимно такива хора са били извеждани от домовете им посред нощ”, разказва собственик на бистро в курорта Боровец.


„Били са неудобни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната скала са намерили смъртта си стотици хора”, добавя мъжът.


През 70-те години на миналия век перверзен мозък обявява мястото за природна забележителност, сигурно, за да размие в историята зловещите факти. Скалата, от която иначе се открива гледка, секваща дъха, е обезопасена с метални парапети.


И действително, хиляди туристи оттогава идват на това място, за да се любуват на природата, без изобщо да имат представа, че стъпват по напоена с невинна кръв земя.


„Птица няма да чуете там, тишината е страшна. Има някаква черна енергия там, не случайно я наричат Черната скала. Не ви съветвам да ходите”, казва младо момиче от Самоков, което работи в Боровец. Спрели сме я с молба да ни упъти към скалата.


Отправната точка е бистро „Марица” в курорта. Следва преход по коларски път, около един час ходене пеша с умерено темпо. Посоката е към хижите „Марица” и „Заврачица”. Малко преди отклонението за самата скала има кът за отдих с пейки, беседка и места за палене на огън.Следва стръмно спускане вляво от пътя, за да се излезе на двете площадки на скалата. На по-голямата има поставен черен метален кръст в памет на жертвите. Табелката с надписа обаче е унищожена.


Трябва да минат повече от 45 години от масовите убийства на Черната скала, за да се появи за първи път истината за събитията там. Заслугата за това е на Георги Манов, журналист от Самоков, който по време на кървавата разправа е на 10 години, така че самият той има спомен от това време.


Преди няколко години той пише и издава книгата „Черната скала”, в която  разказва историята на хората, намерили смъртта си под Черната скала. Нещо повече – той описва и екзекуторите на невинните жертви.


„В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха „подвизите” си при изтезанията и убийствата на „гадовете”.Няма как човек пълноценно да се наслади на тази гледка, ако знае, че точно от това място в пропастта са хвърляни невинни хора, без съд и присъда

Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях”, пише авторът.


В хода на своето журналистическо разследване Георги Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села са около 60-70 души. Той поименно достига до 50 души, които са изброени в книгата. На последните три страници е публикуван Списък на безследо изчезналите през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. в Самоков и околията. Авторът отбелязва, че списъкът е непълен.


Георги Манов описва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 г. Никога дотогава не е имало масово поклонение на Черната скала. Той описва хората, предвижващи се с автобуси, леки коли, каруци и пешком.


„Върху каменната гръд на Черната скала бе забетониран внушителен железен кръст в черно. С надпис върху табелата „В памет на избитите тук жертви на червения терор.”


Същата табела, която днес нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, за да продължава истината да тъне в мрак.Непълният списък (няма как да е пълен, тъй като много от хората са извеждани от домовете си без писмена заповед, срещу тях е намало съд, липсвали са документи, доказващи вината им и нуждата да бъдат наказвани със смърт)


 


От цялата страна към Ню Йорк започват да се стичат пратки с ваксина.

Смъртоносната болест пристига в Ню Йорк с… автобуса. През март 1947 година един бизнесмен, който пътува от Мексико Сити за Мейн, прави междинна спирка в Ню Йорк. Той не се чувства добре, но въпреки това тръгва да разглежда забележителностите на града. И в един миг рухва на земята.


Десет дни по-късно умира в една нюйоркска болница. В началото на април лекарите установяват, че е умрял от едра шарка.


Тогавашният нюйоркски комисар по здравеопазването Израел Уайнстийн не се колебае дълго. Още повече, че в Ню Йорк вече са регистрирани и други случаи на едра шарка. Уайнстийн решава да ваксинира цялото население на града, разказва Чарлс ди Маджо, професор по обществено здравеопазване в Нюйоркския университет.20 век: едрата шарка взима 400 милиона жертви 


Едрата шарка се нарежда сред най-тежките инфекциозни заболявания на света. Два от всеки десет случая завършват със смърт, болните са заплашени и от ослепяване, парализа или мозъчни увреждания. Само през 20 век от едра шарка са починали близо 400 милиона души.


През 1947 година повечето нюйоркчани всъщност вече са ваксинирани срещу едрата шарка. Но избухналата епидемия показва, че броят им е недостатъчен. От цялата страна към Ню Йорк започват да се стичат пратки с ваксина. Фармацевтичните фабрики пускат конвейрите си на бързи обороти. Децата се ваксинират в училище, за възрастните са открити импровизирани имунизационни пунктове из целия град, включително и в полицейски участъци.


Всеки гражданин на Ню Йорк има право на безплатна ваксинация. По време на посещението си в Ню Йорк дори президентът Хари Труман демонстративно запретва ръкав за пред медиите. Из целия град плакати призовават гражданите да се ваксинират, за да бъдат сигурно предпазени от болестта.


И хората се отзовават. За по-малко от месец се ваксинират 6,35 милиона души. А в началото на май Израел Уайнстийн вече със задоволство може да оповести, че опасността е отминала.Днес е съвсем различно


Имунизационната кампания в Ню Йорк през 1947 година е последната голяма акция срещу едрата шарка в САЩ. Фактът, че след това никога повече не се налага провеждането на такава кампания, показва, че масовата имунизация в Ню Йорк е била много успешна, казва професор Ди Маджо. Специалистът по обществено здравеопазване изпитва голям респект към решителността на тогавашните здравни власти: "Тогава много добре се справяхме с масовите имунизации. Бяхме в състояние да организираме такива здравни кампании, а хората гледаха с добро око на тези програми. Днес е друго. Здравеопазването се приватизира все повече и повече", казва Ди Маджо, цитиран от "Дойче Веле".


Той вижда и дефекти в общественото здравеопазване: в редица здравни служби има остър недостиг на персонал. Днес плащаме солената цена за тези икономии. За да организират масовото ваксиниране, градските и общински власти в САЩ са принудени да търсят помощ от частни клиники и от големите аптечни вериги, които обаче също нямат ресурс да се справят със сложната организация. Към това се прибавят и подозренията относно ваксините, които се ширят сред населението. Според различни допитвания, около 40% от гражданите на САЩ не искат да се ваксинират. Независимо от това обаче главният проблем си остава ерозията на системата за обществено здравеопазване, казва професор Ди Маджио:


"То е като на война. През 1947 година разполагахме с цяла армия от хора, която веднага излезе на бойното поле. Днес обаче тепърва трябва да изграждаме подобна армия - доколкото изобщо това е възможно в условията на коронавируса."

Снимка: БГНЕС / Архив



Те са заедно вече 76 г..Стефан взел Рада преди 76 години със зестра от 50 000 лева и 5 дка ниви. Двамата още са заедно, живеят в Дъскот и са една от най-дълголетните двойки у нас. Родени са през няколко месеца и може да се каже, че са връстници – вече на по 94 г. 

Преди броени дни празнували 76 г. от сватбата си, която е била на 4 февруари 1945 г. в селото. Преди няколко години в Дъскот отбелязали подобаващо тяхната благодатна сватба. Сега коронната е минала в тесен семеен кръг. Не че дядо Стефан и баба

Рада няма какво да кажат. Те чуват много добре, движат се без бастуни и… копаят в градината. Човек трудно може да си представи всичко това във времето на ставните заболявания и пандемията.

Те са от едно село и навремето напетият момък Стефан доста дълго се заглеждал по Рада, преди да се пресрами да я заговори. Водили се година и една вечер влюбеният мъж не издържал и отишъл при баща й на майтап. Тя живеела в долния край на Дъскот. Стефан казал на близките, че иска 100 000 лева и 5 дка нива за зестра.

„Това беше шега, чудех се как вече да я искам и да заговоря официално нейните хора. Те нямаха и 100 лева, но аз да си направя устата. На другата вечер обаче се събрали близките ни и започнали да ни сватосват. От дума на дума баща й се съгласил за парите наполовина. Сутринта баща ми каза голямата новина! И ми разреши да започвам официално ухажването”, разказва дядо Стефан. След това вдигнали сватба за чудо и приказ, с много хора и музика. Щастливото семейство пази и снимката от сватбата си, на която двамата са „млади младини”. Той е бил 25 години бръснар и после механизатор, а тя е била цял живот на нивата с мотиката в стопанството. Днес вземат прилични пенсии и не се оплакват.

Рецепта за дълъг и щастлив брак:

„Когато единият гълчи, другият трябва да мълчи! И после обратното. Така сме ние толкова години и може да се каже, че не сме се сгълчавали двамата, не ме е обиждал и скандали не сме вдигали. Ей така си живеем. Диета не спазваме, похапваме си всичко с голямата лъжица, вечер сядаме на пейката пред къщата на пътя да си продумаме я с минувачи, я с комшия”, кротко нарежда баба Рада.


„Съвет за любов не се дава”, подчертава мъдро Стефан Гаравалов – „всеки сам да решава”. Важното е да си щастлив по време на престоя си на тази земя. И двамата допълват, че каквото са минали, само двамата го знаят, защото в живота има и сладко, и горчиво. Особена рецепта за дълголетие няма. Те се движат постоянно, намират си работа, все нещо правят. Имат син Мишо, който живее сега при тях, и дъщеря. Имат четирима внуци, петима правнуци и един праправнук. Младите обаче не забравят баба Рада и дядо Стефан и винаги, когато могат, си ходят да ги навестят.

Нели СУКОВА:Източник:interesninews.eu



Млад мъж всяка вечер посещавал своята болна от коронавирус майка , изкачвайки се до перваза на нейната болнична стая в държавната болница „Хеброн“.

Джахад Ал Сувайти, който е най-малкият син, не е бил допускан до отделението заради опасност от заразяване, затова той е предприел този подход, пише Glas.bg

Той не пропускал ден без да види майка си и как медиците се грижат за нея.

Според Jfranews жената е страдала и от левкемия,която се усложнила от коварния ковид.За съжаление преди няколко дни майката на Джихад умира от вируса.

„Локдауна“ в страната  е продължен за срок от един месец – до края на м. Февруари, 2021г.

Основната причина за продължаването на рестрикциите е относително бързото разпространение на новата /британската/ мутация на вируса COVID-19, въпреки че през последните седмици се констатира намаляване на броя на регистираните нови случаи на заболели лица. След като през миналата седмица беше установен първия случай на заболял от новата мутация на вируса, към днешна дата подобните случаи са 41, като само за един ден бяха регистрирани 28 нови заболели. Най-голям брой случаи са констатирани в района на Рамалла, поради което областният управител наложи пълна изолация на гр. Тайбе /в близост до Рамалла/, както и на още няколко населени места в района.

Предвид на все още незапочналата ваксинация на населението в Западния бряг /очаква се процесът да стартира не по-рано от края на месеца/ може да се предполага, че въпреки продължаването на извънредното положение разпространението на новия щам ще продължи интензивно и може да доведе до допълнителен, пълен „локдаун“ на още населени места в палестинските територии.




Винаги се усмихвам, когато ще чуя рекламата „Ние се грижим за вашето пиле“, казва бившият работник Албиус Латор.

Консумацията на пилешко в Америка се е увеличила с 30 процента през последните 20 години, и в унисон с това е необходимо по-голямо производство.


Конкуренцията на пазара е голяма, така че компаниите искат да намалят цената на пиле, за да дадат отговор на останалите производители. Това ще успее, ако успеят да намерят евтина работна ръка,пише interesninews.eu


В превод, всички компании наемат работници, които уринират по себе си, не ядат, не пият – нямат почивки!


„Хората уринират по себе си, защото не им е позволено да използват тоалетната“, каза Педро, бивш служител в компанията „Tyson“, предава Telegraf .rs .


На базата на доклад на САЩ на „Oxfam“, работниците в заводите имат една почивка от половин час, която не е достатъчна за всички нужди. Постоянно са под натиск да работят по-бързо и по-интензивно и често се случва и да уринират по себе си, защото не стигат да отидат до тоалетна.Или не трябва … Работата е малко платена, и всеки работник получава по-малко от 10 долара на час.


„Винаги се усмихвам, когато ще чуя лозунга“ Ние се грижим за вашето пиле“, каза бившият работник Албиус Латор. Дали човешкото достойнство струва като едно парче пиле?



Февруарската пролет, която продължава вече 10 дни, в четвъртък следобед ще се смени с истинската зима. Това каза за Novini.bg климатологът проф. Георги Рачев.


Ще стане много студено и в продължение на около седем дни ще имаме доста ниски температури, които ще напомнят, че в края на краищата февруари – Малък Сечко, е типичен зимен месец. Дневните температури в Западна и Северна България ще бъдат в порядъка минус 2 – минус 3 градуса, а сутрешните температури ще бъдат в порядъка минус 7 – минус 10 градуса. Напълно възможно е във високите котловинни полета на Югозападна България сутрешните температури да паднат и под минус 10 градуса. Очаква ни типична зимна обстановка. Валежите от сняг, поне засега, ще бъдат доста малко – в повечето места ще натрупа между един и пет сантиметра сняг, като в Предбалкана и в Североизточна България могат да достигнат и до 10-15 сантиметра, заяви проф. Рачев.


В Южна България ще бъде доста по-топло, дневните температури ще бъдат в порядъка минус 1 – минус 2 градуса и 1-2 градуса, но сутрешните температури ще бъдат между минус 5 и минус 7 градуса. Т.е. в Южна България ще бъде с два до пет градуса по-топло в сравнение с останалата част на страната, добави той.


През отделните дни има много голяма вероятност за снежни бури, особено в четвъртък следобед и през нощта в петък, когато ще настъпи мощното и брутално захлаждане, посочи климатологът.


В цяла Северна Европа имаше много сериозни снеговалежи и ледени дни. Ледени дни предстоят и в България. От петък докъм сряда-четвъртък в Западна България ще има ледени дни, т.е. максималната температура през деня няма да превиши 0 градуса, отбеляза проф. Георги Рачев.


Аушвиц или Освиенцим е комплекс от нацистки концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в окупирана Полша по време на Втората световна война. Състои се от Аушвиц I (оригиналният концлагер), Аушвиц II-Биркенау (комбинация от концентрационен и изтребващ лагер), Аушвиц III-Моновиц (трудов лагер) и 45 сателитни лагера.


Аушвиц I първоначално е построен, за да държи полски политически затворници, които пристигат през май 1940. Първото изтребване на лагерниците е през септември 1941. Аушвиц II-Биркенау се превръща в основен обект на окончателното решение на нацистите по отношение на еврейския въпрос по време на Холокоста. От началото на 1942 до края на 1944 транспортни влакове водят евреи от цяла окупирана Европа до газовите камери на лагера, където биват масово убивани с отровата Циклон Б, първоначално разработена да бъде използвана като пестицид.


Около 1,3 милиона души са изпратени в лагера, 1,1 милиона от които умират. Около 90% от тях са евреи. Приблизително един на всеки шест евреи, убити в Холокоста, са заинали в лагера.Други хора, депортирани в Аушвиц, включват 150 000 поляци, 23 000 роми и синти, 15 000 съветски военнопленници, 400 Свидетели на Йехова и десетки хиляди други от различни националности, включително и неизвестен брой хомосексуалисти. Много от тези, които не биват обгазени в камерите, умират от глад, принудителен труд, инфекциозни болести, индивидуални екзекуции и медицински експерименти.


В хода на войната, лагерът е управляван от 7 000 членове на германския Шуцщафел (SS), приблизително 12% от които по-късно са осъдени за военни престъпления. Някои, включително и лагерния командир Рудолф Хьос, са екзекутирани. Съюзниците не реагират на ранните съобщения за жестокости в лагера, а неуспехът им да бомбардират лагера или железниците му остава спорен. Поне 802 затворници опитват да избягат от Аушвиц, 144 от които успяват.


С приближаването на съветските войски към Аушвиц през януари 1945, повечето от населението му е изшратено на запад в така нареченият марш на смъртта. Затворниците, останли в лагера, са освободени на 27 януари 1945, ден, на който днес се отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста. През следващите десетилетия оцелелите като Примо Леви, Виктор Франкъл и Ели Визел пишат мемоари на своите преживявания в Аушвиц и лагерът става доминиращ символ на Холокоста. През 1947 Полша открива Държавен музей Аушвиц-Биркенау на територията на Аушвиц I и II и през 1979 година.



Нито един случай на грип не е регистриран в страната, обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и член на НОЩ проф. Тодор Кантарджиев.

Пред „Труд” той обясни, че когато има един доминиращ вирус, той измества другите вируси и те не се появяват, или се появяват много рядко. Според професора основната причина да няма грип по това време са противоепидемичните мерки.


Попитан защо тези мерки не спират разпространението на коронавируса той каза, че коронавирусът, особено новите щамове са много по-прилепчиви от останалите вируси. Освен това през ноември и декември имаше пик, припомни Кантарджиев и допълни, че и в момента на определени места, където е имало много заразени, картината се повтаря.


Друг член на НОЩ – проф. Асен Балтов, предупреди, че е възможно въвеждане на нови рестрикции, заради растящия брой случаи на COVID. Председателят на НОЩ проф. Венцислав Мутафчийски докладва, че за последната седмица увеличението на болните с новия вирус в лечебните заведения е с 10%, а повишението на заболеваемостта на 14-дневна база е с около 40 на сто.


Експерти прогнозираха, че в края на януари и в първите две седмици на февруари ще има пик на заболели от грип. Твърдяха, че четири щама „Бризбейн”, „Канзас”, „Колорадо” и „Пукет”. През 2020 г. грипна ваканция бе обявена в периода 21 януари-4 февруари и от 6 до 11 март.


През 2019 г. от 25 януари до 6 февруари. За да се обяви национална грипна епидемия, трябва да бъдат достигнати епидемични стойности от 250 болни на 10 000 души население и поне 90% от областите в страната да са обявили епидемия.Според епидемиолози заболяванията от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици. През тези седмици средната заболяемост за страната достига до над 300 на 10 000 население, което означава, че в периода на епидемичния подем преболедувалите са не по-малко от 250 000 – 300 000 души.

Източник:interesninews.eu




Ние ще разследваме всички престъпления, свързани с организираната престъпност. И не е нужно да имаме политически гръб, защото Европейската прокуратура е независим орган. Прокурорите ще са независими.

Това ще бъде ролята на Европейската прокуратура – да разследва хората с власт и да използва всички легални средства, с които разполага, за да доведе разследванията си докрай. Скоро започваме разследване в България и всички ще видят, какво означава нашата работа. Това заявява европрокурор №1 Лаура Кьовеши пред БиБиСи,съобщава сайтът interesninews.eu

– Близо година, след като бяхте назначена за първия европейски главен прокурор, вие се опитвате да се справите с много неотложни проблеми, които костват на ЕС милиарди евро. Какво свършихте досега?

– На 1 ноември поех поста и започнах да организирам малкия си екип, като в началото се заех с административни въпроси, които трябваше да се изчистят. За да започнем работа, е необходимо да назначим европейски прокурори – прокурори, които ще работят с мен тук, в Люксембург. Също така имаме нужда и от прокурори, делегирани от страните членки на Европейския съюз. Това са тези прокурори, които ще работят в своите държави – страни членки на ЕС.

– Ще се съгласите ли с мен, че проблемът е много сериозен и трябва спешно да се реагира – ние говорим за ролята на организираната престъпност и за злоупотребите с милиарди долари от земеделските и кохезионните фондове на различни места в Европейския съюз – има страни, които са известни с изключително лоша репутация, а вие ми казвате, че 9 месеца по-късно все още не сте започнали работа. Че все още работите по уреждане на административни въпроси.

– Прав сте. Европейската прокуратура ни е много необходима, но за да започнем да работим по случаите, имаме нужда да изградим институцията си. Това означава, че имаме нужда от вътрешни регулации, от назначаване на всички прокурори и това не е решение, което може да бъде взето само от един човек – това е споделена отговорност между Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и националните власти във всяка страна членка, участващи в изграждането на Европейската прокуратура.

– Задавам ви простичък въпрос – дали в изкореняването на корупцията, бидейки агресивен прокурор, вие вярвате, че целта оправдава средствата?

– Не, в целия си професионален път съм спазвала законите и това е единственият принцип, който следвам и към който всички трябва да се придържаме. Трябва да уважаваме законите.

– Добре. Сега да ви попитам и още нещо – сега от румънски прокурор заемате по-широка позиция – на прокурор на ЕС, изкореняващ корупцията. Какво сътрудничество ще очаквате от страна на държава като Унгария? Тя ясно показа нежеланието си да ви сътрудничи и да участва в европейската прокурорска система. Унгария, заедно с Полша, Швеция, Дания и Ирландия, не желаят да участват. Отказали са. А вие, имайки предвид всички твърдения, че в Унгария много се злоупотребява с европейските пари, как планирате да работите там?– Ние ще работим на база законите, регламентиращи дейността на Европейската прокуратура и ще сключим работни споразумения със страните, които не участват в нея – включително с Унгария, Полша, Швеция, Дания и Ирландия. Също така ще се договорим и с трети страни. Ние вече започнахме да водим преговори с Унгария и Полша и ще продължим да се договаряме и с останалите неучастващи държави. Ще работим въз основа на инструментите, с които ние, прокурорите, разполагаме за международно сътрудничество.

– Нека ви задам и един по-специфичен въпрос – имаше разследване на OLAF за Унгария, за изпълнители на проект за улично осветление, финансиран по европрограма. По него имаше много нередности – той бе спечелен от компания, много близка до унгарския премиер. Но за OLAF, както казахте, те не са в състояние да извършват криминални разследвания и ако в бъдеще се случват подобни злоупотреби в Унгария, то вие ще можете ли да ги разследвате?

– Можем да ги разследваме, ако в тях участват страни членки, членуващи в Европейската прокуратура, или ако са извършени на територията на друга страна членка, свързана с нея. Иначе – цялата информация, която имаме, ще трябва да изпратим в Унгария.

– Чудя се какво наистина се е променило – от самото начало на това интервю ми казвате, че това е голяма инициатива на ЕС, че вие сте създали нова институция, за да може сериозно да се борите срещу корупцията и измамите, но ето, че в края на краищата всичко е в ръцете на страните членки. И цялата ви сила произтича от сътрудничеството ви с тях – ако не го правят, вие реално не можете да функционирате.

– Не е съвсем така. Ние ще получаваме сигналите директно в Люксембург, на централно ниво. Ние имаме възможност да прехвърлим разследването от една страна в друга и това, което е важно, е качеството – професионализмът на европейските делегирани прокурори, с които ще работим в Европейската прокуратура. Националните власти трябва да изберат тези прокурори и да ги предложат на главния европейски прокурор, за да бъдат назначени. Но е важно да се каже, че те ще бъдат независими в действията си. Също така е важно да се подчертае, че те няма да бъдат ограничавани в националните си граници – например прокурор в Румъния може да се обади на своите колеги в Люксембург, за да ги попита за някаква информация или за някакъв документ, който те могат да му намерят и да му го предоставят за ползване директно в родината. Не е нужно да се минава през някакви формалности. Всичко ще бъде много по-ефективно, много по- бързо и по този начин по-добре ще защитим европейските пари.



Младеж от Пловдив разказа историята на възрастна жена, която срещнал случайно. Историята на старицата ще ви хване за гърлото. Glas.bg публикува разказа без редакторска намеса:

На излизане от Кауфланд Тракия в гъчканака на входа, ми привлече вниманието една бабичка , която на пръв поглед , уж чака някого. Мачкаше и разгъваше една салфетчица в ръчичките си зад машината за кафе. Попитах я дали чака някого и има нужда от нещо, тя ме погледна в очите и с сълзи на очи ми каза, че всичко е наред.

Тогава с много молби изтръгнах историята й. Това е баба Елена от Смолян, дългогодишен жител на Пловдив, работила като счетоводител и живяла по голямата си част от живота в отсрещния блок. Баба Елена е вдовица, преди 4 месеца са я ограбили и оставили без почти никакви притежания.

На фона на мизерната пенсийка и идващата зима баба Елена се е принудила да изтегли заем от 4000 лева, с който да обзаведе отчасти изгубеното. Месечната вноска и е 70% от пенсията.Баба Елена кара с по 5 ЛЕВА НА СЕДМИЦА и от срам да помоли за помощ , стой на топло в магазина до входа защото паричките и не стигат за сметки. Вглеждайте се в очите на хората, те никога не лъжат , каквито и действия да изпълняват те в забързаното ви ежедневие . И ако срещнете Баба Елена до входа на Кауфланд , помогнете и с каквото можете , тя от срам няма да помоли никого за нищо , даже настоя да ми подари някаква руска играчка от детството и другия път когато ме срещне.



Председателят на парламента Цвета Караянчева упрекна президента Румен Радев в липса на диалог с институциите и политика, която води за собственото си благо, а не за народа.


Загърбил е диалога с институциите и не си го е върнал, каза тя и го призова да направи първата крачка.


Според нея заявката на Румен Радев за втори мандат няма да повлияе на парламентарните избори през април, но ще ангажира ГЕРБ да излезе със силна своя кандидатура.


Тя коментира това в Кърджали уточнява БНР.


Според Караянчева заявката на президента за нов мандат е изпреварващ ход:


„Тъй като тръгнаха слухове в пространството, че г-жа Йотова ще бъде номинирана от БСП за президент, мисля че той, по този начин иска да се застрахова и да получи подкрепата на БСП като обяви тази ранна своя заявка“. /Естествено тук парламентарната шефка поизлъга, тъй като никой не е говорил да праща Йотова сама на избори, нито това би било печеливш ход на партията/


Цвета Караянчева коментира и искането на държавния глава за промени в изборния закон: „По много от темите, които застъпва президентът, много дълго е дебатирано и все още не може да се намери решение. Не може да се прави политика на инат“.


За критиките на Радев към парламента Караянчева каза: „Президентът за всичките 4 години дойде един път в парламента, за да може да нахъса протестиращите и това беше на 2 септември“.Кърджалийската политическа звезда намекна, че кандидатът на ГЕРБ за президент ще е много силна и авторитетна фигура. Което в нейните очи означава Бойко Борисов. И никой друг!


Междувременно в общественото пространство се спрягат имената на Лиляна Павлова, Томислав Дончев и даже на Десислава Атанасова.


В социалните мрежи вече коментират, че може да се върне Цецка Цачева на политическия хоризонт, или да се избута напред доста напористия депутат Тома Биков.


Истината е, че ГЕРБ не разполагат с авторитетен и чист политик, когото да издигнат за президент, а народът да го припознае като свой защитник и да гласува за него.


А разликата в одобрението между Радев и Борисов е ТРИ ПЪТИ В ПОЛЗА НА ПРЕЗИДЕНТА!


Източник:interesninews.eu



39-годишната Яница Димитрова от с. Яхиново, която преди 11 години напуска шумната София, където 7 години е работила като сервитьорка, отива на гости в Испания при своя приятелка и се запознава с любовта на живота си – санданчанина Димитър Кочев.


Двамата сключват брак, а съвместният им живот е изпълнен с щастие. След няколко години обаче Яница разбира, че е болна от рак, узна „ТРГ”. Ето и нейния разказ за запознанството й с Димитър и за фаталния ден, в който разбира, че е с онкологично заболяване.


“Преди 11 години заминах в Мадрид при моя добра приятелка. По това време работех в София, от 7 години бях сервитьорка. Стори ми се много удачно да й отида на гости, тъй като не се бяхме виждали доста време. Докато й гостувах, тя ми помогна да си намеря работа. Започнах да чистя къщи. Обичам да експериментирам и реших да се отдам на новия живот зад граница, далеч от близки и приятели.


В началото се впечатлявах от начина на живот на испанците, от темперамента им. От това, че са много слънчеви и лъчезарни хора, които са готови да ти помогнат безкористно. Това именно ми помогна да преодолея по-бързо носталгията по родината и езиковата бариера – най-страшното за един емигрант, особено в началото”, започва разказа си Яница Димитрова. Първата година чистела домове. „Получавах между 8 и 10 евро на час. След това започнах като детегледачка в едно семейство. Отгледах им бебенцето от 3-месечно до 3 г. и 3 месеца. Бях се привързала много към него, тъй като от 8 до 19 часа бях постоянно с него.


Получавах около 900 евро за петдневна работна седмица.


След първата година майка ми Денка ми дойде на гости за около месец. Тогава моя приятелка ми позвъни да излезем вечерта на заведение, тъй като неин близък си купил кола и искал да почерпи. Аз много се чудех, тъй като исках през свободното си време да обърна внимание на майка ми, която обаче също ме прикани да изляза и да не се притеснявам за нея. Тази въпросна вечер обаче няма да забравя никога. Приятелят, който почерпи за новата си кола, днес е моят любим. Той ме плени веднага и вече 10 години сме заедно, а от 4 години е мой законен съпруг”, добавя тя. После завършила и ресторантьорски 6-месечен курс. Получила и диплома с идеята да си намери по-добра и платена работа.


„Така и стана, намерих си работа в тази сфера и започнах в една фирма за кетъринг, където изкарах 2 страхотни години. Ходех по различни приеми, срещнах много известни хора, политици. Даже и на сегашния премиер Мариано Рахой съм сервирала. След толкова щастие и успехи в един момент животът ми се обърна буквално наопаки. При един профилактичен гинекологичен преглед се установи, че имам рак на матката.


Претърпях 7 оперативни намеси заради злокачественото заболяване, изключително съм благодарна на докторите в Испания, които спасиха живота ми.


Именно в този труден момент почувствах как медиците там ме обгрижваха с обич, въпреки че съм българка. Няма такова внимание и отношение никъде на друго място като това, което получих в Испания. След третата операция, тъй като правех рецидив след всяко премахване на капсулования тумор, реших да се прегледам и в софийска болница, исках да чуя и друго мнение на лекари. Пристигнах с куфар в онкологичната болница в София и още прекрачвайки прага на здравното заведение, усетих негативната енергия на хората, дори и на лекарите. Жестоко е. Показах изследванията ми, които са на латински и разбираеми за всеки един медицински специалист.Тогава българският лекар ми каза, че ми остават не повече от 6 месеца живот и въобще да не се боря, дори не зачетоха тези изследвания, а ме накараха да си направя нови.


Гледаха на мен не като на болен човек, а на банкомат. След една седмица ходене по мъките в родната ми страна, аз разбрах, че трябва спешно да се върна в Испания, за да продължа с лечението си. Доверих се 100% на лекарите там. Разказвай тази история със заболяването ми, искам да кажа на всички болни от рак, че понякога трябва да се борят сами със себе си, а не да се отчайват, каквото и да чуят за състоянието си, и да продължат да се борят. Моят спътник в живота Димитър бе неотлъчно до мен през тези 4 години ходене по мъките, неговата любов ми помагаше да бъда силна и да се боря докрай. Друго, което искам да отбележа, е, че здравната система в Испания е светлинни години пред нашата в България.


Не съм платила и лев, дори когато съм била неосигурена и безработна. Седмата операция ми бе през 2011 година и оттогава до днес се чувствам блестящо и пълноценен човек. От 3 години работя като управител в средиземноморски ресторант с прекрасен колектив. Там колегите са сплотени, няма злоба и завист, всеки знае правилата и ги спазва. Бакшишът в Испания се събира в една кутия и в края на седмицата се дели на целия персонал и аз получавам от него, въпреки че съм управител. Заплатата ми е 1300 евро. Съпругът ми работи като шофьор на камион, а през уикенда е охранител в дискотека. Доходите ни са напълно достатъчни. Живеем добре, дори спестяваме.


Миналата година си купихме 3-стаен апартамент, като имаме, разбира се, ипотека 50 000 евро, но това не ни притеснява, само да сме живи и здрави. Дано Бог е с нас. Всичко друго се постига. Бяхме си купили и чисто нова лека кола, след втората година я откраднаха и до ден-днешен си мисля, че са наши, българи. Неволята и неприятностите обаче сякаш ни правят все по силни. След това си взехме друга кола втора употреба, да не бие толкова на очи за крадците. Винаги обаче сме милеели за България. Купихме апартамент и в родината, за да се наслаждаваме на спокойни дни през отпуските и срещите с близки и приятели.


Надявам се един ден, като се пенсионираме в Испания, да се завърнем в родината и да се радваме на спокойни старини в прекрасния град Сандански”, завършва Яница Димитрова./БЛИЦ.



Подписка с настояване да бъде изселена собственичка на местна кръчма заради развратното й поведение набира скорост в казанлъшкото село Копринка. По думите на кмета Кенан Саид капката на търпението срещу 47-годишната Веска Д. преляла, когато тя си харесала 12-годишно момиченце и започнала усилено да го ухажва и отрупва с ласки.

Кръчмарката отдавна била „на другия бряг“, но докато съжителствала с жена на нейната възраст местните проявявали разбиране, споделя селският първенец, който се чуди на коя инстанция да се моли заведението да бъде затворено, а собственичката му пратена да си търси жертвите някъде другаде.

Историята с блудствените действия на Веска Д. спрямо петокласничката датирала още от есента на м.г., когато момиченцето било вплетено в мрежата на кръчмарката с подаръци: закуски, питиета, цигари и разходки из околностите с лек автомобил.

В крайна сметка се стигнало да задържането на дамата и повдигане на обвинение по чл.157 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за действия на полово удоволетворяване с малолетно лице от същия пол, което е поставено в условията на зависимост.

Преди това на Веска Д. било връчено предупреждение да не приближава дома на избраната от нея жертва, но това не попречило на кръчмарката да продължи набезите си. На няколко пъти петокласничката бягала от дома си, за да отиде при „леличката“, хората от селото се боели , че таткото няма да издържи и ще тръгне да се саморазправя.



Безценното подземно богатство на България са минералните извори. На малка територия,

каквато е нашата, има 37 действащи минерални извора, които се използват за лечение.

Една от най-лековитите в България и в Европа е забравената

минерална вода на село Сланотрън, което се намира на 16 км от Видин и на 8 км от Дунав мост 2.


Химическият състав на тази вода е уникален – тя е хипертермална, хлоридна, натриева,

бромна, йодна и сероводородна разсолна вода. Лекува над 80 вида болести. Нейната

степен на минерализация е много по-висока от тази в Карлови Вари. Лекува всякакви

упорити кожни заболявания – псориазис, екземи, алергични обриви, нерводермити,

уртикария, бронхиална астма, полови проблеми – мъжки стерилитет, безплодие, хипоплазия

на матката, климактериум.


Успешно и бързо премахва всякакви възпалителни заболявания, болести на двигателния

апарат, на горните дихателни пътища, стомашно-чревни и стоматологични заболявания,

следоперативни и слединфарктни състояния и др. Обяснението за широкия спектър

на лечение е, че в този водоизточник се комбинират няколко типа минерални води,

които в други находища се срещат поотделно като сероводородни, солени или йодо-бромни.Изворът е експлоатиран от 1960 г. до 1986 г.


През това време хора от страната и от близките Сърбия и Румъния се възползват

от лечебните качества на водата и идват на място да се лекуват. През 1986 г. изворът

е затворен с бетонна тапа. Причината за това решение е навлизането на тези свръхсолени

и агресивни води във водоносния слой, от който черпят вода артезианските кладенци,

осигуряващи водоснабдяването на Видин. По-късно става ясно, че мярката е била

прибързана, а за замърсяването са допринесли дейностите на местния свинекомплекс,

мина Кошава и използването на изкуствени торове в земеделието. Сега не работи

и банията, а всичко е разрушено и изоставено.


Местните хора още не могат да прежалят извора


Къщите в Сланотрън са големи, красиви, двуетажни, строени така, че да има стаи

и за курортистите, които идват тук да се лекуват. В селото сега живеят едва 530

души. Стотина са в чужбина, където се грижат за възрастни хора. Местните и кметът

Венелин Павлов обаче са оптимисти за възраждането на извора. Те не само си спомнят

за минералната баня, но и продължават да се надяват изворът отново да бликне.


«Хората, които идваха с бастуни и патерици след процедурите изхвърляха тези помощни

средства. Имаше цяла камара от патерици и бастуни. Имаше едно момиче в VIII клас,

което нямаше коса и нашата вода го излекува, порасна й гъста черна коса. Екземите

се чистеха изцяло – идват хората, натопят се и се оправят. При порязване 2 дни

си топиш ръката и всичко зараства. Говорят, че помага и на язви. На гладно по

1 супена лъжица и раната се калцира. Минерализацията е много висока – 57.845 г

на литър. Водата се ползваше активно”, спомня си кметът Павлов.


Изворът е открит през 1958 г., когато се правят сондажи за нефт и газ. През 1960

г. хората започват да се топят в горещата вода в изкопаните два гьола и да я ползват

като хигиенна баня. Започва да функционира малка минерална баня. По-късно се изграждат

и басейни – един мъжки и два женски. През 1963 г. село Сланотрън е обявено за

балнеологичен курорт от местно значение.«Това време беше хубаво, хората се лекуваха, много жени забременяха, тези с псориазис

имаха облекчение, а екземите направо изчезваха. Аз също съм се лекувала от язва

на дванайсетопръстника. Отивах сутрин, пийвах 2 глътки вода и така се оправих.

Тогава влизах да мия басейните. Хората с разширени вени не влизаха в басейна,

топяха си краката само в кофи с вода и то за кратко и казваха, че вените се свивали.

Идваха с патерици и си тръгваха без тях. Една жена дойде с 2 деца с мускулна дистрофия,

които се изправиха на крака. Минаваха хиляди хора. Тази вода е безценно богатство”,

категорична е Йонова.


Водата от извора е била с толкова голям дебит, че са прокарали тръби до Видин

до специално изградената минерална баня. Тя започва работа, но се оказва, че през

дългия път температурата на водата пада и няма същия ефект. Сега сградата все

още стои, но е порутена. Имало е и автобуси, които превозвали хората в Сланотрън.

Болните се приемали от лекари и фелдшери, назначавали им се процедури и се определяло

колко време да стоят в лечебната вода.


Дядо Виктор е бил майстор на сондажа и още пази спомени от чудодейните свойства

на извора. «У дома дойде човек, който се е лекувал къде ли не, по тялото му излизаха

пришки и губеше сили. Беше ходил и при баба Ванга, която му казала за Сланотрън.

И действително, направи две бани и всичко му изчезна. Идва при нас и плаче от

радост като малко дете”, спомня си възрастният човек.


Откакто затвориха водата през 1986 ходим по мъките, каза кметът. По думите му

хората се били устроили да развиват курортно дело. Издигали къщи на 2 етажа, имали

поминък. Всеки предвиждал да има 1-2 стаи за курортисти. Направен бил и стол към

ресторанта със осигурени закуска, обяд и вечеря.


«Всички са добри тук, защото са състрадателни към болежките на хората. През последните

години минералната баня беше към «Курортно дело” – Вършец и летовниците идваха

с карти. Сега, когато построихме моста, когато няма граници и сме в Европейския

съюз, когато имаме наши туристически фирми, не се прави нищо. Защо да не идват

тук болни от чужбина, от круизните кораби също. Последният ми разговор беше миналата

година с представител на министерството за регионално развитие и благоустройство,

който ми отговори, че всичко, което предлагам е много добро, но има затруднения”,

разказва Венелин Павлов. Той смята, че основната причина да не се сондира отново

минералната вода е слабата заинтересованост. Досега е провел няколко срещи с проф.

Щерев, който е категоричен, че съществуването на водата е неоспорим факт от направените

космическите снимки. Новият начин на ползване ще бъде екологичен и няма да се

замърсява околната среда. Предвиждат се два дублетни сондажа на 1 км разстояния

– единият ще изкарва водата, която ще се ползва и на 1 км ще се връща пак в тези

пластове. Така водата ще се редуцира. 10% от нея е необходима за нуждите на балнеологията,

а другите 90% могат да се ползват за промишлени нужди – отопление, оранжерии,

рибарници. Освен това част от минералните вещества са ценна суровина за фармацевтичната

и химическата промишленост. Стойността на двата сондажа и една топлообменна станция,

която да отнема температурата, възлизат на 3.5 млн. лв., уточнява кметът на Сланотрън.


Преди 2 години монтанската фирма «Йодиум” предлага да се извличат елементите

от водата и имат намерение да направят нов сондаж отстрани на стария. Но се отказват.

Стоим върху пари и не искаме да си ги вземем, кахъри се кметът. «Голямата ми мъка

е, че хора от цялата страна ми звънят и искат 1-2 бутилки от водата. Но вода няма.

Да, има в мина Кошава такъв извор, но той не е със същите качества”, излива болката

си Венелин Павлов.


Потърсихме и мнението на кмета на община Видин Огнян Ценков, който представи

общинската стратегия за развитие на хидротермалния потенциал на района. «Становището

на община Видин е, че целият регион трябва да се развива. Минералните извори,

които са на най-близка дълбочина, са край село Сланотрън, и оттам трябва да започнем.

В общинския план сме заложили средства за два сондажа, с които да се изследва

както дебита, така и минералното съдържание на изворите. Първо ще тръгнем оттам,

за да изградим една стратегия за това как да използваме тези минерални извори”,

каза градоначалникът. Той изрази надежда това да бъде сериозен ресурс, който да

е в полза на общината.


Тези води са богати на сяра и на йод. По неофициални данни от тях може годишно

да се отделя 20 тона йод, а световният му добив е 50-60 тона. Това означава, че

могат да се добият сериозни количества, но всичко това е въпрос на време и на

средства, които ние трябва да осигурим, за да се осъществят тези сондажи”, коментира

видинският кмет. Според Огнян Ценков трябва да има и инвеститор, който да развие

съответната дейност, да се използва местния ресурс, да се разкрият работни места.

Разчита се както на подкрепата на държавата, така и на общинския съвет, защото

всички дейности, които местната власт предприема, са свързани с решения на общинския

съвет.

Източник:interesninews.eu



Никога не е било лесно да си родител. Последната година и епидемията от COVID-19 успяха да разклатят основите на света (такъв, какъвто го познавахме) и да ни подскажат, че може да дойдат и по-лоши времена. Осъзнавам отговорността и гледам да балансирам между моите задължения и това, което тези трудни дни изискват.

Върнах се днес, а дъщеря ми ми подаде този лист. Помолили я да го попълним.

Декларация за съгласие за провеждане на бързи антигенни тестове в училище. Добре, очаквах го, логично решение, ще трябва да минем през това заедно с детето. Готов съм да говоря с нея и да си обясняваме всичко необходимо.

После се отказах. Искате да го попълним и да декларираме?

Не знам пред кого го декларирам това съгласие и какво касае то. Как тогава да го декларирам това съгласие за провеждане на бърз антигенен тест в училище?


На вниманието на този, когото го е грижа за моята декларация

Уважаема госпожо/господине,

днес моята дъщеря ми даде Вашата декларация за попълване. Искате моето съгласие за провеждане на бърз антигенен тест. Поколебах се малко, а след това реших и аз да ви пиша обратно.

Искам ясно да Ви декларирам, че ми е писнало. Да, именно от Вас ми е писнало.


Няма как да попълня документ, който не е ясно адресиран – не ми е ясно кой се нуждае от моята декларация, какво точно декларирам, пред кого го декларирам. Приемете, че ми е писнало да ми подхвърляте хвърчащи бележки с полуанонимен характер. 2021 г. сме, имаме средства за електронно общуване, използвайте ги.

Няма как да попълня документ, в който не е уточнена защитата на нашите лични данни, както и резултати от изследвания. Погрижете се за това.

Няма как да попълня документ, в който не е указано ясно нищо – нито кога, къде и как, нито кой ще вземе пробата, направи изследването, даде резултатите. Колко пъти ще се проведе това изследване, всяка седмица, един път, всеки месец?

Съществува нещо, което наричат „информирано съгласие“. Вероятно това е точното определение на това, което искате от мен. То е съставено от две неща – информация и съгласие.

След като нямам информация, какво съгласие очаквате от мен??

Законът за здравето ясно дефинира моето очакване към Вас, а не мога да наруша разпоредбите и да подпиша такава декларация за провеждане на бърз антигенен тест в училище. Разбирам ви и Вас, разберете ме и мен. Не ме карайте да наруша законите, все пак те са писани за да бъдат спазвани.

В нормалните страни за подобни неща се провежда информационна кампания, а след това се събира съгласие. Ние явно не сме от нормалните страни, защото такава кампания няма. Няма и за ваксините, но това е друг въпрос, Вие там най-вероятно не сте замесени, разбирам. Но и на Вас ще ви кажа, и там нещата куцат.

Дъщеря ми (като всяко малко дете) се страхува от медицински манипулации и всеки път сме заедно. Тя е свикнала това да е така. Мислите ли, че след като Вашата команда от специалисти (позволявам си тази импровизация, защото нямам идея кой възнамерява да направи тези тестове, вероятно е медицинско лице, но няма как да съм сигурен, може да е всеки) посети училището и сред ревове и писъци си свърши работата, детето ми ще може да продължи нормалния учебен процес. Защото аз леко се съмнявам. Или ако я оставя цял ден да реве и да трепери, вие ще си изпълните Вашия план по-добре?

Тогава как да се съглася и да го декларирам, след като не знам какво и как ще се случи?

А Вие знаете ли или още не сте го измислили?

Ще си позволя да не декларирам нищо, докато не получа яснота по зададените по-горе въпроси. Мое право е и смятам да се  възползвам от това.

И не, съвсем не съм от родителите, които се страхуват от ваксини, които вярват в "чипиране  и световната конспирация". Дори желая да бъда ваксиниран, възможно най-скоро. Това е полезният ход (за момента) и не мога да бъда разубеден.

Това е, просто нормален човек и неговите мисли.

Питате за декларацията ли? Ще я оставя да виси във въздуха, уважаема госпожо/господине.Така аз ще Ви декларирам, че ми е писнало.

Вие не ми отговаряте, аз също няма да го направя. Ако решите да го направите, с удоволствие ще Ви изслушам и ще мога да взема решение. Дотогава - изчаквам.

С уважение, един родител

Източник: Читателско писмо/Фрамар.бг/




В София, в кв."Гео Милев" има училище (138-мо), в което няколко космонавти са засадили дръвчета.

То се е казвало "Юрий Гагарин". Самият Гагарин също е посадил дръвче. След него е дошъл ред и на Валентина Терешкова, на нашия Георги Иванов и др.

Една страхотна идея. Училище, окрилено от героите.

После идва уродливата демокрация.

И училището е прекръстено на "Проф.Васил Златарски".

Васил Златарски е изтъкнат учен и историограф. Безспорно на негово име трябва да се кръщават училища, улици, булеварди.

Но каква е причината Юрий Гагарин да не е достоен? Та това е първият човек, полетял в Космоса? А от градинката с дръвчетата си личи, че това е "космическо" училище.

Всяка нормална страна би се гордяла с подобен проект.

Но не и злобната пещерняшка антикомунистическа сган. Която разсипа държавата и която не може да гледа нищо, което не е западно, американско, не може да гледа нищо, което е достойно. Гагарин е лош и е виновен, защото е полетял в Космоса, преди великите американци.

Които можеха и да са първи, ако не бяха излели реки от пари за войната в Корея, за цветни революции още тогава, и не се готвеха да окупират Виетнам. Космическата им програма струва под 1% от разходите им за войни.

Можеха да са първи, но останаха втори, защото са войнолюбци, а не изследователи.

И сега - в София има паметник на американски летци, които са ни бомбардирали, но не може да има училище на името на Юрий Гагарин...

Българино, прогледни! Сляп и успял човек, богат и щастлив, ако е сляп - няма!

Добри Божилов



Преди повече от 30г рухна НРБ. Живота се измени на 180 градуса.

Сега може да вярваш в какво си искаш и на кой си искаш – кеф ти на Кашпировски,кеф ти в Мюфтията. Все тая.

В страната ни нахлуха стотици секти. Създадоха се разни учения, но най спечели БПЦ. Малко по назад останаха мюсюлманите. Обаче живота не стана по добър или лесен – нито в финансов план, нито в духовно-нравствен план.

Комунизма падна и се възроди религията. Защо започнахме да живеем зле? 

Нали ни набиваха в КРАТУНИТЕ че сме живели 45г в безбожен режим и за това бе лошо? Че комунистите разрушавали храмовете, а свещениците пращали в лагери – ето и Господ ни наказа и разрушил „демоничния режим“.

И ето, разрешиха ни да вярваме. В основните религии, като река влязоха пътници. Много от тях до вчера бяха комсомолци и партийци. Изведнъж прозряха и станаха МНОГО вярващи.

И тези пътници докараха и парите в религията. Служителите на култа подобряха. Охраниха се. Появиха се имения и коли. Особено отличилите се, започнаха да се отделят от народа с бронирани стъкла и гавази.

В магазина също всичко се промени. Днес на рафтовете има всичко и най вече западни стоки убили родното производство.

Кражбите на чиновниците, уличната престъпност в невиждани размери, безработица и никаква перспектива – всичко това го натресоха на народа,защото бил неподготвен за демокрация.

А кво бе в НРБ? Престъпност почти НУЛА! Корупция имаше, но даже и тогава чиновниците много внимаваха как харчеха парите си, защото Белене ги зовеше.

Религиозните никой не ги угнетяваше. Да, не има даваха да се разгънат с пълна сила, но храмовете работеха и джамията също.

Морала бе на ниво. По телевизията не въртяха порно. Възрастните се уважаваха. Защитаваха малките. Работа имаше и сигурност в утрешния ден. Имаше и тъпотии, но това не означава че за да се оправят трябва страната да разрушаваме. 

И така: Рухна БЕЗБОЖНИЯ режим и дойде БОЖЕСТВЕНОТО време!

И кво, заживяхме по добре ли?

Ако питате политиците то – ДА! Само че от 9 500 000 народ, станахме под 7 000 000.

Източник:БФ-страница "Комунистите"



Изборите ще са „съдбовни“ и на 4 април, обяви президентът миналата седмица. Датата далеч не е идеална, но, естествено, по Конституция Румен Радев има пълното право да посочи кога да се гласува по своя преценка. Изборите ще съвпаднат с католическия Великден, което нанася удар по католическата общност в България, а и по част от наши сънародници зад граница, които могат да се окажат възпрепятствани да пуснат бюлетини. 

По това време е и пролетната ваканция на децата – хубаво време за семейни пътувания и не толкова хубаво за разходки до урните.Президентът обаче напълно коректно изтъква „съдбовността“ на датата. Не е и за пренебрегване нейната противоречивост… 4 април е най-любимият ден на Тодор Живков. Той самият никога не е крил, че денят е съдбовен за него лично. Първо – на тази дата Живков става партизанин. И второ – на 4 април 1981 г. е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като дотогава е бил „само“ първи секретар. Новата позиция обаче го издига в ранг и го приравнява с Брежнев. Датата е и символ на залеза на БКП – през 1990 г. печатният орган на партията вестник „Работническо дело“ окончателно се преименува и става вестник „Дума“.

В българската политика 4 април 2000 г. остава и като деня, в който Симеон II пристига в страната и обявява, че ще остане. Датата е черна годишнина от трагедията в река Лим, при която през 2004 г. изгубихме 12 български деца. В световен план 4 април е денят, когато е създадена НАТО – това става през 1949 г. с подписването на договор между 10 западноевропейски държави, САЩ и Канада. През 1991 г. пък е основан Атлантическият клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател. Така в България на 4 април се отбелязва Денят на атлантическата солидарност.

Източник:pik.bg



Здравният министър проф. Костадин Ангелов потвърди пред журналисти, че синът на президента Румен Радев - Георги, е бил на шумен купон в хостел на столичния бул. "Христо Ботев". "Да, мога да потвърдя, че това е така, синът на президента е бил там. Повече не мога да ви кажа. Ние не провеждаме разследвания", каза той пред журналисти в Кюстендил.  


"Имам информация за всички нередни случаи. Във всички места, където са открити нередности, са съставени необходимите административни документи от органите на РЗИ", уточни проф. Ангелов. 


В неделя от пресцентъра на МВР съобщиха, че при една от проверките на  Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), съвместно със Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), за спазването на противоепидемичните мерки, определени със заповед на министъра на здравеопазването, полицаи са реагирали на сигнал от граждани, че в хостел на бул. "Христо Ботев" има струпване на хора и се хвърлят предмети на улицата.


На място са установени 14 лица, 11 от тях - непълнолетни, и 3 - пълнолетни. За случая веднага е уведомен инспектор към "Детска педагогическа стая" при Четвърто районно управление.


Родителите на един от непълнолетните са отказали да дойдат и да вземат детето си. Един от пълнолетните, присъствали на адреса, се е ангажирал да го съпроводи до дома му.


Всички непълнолетни са призовани да се явят в понеделник с родител в столичното Четвърто районно полицейско управление.

Източник:plovdiv24.


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации