Живея в малко областно градче, където преди много години имаше две силни предприятия. Градът беше пълен с хора, а вечер заведенията бяха оживени и се чуваше музика отдалеч. Още първата година след казармата ме харесаха за едното, млад, здрав, да ме учат за сервитьор. 

Беше битова механа, ние облечени в носии, хора, танци, ние като факири между гостите с таблите. Собственикът ме обучаваше лично и ме прикрепи към една от служителките със стаж - Тони. Тя (тогава) беше около 30 и за мен беше най-красивата жена, която бях виждал. Черни коси, сини очи, страхотно тяло, дори носията й стоеше страхотно. От пощипвания и шеги в стаята за почивка, скоро нещата станаха много сериозни. Толкова сериозни, че тя ме заведе в Пловдив, изчука ме в един хотел, ама така, както опитна жена може да изчука един почти девствен хлапак. Влюбих се сериозно. За да поддържаме връзка, купих за нея мобифон. Имах вече такъв мобифон, подарък от нашите. Заведох я в магазина й и го купих на изплащане. Беше голяма радост и емоции. Чувахме се по всяко време на деня и нощта.

Се*сът беше страхотен и го правехме навсякъде, дори и в склада на заведението. Бях влюбен до ушите.

Докато един ден пред заведението не ме чакаше мустакат военен. Попита ме дали съм аз, аз потвърдих, а той ме почна с шамарите. Разтърваха ни, но Тони повече не дойде на работа, съпругът й я държеше у дома. После заминаха заедно за София и не съм я виждал повече.  

Ще кажете, история, като история. Но има и продължение.

Една година след това получих призовка. Майка ми ревна, баща ми взе да ме гледа косо. Дължал съм пари на оператора за телефона и таксите. Колко? Сумата беше огромна.

Ако щете вярвайте, не се притесних въобще. На уречения ден тръгнах с бяла риза и костюм, все едно отивам на сватба. Майка ми реве на умряло, баща ми също. Държи се, но очите му пълни със сълзи. За него комуниста, това синът му да го викат в съда - не беше работа. В джоба ми точната сума и малко отгоре. Да, отидоха ми бакшишите за един месец, но прав е баща ми, за едно име живеем.

В съда ме чакаше изненада. От всички призовани по подобни дела, бях дошъл само аз. За пет минути се оправих с хората, разплатихме се, получих някакви хартии, че не дължа нищо. После ги черпих по едно кафе, те ми чуха историята и се посмяха.

Върнах се у дома с 2 килограма пържоли, нашите ме гледаха зяпнали. Не очакваха, че ще се върна. Татко пуснал връзки даже за затвора да не съм на лошо място.

Наивни стари хора, почерпихме се, а и на тях разказах за Тони. Те не се смяха, мама плака, но много ми се кара, но и допълни, че така се възмъжава.

Отминали отдавна години. Липсват ми. И те и мама и тате./www.senzacia-bg.com/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации