Първата лекарска жертва е факт...Пандемията отне д-р Иванова от нейното семейство

Снощи д-р Иванова загуби битката с коронавируса. Спечели тези на много други, но своята не успя. Отиде си ненавършила 43 години. До преди дни тя работеше на първа линия в Инфекциозното отделение на МБАЛ "Сливен". Рискуваше ежечасово своя живот и този на близките си, за да се опита да спаси чуждите. Каквото, разбира се, правят и всички нейни колеги по света. 

И тук няма място за оплакване или съжаление. Те трябва да са там. От тях се изисква да се притекат на помощ и да лекуват, а от нас - да бъдем отговорни, да слушаме техните нареждания и да ги изпълняваме.

Отстрани обаче е лесно да се кажем - "тя си е избрала професията, това й е работата". Да, това е така, но даваме ли си сметка каква отдаденост, какъв силен дух и каква чест трябва да притежава човек? Качества, които да му помагат да носи достойно титлата "Лекар" и пред обществото, и пред себе си. И преди да започнем да коментираме, нека се замислим - ние притежаваме ли тези качества?

Пандемията отне д-р Иванова от нейното семейство. От малкия й син, и от любящия й съпруг. И знаете ли - това не е просто едно нещастно стечение на обстоятелствата. Това е осъзнат риск, който всяка сутрин бива поеман от медиците. Те са нясно и с опасността, и с възможния фатален край. Но са там - ден след ден, ден след ден. Само ще споменем, че мъжът й, също като нея, е лекар. Той също работи в Инфекциозно отделение и също е на първа линия. Каква ли сила на духа се изисква от него сега, за да продължи да върши своето благородно призвание? Дори не можем да си позволим да гадаем.

С този текст не целим да вменим страх у четящите. Паниката е не по-малко опасна от безхаберието. Целим да вменим чувство на отговорност и на признателност.
Нека за миг оценим неимоверните усилия, полагани от медиците и спрем да бъдем всезнаещи от леглото. Нека просто благодарим.

Източник:Българолюбие

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇