Скоро стана ясно, че съд е задължил Столичната община градът да се мие два пъти месечно през летния сезон. Веднага будни граждани алармираха, че трафикът и битовото отопление са виновни за мръсния въздух. Само че аз съм от поколение, което помни времето, когато нямаше парно, нямаше климатици и всички се отоплявахме на дърва и въглища.

Първа задача на бащите ни беше вечерно време да подсигурят отоплението за следващото денонощие, качвайки дърва и въглища от мазетата, където те се съхраняваха.

Днес живея в район, в който няма да видиш пушещ комин, всичко е топлофицирано. И въпреки това прахът е чудовищен. Но помня и време, в което обичайна всекидневна гледка беше камион цистерна с вода и зад него – маркуч и миещи улиците служители на общината.

Я се замислете откога не сте виждали такава гледка в днешно време. Така че съдът е прав, нека да се мият улиците редовно, това неминуемо ще намали общото замърсяване. Ако се превърне в традиция, ще има резултати. Трафикът наистина е голям, но това не е проблем само на нашата столица, това е световен проблем. И въпреки това почти всички европейски столици са далеч по-чисти от нашата.


Кръстю Иванов/снимка: Skoda Memories Bulgaria
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

2 коментара:

  1. Стига сте лъгали !Миеха се ,но не всеки ден,а един път седмично !Едва в началото на 70-те години лека -полека започнаха да използват съветска техника,а в последствие и такава от Чехословакия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Разбира се че през 1946 г. не са се миели всеки ден, даже въобще не са се миели, но ти чутуро ренегатска ако си живял в Горно-Надолнище - селище от градски тип може за теб истината да е била такава, но в големите градове това ставаше ежедневно (въпреки поне 5-кратно по-малкия брой автомобили по онова време), като първо минаваха изсмукващи машини с четки, които изчистваха натрупалия се до тротоарите прах. И освен това всяка нощ се поливаха тревните площи около блоковете.

      Изтриване

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации