петък, 12 октомври 2018 г.

Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското образование в България.

Това е уникален български празник.

Празник, измислен и наложен само в България още през далечната 1916-та година.

С известно прекъсване след 1944-та година се празнува и до днес.

По света студентите празнуват на 17-ти ноември - международен ден на студентите.

И това, че си е само наш, го прави още по-специален и интересен.

Дотук със статистиката.

През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях.

Е, може би, без тази в момента.

Няма власт, която да не е искала да ги постави под контрол и мониторинг.

Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти.

Няма и няма и да има.

Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна.

Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.

Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен.

Сега свирят по мачовете или в чалготеката.

Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война.

Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг за да се запишат като доброволци.

Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки.

Представяте ли се това да се случи днес. Май - не.

Дано да не съм прав!

През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в затвора заради "Фашизмът" на Желю Желев.

Представяте ли си колко неразбираемо е това за днешните студенти в епохата на Интернет.

Да те окошарат заради книга!

Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а "Фашизмът" на Желю им звучи на повечето като тройно дестилирана водка.

Не знам, може би леко пресолявам гозбата, но така го чувствам.

Страшна девалвация има във висшето образование у нас.

Затова ми е думата.

Уникална девалвация.

Образованието се превърна не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел - личностно себеустройване и кариеризъм.

И няма лошо, ако това себеустройване е подплатено с базисните знания, изискуеми за съответното образование.

За съжаление, печалната ми констатации е, че това не е така.

Завършват хуманитарни специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.

Не знам. Искам да бъда разбран правилно. И сега има мотивирани и добре подготвени студенти.

За съжаление, те не са мнозинство.

И няма как да е иначе, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.

Да, точно така - България е на първо място по брой студенти съотносими с населението на страната.

И това в голяма степен обяснява нещата.

Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.

Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще регулира и тези процеси.

А иначе - честит празник!

Тодор Кръстев, адвокат

коментар във Фейсбук
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
Полезни съвети👇

1 коментар:

  1. Много се чудих докато четях следните цитати, защото сега ни пълнят главите със постиженията на соца и колко били добри всички тогава и пр., но май ще излезе, че не е имало кой знае каква разлика в манталитета сега и тогава: „
    ... Нашето студентство показва образци на системен и упорит труд в овладяване на избраната специалност. ...
    За съжаление обаче не всички студенти са такива. Изпитните сесии все още показват голям брой неподготвени студенти, които получават слаби бележки. Ежегодно (въпреки че броят им намалява) се налага да бъдат отчислявани поради неуспеваемост и други причини немалко студенти. ...

    ...Очевидно ненормално е създалото се положение за един прекомерно голям стремеж и кандидатстване във висшите учебни заведения, въпреки че много от кандидатите нямат необходимите качества да бъдат студенти. ...“ И това всичкото казано от хора на високи длъжности в йерархията...:
    https://kiselec1.blogspot.com/2019/08/14-1-1975.html

    ОтговорИзтриване

Посетители гледат:

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

КОНТАКТИ:

Предоставено от Blogger.

Популярни публикации

Архив 1