понеделник, 20 август 2018 г.

Празни магазини – дело държавно, пълни хладилници – дело народно, лично! Във времето на соца Негово величество хладилникът изпълняваше важна роля. Пълно негово Величество – мир в дома и тишина в страната! Това чудо се захранваше благодарение на личната инициатива, находчивост, труд и упоритост на соцчовека, когото комунистическите пропагандатори наричаха “малкия човек”. Имашe т.нар. ”почин”, ”самозадоволяване”. Онези, останалите по селата, крепяха ТКЗС-то и покрай него обработваха личното, а добитото отиваше за младите, ”отървали се” в градовете, за да понапълнят хладилника. Социалистическата държава предоставяше за обработка и ползване парцели от крайградските землища, където хората уплътняваха свободното си време в отглеждане на плодове и зеленчуци за т.нар. ”чушкопек” и огнището пред блока.

Но личната инициатива се разгръщаше с пълна сила във вилните зони. Парцели от 500 кв.м, които с готовност се предоставяха на желаещите. Там те упражняваха земеделие, градинарство, лозарство и бяха удовлетворени от сътворените благини – пълен хладилник. Компартията, която се бореше срещу Капитализма, когато го победи, сложи ръка на Капитала и започна да се разпорежда с него по комунистически! Извърши национализация и колективизация на селското стопанство, пролетализира населението, превръщайки го в наемно-надничарско съсловие. Държавният капитализъм приложи поголовна експлоатация, като труда заплащаше евтино и цените съответно определяше централно – ниски. Така всичко изгуби истинската си стойност – и хората, и стоките… Малки заплати плюс евтиния.

Докато строителството все пак създаде доста полезни и важни неща за България, то комунистическата пропаганда, с нейното двуличие да хвали т.нар. соцдействителност и да хули т.нар. ”гнил капитализъм”, претърпя пълен провал. Сега все още се напъва все така двулично да изопачава днешната действителност и да събужда носталгия по доброто минало. Онова мило соцвреме, когато компартията биеше тъпана и водеше хорото, а народът, без да слуша музиката, играеше своята игра. А морето! Всички ходехме на море! Да, и ние, учителите! Сега младите ходят, при това на по много морета… А ние – не!

Николай Цветков, Пловдив
Източник: retro.bg
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇
>

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: