сряда, 10 май 2017 г.

Ридаещите статуи не са новост - само през последните сто години са отбелязани поне петдесет случая по целия свят. Обикновено изображенията на християнски светци или на Дева Мария пускат сълзи от кръв, парфюмирано олио, мед или вода. Религиозните общества ги приемат като истинско чудо и

доказателство за съществуването на висша сила,

но притеснителното е, че много проучвания и тестове са доказали, че вероятно става въпрос за не толкова чиста игра с вярата на много хора. Къде е истината?

Най-старият запазен източник, свидетелстващ за подобно явление, датира от 1527 г., когато статуетка в Италия проляла сълзи преди ограбването на Рим от войските на Карл V, който взема в плен папа Климент VII и подкопава политическия авторитет на Ватикана в европейските държави. През 1719 г. сицилианският град Сиракуза се преклонил пред плачещата статуя на света Лучия. Смята се, че точно оттам започва и “тенденцията” изображения на светци да оплакват греховете човешки. Сицилианските католици описват не един такъв случай, включително широко публикуваната през 1949 г. случка, когато от очите на статуетка на Дева Мария, дадена като подарък на двама младоженци, започва да тече мистериозна субстанция, която лабораторните анализи обявяват за близка до човешките сълзи. Въпреки че автентичността на феномена не е напълно доказана, Римокатолическата църква го обявява за чудо.

Истинският бум на плачещите статуи обаче идва през 20. век.

Документирани са десетки случаи, в които изображения на светци проливат сълзи от кръв, вода и ароматни масла. И тук започват разочарованията. Развитието и разпространението на науката през последните сто години започва да се бърка и в религията. Различни изтъкнати лаборатории и специалисти започват да тестват истината в това, което дотогава е било територия, запазена само за църквата - чудесата. Така изскачат и измамите.


През 1995 г. италианско семейство от Чивитавекия поставя в градината си вносна статуя на Дева Мария, надявайки се с това да се подобри здравето на малкия им син. Един ден дъщеря им, която всекидневно носи цветя на Мадоната, забелязва, че по бузите й текат кървави сълзи. Детето веднага изтичва при родителите си и те отнасят новината до местния свещеник. Ватиканът, който е традиционно скептичен към такива чудеса, конфискува статуята и я дава за лабораторен анализ на собствените си експерти. Те откриват, че

кръвта наистина е човешка, само че идва от мъж –

факт, потвърден от анализа на ДНК. Бащата на болното момче, Фабио Грегори, отказва да даде ДНК тест.

Случаят се повтори съвсем наскоро. През 2008 г. италианският клисар Виченцо ди Костанцо отиде на съд за това, че кървавите сълзи, леещи се от сърцето на Мадоната в поверената му църква, съдържат собствената му ДНК. Ди Костанцо е обвинен в обида към религията и заклеймен от Ватикана.

Разобличенията не спират дотук. През май 2004 г. голяма гипсова статуя на Дева Мария във виетнамския католически център “Инала” в Бризбейн, Австралия, започва да изпуска ароматна субстанция от очите, носа, челото и пръстите си. Хиляди вярващи се стичат на мястото, за да се поклонят пред чудото и да бъдат излекувани от болежките си. Архиепископът на Бризбейн Джон Батърсби обаче не бърза да повярва и свиква комисия, която да разследва автентичността на феномена. Ръководителят на екипа

д-р Ейдриън Фаръли подлага статуята и сълзите й на газова хроматография,

масова спектроскопия и рентгенови снимки и излиза със следните заключения: ухаещото на рози масло по предмета е идентично с марка, продавана на пазара; червената субстанция, открита на кръстове и статуетки около него, не е кръв; в статуята са били пробити със свредел две малки дупки, през които е възможно инжектирането на маслото. Комисията приема, че случилото се не може да се определи като чудо и най-вероятно е добросърдечна спекулация на отец Джоузеф Нгуен Тан Лием от Католическия център, който по същото време събира пари за подпомагане на бедните в Африка.

Документирани са и десетки други случаи на несбъднати чудеса - учени доказаха например, че сълзите по лицето на Исус Христос, разположен на улица в Ню Йорк, са резултат от естествени процеси, които кондензират влагата от въздуха по боята на статуята и така тя образува петна, подобни на сълзи. Риданията на Девата от Грейнджкон, Ирландия, пък бяха успокоени от самите производители на статуетката - те признаха, че

лепилото, което са използвали, за да прикрепят очите към главата й, се овлажнява при определени температури и така те могат да се “просълзят”.

Документирани са, разбира се, и немалко случаи, при които науката е разпервала безсилно ръце. Вероятно най-известният такъв датира от 1973 г., когато глухата сестра Агнес Сасагава от град Акита в Япония забелязва, че от дясната ръка на дървената статуя на Дева Мария в църквата й започнала да капе кръв.

Феноменът започва на 28 юни и престава на 29 септември, когато раната чудотворно се затваря. На същия ден монахините забелязват, че статуята започва да се “поти” по челото и врата. Година по-късно, на 4 януари 1974 г., изображението започва да плаче. Този феномен продължава на интервали през следващите шест години и осем месеца. Японската Дева плакала точно 101 пъти. Любопитното е, че едновременно с кървенето на статуята сестра Агнес получила стигма на лявата си длан. Преподобният Джон Шоджиро Ито, епископ на град Ниигата, поръчва научно разследване, което се точи осем години. Професорът по правна медицина Сагисака от Университета в Акита потвърждава, че

кръвта, сълзите и потта са без съмнение човешки.

Трябва обаче да се признае, че по това време още не съществуват ДНК тестове, които да успокоят съмненията, че те идват от тялото на някой от служителите на църквата.

Как може да заплаче една статуя, ако не става въпрос за чудо? Италианският учен д-р Луиджи Кастанели дава отговор на този въпрос: “Необходима ви е куха статуя, направена от порест материал като гипс или керамика. Тя трябва да е гланцирана или боядисана с водонепроницаема боя или лак. Ако след това статуята бъде напълнена с течност (например през дупчица в главата), порестият материал ще я абсорбира, но гланцът ще спре изтичането й навън. Ако полировката обаче бъде леко издраскана върху или около очите, от тях ще изтекат подобни на сълзи капчици, които сякаш се материализират от въздуха. Ако кухината зад очите е достатъчно малка, в иконата не остават следи след изтичането на пълнежа. Подложих този трик на проверка и той се оказа изключително сигурен, като смая всички присъстващи”. Същият ефект може да се постигне и

ако в статуята се постави памук, напоен с кръв, вода, масло или други течности.

След като научават това, много търговци даже започват да продават наръчници “Направи си сам плачеща статуя”.

Макар и много често зад измамите с ридаещите статуи да стоят само добри намерения – да се излекува болен човек, да се съберат пари за благородна кауза или просто да се подсили вярата на хората в един материалистичен век, тази практика носи своята доза цинизъм и като цяло не е одобрявана от църквата. Сиатълският пастор Роджър Смит резюмира позицията й така: “Католиците не почитат картини или статуи. Те са само начин да се предаде нещо за Бога, но самите те не са богове”. Много учени отбелязват, че вярата в кървящите и сълзящите изображения изключително

много напомня вярата в спиритуалистични феномени като медиумите

и “разговорите” с отвъдното. Забележителна характеристика на феномена е и че той се появява почти изключително само при католически изображения (през последните години бяха документирани и малък брой случаи с православни икони). Скептиците сочат и към страхотната икономическа възможност, която предлагат такива чудеса - хиляди вярващи са склонни да дадат мило и драго за пътешествие до феномена, за сувенир от мястото или за дарение, което да им осигури изцеление. Каквато и да е причината статуите да плачат обаче, едно е сигурно – те се превърнаха в една от основните „ябълки на раздора” между църквата и научните среди, борещи се за сърцата и умовете на хората.

Елена Панова

Източник и снимка: obekti.bg
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
>
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: