Най-високите стойности на термометъра през септември ще достигнат между 30 и 35 градуса, а най-ниските – между 3 и 8 градуса.

Средните месечни температури ще бъдат около нормата. За равнините тя е от 18 до 21 градуса, за високите полета – между 15 и 17, а за планините – от 3 до 8 градуса.

Сумата на валежите през септември ще е около, но и малко над нормата. За равнините тя е между 30 и 50 л/кв.м, а за планинските райони – от 50 до 80 л/кв.м.Месецът започва с малко по-хладно от обичайното време. В началото на първото десетдневие студен атмосферен фронт ще донесе превалявания и гръмотевични бури от запад на изток. Времето ще се успокои за кратко около 3 септември, но след това преваляванията ще бъдат почти неразделна част от дните ни.

Затопляне очакваме още в първите дни на второто десетдневие. Температурите през периода ще са по-високи от нормалните за това време на годината. Превалявания се очакват на 13-и и около 19-и септември, когато и времето ще захладнее.

Понижаването на температурите ще продължава и през третото десетдневие. Дъждовно време очакваме около 22-и, 25-и и 30-и септември, когато ще видим и първите слани по високите полета на Западна България

Метеорологичната есен настъпи на 1 септември, а астрономическата започва с есенното равноденствие – на 22 септември в 22:21 ч. българско време.

На 1 септември слънцето изгря в 6:51 ч. и ще залезе в 20:00 (продължителност на деня: 13 ча?са и 6 минути). В последния ден на месеца изгревът ще бъде в 7:23 ч., а залезът – в 19:09 (продължителност на деня: 11 ча?са и 44 минути).През този месец новолуние ще видим на 7 септември, а първа четвърт – на 13 септември. Пълнолунието ще е на 17-и, а последна четвърт ще настъпи на 29 септември.

За да не тъжим по отиващото си лято, през новия месец ще се радваме повече почивни дни. Още във втората седмица ще се насладим на дълъг уикенд, когато честваме Деня на Съединението, защото 6 септември се пада в понеделник.

В края на месеца ще си починем и на 22 септември – Деня на независимостта, който е в сряда. Равносметката: 20 работни и 10 почивни дни.От 7 септември ще бъде активен метеорният поток Тауриди, чийто радиант се намира в съзвездието Телец. Ще трябва да почакаме обаче, тъй като пикът му ще настъпи в началото на ноември. Дотогава все пак ще се появяват по няколко "падащи звезди", но трябва да дебнете безоблачно небе./Sinoptik.bg/



Октомври 1982 г. Самолет Ту-134 изпълнява чартърен полет по маршрута Бургас-Варшава. 40 минути след излитането 27-годишният полски гражданин Збигнев Пургал хваща стюардеса и опира бръснач в гърлото й с искане машината да кацне в Западна Германия. Заради липса на гориво обаче се съгласява самолетът да се приземи в австрийската столица Виена.

По време на целия полет чужденецът държи острието опряно в гърлото на стюардесата, като дори й нанася няколко рани, за да демонстрира, че намеренията му са сериозни.

При кацането във Виена обаче той се предава на полицията, осъзнал, че няма как да се измъкне. С него пътува и съпругата му Мария Пургал, която иска да се върне във Варшава, но австрийските власти не я пускат.

Полиция пита всеки пътуващ в самолета полски гражданин дали иска да остане в Австрия. Всички 68 пътници обаче се връщат във Варшава.

Само два месеца по-рано – на 8 август 1982 година, самолет Ту-134 на „Балкан“ по линия София-Варна е похитен от 41-годишния Иван Кръстев Георгиев. Около 20 минути преди кацането бордният домакин предава на командира бележка, в която пише, че в задния багажник се е укрил мъж, който държи кутия и от нея се показват шнур и запалка. Той заплашва да взриви самолета, ако той не промени курса си към Виена. Настоява и никой да не го безпокои. Командирът отговоря на похитителя, че желанието му ще бъде изпълнено, но уведомява властите в София и Варна. Изпраща радиста да каже на Георгиев, че ще кацнат във Варна, където ще заредят, защото няма достатъчно гориво, и отново ще излетят. Той се доверява, но на земята бързо е обезвреден. У него са открити 1550 грама взривно вещество „амонит“ в насипно състояние, 3 детонатора и 3-метров шнур. Оказва се, че заедно с него са пътували още петима души, включително майка му и сестра му.

Няма много повече подробности за тези два случая, решени сравнително бързо безпроблемно и завършили благополучно. Един друг въздушен инцидент, станал по-малко от година след това и вдъхновен от историята с поляка, обаче завършва с жертва. Архивите пазят любопитни факти за него, както и за още няколко такива случая, станали преди промените през 1989 г. Във всеки от тях следа има желанието за бягство от комунистическия режим.

През 1983 г. за това мечтаят и четирима младежи София – 17-годишният Ивайло Владимиров, 19-годишният Лъчезар Иванов и 22-годишният Красен Гечев и Валентин Иванов, чиято точна възраст не останала в архивите. Всеки от тях има проблеми с властите – Гечев е бил в дисциплинарна рота в армията, Владимиров е на отчет в Детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.

В края на февруари Ивайло и Валентин играят боулинг с авиотехника Иван Цолов, който им разказва как по време на чартърен полет от Бургас за Варшава месеци по-рано поляк отвлича българския самолет. Валентин веднага е пленен от идеята и предлага на приятеля си да избягат по същия начин на Запад. Двамата убеждават Лъчезар и Красен да дойдат с тях и така на 6 март купуват четири билета за самолета до Варна за вечерта на следващия ден. По-ирония на съдбата на Красен му става лошо в самолет, затова вземат билети за полет с малка машина – Ан-24.

Остава им да се снабдят със западна валута. Вечерта обикалят заведенията и купуват на черно 290 долара и 100 марки. След това, доволни, те се черпя. „Утре вечер сме в австрийски бар!“, казва войникът, без да знае, че утрешният ден ще е последният в живота му, разказва години по-късно вече покойният вече журналист Крум Благов, изследвал подробно случая.

От самото начало организацията е сложна – за пътуване със самолет по онова време, дори в пределите на страната, трябва паспорт. Но Валентин, който е войник няма, Лъчезар е загубил своя. Така Ивайло, който е дал назаем на друг младеж 10 лева, взема неговия документ за самоличност, уж като залог. Използва го Лъчезар, който прилича малко на титуляра, а своя дава на Красен. Валентин също се снабдява някак с чужд паспорт.

На 7 март войникът е в ареста на поделението за провинение, но успява да избяга. Другите го чакат с такси наблизо и му дават цивилни дрехи. Обядват в ресторант „Шумако“ край София, където пийват добре. После отиват на летището и пият за кураж по още 100 грама водка. Носят джобни ножчета – единствените им оръжия. Хвърлят чоп кой ще хване стюардесата. Пада се на най-младия, но той се уплашва и прехвърля отговорността върху Валентин. Войникът приема.

За да не събудят съмнение се разделят на две двойки – в едната са той и Лъчезар, в другата – Красен и Ивайло. Минат през КПП в интервал от 15-20 минути. Единият се сеща да скрият ножчетата под катарамите на коланите си, за да не ги открие металотърсачът на охраната. Двама от тях обаче са без колани и ги слагат в джобовете си. За техен късмет обаче проверката не е много обстойна и ножчетата не са намерени.

За да са сигурни, че някой няма да ги изненада в гръб, сядат на последните четири седалки в самолета, който е пълен – пътниците са около 40 души.

Самолетът излита в 18 ч. След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, войникът започва уж да повръща. Той e на вътрешната седалка и за да стигне тя да стигне до него, Лъчезар й отстъпва мястото си. Когато жената се навежда над Валентин, той я дръпва до себе си и притиска ножчето в гърлото й. В този момент Красен и Ивайло хващат пътниците пред себе си, като увиват коланите си около вратовете им. Лъчезар става на пътеката, размахва ножа и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи исканията им да бъдат изпълнени. Заявява, че са рецидивисти, излезли от затвора, и са готови на всичко – ако трябва, ще счупят някой илюминатор, за да се разхерметизира самолетът и всички да загинат.

Един от пътниците, който е полковник, започва преговори с похитителите.

„Бяхме някъде над Ловеч, когато един военен почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Инструкциите в такива случаи са да им изпълниш желанията, ако можеш, за да не рискуваш живота на пътниците. Да стигнем до Виена беше невъзможно, защото всеки самолет зарежда с толкова гориво, колкото му е необходимо за полета и ние имахме гориво за един час плюс 30 минути за резерва. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена“, разказва по-късно 29-годишният инструктор Иля Лалов, който е в пилотската кабина заедно с 26-годишния Пламен Сталев – обучаващ се за командир, а и бордният механик Ангел Узунов.

Първоначално бордният инженер, а след това и командирът опитват да убедят младежите, че искането им невъзможно. Те обаче плашат да отрежат пръста на стюардесата и дори порязват ръката й близо до китката. Освен това твърдят, че четири бутилки със запалителна течност и се заканват да взривят самолета. Екипажът обаче не знае, че блъфират.

Тогава екипажът решава да ги заблуди – уж се съгласяват да се насочат към Виена, а те продължават към Варна. Това става възможно от една страна, защото похитителите са толкова неопитни, че отказват някой от тях да отиде в кабината, от друга – защото се стъмва. След уговорка с летищните власти над 40 минути машината кръжи над Варненския залив, за да изразходва горивото и да даде време на земята да се подготвят.

Електричеството в целия град е спряно, за да не видят терористите морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков от летището във Варна, които знаят перфектно немски език са облечени с някакви униформи, за да се представят за австрийци. Планът е, след като освободят заложниците, похитителите да бъдат обезвредени от група командоси, които владеят бойни изкуства.

Самолетът каца около 19.55 ч. Войникът завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета и двамата „австрийци“ влизат. Младежите обаче не говорят немски и се налага стюардесата да превежда. Валентин обаче не я пуска да излезе, само отваря тоалетната. В същото време екипажът тайно пуска четирима барети през вратата на багажното отделение. През шпионка те виждат кои са терористите и къде се намират.

Конспирацията обаче е разкрита от Лъчезар, който се оказва най-подозрителен и наблюдателен. Още във въздуха той се усъмнява, че вижда морето, но останалите го убеждават, че това е Дунав. Сега обаче забелязва Милков и казва: „Не го ли виждате, че е с българско яке?“.

Валентин веднага затваря вратата на тоалетната и се заключва със стюардесата, викайки: „Ще те убия! Излъгахте ни!“.

В това време командоси атакуват и обезвреждат тримата му приятели. Други две спецченгета влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента. Според официалната информация това се случва в мига, в който войникът посяга да пререже гърлото на стюардесата. Баретите стрелят почти едновременно и го убиват на място.

Така случаят приключва. Има само един пострадал пътник, и то защото не се съобразява със съветите на екипажа да не става и първоначално командосите го объркват със заложник, като единият от тях го нокаутира на земята. Доста време след това той се лекува, защото зрението му е увредено трайно.

Други двама заложници пък изпадат в нервна криза и скачат да се саморазправят с похитителите. Налага се служителите на МВР да ги пазят.

Стюардесата, която е ранена в шията и ръката, е откарана във варненската болница. „Ще умра ли?“, пита тя след преживения ужас. За неин  късмет обаче раната е на милиметри от сънната артерия.

Екипажът на самолета е награден с ордени, а още на другия ден за тримата оцелели пишман терористи е изпратен специален самолет с командоси, който ги връща в София.

Изправят ги пред съда. Любопитен факт е, че председател на съдебния състав Димитър Попов, който години по-късно става министър-председател на България, а адвокат на един от подсъдимите е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев.

Лъчезар е осъден на 10 години затвор, Красен на 9, а Ивайло на 7, но по-късно Върховният съд намалява наказанието му като на 5 години, защото е непълнолетен.

Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Очевидно обаче не получава виза, защото десетина години по-късно е убит. Главата му е отрязана и заровена на 20 метра от тялото му на Витоша. Основната версия е, че мократа поръчка е на руската мафия.

Ивайло Владимиров, известен като Иво Кучето, пък лежи в затвор в чужбина.

А Лъчезар Иванов, познат като Лъчо Терориста, който става бизнесмен и дори свързват името му с братя Галеви и групировката ВИС, се самоубива в Бояна през 2015 г.


Кой е първият и какво следва?

Първият случай на отвличане на самолет в България се случва в далечната 1948 г. и той е единственият смятан за терористичен акт с жертви сред похитените. Случва се на 30 юни, ден след като Българската гражданска авиация навършва 1 година от създаването си и от пускането на първата редовна пътническа линия София-Бургас. В чест годишнината самолетната линия става София-Варна-Бургас-София. По нея лети пътнически самолет на Юнкерс 52. Екипажът е от двама пилоти, радист и борден инженер, но само един от тях е въоръжен, а по онова време още няма стюардеси. Похитителят е бившият царски офицер от военновъздушните сили Станимир Михалакев, отзован от поста му на военен аташе в Букурещ и пенсиониран на 39 г. Той се качва на самолета във Варна заедно с дъщеря си, а в Бургас още 2 семейства и трима мъже – негови съучастници.

Конспираторите стават 9 от общо 179 пътника, като носят със себе си 6 пистолета, скрити в чантата на една от жените. Отклоняват машината към Турция. Когато тя е над Ямболско застрелват радиста Недялко Недялков, прострелват тежко с два изстрела Борис Ганев – шеф на създадената само две години по-рано дирекция „Въздушни съобщения“, връзват командира на самолета и раняват бордния инженер. Останал без управление, самолетът стремително се носи към земята, слизайки от 900 на 150 м. Похитителите едва успяват да го овладеят. Насочват се към Истанбул, където за малко не се разбиват и кацат чак след третия заход. На летището Ешеликьой, ги чакат няколкостотин войници, преводачи, лекари и камионетка за ранените. Вместо да бъде откаран в болница обаче, Ганев е транспортиран в лазарета на психиатрия, където умира от раните си.

Междувременно Михалакиев и останалите се предават на турските власти и искат политическо убежище. Българското правителство изпраща нота, в която иска те да му бъдат предадени, но в Истанбул е организиран съдебен процес, който на 14 юли 1948 г. ги оправдава като политически бегълци, действали при самоотбрана. Това предизвиква дипломатически скандал. В България на похитителите са издадени задочни смъртни присъди.

Следващото отвличане на български самолет се случва доста години по-късно – 28 юни 1975 г. На летището в Пловдив се подготвя полет на самолет на БГА „Балкан“ Ан-24. При отвеждането на пътниците става спречкване пред стълбата. Младеж, облечен със сако, въпреки 30-гадусовия пек, настоява да се качи първи и грубо се прережда жена и по-възрастни пътници. Екипажът не обръща внимание. Само 7 минути след излитането към София обаче, той става рядко от втората седалка, на която седи, и нахлува в пилотската кабина с пистолет ръка, крещейки, че иска машината да се отправи към Гърция, разказва Димитър Василев в книгата „Самолети под прицел“.

Похитителят е видимо напрегнат, пръстът му трепери върху спусъка. Командирът решава да не рискува и веднага изпълнява искането му. Машината се приземява в Солун. Там е задържан от гръцките власти, на които се предава. Те установяват, че похитителят е 30-годишният Тончо Иванов Гагов. Българинът е със средно образование, психически нестабилен и е правил няколко опита за самоубийство. Последният е от есента на 1974 г.

В съответствие с Международната конвенция за борба с незаконното отвличане на самолети, Солунският съд решава да предаде въздушния пират на българските власти. Когато научава това, при едно от отварянията на килията му, се хвърля от втория етаж на затвора „Коридалос“. Малко по-късно умира.

Именно след този случай стават очевидни несъвършенствата на системата за сигурност при проверка на пътниците. Управляващите у нас ускоряват доставката на ръчни металдетектори от Дания, а в института на МВР изработват детекторни рамки „Лъч“, които са монтирани на някои от летищата. Скоро след това са доставени и първата рентгенова апаратура, унгарско производство.

Следват две години спокойствие във въздушното пространство на България. На 18 май 1977 г. обаче самолет Ан-24 на БГА „Балкан“, който летящ от Видин за София с 4-членен екипаж и 44 пътници на борда, е отвлечен и принудително каца в Белград.

Всичко започва от отпуската на военния старшина Цанко Димитров, който е в отпуск и оставя служебния си пистолет ТТ в ракла, за която имат ключ всички членове на семейството му. Неочаквано за всички 22-годишният му син Румен взема пистолета и изчезва.

По-късно баща му разбира, че той се е качил на самолет и само 7 минути след излитането му насочва неговото оръжие към слепоочието на стюардеса. Иска връзка с пилота и за да е по-убедителен стреля. Пробива обшивката на самолета, но за късмет пораженията не са фатални. Румен настоява машината да се приземи във Виена. Пилотът обаче успява да го убеди, че горивото няма да стигне и похитителят склонява машината да кацне в Белград. Там похитителят е обезвреден от югославските власти.

По-късно Румен Димитров е върнат в България, където е изправен пред съда. По време на делото става ясно, че той неженен, с основно образование, осъждан за кражба и регистриран като психопат. В досието му е записано, че през 1970 г. взривява капсул-детонатор, при което губи три от пръстите си. През 1974 пък става клиент на Държавна сигурност, след като взривява саморъчно направена бомба на пристанището в Лом. Смята се, че той е последовател на похитителя от 1948 г.

Следващият въздушен инцидент става на 16 януари 1981 г. 10 минути преди кацането на самолет Ту-134, който лети от София за Варна, мъж в германска униформа и отличителни белези на хитлерист с пистолет в ръка се отправя към пилотската кабина. Само минути по-късно обаче е обезвреден. Архивите не свидетелстват как точно.

Оказва се, че похитителят е непълнолетен – 17-годишният Емил Стойнев Крумов е психически болен, а пистолетът – саморъчно направен, негоден за стрелба.

Източник: m.dir.bgРедактор: Десислава Димитрова



Клиентите да си избират къде да седнат, предлагат от Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията в писмо до министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров. 

Те изразяват несъгласието си със заповедта му за работа на ресторанти, кафенета и т.н., която определя как могат да работят на 100% заетост. И заплашват да я бойкотират, ако предложенията им за корекция не бъдат приети,пише offnews.bg

СЗБ и БАЗ предлагат за работа с капацитет 100% служителите да могат да попълват декларации, че са запознати с всички рискове от евентуалното заболяване с К19, но не смятат да предприемат мерки към ваксиниране. И второ: персоналът да може да удостоверява, че е преминал заболяването, че е ваксиниран, да има отрицателен PCR в последните 72 часа, отрицателен бърз тест в последните 72 часа или тест, удостоверяващ наличието на антитела с давност 6 месеца. След изтичане на 6 месечния срок на давност на удостоверението за преминало през вируса лице, давността му да бъде увеличена за нови 180 дни чрез тест за антитела от акредитирана лаборатория. 

Клиентите на секторите с ограничения, без значение дали са ваксинирани, неваксинирани, преболедували или не, да имат напълно свободен достъп до търговските обекти, чрез избор на места, съответно за: ваксиниран/преболедувал или неваксиниран/непреболедувал, като по този начин, обектите да могат да работят на 100% капацитет, предлагат още ресторантьорите. 

Те искат и проверяващите държавни органи да имат достъп до обектите, само след представяне на сертификат за ваксинация или отрицателен PCR тест. От СЗБ и БАЗ настояват и за подробна статистика за новите заразени: националност, ваксинирани/неваксинирани, възрастова група, професия, вече преболедували, както и брой починали, от които ваксинирани/неваксинирани и към коя възрастова група принадлежат.



През 2014 година в педиатричния център идва жена, която носи три месечно бебе, увито в одеяло. Сладкото бебе с име Ника страда от сериозно заболяване на мозъка, което е причинило цереброспинална течност, която се е натрупала в нейния череп и заради това нейният череп изглежда като на дете от друга галактика. Малката Ника се нуждае от незабавна медицинска помощ.След няколко дни Сара решава да провери как е малкото бебе отива на гости в дома на майката, където прави страховито откритие – бебето е изоставено сред боклуци и положено да легне върху чувал с ориз, а от майката – няма никаква следа.

В допълнение детето е напълно недохранено поради небрежността на майката.Сара прави отчаяни опити да намери майката и да поговори с нея, да й разреши да стане приемен родител на беззащитното дете, защото се нуждае от незабавна помощ и може да се стигне до фатален край.

Накрая Сара успява да говори с майката и да я убеди, а самата жена, мисли, че нейната дъщеря е в такова състояние, в резултат на зло проклятие – така вярват хаитяните.Майката на Ника разкрива своята история – тя е работила като проститутка и когато е разбрала, че е бременна се е опитвала да убие плода с отрова, което е често срещан начин за повечето жени в Хаити и се оказва, че разтройството на мозъка се дължи в следствие на множеството погълната отрова.

Сара дори прави блог, където качва историята на Ника и пише редовно статии за състоянието на малкото момиченце.В началото лекарите не са давили никакви надежди, защото освен увредено, детето е и недохранено, което прави неговата битка за живота му почти невъзможна, но Сара не се предава и стои плътно до тримесечното бебе.

Ника е много борбено дете и нейната воля и жажда за живот й помогнаха да спечели битката! Толкова е малка, а такъв голям боец! През февруари 2015 година, Ника прекара 6 месеца при Сара, която е нейна приемна майка. В последствие Сара получава документи за попечителство над малкото съкровище. Младата жена и нейният спътник в живота се грижат за Ника, все едно е тяхното собствено дете.Лекарите са успели да намалят обиколката на главата на малкото момиченце с 5 сантиметра посредством премахването на повече от 2 литра излишна гръбначно-мозъчна течност.

Нека им пожелаем много семейно щастие!



"Темпът на заразяване се качва през октомври и ноември, ако не се предприемат никакви мерки. С рестриктивни мерки и повече ваксинация може да падне. Август месец тази година сме се засилили много стремглаво. Учениците като тръгнат на училище от 15 септември, нещата ще се засилят. Ще живеем така още няколко години", заяви математикът от БАН проф. Огнян Кунчев в предаването "Денят ON AIR".Той подчерта, че Делта вариантът е много пъти по-заразен от предходните. Болните от Делта варианта имат стотици повече вируси, предупреди проф. Кунчев.

"Хваща се здраво и атакува много органи. Много по-опасен е! България е на последно място по ваксинация. В Израел се ваксинираха още март месец и забравиха за мерките. Постигнаха колективния имунитет и се зарадваха. Месеци наред не носиха маски, но ваксините не ви спасяват от боледуване. Обезпечават ви по-слабо боледуване и по-слабо разпространение на вируса", обясни математикът от БАН пред Bulgaria ON AIR.

Най-близката перспектива е за около 3000 заразени дневно, стана ясно от думите му.

"По съвсем груба оценка, при пика ще са около 4000, въпреки ваксинираните и преболедувалите. Преболедувалите да не си мислят, че вирусът ще ги забрави. Не мисля, че ще има повече от 5000 заразени. При мерки параметрите се променят", каза още той и показа графика с резултати след въведения локдаун в края на миналата година.

"Това, което ни липсва, ние не знаем колко са заболелите български граждани. Един човек го тестват по няколко пъти, пише се 2-3 пъти. Държавата трябва да се погрижи за чистотата на данните. Да са под контрол, за да може да се предсказва", настоя проф. Кунчев."Носете си маските на обществени мероприятия. Не беше лошо да имаме 2 млн. ваксинирани. Тези, които искат да се ваксинират, пак ще се ваксинират. Ще се получи естествен подбор. Търси се лекарство. На много от компаниите интересът им е повече за ваксините. Трябва да се изказват компетентни хора. Ако самите лекари не се ваксинират, ако елитът на нацията не се ваксинира... При нас процентът е по-висок. Това показва интелигентността на нацията", смята проф. Кунчев.

Източник:BGONAIR.BG



Барабанистът на "Ролинг Стоунс" Чарли Уотс почина на 80-годинишна възраст, съобщи неговият публицист, предаде BBC. "С огромна тъга съобщаваме за смъртта на нашия любим Чарли Уотс", се казва в съобщението.


"Той почина без болки в лондонска болница по-рано днес, заобиколен от най-близките си". В съобщението се казва, че той е "скъп съпруг, баща и дядо" и "един от най-големите барабанисти на своето поколение". 


"Не само един от най-великите барабанисти в една от най-великите групи на всички времена, но и джентълмен на джентълмените. Той сам успя да внесе висока класа в света на рока. Рокендролът загуби много", изрази почитта си в Туитър Стивън ван Занд.


"Чарли Уотс беше най-елегантният и достоен барабанист в рокендрола. Уникален", написа Джоан Джет в Туитър.


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА