Мистерия на гроба на Илия Павлов на всяка годишнина от разстрела му, никой не знае кой прави това

Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.До гроба може да се стигне единствено през територията на резиденцията. Служителите там обаче зорко бдят и със заплашителни викове и крясъци връщат всеки любопитен турист, дръзнал да се доближи до гроба на бизнесмена.

Селфи

През последните години никой не полага грижи за емблематичното вечно жилище на покойника и издигнатия върху него параклис. Потънало е в храсти и мястото постепенно запустява. Ако не бъдат взети спешни мерки, през следващите няколко години мястото съвсем ще се скрие зад клони и треволяци.

Все пак въпреки забраната и строгите мерки за охрана не липсват случаи, в които туристи минават тайно през малката портичка на манастира „Свети Никола” и се изкачват до параклиса, за да го огледат отблизо и да си направят селфи.

Традиция

От първата година на погребението и досега всеки път в деня на разстрела на покойника по традиция пред входа на параклиса му се появява букет бели рози, за които никой не знае или не желае да каже от кого са. Работещите в резиденцията обаче са категорични, че цветята не са от близките на покойника. А цветята се появяват някак тайнствено, през нощта или рано сутринта, обясняват гардовете.

„Сигурно това ще е някоя тайна обожателка на Илийката, която не може да го прежали”, предполагат и жителите на Арбанаси.

След убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г., шест дни по-късно със специален хеликоптер ковчегът с тленните му останки бе откаран в Арбанаси, където беше погребан. Самият бизнесмен малко преди смъртта си купил парцела и споделил, че иска там да бъде гробът му. На траурната церемония не бяха допуснати журналисти.

Молба

Молбата за разрешение за погребението е подадена до кмета на Велико Търново от вдовицата Дарина Павлова и в нея се казва: „Имайки предвид голямата любов на Илия към Велико Търново, дарителството, с което беше свързан неговият достоен живот и особено в последната година към светите обители на Великотърновската епархия, Ви моля да разрешите непрежалимият ни съпруг, баща и син да бъде погребан в манастирските гробища на „Св. Никола” в село Арбанаси.”

През първите години след убийството вдовицата идваше на помена за годишнината. След това обаче тя спря да посещава гроба на съпруга си. Единственият, който неизменно всяка година посещава гроба, е бащата на покойника Павел Найденов.

„Той идва и спазва целия ритуал. Прелива гроба на сина си с вино, пали свещичка, моли се за душата му и оставя сладки”, споделят работещите в бившата резиденция на Тато.Параклисът е ограден с триметрова мрежа и има предупредителен надпис.

Слухове

Погребението на един от най-богатите българи в Арбанаси стана повод за появата и на различни слухове сред местното население. Според един от тях в гроба на Илия Павлов е бил положен празен ковчег, а убийството на бизнесмена е инсценирано от самия него. Това била и причината за строгата охрана и недопускането на хора до параклиса.

„Близките му се страхуват, че някой може да реши тайно да разкопае гроба, да извади ковчега и да лъсне, че той е празен и че вътре няма тяло”, споделят жители на Арбанаси.

Извършителите все още не са разкрити

Деветнадесет години след убийството на един от най-влиятелните и богати българи, то все още не е разкрито. Разстрелът на боса на „Мултигруп” бе извършен на 7 март 2003 г. в 19,58 ч. пред входа на офиса на компанията в София. Павлов се свлича пред входа, докато държи в ръка двата си мобилни телефона.

Бизнесменът е пронизан в гърдите пред погледите на четиримата си бодигардове. Издъхва на път за болницата. Секунди преди да бъде убит, той набира телефонния номер на съпругата си Дарина. Така и не успява да чуе гласа й. Оръжието на убийството не е открито. Според експертите е използван ловен патрон.

При огледа на района, на дърво срещу входа на сградата на „Мултигруп” е намерена забита метална скоба, а част от листата и клоните на дървото са изрязани.

Разследващите предполагат, че там е било закрепено оръжието на убийството. Около дървото обаче не са открити никакви следи. Въпреки наличието на много охранителни камери по сградата на компанията и около нея, нито една от тях не е успяла да заснеме убиеца, което говори за неговата професионалност.

Хора, работещи в района, споделят, че минути преди убийството са забелязали млад мъж, на не повече от 30 години, с тъмна коса и черно късо яке. Мъжът обаче така и не е открит.

Източник: Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Проклятие тегне над звездите от „Момчето си отива“

Сашка Братанова продаде апартамента си, за да оцелява, Филип Трифонов си отиде в бедност.Тежка е съдбата на всички актьори от емблематичния за родното кино игрален филм „Момчето си отива“ – един от шедьоврите на режисьора Людмил Кирков. 

Сякаш прокоба е надвиснала над всички до един, а житейските им пътища са изпълнени с драма, обрати и перипетии.

Догодина ще се навършат 50 години от премиерата на лентата през 1972 г., но част от звездите вече не са на този свят. Последно ни напусна Филип Трифонов, когото помним като Ран – момчето в главната роля. Той си отиде завинаги навръх 6 януари – Богоявление, покосен от неочакван инфаркт. 

Последното десетилетие бе трудно за него, защото парите не му достигаха. Филип бе наказан от съдбата да гледа сина си безработен и да преживява с обидно ниска пенсия, без да го поканят в нито един нов филм, сериал или предаване. През 2018 г. той предприе отчаян опит да се спаси от мизерията, като публикува в социалните мрежи кърваво писмо, в което призова да му отпуснат персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева, каквато получават мнозина негови колеги.Тежка е съдбата на всички актьори от емблематичния за родното кино игрален филм „Момчето си отива“ – един от шедьоврите на режисьора Людмил Кирков. Сякаш прокоба е надвиснала над всички до един, а житейските им пътища са изпълнени с драма, обрати и перипетии.

Догодина ще се навършат 50 години от премиерата на лентата през 1972 г., но част от звездите вече не са на този свят. Последно ни напусна Филип Трифонов, когото помним като Ран – момчето в главната роля. Той си отиде завинаги навръх 6 януари – Богоявление, покосен от неочакван инфаркт. 

Последното десетилетие бе трудно за него, защото парите не му достигаха. Филип бе наказан от съдбата да гледа сина си безработен и да преживява с обидно ниска пенсия, без да го поканят в нито един нов филм, сериал или предаване. През 2018 г. той предприе отчаян опит да се спаси от мизерията, като публикува в социалните мрежи кърваво писмо, в което призова да му отпуснат персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева, каквато получават мнозина негови колеги.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

При Живков вземах 120 лв. заплата и макар да не живеех охолно си живеех добре

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо.

Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.

Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.

Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Панайот Стоименов, Варна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина един от най-запомнящите се и талантливи български актьор и режисьор

Един от най-запомнящите се образи, в които се е превъплъщавал Валентин Гошев, е този на Златан в българския филм „Чужденецът“

Благоевградският режисьор и актьор Валентин Гошев е починал снощи след тежка битка с онкологично заболяване

Новината за кончината му съобщи неговият брат художникът Антон Гошев": „За съжаление, тази сутрин 02 ч в болницата в Панагюрище брат ми, режисьорът Валентин Гошев, загуби битката с рака! Винаги ще бъде в мислите и сърцата ни!“, с мъка съобщи брат му, пише "24 часа"

.Валентин Гошев е роден на 22 януари 1963 година в Благоевград. Завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Георги Дюлгеров.

 Режисьор е на игралните сериали „Забранена любов” (55 епизода, 2008–2009), „Кантора Митрани” (2012), късометражния филм „Топъл ноември” (2010) и игралния „Самотни сърца” (2007).Последният му филм „Моторът“ (романтична драма) е от 2017 г. като Валентин Гошев е режисьор и сценарист. Във филма участват Димитър Ангелов, Руди Евтимов, Александра Радичева, Михаил Мутафов, Ицхак Финци и Гергана Кофраджиева.

Един от най-запомнящите се образи, в които се е превъплъщавал Валентин Гошев, е този на Златан в българския филм „Чужденецът“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо от 1942г. разказва за бомбардировка над Стара Загора

Оцеляло по чудо писмо на старозагорка до живеещата в София дъщеря от 17 септември 1942 година за пръв път хвърля документална светлина върху бомбардировка над Града на липите пет дни по-рано. 

Документът се съхранява в регионалния исторически музей, където бил предаден преди почти 2 десетилетия от колекционера Николай Гичев, но не е  проучван.

Самият Гичев попаднал на него  случайно, закупил го само защото в него се споменава за някогашната консервна фабрика „Пиперка“, в която собственост имал и дядо му.

На четири странички авторката на писмото, чието име остава неизвестно пише до дъщеря си Оля, най вероятно в отговор на нейно запитване:“Бомбардировката мина най-напред над нашия квартал без да пусне нищо, само ракети.Раздруса ни силно на над Пиперка си изсипа бомбите, има много разрушения край фабриката и самата фабрика.

Над 200 бурета /празни и пълни/ пръснати, материали за правене на консерви изхабени…“. Бомбардировката е станала около 22,30 часа на 12 септември /събота/, целта според авторката най-вероятно са  била казармите и жп – гарата, но нейните светлини по това време били загасени. Светело в района на консервната фабрика защото работела нощна смяна.

„Има три жертви убити на място и един ударен в рамото, на болницата е.“, съобщава авторката като първоначално  уточнява че са били разрушени две къщи и стъклата на търговската гимназия са изпочупени, а на края на писмото добавя: „Коджа хора има изплашени, а една жена полудяла.“

80 години след това събитие липсват каквито е да се официални документи за него, няма нито и ред и по страниците на излизалия тогава в Града на липите вестник „Дума“, установи репортерска проверка.Липсват податки и в архивите на армията и полицията. За него се споменава в интернет пространство заедно с публикации за бомбардировка на същата дата над Русе, Казанлък и Горна Оряховица, като се изказват различни предположения чии са били самолетите. Сред тях е и твърдението, че това е била ескадрила от състава на авиацията с далечно действие на  съветската армия с командващ по онова време маршал Александър Голованов.

За събитието си припомня преди време и големият актьор Васил Михайлов /по онова време е бил едва на 4 години/ в интервю за местно издание.

Колко големи и какви точно са били разрушенията върху консервната фабрика липсват данни, според  документацията тя е продължила да работи  до национализацията й в края на 1947 година.

Източник:www.monitor.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стоковата борса попари презапасилите се с олио с прогноза

Българското олио е гарантирано – има добра реколта, производителите работят стабилно, но търговците се опитват да пробват по-висока продажна цена. Това заяви изпълнителният директор на Стоковата борса Васил Симов.

„Има олио и високите цени няма да останат за дълго. Цените на едро ще се върнат до 3,50 – 4,00 лева за литър“, прогнозира Симов.

И беше категоричен, че при добра реколта няма да има поскъпване на пшеницата и слънчогледа, „рязко поскъпване на хляба и олиото не се очаква“.В същото време отбеляза, че има ръст в цените на пшеницата и слънчогледа от началото на войната.

„Всички продавачи на зърно, които бяха активни допреди седмица-две, сега изчакват началните цени, на които ще започне изкупуване от държавата за запас. В момента на Стоковата борса няма сделки.

На международните пазари повишаването на цената се задържа, цените са по-високи в сравнение със същия период на миналата година, като ръстът е около 20-30%“, заяви директор на Стоковата борса пред БНР.

Той уточни, че цената у нас няма да е по-различна от тази по световните борси. „България има нужда да продаде зърното от миналата реколта. У нас има значително количество хлебна пшеница, фуражна царевица, фуражна пшеница, които би следвало да се реализират до новия сезон.

Износът не е спрян, очаква се интервенцията на държавата, за да може производители и търговци да получат добро възнаграждение за труда си“, каза Симов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ