18:34:00
27 биволици и един бивол, кон, две овчарски кучета, трактор и 29-годишната им красива стопанка Цветелина Недкова. Това е биволовъдната ферма в село Долна Липница, Павликенско.
Въпреки че завършва с отличие образованието си, включващо бизнес предприемачество, икономика на търговията и IT технологии, Цвети се завръща в семейната кравеферма, в която е израснала, но само за да почерпи вдъхновение за собствено биволовъдно стопанство. От седем години тя изгражда мечтата си – малко по-различна ферма, с изкуствено осеменяване и вътрешно възпроизвеждане. Днес добрите резултати вече са на лице, а укротителката на биволи не смята да се отказва – отглежда животните си сама, ревностно и с любов.
За биволовъдството като начин на живот и какво е по различно при отглеждането на тези животни, разказва пред Агри.БГ Цветелина Недкова.Цветелина НедковаКак на толкова ранна възраст и с модерно образование, решихте да сте стопанка на цяло стадо биволи?
Не ме поблазни икономиката и компютърните технологии, но има полза от тях дори и в сегашната ми дейност. Израснала съм сред животни в кравефермата на родителите си. Един ден баща ми взе една биволица, която малко по малко стана моя отговорност. Тя беше типичната биволица – дива, не можеш да я приближиш, погалиш, доиш. Запалих се и започнах да търся малачета, да ги развъждам. Привлякоха ме, че са диви, нещо различно от масовката. Всеки ден исках да съм покрай тях. В един момент те решават, че ти си техният човек, пречупват се и вече са твои.
Усещането, че имаш до себе си такова голямо животно и можеш да му имаш пълно доверие, е невероятно.
За седем години изградих моя си ферма. Определено е по-сладко, когато сам постигнеш нещо, много държах да е така, което не означава, че не съм благодарна на родителите си, които винаги са и биха ме подкрепили. Но аз си отвоювах от тях животните, това беше основната ми битка (смее се). Взех заеми, събрах си пари, взех си малко тракторче и си работя.
Цветелина Недкова биволиРазкажете ни за фермата и как отглеждате животните си?
Животните са от породата Българска Мурра, селектирани са към Асоциация на Биволовъдите в Бъгария (АББ). Фермата е в Долна Липница, а лятото пашата е в Горна Липница, откъдето съм и аз. Ползвам електропастир. На пасището има къде да се къпят и кал най-вече. Това за тях е кеф. Зимата са прибрани оборно. Не търпят на студ, както кравите, а обичат да им е топло. Оборите за крави често са с три стени, южната е само навес, това при биволите не е възможно.
Заплождането е изкуствено. Само, когато не се получава така и е минало прекалено много време, използвам естествено покриване. Основната ми идея е да работя само изкуствено. Точно това впечатли и проф. Пеева, председателят на асоциацията ни, която е голям вдъхновител за мен. Много малко хора в биволовъдството използват изкуствено заплождане понеже е много трудно.
С какво този процес е по-специфичен от при останалите животни?
При кравите самото откриване на разгонеността е много лесно, те сами си показват, докато при биволиците има тиха разгоненост. Трудно е да я хванеш в точния момент. Самият процес по заплождането също е по-специфичен, понеже животните са доста по-буйни. Изкуственото осеменяване е по-успешно.
Оттам идват и по-добрите резултати при нас. По принцип има сезонност на малаченето – обикновено то е пролетта, което е подходящо и заради пашата. Но когато животните се хранят добре, целогодишно, и се заплождат изкуствено, този период се размива и можеш да имаш през цялата година омалачвания.
Кое е най-трудното в отглеждането на биволи?
Ако се грижи само един човек за тях, много трудно няма, но ако фермата е по-голяма и изисква работници, трудно може всеки да свърши работата както трябва. Аз си работя сама, нямам работници засега. Нямам проблеми и болни животни, трудно бих се доверила на друг да се грижи за тях.
Как минава един Ваш ден?
Ставам сутрин, отивам във фермата, доя ги с агрегат, храня ги, малко си почивам и вечерта пак. Аз си ги извеждам до пасището. Всички си имат имена. Когато не са дойни, те си спят на пасището, за тях няма никакъв проблем, но с GPS-а ги следя къде са.
А не Ви ли липсва време за Вас?
Отидох на море преди две години за шест дни, когато животните пашуват. Първите два дни си намирах какво да правя, но след това не ме свърташе и само чаках да се върна при животните. Нищо не ми вземат, само ми дават наслада.
Нали знаете, че птиците имат свободата да летят навсякъде, но винаги се връщат на едно и също място. При мен е същото, това е начин на живот.
Разбира се извън фермата съм нормален човек – омъжена съм, съпругът ми ми помага, когато не е на работа, обичам да ходя и на народни танци.
Определено животът Ви е интересно съчетание. Разкажете ни отличителна за Вас история от практиката Ви на биволовъд.
Гордея се, че яздя големия бивол (смее се). Иначе в биволовъдството има много запомнящи се мигове. Преди две години електропастирът се скъса и сутринта животните ги нямаше на пасището. Обходихме всичките 200 дка. Мъжът ми видя биволите да влизат в гората. Цял ден обикаляхме в нея и нищо.
В късния следобед звъннах на отец Йосиф (дългогодишен биволар от съседно село, много пъти ни е помагал), разказах му за ситуацията и че съм много притеснена, защото наближава да се скрие слънцето, а от животните все още нямаше и следа, отделно беше и период, в който нивите се пръскаха. Бях много уплашена. Той ми каза: „Не ги мисли, ще се набягат и ще си дойдат сами“.
На мен това ми се стори много странно. Продължих да търся, а по тъмно се върнах при електропастира и какво да видя – биволите лежат пред вратата уморени и жадни Останах без думи и все пак отецът беше прав!
Какво още планирате – развитие, пазар?
Млякото ни много се харесва, правя и вкусно прясно сирене от биволско мляко. Плановете ми са освен да предавам суровината, да си затворя цикъла със собствена преработка. В тази посока ще насоча усилията си. Постоянно работя и в посока на разширяване на фермата. Преди седем години започнах с една биволица и двете ѝ малачета. Идеята е да ги увеличавам, но само чрез вътрешно възпроизвеждане, без да купувам животни.
