Няма и помен от красивите тризначки! Вижте как изглеждат днес Вяра, Надежда и Любов/Снимка/

Ако сте фен на ” Биг Брадър ” няма как да не си спомняте за едни от най-култовите участнички в риалити формата – скандалните тризначки Вяра, Надежда и Любов от третия сезон на предаването.Благоевградчанките се прочуха до такава степен, че и до днес интересът към техните особи не стихва, макар отдавна да напуснаха пределите на България, за да търсят нов късмет в Англия.

В резултат сестринското трио се разцепи.

Победителката в риалити формата Любов обърна гръб на сестрите си, които в Англия стигнаха до просешка тояга. А техни сегашни снимки шокираха зрителите, които ги помнят от участието им във формата.

Вяра и Надежда многократно са се жалвали, че нямат пари и често спят по улиците в Лондон. Все пак са намерили средства да отпразнуват рождения си ден на 10 септември. Но отново двете, все още са жестоко скарани със сестра си Любов, която единствена успя да свие семейно гнездо и да избегне мизерията, която мъчи останалите две.Прави впечатление, че животът на близначките след “Биг Брадър” не е бил никак лесен и всичко това е изписано на лицата им. Риалити звездите шокираха с вида си , а в мрежата получиха някои недотам ласкави коментари – потребителите зашушукаха, че приличат повече на бабички, отколкото на млади жени. “Какво се е случило с тези момичета, че изглеждат така състарени”, чудят се в мрежата.

Вяра и Надежда чукнаха 36 години, но изглеждат като съученички на Лили Иванова, предават от БЛИЦ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха жена на отдалечен остров, тя не знае коя е и как е попаднала там

Откриха жена на отдалечен хърватски остров в Адриатическо море, която не помни коя е и как е попаднала там.

На жената, за която се смята, че е на около 60 години, е оказана медицинска помощ, след като е била намерена на 12 септември на остров Крък в Северна Хърватия, се казва в изявление на местната полиция. Хърватските власти са разпространили снимка и описание на жената. Тя е със средно телосложение и висока около 165 сантиметра, с руса коса до раменете и сини очи.„Тя говори английски, но не помни самоличността си. В момента се намира в болница и е в стабилно състояние“, казаха от полицията.

Няколко души са се отзовали на призива за информация, но и досега самоличността на жената остава загадка.

Тя е забелязана на брега от рибар с лодка, който подал сигнала, съобщава местния канал 24 Sata. 14-членен екип на хърватската планинска спасителна служба успял да стигне до мястото, сле

„Открихме жена с леки наранявания. Имаше няколко драскотини и беше изключително дехидратирана и изтощена. Едва успя да поеме няколко глътки вода“, казал един от членовете на спасителния екип.„Поставихме я на носилка, защото не можеше да ходи, и я транспортирахме до болницата“, обясниха от планинската спасителна служба. Жената не знаела откъде е дошла и как е попаднала на острова, допълват спасителите. Тя нямала документи, нито мобилен телефон.

Крък е най-големият от хърватските адриатически острови и популярно туристическа забележителност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Живков се хлъзнал и паднал от неправилно поставена плочка в центъра на голям град.Партийният секретар е привикан на "справка"

 

Сервитьорът Гошо се хвали - Главната улица на моя град не е ремонтирана от 50 години

Малко време покрай локдауните поработвам в едно кафе в родния ми град. Няма много хора, не са големи сметките, но по-добре така, отколкото да седя у дома. Преди няколко дни сервирах кафе на чичо Танас, който ни е далечен роднина. Нали съм зевзек, питам го - "Ще работиш ли чичо, че младите не искат и да пипнат!"

Чичо Танас цял живот е бил в строителството, гръб и ръце не са му останали. Той си отпива от кафето и се хили

"Гледай каква улица съм построил, не е мръднала! Трябваше на Тодор Живков да я кръстят, той я построи такава!"

И ми разказа история,която ме изуми.

В средата на 70-е, моето градче започва пълна реконструкция на всичко - улици, градинки, площади. Щяло да има голямо състезание на работници и партията украсявала града. Всичко ново и лъснато! Строяло се бързо, с много хора, без да се мисли за икономии. Покрай другото, крадяли страшно много. Пясък, цимент, каквото могат, надписвали дни...

Партийният секретар най-много крадял, бил назначил всичките си братовчеди и роднини в бригадите, уж да работят, но само да се водят на заплата.

Дошъл един ден внезапно Тодор Живков на проверка, с 4 коли охрана и той в петата. Било валяло дъжд, още капело и го чака охраната с чадъра пред колата. Излиза той и още първата плочка хлътнала с вода ход нея и Живков се хлъзнал и паднал. Вдигнали го, но докато стигне до сградата, плочките хлюп, хлюп, хлюп...всяка втора...не е закрепена, под нея кухо.

Партийният секретар си бил тръгнал, но като му позвънили, веднага дошъл с колата. Живков седи в неговия кабинет, секретарката му прави чай и той гледа мрачно през прозореца.

"Оооо, другарю Живков..." радостно почнал секретаря, но Живков мълчал. Охраната довела в кабинета двама души в униформа, които се оказали икономическа полиция. Няколко въпроса и партийният секретар изтръпнал. Поискали документите. 

До голямото състезание оставали 2 месеца, а уволненият партиен секретар всеки ден работел като общ работник на улицата, за да стане по-бързо и качествено. Сложили нови плочки, всичко било направено не както трябва, а така, че да издържи много време. Имало шумен съдебен процес, в който няколко човека отишли в затвора за дълго време.

Дълго време наричали улицата Пролетарска, макар, че хората се шегували, че е по-скоро Затворническа. След 30 години демокрация няма нито една мръднала плочка, така здраво е било направено всичко при Тодор Живков

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 8 септември 1941 започва блокадата на Ленинград: „Викаха във вледенените влакове — все по-тихо и по-тихо“

На 8 септември 1941 година започва блокадата на Ленинград, продължила повече от две години.Психиката на много хора, които я преживели, пострадала сериозноБлокадниците с трепет си спомнят за случаите на разчовечване.

Преди 80 години германски и финландски войски обкръжават Ленинград — започва неговата многогодишната блокада. В продължение на 872 дни комуникацията с Голямата земя, тоест с останалата част от страната, се поддържа предимно по въздуха и през Ладожкото езеро, обстрелвано от врага. Избухването на глада, утежнен от особено тежката първа блокадна зима и непрекъснатите бомбардировки и обстрели, довежда до смъртта на една трета от жителите на града — над 850 хиляди души.

Завладяването на втория по големина и най-важен град на СССР е предвидено от плана на Хитлер «Барбароса». За целта Вермахтът сформира група армии «Север».

Предвоенното население на Ленинград е било 3,2 милиона души. Градът произвежда почти една четвърт от всички продукти на тежкото машиностроене, една трета от електротехниката, а повече от половин милион специалисти работят в 333 най-големи предприятия, произвеждащи три четвърти от всички отбранителни продукти. Ленинград е град на учените, има 130 изследователски института и проектантски бюра, както и 60 университета.

Ленинград се превръща в източник на постоянен ужас за сражаващия се СССР, забранява приемането на дезертьори, издава заповед да се стреля по цивилни, които се опитват да излязат от града на територията, окупирана от германците, и да се унищожат складове за храни.

Настъплението на германските войски е ограничена от отбранителни структури, построени от ръцете на ленинградчани, главно от жени и деца (останалото пълнолетно мъжко население е в милицията). Отбранителните заводи продължават да работят в града, макар и в по-малък мащаб. От юли до декември 1941 г. в Ленинград са произведени 713 танка, повече от 3 хиляди полкови и противотанкови оръдия, повече от 10 хиляди минохвъргачки, 480 бронирани машини, 58 бронирани влака, 3 милиона снаряда и мини, 40 хиляди ракети. Работата продължава в тези заводи и в годините на блокадата, въпреки частичната евакуация.

Желанието за пълно унищожаване на града е изразено и от ръководството на Финландия. На 11 септември 1941 г. президентът на тази страна Ристо Рюте казва на германския посланик:

"Ако Петербург вече не съществува като голям град, тогава Нева ще бъде най-добрата граница на Карелския провлак … Ленинград трябва да бъде ликвидиран като град"

Блокадният пръстен е прекъснат след няколко опита едва на 18 януари 1943 г. по време на операция „Искра“, а блокадата е напълно премахната на 27 януари 1944 г.

Източник:zapisnanews.info

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:ТКЗС-тата процъфтяваха! Ето кой ги унищожи

Тези дни попаднах на интересен текст от социалната мрежа. Авторът му твърдеше, че в едно ТКЗС по времето на социализма са се произвеждали толкова плодове и зеленчуци, колкото днес се произвежда в цяла България. Е, може и да звучи пресилено, но истината е, че произведената продукция беше в огромни количества. 

В родното градче на баща ми в западащата днес Северозападна България имаше консервен комбинат, който работеше сезонно и буквално бълваше продукция от края на май почти до края на ноември. А дворът му буквално беше задръстен от плодове и зеленчуци. И досега са пред очите ми големите каруци с волски впрягове, които бяха препълнени с огромни дини и пъпеши. 

От полето към гарата по време на жътвата денонощно пътуваха камиони с ожънато зърно. Летните месеци бяха разпределени между производството на ябълки, кайсии, праскови, домати, чушки, патладжани, зеле, каквото ти душа иска, и зърнените култури. В края на лятото и началото на есента идваше ред на гроздобера, а по-късно и на царевицата.

В градеца имаше няколко ТКЗС-та, защото поземленият фонд беше огромен. В късната есен член-кооператорите получаваха продукция в натура за своето дялово участие със земя. Хлябът за тях беше безплатен, хората получаваха от администрацията на кооперацията купони, по 35 бр. на месец. Печеше се в няколко градски фурни и беше с превъзходно качество.Упадъкът на този живот започна в края на 70-те години, когато ТКЗС-тата бяха ликвидирани и бяха създадени т. нар. АПК. Окончателното унищожение на селското ни стопанство извършиха ликвидационните съвети на Филип Димитров при т. нар. демокрация.

Никола Асенов, Плевен

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В края на 60-те България е на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени

България е единствената държава в света, която до 1980 година сама си построява със собствени сили, средства, и по свои проекти със собствен работен състав, всичките си язовири и ВЕЦ-ове

В България има около 3 000 язовира, които в различна степен регулират притока и които трябва да се инспектират всяка година. Това означава, че на ден ще трябва да се проверяват по 10 язовира.Общият им полезен обем е около 6,8 млрд.m3.

От тях 48 броя по-големи и значими язовири имат общ полезен обем 5628 млн.m3 или 82,8% от общия полезен обем на всички язовири.

Оценката, че водата в България е малко, води до стратегическото решение в периода 1950 – 1985 година в страната да бъдат построени 216 големи и над 2000 малки язовира. Тяхната вода се ползва за поливане, водоснабдяване и производство на електроенергия.

95 или 44% от всички големи язовири у нас са построени през 60-те години на миналия век.В предходните 2 десетилетия са изградени 23, от 1970 г. до 1989 г. – 87.

След 1990 г. са довършени 11 големи язовира, сочи още статистиката. На 4 от всички стената е висока над 100 м.

Лидер по този показател е „Въча” със 145 м.

С най-голям обем е яз. „Искър” (673 млн. куб. м).ПАВЕЦ „Чаира“ и каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“, за които в последните дни се говори във връзка с решаването на водната криза в Перник, нямат аналог в цяла днешна Европа, и почти в целият свят.

Това съоръжение е несравнимо с с днешната ни икономика и инженерно-строителен капацитет.

От централата през трикилометрова безнапорна деривация водата достига до дневния изравнител на ВЕЦ Момина клисура, и след централата, преминавайки по 70-километров тунел, достигат до язовир „Пясъчник“, чрез които се подпомага напояването на горнотракийското поле.“

70 километра тунел през планината, построен през 1974 година на надморска височина от 1900 метра само от български проектанти, строители и инженери!

Само с български инженерен и строителен състав и сила са построени 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, каптажи и канали. За едва 8 години време, при тогавашната техника и средства за строителство във високо-планински условия!

До 1966 година са завършени или са в строеж 35 язовира с общ обем 5.147 милиарда кубични метра (или 5.147 кубични километра)

До 1963 година в България са били построени около 2000 микроязовира, а напояваната от тях площ достига един милион декара.

Изградените общо 216 язовира се класифицират споредизискванията на МКГЯ като големи язовири, и над 2000 малки язовири.

Най-големият от тях по обем е „Искър“. Водохранилището на столицата София събира около 675 млн. куб. м вода. Разположен е между София и Самоков, на река Искър.

Дълъг е 20 км, а в най-широката си част е 5 км. Строителните работи по него започват през 1949 г. и са завършени през далечната 1954 година!

Невероятно, но факт: в края на 60-те на ХХ век България е на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени.

Всички изградени тогава язовирни стени функционират и до днес, въпреки нулевата подръжка на същите.

България е единствената държава в света, която до 1980 година сама си построява със собствени сили, средства, и по свои проекти със собствен работен състав, всичките си язовири и ВЕЦ-ове, като от всичките известни конструкции тогава в света на стени за язовири, сме построили 95 % от тях сами.

Няма такава държава в света и до днес с такова постижение.

Може само да се гордеем с нашите бащи и деди строители, и проектанти на язовири и каскади.Около 2400-2600 са малките, като общата им вместимост е малко под 1 млрд. куб. м. При тях най-големият проблем е занемаряването на съоръженията за отвеждане на излишните обеми, което увеличава рисковете от преливане, смятат експерти. 68 от тях в предаварийно състояние.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ