21:58:00
Admin
Спомени
No comments
22:32:00AdminСпомениNo comments
Много от пишещите лелеят миналото, когато от ТКЗС се плащаше по 0,20 лв. за трудоден, но пък и можеше да се вземе по нещо, селата бяха многолюдни, имаше бригадири, които безплатно работеха, но и нямаше как да се изместиш от село или малкия град, защото имаше жителство, което бе непреодолимо. Всички твърдят, че здравеопазването било безплатно, че работниците плащали малко за храна в стола, но никой не пита как се плаща за консумативи, заплати на лекари (много по-малки от тези на нискообразованите), храна и др. екстри. Отговорът е само един, защото трудоденът е бил 20 стотинки вместо лев напр., а заплатите 200 лв. вместо 500. Безплатна стока няма (четете Маркс). Пенсиите ни са нищожни, защото осигуровките бяха на ниска база и г-н Хр. Джуров трябва да го знае, ако наистина е завършил икономика, а не рабфак. Всички отчисления пълнеха една сметка въпреки различното предназначение.Що се касае за струващите по 60 000 лв. глави, въпросът е много сложен. Всеки човешки живот е безценен. Има поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило“. „Партизаните са били срещу властта: обирджии на мандри, подпалвачи и рушители, а землянките – място за секс“.
Всички тези херои са командвани от Москва и са предавани от свои. Безспорно е имало идеалисти, които след 1944 г. бяха обявени за врагове с партиен билет, а самозванците получиха възнаграждение АБФК, ежемесечно 15% върху основната заплата.
Знаете ли, г-н Джуров и госпожата от Видинско, че на агентите на Коминтерна се е плащало в долари, включително и за атентата в „Св. Неделя“; за Митка Гръбчева и компания, които са убивали достойни люде от засада? Те колко са получили за глава?
Цола Драгойчева (лека й пръст) – най-разкрепостената морално партийна функционерка, присвои апартамента на принц Кирил. Това се отнася за цялата партийна номенклатура, която събу цървулите и потурите и обу чужди пантофи в заграбени къщи. Сега внуците им са на запад и нито един не е в Сибир или Монголия. Това е голата истина.
А вождовете на БКП, те са абсурдни. Благоев в свои мемоари твърди, че е македонец, а не българин. За Георги Димитров, който запали фитила на размирието 1923-та и избяга, който хариза Македония на Югославия, който говореше български с руски акцент по време на Лайпцигския процес, се е застъпил цар Борис III. Живков бе Андрешко в костюм, а Нинова е г-жа Ровоама във „Версаче“.
На младите казвам: чеда, Русия не ни е освободила безкористно. В Санстефанския договор България е автономия, не независима, а страната ни е платила на „освободителите“ 36 тона злато. В България няма убит съветски войник в престрелка с властта. Има хиляди убити без присъда и причина – юристи, лекари, художници, свещеници, учители и други интелектуалци, включително проф. Станишев – светило в медицината, Райко Алексиев, внучката на баба Тонка, и то скоро след 9 септември 1944 г.
Имаше време, в което Варна се именуваше Сталин; когато край Белослав се обърна понтонен мост, десетки загинаха, но нищо не бе съобщено, а имаше тържества, защото бе 7 октомври – празникът на ВОСР; когато се правеха много фотомонтажи, за да се преиначават събития.
Върхът на цинизма бе скриването на експлозията в Чернобил от 26.04.1986 г. На 1.05.1986 г. от Киев стартира пробегът на мира. Колоездачи бяха изложени на гибел. Това е фашизъм!
В близката до сърцето на мнозина старица БКП членуваха О. Дойнов, който изнесе капитали чрез ВТО, Луканов, назначил червените милионери, М. Спасов, отговарящ за лагерите, чиито син и снаха откраднаха спестяванията на стотици вложители, избягаха в ЮАР и си купиха имение. Навярно член на БКП бе и убиецът на Надя Дункин, единствената жива след 1989 г. лагеристка. А в изпълнителното бюро на БСП е Крум Зарков, който неистово мечтае да (у)бие нечий дядо.
„Моралът“ в днешно време е мръсна дума, защото съзнанието бе промивано с „образеца Павлик Морозов“, който предал семейството си.
Аз на 13 години бях наказана жестоко от дружинната, защото послушах майка си. Превърнаха църкви и манастири в обори и вместо с „Нами Бог“ лумпени крещяха „Няма Бог“. Сега берем плодовете на тази идеология. Времето безвъзвратно разруши фалша, който някои искат да гипсират и да представят за истина.
Анастасия Апостолова, Варна
22:25:00AdminСтатииNo comments
Според министър Василев, трябва да се стремим към намаляване на бюджетния дефицит в следващите години.
По повод заявеното днес от партия „Има такъв народ“, че в нейния проектокабинет му е предлаган вицепремиерски пост, финансовият министър заяви:
„Причината да се получи разминаването мисля че, и „Има такъв народ“, и господин Николай Василев ясно обясниха, че ние имаме принципни различия по политиките, които според мен, е добре да се провеждат от един редовен кабинет в рамките на следващите 12 до 24 месеца“.
21:35:00AdminСпомениNo comments
Шарената сянка на дърветата е приютила млади и стари. По пейките са насядали пенсионери с вестници в ръце, покрай тях, запътени към морето, преминават плажуващи. Млади майки лениво бутат детските си колички към аквариума, където ще седнат на раздумка пред релефната карта на Черно море.Край една от алеите с бясна скорост преминават момчета на колела. Техните „балканчета“ разгонват смешно тътрузещите се по земята гларуси, които отлитат с крясъци към побезопасни места. Момчетата са развълнувани и нямат време да се оглеждат. Те има една цел колкото се може побързо да стигнат до водопада, защото близо до него е пистата за бобслей една от основните атракции на Морската градина…Летният бобслей във Варна е развлекателно съоръжение, разполагащо с две успоредни трасета, по които се спускат децата.
Основата им е от бетон, а върху него са разположени овални елементи, изработени от стъклопаст.
Началото на пистата е във високата част на Морската градина, близо до стълбите край водопада, а краят долу в ниското, в най-тясната ивица на Офицерския плаж.
Спускането се извършва върху пластмасови колички с ролкови колела, снабдени с един единствен уред за управление – метално лостче, което играе ролята на спирачка. При издърпване нагоре единият му край задиря в пистата и по този начин регулира скоростта.
Веднъж достигнали финала, малчуганите трябва отново да се изкачат до началото на пистата, където е изградена и панорамна тераса, върху която чакат родителите. За тази цел е предвидено монорелсово влакче, то извозва малките състезатели обратно до старта, откъдето по желание могат да направят още една обиколка.Въпреки скъсаните дрехи и честите контузии, с които е придружено спускането по бобслея, този атракцион трайно се настанява в сърцата на хлапетата от онова време и се превръща в символ на няколко поколения варненци, израснали покрай пистите му.
За съжаление, както на много други неща от миналото, така и на варненския бобслей не му е писано да дочака настоящето.
Времето му стига само да преживее първата вълна от демократичните промени в държавата. В средата на 90-те години пистата ведно с делфинариума е придобита от известен бизнес холдинг и бобслеят престава да функционира. Това е краят на увеселителното съоръжение.Следват дълги години на забрава, а когато общественото внимание отново е насочвано към пенсионирания атракцион за кратко, то е само по лоши поводи.
През 2006-та при реконструкция на крайбрежния път са премахнати финалната част от пистата и долната станция на влакчето.
3 години покъсно – през 2009-та в кабинета на областния управител постъпва искане панорамната тераса да бъде отдадена на концесия и да се превърне в заведение. Молбата обаче не е удовлетворена, а през 2012-та, поради опасност от срутване, е демонтиран и дървеният й навес, пазил сянка над главите на поколения деца и родители.
Панорамната тераса е покрита с графити. Има и следи от пожар. Множеството боклуци и празни бутилки говорят, че днес тук вече не се събират родители, а техните пораснали деца, които използват обекта в съвсем друг контекст.
И все пак, макар и съвсем недоловимо, духът на онова отминало време все още може да се усети на това място.
Архитектурата на панорамната тераса е запазила своя чар, а в близост, скрити под дебел слой листа, купчини никога неизползвани секции от улеите продължават да се надяват, че някога ще заемат отредените им места по пистата.
Така, както някогашните деца продължават да заемат своето място върху количката, за да се спуснат с нея по пързалката на спомените.
21:26:00AdminСтатииNo comments
Гърция наложи днес полицейски час от 01:00 до 06:00 часа и други ограничения на турстическия остров Миконос, известен с нощния си живот, заради "тревожно" нарастване на случаите на зараза с вируса, предаде АФП, като се позовава на съобщение на властите.Освен полицейския час, мерките предвиждат и 24-часова забрана за всякаква музика, според съобщение на заместник-министъра по гражданската защита и управлението на кризи Никос Хардалиас. Ограниченията ще бъдат в сила до 26 юли, се посочва в съобщението.
Ние призоваваме гражданите, посетителите и търговците на нашия хубав остров да спазват строго мерките с цел разпространението на вируса да може да бъде поставено бързо под контрол и Миконос да може да се върне към нормалността, заяви Хардалиас.
Миконос е една от основните туристически дестинации в Гърция и живописните му плажове и активен нощен живот привличат стотици хиляди туристи всяка година, включително знаменитости.
Но напоследък нарастващият брой нелегални празненства във вили на острова обезпокои властите.
На 15 юли Хардалиас предупреди, че броят на активните случаи на коронавирус на острова се е увеличил четирикратно за една седмица, надхвърляйки 300 случая.
Той обясни днес, че организаторите на частни събирания с участие на над 20 души, рискуват да им бъдат наложени глоби, стигащи до 200 000 евро.Гръцките власти съобщиха вчера за регистрирани 2691 нови случая на заразени с коронавируса на фона на по-малко от 400 случая три седмици по-рано.
Източник:dnes.dir.bg
22:34:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Но ние бързахме за друга врата. Отсреща, на ул. „Цар Симеон“ № 57, вече очакваха представителите на прокуратурата и Столичното управление на МВР. Само че залата на дирекцията на СД „Обществено хранене“ се беше оказала тясна да побере поканените от административното, партийното и профсъюзното ръководство, та затова разговорът щеше да бъде пренесен в близкото клубче.
На какво се дължеше този интерес към срещата? Едно поне беше ясно: интересът е взаимен, не от вчера и винаги с мисълта за бъдещето на тази сфера, наречена „обслужваща“, която открай време услажда или вгорчава дните и вечерите на обслужвани и на обслужващи. Но тук въпросите и проблемите й трябваше да се разгледат от съвсем друг ъгъл — служебен. Сиреч: какво не бива повече да се търпи в тая сфера, за да свикнат всички хора в нея да работят така, както би трябвало: с мисъл и дълг не само за своето, а преди всичко за общото благо: за да не се стига до корупция и деградация: за да няма толкова много наказателни дела и преписки срещу служителите и; за да не се повтарят старите и всеизвестни грешки; за да има поука от случилото се…Така именно започнаха този разговор — откровен и делови — представителите на Софийската градска прокуратура Ани Караиванова и Любен Клявчев. Клубчето, което скоро щеше да се оживи като кошер, сега мълчеше. Хората внимателно слушаха това, което още не знаеха в подробности или пък бяха само дочули оттук-оттам. Имаше още какво да се „дочуе“, какво да се доразбере. Защото:
— Тук сме не само за да отбележим поредните „червени точки“ — каза Ани Караиванова, — за да ви информираме, пък и вие да ни отвърнете със същото, за грешките и слабостите във вашата система, които са на дъното на почти всяко наказателно дело. За да не отиват на съд повече хора. Всички знаем, че без законност, без държавна дисциплина новият икономически механизъм е немислим. Но състоянието на тези два социални феномена в столицата сега много ни тревожи. Стотици души всяка година се осъждат за престъпления от общ характер. При това най-висока е степента на посегателствата срещу социалистическата собственост: присвояване, обсебване, кражби — те съставляват 27 процента от всички доказани престъпления. Сравнителните данни показват също така, че през 1983 г. и началото на 1984 г. е налице неколкократно увеличение на средния размер на присвоеното имущество от един подсъдим.
Реплика от залата: – Да, но целият живот отиде нагоре през тези години…
— … В структурата на разглежданата престъпност — продължи прокурорката Ани Караиванова, бе да обърне внимание на неуместния „аргумент“ откроява тази, извършвана в системата на столичната търговия. Престъпленията в тази сфера са около една трета от всички открити и доказани престъпления. В този незавиден списък на едно от първите места е и вашата дирекция. И да ни кажете, че това са си ваши проблеми, знаете, че ще сгрешите. Защото на всички е известна постановката за собственика и стопанина на социалистическата собственост.
После прокурорите и служителите на МВР анализираха по „профили“ престъпността в сферата на общественото хранене. Задълбочено и точно, с разнищване на „причините и условията“ за престъпленията, със съответните изводи. Ето картината, видяна от тяхна „гледна точка“.
Излишъците —„кана без дъно“
Тази „болест“, казаха те, не е от вчера. Налице е масово измамване на клиентите в качеството, теглото и цената все с тая цел — да се създават излишъци, които после да се присвояват. Използуват се фирите, фиктивните фактури, създава се нарочен хаос в документацията. В контролните листове не винаги се вписва действително реализираният от заведението стокооборот. Умишлено се повреждат касовите апарати.
Липсата на ред в счетоводството на СП „Обществено хранене“ — Ленински район, е дала възможност на управителката на комплекс „Кристал“ Стоянка Дончева да присвои над 16 000 лв. (6000 лева от тях са били намерени, заровени в буркани, в района на вилата й.) Дончева вече е призната за виновна по чл. 203 от Наказателния кодекс, но явлението остава.
И Траян Траянов — управител на ресторант „Златното пиле“, години наред е смятал „своя“ ресторант за „кана без дъно“, а печеното пиле за него е било наистина златно. Пишел грамажа, но го таксувал като цена. И пилето излизало по 10 лв. килограма. Въпреки всичко Траянов давал нищожни излишъци. Защото си ги пресмятал на така наречените „вътрешни ревизии“ без чуждо око. И защото успял да открие още три павилиона към заведението, чрез които си оправял сметките.Да уловиш „златната рибка“ — буквално и преносно…
Внасянето на напитки отвън в заведенията е практика, която продължава също от години, но никой, изглежда, не може да я спре. Защото публична тайна е, че сервитьорите и барманите се назначават в заведенията с… „препоръки“ от по две и три „сухи“ нули накрая. Да си припомним делата срещу многото служители в комплексите на хотел „Витоша“, „София“ и „Хемус“. А тези дела не би ги имало, ако отчитането на материалноотговорните лица ставаше не само стойностно, но и количествено!
Но всичко си продължава така, както е било. Ето я и „Златната рибка“ на ул. „Екзарх Йосиф“ с управител Селим Ибов Алиев, пред която и „Златното пиле“ бледнее. Към ресторанта има бар, който би трябвало да се захранва само със стоки от него, но сервитьорите и барманите предпочитали другия начин — купували напитките от магазините. На случайните посетители конякът „Златна котва“ се продавал за „Наполеон“, еспресото пък за нес-кафе. А „реализираните“ излишъци просто не могат да се установят — касовите ленти и сервитьорските марки са изчезнали безследно. Или просто не ги е имало. Щом контрол не съществува, всичко може…
Но нали има вътрешноведомствен контрол, ще каже някой и той явно ще е съвсем бос в материята. Знае се, че на този контрол силата не е голяма и за това има познати обяснения, едно от които е и тона, че той е на „мушката“ на всяко предстоящо съкращение на щата.
Съвсем пресен е случаят с Роза Владова от четвърти район на СД „Обществено хранене“, която на ревизиите показвала купища кашони с цигари. Питали я, защо все с тях се отчита, а тя отговаряла, че снабдява и други райони и че разменните листове били известни на ръководството. Едва при петнадесетата (!) ревизия се видяло, че кашоните са празни. Предполага се, че от както с поела обекта, Владова има за около 43 000 лева липси, по документите от първите ревизирани периоди вече са унищожени и сега тя е подведена под отговорност „само“ за 25 000 лева
Кадровият подбор?Е, понякога е случаен…
А резултатите са тежки. Божана Паунова, управител на сладкарница „Иглика“ в Димитровски район, понякога допускала грешки при изготвянето на стоково-паричните начети, „възлагала“ на свои близки, но далеч от работата й хора да приемат стока и да се подписват под документите (а защо никой в счетоводството не е погледнал подписите?) и резултатът не закъснял. Тя е осъдена по чл. 219 от Наказателния кодекс за липса от 5552 лв.
За безстопанственост по този текст от закона е осъдена и Маргарита Славова, продавачка на бюфет в „Обществено хранене“ — Коларовски район. За осем месеца тя е допуснала липса от 7055 лева.
А какво да кажем за други случаи, при които управители на заведения, показали големи липси, не се уволняват въпреки категоричните разпореждания, а се оставят да си „доработят“, за да възстановят сумите от… оборота на обекта.
И още, и още. Имена и факти, безспорно установени по наказателни дела. Но защо някои хора са си затваряли очите пред тях? Защо? Това питаха и прокурорите, и служителите от Софийското градско управление на МВР. А отговор на своите въпроси дали получиха, нека сам да отсъди безпристрастният читател, след като прочете този репортаж от срещата с превантивен характер в СД „Обществено хранене“.
Нека чуем как изглеждат нещата откъм другата страна, през погледа на тези, които трябва преди всичко за стопанска сметка да мислят, печалба да гонят. А изказвания не липсваха. Явно хората ги болеше и за случилото се в тяхната система, и за упреците — макар и косвени — към стила и метода на тяхното ръководство.
„Капка в морето“— Аз съм представител на тоя контрол, за когото тук се казаха най-тежките думи. Но ние сме „капка в морето“ — само 5—6 души. Къде да бъдем по-напред? И все пак през миналата година направихме цялостна проверка по 127-о постановление на Министерския съвет и Наредба № 3. В 217 обекта не открихме нито едно нарушение, но в 57 наложихме съответните дисциплинарни наказания. И все пак от критики не можем да се отървем. Ето при една проверка от държавен и народен контрол ни се отправи упрек, че не вземаме под внимание компонентите на кухненската продукция.
Специално за сандвичите. А как да ги вземем, след като нито една лаборатория не би се съгласила да ни направи този анализ? След като няма и стандарт за тези компоненти? Явно много неща куцат не само при нас. И нормативно.
Директорите — между чука и наковалнята
— Аз съм директор на четвърти район. Тук се изнесоха не един и два случая, наистина не само от нашия район, на престъпност и корупция. Почти излезе, че нашата работа едва ли не е само такава. От 13 години работя в тая система, но и сега, като ме попитат къде работя, казвам: в търговията, а не в общественото хранене, защото така се е разпространила мълвата, че тук едва ли не всички са крадци и мошеници. Въпреки че аз правя 28 милиона лева стокооборот, а нямам никаква техника; само двайсетина счетоводители имам и постоянно ги съкращават, без да се мисли кой ще обработва тая огромна документация.
А питате ли ни как можем да държим сметка на управителя на дадено заведение —като прословутия Салиев примерно, който си урежда работите не с нас, а със странично-висшестоящите органи? Нито един обикновен работник в кухня, уволнен по 127-о постановление, не е възстановен на работа, но управители и сервитьори -много. Отгоре ни ги налагат. И в края на краищата излиза, че ние, директорите, нямаме права по назначаването на барманите и сервитьорите; ако щете, дори по кадровата политика въобще. А всекичасно сме между чука и наковалнята. Тия неща трябва да си ги кажем очи в очи.
„Лъжат ни…“
И аз съм директор — на пети район. Не е тайна: лъжат ни. Идват при нас с чист документ за съдимост, после се оказва друго. На мен ми е омръзнало да идват откъде ли не и да ме питат защо не уволняваме такива хора. Ще отговоря с това: ние едва ли не сме се превърнали в проповедници; реална служебна власт ние нямаме. Ако Наредба № 3 все още съществува (50 управители вече сме уволнили за нарушаването й), то е само благодарение на голия ни кураж. Защото е трудна борбата с овластения ходатай… И аз поддържам мнението, че ако някой се облагодетелствува от общественото хранене, това са хора извън него. И че заради Илия, който ял и пил, който присвоил 2000 или 20 000 лева, не трябва да плюем по свети Илия…
И друго. Ако аз като директор уволня или санкционирам някого, тутакси към органите на прокуратурата и МВР тръгват анонимни сигнали: къде съм ял, с кого съм пил, какво съм говорил. После нищо от писаното в анонимките не се доказва, но нервите ми са похабени. Аз съм от двайсетина години в тази система и считам, че съм останал неопетнен дотук. Въпреки че наистина много нещо струва на някои хора да останат чисти при тия изкушения.
Накрая, часът вече беше доста понапреднал, главният директор на СД „Обществено хранене“ Илия Несторов обобщи казаното и се спря на перспективите, за които, както каза той, се е мислило с доста по-предна дата:— Главното в нашата работа не са закононарушенията — каза Илия Несторов. — Макар че един директор, когото сега съдят, наистина хвърли петно върху нашата организация. Ние считаме, че за да се нанесе удар на корупцията, за да се ликвидират „причините и условията” за закононарушенията, към нас трябва да се създаде електронноизчислителен център. Тук съм длъжен да призная, че при внедряването на електронните каси в обектите срещам голяма съпротива от управителите и сервитьорите. Но с тях все някак ще се преборя. Иначе ще се принудя, казал съм им го, цели заведения със сервитьорско обслужване да ги направя на са-мообслужване.
Една от слабостите, за които тук се говори, е, че не освобождаваме своевременно лицата, които имат начет или вече са осъждани за престъпления в търговията. Но не е така лесно. Ето, в „Ротондата“ на гарата управителят беше сменен и оборотът веднага спадна. Затова ние трябва да създаваме резервни кадри. Въпреки че в нашата система няма стремеж да се върви отдолу нагоре: сервитьорът и да го убиеш, не иска да стане управител, управителят не иска да стане директор, ако ще и с висше образование да е, щом вече се е хванал за „чекмеджето“.
Особено много при нас се затрудни борбата с корупцията, когато заведенията ни „излязоха“ на тротоара и това даде възможност на несъвестни управители да си реализират излишъците. Но връщане назад няма. Тук прокуратурата може да ни помогне много.
Разговорът в залата свърши, но продължи още известно време навън, на тротоара. Всички бяха премного оживени, премного напрегнати, за да си тръгнат веднага. Спореха, остро коментираха, доизказваха се…
А отсреща, в ресторант „Гамбринус“; цигулките вече се настройваха за своя репертоар от познати, до болка познати, както казват поетите, стари градски песни. Когато си тръгнахме, те тъкмо захващаха: „… Остави таз рана — нек да зарасте…“.
Текста е свален от сп.„Общество и право“, 1985 г.Оригинално заглавие: Истини-очи в очи
Автор: Ганка Манчева
