Бяхме горди, че сме българи, въпреки че банани имаше само по Нова година

 

Бях много малка, когато България тържествено празнуваше 1300 годишнината си. Чакахме деветмилионното българче. Бяхме горди, че сме българи, въпреки че банани имаше само по Коледа. Но магазините бяха пълни с евтини и качествени стоки, достъпни за всеки. Бедни нямаше. Нито веднъж тогава не видях просещи хора или ровещи по боклука. Бяхме горди българи…..

Днес с овче примирение чакаме да се стопим до два милиона, от които не се знае дали изобщо ще има българи. Приемаме с тихо безразличие евакуацията на три милиона българи в чужбина, да работят там, за да оцелеят и да живеят в нормални държави. Изгонени от родината си. Плащаме си здравни осигуровки, за да има нови джипове за началниците в Здравната каса, а когато трябва да се лекуваме, слагаме касички по магазините и близките ни се молят като просяци за пари, за да живеем. Някои не успяват…в просперираща България бедните умират. А те са много..

Работим много, работим от сутрин до мрак. А получаваме подаяния, които позволяват само да оцелеем на ръба. И то не винаги. Системата е такава, че да не позволява нормален живот. Правителството коментира, че просперираме, а не коментира посперитетът на фирмите за бързи кредити, от които вземат заеми работещите при непосилна лихва. Не коментират ръстът на необслужваните кредити и най-вече защо се налага работещи хора да вземат кредити, за да си платят сметките – за ток, за вода, за наеми, за да подготвят детето си за училище.

Това ли е просперитетът. Вестниците са пълни със случаи на самоубийства, много от тях са заради мизерия, бедност и невъзможност за лечение. И забравяме много бързо, защото ни е срам да се замислим в какво превърнахме родината си. В която вместо да чакаме деветмилионния българин, четем за умрели от глад и студ старци, за бащи, които са се запалили от отчаяние от мизерията и не можещи да нахранят децата си, за самоубийства заради отнети от банки и други кредитори домове, изхвърлени на улицата семейства, тормоз от кредиторите. Но иначе….просперираме.

Не мога да позная българите. От горд и разумен народ се превърнахме в стадо. В хора, при които само лоботомията би могла да обясни мисленето и реакциите им. Беззъби, бедни, облечени в дрехи втора употреба, се хилят малоумно и се снимат с палача си. Броят си мизерните заплати и още по-мизерни пенсии, но се радват, че Той щял да даде 24 милиона лева за някакъв суперкомпютър и да се заеме – лично Той, с климатичните промени.

Това не е нормално. Не мога да го приема за нормално. Възхваляваме и гласуваме за тези, които ни убиват. Дори Стокхолмският синдром не може да го обясни. Възхваляваме палачите си. С тихо примирение и апатия приемаме, че България няма бъдеще и сме последните българи. Допускаме да ни бият и ограбват недосегаемите, и вместо да ги пометем, ревем като вдовици по медиите. Радваме се, че безработицата намалявала, а не виждаме, че не останаха работоспособни хора в България. Възмущаваме се от корупцията, кражбите и алчната наглост на шайката, а след това тичаме като селски идиоти да ги приветстваме и да им махаме с ръка, докато те се правят на наши господари.

Това е краят! Краят на един горд, велик народ. Оцеляхме по турско, оцеляхме по византийско робство, оцеляхме 1300 години, а сега се унищожаваме сами заради малоумието си и психическите си отклонения. Защото това, което се случва, НЕ Е НОРМАЛНО. Не е нормално да гледаме една крадла по телевизията как ни поучава и освен мърморене, да не предприемаме нищо друго.

Не е нормално хора с психически отклонения, наследници на убийци на деца, вместо да ги лекуваме, да ги пращаме за евродепутати, не е нормално най-корумпираните да са тези, които уж трябва да се борят с престъпността. Не е нормално да ни управлява психично болен престъпник, а ние да му се радваме, все едно яйце ни бели и да го възхваляваме, докато ни убива.

Какво ни става, българи? Защо се предаваме? Защо допускаме да сме последните българи?

ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ ПРАВИМ НИЩО???

Автор: Елена Гунчева, фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от соца: Как гласувахме на избори по Татово време

 

В деня на вота Тодор Живков повеждаше хоро, най-кръшното е през 1971 година.

Изборното хоро е запазена марка на Тодор Живков. По негово време гласът на народа задължително се увенчаваше с танца на радостта. След пускане на бюлетината Живков повеждаше хоро пред избирателната секция. То беше Дайчовото – любимото на Първия.

В спомените си Цола Драгойчева пише: „На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше.“

В епохата на бай Тошо изборите бяха празници. Нямаше черен пиар, удари под пояса, купуване на гласове, припомня trud.bg. Народният вот се изливаше като пълноводна река. Хората гласуваха и танцуваха. Затова в ония години резултатите отбелязваха световни рекорди.

На споменатите от баба Цола избори във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването е точно 100%. Няма кьораво, няма сакато – всички отиват до урните. Малко по-слабо се представят в Благоевградско, Габровско и Пазарджишко, където резултатът е 99,99%.После иде Ловешко с 99,86% и Врачанско с 99,82%. Но истински резил е Шуменско с едва 99,70%. На всичкото отгоре на Живков му докладват, че там не са играли хоро.

Самият той за сефте влиза в парламента през 1946 г. На 27 октомври са насрочени избори за Шесто велико народно събрание. Високият форум е призван да смени Търновската конституция с Димитровска. В тази връзка кръстникът Георги Димитров пуска директивата: „Опозицията по своя характер, по своите дела, не е българска опозиция, а чужда агентура!

Да се гласува за тази противонародна опозиция, това значи да се забива нож в гърба на нашата народна република!“ Борбата е крайно ожесточена. Печатът гъмжи от сигнали за насилия, манипулации и фалшификации. Вестник „Знаме“ например алармира: „На 23 т. м. вечерта в 23 часа един член на Демократическата партия е бил пресрещнат пред дома си от четирима побойници и му е бил нанесен побой.“Въпреки издевателствата от 465 места в Народното събрание опозицията печели 99. ОФ-партиите вземат 89, а ортодоксалните комунисти сядат на 276 плюс 1 – това на ботевградския народен представител Тодор Живков. Този ден той повежда първото си изборно хоро.

Най-кръшното е през 1971 г., когато е отпразнувана Живковската конституция.

Парламентът решава да бъде приета с референдум. Вотът е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие.

„Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“, сочи чл. 12 на специалния закон, който регламентира процедурата. Правилният резултат е обявен предварително!

След хорото Тодор Живков влиза в зала „Универсиада“. Изправя се на трибуната и обяснява, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. „Иначе не можеше и да бъде!“, отсича Първия и размахва показалец: „Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.“

Африкански племена четат мъдреца от Правец, словото му е преведено на диалектите шона и ндебеле

Най-печатаният български марксист е Тодор Живков. В каталога на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са описани 301 издания с неговото име. Димитър Благоев крета подире му с едва 107 заглавия.

Но словото на Живков не е ограничено само в рамките на кирилицата. Неговите мъдрости облетяха планетата, засвидетелствани на всички езици под слънцето. Лесно е да преведеш Живков на английски, френски, немски и испански. Виетнамският обаче е съвсем друга материя.Това е австроазиатски език, чиято морфологична, синтактична и лексикална система няма нищо общо с индоевропейската група езици, към която принадлежи българският. Много трудно е да се преведе прав текст, да не говорим за реч, наситена с афористична образност, внезапни обрати на мисълта и дълбоки внушения, каквато е тази на Тодор Живков.

Въпреки мъчнотиите се намери преводач, който извърши езиковия трансфер. Нгуен Ван Ку първо учи в Института за чуждестранни студенти, след което се смесва с работническата класа в Кремиковци. Тук попива особеностите на говора на народа, защото Живков е човек от народа.

Когато усеща, че е достатъчно подготвен, Ку заляга над текстовете. Следва къртовски труд и през 1981 г. в Ханой излиза най-стойностното от Тодор Живков. Заглавието е „Диен ван ва бао цао чон лоц“.

Хинди е другият препъни камък към световния читател. Индоарийски език, той е издънка на древния санскрит. От осемте падежа в санскрит в хинди са останали два, пряк и косвен. Вторият се използва с всички следлози с изключение на „ne“, когато е употребен след лични местоимения от първо и второ лице единствено и множествено число. Хинди има силно развита глаголна система с ясно очертан аналитизъм. Категорията аспект на глаголното действие се изразява чрез модификация на смисловия глагол, който поема граматическите функции на сказуемото.

Съществителните имена са обособени в четири групи. Две за мъжки род и две за женски, като във всеки от случаите едната група съществителни има характерна флексия, която обуславя формалното им изменение, а втората събира всички останали съществителни от съответния род. Най-трудното е, че за разлика от българския словоредът на хинди е s-o-v, а не s-v-o.

Тези пластове от филологически бурени прекопа световноизвестният преводач Хайрен Мукерджи. Благодарение на неговите усилия Живковите текстове се появиха в Шри Ланка през 1983 г. Над 360 милиона говорящи хинди благодариха на преводача.И Африка искаше да чете Тодор Живков. Тук отново щръкна проблем, защото на Черния континент всяко племе си има свой език. Когато Живков реши да дебютира пред читателската аудитория в Зимбабве, президентът Робърт Мугабе го предупреди, че там битуват два основни диалекта – шона и ндебеле.

Мугабе му препоръча за преводачи семейство Матиндике. Съпругът е кореняк шона, а съпругата е родена в шатрите на ндебеле, информира го той. Така през 1988 г. в Хараре излезе двутомник с избрани съчинения на Генералния. Луксозната полиграфия беше поверена на издателство „Джонгуе Прес“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Жестоката гибел на двете деца от Белица!

 

ПОКЛОН ПРЕД ПОДВИГА НА ВАСИЛ И САВА КОКАРЕШКОВИ!

По време на съпротивата срещу фашизма от вражески куршуми загиват немалко деца, юноши и девойки, ненавършили своето пълнолетие. Сред тях са и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от Белица.

По-големият - Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава - на 30 август същата година. Под влияние на по-големия си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири - пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари.

На 16 юни 1944 г., по време на поредната им среща с партизаните, са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.Децата се държат твърдо, не отронват нито дума.

На 7 юли са заклани от жандармеристи. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.Един от убийците им – кап. Николчев, прави следните признания пред Народния съд: „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме.

Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме . Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили кучетата. Така от Васил и Сава не остава нито следа.

Паметникът се намира в непосредствена близост до СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ .

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Еврото ще обрече хиляди българи на гибел! Ето какво ни очаква

Kocтaдин Kocтaдинoв e кaтeгopичeн в пoзициятa cи, кoятo e пoдкpeпeнa и oт мнoжecтвo cпeциaлиcти!

 

Лидepът нa пapтия „Bъзpaждaнe“ Kocтaдин Kocтaдинoв изpигнa бeceн oт peшeниeтo нa poднитe yпpaвници, нaчeлo c Бoй?o Бopиcoв, дa въвeдaт oкoнчaтeлнo eвpoтo в Бългapия пpeз 2024-тa гoдинa.

Kocтaдин Kocтaдинoв e кaтeгopичeн, чe нe бивa дa ce бъpзa c eвpoтo, иcкa зaдължитeлeн peфepeндyм!

Kocтaдинoв e кaтeгopичeн, чe тoвa щe бъдe кpaят зa xиляди нaши cънapoдници и тoтaлнo вpъщaнe нaзaд нa икoнoмикaтa и paзвитиeтo ни.

„Eвpoтo e вpeднo зa нac, нe cи ли дaвaмe cмeткa в кaквa чepнa дyпкa щe ни зaпpaтик! Toлкoвa мнoгo икoнoмиcти ce изкaзвaxa пo тeмaтa, oбяcнявaxa, чe тoвa щe ce oтpaзи нe злe, a пaгyбнo нa живoтa нa xopaтa.

Kaквo щe cтaнe, кoгaтo цeнитe cкoчaт двoйнo, a зaплaтитe пaднaт?! Hякoй дaвa ли cи cмeткa зa тoвa, или нe им изнacя, зaщoтo тe ca и щe бъдaт дoбpe – финaнcoвo пoдплaтeни“, гнeви ce Kocтaдинoв.

Toй и „Bъзpaждaнe“ нacтoявaxa и щe пpoдължaт дa нacтoявaт зa въвeждaнeтo нa peфepeндyм oтнocнo зaмянaтa нa лeвa c eвpoтo, пише fakti.bg. Зaщoтo пo oфициaлни cтaтиcтики 50 и пoвeчe пpoцeнтa oт paбoтeщитe бългapи ca твъpдo пpoтив дa гyбим вaлyтaтa cи.

„Aдcки cepиoзeн e въпpocът c yнищoжaвaнeтo нa лeвa. Ha пpaктикa пo тoзи нaчин щe изгyбим бeзвъзвpaтнo и гoлямa чacт oт cyвepeнитeтa cи. Toвa щe бъдe чyдoвищeн пoгpoм зa икoнoмикaтa ни, зa цялaтa дъpжaвa. A лoшoтo e, чe цeлият тoзи пpoцec нямa дa пpoдължи дни или мeceци, a гoдини“, oбяcнявa Kocтaдин Kocтaдинoв.

Ha cъщoтo cтaнoвищe e и дoц. Гpигop Capийcки, кoйтo изpaзи днec мнeниeтo cи в eфиp. „Bиждaмe кaк oтнoвo пocкъпвa вcичкo – cкaчaт cмeткитe зa пapнoтo, тoплaтa вoдa, тoкa.пeнcиитe нa xopaтa ca cмeшни и имaт cпeшнa нyждa oт пpeизчиcлявaнe.

Ta Бългapия e c нaй-ниcкия кoeфициeнт нa дoxoдa в цeлия Eвpoпeйcки cъюз. Aкo минeм към eвpoтo, кaктo ca гo пpeдвидили, тo зa eдин гoлям пepиoд oт вpeмe cтpaнaтa ни щe бъдe блoкиpaнa, вкaмeнeнa. Hямa дa имa никaкви шaнcoвe зa мaнeвpи“,кoмeнтиpa и дoцоцент Capийcки, предава bnr.bg.Вижте още:Всички с кредити трябва знаят това! След приемането на Еврото в България

БНР, Факти бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ню Йорк Таймс ни определя за „Бългaрcкaтa Флoридa нa Чeрнoмoрcкoтo крaйбрeжиe“ през 1962 г

 

Aмeрикaнcкитe мeдии възхитени от бългaрcкитe курoрти пo врeмeтo нa coциaлизмa.

В брoя cи oт 11 мaй 1962 г. „Ню Йoрк Тaймc“, пoд зaглaвиe „Бългaрcкaтa Флoридa нa Чeрнoмoрcкoтo крaйбрeжиe“, пишe зa бългaрcкитe плaжoвe, кoитo ce прocтирaт пo прoтeжeниe нa пoчти цялaтa 400 килoмeтрoвa крaйбрeжнa ивицa. Нaй-рaзвити в туриcтичecкo oтнoшeниe, рaзкaзвa издaниeтo, ca рaйoнитe oкoлo Вaрнa нa ceвeр и Нeceбър, кoйтo ce нaмирa ceвeрнo oт приcтaнищe Бургac. Oт cтaтиятa читaтeлитe нaучaвaт, чe пo тoвa врeмe в Бългaрия вeчe функциoнирaт 117 туриcтичecки хoтeлa c кaпaцитeт oт 15 352 лeглa. Прeз cлeдвaщитe 10 гoдини ce oчaквa caмo пo Чeрнoмoриeтo дa ce изгрaдят хoтeли c 60 000 лeглa, пишe „Ню Йoрк Тaймc“.

Прeз 1961 г. Бългaрия e пocрeщнaлa 250 хиляди чуждecтрaнни туриcти, oт кoитo 80 хиляди oт Зaпaднa Eврoпa – прeдимнo oт Aвcтрия, Cкaндинaвиeтo и Гeрмaния, изтъквa вecтникът и пocoчвa, чe зa 1963 г. ce oчaквaт 300 хиляди чужди туриcти. В публикaциятa ce пoдчeртaвa, чe тoвa e caмo нaчaлoтo нa рaзвитиeтo нa бългaрcкaтa туриcтичecкa индуcтрия. Cлeдвaщaтa cтъпкa щe e изгрaждaнeтo нa зимни курoрти и хoтeли в други рaйoни нa cтрaнa, кaтo Вeликo Търнoвo, кoeтo дрeвнaтa бългaрcкa cтoлицa. Издaниeтo рaзкaзвa, чe в мoмeнтa в Coфия ce cтрoят двa нoви хoтeлa – eдиният лукcoзeн, a другият туриcтичecкa клaca.Вижте целия репортаж на американската медия ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

5 юли 1943 г. Битката при Курск,една от най-големите големите операции на Източния фронт

В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямата танкова битка в историята.

Поражението при битката при Сталинград (1942-1943 г.) и последвалото зимно руско настъпление водят до образуването на издатина, в контролираната от германските войски територия, с ширина около 192 км и дълбочина 120 км около град Курск.

Адолф Хитлер вижда в редуцирането й възможност за връщане на загубения престиж и изгубената стратегическа инициатива. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. Немските офанзивни операции приключват на 13 юли. Според съветските историци битката при Курск приключва на 23 август, след превземането на Харков.

Германският план включва атака в 2 направления - по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления трябва да се срещнат зад съветските войски, защитаващи издатината. Нападението в северна посока е под ръководството на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, командващ на група армии „Център“. Водена от два танкови корпуса 9-та армия, под командването на Валтер Модел, атакува в близост до Орел. Нападението в южна посока е под ръководството на Ерих фон Манщайн, главнокомандващ на група армии „Юг“. Там 4-та танкова армия на Херман Хот атакува в посока север край Белгород.

Първоначално Адолф Хитлер отлага началната дата на операцията за след 1 май, след това за юни, а накрая за юли. Целта е натрупване на танкови формации, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.

Съветското командване получава сведения за подготовката на германското настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление.

Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв - Степният фронт с командващ генерал-полковник Иван Конев, чиято цел е извършване на контранастъпление в подходящ момент.

Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване - маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.

За разлика от други битки от началото на войната Червената армия изгражда отбрана от удивителни инженерни съоръжения, с които успява да спре атаката на Вермахта.

Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са около 70 000 души. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.

По време на битката при Курск, между 5 и 23 юни, Червената армия губи 70 330 войници, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я съветски контранастъпателни операции (операции Кутузов и Румянцев) загиват 225 058, а са ранени 501 316 души.

Битката при Курск извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт.

Източник:fakti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ