Спомени от соца: 2 хиляди души работехме в завода, днес цари разруха

Немалка част от живота ми премина в някогашния производствен комплекс „Елпром-Енерго“ в София, който обединяваше няколко завода – за производство на трансформатори, електродвигатели, електрически съединители. 

Цялата тази продукция покриваше нуждите на българското електроразпространение, с нея се търгуваше в арабските страни и всички страни от соцлагера. Нерядко тази продукция намираше добър прием и в някои капиталистически страни, например Гърция и Турция. Представяте ли си, че всяка българска подстанция беше оборудвана изцяло с българска техника. 

Предприятието си имаше и своя развойна база, която разработваше нови образци, както и високотехнологична изпитателна лаборатория, собствен изчислителен център. Това беше един голям комплекс, с няколко завода, леярна и други съпътстващи производства, събрани на едно място.

Работеха поне 1500-2000 души. Хората разполагаха с удобен обширен стол, в който се предлагаше топла и разнообразна храна, собствен магазин за хранителни стоки, в който можеха да пазаруват за вкъщи, две кафенета за времето на отдих, павилиони за разнообразни закуски.

 При необходимост можеше да се използва помощта на зъболекар и медицински услуги в самото предприятие. Имаше и две почивни бази – на Витоша и в Бяла, Варненско. Няколко трамвайни и две рейсови линии обслужваха огромната маса от хора, довеждайки ги до работното им място. Днес всичко това не съществува, на мястото цари пълна разруха, а оцелелите сгради са превърнати в складови помещения за различни стоки.

Цветан Ангелов, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За 30 години комунистите построиха нова България, за 30 демократите я съсипаха

2021-а идва с 31-годишнината от началото на превръщането на България в неоколониална държава, изсмуквана безмилостно от мощни западни банки и фирми; предала в чужди ръце всичко, което носи големи пари, с разбита промишленост и осиромашали хора; изоставяна от хиляди българи всяка година. Половината ни селища са потънали в паяжини и бурени. Спирам дотук.

Сега ще говоря за едни други тридесет-години. Онези, които започват от септември 1944 г. През 1974-та, България е вече развита индустриална държава с немалко промишлени сектори, които са напълно конкурентни на най-напредналите в света, а някои са на първо място по производство и реализация. 

Само един изумителен пример, който днес не ни прави никакво впечатление: през 1974 г. започва да произвежда ток построеният с помощта на Съветския съюз първи енергоблок на атомната централа в Козлодуй. Следващата година е пуснат още един и така общо 6 блока. (И досега повечето, уж много развити, държави на Балканите и по света не са построили дори едно атомно блокче. Четири от нашите вече закрихме скоропостижно под диктат от Запада)) Реакторите по онова време се експлоатират от добре подготвени български специалисти – още едно невероятно постижение, за което дори не си спомняме днес, когато Западът заграбва пладнешки интелектуалния ни потенциал, без да ни плати за това и стотинка.България още е лекувала раните си от Втората световна война, когато през 1950 г., след смъртта на Георги Димитров и Васил Коларов, на власт идва Вълко Червенков, а това, което се построява по негово време, е невероятно за днешното ни мислене. Родината ни се индустриализира с шеметни темпове и то без заробващи заеми, преди всичко със собствени средства. Защото всичко е държавно и приходите влизат в държавната хазна, а не в бездънните джобове на днешните чужди и наши олигарси и бандити. Както писахме вече, според академичните издания, средният годишен ръст на промишленото производство от 1950 до 1956 г. е 22.8%!

Много неприятно за мнозина, но в онези времена точно държавата е добрият стопанин. Частният го видяхме докъде ни докара в последните три десетилетия. За 30 години тогава бе построена България, за 30 сега бе съсипана. Който не е съгласен, моля да ме опровергае! Но с документи!

Предлагаме ви няколко строго документални спомена за онова време. Името на Червенков обикновено е свързвано само с култа към личността. Но тогава се „наливаха основите“ на България, това също трябва да се знае. Той е известен не само с това, че е висок близо 2 метра, но и с високата си култура – учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, преди да се отдаде на нелегалната съпротива. Чете книги, не изпуска театрална или музикална постановка, обикаля изложби – нещо подобно да сте видели днес у първия ни мераклия за власт – Бойко Борисов, пък и не само у него? Нещо повече – всеки творец с проблеми може да се обърне към Червенков и да поиска разрешаване на тегобите му – лични или с властта. Ето само няколко имена – Борис Христов, Николай Лилиев, Емил Камиларов, Илка Попова, Асен Пейков, Кръстьо Сарафов, Андрей Николов, Михаил Арнаудов, Димитър Димов и много други, които той лично закриля. Чести гости в дома му са български писатели  и журналисти. „Реабилитира“ и дядо Вазов, като организира бляскаво честване на 100 годишнината от рождението му, напук на левосектантите. И не само за първенците на духа вратата му е отворена. Легендарна е тогава службата „Лични писма“ в неговия кабинет, на която всеки обикновен човек може да се изплаче и на проблема му е било обръщано внимание в най-кратък срок. И тук спирам. Тази публикация е само една хроника на строителството във всички сфери на живота в 50-те години на миналия век. А култът към личността на Червенков е тема за друга публикация.

Сборник със спомени  „Вълко Червенков през погледа на негови съвременници“, изд. „Европреса“, 2000 г.Из изследването на д-р Добри Желев „За 6 години, 2 месеца и 15 дни.“

Отрицателните оценки на Тодор Живков за управлението на Вълко Червенков, направени в неговите мемоари, ме предизвикаха да изследвам този период. Ето фактите.

Червенков притежава големи организаторски качества и опит. Той е строг, взискателен, понякога стига до грубост, но е справедлив. На Априлския пленум на БКП през 1956 г. за него се казва: „Червенков представлява ценен капитал. Има знания и силиЕ Има удивителна трудоспособност и голяма култураЕ“

През управлението но Червенков в страната се извършва огромно строителство, а населението участва в него с голям ентусиазъм.

През този период се строят над 30 крупни промишлени предприятия, от тях 23 влизат в експлоатация още при управлението на Червенков. Това са Металургичният завод в Перник, химическите комбинати в Димитровград и Девня, завод „6-ти септември“, заводът за антибиотици в Разград, корабостроителният комбинат „Ернст Телман“, текстилният комбинат „Асен Халачев“ в Плевен, памукопредачната фабрика „Балкан“ в Габрово, текстилните комбинати в Пловдив и Стара Загора, обувният завод „Петър Ченгелов“ в Пловдив и др.

Започва строителството на хладилния завод „Антон Иванов“, на енергийния комплекс Марица-изток“ и др.

Извършено е широко хидромелиоративно строителство. На 28 май 1950 г. влиза в действие Свищовско-Беленската напоителна система, на 28 май 1951 г. – Бръшлянската напоителна система. След тях влизат в експлоатация язовирите „Васил Коларов“ и „Студена“, хидровъзлите „Александър Стамболийски“ и „Георги Димитров“, следвани от Шабленската и Блатишката напоителна система. С увеличаване напояването на земеделските земи значително е повишен и добивът на селскостопанската продукция.

На 12 април 1952 г. Министерският съвет приема постановление за оказване помощ на земеделските кооперации в изграждането към тях на ферми за едър рогат добитък, овцевъдство, свиневъдство и птицевъдство с цел насищане на пазара с хранителни стоки и производство на стоки за износ.

На 4 февруари 1951 г. започват работа ВЕЦ „Видима“ и ВЕЦ „Петрохан“, а след тях ВЕЦ „Росица – 1“, ВЕЦ „Република“ и др. На 8 септември 1956 г. е открит хидровъзелът „Искър“, построен фактически през управлението на Червенков.

На 20 юни 1954 г. влиза в експлоатация мостът на река „Дунав“ – за първи път в историята на България е построено такова сложно съоръжение.

В София се извършва огромно строителство. На 1 май 1953 г. е открит Националният стадион Васил Левски, на 16 декември с.г. сградата на Народната библиотека „Кирил и Методий“, а на 25 декември с.г. – сградата Дом-паметник „Александър Стамболийски“ с луксозно обзаведен салон за народната опера. През 1955 г. е завършен центърът на София, включващ сградата на бившия Партиен дом, Министерския и Държавния съвет, хотел „Балкан“ и Централния универсален магазин. По същото време е построен и Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“.

Това, което посочих, и още редица други обекти са построени без чужди инвестиции и без кредити от чужди банки, а с труда и средствата на българския народ. Средният годишен ръст на материалното производство през този период е 22.8 %. При индекс 100 за 1950 г. ръстът на промишлената продукция е вече 192 %.

Това дава възможност на Червенков да проведе редица социални мероприятия. На 29 декември 1950 г. са създадени Институтът за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ и Научноизследователският онкологичен институт в София, а на 25 март 1951 г. е обявена всенародната безплатна медицинска помощ.

На 20 март 1951 г. е премахната въведената през 1941 г. купонна система за снабдяване на населението със стоки. За шест години по времето на Червенков пет пъти се намаляват цените на промишлените стоки. Това става с постановления на Министерския съвет от 30 август 1952 г., 27 март 1953 г., 1 август 1953 г., 23 април 1955 г. и 3 февруари 1956 г.

По указания на Червенков от 8 август 1952 г. започва подготовката за ликвидиране на лагерите в България, създадени от правителството на Кимон Георгиев на 20 декември 1944 г. съгласно точка първа, буква „Б“ от подписаното на 28 октомври 1944 г. примирие между правителството на Съветския съюз, Обединеното кралство и САЩ, от една страна, и България – от друга. Със заповед – С 233 от 19 септември 1953 г. лагерите в България са закрити. Те отново са възстановени с решение на правителството от 3 декември 1956 г. и закрити в началото на 1962 г.

След 500 години е възстановена Българската патриаршия и на 10 май 1953 г. е избран патриарх на Българската православна църква. Това е Пловдивският митрополит Кирил.

В периода 1950-1955 г. в България се развива активно научна и културна дейност. Към края на управлението на Червенков вътрешното и международното положение на страната значително укрепва и на 14 декември 1955 г. България е приета за член на ООН.

В последните години от неговото управление голяма част от земеделските земи вече се обработват с машини. Механизирано се прибира и реколтата.

На 3 март 1951 г. е създадена Държавната спестовна каса за отпускане на кредити на населението с ниски лихви, а на 6 април 1954 г. – за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство. В селата и градовете се  разгръща огромно жилищно строителство. Започва огромно строителство на съвременни курортни комплекси, където всеки българин ще може да достъпни цени да прекара своя годишен отпуск. Цялата страна е превърната в строителна площадка на промишлени, хотелски и жилищни обекти. Това показва запазеният от управлението на Червенков огромен документален материал.

Из спомените на проф. Елена Савова „С грижа за библиотечното и архивното дело в България“

ЕГоляма бе грижата на В. Червенков за възстановяване на Народната библиотека. Един държавник като него, който бе натоварен да отговаря за развитието на българската култура, да я насочва по социалистически път, още в първите месеци след 9 септември 1944 г. се зае с изграждането на Народната библиотека като основен национален институт. Англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. нанесоха огромни материални щети, много жертви понесе и населението. Сградата на Народната библиотека на ул. „Раковски“ бе напълно разрушена.  Възстановяването на Народната библиотека бе свързано с основното й преустройство, а така също и със строителството на новата й великолепна сграда, архитектурният план за която бе изработен от бележитите български архитекти И. Васильов и Д. Цолов, още през 1939 г., но поради войната спрян за изпълнениеЕ

С подкрепата на В. Червенков бе изградена не само стройна библиотечна система в цялата страна, но бе заложено началото на архивното дело в България. Държавният архивен фонд на Народна република България бе създаден с указ на Президиума на Народното събрание през октомври 1951 г.

Днес благодарение на предвидливостта на В. Червенков  България разполага с Централен държавен архив, Държавен исторически архив, Държавен технически архив, Ръкописно-документален център при Народната библиотека „Кирил и Методий, централен военен архив, Архив на Българска академия на науките, Архивно-документационен отдел на МВнР, окръжни държавни архиви и Софийския градски архив.

Из спомените на проф. д-р Васил Иванов „Вълко Червенков – историческата проверка на времето“

По това време много доклади и предложения за решения се отнасяха лично до В. Червенков. Такъв беше случаят и с Николай Лилиев, който работеше в Народния театър като драматург. Известният български писател Камен Зидаров – директор на Народния театър тогава, бе изпратил писмо до В. Червенков с предложение Николай Лилиев да бъде уволнен.

Както всеки ден докладвах получените писма, предложения и пр. Дойде ред и на писмото на Камен Зидаров. С видим интерес, но и с недоволство В. Червенков прочете предложението. Вдигна глава и строго ме изгледа. Заговори ядосано и високо.

– Как може такова безобразие? Другарят Камен Зидаров знае ли кой е Николай Лилиев?

Аз свих рамене и зачаках какво ще ми нареди по-нататък.

– Иванов, още утре ще отидеш лично при Камен Зидаров и ще му кажеш: Другарю Зидаров, другарят Червенков  ви пита знаете ли кой е Николай Лилиев?

Камен Зидаров беше емоционален човек и твърде стреснат веднага отговори:

– Знам бе, Иванов, как да не знам, той е най-големият лирик на България. Наизуст знам най-хубавите негови стихове.

И изрецитира няколко куплета.

И тново го запитах:

– Добре бе, другарю Зидаров, защо тогава предлагате да бъде уволнен като драматург на Народния театър?

– Абе, Иванов, натискат ме, бе.

– Кой ви натиска, другарю Зидаров?

– Кой? Партийната организация ме натиска.

– Защо?

– Защото не посещавал нашите събрания, а когато присъствал на тях, не ръкопляскал и не скандирал: „Сталин, Тито Димитров!“

Върнах се в Министерския съвет и докладвах на В. Червенков точно какъв е бил разговорът с Камен Зидаров. Той не дочака отговора докрай и гръмко викна:

– Ще му предадеш, че докато Вълко Червенков е министър-председател на България, никой да не посяга на Николай Лилиев – този бисер в българската литература!

До края на живота си Лилиев остана на голяма почит и уважение в страната, без да ръкопляска и скандира.

Из спомените на Крум Василев „Той беше личност“

ЕМихаил Арнаудов, както е известно, беше осъден от Народния съд заради участието си през 1944 г. в правителството на Ив. Багрянов. Към този голям наш учен В. Червенков се отнасяше с неизменно уважение, въпреки политическия му грях. И когато през лятото на 1953 г. тогавашният патриарх Кирил го помолва да бъдат върнати на М. Арнаудов библиотеката, къщата, пенсията и членството в БАН, резултатът не закъснява. „Радостен бях да видя голямо разположение към тебе“ – съобщава още на следващия ден патриарх Кирил в писмо до М. Арнаудов. А след по-малко от месец в друго писмо от 2 юли 1953 г. му пише: „Указът е готов и утре-другиден ще бъде подписан. Възстановяват ти се всички права; всичко ти се връща.“

Автор:Христо Георгиев/duma.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой печели изборите в България

На 10 ноември 1989 г., след добре скалъпен вътрешен преврат, от власт е свален Генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков. Разчитайки на рехава вътрешна подкрепа и сериозни напътствия от Москва, крилото на „младите” в БКП успява да вземе превес и да отстрани от пътя си любимецът на предишните съветски ръководители, който не успява навреме да се сниши под бурята на горбачовата „перестройка”.

На 18 – ти януари 1990 г., Първият, както е известен до тогава, става арестанта Тодор Христов Живков. Срещу него е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. Обвинен е за превишаване на правата, в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение.

Видно от обвиненията, този ужасен човек би трябвало да е на дъното на общественото мнение, потъпкан от историята и абсолютно табу за политиците. Според социологическо проучване, направено от агенция „Алфа рисърч”, одобрението към него през 1990 г. е 16%. Всъщност не е толкова малко предвид, че в обвинителните актове липсва само съмнение за канибализъм. Далеч по – интересен е факта, че през 2016, двадесет и седем години след неговото детрониране, над 75% от населението на страната одобрява политическите му действия и към този момент рейтинга му е къде-къде по – висок от одобрението за действащия президент и министър председателя взети заедно. Предвид факта, че комунистическия диктатор почина през 1998 г., това че надминава „любимецът на народа” Бойко Борисов, който по това време е на върха на славата си, показва една доста устойчива тенденция, която „хитрите” ни политици смело и безогледно използват за собствена изгода.Наистина е доста разумно, когато виждаш, че няма какво толкова да предложиш на дори на неособено претенциозния български избирател просто да се закачиш към някаква идея или личност и да повтаряш техните послания. Още по – удобно е, когато тази идея в момента е предмет на носталгия, а личността е удобно мъртва от доста време и няма възможност да се представи в лоша светлина.

Разбира се, първенец е социалистическата партия БСП, която безпроблемно наследи уж съсипаната БКП, като запази позитивите на нейното управление и й преписа само негативите. Хитрият ход й осигури една индулгенция, един политически катарзис, който обаче се случи, без да се скъса тънката като паяжина нишка с миналото. Въпреки, че БКП са лошите комунисти, които фалираха Народна република България, създадоха лагерите в Белене, Ловеч и Скравена, затвориха границите и наложиха цензура, новите социалистически лидери не пропускат редовните посещения на Бузлуджа по случай основаването на комунистическата партия. Чинно седят до паметника на другаря Живков по случай разни негови годишнини и са готови да бранят с телата си паметника на Съветската армия. Въпреки, че електората на партията намалява по чисто биологически причини, грижливо се изтупват от нафталина спомените за братските целувки между различните номенклатурчици и те успяват да мобилизират сетните си сили, за да отидат до урните и гласуват, белким се върне „онова време”. Стари кримки от научните и шоу средите, застават на амбразурите и стрелят сватбарската във въздуха призовавайки на бой последен, всички фенки на Стефан Данаилов. Единственото на,което разчита тази партия са спомените от Народна република България.

Веднага след тях доприпква сиракът, израснал без прадядо, който е бил убит от ужасните комунисти. Някогашното момче израснало с филии с мас, успява да се издигне до лична охрана на Тодор Живков и с умиление заявява:

„Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство…

Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.”Тук разбира се играе роля и миналото му на охранител. Обещавам, когато направим сайт „спомени от 90 – те” да напиша много подробна статия за любовта на българите към мутрите и селските бабаити, но освен това около 50% от сегашните успехи на премиера ни се дължат на умозаключението „Той се е учил от бай Тошо”. Без да има основание за това, единствено и само благодарение на нищожността на наследниците си, Тодор Живков се издига до гуру и ментор на много родни управляващи и стриктното следване на неговите завети е сериозен позитив. Още по – интересно е имитирането на шопския му диалект и станалия емблематичен смях и чувство за хумор. Всичко това напомня на хората за времената на една партия с единствен лидер и само един голям брат във външната политика. „Толкова беше лесно…”.

Предните два примера са доста добре вкоренени и със сериозна политическа  биография. Още по – илюстративно обаче ще е представянето на двама политици еднодневки, които предизвикаха мощен фурор на родната политическа сцена.Николай Бареков смело и категорично заяви, че „Една от следващите ни инициативи в Народното събрание, която ще предприемем, е да върнем старото име на България – Народна република България…Ние сме партия на работническата класа”.  

Чак не ми се коментира, но все пак, ще уважа цитата със следното:

Щом социализма и управлението на Тодор Живков могат да се използват за популистки цели, при това твърде ефективно, изстрелвайки носителят им в родния и европейския парламент, то очевидно е на кой рейтинг се обляга младия политически талант.

Другият гений на агитацията е Волен Сидеров. Честно казано, неговата виртуозност го изпрати доста по – далече от всички други, като той заложи директно на външната политика и големия брат – Русия. Замина за Москва, накиприл устни за целувки с местните ръководители или каквото там му се отдаде да разцелува, стига поне малко да замяза тодорживковите млясвания с Брежнев.

Общо взето, въпреки че комунистическия режим е официално осъден и криминализиран от държавата, до сега всички управляващи партии и политици, стриктно спазват омерта, когато говорят за миналото.

Най – интересен е парадокса Симеон Сакскобурготски. Майсторът на политическия камуфлаж, доста скоростно свали царските одежди и сложи републиканските убеждения за свой лозунг, но интересното е, че на два пъти се закрепи за по- сигурно към бившите творения на БКП – ДПС и БСП. Изобщо не се посвени да си пресипе малко подкрепа от хората, които празнуват основаването на партията, разстреляла чичо му.

Е, кой според вас печели изборите в страна, в която и двамата кандидат президенти са бивши членове на БКП, а сред останалите има и редови служители на специалните служби по онова време?

Автор: Стоян Гълъбов/www.socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Избори в Народната република – другарки спретваха баница, виеше се хоро, водено от партийния секретар

 

Тодор Живков в денят на парламентарните избори.Столичен Димитровски район,7.VI.1981 год

Още в ранните часове на деня хората масово се стичаха, за да дадат гласа си за партийните избраници, за да си спечелят одобрението на главния партиец в района. Такива неща като преференциални вотове и не знам какви си още не само че нямаше, но и хората не бяха чували за тях. Тези, които бяха включени в листите, на практика знаеха, че са избрани. 

Естествено, в изборните бюра, както ги наричаха тогава, се подбираха само верни другари. Някоя чевръста другарка спретваше баница, за да се подкрепят останалите. Разбира се, на най-голяма почит беше секретарят, на когото всички искаха да се харесат и подмажат. Защото от него зависеше дали ще ти дадат бележка за дърва и въглища и кога ще ти ги докарат. Ако си строиш къща, пак от него зависи всичко – тухли, бетон, керемиди. 

Ако пък имаш някоя животинка из двора, сено, слама и зърно можеше да получиш от ТКЗС-то, но пак с подкрепата му. Затова всички идваха да гласуват като на празник, с нови дрехи, пресилено весели и усмихнати.На практика изборите завършваха рано-рано, още около обяд. Финалът се отбелязваше задължително с някоя партизанска песен, все се намираше някоя гласовита и ентусиазирана другарка активистка да я подхване. 

И накрая – задължителното хоро, водено пак от партийния, държащ в ръката си задължително червено знаме. Да не забравя и честитките – хората се поздравяваха един другиго, сякаш цял живот са чакали тази изборна победа, а всъщност това си беше един лошо режисиран театър, повтарящ се през определени периоди. Дано сегашните другари управляващи не ни върнат в онези времена.

Петър Кирев, Бяла Слатина

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Желю предсмъртно: Унищожих ТКЗС по заповед от САЩ, грешник съм

Първият демократично избран президент на България Желю Желев си е отишъл от този свят с тежък грях на душата, разкрива сензационно приятелят от детинство на философа проф. Галин Петров. 

До последния си дъх марксистът от Веселиново не могъл да си прости, че е унищожил родното земеделско стопанство по заповед от посолството на САЩ.

„Привикаха ме и нямаше мърдане – спуснато директно от Държавния департамент. Бяхме най-развитата агрикултурна нация на Балканите, а сега внасяме всичко от чужбина и аз съм виновен“, тюхкал се на стари години Желю.

„Трябваше членовете на ТКЗС-тата като частни стопани да останат кооперирани, с обща техника и взаимопомощ, както е в Германия, Италия, Полша, Унгария. Тази ликвидация не донесе нищо добро на родината“, признавал си Желев.За най-големи постижения по време на мандата си пък президентът смятал отмяната на жителството и улесняването на задграничните пътувания, разказва приятелят му проф. Петров.„До края на дните си Желев остана много скромен и достъпен човек, срещаше се често с бивши съученици от Шуменската мъжка гимназия, с приятели от село“, твърди другарят му.

За още едно нещо Желю съжалявал горко през целия си живот – че не е успял да изучи немския на достатъчно добро ниво, за да прочете „Капитала“ на Карл Маркс в оригинал.

Източник:bgnewscom.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години!

След изследване бе установено, че ДНК на хората от Тибет силно се различава от ДНК на останалите хора на Земята. Учените, провели изследването, твърдят, че тибетците принадлежат към мистериозна група.

Енергийните потоци на това отдалечено кътче от земята са по-разлини от където и да е било по света. От повече от век са известни легендите за тъй наречените Сомати(oт хинду Samadhi, има корени от санскрит), които живеят с векове в мистичните пещери в планините, предпазвани от странни енергийни полета. Тези хора живеят без храна и вода и се хранят само от енергията на мястото. Техните жизнени функции са забавени до предела, но технически те са все още живи, и съществуват с хилядолетия! През 30-те години на 20-ти век Хитлер изпраща няколко стабилно финансирани експедиции, които да разгадаят тайната на пещерите на Тибет.

Мистична енергия е спирала изследователите и техните придружители от SS. Според дневниците, когато влезли в определени пещери всички изпитвали пронизващо главоболие и не можели да продължат. Странните физически болки и психически стрес са подробно описани и в кнингите на проф.Ернст Мулдашев „В търсене на града на боговете – в обятията на Шамбала“. Мулдашев е несравним учен-офталмолог, като е първият лекар присаждал очи и е възвърнал зрението на стотици незрящи хора. Той е и шампион по ориентиране и провежда редица експедиции в Тибет, изследвайки именно феномена на хората Сомати.

През последните години китайците /новите „господари“ на Тибет“/ провеждат сериозни проучвания и експедиции в пещерите на мистичното място /въпреки острите протести на местни монаси, които редовно се самозапалват, както и остри критики от духовния водач Далай Лама./Пещерите Пиянг са обект на една от новите научни експедиции на водещия китайски археолог Д-р Лу Кай Шек.

Преди седмици, изследователският екип на д-р Шек се натъква на изумителен стенен барелеф в една от пещерите, който е датиран от експертите от около 700 г. сл.н.е.Освен, че красиво, това произведение на изкуството съдържа разказ на древния език на тибетците наречен Калхи. Част от това, което е написано е особено интересно за нас българите! Древен пътешественик от народа наследник на боговете дойде в земите ни!Благородник в двора на Котис (Пряк превод от езика Калхи на древногръцки Κότυς – Името на Тракийски владетел, царувал по българските земи от 381 до 359 пр.н.е.!!!!), смел и смирен, пътувал с „цикли на небето“/може би имат в предвид лунни или слънчеви цикли – може би години/ за да достигне до светлината (образованието, проглеждането – други значения на думата на древния език).

Или на по-прост език:

Пътешественикът е пътувал с години докато стигне до тези места!Този благородник ще се върне от САРСАН „думата, която се смята, че значи Нирвана на древния език– състоянието на пълна душевна и енергийна хармония, в която живеят вечните обитатели на пещерите – състоянието, което им позволява да са физически живи на практика вечно!“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ