Имам пломба от 1981г. която и до днес не е мръднала! Зъболекарят почина, пломбата остана

 

Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…

Във всяко училище и по голямо предприятие имаше лекар и зъболекар , профилактичните прегледи бяха пълни и постоянни.

На пук на многото негативни изказвания за здравеопазването в НРБ, ще кажа:

На 48 години съм.Имам пломба от 4 клас, която до ден днешен не е мръднала. Зъболекаря почина, пломбата остана. Не съм се разболявала така, както сега. Имаше 2-3 вида сиропи за кашлица и толкова.Но бяха ефективни и напълно достъпни. Сега за мой късмет имам страхотна лична лекарка, която лекува децата ми без проблем.

Не изписва скъпи лекарства. Общо взето имаме късмет. Но като цяло много други доктори не са така. Има 20 вида лекарства за 1 нещо и то с голяма разлика в цената. В миналото, каквто и да си говорим. Хората са яли здравословни храни или поне не толкова вредни. Сега незнаем какво ядем и с какво е обработена храната. Да не говорим, че ни тровят умишлено, за да си продават лекарствата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 80-те България е една от първите по-производство на компютри в света

Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели (ИМКО – ИМКО е съкращение от Индивидуален Микро КОмпютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 само в 3 броя. През 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. 

След доброто им посрещане от потребтелите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, на базата на който през следващата година започва масово производство на 8 битовите компютри от серия Правец. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец 16. Компютрите от серията Правец, са наречени на родният град на Тодор Живков – гр. Правец, където е построен и завода, в който са се произвеждали.

Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.

След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство (с леки модификации) в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. 

Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ – Стара Загора, ЗМД – Пазарджик, ЗЗУ – Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. 

Също така голяма част от електрониката използвана от руската космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години, като България не отстъпва на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна Корея. През тези години е било въпрос на престиж всяка по-сериозна икономика да произвежда аналози на Apple или IBM.

Основно компютрите Правец са се произвеждали в КМТ – Правец (Комбинат по Микропроцесорна Техника Правец), както и в БАН. Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло съвместими с архитектурата на Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серия Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) са базирани на IBM PC.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагичната, но велика съдба на Екатерина Каравелова

Съпругата на Петко Каравелов - Екатерина, остава завинаги в историята като единствената жена-мъж, която в най-голямата паника при битката край Сливница излиза на площада да успокоява населението. Въпреки хладнокръвието си тя има тежка съдба - омъжва се за съпруга си, но не по любов, губи трите си дъщери, а по време на Стамболовия режим я грози дори убийство.

Цялата трагична и същевременно велика история Каравелова успява да запечата на страниците на дневника, който води до края на живота си. Благодарение на него става ясно колко важна е била ролята й за развитието на България след Освобождението.

Докато учи в женската гимназия в Москва и мечтае да се прибере в България,

тя се запознава с Петко Каравелов,

който тогава бил студент. С нищо обаче не подозира, че именно той е бъдещият й съпруг и заедно с него тя ще има важна роля в политическия живот у нас.

"Една вечер, не помня как, той изтръгна съгласието ми - признава в своя дневник Екатерина. - Сгодихме се на 4 октомври 1879 г., а венчавката определихме за 13 януари следващата година. Бях възхитена от ума, амбициите и пламенността на този избухлив на моменти човек, но ласките ме смущаваха и озадачаваха."

В записките си тя разкрива, че знае всичко за физиологията на растенията и нищо за тази на човека.

Вероятно затова през първата им брачна нощ Екатерина се опитва да отпрати Петко Каравелов в друга стая.

В дневника си Каравелова обяснява, че едва след първото раждане на дъщеря им се влюбва в своя съпруг: "Как това започна и как дойде? Без моя воля и щение".

До края на живота си обаче Екатерина Каравелова е вярна и предана на Петко, а той отлично знаел, че жена му притежава уникален талант.

Само 10 месеца след сватбата съпругът й става министър-председател и въпреки тази титла тя с нищо не показва, че е първа дама.

Междувременно обаче Каравелова била не просто съпруга на мъжа си, а бързо се превърнала в негов сътрудник в политическата му дейност. Едни от най-значимите й постижения били създаването на българското женско движение и обществената й ангажираност в тази посока.

Чрез своята дейност тя се опитвала да превъзмогне загубата на първата си дъщеря Радка, която починала още преди да е навършила 3 години. След нея обаче ражда още две - Виола и Лора.

Една от тях е свързана с дните след Съединението, когато сърбите заплашват да узурпират българската столица. Според историческите свителства в този период Каравелова е сред малкото обществени фигури, които

не губят вяра в победата

и дават надежда, че катастрофата може да бъде избегната. Точно когато е битката при Сливница през 1885 г. и в София се чували гърмежите, Екатерина излиза на площада и започва да успокоява хората. Постъпката й така трогва коресподент от Германия, че в репортажа си той я определя като "единствения мъж" в България.

С мъжа си Екатерина е в епицентъра на скандала около детронирането на княз Александър Батенберг и наложения Стамболов режим.

Заради него Каравелов е преследван и вкаран в затвора през 1891 г., "за да не обърка сметките на новите управляващи". Това вбесява съпругата му и тя започва да търси подкрепа от дипломати за освобождаването му.

Стамболов обаче взема мерки срещу нея

и я поставя под домашен арест. Хората не смеели да доближават дома им и само Пенчо Славейков посещавал "чумавата къща" и помагал на семейството. Премиерът обаче не се отказва и срещу Екатерина е скалъпено обвинение в предателство. Застрашава я и смъртна присъда, но с много лични връзки тя я избегнала заради децата си.

Въпреки че успява да се справи с тези перипетии и съпругът й е освободен, я застига поредното изпитание. Абсолютно изненадващо през 1903 г. Петко Каравелов умира. След 29 г. брак Екатерина е силно разстроена и известно време не може да превъзмогне, че единствената й опора вече не е между живите. Продължава напред само защото децата й имат нужда от нея.

За злощастие на съдбата през 1913 г.

умира и третата й дъщеря Лора от куршум,

но това не сломява Екатерина. Амбициозната дама този път се хвърля в подкрепа на арестуваните по време на Илинденското въстание и работи доброволно в най-голямата софийска болница към Военното училище.

По-късно участва активно и в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др.

Въпреки смелата ѝ и честна позиция в защита на евреите съдбата нанася на Екатерина последния си жесток удар.

Съпругът на втората й дъщеря Виола изчезва безследно и тя угасва от мъка с помрачено съзнание.

Останала сама Екатерина Каравелова е сломена, но въпреки това до последния си ден през 1947 г. се бори срещу фашизма и за една по-различна България.

Преживяла съпруг и три деца, личната съдба на Екатерина Каравелова е като антична трагедия.

Близо 25 години тази неизтощима българка е в центъра на политическия живот в България."

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стефан Атанасов-детето загубило живота си във влака Бургас-София на 9-ти март 1985г.

Това е останало от едно светло българско дете - мир на праха му. Умира на 13 години, докато пътува във влака Бургас-София на 9-ти март, но през 1985. 

Стефан е губи живота си след атентат с бомба с часовников механизъм поставена във влака и избухнала на гара Буново. При взрива умират на място две деца и петима възрастни. Други 9 души, сред които и малки деца са тежко ранени. Атентаторите са заловени, техните имена са: Емин Мехмедали, Абдула Чакър, Саафет Реджеб. Тримата атентатори имат и помагачи. Съдебното дело приключва през 1988 година с тежки присъди. 

Терористичният акт е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. С бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София.Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. 

Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Мистър Плевен 82″- Слави Трифонов

Слави Трифонов крие доста любопитна тайна от своето минало.

Дългият е печелил любителски конкурс за най-красив мъж в родния си Плевен през далечната 1982г. Тогава той е бил на 16 години.

Разкритието бе оповестено от сценаристите на шоумена в едно по последните издания на „Шоуто на Слави“.

Първоначално остана впечатлението, че „мозъците“ на шоумена се шегуват, но реакцията на Годжи и Евгени Димитров подсказа друго. „Факт! Това е факт!“ – провикна се баскитаристът на Слави. 

Гологлавият шоумен потъна в земята от срам и деликатно смени темата.Малко хора знаят, че и Годжи е бил носител на подобна титла. На абитуриентския си бал през 1988г. той грабва приза „Мистър Бал“ и обира овациите

Източник kliuki.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отново по-строги мерки". Щабът решава какво да затвори след резкия скок на болни

Значителен ръст на заболяемостта от коронавирус на двуседмична база се отчита в почти цялата страна, с изключение на областите Видин, Търговище и Разград. В столицата заболяемостта, според статистиката на Районната здравна инспекция (РЗИ), е 493,8 души на 100 000. Скокът е значителен на фона на предишната седмица, когато в София статистиката отчиташе под 400 души заразени на 100 000.

На този фон здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че преустановява предизборната си кампания като кандидат-депутат. А от Министерския съвет допълниха, че това се случва по разпореждане на премиера Бойко Борисов, защото здравният министър трябва да се “заеме изцяло със справянето с пандемията”.“Трябва да уверим българското общество, че наблюдаваме ситуацията 24 часа в денонощието, защото пандемията в света върви на пълни обороти. Изборите идват и си отиват, но животът и здравето в момента са основната задача. Затова няма да се поколебаем да наложим отново по-строги мерки, колкото и да страдат финансите и икономиката“, коментира премиерът по време на работно съвещание във вторник.

От пресцентъра на Министерство на здравеопазването отказаха да коментират какви мерки и откога ще се въведат. Източници на Свободна Европа в министерството обясниха, че най-вероятно ще се пристъпи към “затваряне или частично затваряне на страната” в края на седмицата,съобщава svobodnaevropa.bg

Обсъжданите ограничения на работните срещи в последните два дни са носене на маски на открито, ограничения за посещения на моловете и фитнесите, онлайн обучение, ограничения за пристигащите от региони, където коронавирусът е с голямо разпространение.

Все още не е решено дали мерките ще се прилагат на национално ниво или на регионално. Причината е, че вече има няколко области, в които е преминат прагът от над 500 заразени на 100 хил. от населението, докато в други области разпространението на коронавируса е много по-слабо. Най-засегнати са Плевен, София, Шумен, Бургас и Перник.

“Унифициран подход е невъзможен”, подчерта преди ден здравният министър.В София: от 478 заразени до 802 за две седмици

Преди ден високата заболяемост събра на съвещание при премиера Националния оперативен щаб и представители на 28-те регионални здравни инспекции, както и шефовете на големите болнични заведения.

На брифинг след срещата в понеделник здравният министър Костадин Ангелов заяви, че заболеваемостта на 14-дневна база на национално ниво все още не е преминала 300 на 100 хил. души население, но седемдневното изчисление сочи, че това се е случило.Обмисля се и въвеждането на различни ограничения, но засега никой от властите не посочва какви ще са те и откога ще се въведат. На този етап в по-голямата част от градовете в страната са отворени фитнес зали и заведения, но плановият прием в болници е замразен.

Ден след националното съвещание числата са още по-красноречиви: само в София са отечени 802 новозаразени. Миналия вторник (2 март) те са били 645 души. А още една седмица по-назад, на 23 февруари, инфектираните с коронавирус в столицата са били 478 човека. Данните сочат, че за 14 дни скокът на новозаболели само в София е почти двоен.

Потърсен за коментар, директорът на РЗИ-София д-р Данчо Пенчев потвърди изчисленията, че заболяемостта в града висока.

Сметката на Свободн Европа показва, че тя е 514 на 100 000 души. Той обаче обясни, че освен брой заразени и брой население “има други два фактора”. Затова изчисленията на РЗИ сочат, че на двуседмична база заразените в столицата са 493,8 на 100 000 души.

На въпроса ще има ли мерки за София д-р Пенчев заяви, че не би коментирал този въпрос по телефона. “След решение на щаба се случват тези неща. Чака се решение”, допълни той.

Вечерен час за ресторантите, но не и затваряне (засега)

Костадин Ангелов коментира във вторник, че сред възможните мерки е и “намаляване на работното време на заведенията”.

Засега обаче не се споменава, дори неофициално, тяхното затваряне, въпреки че в понеделник представителите на районните здравни инспекции са настоявали именно за това. По информация на Свободна Европа те са изразили становища, че ако се върнат старите ограничения от вторник или сряда, след три седмици заболеваемостта в страната ще бъде с нивата от ноември месец.

На този фон, във вторник, Сдружението на заведенията в България (СЗБ) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) определиха "като абсолютно неприемливо", каквото и да е затягане на мерките, свързано със заведенията.

"Нека да е ясно - ние искаме само да работим! На жълтите павета вече пяхме и танцувахме! Явно сме останали неразбрани с това си послание, но сме готови да бъдем и по-директни в отстояване на правата си", заявявиха от двете организации, припомняйки проведения от тях протест в края на януари в центъра на София под прозорците на Министерския съвет.

Заведенията в страната отвориха на 1 март със заповед на здравния министър Костадин Ангелов. Той пък получи разпореждане за това в края на февруари от премиера Бойко Борисов. “От 1 март заведенията отварят и повече няма да говорим по тази тема. И две и три хиляди да са ... [болните]”, каза тогава премиерът.

От своя страна Ангелов заяви на пресконференция преди две седмици, че ресторантите отварят при ясни критерии. Той се ангажира, че ако заболяемостта в страната премине 200 души на 100 000 рестрикциите ще бъдат наложени отново.

Когато преди седмица това се случи обаче от здравните власти заявиха, че все още има места в болниците и системата не се затруднява да поема новозаразени.

Източник:svobodnaevropa

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ