Около 30 000 лева са се самозапалили и изгорели в каса на банков клон в центъра на града



Мъж внесе 4000 лв., посипани с нафталин, и предизвика пожар в банков клон в центъра на Горна Оряховица. Около 30 000 лева са се самозапалили и изгорели в каса на банков клон в центъра на града,съобщават от btvnovinite.bg


Инцидентът е станал вчера малко след 16 часа, съобщава кореспондентът на bTV Новините в региона. 


Възрастен мъж решил да внесе спестяванията си от около 4000 лв. по личната си сметка, за да могат парите да бъдат автоматично превалутирани в евро след Нова година.


Предполага се, че мъжът е съхранявал парите си в гардероб, заедно с дрехи, посипани с нафталин срещу молци.


По банкнотите имало кристали от веществото, което е токсично и силно запалимо при нагряване.Парите преминали през преброителна машина, при което нафталинът се вдигнал във въздуха и най-вероятно попаднал в климатичната система.


Нагрят нафталинът предизвикал искра и тлеене в касата. След отварянето ѝ и навлизането на кислород парите започнали да горят. 


Не е ясно точно колко пари е имало в касата. Няма пострадали служители. Пожарът е бил овладян от екип на пожарната, а средствата са били застраховани.


Сумата от 4000 лева, внесена от мъжа, е била преведена по сметката му.



Октомври се очертава като месецът на пика на т.нар. златна треска сред българите. Само до средата на месеца броят на клиентите, които влагат средства в инвестиционно злато, е нараснал със 100% спрямо октомври 2024 г. Всеки десети човек, който застава на гише, за да обменя левове в евро, в последния момент взема решение да инвестира в злато,пише флагман


Данните показват, че интересът вече преминава в истинска истерия. От началото на 2025 г. досега българските граждани са закупили златни кюлчета и монети за около 800 млн. лева. Очакванията са до края на годината вложенията в инвестиционно злато да надхвърлят 1 млрд. лева – исторически рекорд за България по отношение на личните инвестиции в благородния метал.


Освен инвестиционно злато, българите масово харчат стотици и хиляди левове и за златни бижута. Този пазар е особено активен през летните месеци, когато много българи, работещи в чужбина, се завръщат в страната. Те предпочитат да купуват златни гривни, верижки и обеци именно от България, тъй като цените тук са по-ниски. Така общият обем на вложенията на гражданите както в инвестиционно злато, така и в бижута, има реален шанс значително да надмине границата от 1 млрд. лева още преди края на 2025 г.



Експерти коментират, че този процес ясно показва, че златото все по-често се възприема като реална форма на финансова защита. Както при инвестиционното злато, така и при бижутата, освен дългогодишните клиенти, на пазара навлизат и хора, които за първи път се насочват към жълтия метал. Макс Баклаян уточнява, че профилът на купувачите на инвестиционно злато е разнообразен и включва както млади хора, така и компании, които търсят сигурност и стабилност за капитала си.


Според Любомир Корчев клиентите на златни бижута са малко по-различни. Те обикновено са по-зрели и улегнали хора, докато най-младите предпочитат да разполагат с пари в брой. Той дава пример с случаи, при които млади жени идват още на следващия ден, за да продадат златен пръстен, купен от родителите им. По думите му най-младите клиенти предпочитат пари в брой или бяло злато.


Макс Баклаян смята, че истерията около златото в България не може да се обясни основно със страха от въвеждането на еврото. Според него, макар темата за смяната на валутата да присъства в обществото, основният двигател на търсенето е глобалната ситуация. Златото отбеляза нов исторически рекорд, след като в началото на октомври премина психологическата граница от 4000 долара за тройунция, а за кратко достигна и 4500 долара – най-високата цена в историята на благородния метал. В световен мащаб интересът към златото е изключително силен заради натрупването на редица несигурности и кризи, сред които геополитическо напрежение, понижаващи се лихвени проценти и продължителна висока инфлация. Освен това централните банки по света активно увеличават златните си резерви, което допълнително влияе върху нагласите на инвеститорите и индивидуалните спестители. По думите му България е твърде малък пазар, за да може въвеждането на еврото само по себе си реално да повлияе върху цената на златото.


В този контекст Българската народна банка също увеличава златните си резерви. Централната банка е закупила 2,05 тона злато, или около 66 хиляди тройунции. Аргументите за тази покупка са свързани с изпълнението на изискванията на Европейската централна банка при присъединяването на България към еврозоната, като страната трябва да предостави част от чуждестранните си резервни активи на ЕЦБ. Това ще стане след решението на Съвета на ЕС от 8 юли за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г., обяснява БНБ на официалния си сайт.


Чуждестранните резервни активи на БНБ се състоят основно от валута и злато в съотношение 85% към 15%. Към април 2025 г. България разполага с приблизително 41 тона злато, съхранявано като част от валутните резерви на страната. Придобиването и поддържането на значителни златни резерви има ключова роля за стабилността на валутния курс и за защитата на икономиката от бъдещи финансови сътресения.



Някак символично, само дни преди очакваната смяна на лева с еврото, на 81-годишна възраст почина Кина Гърбова – единствената жена от народа, чийто образ е бил отпечатан върху българска банкнота в масово обращение.


Известна в цялата страна като Кина Двулевката, тя е издъхнала след кратко боледуване в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Лекарските екипи са се борили до последно за живота ?, като се е наложило и кръвопреливане. Дарители са се отзовали веднага, но въпреки усилията медиците не са успели да я спасят. Това съобщи кметът на Сухиндол инж. Пламен Чернев, който до последния момент е поддържал постоянна връзка както със семейството ?, така и с лекуващите лекари.


Кина Гърбова е безспорно най-известната жена от Сухиндол. В продължение на цели 34 години нейният образ е бил част от ежедневието на българите, отпечатан върху двулевовата банкнота, която е в обращение от 1962 до 1996 година. За няколко поколения българи лицето на Кина се превръща в символ, разпознаваем във всеки портфейл и всяка каса.


Заради тази своя своеобразна национална популярност тя е обявена и за почетен гражданин на Сухиндол. Местните хора я помнят като скромна и земна жена, която никога не е търсила слава, въпреки че лицето ? е било едно от най-познатите в страната, припомня великотърновското издание „Борба“.


Любопитен детайл от историята на българските пари е, че Кина Гърбова не е единствената жена, появявала се върху левова банкнота. Втората е Софка Кочева от Лясковец, чийто образ присъства на банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година. И в двата случая сюжетите представят жените като гроздоберачки – отражение на характерната за 50-те и 60-те години линия в българското банкнотно изкуство, когато върху парите се изобразяват отрудени хора от промишлеността и селското стопанство.


С кончината на Кина Гърбова си отива не просто една жена от малък български град, а жива връзка с историята на българския лев – символ, останал в паметта на милиони.


 


Помните ли, че: Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60.

Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар.

Здравеопазването беше безплатно.

Образованието също като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище.


На младоженците се даваше почти безлихвен заем на стойност, колкото да си купят нова кола.

А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете ?!


Нямаше как да бъдеш безработен.

Нямаше работещи бедни.

Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“.

Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там.

И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“.

Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано.

Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже.

Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита.

Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума).

Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги.

Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще.

….това от по-горе вече не можем да го имаме…

Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта…



Фигурата на Индира Ганди е спорна. Някои я обичат и я определят като месия, изпратен да спаси държавата си, други я ненавиждат и отричат всичките й постижения. Убита е на днешния - 31 октомври 1984 г., от собствените си бодигарди, когато е на 66 години.


Колкото и често Индия да е определяна като страна от Третия свят или да бъде пренебрегвана с предразсъдъци, не може да се отрече, че това е държава с изключително богата, колоритна и иноваторска култура. Индийците са народ, оставил трайна следа в световната цивилизация от ароматните чайове, които англичаните пренасят в Европа. До изкуството на аюрведа, която се грижи за духа и тялото, та чак до сексуалната култура чрез учението за Кама Сутра (за тези, които не са чели, тя не е просто книга за сексуални похвати, а учи много за взаимоотношенията и как страстта да не изгазва, б.а.).  


Съпоставка може да  направим за жените в политиката и с Япония, която в днешно време е истински символ на технологичен напредък и модерност, но дори тя едва през 2025 г. има първата си жена министър председател – Санае Такаичи. В това отношение Индия е била далеч преди времето още през 1966 г. страната има жена начело на правителството – легендарната Индира Ганди.


Коя е Индира Ганди?


Индира Ганди е родена на 19 ноември 1917 г. в семейството на първия индийски премиер Джавахарлал Неру. Израства под грижите на майка си, тъй като баща ѝ посвещава живота си на политическата борба за независимостта на Индия. Получава образование в престижни училища в Индия и Европа, но не завършва университет.

От малка Индира е близка с Махатма Ганди, но двамата нямат никаква роднинска връзка


Само на 8 години тя основава детски трудов съюз, който тъче носни кърпички и знамена в името на индийската независимост.


Създава и организацията "Маймунска бригада", чиято задача е да предава информация и да организира действия срещу британските войници. На 13 години участва в прояви на гражданско неподчинение, води процесия от 17 000 деца и дори държи речи, подражавайки на своя идол – Жана д’Арк.


През 1942 г. се омъжва за конгресмена Фируз Ганди, с когото има двама сина – Раджив и Санджай. След смъртта на баща си, Индира постепенно се утвърждава в политиката. През 1960 г. оглавява Индийския национален конгрес (ИНК), а две години по-късно е назначена за министър на съобщенията.


През 1966 г. става министър-председател на Индия – първата жена, заемала този пост в страната и една от първите в света


Управлението на Индира Ганди е белязано както от впечатляващи успехи, така и от дълбоки противоречия. При нейното ръководство Индия поставя основите на ядрената си програма, а през 1974 г. извършва първия си ядрен опит – операцията "Усмихващият се Буда".


Опитът е проведен на 18 май 1974 година край град Покхран. Също така това е първият потвърден ядрен опит от нация извън 5-те страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.


Подучена от по-малкия си син, тя стартира програма за масова стерилизация. Между 25 юни 1975 година и март 1977 година около 11 милиона мъже и жени биват стерилизирани в цялата страна. На други 1 милион жени са поставени вътрематочни спирали. Много мъже и жени умират от инфекции и усложнения. Вторият мандат на Ганди като премиер е изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щата Пенджаб.


Същата година обаче Върховният съд я обвинява в злоупотреба със служебно положение. През 1977 г. губи поста си и дори е арестувана по заповед на новото правителство. Въпреки това, през 1980 г. тя отново се завръща на власт след убедителна изборна победа на ИНК.


Последните години от управлението ѝ са белязани от напрежение и конфликти в щатите Асам и Пенджаб, както и от нарастващото влияние на сикхските сепаратисти.


На 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от свои охранители – сикхи, като отмъщение за операцията в Златния храм в Амритсар. Нейната смърт бележи края на една епоха, но и утвърждава мястото ѝ в историята като една от най-забележителните и едновременно противоречиви личности на 20-ти век.


През 2014 индийските власти забраняват премиерата и излъчването на филма за убийството на бившия премиер на страната Индира Ганди, защото възхвалявал убийците ѝ, съобщи БиБиСи. Мярката се е наложила, след като специалните служби предупредили за опасност от размирици и насилие, ако филмът излезе на екран.


Лентата Diamonds Of The Community разказва историята на личните телохранители-сикхи на Индира Ганди, които я застреляха на 31 октомври 1984 г.. Предполага се, че убийството е извършено заради решението на Ганди да щурмува с войски Златния храм на сикхите в техния свещен град Амритсара. Храмът бе окупиран от сикхи екстремисти, които се бореха с оръжие за отделяне в независима държава - Халистан. След три дни обсада, храмът беше превзет с щурм от индийската армия и в Амритсара загинаха около 1000 души. Убийството на Индира Ганди предизвика ответни масови репресии към сикхското малцинство в страната и от това загинаха още над 3 000 човека.


Индира Ганди остава символ на силна воля, решителност и политическа интуиция


Дъщеря на първия премиер на Индия и майка на бъдещия министър-председател Раджив Ганди, тя е олицетворение на приемствеността в индийската политика.


Раджив Ганди става политически наследник на майка си. Той продължава политическия курс, поет от нея. И споделя нейната трагична съдба – през 1991 година е убит в атентат, извършен от терористка-камикадзе, член на екстремистката организация"Тигри за освобождение на Тамил-Илама". Терористичният акт е в отговор на въвеждането на индийски войски в Шри Ланка.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации