Костов има една-единствена, но много сериозна грешка,че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични.
Навремето и аз го упреквах за това – разбира се, не лично, а в главата си
Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен – човек, който не се интересува от политиката, а от работата си и парите от нея, с които да осигурява сносен живот на семейството и децата си). Та му споделям как ме е разочаровал Костов с продажбата на „Нефтохим“ на руснаците, а той ми връщо въпрос:
„На кого друг да го продаде?“
Отговарям наперено: „Има западни компании – Роял Дъч Шел“ и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно „И доколкото знам, е бил проявен интерес от „Сауди Арамко“.
Той се смя дълго – при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:
„Нито една от големите, които изброяваш, нито „Сауди Арамко“ заявиха минимален интерес към продажбата на „Нефтохим“-а – поне да бяха купили офертата, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как „Нефтохим“-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море, след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.
Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение – защото технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.
Истината е една: „Нефтохим“ е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш.“
След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната библиотека), установих, че е прав
Тъй че изборът на Костов е бил между „Лукойл“, „Роснефт“ и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт. Вариантът с купувач, който не може да гарантира доставките на суровината го гледаме все още – „Кремиковци“.
Лесно и логично е от общополитически съображения да се упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.
В случая с „Нефтохим“ Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.
Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране – що е то публичност и ролята й в днешното общество.
Източник:Невена Гюрова semkiibonbonki.blogspot.com
1:13:00
