Този конфликт демонстрира силата на българската дипломация и саможертвата на местното население
 |
| Снимка:Исторически Музей Петрич |
През есента на 1925 г. България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, разиграли се в района на Петрич между 19 и 29 октомври същата година, влизат в историята под името „Петричкият инцидент“ и привличат вниманието на световната общественост. Точно преди 100 години, малко след тежките последици от Първата световна война, този конфликт демонстрира силата на българската дипломация и саможертвата на местното население.
След подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. България е силно обезоръжена – армията е ограничена до 20 000 души, жандармерията до 10 000, а пограничната стража до 3 000, без право на тежко въоръжение. Именно в този контекст, на 19 октомври 1925 г., се случва инцидентът, който довежда до кратък, но напрегнат въоръжен сблъсък.
Около обяд същия ден, при първия граничен пост в Беласишкия проход Демир капия, български войници започват да копаят кладенец. Гръцки часовой забелязва това и погрешно приема, че българите изкопават окопи. Един гръцки граничар навлиза незаконно на българска територия и открива огън. След отправено предупреждение той отказва да се оттегли и е застрелян от българските граничари. При опит на гръцките войници да приберат тялото му, избухва престрелка по границата.
Българското правителство реагира с желание случаят да бъде решен по дипломатичен път чрез създаване на двустранна комисия. Гърция обаче отказва и вместо това диктаторът генерал Теодорос Пангалос използва случая като претекст за военна намеса. На 22 октомври 1925 г. той заповядва на VI гръцка дивизия, разположена край Серес, да навлезе в българска територия без официално обявяване на война.
Гръцката армия преминава границата по фронт с ширина 32 километра и навлиза на 10–12 км в дълбочина. Под окупация попадат десет български села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново и Дрангово. Нашествениците извършват грабежи, разрушения и убийства на мирни жители.
Гръцките сили, съставени от десет батальона, подкрепени от планинска артилерия, картечници, минохвъргачки и авиация, достигат до покрайнините на Петрич, но са спрени пред града. Срещу тях застават малобройните български граничари и доброволци от ВМРО. За координация на отбраната Централният комитет на ВМРО изпраща Йордан Гюрков, а кризисният щаб е оглавен от войводата Георги Въндев (1890–1942). Значителен принос има и Зисо Попов, комендант на четите по левия бряг на река Струма.
Правителството на Александър Цанков избира да се придържа към дипломатически подход, въпреки че министърът на войната генерал Иван Вълков изпраща ограничени подкрепления – около 1000 войници – с изричната заповед да се сражават само при крайна необходимост. Междувременно, в резултат на настъплението, около 15 000 души напускат родните си домове.
България уведомява Секретариата на Обществото на народите (ОН) в Женева за гръцката агресия. На 27 октомври ОН изпраща нота с настояване за незабавно прекратяване на бойните действия. Международният интерес към конфликта е значителен – авторитетни американски и европейски медии подробно отразяват 10-дневната необявена война. След упоритата съпротива на местните защитници, на 29 октомври гръцките войски са отблъснати и принудени да се изтеглят зад границата.
България плаща висока цена – загиват 20 души: 5 войници и един офицер, 4 доброволци и 10 цивилни, включително едно дете, а ранените са около 30. Гръцките загуби надхвърлят 120 убити войници.
Международна анкетна комисия, оглавявана от английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд, с членове генерал Ферарио (Италия), генерал Серини (Франция), Дроглевер Фортуин (Холандия) и Адлер Кройц (Швейцария), провежда триседмично разследване. В 15-страничен доклад комисията определя гръцкото нахлуване като необосновано. На 14 декември 1925 г. Съветът на Обществото на народите обявява Гърция за агресор и я осъжда да заплати на България 30 милиона лева репарации в двумесечен срок.
Част от обезщетението – 1,2 милиона лева – е отпусната като лична компенсация за доброволците от Петрич, участвали в отбраната на града. Те обаче се отказват от парите и ги даряват за изграждането на нова сграда на Петричката гимназия, която дотогава се е помещавала в частен дом. Строителството започва през 1926 г., като основният камък е положен на 15 август същата година.
Когато средствата свършват, местното население се самооблага, за да завърши строежа – тютюнопроизводителите отделят по 1 лев на килограм тютюн, а служителите даряват една или повече месечни заплати. С общи усилия през есента на 1929 г. училището отваря врати и днес функционира като IV ОУ „Христо Смирненски“.
В знак на признателност към събитията от 1925 г., през 1930 г. Общинският съвет решава улицата южно от училището да носи името „22 октомври“ – денят, в който гръцките войски са спрени пред Петрич. Името се запазва и до днес.
На 31 октомври 1937 г. е открит паметникът „Загинали за родината“, върху който са изписани имената на падналите военни и доброволци. България доказва, че макар и обезоръжена, остава държава с единен народ, способен да се противопостави на агресията и да защити своето достойнство.
Сто години по-късно, през 2025 г., Община Петрич отбелязва вековния юбилей от Гръцко-българския въоръжен конфликт. По повод годишнината са представени книгата „Войната за Петрич 1925 г.“ и художествено-историческият разказ „Щедро петричко сърце“, посветен на дарителството за училището.
В Историческия музей се провежда научна кръгла маса на тема „Памет и исторически поуки“, открива се изложба и се представя фотоалбумът „НЕобявената война – 100 години от Гръцко-българския въоръжен конфликт през октомври 1925 г.“. Годишнината се отбелязва и с възстановка на събитията от 1925 г., организирана от сдружение „Арамии“, в района на хижа „Беласица“.
След възстановката се отслужва курбан за здраве, а празничната програма завършва с концерт на Володя Стоянов, Йордан Николов, фолклорен състав „Китка шарена“ при НЧ „Просвета“ – село Катунци, и възпитаници на ЦПЛР ОДК – Петрич. Така градът почита паметта на своите герои и доказва, че духът на единството и саможертвата от 1925 г. остава жив и след век.
Източник:БЛИЦ
2:31:00
