Председател на неправителствена организация, защитаваща правата на пациентите у нас, е задържан заедно с още трима мъже в столицата, съобщава bTV, като цитира свои източници.


Той, заедно с актьор, гръцки модел и бивш военнослужещ от Френския чуждестранен легион, вързали и държали против волята му 20-годишен в продължение на часове преди месец.


В събота в блок в столичния квартал „Дианабад“ полиция е арестувала четиримата мъже. Живещи в блока казват, че апартаментът, в който е извършено престъплението е на доктор Станимир Хасърджиев, председател на неправителствена организация. Според тях той редовно организирал шумни гей партита в дома си, на които редовно имало и много дрога.


Според майката на пострадалия, във въпросната вечер синът й е поканен на гости. В един момент го връзват за стол и го принуждават да употреби коктейл от наркотици. Момчето обаче успява да се отвърже и бяга. 


За целта – младежът скача от терасата на 5-ия етаж, на терасата на четвъртия. Това се случва през нощта. По това време живеещите в апартамента спят. А момчето остава на терасата им в продължение на часове, разказва неговата майка.


Младежът успява да звънне на близки. Казва им, че е отвлечен. Майка му започва да го търси с полиция. Откриват го на въпросната тераса.


От СДВР не разкриват подробности, но казват, че по случая има досъдебно производство. А от Софийската районна прокуратура са съобщили пред медията, че мъжете са задържани за „престъпление, при което е упражнена принуда с оръжие спрямо 20-годишно момче“. Става дума за пистолет.


В информацията се посочва също, че на  Хасърджиев е повдигнато обвинение и за държане на наркотици. 

Според БТВ, в понеделник съдът е оставил Хасърджиев и мъжа, работил във Френския легион зад решетките. Актьорът и гръцкият модел са под домашен арест. А майката на пострадалия казва, че синът и в момента е в болница, заради странични реакции от коктейла от наркотици.


 


На тази снимка се виждат момичета от армията по време на парад през 2010 г.


Ерик Лафорг е фотограф и пътешественик, който прави тайно снимки в държави със изключително строг режим.Така държава е и Северна Корея.


По време на посещението си в Северна Корея той прави много снимки, които разказват за страната малко повече, отколкото политиците там биха искали да покажат.


Това не се харесва на властите и те налагат забрана на ерик да влиза в Северна Корея.


Изтощени ученици в Пхенян, 2012 г.


Членовете на персонала не харесват снимката, защото тя дава представа за хранителната бедност на учениците - на дете се падат не повече от 200 грама царевица, сандвич с малко месо и зеле и бутилка вода на обяд.


Жилищна сграда в Кесон, 2011 г.


Напукани основи, течащи покриви и прозорци без решетки - това са къщите на жителите на Кесон, близо до границата със страната. Разбира се, властите поискаха тази снимка да бъде премахната от интернет, но фотографът отказа.

Снимка от женски протест в Хамхюн, 2011 г.

Жителите на града не обичат да се снимат,публичността се осъжда там се осъжда.


Разбира се, би било странно да мислим, че в Северна Корея няма красиви момичета.Тези девойки са от манифестация по време на празник в Северна корея




Много руснаци имат въпроси относно целесъобразността на поставянето на мавзолея на Ленин в сърцето на страната и по-нататъшното му поддържане.


Знаете ли, че всяка година правителството отделя около 13 млн. рубли за поддръжката на този обект?


Какъв е смисълът от това и защо не можем просто да погребем тялото на бившия лидер? На тези въпроси отговаряме в статията.


Предложението за издигане на мавзолей идва от Сталин още през 1923 г., когато се появяват новини за рязкото влошаване на здравето му.


Троцки, Бухарин и Каменев се отнасят предпазливо към идеята, тъй като смятат, че Ленин - православен човек, съответно и той трябва да бъде погребан според православните канони. Освен това според тях самият Ленин явно не би оценил подобна идея.


Въпреки това след смъртта на ръководителя на страната идеята все пак беше осъществена и никой от нейните противници не се осмели да изрази публично мнението си за нея.


Но Надежда Крупская, съпругата на Ленин, до края на живота си запазва непоносимост към този начин на погребение. Ето защо тя никога през живота си не посещава мавзолея, не говори от трибуната и не го споменава в книгите си.


Нещо повече, тя не се страхува да изрази публично възмущението си, като публикува във вестник "Правда" призив към народа: "Другари работници и селяни! Имам голяма молба към вас: не позволявайте скръбта ви по Илич да премине във външно почитане на неговата личност.


Не устройвайте паметници за него, дворци на негово име, пищни тържества в негова памет и т.н. Той не отдаваше голямо значение на всичко това през живота си, толкова му тежеше всичко това".


Всичко това обаче не попречило на засиленото обществено внимание към неговата личност.


Повечето хора смятат, че мавзолеят на Червения площад е там от годината на смъртта на лидера, т.е. от 1924 г. Но в действителност той е построен едва през 30-те години на ХХ век, а преди това тялото на Ленин се е намирало във временни дървени мавзолеи.


Така бившият ръководител на СССР лежи на Червения площад почти 100 години и радва очите на туристите.


Колко дълго ще продължи това? Разговорите за препогребване на тялото започват още през 90-те години след разпадането на СССР, но не водят до никакви резултати.


Проучванията на ВЦИОМ показват, че 63% от руснаците са недоволни от мавзолея и биха искали той да бъде премахнат, докато други смятат мястото за недосегаема светиня.


Все още не е известно защо Сталин взема такова противоречиво решение, тъй като е бил наясно, че Ленин не би оценил подобна стъпка.


Известно е, че Владимир Илич никога не е мислил да бъде погребан в мавзолея, мислите му са били насочени към майка му и Волковското гробище в Петроград, където почива тялото ѝ. Ето защо привържениците на пренасянето на тялото на лидера предлагат именно това място.


Въпреки всички спорове, руснаците едва ли ще дочакат момента на препогребването на Ленин. Първо, мавзолеят на Владимир Илич е включен в списъка на обектите на културното наследство на федерално ниво с президентски указ от 1995 г.


Така че ще бъде много трудно да се отървем от конструкцията с държавно значение.


Второ, Ленин наистина е бил погребан, което се потвърждава от постановлението на Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики от 1924 г. В него се казва:


"За да се отговори на желанията, изразени от многобройни делегации и обръщения към Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики, и за да се предостави възможност на всички, които няма да имат време да пристигнат в Москва до деня на погребението, да се сбогуват с любимия си вожд.


На тази основа и е представена заповедта за построяване на мавзолей, който в документите е посочен като крипта.


Според руското законодателство погребението може да се извърши чрез полагане на тялото или останките на починалия в земята. Земята се отнася за гроб или крипта, като по този начин Ленин е официално погребан. Какво ще се случи с тялото на Ленин в бъдеще, не е известно. Само бъдещето ще покаже по-нататъшното развитие на ситуацията.




През 1998 година, всяка събота от 16 до 18 ч. в ефира на телевизия ММ, Деси Банова (сега Плевнелиева) и Бисер Кунчев, водят предаването „Хензел и Гретел – нещо повече от приказка“. В него те представят интересни новини, забавни истории и хубава музика.


Десислава Банова – Плевнелиева завършва магистърска степен по специалност „Туризъм“ в Университета за национално и световно стопанство . Телевизионната и кариера започва през 1996 г. като част от екипа на предаването „Квартал“. След една година работа в телевизия „7 дни“, продуцентът Стефан Кунчев я кани да стане съводеща на предаването „Хензел и Гретел“ по телевизия ММ заедно с Бисер Кунчев.


От 1998 до януари 2018 г. Деси Банова води прогнозата за времето по Нова телевизия. Работи и като репортер и съводещ на предаването „Кинохит“. През 2014 г. тя е единственият български синоптик, поканен да участва на 11-ия международен форум за времето и климата в Париж.


Бисер Кунчев в първите години от професионалната си кариера, води няколко външни продукции (тази по ММ), „Казино“ по Радио Витоша, „Казанова“ по радио 99, а продуцент е неговият брат Стефан Кунчев (тогавашен водещ и новинар в радио „FM+“ и впоследствие „БНР“ и „Дарик Радио“.)


След поредица предизвикателства в популярни компании за реклама и човешки ресурси, Бисер Кунчев в момента е автор и собственик на една от най-новите кариерни медии www.Careerdailynews.com и баща на близнаци (момиче и момче на 4), щастливо женен за половинката си Ива.

Снимка: личен архив : Desislava Banova и Бисер Кунчев/ Източник: Фейсбук страница на тв ММ



През 1965 г. синът на военния министър, Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 313 метра. Това е плонж от стратосферата! Температурата е – 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм.


По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности.

Вписва го като рекордьор, но забранява подобни опити.


Кой е Чавдар Джуров?


Роден на 31 май 1946 г. в София, син на армейски генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на народната отбрана на България.

Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва.


Служи като летец-инструктор в Българската народна армия.


На 14 юни 1972 г., по време на тренировъчен полет с реактивен учебен самолет Л-29, Джуров загива край село Крушовене, заедно с инструктора си Венцислав Йотов.

Загива едва на 26 години, но оставя след себе си легенда, която вдъхновява поколения български летци и парашутисти.


Името на Чавдар Джуров остава символ на смелост, техническо майсторство и човешка издръжливост.

В България се провеждат състезания по парашутизъм, носещи неговото име, а неговият подвиг се изучава и помни като част от историята на военната авиация.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации