На тази снимка се виждат момичета от армията по време на парад през 2010 г.


Ерик Лафорг е фотограф и пътешественик, който прави тайно снимки в държави със изключително строг режим.Така държава е и Северна Корея.


По време на посещението си в Северна Корея той прави много снимки, които разказват за страната малко повече, отколкото политиците там биха искали да покажат.


Това не се харесва на властите и те налагат забрана на ерик да влиза в Северна Корея.


Изтощени ученици в Пхенян, 2012 г.


Членовете на персонала не харесват снимката, защото тя дава представа за хранителната бедност на учениците - на дете се падат не повече от 200 грама царевица, сандвич с малко месо и зеле и бутилка вода на обяд.


Жилищна сграда в Кесон, 2011 г.


Напукани основи, течащи покриви и прозорци без решетки - това са къщите на жителите на Кесон, близо до границата със страната. Разбира се, властите поискаха тази снимка да бъде премахната от интернет, но фотографът отказа.

Снимка от женски протест в Хамхюн, 2011 г.

Жителите на града не обичат да се снимат,публичността се осъжда там се осъжда.


Разбира се, би било странно да мислим, че в Северна Корея няма красиви момичета.Тези девойки са от манифестация по време на празник в Северна корея




Много руснаци имат въпроси относно целесъобразността на поставянето на мавзолея на Ленин в сърцето на страната и по-нататъшното му поддържане.


Знаете ли, че всяка година правителството отделя около 13 млн. рубли за поддръжката на този обект?


Какъв е смисълът от това и защо не можем просто да погребем тялото на бившия лидер? На тези въпроси отговаряме в статията.


Предложението за издигане на мавзолей идва от Сталин още през 1923 г., когато се появяват новини за рязкото влошаване на здравето му.


Троцки, Бухарин и Каменев се отнасят предпазливо към идеята, тъй като смятат, че Ленин - православен човек, съответно и той трябва да бъде погребан според православните канони. Освен това според тях самият Ленин явно не би оценил подобна идея.


Въпреки това след смъртта на ръководителя на страната идеята все пак беше осъществена и никой от нейните противници не се осмели да изрази публично мнението си за нея.


Но Надежда Крупская, съпругата на Ленин, до края на живота си запазва непоносимост към този начин на погребение. Ето защо тя никога през живота си не посещава мавзолея, не говори от трибуната и не го споменава в книгите си.


Нещо повече, тя не се страхува да изрази публично възмущението си, като публикува във вестник "Правда" призив към народа: "Другари работници и селяни! Имам голяма молба към вас: не позволявайте скръбта ви по Илич да премине във външно почитане на неговата личност.


Не устройвайте паметници за него, дворци на негово име, пищни тържества в негова памет и т.н. Той не отдаваше голямо значение на всичко това през живота си, толкова му тежеше всичко това".


Всичко това обаче не попречило на засиленото обществено внимание към неговата личност.


Повечето хора смятат, че мавзолеят на Червения площад е там от годината на смъртта на лидера, т.е. от 1924 г. Но в действителност той е построен едва през 30-те години на ХХ век, а преди това тялото на Ленин се е намирало във временни дървени мавзолеи.


Така бившият ръководител на СССР лежи на Червения площад почти 100 години и радва очите на туристите.


Колко дълго ще продължи това? Разговорите за препогребване на тялото започват още през 90-те години след разпадането на СССР, но не водят до никакви резултати.


Проучванията на ВЦИОМ показват, че 63% от руснаците са недоволни от мавзолея и биха искали той да бъде премахнат, докато други смятат мястото за недосегаема светиня.


Все още не е известно защо Сталин взема такова противоречиво решение, тъй като е бил наясно, че Ленин не би оценил подобна стъпка.


Известно е, че Владимир Илич никога не е мислил да бъде погребан в мавзолея, мислите му са били насочени към майка му и Волковското гробище в Петроград, където почива тялото ѝ. Ето защо привържениците на пренасянето на тялото на лидера предлагат именно това място.


Въпреки всички спорове, руснаците едва ли ще дочакат момента на препогребването на Ленин. Първо, мавзолеят на Владимир Илич е включен в списъка на обектите на културното наследство на федерално ниво с президентски указ от 1995 г.


Така че ще бъде много трудно да се отървем от конструкцията с държавно значение.


Второ, Ленин наистина е бил погребан, което се потвърждава от постановлението на Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики от 1924 г. В него се казва:


"За да се отговори на желанията, изразени от многобройни делегации и обръщения към Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики, и за да се предостави възможност на всички, които няма да имат време да пристигнат в Москва до деня на погребението, да се сбогуват с любимия си вожд.


На тази основа и е представена заповедта за построяване на мавзолей, който в документите е посочен като крипта.


Според руското законодателство погребението може да се извърши чрез полагане на тялото или останките на починалия в земята. Земята се отнася за гроб или крипта, като по този начин Ленин е официално погребан. Какво ще се случи с тялото на Ленин в бъдеще, не е известно. Само бъдещето ще покаже по-нататъшното развитие на ситуацията.




През 1998 година, всяка събота от 16 до 18 ч. в ефира на телевизия ММ, Деси Банова (сега Плевнелиева) и Бисер Кунчев, водят предаването „Хензел и Гретел – нещо повече от приказка“. В него те представят интересни новини, забавни истории и хубава музика.


Десислава Банова – Плевнелиева завършва магистърска степен по специалност „Туризъм“ в Университета за национално и световно стопанство . Телевизионната и кариера започва през 1996 г. като част от екипа на предаването „Квартал“. След една година работа в телевизия „7 дни“, продуцентът Стефан Кунчев я кани да стане съводеща на предаването „Хензел и Гретел“ по телевизия ММ заедно с Бисер Кунчев.


От 1998 до януари 2018 г. Деси Банова води прогнозата за времето по Нова телевизия. Работи и като репортер и съводещ на предаването „Кинохит“. През 2014 г. тя е единственият български синоптик, поканен да участва на 11-ия международен форум за времето и климата в Париж.


Бисер Кунчев в първите години от професионалната си кариера, води няколко външни продукции (тази по ММ), „Казино“ по Радио Витоша, „Казанова“ по радио 99, а продуцент е неговият брат Стефан Кунчев (тогавашен водещ и новинар в радио „FM+“ и впоследствие „БНР“ и „Дарик Радио“.)


След поредица предизвикателства в популярни компании за реклама и човешки ресурси, Бисер Кунчев в момента е автор и собственик на една от най-новите кариерни медии www.Careerdailynews.com и баща на близнаци (момиче и момче на 4), щастливо женен за половинката си Ива.

Снимка: личен архив : Desislava Banova и Бисер Кунчев/ Източник: Фейсбук страница на тв ММ



През 1965 г. синът на военния министър, Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 313 метра. Това е плонж от стратосферата! Температурата е – 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм.


По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности.

Вписва го като рекордьор, но забранява подобни опити.


Кой е Чавдар Джуров?


Роден на 31 май 1946 г. в София, син на армейски генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на народната отбрана на България.

Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва.


Служи като летец-инструктор в Българската народна армия.


На 14 юни 1972 г., по време на тренировъчен полет с реактивен учебен самолет Л-29, Джуров загива край село Крушовене, заедно с инструктора си Венцислав Йотов.

Загива едва на 26 години, но оставя след себе си легенда, която вдъхновява поколения български летци и парашутисти.


Името на Чавдар Джуров остава символ на смелост, техническо майсторство и човешка издръжливост.

В България се провеждат състезания по парашутизъм, носещи неговото име, а неговият подвиг се изучава и помни като част от историята на военната авиация.



Легендата на ВИС-2 Митко Маймуняка бе премахнат преди 23 години, а поръчителите и причинителите на атентата против него са следващите неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров в действителност слага началото на чистката, която завърши с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата формация, напомня в. “ Телеграф „. 


През 2003 година умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира интервенция на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 година е разгласен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата формация, която стартира да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС завършва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 година, убит от незнаен снайперист в курорта Слънчев бряг. 


След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е благосъстоятелност на Надя Иванова, последната другарка на Маймуняка. 


Около 20 часа на 28 януари 2002 година 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „ Стрелбище “ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи компактно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обширно региона на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страховит гърмеж.


1995 година Митко Маймуняка носи кръста на погребението на Васил Илиев. От този миг стартира огромния му напредък в групировката ВИС, преименувана на ВИС-2


Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно проверяващите откриват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с отдалечено. Мощността й е толкоз огромна, че избива вратите и изпочупва прозорците на жилищата до осмия етаж в блок 27. Истинско знамение е, че Маймуняка и защитата му към момента са живи. Причината, открита след това е, че гърмежът е над главите им и това ненапълно ги съхранява. 


Макар и съществено ранени, гардовете на Маймуняка съумяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за жалост именитият под земята необут издъхва, без да пристигна в схващане. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, породени от гърмежа.


Уникална фотография! Абитюрентски бал, 24 май 1983 година На напред във времето е Димитър Димитров-Маймуняка, който по-късно ще стане необут от ВИС-2


Твърди се, че същинската причина за изтезанието са свързани с ползите на Маймуняка към набиращата скорост по това време втора вълна от всеобщата приватизация у нас. Точно в този интервал 1998-2005 година доста хора от междинен диаметър се разсъниха богати, а други не съумяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би по никакъв начин не е инцидентен фактът, че и до момента убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити.


Публична загадка е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите през днешния ден е част от едрия капитал у нас. 35-годишният някогашен герой от петричкото село Добри лаки предвижда приживе, че „ ще пристигна време, когато тези от нас, които сложиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред “. Така и се случва. Със гибелта на Маймуняка се твърди, че настава краят на ерата на приемливост в средите на мутрите. 


Като вицепрезидент на футболния клуб „ Беласица “ – Петрич, Маймуняка упорства за безконфликтно развиване на бизнеса на набиращата легалност и известност като застрахователна компания „ ВИС 2 “. Маймуняка е главен медиатор за туширане на напрежението с останалите директни съперници – СИК, ТИМ, „ Спартак “ и така нататък Единственият по-сериозен случай преди убийството му е през 1995 година, когато барети го атакуват дружно с защитата му на пазара в столичния квартал „ Иван Вазов “.


Знаков миг е казусът от февруари 2000 година, когато с изстрел във въздуха Маймуняка приключва сборичкване в кръчма „ Стражите “ в Банско. Това се случва по време на присъединяване на фолкзвездата Лия и негова настояща другарка към оня миг. Хитът й „ Дяволски чаровник “ в действителност е отдаден точно на Димитър Димитров.


Всъщност Маймуняка е главният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се употребяват за потребностите на холдинга. Като осигурител пък се занимава с издирването на крадени коли от съперници. Маймуняка е директен шеф на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според Министерство на вътрешните работи този човек е от най-хубавите в занаята с отключването на коли. 


Димитър Димитров е наименуван Маймуняка, тъй като по рождение единият му крайник е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се потвърждава на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на надвит и внезапно се нахвърлял на съперника. Устремът му бил толкоз огромен, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на Министерство на вътрешните работи още при започване на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „ Дружба “ на 11 януари 1994 година, при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в тези години момчета с спортни екипи и златни ланци, признаващи предпочитано марката „ Мерцедес “. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.


Въпреки че има публична половинка – Надя, обществена загадка е любовта на Маймуняка с чалга певицата Лия. По това време тя е една от огромните звезди на фолка, нашумяла с дуетите си с Кондьо. Босът върти паралелна връзка и с Лия, и с Надя и не може да реши с коя от двете да остане. 

След като го убиват, Лия дава няколко изявленията, в които раказва за връзките им. Именно на него е отдаден и един от най-големите шлагери на Лия – “ Дяволски чаровник „.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации