Как един соц ресторант стана крайбрежната перла на ВИС

През 1989 г. в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, барове и атракционни заведения. Един от най-емблематичните е бил ресторант „Дюни”.

Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си места предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на стол, отколкото на романтично крайбрежно бистро. Все пак 100 от местата са били предвидени за свободна консумация.

През май 1998 г. „Дюни“ заедно с още 8 заведения е обявен за продажба. По-късно от ресторанта не остава и помен, а на негово място върху самите дюни изниква хотел „Дюн”, който става по-известен като хотела на Мая Илиева.

А във връзка с последните събития на Елените, ето какво ни напомни за него Pepa Petrova, на стената си във фейсбук.

Хотелът на мутра №1 — Георги Илиев

“Дюн”, построен буквално на плажа в Слънчев бряг във времето, когато „ВАИ холдинг“ бе държава в държавата!

Хотел Дюн в Слънчев бряг — бетонен паметник на един цял преход, издигнат върху дюни и плаж, които по закон са изключителна държавна собственост??

Тук няма просто сграда.

Има символ — на безнаказаност, алчност и наглост.

Тук държавата беше продадена с багер и подпис, а природата — затрупана под тонове бетон.Това е върхът на мутренските своеволия — построено от хора, които вярваха, че могат да купят всичко: земя, власт, съвест.

Днес Дюн стои не като лукс, а като гротеска — спомен от времето, когато мутрите управляваха България.

Така изглеждаше „преходът“:

дюни, заменени с бетон;

закони, заменени с връзки;

природа, заменена с алчност.

След продажбата на хотел „Дюн“ в Слънчев бряг от Мая Илиева през 2019 г., новият собственик на имота е Боряна Шехтова, бивша моделка. Тя е вдовица на друг бивш член на ВИС-2. Това показва, че активите на групировката са били прехвърляни между свързани лица, вероятно с цел запазване на контрола върху тях.

Въпреки промените в собствеността, хотел „Дюн“ остава символ на мутренския преход в България и на начините, по които силовите групировки са се интегрираха в легалната икономика.

И държавата си мълчи.

Но защо и хората стоят със скръстени ръце?

И пак от община Несебър си мълчат!

И затова ли не знаят нищо?

И ако държавата ще плати 50 милиона?? да разчисти деретата от незаконните имоти в Елените, нека додаде още малко за багери да съборят и Дюн! Защо аршинът да е различен!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убиха го преди 30 години. Слави плака за него по телевизията

Животът на Васил Илиев приключва в 21:15 часа вечерта на 25 април 1995 г.. Брат му Жоро е убит в Слънчев бряг през лятото на 2005-та, а Ванга предсказала покушението

Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти, казала пророчицата на Жоро Илиев преди да поеме ВИС

Цели 30 години след първото знаково убийство на мафиотски бос в България – това на основателят на борческата групировка ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на зрелищната екзекуция остават неизвестни.

Тъжният юбилей от смъртта на Васил Илиев, застрелян като куче в мерцедеса си на 25 април 1995 г., докато е едва на 30-годишна възраст, беше отбелязан през отминалия уикенд на гробищата в Кюстендил. На помена, организиран от сестра му Мариана и майка му Венка, са присъствали не повече от десетина човека, съобщава „Уикенд“, цитиран от БЛИЦ.

Преди три десетилетия, когато Васил Илиев беше погребан с пищна траурна церемония, да го изпратят в последния му земен път се стекоха близо 15 000 човека, сред които знакови личности от политиката, шоубизнеса и спорта. Слави Трифонов плаче на живо по телевизията и наричайки Васил Илиев „смело и сърцато момче” го сравнява с Васил Левски.

 Разследването прекратено

Разследването на убийството на Васил Илиев е прекратено преди повече от 20 години, а времето е заличило даже оскъдните и косвени улики. Твърде вероятно е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия застрахователен бос в България също да не са между живите.

Едно обаче е сигурно – 30 години след смъртта на Васил Илиев, той си остана митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се разказват и до ден днешен.

Животът на Васил Илиев приключва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 г. в разнебитената, тясна и неосветена улица „Никола Каменов” в софийския квартал „Гоце Делчев”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, докато отива към ресторанта си „Мираж” за късна вечеря със Слави Трифонов, който в онези години е сред най-близките му приятели.

Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от БСП в парк хотел „Москва”.

Според някои това е Александър Маринов, с когото мафиотския бос е разговарял да даде пари за партията-столетница, а в замяна на това да поеме нови контрабандни канали, които в онези години се държат от конкурентната групировка СИК.

В последния ден от живота си босът на борците е щастлив – в България най-после е пристигнал поръчковия му „Мерцедес“ 600 SL – кабрио в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, след като е внесен от близкия му приятел Фатик от Германия.

Васил Илиев очаква мерцедеса си близо 3 месеца, след като си го поръчва за подарък по случай своя 30-и юбилеен рожден ден, празнуван на 22 януари 1995 г. Успява да измине има -няма 30 километра с уникалното за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от куршуми.

Стрелците са поне двама

Наемниците откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разбития път, заради който Васил Илиев се движи с около 20 км/ч., следван от тримата си бодигардове, возещи се в червен „Сеат Толедо”.

Охранителите не успяват да видят нищо и дори не отвръщат на огъня, макар да са въоръжени. Те само констатират смъртта на боса си.

„Чу се шум като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обвит в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от куршумите. Васил умря върху волана, с килната глава настрани.

Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, вече беше мъртъв…”, пише в показанията си един от тримата охранители на борческия шеф. При полицейския оглед на местопрестъплението ще стане известно, че срещу Васил Илиев са изстреляни 17 куршума, като 3 от тях го уцелват. Два от куршумите са в главата му, трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб.

Убийството на Васил Илиев буквално разтърсва България. Екзекуцията му предизвиква извънредно закрито заседание на правителството за спешни мерки срещу престъпността. Експерти вещаят избухването на свирепа гангстерска война, правят се мрачни прогнози за предстоящи кървави бани.

В София гъмжи от полицаи, изкарани на улиците за респект, а десетки представители на борческия застрахователен елит се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия.

Слави Трифонов държи прочувствена реч по телевизията

В нея през сълзи обявява, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев.

Погребението на основателят на ВИС се състои на 27 април 1995 г. в Кюстендил, като мутренското светило е погребано с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „Цар Освободител”.

Казват, че 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е разрешена лично от кмета, а почти целия град е по тротоарите, за да наблюдава мълчаливо многолюдното шествие. Над 500 коли от София, натъпкани със „застрахователни агенти”, идват в Кюстендил.

Тялото на покойника е докарано с черен „Додж”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев.

На погребението на Васил Илиев присъстват десетки спортисти, сред тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове.

На погребението венци поднасят всички шефове на конкурентната групировка СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в софийска болница.

Открито е едно от оръжията

Няколко дни след мафиотското убийство на Васил Илиев, ученик от близкото 73-то училище в София открива едно от двете оръжия, ползвани при екзекуцията. Картечен пистолет „Заги”, хърватско производство, без идентификационен номер, е захвърлен край дърво в района. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска.

И до днес версията, че Васил Илиев е ликвидиран от сръбски наемници, е приемана за меродавна и в ъндърграунда, и сред топ криминалистите от МВР. Доказателства не са открити, но според постъпилата оперативна информация седмици след екзекуцията, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле.

В този период Бай Миле ръководи контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза ударно в този бизнес.

Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова композиция с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропусквателен пункт „Калотина”, през който не могат да минават контрабандни петролни „кервани” на СИК.

Според оперативните сигнали, постъпили в МВР още през 1995 г., партньор на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Заради това съществува версия, че през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати.

В този период ВИС и СИК воюват и по линията на „силовото” застраховане, двете групировки повсеместно принуждават прохождащите бизнесмени в България да им плащат за своята сигурност.

Версията, че убийството на Васил Илиев е с печат СИК е толкова разпространена в първите месеци от разследването, че се налага Красимир Маринов – Големия Маргин да даде интервю в централен ежедневник, в което да я опровергае.

„С Васил бяхме приятели още от 1979 г., знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме конкуренти, винаги сме поддържали приятелски отношения. Няма да позволя двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една срещу друга”, оправдава се Големия Маргин в интервю пред влиятелния по онова време в. „Стандарт”.

Висаджиите също търсят напразно кой е отговорен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски обявяват 50 000 долара награда за информация в ъндърграунда – огромна за времето си сума, достатъчна за покупката на апартамент в центъра на София.

Стимулирани са и разследващите полицаи, но усилията да бъдат открити убийците не дават какъвто и да било резултат.

Приближени до Васил Илиев даже отиват при Ванга със списъци с имена на заподозрени,

а делегацията е водена от покойния банкер Емил Кюлев и от по-малкия брат на Васил – Жоро Илиев.

Петричката пророчица обаче отказва да разкрие каквото и да е, както и да се ангажира с посочването на виновници.

Вместо това дава следния съвет: „Кръв с мъст не се отмива!“ Секунди преди висаджиите да си тръгнат от дома на Ванга, петричката пророчица хваща за ръката Жоро Илиев и му казва: „Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти! И на теб ти крият шапката“.

Няколко дни след покушението на Васил Илиев, в групировката ВИС решават, че по-малкия брат Георги ще бъде новия шеф.

До този момент Жоро Илиев има славата на непоправим скандалджия и гуляйджия, наскоро излязъл от затвора в Бобов дол

„Братът трябва да поеме нещата! Такава би било волята на Васко?”, отсича Николай Цветин, който е приятел от деца с борците.

Противно на тогавашните очаквания, по-малкия брат не само съумява да възроди ВИС, но даже и да надмине славата на батко си Васил.

Георги Илиев царува като най-влиятелния подземен бос в България точно 10 години – през лятото на 2005 г. той също е застрелян от наемен убиец, докато празнува победа на футболния си клуб „Локомотив“ (Пловдив) в „Буда бар“ в Слънчев бряг. Въпреки че предварително е предупреден, че му се готви покушение, той не увеличава охраната си.

Автор: Флагман.Бг, снимки: „Марица“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

7-тонен руски всъдеход спасил мнозина бедстващи в Елените

При последните опустошителни наводнения в района на курорта Елените и Царево, при които бяха загинали жители и нанесени сериозни щети на домовете и инфраструктурата, решаваща роля изигра модерна спасителна техника – амфибия „ТТМ Тайга“. Машината, произведена в Русия, е оборудвана с мощен американски двигател „Cummins“ с 185 конски сили, което и позволява да преодолява тежки терени и да се движи спокойно в дълбоки води.

7-тонният всъдеход е истински спасителен звяр – разполага с места за екипаж от шестима, може да превози до десет пътници или две медицински носилки. Благодарение на тези характеристики, десетки, а вероятно и стотици хора бяха изведени от опасните зони около вилно селище Елените по време на бедствието, съобщава Нова телевизия.

Подобни амфибии са ценен ресурс за защита на населението по Черноморието, където рискът от наводнения и тежки зимни условия е реален. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разполага с общо осем такива машини, стратегически разположени в страната, за да реагират бързо при всяка извънредна ситуация.

Използването на техника като „ТТМ Тайга“ доказва, че инвестицията в специализирани превозни средства може да бъде разликата между живот и смърт за жителите на крайбрежните общини.

Източник:novavarna.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1966 г.край Враца се разиграва една от най-зловещите трагедии не само в България но в света

На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11,25 часа се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“ и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода „Вратцата“ и стига до централния площад на Враца. 

По пътя си, дълъг 7 километра, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 118 жертви, но според местните жители отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията. Инцидентът е засекретен, за да не се помрачава празникът на труда, и малцина извън Враца научават за нещастието.

За хората от Згориград и за врачани 1 май освен празник е и тежък спомен. Според тогавашните соцканони на централния площад “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се. Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на река Лева. След 4-дневен пороен дъжд точно в 11,20 ч, стената на хвостохранилището към оловно-цинковата флотационна фабрика „Мир“ и близкия рудник „Седмочисленици“, разположено високо над Згориград се скъсва и залива селото и голяма част от града с гъста смес от утайка, кал и шлака. Стихията помита всичко. Над 500 000 тона мътна и кална маса се засилва по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си. Сивосинкавата вълна с височина близо 3 м влачи къщи, дървета, хора и животни, предизвиквайки ужас у оцелелите, които са изненадани от стихията. Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с грохот през пролома Вратцата и да нахлуе в стария и гъсто населен квартал “Кемера” на Враца. По това време повечето семейства сядат около празничната трапеза.

За 20 минути бушуване потопът отрязва тотално района от цивилизацията.

За тези ужасно дълги минути мътилката бълва по тротоарите трупове на хора и животни. Тинята довлича чак на главната улица трупче на дете. От храстите край реката стърчат ръце и крака на мъртъвци. Всичко по поречеието на река Лева се превръща в лунен пейзаж, а въздухът се оглася от писъци и викове за помощ.

 Екипи на Гражданска защита спешно откарват с камиони десетки трупове на стадиона, където мият с маркучи изкаляните до неузнаваемост тела на загиналите хора, за да бъдат разпознати от близките им и дадени за погребение. Официално тогава се оповестява за 118 загинали, но според местните жертвите на наводнението, които включват и безследно изчезналите са над 500, ранените 2000, разрушени са над 150 къщи. Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал на Враца пък тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията е спасило живота им. Ако тежката тиня беше се изсипала през нощта, жертвите само в тогавашния окръжен град щели да са хиляди.

Неизвестен и до днес миньор, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката. С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко. Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват. Миньорът застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали, докато отдолу преминавала с тътен калната вода.

Скъсалото се хвостохранилище година преди това е предизвивало безпокойството на редица специалисти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея вече има пукнатини и хранилището е претоварено, обаче били пренебрегнати. Освен изказаните пожелания не се вземат никакви реални мерки за укрепването на стената или спирането на експлоатацията на хвостохранилището.

След трагедията, за която България бързо научава по системата “от ухо на ухо”, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват направо от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да правят.

По това време първият секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеятда поемат изцяло нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самоинициатива. В същото време  Враца е обхваната от страх и паника. Хората тичат като обезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки. Струпването на много хора плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред. В София пък на бърза ръка се сформира правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май тя идва в пострадалия град.

На другия ден самият Тодор Живков разглежда пораженията  с хеликоптер, който кръжи над Враца. Първия ръководител на държавата дава нарежданията си по телефона и комисията бързо започва да изпълнява указанията. По улиците на града още били неприбрани труповете на издавените домашни животни, издаващи непоносима миризма. Заради опасността от епидемия са мобилизирани всички медици в района, в почистването пък се включва целият персонал на ХЕИ и войниците от двете казарми във Враца. Държавата помага на оцелелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лв. за възмездяване на пострадалите. Кръвнината за близките на загиналите е по 1000 лв.

Във Враца са построени няколко панелни блока, които носят имена „Май 1“, „Май 2“ и „Май 3“, за временно настаняване на оцелелите бездомници. Тогавашната власт обаче скрива от останалата част на страната и света истинските размери на трагедията.

Почти година след страшното наводнение набързо са осъдени като виновни за трагедията няколко директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, а истинските виновници и до днес остават незасегнати.

Сега за трегедията в миньорското село напомня само белокаменният ангел върху паметника на загиналите. Пред който винаги има букет свежи цветя. Подобна трагедия се случва през 1985 година в италианския град Тезеро. Едва преди няколко години там научават за съдбата на село Згориград и двете селища се побратимяват.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагедия на рали във Варна: Един загинал, шестима ранени

Един човек загина, а шестима бяха ранени, след като състезателен автомобил излезе извън контрол и се вряза в публиката по време на планинското изкачване „Аладжа манастир“ във Варна. Инцидентът помрачи финалния кръг от Националния шампионат по планинско изкачване и предизвика паника сред зрителите.

Загиналият е 60-годишен мъж, а сред ранените е 27-годишна жена, която е настанена в реанимация с опасност за живота, както и мъж на 39 години с фрактура на глезена. Други зрители са получили по-леки травми и са откарани в болница.

Инцидентът се случи на първия завой на Т-образното кръстовище с бул. „Княз Борис Първи“ по посока Аладжа манастир. На място веднага пристигнаха екипи на Спешна помощ и полиция.

В състезанието участват 34 екипажа от цялата страна, а проявата е посветена на Тодор Славов, автомобилен състезател, загинал при нелеп инцидент преди десет години.

По-късно от прокуратурата съобщиха, че във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство.

Водачът на автомобила е дал доброволно кръвна проба с цел да бъде безспорно установено употребил ли е или не алкохол или наркотични вещества преди да седнe зад волана на спортния си автомобил за участие в автомобилното състезание. Изясняват се обстоятелствата и причините, довели до инцидента.

Министърът на младежта и спорта пък разпореди незабавна проверка на Автомобилната федерация на България (АФБ) и организацията на проведеното рали.

Източник:frognews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ