Един човек загина, а шестима бяха ранени, след като състезателен автомобил излезе извън контрол и се вряза в публиката по време на планинското изкачване „Аладжа манастир“ във Варна. Инцидентът помрачи финалния кръг от Националния шампионат по планинско изкачване и предизвика паника сред зрителите.


Загиналият е 60-годишен мъж, а сред ранените е 27-годишна жена, която е настанена в реанимация с опасност за живота, както и мъж на 39 години с фрактура на глезена. Други зрители са получили по-леки травми и са откарани в болница.


Инцидентът се случи на първия завой на Т-образното кръстовище с бул. „Княз Борис Първи“ по посока Аладжа манастир. На място веднага пристигнаха екипи на Спешна помощ и полиция.


В състезанието участват 34 екипажа от цялата страна, а проявата е посветена на Тодор Славов, автомобилен състезател, загинал при нелеп инцидент преди десет години.


По-късно от прокуратурата съобщиха, че във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство.


Водачът на автомобила е дал доброволно кръвна проба с цел да бъде безспорно установено употребил ли е или не алкохол или наркотични вещества преди да седнe зад волана на спортния си автомобил за участие в автомобилното състезание. Изясняват се обстоятелствата и причините, довели до инцидента.


Министърът на младежта и спорта пък разпореди незабавна проверка на Автомобилната федерация на България (АФБ) и организацията на проведеното рали.

Източник:frognews.bg



Брюнетката мечтае за прост живот на село, с ракия, салата и съпруг, който гледа мачове по телевизията.


Бигбрадърката Михаела от Варна, която преди години заяви в ефир, че „където са парите, там съм и аз“, е опитала късмета си далеч от родината. Преди точно десет години тя заминала за Англия, увлечена от голяма любов. Историята ѝ започва като романтична приказка, но скоро се превръща в кошмар, от който младата жена бяга обратно в България.

 

Михаела се влюбва в англичанин, когото среща в социалните мрежи. Мъжът я кани да заживее с него на Острова, и то с уж шеговито съобщение на 1 април. На следващия ден обаче той повтаря предложението и само два месеца по-късно младата варненка вече е в Лондон, захвърля работата си в пиано бар и започва нов живот. Тя вече има опит с Англия – още на 18 е прекарала една година там, но не харесала нито мрачното време, нито студения манталитет на хората. Въпреки това отново тръгва, този път водена от любов.

 

Първата ѝ работа в Лондон е като чистачка – съдба, споделена от повечето българки там. Скоро обаче приятелят ѝ, който е таксиметров шофьор, ѝ урежда работа във фирмата, където работи и той. Михаела сяда зад волана и в продължение на четири години кара такси по лондонските улици. „Изкарвах по 800-1000 паунда на седмица“, признава тя. Това е период, в който младата жена живее охолно, купува си скъпи дрехи и автомобил, пътува из Европа и редовно се връща в България, за да харчи спечеленото.

 

Но зад привидния блясък се крие и друга страна. Михаела не можела да се оплаче от липса на ухажори. Животът ѝ изглеждал като поредица от изкушения и изпитания, в които любовта към англичанина дълго време я държала стабилна.

 

„Бях щастлива първата година и половина. После стана ад“, признава брадърката в свое интервю. С приятеля си се разделят и тя остава сама в чуждата страна. Настанява се в квартира с още девет души, където всички си делят наема. „По 10 човека в къща! Много трудно можеш да си позволиш да живееш сам на квартира“, обяснява тя. За да оцелее финансово, се записва като студентка, тегли заем, но не завършва и не връща парите.

 

Разочарована е и от общуването със сънародниците си. „В българските заведения в Лондон се събират хора, които се напиват до безпаметност и търсят начин да излъжат системата. Успелите българи не стъпват там“, твърди Михаела. „От българин в Англия няма какво да научиш, освен как да скриеш данъци или да откраднеш нещо“.

 

Въпреки парите и удобствата носталгията започва да я разяжда. „Събуждах се с мисълта за България, лягах си с мисълта за България, слушах Емил Димитров и плачех в колата“, разказва тя. Завръща се уж временно, но след като се разболява и става кума на сватба, взема окончателното решение да остане у нас. „Искам мъжът ми да е българин, сватбата да е тук, децата ми да растат с баба и дядо. Няма как да създам семейство в Англия“, категорична е Михаела.

 

Животът у нас обаче не ѝ поднася готови решения. Работи като сервитьорка, после зад бара, но парите са малко и условията тежки. Един ден случайно попада на обява за козметична фирма и въпреки липсата на опит е назначена. Това е първият път, в който чувства, че е попаднала на правилното място.

 

С времето Михаела претърпява и външна промяна – отслабнала е значително, уголемила е устните си и е коригирала носа си. „Изглеждам като кифла“, признава самата тя, но подчертава, че мечтае за прост живот на село, с ракия, салата и мъж, който гледа мачове по телевизията.

 

Днес брадърката отново е в търсене на работа. Иска да бъде търговски агент и вярва, че България дава достатъчно възможности за амбициозните хора. „Тук има ужасно много работа. Но хората не си искат парите!“, възмущава се тя. По думите ѝ младите предпочитали да отидат на море, вместо да работят, а после цяла зима били без доходи.

Източник:Ретро.бг



2 юли, петък, 1954 година. Работници и чиновници от 26-хилядния тогава Благоевград, станал наскоро окръжен град на Югозапада, чакат с нетърпение да приключи трудовият им ден и да поемат към своите зеленчукови, овощни градини и лозя. По обед жаркото слънце се скрива зад надвиснали тъмни облаци и започва да вали. Дъждът се усилва, водната завеса става непрогледна и тъкмо, когато хората вече кроят други планове за почивните дни, от изток се задава страховитият потоп.


Ситуацията излиза от контрол към 17 часа. Река Джумайска Бистрица, която пресича града по средата, полудява. Воден талаз, висок 5-6 метра, влачещ със себе си камъни, дървета и тиня, за минута залива къщи, магазини, складове, дюкяни, площади и улици. Водната стихия отнася стотици прасета, кокошки и други домашни животни. Плуват хиляди метри памучни и вълнени платове, безброй чифтове обувки, пити кашкавал, тенекии със сирене от потопените складове. Като клечки кибрит водата носи 10-тонен багер, камиони, коли и каруци.



Най-голямото в историята на града наводнение взима 13 жертви, 6 от тях в с.Бистрица. Тогавашната статистика за нанесените щети сочи, че в Благоевград са наводнени 58 къщи, от които 31 стават напълно негодни за обитаване. В близкото с. Струмско са залети 25, в с. Бистрица – 4 къщи. Нанесените щети са оценени на близо 3 милиона лева.


Като причина за трагедията, очевидци посочват поройния дъжд, който се излива в късния следобед на този ден. Допълнителна предпоставка за наводнението стават и довлечените от реката изсечени дървета и коренища, които образуват зона, в която се събира дъждовната вода. За 2 часа мястото се превръща в язовир, а след като образуваната от дърветата преграда се разрушава стихията продължава с цялата си мощ към Благоевград.


Още на другия ден Благоевград започва да излиза от стреса. Кметът Милан Зашев обявява бедствено положение и издава заповед за мобилизация на мъжете от 18 до 60 години. Започва разчистването на града и спасяването на годните хранителни продукти, топове плат и обувки. В следващите дни Министерският съвет издава 6 разпореждания и Постановление от 23 юли 1954 година, с които мерки се отпускат милиони левове за възстановяването на града. Пострадалите семейства се обезщетяват с пари, дрехи и храна. 


От София идват десетки багери, камиони и стотици войници от Строителни войски. До 15 декември 1954 година е иззидана 1-километрова дясна гранитна стена на реката, за което са отпуснати 2 600 000 лева. В първите 6 месеца на 1955 година за още толкова пари е иззидана лявата стена, дълга 880 м, заедно с 12 баража и други преградни съоръжения. Големият гранитен бараж на река Бистрица е дълъг 112м, висок 3,5. За 1 година са построени 5 жилищни блока, в които се настаняват около 100 семейства. И сега те се наричат “Сталинските блокчета”.

Когато му докладвали за бедствието, Вълко Червенков възкликнал: “Малко ли му беше на това патило и препатило население?! Повечето дошли като бежанци, прокудени от родните си огнища в Македония, после преследвани от михайловистите, като капак ние му натресохме и македонизирането през 1946 година. А сега “отгоре” и това наводнение!” 

Източник:E79 News; bsstruma.com /03.08.2014



Италианският актьор Ремо Джироне, известен в България с участието си в „Октопод“, почина на 76-годишна възраст. Той е починал в петък, 3 октомври, в дома си в Монако, където живееше заедно със съпругата си Виктория Дзини, която също е актриса. В сериала Джироне е в ролята на Тано Кариди, мрачен мафиот, срещу когото се борят първо комисар Катани (Микеле Плачидо), а след това съдия Силвия Конти (Патриция Миларде).


„Италия скърби за Ремо Джироне, изключително талантлив актьор и едно от най-разпознаваемите лица в киното, театъра и телевизията, който почина на 76-годишна възраст. Роден в Асмара, Еритрея, на 1 декември 1948 г., Джироне е син на италианско семейство, което е изградило живота си в африканската колония. Когато е бил едва на тринадесет години, се премества в Рим, където завършва образованието си и поема по пътя, който ще го превърне в един от най-емблематичните актьори на страната“, пише италианската преса за смъртта на Ремо Джироне.

В България излъчването на сериала започва през 1987 година и в него участват и български артисти


Сериалът има световна популярност. Сюжетът му се върти около неуспешната борба на италианската полиция с мафията. В него взимат участие известните италиански актьори Микеле Плачидо, Ремо Джироне, Джулияна Де Сио, Виторио Медзоджорно, Раул Бова, Симона Кавалари, както и българските актьори Стефан Данаилов, Иван Янчев, Ириней Константинов, Анна Мария Петрова-Гюзелева, Нели Топалова, френските актьори Патрисия Миярде и Франсоа Перие, бразилската звезда Флоринда Болкан, германските актьори Ролф Хопе, Гедеон Буркхард и Аня Клинг и много други. Музиката на първи сезон е на Риц Ортолани, а на останалите сезони – на италианския композитор на филмова музика Енио Мориконе.




 Цели семейства от махалата събират в този момент калните банкноти до понтона


Собственикът на „Авто-Яни“ загребва с багер всички отпадъци и рови по боклуците, за да спаси каквото може

Преди минути в Царево настъпи голяма суматоха. Сейфът на местната фирма „Авто-Яни“, за който вчера писахме, че е отнесен от пороя, се разби край понтона и буквално напълни морето със столевки, казват наши източници от морския курорт.

„Пълна лудница е. Тук се изсипаха за кратко цели семейства от махалата и събират от водата, пясъка и калта, парите„, каза наш източник, който ни изпрати това видео.


Собственикът на най-големия автосервиз в курорта буквално гребе боклуци от дерето с багер, изсипва ги в собствената си база и работниците ровят в калта, за да спасят каквото може. Не е ясно каква сума е имало в сейфа, но парите не са били никак малко, твърдят още наши източници.


Собственикът обяснил пред свои близки, че държал и злато вътре, смятайки че това е най-сигурното място на света. В петък рано сутринта обаче двуметровата приливна вълна буквално отнесе цялата офис оборудване на фирмата, включително и сейфа, към дерето.


Вчера през целия ден служители на фирмата търсеха касата в калта, но не успяха да я открият.

Днес тя се е разбила за шок на собственика и за радост на обитателите на царевското гето, които в момента кълват столевки от плажа.

Източник:flagman.bg



senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации