Когато Путин посети най-хитовото заведение в София

Преди години бях на бар с Путин. Как звучи само, а?

Но трябва да уточня, че не бях на неговата маса, защото там нямаше свободни места.

Помня, че беше интересна вечеринка, която после описах в „24 часа“ под заглавието „Нощта преди да подпишем с руснаците“.

Бръкнах в архива да се подсетя какво ми е хванало окото в онази нощ на 2008 г., след която бе обявен прословутият „Голям шлем“ с Русия. 

Срещата беше в софийския пиано бар „Синатра“, който не знам дали съществува вече, оттогава не съм ходил.

Първите гости на заведението бяха едни момчета в костюми.

Обаче камуфлажни костюми.

Носеха и едни обемисти калъфи, които едвам скриваха снайперови пушки, австрийско производство.

Тази сплотена тайфа бодро влезе в бара и без да се заседява край пианото с решителни стъпки се отправи някъде нагоре по стълбите.

Горките, нищо не разбраха от празненството, защото цяла вечер лежаха на покрива. 

След снайперистите дойде Аня Пенчева.

По-късно се появи и Веселин Маринов.

Бе поканен като един от любимите изпълнители на Първанов.

От страната на Путин също бе поканен любим изпълнител – Николай Расторгуев, фронтмен на група „Любе“, народен артист на Руската федерация, депутат и член на партията „Единна Русия“.

Час преди полунощ в „Синатра“ влязоха Георги Първанов със съпругата си Зорка и Владимир Путин, придружен от Йосиф Кобзон.

По пътя към VIP сепарето Йосиф Давидович спря да обере някакви дежурни овации.

Не помня от коя точно групичка.

Там имаше доста изявени русофили като Румен Петков (по онова време вътрешен министър), Румен Овчаров, Петър Манджуков, Георги Гергов…

Това леко забавяне струваше на Кобзон мястото до руския президент.

От едната страна на Путин седна Първанов, а от другата най-дружески се настани Стефан Данаилов.

Ламбо поведе някакъв разговор с руския държавен глава, който според мен продължи около 20 минути, но за Кобзон бе сякаш цяла вечност.

Добре, че по едно време Стефан Данаилов се отегчи от компанията на Путин и реши да покани Зорка Първанова на танц, та да може великият съветски баритон да си се приюти до Владимир Владимирович.

Седна там и повече не стана.

Малко след това към компанията се присъединиха премиерът Сергей Станишев, Елена Йончева и руският първи вицепремиер Дмитрий Медведев.

По онова време всички вече знаеха, че Медведев ще е следващият държавен глава на Русия.

Путин пи българско червено вино, останалите жулеха уиски.

С изключение на Кобзон.

Той цяла вечер кваси устни с една газирана вода.

И някак си напрегнат беше.

Може би дебнеше Стефан Данаилов да не се появи пак и да отвлече цялото внимание към себе си.

Но така или иначе, дружеско парти се получи, имаше шеги и закачки…

Когато по едно време Путин даде знак, че иска да си ходи, Йосиф Давидович скочи като пружинка и тръгна с него.

Всички руснаци се изнесоха след тях.

Снайперистите също.

Първанов отиде да изпрати високите гости (давам си сметка, че за Путин и Медведев точно това протоколно обобщение звучи като виц), после се върна.

Българската половина от партито се забавлява още поне два часа, след като „братушките“ си бяха отишли.

На сутринта българският държавен глава се появи в отлична форма, за да обяви, че сме постигнали голям шлем в преговорите с руснаците – газопровод, нефтопровод и една атомна централа. 

Чудя се, днес какво ли парти би се получило…

Владимир Путин е бил в България три пъти досега. За първи път руският президент каца у нас през 2003 година. Това се случи по време на първия му мандат. А интересна подробност е, че това е първата му задгранична визита, при която не го придружава тогава официалната му съпруга Людмила.

Посещението е на емблематична дата – националният ни празник 3 март. Путин слиза на Летище София с мартеница, а на връх Шипка произнася емблематичните думи „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“.

Самолетът със знамето на руската федерация каца отново в София пет години по-късно. През 2008 година Владимир Путин посети България, за да обсъжда енергийни проекти.

Източник/Георги Милков, Фейсбук/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Светофарна камера засне 21-годишния шофьор да прелита с бясна скорост преди съдбоносния удар/Видео/

Светофарна камера засне 21-годишния шофьор да прелита с бясна скорост преди съдбоносния удар.

Виктор Илиев изобщо не е натиснал спирачката преди да се забие в прозореца на автобус от градския транспорт в София. Това става ясно от видео от катастрофата, с което разполага „24 часа“.

На кадрите, заснети от светофарна камера, се вижда как 21-годишният Илиев прелита с бясна скорост, а колата му отскача и изхвърча от бордюра на трамвайната спирка на кръстовището на булевард „Константин Величков“ и „Възкресение„.

От видеоклипа става ясно, че автобусът е чакал на червен светофар, за да завие надясно. Затова е бил в крайната дясна лента. Ако беше в близката до бордюра лента, автомобилът е можело да се забие в по-ниска част, а не в прозорците.

Драматични моменти преди удара

Клипът показва, че Виктор се разминава с две таксита на по-малко от 50 сантиметра разстояние, преди да се заби в автобуса. При тежката катастрофа загина сирийски гражданин на 65 години, който е пътувал в автобуса. Шестима души са ранени, като трима от тях са с опасност за живота.

Шофьорът на „Ауди RS 5“ е получил книжка едва на 1 август – преди две седмици. Въпреки краткия си стаж зад волана, младежът вече е натрупал шест фиша за дребни нарушения, основно за липса на оборудване в автомобила.

Виктор Илиев се оказа с криминално минало още от тийнейджърските си години. Когато е бил на 16 години, той е извършил две кражби на алкохол от магазин, за да се почерпи с приятели. Престъпленията са били дребни и не са стигнали до съд, а дори възпитателни мерки не са му били наложени.

Пробите за алкохол и наркотици на младия шофьор са отрицателни. Автомобилът, с който е причинена катастрофата, е собственост на друго лице.

Източник: www.dunavmost.com/Редактор: Мартин Руменов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Владимир Путин крие тайнствена лична история, свързана с произхода си

Историята на Владимир Путин е изпълнена с тайни и спекулации, които допринасят за мистиката около личността му и неговото управление.

Според някои източници, биологичните му родители са били от град Очер, разположен в Пермска област. Майка му е била жена с лошо реноме, а баща му - безработен пияница. Няколко години след раждането си, малкият Вова е осиновен от далечен родственик, който работи в КГБ в Ленинград.

В официалната биография на Путин се твърди, че родителите му, Мария Ивановна Путина и Владимир Спиридонович Путин, са починали преди той да стане президент. Въпреки това, има твърдения, че истинската му майка е Вера Николаевна Путина, която е 15 години по-млада от официалната му майка. Още повече, че родителите му са били над 40 годишни, когато Вова се ражда, а предишните им синове, Алберт и Виктор, са починали в детска възраст.

Първите 12 години от живота на Путин са обвити в мълчание. Биологичната му майка, Вера, твърди, че бащата на Путин е Платон Привалов, с когото тя имала връзка. Вера се омъжва за грузински военен, който я принуждава да се откаже от сина си. Впоследствие, Вова е даден за осиновяване на роднини в Ленинград.

Вера и учителката на Путин от началното училище в Грузия твърдят, че са били заплашвани да пазят мълчание. Вера предлага ДНК тест, но такъв не е направен. Двама журналисти, които разследват детството на Путин, умират при мистериозни обстоятелства.

Путин избира псевдонима Платов в КГБ, което може да е свързано с името на баща му. Неговият манталитет и поведение често са свързвани с груби изказвания и цинизми, които не са характерни за държавен глава. Тези черти се обясняват с трудното му детство и липсата на майчина любов.

Путин е роден според източния хороскоп под знака на Тигъра. Тази година, 1950, е символ на власт и амбиция. Путин има изразена сантименталност към този знак, като през 2013 г. създава фондация „Амурски тигър” за защита на тези животни. Тази любов към тигрите може да е отражение на личната му амбиция и стремеж към власт.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1972 г. като студент, Путин работи рамо до рамо с българите в Коми

През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.

Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.

В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:

„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“

Кой е Владимир Путин?  

Владимир Путин е ключова фигура в съвременната политика, известен като президент на Руската федерация. Неговото влияние и роля в световната политика са значителни, но за да разберем по-добре неговата личност и лидерски стил, е важно да разгледаме неговите ранни години и възход.

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, днес познат като Санкт Петербург. Неговите родители, Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина, са преживели тежки времена по време на Втората световна война. Баща му е служил във флота, а майка му е била работничка в завод.

Путин израства в скромни условия в общинско жилище в Ленинград. Още от млада възраст проявява интерес към спорта, особено джудо и самбо, което му помага да развие самодисциплина и устойчивост. Тези качества по-късно ще станат част от неговия политически характер.

Владимир Путин завършва Ленинградския държавен университет през 1975 година със специалност право. По време на обучението си се запознава с идеите на комунистическата партия, което оказва влияние върху по-нататъшната му кариера.

След завършването си, Путин започва работа в КГБ, съветската служба за държавна сигурност. Той е изпратен на различни мисии в чужбина, включително в Източна Германия, където натрупва опит и контакти, които по-късно ще му послужат в политическата му кариера.

След разпадането на Съветския съюз, Путин се връща в Русия и започва работа в администрацията на Ленинград. През 1996 година се мести в Москва, където бързо напредва в йерархията, благодарение на своите умения и лоялност.

През 1999 година Путин е назначен за министър-председател от президента Борис Елцин. Малко по-късно, на 31 декември 1999 година, Елцин подава оставка и назначава Путин за временно изпълняващ длъжността президент. Това отбелязва началото на неговата дългогодишна кариера на върха на руската политика.

Владимир Путин е сложна и противоречива фигура, чиито ранен живот и кариера в КГБ значително са допринесли за изграждането на неговия лидерски стил и политическо влияние. От скромното си начало до върха на руската политика, неговият път е пример за амбиция и решителност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кошмарът в старата ни столица на 17 ноември 1985 година

Денят е 17 ноември 1985 г. В старата столица се изсипва накуп цялото партийно и държавно ръководство на НРБ. Поводът е 800-годишнината от честването на въстанието на Асен и Петър и пускането за пръв път на новия аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина”. Търново по онова време е третият град в Европа, в който се предлага подобен уникален спектакъл и това е повод за национална гордост. 

Това е и причината Първият да доведе тук целия си верен антураж. За да се гарантира сигурността на високите гости, старата част на града е буквално отцепена като в нея не се допускат простосмъртни чак до портите на Царевец. Желаещите да наблюдават спектакъла граждани и гости могат да го сторят от главния път София – Варна или от хълма “Света гора”. Една голяма група хора избират за застанат на позиция на терасата на ресторанта “Света гора” на хълма. Токът изгасва и спектакълът започва. По крепостните стени на Царевец започват да играят пъстри багри и светлосенки. Разнасят се звуците на кавал, които съпровождат “разказа” за живота на българите под османското иго. И точно в този момент се случва страшното. Парапетът на терасата на ресторанта “Света гора” не издържа на натиска на десетките хора, изтръгва се полита надолу заедно с хората. Чуват се смразяващи кръвта викове и писъци. Ето как журналистът Борислав Костов, очевидец на събитието, си спомня за него години по-късно:

“Ужасяващи писъци разцепиха тъмнината, майки викаха децата си по име, хората се щурахме уплашени насам-натам. Фарове от автомобили осветиха местопроизшествието. Видях на земята възрастен мъж в кръв, счупена кост бе пробила панталона. Но това, което вцепеняваше погледите ни, беше над нас. Малко момче бе попаднало между железата на парапета на втория етаж и с притиснат гръден кош висеше в безсъзнание с клюмнала глава и ръце.”

Ужасът продължава само няколко минути, след което токът отново е пуснат. Към мястото на инцидента пристигат с пуснати сирени линейки и полицейски автомобили. Десетки ранени са откарани в местната болница. По-късно ще стане ясно, че са били прегледани 37 човека, от които около 20 са оставени за лечение. За щастие загинали няма.

През цялото това време спектакълът “Звук и светлина” не спира. Дали Тодор Живков и свитата му са чували писъците, разнасящи се вдясно от тях от съседния хълм? И какво ли обяснение са им дали служителите от УБО за тези писъци? Самият Живков никога не споменава за случката. Той обаче няма как да не е знаел за нея. Или поне да не се е поинтересувал за какво ли хвърчат всички тези линейки и патрулки. Това като че ли е и последното идване на бай Тошо във Велико Търново. Дванадесет години по-рано той посещава Килифарево във връзка с тържествата около обявяването му за град. С него са още Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров. След като слиза от лимузината, Тато изведнъж заявява, че иска да посети местния манастир. 

По това време игуменка на манастира е майка Юстина, която за краткото време, което има, успява да устрои на Първия едно наистина царско посрещане. Пред портата на манастира е опънат червен килим, от двете страни на който са строени всички монахини. Цялата ограда на Божията обител и околните поляни са застлани с шарени черги, които радват окото. След като седнали на трапезата, Юстина налива на Тато кехлибарено вино от собствените манастирски лозя. Един от служителите на УБО посяга да вземе чашата и да опита пръв виното, както е по протокол, но бай Тошо му махва да изчезва. След което отпива една хубава глътка, а после още една, и още една. Виното разнася топлина по жилите му и го размеква. От това умело се възползва находчивата майка Юстина, която успява да прошушне на ухото му, че са и необходими средства за ремонт на манастира. Живков обещава да и отпусне и след това удържа на обещанието си. Посрещането ще е харесало на Живков, тъй като след това той идва в манастира още няколко пъти инкогнито без местните партийни величия да разберат. Като при една от визитите помолил игуменката да го остави сам в църквата. Когато игуменката все пак тайно надзърнала, тя с изумление видяла, че Живков се моли. 

Събрала смелост тя го попитала защо се моли, след като е комунист. На което Живков отговаря: “Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни”. Историята на първото посещение на Тато в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като високите гости си тръгнали, майка Юстина наредила на сестрите да не мият чашата, от която е пил Първия. Така с капки от недоизпитото вино тя била поставена в специален шкаф като скъпа музейна реликва и се е пазела дълги години.

Още едно населено място в региона е свързано с Тодор Живков в региона. Това е село Дъскот. Тук в периода 1938-39 г. бъдещият държавен глава и съпругата му Мара Малеева живеят и тук сключват брак. По това време Мара е участъков лекар в селото, а Тодор е безработен и по цял ден играе табла в селското кафене. За да не бъде обвинен от официалните власти, че не работи той се записва като участник в самодейния състав на селското читалище. Тъй като по това време двамата млади живеят без брак, за да не ги одумват местните, те решават да се оженят. На 2 февруари 1939 г. се венчават в църквата “Рождество Богородично” в Павликени. След венчавката заедно с кумовете се почерпили в местния ресторант, а вечерта Тодор и Мара се прибрали обратно в Дъскот с една конска каруца. 

Брачното свидетелство на двамата и днес се пази в местната църква. Освен него се пазят и други снимки и вещи, принадлежали на бъдещия държавен ръководител. Сред тях е и Указът на Държавния съвет на НРБ от 1979 г., с което читалището в Дъскот е наградено с орден “Червено знаме на труда”.

Иван ГЕОРГИЕВ/Източник:dnesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ