Владимир Путин крие тайнствена лична история, свързана с произхода си

Историята на Владимир Путин е изпълнена с тайни и спекулации, които допринасят за мистиката около личността му и неговото управление.

Според някои източници, биологичните му родители са били от град Очер, разположен в Пермска област. Майка му е била жена с лошо реноме, а баща му - безработен пияница. Няколко години след раждането си, малкият Вова е осиновен от далечен родственик, който работи в КГБ в Ленинград.

В официалната биография на Путин се твърди, че родителите му, Мария Ивановна Путина и Владимир Спиридонович Путин, са починали преди той да стане президент. Въпреки това, има твърдения, че истинската му майка е Вера Николаевна Путина, която е 15 години по-млада от официалната му майка. Още повече, че родителите му са били над 40 годишни, когато Вова се ражда, а предишните им синове, Алберт и Виктор, са починали в детска възраст.

Първите 12 години от живота на Путин са обвити в мълчание. Биологичната му майка, Вера, твърди, че бащата на Путин е Платон Привалов, с когото тя имала връзка. Вера се омъжва за грузински военен, който я принуждава да се откаже от сина си. Впоследствие, Вова е даден за осиновяване на роднини в Ленинград.

Вера и учителката на Путин от началното училище в Грузия твърдят, че са били заплашвани да пазят мълчание. Вера предлага ДНК тест, но такъв не е направен. Двама журналисти, които разследват детството на Путин, умират при мистериозни обстоятелства.

Путин избира псевдонима Платов в КГБ, което може да е свързано с името на баща му. Неговият манталитет и поведение често са свързвани с груби изказвания и цинизми, които не са характерни за държавен глава. Тези черти се обясняват с трудното му детство и липсата на майчина любов.

Путин е роден според източния хороскоп под знака на Тигъра. Тази година, 1950, е символ на власт и амбиция. Путин има изразена сантименталност към този знак, като през 2013 г. създава фондация „Амурски тигър” за защита на тези животни. Тази любов към тигрите може да е отражение на личната му амбиция и стремеж към власт.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1972 г. като студент, Путин работи рамо до рамо с българите в Коми

През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.

Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.

В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:

„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“

Кой е Владимир Путин?  

Владимир Путин е ключова фигура в съвременната политика, известен като президент на Руската федерация. Неговото влияние и роля в световната политика са значителни, но за да разберем по-добре неговата личност и лидерски стил, е важно да разгледаме неговите ранни години и възход.

Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград, днес познат като Санкт Петербург. Неговите родители, Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина, са преживели тежки времена по време на Втората световна война. Баща му е служил във флота, а майка му е била работничка в завод.

Путин израства в скромни условия в общинско жилище в Ленинград. Още от млада възраст проявява интерес към спорта, особено джудо и самбо, което му помага да развие самодисциплина и устойчивост. Тези качества по-късно ще станат част от неговия политически характер.

Владимир Путин завършва Ленинградския държавен университет през 1975 година със специалност право. По време на обучението си се запознава с идеите на комунистическата партия, което оказва влияние върху по-нататъшната му кариера.

След завършването си, Путин започва работа в КГБ, съветската служба за държавна сигурност. Той е изпратен на различни мисии в чужбина, включително в Източна Германия, където натрупва опит и контакти, които по-късно ще му послужат в политическата му кариера.

След разпадането на Съветския съюз, Путин се връща в Русия и започва работа в администрацията на Ленинград. През 1996 година се мести в Москва, където бързо напредва в йерархията, благодарение на своите умения и лоялност.

През 1999 година Путин е назначен за министър-председател от президента Борис Елцин. Малко по-късно, на 31 декември 1999 година, Елцин подава оставка и назначава Путин за временно изпълняващ длъжността президент. Това отбелязва началото на неговата дългогодишна кариера на върха на руската политика.

Владимир Путин е сложна и противоречива фигура, чиито ранен живот и кариера в КГБ значително са допринесли за изграждането на неговия лидерски стил и политическо влияние. От скромното си начало до върха на руската политика, неговият път е пример за амбиция и решителност.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кошмарът в старата ни столица на 17 ноември 1985 година

Денят е 17 ноември 1985 г. В старата столица се изсипва накуп цялото партийно и държавно ръководство на НРБ. Поводът е 800-годишнината от честването на въстанието на Асен и Петър и пускането за пръв път на новия аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина”. Търново по онова време е третият град в Европа, в който се предлага подобен уникален спектакъл и това е повод за национална гордост. 

Това е и причината Първият да доведе тук целия си верен антураж. За да се гарантира сигурността на високите гости, старата част на града е буквално отцепена като в нея не се допускат простосмъртни чак до портите на Царевец. Желаещите да наблюдават спектакъла граждани и гости могат да го сторят от главния път София – Варна или от хълма “Света гора”. Една голяма група хора избират за застанат на позиция на терасата на ресторанта “Света гора” на хълма. Токът изгасва и спектакълът започва. По крепостните стени на Царевец започват да играят пъстри багри и светлосенки. Разнасят се звуците на кавал, които съпровождат “разказа” за живота на българите под османското иго. И точно в този момент се случва страшното. Парапетът на терасата на ресторанта “Света гора” не издържа на натиска на десетките хора, изтръгва се полита надолу заедно с хората. Чуват се смразяващи кръвта викове и писъци. Ето как журналистът Борислав Костов, очевидец на събитието, си спомня за него години по-късно:

“Ужасяващи писъци разцепиха тъмнината, майки викаха децата си по име, хората се щурахме уплашени насам-натам. Фарове от автомобили осветиха местопроизшествието. Видях на земята възрастен мъж в кръв, счупена кост бе пробила панталона. Но това, което вцепеняваше погледите ни, беше над нас. Малко момче бе попаднало между железата на парапета на втория етаж и с притиснат гръден кош висеше в безсъзнание с клюмнала глава и ръце.”

Ужасът продължава само няколко минути, след което токът отново е пуснат. Към мястото на инцидента пристигат с пуснати сирени линейки и полицейски автомобили. Десетки ранени са откарани в местната болница. По-късно ще стане ясно, че са били прегледани 37 човека, от които около 20 са оставени за лечение. За щастие загинали няма.

През цялото това време спектакълът “Звук и светлина” не спира. Дали Тодор Живков и свитата му са чували писъците, разнасящи се вдясно от тях от съседния хълм? И какво ли обяснение са им дали служителите от УБО за тези писъци? Самият Живков никога не споменава за случката. Той обаче няма как да не е знаел за нея. Или поне да не се е поинтересувал за какво ли хвърчат всички тези линейки и патрулки. Това като че ли е и последното идване на бай Тошо във Велико Търново. Дванадесет години по-рано той посещава Килифарево във връзка с тържествата около обявяването му за град. С него са още Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров. След като слиза от лимузината, Тато изведнъж заявява, че иска да посети местния манастир. 

По това време игуменка на манастира е майка Юстина, която за краткото време, което има, успява да устрои на Първия едно наистина царско посрещане. Пред портата на манастира е опънат червен килим, от двете страни на който са строени всички монахини. Цялата ограда на Божията обител и околните поляни са застлани с шарени черги, които радват окото. След като седнали на трапезата, Юстина налива на Тато кехлибарено вино от собствените манастирски лозя. Един от служителите на УБО посяга да вземе чашата и да опита пръв виното, както е по протокол, но бай Тошо му махва да изчезва. След което отпива една хубава глътка, а после още една, и още една. Виното разнася топлина по жилите му и го размеква. От това умело се възползва находчивата майка Юстина, която успява да прошушне на ухото му, че са и необходими средства за ремонт на манастира. Живков обещава да и отпусне и след това удържа на обещанието си. Посрещането ще е харесало на Живков, тъй като след това той идва в манастира още няколко пъти инкогнито без местните партийни величия да разберат. Като при една от визитите помолил игуменката да го остави сам в църквата. Когато игуменката все пак тайно надзърнала, тя с изумление видяла, че Живков се моли. 

Събрала смелост тя го попитала защо се моли, след като е комунист. На което Живков отговаря: “Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни”. Историята на първото посещение на Тато в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като високите гости си тръгнали, майка Юстина наредила на сестрите да не мият чашата, от която е пил Първия. Така с капки от недоизпитото вино тя била поставена в специален шкаф като скъпа музейна реликва и се е пазела дълги години.

Още едно населено място в региона е свързано с Тодор Живков в региона. Това е село Дъскот. Тук в периода 1938-39 г. бъдещият държавен глава и съпругата му Мара Малеева живеят и тук сключват брак. По това време Мара е участъков лекар в селото, а Тодор е безработен и по цял ден играе табла в селското кафене. За да не бъде обвинен от официалните власти, че не работи той се записва като участник в самодейния състав на селското читалище. Тъй като по това време двамата млади живеят без брак, за да не ги одумват местните, те решават да се оженят. На 2 февруари 1939 г. се венчават в църквата “Рождество Богородично” в Павликени. След венчавката заедно с кумовете се почерпили в местния ресторант, а вечерта Тодор и Мара се прибрали обратно в Дъскот с една конска каруца. 

Брачното свидетелство на двамата и днес се пази в местната църква. Освен него се пазят и други снимки и вещи, принадлежали на бъдещия държавен ръководител. Сред тях е и Указът на Държавния съвет на НРБ от 1979 г., с което читалището в Дъскот е наградено с орден “Червено знаме на труда”.

Иван ГЕОРГИЕВ/Източник:dnesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1978 г. в родилното отделение на един окръжен град се случва нещо невиждано дотогава

На 16 окт. 1978 г. радостно оживление e обхванало колектива на Акушеро-гинекологично отделение при Окръжна болница – Ямбол.

Събитието е оборудване на отделението с видеотелефон! Д-р Калина Карадимова споделя, че нововъведението ще даде възможност близките на родилките да видят и майката, и бебето, без да се налага да викат под балконите на отделението.

Д-р Георги Славейков, главен лекар на Окръжна болница, прерязва трикольорната лента и поздравява колектива на отделението с новата придобивка.Фотографът Жельо Леков е снимал и щастливия баща, който пръв влиза в стаята с видеотелефона и вижда на екрана съпругата си и новородения си син.

Видеотелефонът е монтиран от техниците на предприятието за радио и телевизионни услуги в Ямбол, което показва, че с общи усилия могат да се осъществят и подобни нестандартни идеи.

Информацията е от статия, публикувана във в. „Народен другар” – Ямбол, а снимките са от фонда на „Българска фотография” – Ямбол.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българин снабдявал страховит мексикански наркокартел с оръжие

Американските власти официално обвиниха български гражданин за участие в международна схема за незаконен трафик на оръжие, предаде БНТ. Обвинението е повдигнато в щата Вирджиния, като се посочва, че освен сънародника ни Петър Мирчев, в схемата участват и трима африкански граждани – от Уганда, Кения и Танзания.

Групата е предложила списък с оръжие на стойност 53 милиона евро на един от най-мощните и жестоки мексикански наркокартели в света. Предлаганото оръжие е от български военни заводи, установи проверка на екипа ни.Според американските власти още през 2022 г. българинът заедно с още трима души от Уганда, Кения и Танзания разработвали канал за доставки на оръжие с военно предназначение за мексикански наркокартели.

Симеон Гаспаров – кореспондент на БНТ в САЩ: „В съобщение на прокуратурата от щата Вирджиния от 30 юли тази година българинът Петър Димитров Мирчев, заедно с граждани на Кения, Уганда и Танзания са обвинение в конспирация за разпространение и трафик на наркотици, трафик на оръжие и взривни устройства.“

Разследването твърди, че Петър Мирчев е предложил внушителен арсенал на мексикански картерли, сред които картелът Джалиско Нуева, който е един от най-жестоките и опасни в Мексико и района.Симеон Гаспаров – кореспондент на БНТ в САЩ: „Оръжието е включвало автомати, гранати, очила за нощно виждане, снайпер карабини, мини и снаряди за поразяване на самолети.“

Към кориците на делото е прикачена и рекламна брошура, която обвиняемият показвал на потенциалните клиенти. На нея се виждат логата на три български компании, които произвеждат оръжие.

Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията: „Има колумбийски картели, които имат дори подводници, самолети. Обикновено започва веригата с напълно легални търговци, преминава през серия от посредници и накрая попада в подобни криминални контингенти.“

По данни от Министерството на правосъдието на САЩ Мирчев е организирал пробна пратка от 50 автомата АК-47 с фалшиви документи за краен потребител в Танзания. За целта са били нужни разрешителни за продажба, които българският участник в схемата е осигурил с помощта на съучастници от Кения, Уганда и Танзания. Посредством връзки и подкупи в танзанийското правителството, те са издействали нужните документи. Доставчикът на оръжията е предприятие в Бургас, което снабдява въоръжените сили на Танзания с 50-те автомата. В танзанийското разрешително се казва, че при всяка последвала продажба на оръжията трябва да бъде уведомено българското правителство – това обаче не се случва.

Разследващите са засекли също така банков превод от сметка в САЩ към българска банка. Титуляр е бил български производител на оръжие, свързан с Мирчев. През лятото на 2024 г. от България са изнесени 50 автомата „Калашников“ и боеприпаси към тях, като пробна пратка към мексиканския наркокартел.

Няколко месеца по-късно българинът отправя още по-сериозна оферта. Според разследващите Мирчев предложил да снабди наркокартелите с ракети земя-въздух, дронове и зенитна оръжейна система, която може да сваля хеликоптери. По делото е приложен и списък с оръжие на стойност 58 милиона долара. Въоръжаването на картела имало за цел да повиши сигурността на доставките на кокаин, предназначени за САЩ.Симеон Гаспаров – кореспондент на БНТ в САЩ: „Според американските власти Мирчев е в основата на плана, като българинът първо се е свързал с гражданина на Кения, който пък е привлякъл останалите граждани на африканските държави.“

Според анализатори името на Мирчев не е случайно в средите за трафик на оръжие и е свързано с това на Виктор Бут – руският търговец на оръжие, известен като „Търговеца на смъртта“, който излезе от американски затвор преди почти две години в сделка с Москва за американската баскетболна звезда Бритни Грийнър.

Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията: „Виктор Бут и Петър Мирчев се запознават. Мирчев започва да му осигурява оръжие, а Бут използва контактите си в Русия, за да изнася оръжие, включително за Афганистан, за много проблемни в онзи момент държави.“

Тихомир Безлов – Център за изследване на демокрацията: „Изглежда Петър Мирчев е работил за ЦРУ, а Бут е бивш сътрудник на ГРУ. Те си партнират доста ефективно.“

Мирчев е арестуван през април в Испания и се очаква екстрадицията му в САЩ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ