През септември 2015 той се ожени за сексапилната и много по-млада от него Наталия. Преди три години той и 27-годишната му булка бяха щастлива двойка.

Сега обаче Иван успя да шокира целия свят не с друго, а със сексуалния си живот и мераците му.Иван подаде молба за развод с Наталия. Причината се оказа нежеланието на младата му жена да правят бебе.

Той споделя, че малко след брака им младата му булка започнала да отказва да го правят, защото се притеснявала, че може да забременее.Самият Иван е баща на пет деца, има и внуци, но иска още наследници.Наталия разбрала за предстоящия й развод докато била на почивка в Испания. Тя обяснила, че е израснала в бедно семейство и се страхувала, че двамата нямат достатъчно пари, за да отгледат дете. 

Двамата живеели в апартамент на Иван, който се намира в центъра на руската столица Москва, а заедно с тях е и един от внуците му. „Не искам да не мога да гледам детето си финансово. Не искам и да бъда самотна майка, ако Иван скоро почине”, обяснила Наталия щом я попитали защо му отказва любовни ласки.

Малко след като обяви, че ще се разведе с младата си настояща съпруга, Иван поясни, че възнамерява да се върне при последната си съпруга, която също се казва Наталия. Г-жа Вял е негова трета съпруга и майка на две от децата му. Дали тя ще се съгласи да му роди още деца – не се знае.



„Така е изглеждала социалистическата България няколко години преди края на Източния блок“, с това заглавие излезе изданието Slavorum, чиято тематика е концентрирана върху славянската култура, история, традиции, митология, начин на живот, какво и в популяризиране на славянските страни като туристически дестинации.

Под този титул е публикуван забележителна фотогалерия, пресъздаваща една друга епоха в България, която към момента е спомен, прокрадващ се нагледно само оцелялото материално наследство от соцвремената.

С няколко думи, грубо, изданието припомня действията на България по време на размирните 40те години на миналия век. „По време на Втората световна война до 1944 г. България е действала на страна на Третия райх, като през 1941 г. части от българската армия без предупреждение окупират териториите на Македония и Гърция. На 8 септември 1944 г. Червената армия подкрепя военния преврат в държавата и българите са принудени да сменят страната и да влязат в битки в тяхна полза. На 15 септември 1946 г. след референдум се учредява Народна република България, която се заема с изграждането на социализма. Твърди се, че българите дори са искали да се присъединят към СССР, но поради дълговете и факта, че нямат обща граница, амбицията е била отхвърлена. Но връзката им с Източния блок се оказа толкова тясна, че България стана основен курорт на съветския човек“, пише Slavorum. 

Следват поредица от невиждани снимки, които показват соцтуристическата ни реалност, градоустройство, икономическо развитие и дори… модно. Кадрите с дъх на нафталин всъщност разкриват именно това лице на България, което се визира в текст – страната ни като основна туристическа дестинация. 

Именно заради това след снимките има рязък завой към след социалистическа действителност, в който се посочва, че „днес България все още е приятелски настроена към чуждестранните туристи. Понякога се нарича държава на контрастите, тъй като има както шикозни плажове, така и отлични ски курорти. Страната все още привлича голям брой хора от страните от бившия Съюз, благодарение на относително ниските цени и почти европейско ниво на обслужване. Това е, България!“. С този патос завършва материала. 

Но нека видим фотогалерията, която е представена в подкрепа на титлата „България основен курорт на съветския човек“:


Бар „Вариете“ в Слънчев бряг, 1969 г.


Ресторант „Палма“, Слънчев бряг, 60-те години


Мис Варна – 1965 г.


Конкурс за красова, Златни пясъци, 1974 г.


Мис Черно море – 1989 г.


Ресторант „Фрегата“, Слънчев бряг, 60-те години


Созопол, 60-те години на ХХ век



Китен, 1986 г.


Стюардеса на летището Бургас, 60-те години


Варна, 60-те години на миналия век


София, 1964 г.


София, 70-те години


Кафене в София, 70-те години


Хотел Витоша – Ню Отани, София, 1988 г.


Автогарата в Пампорово, 1987 г.


Витоша, 1978 г.


Винарска изба, София, 60-те години


Автобус „Чавдар“, Ботевград, 1980 г.


Завод „Балкан“, Ловеч, 1980 г.



Камион, произведен в завода в Шумен



Уроци по информатика, Плевен, 1980 г.



Магазин за ел. уреди, 1985 г.



Мавзолеят на Геори Димитров, София, 60-те години



Гвардейци на летище София, 1980 г.


Точно преди една година 22-годишният Милен Паунчев е един от големите „баровци“ в Пловдив. Той притежава имоти на стойност близо 8 милиона евро (близо 16 млн. лева), обикаля из града с бентли, хвърля пачки в най-оборотните нощни клубове под тепетата и на Слънчев бряг,  движи се заобиколен от охрана, телефонът му е пълен с номерата на яки мацки. Спонсорира клуб по борба „Локомотив”, канят го и на частни партита.  Живее в къща с италиански дизайн, храни се с позлатени прибори.

Днес младежът няма покрив над главата си, а за да оцелее, разчита на благодеянията на приятели. Твърди, че е станал жертва на престъпна схема, замислена от група пловдивчани. Той разказа пред TrafficNews.bg своята история.

В началото на 2013 година Милен е обикновено момче от квартал „Остромила”, което рядко ходи до центъра. През март обаче баща му Живко умира, а 20 дни по-късно младежът погребва и майка си. Паунчев е единствено дете, няма братя и сестри. Няма и близки роднини. За сметка на това обаче се оказва наследник на близо 100 дка в  „Остромила” – кварталът, който през последните 7-8 години бе доста атрактивен за строителните предприемачи. Земята е наследство от първия съпруг на майка му и се намира близо до Овощарския институт.Месец след като е погребал родителите си, Милен попада в компанията на двама пловдивски бизнесмени.

„Държаха се много добре с мен. Заговорихме за общ бизнес. Аз исках да строя игрища и кооперации, но те ме убедиха, че заради кризата  строителството е в застой и следващите 50-60 години в квартала никой няма да иска да строи. Убеди ме да продам 3 дка”, разказа Милен. Младежът получава една торба пари (45 000 евро) и открива лъскавата страна на живота. Новите му приятели го водят по най-луксозните места в града, а през лятото Паунчев всеки уикенд е на Слънчев бряг. Естествено на Какао бийч.

„В началото бях абсолютно сам. След смъртта на майка ми и баща ми не знаех какво да правя. А тези хора се държаха много добре с мен. Мислех, че са ми приятели. Твърдяха, че са загрижени за мен, почти не ме оставяха сам”, разказва Паунчев.

Първата сделка е сключена на 22 май 2013 година. Веднага след това новите „приятели” на Милен успяват да го убедят, че адвокатката му го мами и му предлагат да работи с тяхната юристка. „Съгласих се. Бяха много убедителни”, твърди младежът. Парите, получени накуп, изстлелват до небето самочувствието на младежа.

Той се сдобива с първата си по-лъскава кола – „Ауди А6” и започва да обикаля чалга заведенията. Признава, че тогава започва да посяга и към наркотиците. Пуши трева, взема и по-твърда дрога – амфетамини, кокаин. След аудито, Паунчев се сдобива и с бентли. Получава го в замяна на поредния имот, който прехвърля на фирма, свързана с новите му приятели.

„Движеше се из града като безсмъртен. Караше колата със свалени стъкла, а от вътре бичеше чалга”, спомнят си негови познати.  Той не отрича.

„Живеех като в някакъв филм. Всички ми бяха приятели, по цели нощи се забавлявахме. Викаха ми Милионера”, разказва Паунчев. Следва серия от сделки, прехвърляния и дарения, след които пловдивчанинът става временно собственик на апартамент в луксозна кооперация на ул. „Янко Сакъзов” (зад ВИХВП) и заведение с размер 70 квадрата. В замяна на това прехвърля всичките си имоти.

Твърди, че при последните сделки е бил отведен насила при нотариус, а документите е подписал след серия от заплахи. Последното прехвърляне е с дата 9 май 2014 година.

През юли Паунчев подава жалба в прокуратурата, в която представя хронология на събитията и твърди, че е жертва на измама. По случая има образувано досъдебно производство, Икономическа полиция разпитва всички замесени лица.

Източник:TrafficNews.bg



Историята на един възрастен мъж разплака потребителите в социалната мрежа и за часове бе сред най-споделяните. В нея се разказва за възрастен мъж, изоставен от всички.

Ето какво пише Георги Георгиев, който се среща с него случайно:

Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го още щом влязох в магазина.Бил ми е учител. Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил.

На касата бях зад него и наведох глава, за да не ме познае, някак притеснен.

Беше си заключил колелото до моето и когато излязох, се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час разговор. Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева пенсия за 40 години даскалство.

Има син и дъщеря, отдавна заминали за Германия. В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях, защото почти не говорели български.

Това много му дотежало. Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат.

„Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме, но ми е жал за младите!“ Този човек, когото съжалих, всъщност съжаляваше мен. За това, че живея в родината си.“

Източник: ТРГ



Като студент в началните курсове имах възможност да се запозная с чудесни момичета. Месечната ми издръжка бе на минимум. Не можах да се класирам за стипендия само защото доходът на родителите ми надвишаваше 50 лева на човек само с 50 стотинки.

Въпреки това животът ме обичаше и аз него. Месеците вървяха в рамките на щедрите 60 лева от любимите родители. Като платя наема от 15 лв., остават 45 лв. за цял месец. Не му правете сметка! Щом съм оцелял, значи съм живял.

Водех момичетата в ресторанта на Операта. Бутилка бяло вино „Димят“ и сирене в пергамент – 1,89 лв. Давах бакшиш. И си отивах пеша, защото имах само два лева. Така бе и в ресторанта на ЦУМ, където играехме туист и възрастните ни ръкопляскаха. Ресторант „Рила“ под хотела, също имам спомен.

Не правя агитация за времето на моето поколение, но искам да ви кажа, че бяхме много свободни и щастливи. Това, че съм гладувал понякога, е вярно, защото обичах живота. Не мога да помогна на моите близки, защото едва ли ще ме разберат. Живеем в различни времена, обладани от жестоки печалбари!/Ретро.бг/Митко Павлов


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации