По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива.


Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век – Георги и Мая Илиеви.

Жоро става известен първо като борец –републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят.


Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност.

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството.


На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза на пръста му – знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи – било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена – Мая.


След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете ѝ, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката.

„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си – Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната церемония. Всички се качват на лъскави лимузини и се отправят към „Мираж“ – мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро – Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет.

Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става.

Жоро Илиев умира на 25 август 2005г. пред собственото си заведение „Буда Бар“ в Слънчев бряг след изстрел от снайперист пред десетки свидетели. Според слуховете виновникът е Райко Кръвта, с когото имали спор относно пласиране на наркотици. Кръвта също е убит година по-късно.


Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев.


Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата.

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството от съдбата, която ги е очаквала./Ретро.бг/


Сцена от „Кръстникът“ вдъхновява килъри а сред трите жертви е и Митко Малкия – дясната ръка на Златко Баретата


Подозират хърватин за касапницата


Двама мъже с бради, черни раса,  нахлупили калимявки, влизат в луксозното заведение „Арт Декор“ на бул. „Симеоновско шосе“ в София. Никой не спира православните свещеници, които стигат до виенския салон, където се намира дясната ръка на Златко Баретата – Митко Малкия. Той е с четирима души охрана, които няма да успеят да му помогнат. 


Поповете запретват ръкави, лъсват дулата на пистолети и дъжд от куршуми засипва петимата мъже. Трима от тях са убити на място, други двама са тежко ранени. Датата е 5 юли 2004 г. Криминалистите арестуват заподозрян за касапницата, но доказателства са малко и той е пуснат на свобода. Нито полицията, нито хора от подземния свят разбират кои са преоблечените като свещеници килъри. 


Касапницата се разиграва в 12 ч на обяд и вдига на крак цялата полиция в София и околностите й. От килърите обаче няма и следа. Секунди след разстрела, „свещениците“ се качват в черното  „Ауди“, с което са дошли и изчезват от мястото на убийството. 


Окървавените тела на Димитър Христов-Митко Малкия и телохранителите му Живко Митев и Калоян Савов остават да лежат в локви кръв в лъскавото заведение. В болница са откарани  надупчените на решето Владимир Каманов и Стефан Железанов. 


Половин час по-рано петимата са влезли във ВИП-салона на втория етаж на „Арт Декор“ - заведение, което вече не съществува. Негласно правило е, че в него не се допускат „нормални“ посетители. Не само, за да не пречат на веселбите на мутрите, а и от мерки за сигурност. Но нито гардовете, нито хора от персонала няма как да се уплашат от  двамата Божи служители. 


Само един от охранителите успява да извади пистолета си, но куршумите го покосяват. Поповете стрелят с оръжия „Глок“ и „Смит и Уесън“. Първата от двете системи позволява използването на удължен пълнител, който може да бъде изстрелян с едно натискане на спусъка на пистолета. Митко Малкия и Живко Митев издъхват уцелени в главата, Калоян Савов е пронизан в сърцето. Лекарите успяват да спасят живота на Каманов и Железанов.


По-късно те ще кажат, че са видели двамата свещеници и повече нищо не помнят. До този момент това е най-масовото убийство в гангстерската война в България, но за малко. 


Само след 25 дни убийци, преоблечени като полицаи, разстрелват сикаджията Бай Миле и петима души от охраната му в ресторанта до стадион „Славия“. Първоначалната версия на разследващите е, че това е отмъщение за смъртта на Митко Малкия. Тази версия обаче издиша и криминалистите започват да смятат, че една и съща бригада е наета да раздава правосъдие за безнаказаните български мутри. 


Димитър Христов години наред е бил в силовите бригади на ВИС, които напуска, за да се присъедини към Златко Баретата. Криминалистите не изключват възможността бившите му авери да са го поръчали – от една страна, заради предателството, от друга – да вземат страха и на други кандидати да напуснат групировката. 


Любопитна подробност е, че полицаите са били само на крачка да разкрият „попското убийство“. На фаталния 5 юли гардове от частна охранителна фирма засичат на кръстовището на  „Симеоновско шосе“ и "Г.М. Димитров" автомобила, с който бягат „свещениците“.  Двамата охранители се загледали в шофьора, тъй като той много често натискал клаксона и бързал да мине пръв на светофара. След завой надясно, „Ауди“-то спряло на спирка и оттам слязъл единният поп. В този момент гардовете пак застигнали колата и по-внимателно огледали шофьора и го запомнили. 


Месец след убийството в „Арт Декор“ МВР обяви, че издирва група от 12 хърватски граждани, които са заподозрени за поръчкови убийства у нас и разпространи портретни снимки във всички медии. Двамата гардове от охранителната фирма веднага разпознават единия от „поповете“. Оказва се, че това е хърватинът Роберт Матанич, който е част от Земунския клан. Прокуратурата внася обвинителен акт срещу него за убийството на трима души и опита за убийство на още двама. Предполага се, че вторият стрелец е сънародникът му Иван Може, който изчезва мистериозно и се смята, че вероятно е убит. Матанич обаче не може да бъде арестуван, защото вече е напуснал страната и издирването му изглежда невъзможно.



Срещу хърватина Роберт Матанич е повдигнато обвинение за убийството, но така и не се намират годни доказателства. 


Отново помага случайността – през февруари 2005 г. хърватинът е задържан в Сърбия, където се е барикадирал тежко въоръжен в хотел. След многочасови преговори той се предава, но западната ни съседка не бърза да го екстрадира у нас. Матанич е докаран в България под засилена охрана чак към края на август 2007 г. Хърватинът се страхува, че ще бъде убит зад решетките. В интервю за сръбския вестник „Курир“ Матанич заявява, че предпочита смърт пред български затвор и заплашва със самоубийство, ако бъде екстрадиран в България. Нищо обаче не му се случва зад решетките и след 9 месеца освободен поради липса на доказателства срещу него. В родината си Матанич е съден само за незаконно притежание на оръжие, но сръбските власти го подозират в извършването на показни разстрели на няколко влиятелни бизнесмени. Доказателства обаче и за това липсват. 


Криминалисти, разследващи масовото убийство в „Арт декор“ твърдят, че килърите са взели идеята да бъдат облечени като попове от сцена от филма „Кръстникът“, където двама мъже, облечени като свещеници застрелват дъщерята на мафиотския бос Майкъл Корлеоне. Въпреки, че полицаите стигат да стигнат до заподозрян като извършител, поръчителят на касапницата остава неизвестен. Доказателствата срещу Матанич не са достатъчни и така цялата  касапницата от „Арт Декор“ остава в графа „неразкрити“.


Опрял пистолет в челото на полицай



Никой не знае каква е съдбата на Краси Легионера, който е подозиран като част от хърватската банда за убийства.


Според МВР българинът Красимир Станчев, по прякор Легионера, е довел хърватските убийци у нас и им е осигурявал подслон в София. След като бандата от чужденци е разкрита,  спецполицаи от СДВР са изпратени да ги арестуват в една от квартирите им. Там се намирал и Легионера. 


Униформените успели да сложат белезници на хърватина Бранко Вуянович, но Станчев опрял пистолет в главата на полицай и го използвал за „жив щит“, за да избяга. 


Вуянович бил отведен в СДВР, където го вързали с белезници към радиатор за парното в коридора. Един от полицаите от отдел „Убийства“ трябвало да го пази, но като във филм на Люк Бесон под носа му чужденецът успял да се освободи  от прангите, да мине по всички коридори и да слезе по всички стълбища, докато се озове на изхода, където да пожелае приятно дежурство на униформения полицай и да си замине по живо, по здраво. Този огромен гаф и досега помнят останалите от онова време полицаи в СДВР. 


И Вуянович оттогава е в неизвестност, не се знае нищо и за Краси Легионера. Той се смята за един от най-добрите снайперисти в подземния свят. На него се приписват убийствата на боса на ВИС-2 Георги Илиев, на перничанина Васил Горчев-Кьоравия, на Илия Павлов, Филип Найденов-Фатик, на Степан Рибаков, на  Румен Маринов-Нарциса. Версиите за съдбата му се сведжадт до две – или някъде но 2 метра под земята, или  живее в чужбина с фалшив паспорт, чете писанията по свой адрес по сайтовете и понякога вдига наздравици за българската полиция.

Източник:trud.bg


 


Адвокатът на една от предполагаемите жертви внесе светлина


През седмицата името на Жан-Клод Ван Дам беше замесено в скандал с трафик и сексуална експлоатация на непълнолетни румънски момичета в Кан. В "Събуди се" в ефира на НОВА говори адвокатът на една от предполагаемите жертви на канала за трафик на хора Адриан Кукулис, който може да разкрие сензационни обвинения срещу един от най-големите актьори на нашето време.


След като миналата седмица Жан-Клод Ван Дам беше съден в родината си Белгия за причиняване на няколко пътни произшествия, актьорът отново е в полезрението на правосъдието. Според разследване, което започна в Румъния местни момичета са били предлагани на Ван Дам като "подарък", по време на събитие в Кан, организирано от самия актьор.Става дума за сексуална експлоатация на непълнолетни, за която се предполага, че 64-годишният екшън актьор е знаел. Адриан Кукулис защитава една от предполагаемите жертви на канала за сексуална експлоатация.


Ето какво каза той:


- Бихте ли обяснили накратко в какво точно вашият клиент обвинява Жан-Клод Ван Дам?


- На първо място трябва да се разбере, че моята клиентка не обвинява директно Жан-Клод Ван Дам в изнасилване или в трафик на хора. Тя е част от разследване на прокуратурата в град Яш по дело, което касае известен "гуру" на име Морел Бола. Този човек твърди, че е основател на моделството в Румъния, но в действителност е разследван за трафик на непълнолетни момичета, с които е имал интимни отношения.


Според документите по делото едно от момичетата, изпратени от Бола на събитие, организирано от Ван Дам в Кан, заявява, че пет румънски момичета са му били "предложени" като подарък. Те били третирани като сексуални робини. Според това свидетелство Ван Дам е знаел за какво става въпрос и е участвал в интимни действия с тях. Разследването в момента се опитва да установи дали той е бил наясно, че момичетата са жертви на трафик.


Моята клиентка не е била сред тези пет момичета, но научи за техните свидетелства преди две седмици, когато получихме достъп до досието. Това обяснява защо сигналът беше подаден чак сега, макар събитията да са се случили преди около 10 години. След завръщането си от Кан момичетата са споделили за случилото се вътре в организацията на Бола, но след това настъпва пълно мълчание - темата се е смятала за прекалено чувствителна.


Ние подадохме сигнал до прокуратурата, а те в момента разследват - не само дали Ван Дам е участвал, но и доколко е знаел, че момичетата са били жертви на трафик. Искам да подчертая - това не е част от официалната програма на Фестивала в Кан, а събитие, организирано от самия Жан-Клод Ван Дам в хотел, където се е случило описаното в свидетелствата.


- На какъв резултат се надява Вашият клиент от съдебния процес?


- Проблемът е следният: както знаете, Румъния често бива свързвана с трафик на хора, проституция и сексуална експлоатация и това е нещо много притеснително за имиджа на страната ни. Моята клиентка е била непълнолетна по време на въпросните събития и е трябвало да бъде изпратена от Бола в Кан, не на официалния фестивал, а събитието, организирано от Жан-Клод Ван Дам - нека го наречем неговият "частен фестивал".


Когато прочете свидетелските показания, в които се описва какво се е случило там, тя се изплаши - защото осъзна, че е могла да бъде сред тези момичета. Затова подаде жалба до прокуратурата. Трябва да се потърси отговорност. Не е нормално международни суперзвезди да имат достъп до млади момичета, които да им бъдат предлагани за сексуални услуги.


Модната индустрия трябва да бъде уважавана. Румъния има красиви жени, но те не са стока за международни актьори, която се търгува. Надяваме се този случай да допринесе за реабилитацията на името на Румъния и за по-голяма защита на младите жени в модата.


- Уведомен ли е официално Жан-Клод Ван Дам за разследването, което се води в Румъния?


- Тази жалба беше подадена в прокуратурата само преди пет дни - в понеделник. Вече получихме информация от прокуратурата за регистрационния номер на преписката и други подробности. На този етап обаче не можем да потвърдим дали актьорът Жан-Клод Ван Дам е бил официално уведомен. Въпреки това съм убеден, че благодарение на доброто сътрудничество между институциите и международните полицейски служби, той ще получи призовка, за да даде своето становище по жалбата, подадена от Юлияна Даб.


- Смятате ли, че този случай може да насърчи и други възможни жертви да говорят?


- Да, сигурен съм, че това ще се случи. Защото, във връзка с този международен случай с Жан-Клод Ван Дам, с мен се свързаха журналисти от цял свят. Някои от тях ми споделиха, че името му е било свързвано с дейности от подземния свят, с престъпления и дори с интерес от страна на мафията. Когато името на международен актьор се споменава в контекста на мафията, това е нещо сериозно и много притеснително.


Това е информацията, която получих от международни журналисти, които сами се обърнаха към мен, след като случаят стана публичен. Затова съм убеден, че може да се появят и други жертви в близко бъдеще.


И нека подчертая нещо важно: проблемът не е в това някой да използва сексуални услуги от пълнолетни проститутки. Проблемът възниква, когато човек знае, че момичетата са непълнолетни, че са жертви на трафик и че се използват за сексуална експлоатация. В такъв случай не е законно да се възползваш от такива услуги, защото това са уязвими лица, а законът ги защитава.


Вместо да влезеш в стая с пет момичета, за които знаеш, че са експлоатирани, твоето задължение е да се обърнеш към полицията. Това е и основното твърдение, което изложихме в жалбата, подадена в прокуратурата. Освен това поискахме от прокурора да провери и за възможна организирана престъпна група, защото има данни, които навеждат и към такъв тип престъпна дейност.


- Какво послание бихте искали да отправите от името на Вашия клиент?


Посланието е, че ако има други свързани случаи, те трябва да се заявят! Трябва да спрем трафика на млади хора, на непълнолетни жени. Да разберем, че свободата на жените е по-вероятно да се постигне бързо, ако разкрием всички тези случаи.

Източник:flagman.bg



Първият „ерген“ на България – Виктор Стоянов – не остана безучастен към случващото се в четвъртия сезон на популярното любовно реалити.


В серия от видеа в социалните мрежи, той отправи остра критика към формата, който според него се е отдалечил от романтиката и се е превърнал в нещо съвсем различно.


„Всички влизат все едно отиват на война. Подготвени, пресметливи, със стратегии в главата. А любовта не се планира“, заяви Виктор в откровен клип, който сподели с последователите си.Виктор сподели, че когато той сам е влязъл в шоуто, не е знаел какво да очаква. Единствената му „подготовка“ била да чете любовните сонети на Шекспир, за да настрои сърцето си към емоциите, които го очакват.


„За да се влюбиш истински, трябва да си готов да бъдеш уязвим. А сега сякаш всички четат "Изкуството на войната" вместо поезия“, допълва той.


По думите му, в новия сезон любовта е изместена от студени калкулации, а участниците се държат като състезатели в екстремно предаване, а не като хора, търсещи истинска връзка.Виктор коментира и конкретни сцени от предаването: „Анна-Мария казва, че скоро ще разгадае „номерцата“ на Мартин. Забравя, че това е „Ергенът“, не „Игри на волята“. Очаквам всеки момент да чуем клишето 'комплексен играч'.“


В заключение, Виктор Стоянов споделя своето разочарование от посоката, в която е поел форматът: „Всички се борят за оцеляване, не за любов. Превърнаха романтиката в бизнес реклама. А „Ергенът“ трябва да бъде история за сърцето, не за стратегията./show.blitz.bg


 


Холивудската икона, известна с легендарните си роли в Top Gun, Batman Forever и The Doors, почина от пневмония в Лос Анджелис във вторник, след десетилетие на борба с рак на гърлото.


Според семейни източници, цитирани от TMZ, Килмър страдал от „липса на енергия, свързана с лечението му от рак“, което го оставило прикован към леглото. Макар че към момента на смъртта си той вече бил свободен от рак, тялото му „не успяло да издържи и просто се изключило“. Те допълват, че актьорът бил „много крехък“ в последните си дни и че здравето му „внезапно се влошило през последната седмица“.Смята се, че семейството и приятелите му са били до него в болницата преди кончината му, като по-рано тази година той е бил хоспитализиран за лечение.


Последното видео, което Килмър публикува в социалните мрежи – с маска на Батман през февруари – всъщност било заснето преди години. Дъщеря му, Мерседес Килмър, която той имал от брака си с актрисата Джоан Уоли, съобщи за смъртта му тази седмица.


Живот, белязан от битки и триумфи

Диагностициран с рак на гърлото през 2014 г., Килмър преминава през тежка операция, включително трахеотомия, която значително уврежда гласа му. Въпреки това, през 2020 г. той съобщи, че вече е свободен от болестта.

Килмър остава в историята на киното с ролята си на Ледения в култовия Top Gun (1986) и като Батман/Брус Уейн в Batman Forever (1995). Въпреки сериозното си здравословно състояние, той направи кратко, но запомнящо се завръщане на екрана в Top Gun: Maverick (2022), където отново влезе в ролята на Ледения заедно с Том Круз. Това се оказа и последната му поява на голям екран.


Роден в Лос Анджелис, актьорът изигра и емблематичната роля на Джим Морисън във филма The Doors (1991). Оставя след себе си две деца – 33-годишната Мерседес и 29-годишния Джак Килмър.


Прощални думи от колеги и приятели

Смъртта на Килмър беше потвърдена от New York Times. Вълна от почит и съболезнования заля социалните мрежи.

Актьорът Джош Бролин сподели вълнуващо послание, придружено от ретроспективна снимка на двамата: „Ще се видим, приятелю. Ще ми липсваш.“ Той го нарече „умен, предизвикателен, смел и изключително креативен“. Джош Гад също почете паметта му: „Благодаря ти, че бе част от филмите на моето детство. Ти наистина беше икона.“


Спортният анализатор Бил Симънс сподели снимка на Килмър на снимачната площадка на Heat и написа: „Нямаше никой като Вал Килмър. Винаги се наслаждавах на работата му. Почивай в мир.“


В документалния филм Val (Amazon Prime) актьорът говори открито за живота след диагнозата си, включително за трудностите с храненето и говора. Той използваше електронно устройство, наречено „гласова кутия“, за да комуникира. „Очевидно звуча много по-зле, отколкото се чувствам. Не мога да говоря, без да запуша тази дупка в гърлото ми“, признаваше той.Последните му дни

По-малко от два месеца преди смъртта си, Килмър сподели в социалните мрежи видео, заснето през 2021 г., в което пробва персонализирана маска на Батман, направена за него от художника Дейвид Чоу. Последната му публикация в Instagram датира от 22 март – снимка на една от неговите оригинални картини, подписана и пусната за продажба на сайта му. „Има онзи късен нощен блясък“, написа той за творбата. „Хладни тонове със слабо изгаряне, като когато лагерният огън изстива, но ти все още си буден.“


Холивудската легенда

В разцвета на кариерата си през 90-те години Килмър бе сред най-големите холивудски звезди, но спорове с режисьори и колеги, както и серия от по-слабо приети проекти, забавиха възхода му.


Режисьорът Джоел Шумахер го описа като „най-психически трудния човек, с когото съм работил“, но самият Килмър отхвърляше подобни твърдения, заявявайки: „Аз съм предизвикателен, а не взискателен, и не се извинявам за това.“


През 2020 г. той разкри, че не е имал сериозна връзка от 20 години, споделяйки: „Истината е, че се чувствам самотен част от всеки ден.“ Въпреки това, през годините имаше романтични връзки с някои от най-красивите жени в Холивуд, включително Синди Крауфорд, Дарил Хана и Анджелина Джоли.


След диагнозата си през 2015 г. намери убежище в дома на бившата си приятелка Шер, която му предложи подкрепа. „След като Шер си проправи път в сърцето ти, тя никога не си тръгва“, сподели актьорът.Вал Килмър остави незаличима следа в киното. От емблематичните му роли до личната му борба със здравословните предизвикателства, той бе пример за талант, упоритост и неподражаем дух. Неговите филми и наследство ще продължат да вдъхновяват поколения зрители.


 

Почина важен член на династията Сакскобургготски


На 82 години почина принц Андреас Сакскобурготски, който преди дни на 21 март, отпразнува последния си рожден ден.


Принцът, който страдаше от Паркинсон, израсна в САЩ и бе близък приятел и роднина на българското, шведското и белгийското кралско семейство. Роден в замъка Касел, седалището на семейството му по майчина линия, той израства в Ню Орлиънс с майка си и втория й съпруг, връщайки се редовно в Германия до постоянното си завръщане през 1965 г., когато завършва военната си служба и след това се обучава като търговец на дървен материал.


Той е роден на 21 март 1943 г. в замъка Касел в Долна Лужица, Германия, син на Фридрих Йосиас, принц Сакскобургготски принцеса Виктория Луиза. След развода им през 1946 г. той остава под попечителството на майка си, която се премества в семейния дом "Steinwaendt" в Австрия. Там тя се запознава и се жени за капитан Ричард Витен, който служи в американската армия в Залцбург, Австрия.През 1949 г. военните преместват семейството му в Съединените щати, където той прекарва по-голямата част от детството и юношеството си. 


На 6 март 1954 г., на 12-годишна възраст, баща му става глава на къщата, а самият той става наследник на главата на херцогската къща. На 16-годишна възраст той започва да посещава редовно Германия сам в подготовка за бъдещата си роля като глава на Сакскобурготската династия.


„По време на тези посещения се запознах със старите ловни традиции, които се превърнаха в страст на живота ми. Като двоен гражданин и в годините, когато младите хора служат на страната си, не беше трудно да стана пълноправен германски гражданин. През 1965 г. се върнах в Кобург и първото нещо, което направих, беше да се запиша в немско езиково училище. Не след дълго се присъединих към бронирания разузнавателен батальон 6, който беше разположен в Ютин, Шлезвиг-Холщайн, където служих от 1966 до 1968 г.“, пише принц Андреас в мемоарите си „Направих го по моя начин“.


„След военната ми служба се обучавах в различни горски компании в Германия, по-специално като чирак търговец на дървен материал в Mueller & Son в Хамбург от 1969 г. до началото на 1971 г. През същата година се присъединих към отдела за покупки в Хамбург в MITSUI & Company, една от най-старите и най-големи финансови империи в историята на Япония, както и една от най-разнообразните и всеобхватни компании за търговия, инвестиции и услуги. Работата ми в MITSUI ме научи как да управлявам успешен бизнес“, продължава той.


През 1971 г. принц Андреас се жени за Карин Дюбелщайн, с която има три деца: принцеса Стефани, принц Хубертус и принц Александър, и те остават женени до смъртта й през 2023 г., като принцесата страда от множествена склероза, а принцът страда от болестта на Паркинсон.


Принц Андреас, който стана глава на династията през 1998 г., управляваше притежанията на семейството, включително ферми, гори и недвижими имоти, а също така притежаваше замъка Грайнбург в Австрия и замъка Каленберг в Кобург, които той придоби отново, след като беше продаден след Втората световна война.


След обединението на Германия принц Андреас успява да си върне собствеността върху загубените гори и земи. Принц Андреас беше близък с братовчед си, крал Карл XVI Густав от Швеция, и беше кръстник на принцеса Мадлен, а също така беше приятел с белгийските и българските кралски и царски семейства, произлизащи от Сакскобургготската династия, но той „съжаляваше, че връзките с британското кралско семейство бяха предимно несъществуващи, тъй като те показаха малък интерес към по-близки контакти с Кобург“.


Принц Андреас е наследен от принц Хубертус, който ще оглави династията.


В мемоарите си „Направих го по моя начин“ принц Андреас пише: „Бях дете от периода на войната, един от онези, чиито ранни години бяха решително засегнати от лудостта, която постави Германия на колене. Въпреки това, когато отпразнувах петия си рожден ден, неизвестни за мен решения превърнаха Съединените американски щати в мой дом.“


Той смяташе детството си в Съединените щати за „истинско приключение“, защото той и семейството му – майка му, баща му и по-малката му сестра Виктория Витен – не бяха „ограничени от тежките тежести, които идват със социалното положение, историята и богатството“.


„Вярвам, че израстването в Съединените американски щати, страна, за която все още имам специално място в сърцето ми, остави белег върху духа ми с различно отношение“, добавя той. 


Актьорът Вал Килмър е починал в Лос Анджелис на 65-годишна възраст, съобщава The New York Times.


Причината за смъртта е пневмония, съобщи дъщеря му Мерседес Килмър. 


През 2014 г. Килмър е диагностициран с рак на гърлото, но по-късно се е възстановил, каза още тя.


Най-известните му изпълнения са във филмите "Топ Гън", "Батман завинаги", "Жега", "Светецът", "Истински романс".



Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.


Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.


През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.


Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!


История на щурците:


Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.


Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.


Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.


През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.



Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.


В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.


На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.


По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.



В онези години всичко беше просто, но наситено с неподправена автентичност. Хлябът- онзи истински, ухаещ на топла пекарна, с хрупкава коричка и плътна средина.


Млякото беше натурално, без добавени сухи смеси, а когато го оставиш в хладилника, образуваше каймак - плътен, носещ наситения вкус на истинска млечност. Маслото беше богато на вкус, не мазна, безвкусна субстанция. Сиренето беше зряло, солено, със структура, която разказваше за времето и грижата, вложени в направата му.


Плодовете и зеленчуците не бяха лъскави и идеални на вид, но уханието им беше непроменено доматът имаше вкус на слънце и градина, краставиците бяха свежи и сочни, а ягодите миришеха на истинско лято. Захарта беше захар, а не заместители, а шоколадът макар и не в изобилие беше плътен наситен и без изкуствени овкусители.


Дори обикновените кифли с мармалад имаха вкус, който днес трудно може да бъде пресъздаден,а локумът -простичък, но сладък и ароматен. 

Колбасите бяха направени от истинско месо, без излишни примеси, . Дори най-обикновеният сладолед носеше радост, защото в него имаше истИНСКИ сметана и захар, а не добавки с неразбираеми имена.


Но най-важното - храната не беше просто храна. Тя беше част от семейната традиция, от споделените моменти на трапезата, от грижата, с която майките и бабите месеха, варяха, приготвяха. Вкусът на онези години беше вкусът на домашната топлина, на времето, когато всичко се правеше с ръце и със сърце.

Диди Стойчева


 

Две сестри с незабравими усмивки гледат в камерата. Но има нещо странно…


Сенките не съвпадат, дрехите изглеждат твърде модерни, а съседка твърди, че момичетата никога не са остарели! Дали това е просто илюзия или скрито послание от времето? 


Две сестри с незабравими усмивки гледат право в камерата.Снимката е направена преди много време в малко планинско село, но беше открита едва наскоро в прашна стара кутия в разрушена къща, която някога е принадлежала на възрастен член на семейството. Мария и Елиза, двете момичета на снимката, са живели в това село от дете. Години наред имената им почти са потънали в забвение, докато тази снимка не излезе наяве отново.


Първоначално снимката изглеждаше като поредната стара снимка, но когато експертите разгледаха по-задълбочено детайлите, се появиха странни аномалии. Първо, сенките на снимката не съответстваха на реалната позиция на слънцето.


Изглеждаше сякаш времето беше замръзнало в този момент. Освен това, сравнена с други снимки, запазени в селото, облеклото им изглеждаше от по-късен период, отколкото първоначално предполагано.


Но най-изненадващото разкритие дойде от възрастна жена, която беше била съседка на семейството.

Тя твърдеше, че двете сестри никога не са остарявали. „Винаги изглеждаха на 14 или 15 години, дори когато аз вече бях на възраст“, каза тя с треперещ глас.


Тези странни подробности породиха множество теории – от разкъсвания в времето до свръхестествени явления.Обаче до ден днешен никой не е успял да определи защо тези сестри изглеждат извън времето в тази снимка или каква е била тяхната окончателна съдба.Може би това е просто илюзия? Или може би тази снимка крие тайна, която още чака да бъде открита.




Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.


„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV


Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.



В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.


Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.


Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.


Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.


Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.


В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.


„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.


Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.


Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.


Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.



„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.


Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.


Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.


По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.


Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.


„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.



В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни.


Зрителите на Би Ти Ви не спират да се възмущават от последния епизод на „Бригада Нов дом“. Иначе позитивното предаване се изложи, като се подигра с бездомно куче. Героите в епизода бяха самотна майка и нейният 8-годишен син. Жената има и по-голям син, който се лекува в клиника, а преди около година е опитала да посегне на живота си.

По-малкият й син се ражда с проблеми в сърцето и на ръчичката, а майка му е и негов личен асистент. Социалното осигуряване жилище на майката и момчето, но тя буквално прилича на „къща на ужасите“. Майсторите от „Бригада Нов дом“ я ремонтираха и я направих уютна, но по време на ремонта се случи нещо смущаващо – на двора и под терасата бе вързано куче с въже, като от снимките се вижда как се е опитало само се замотае до се обеси. Без къщичка, без покрив или храна за четириното. Това се случи в най-студените февруарски дни, когато са текли снимките.



„Кученцето от предаването на тази вечер, което беше осиновено и подарено, няколко дни след това е върнато в приюта. Слава богу, не е същият, който стои вързан и мръзнеше на студа под прозореца на дома и четири дни не получи нищо. Това беше „изненадата“ за финала на „Бригада Нов дом“, пише зрителка.


В епизода на водещата Мария Силвестър подарява кученцето на семейството, след като майката многократно подчертава, че не обича животни. Това не е излъчено в епизода, твърдят зрителите. Самата Мария Силвестър не крие, че обожава животните и неведнъж е заставала зад благородни каузи, свързани с четириноги.Кога най-после всички ще осъзнаят, че кучето не е играчка, не е мебел, не е играчка, не е временна емоция? Това е живо щастие, което обича – плаче, обича и вярва, но и страда“, пише в мрежата.


„Кученцето за съжаление го върнахме. Защото Светлинчо е много палав. Явно не е било подходящото, не съм го преценила, то беше неспокойно. Даже един път, като го изведохме и аз държа детето и кучето, паднахме всичките, защото то много силно дърпа. И едвам се прибрахме. Или не е бил моментът и трябва малко да израсне“, разказа жената от предаването своето обяснение.


„Ясно се виждаше, че тази жена няма да гледа кученцето, и не се радва, и не го иска“, добавя друга зрителка.Съседите на семейството разкриват, че доходът на майката е около 2400 лева – пари, с които можете да осигурите горе-долу нормален живот на детето си. „Един матрак и нови чаршафи поне може да купи. Преди Лео Кадели да им помогне, живееха в потресаващи условия“, мутен са хора, които следват историята от по-възотдавна.



През  далечната 1954 г. екип от стоматолози, биолози, химици и фармацевти, начело с проф. Динко Странски, започват изследвания по разработката на уникална паста за зъби с неизползвана до този момент лечебна съставка. 


През 1955 г. е стабилизирана формулата на тази паста за зъби. Наречена е "Поморин" на името на основната си активна съставка - луга от солниците край Поморие и Бургас. Първоначално производство е съсредоточено в "Apoмa" (1958 г.). 


Πo-ĸъcнo ocвeн в Coфия, "Πoмopин" ce e пpoизвeждaл и в Πлoвдив, ĸaтo пoчти 80% oт цялoтo ĸoличecтвo oт пoпyляpнaтa мapĸa ce e изнacялo в cтpaнитe нa бившия Cъвeтcĸи cъюз. Πpeз 1994 г. "Aлeн мaĸ" възoбнoвявa пpoизвoдcтвoтo и пaтeнтoвa мapĸaтa в ИHPA.

/Музей на медицината - Пловдив/



През 2012 годдина Сталоун губи сина си Сейдж, когото дели със Саша Чак! Наследникът на звездата от „Рамбо“ тръгва по стъпките на баща си и става популярен актьор и режисьор! Повече от десетилетие след кончината на детето си филмовата звезда за първи път разкрива подробности.


Момчето е пораснало и преследва кариерата на актьор точно като баща си. Най-забележителната му роля е в драматичния филм „Роки V“, където играе заедно със Сталоун. Трябва да се спомене, че той изпълнява ролята още на 14 години.

За съжаление животът му на Земята е кратък и той умира на 36-годишна възраст, оставяйки семейството си съсипано и буквално с разбито сърце. Първоначално бе съобщено, че причината за напускането му е в резултат на пристрастяване към хапчета, но по-късно стана известно, че това е сърдечно заболяване, което отнема живота му.

Сталоун го определя като трагедия, която променя живота му из основи. Той признава, че няма по-голяма загуба от тази да загубиш дете.


„Защото, когато един родител загуби дете, няма по-голяма болка. Затова умолявам хората да уважават паметта на моя чудесно талантлив син“.

Семейството многократно избухва в сълзи, оплаквайки загубата, както признава звездата от екшън филмите. Той добавя, че е бил центърът на тяхната Вселена.



На 90 години почина холивудската легенда Ричард Чембърлейн. Причината е усложнение след прекаран инсулт, предаде БНТ.


Актьорът е известен с главните си роли в култови филми и сериали като "Шогун" и "Птиците умират сами". Преди да започне актьорската си кариера през 60-те, той се бие в Корейската война.

Със сценичното си присъствие става особено популярен сред дамите, но изненадващо разкрива в своята автобиография през 2003 година, че е хомосексуалист.

Има дългогодишна връзка с продуцента Мартин Рабет, който потвърждава смъртта му.



500 български военни шинели от 60-те години се оказаха за продажба в американски сайт за антики. Вместо да са в музея, те са модно решение за ентустиастите, които предпочитат да носят „история” пред това да закупят ново палто от мола. 


Ушити преди 70 години за нуждите на българските войници, сега са съкровище за търсачите на антики,съобщи НОВА ТВ


"Единственият недостатък е, че няма етикет, на който да пише кога е ушито, но няма страшно, просто ще казвам на хората, че е на 5 десетилетия", споделя потребител, закупил едно от палтата.


"Имаме много доставчици на военни принадлежности с отпаднала необходимост в Европа и те ни се обадиха, че имат от тези палта и така се сдобихме с тях. Te са с много високо качество, старички са, но в това им е чарът. Рядко срещаш дрехи, които са 100% вълна", разказва Марк Фритз, който е маркетинг директор на магазина.


Оказва се, че за да си купиш дреха от 100% естествен материал, то може да ви струва няколкостотин долара в Америка. "Особено за този дебел вид вълна", допълва Фритз.


Видът на шинелите не се е променял от средата на миналия век до края на 90-те, разказва специалистът по военно облекло Александър Въчков.


"Шинелите на това клипче, което толкова голям интерес предизвика, са бойни шинели. Затова те са доста по-семпли", смята специалистът.


Военни униформи с изцяло български дизайн е носила армията ни към края на Третото българско царство. "След 1944 г. за съжаление започва едно буквално копиране на съветските образци, което и до днес може да се наблюдава. Куриозното е, че част от украсата на съвременните униформи е по-близко до съветската, отколкото на съвременната руска армия", отбелязва Въчков.

Източник:nova.bg



У нас смяната на часа е въведена на 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов, който почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.


Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”

Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.


Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.


За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.


Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com


Освен с това, че Добрич се намира в житницата на България, градът се прочу и с факта, че след 1989 година там изчезнаха безследно най-много млади хора. През 1998 г. в Добрич за период от 5-6 месеца безследно изчезват 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години.


Родители на изчезналите млади хора твърдят, че Добрич е градът с най-много изчезнали млади хора, като основно това е станало през 1997-1998 г.


Почти 20 години и над десетима вътрешни министри се оказаха недостатъчни за разкриването на мистерията с изчезналите в Добрич от 1998 г. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в региона.

До 2007 г. 36 случая са разкрити, като само през въпросната година се изяснява съдбата на шестима от тях. Трима са намерени живи. Изчезванията обаче продължават.


Междувременно обаче много митове около добричките изчезвания биват разрушени. Дълго се говори за една-единствена банда, която действа на територията на областта и е отговорна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите между случаите са много по-малко от разликите.


В много от историите изобщо не става въпрос за похищение, а за лично отмъщение. Други казуси завършват благоприятно - със завръщането на изчезналите. До ден-днешен стоят и множество неизвестни. Кръстинка - майката на изчезналата Румяна, все още не се е отказала да търси справедливост, след като дъщеря й е обявена за мъртва. Следите на момичето се губят след фаталната 1998 г.


Жената заявява категорично, че знае кой е отвлякъл дъщеря й, но според нея истината е била прикрита. В същото време източници от полицията разкриват, че редица грешки в оперативната работа са били причината толкова дълго тайната на изчезванията в Добрич да не бъде разгадана. В годините досега около тези случаи възникнаха редица теории, като най-често се говореше за организирана група, която е действала в областта.


Към момента обаче е ясно, че в града, наричан Бермудския триъгълник заради поредицата безследни изчезвания, има само едно-единствено класическо отвличане за откуп - Иван Иванов. Осем са труповете, които биват намерени след 2010 г., като единият е именно на същия младеж. Смъртта при повечето изчезнали настъпва при съвсем различни обстоятелства - убийства от ревност, скандали, дори една естествена смърт. Два от случаите пък се оказват обикновени бягства, в които изчезналите не искат да срещат роднините си и впоследствие са намерени живи и здрави.


Излезе ли истината за изчезналите хора в Добрич?


През 2011 г. в кладенец до село Одърци, област Добрич бяха открити костите на двама от изчезналите - Иван Иванов и Венцислав Йорданов.


Иван Иванов е отвлечен от четирима души през 2006 г. пред погледа на приятелката си. Те напъхали Иван Иванов в колата си и взели телефона на приятелката му, като й обяснили, че до един час ще го върнат жив и здрав. Извършителите на отвличането искат откуп от 550 000 евро от баща му - Йордан Иванов. Похитителите не идват на срещата за предаването на откупа. По-късно са задържани четирима души - Тимур Куртсаид, Дончо Славов, Петър Петров и Христо Христов. Тъй като трупът на Иван Иванов не е открит, те са осъдени единствено за рекет.

Няма информация за изчезването и смъртта на Венцислав Йорданов и как тялото му се е озовало в същия кладенец. Той живее с майка си и след телефонно обаждане излиза по чехли пред блока в който живее. От тогава никой не го е виждал. Костите му са открити в същия кладенец, в който са и тези на Иван Иванов, но няма никакви предположения кой е извършител на неговото убийство и каква е причината. Иван Иванов и Венцислав Йорданов нямат допирни точки помежду си.


Неразкритото изчезване на Димитър Василев


На 2 ноември 1998 г. в центъра на Добрич в ресторант "Happy" в късния следобед влиза неизвестен мъж, който търси Димитър Василев. Василев е главния готвач на ресторанта, но отказва да излезе, тъй като има много работа и не желае да сваля бялата униформа с която готви.


В 23:05 ч. Димитър приключва смяната си и необичайно излиза през задния изход, придружен до вратата от един от колегите си Станко, който свидетелства, че не е видял нищо съмнително в поведението му. В ръцете си Димитър е носил торбичка с чехлите, с които работи в кухнята.


Причината за изчезването на Димитър Василев е желанието му да си купи кола от Австрия. В тази връзка той тегли 3 млн. стари лева заем и ги прибавя към спестените вече 1 млн. лева в дебитната си карта. Димитър дава пари на своя братовчед - Христо, който поел ангажимент да уреди визите и всичко останало за пътуването до Австрия.


Дори след изчезването му, Христо отново отива при майката на Димитър и й иска още 170 000 стари лева за да довърши уреждането на визите, тъй като бил сигурен, че Димитър ще се върне, а не искал парите, които е дал до момента да изгорят.


В продължение на 9 дни след безследното изчезване на Димитър, от картата му са изтеглени почти всичките 4 млн. стари лева, като това се е случвало от банкомати в Добрич и Варна. Камера върху един от банкоматите заснема човека, който тегли парите, но на нея той умишлено крие лицето си. Лицето от снимката не е облечено с дрехи на Димитър Василев.


След разпит на братовчеда на Василев в полицията става ясно, че даваните пари не са били депозирани никъде и уреждането на визите за пътуването въобще не е започвало от страна на Христо. Въпреки тези действия, 15 години по-късно няма повдигнати обвинения за изчезването и вероятното убийство на Димитър Василев. Още на следващия ден след изчезването в дома на Димитър Василев започват позвънявания с мълчание по десетина пъти на ден. Телефонът, който звъни е мобилен и през 1998 г. няма нужната техника за неговото проследяване.


Наталия Влахова


През януари 1998 г. изчезва 24-годишната Наталия Влахова. Официално тя работи вечерно време по ресторантите, като продавачка на цветя. Месеци по-рано се запознава с Деян Димитров, известен в Добрич с прякора Дидо Хюмнето. По данни на полицията, той и брат му Ивелин ръководят клона на тогавашната групировка СИК в Добрич и са известни като Котараците.


Във въпросната вечер Наталия има резервирана маса за нея, Деян Димитров, Ивелин Димитров и приятелката му Теодора в ресторант "Лебед". Никой обаче не идва на резервираната маса в уречения час, а Наталия изчезва.


Три години по-късно, през 2001 г. българската полиция започва и издирването на другото момиче, което е трябвало да бъде на масата - Теодора. Според познати на компанията, Наталия е водила стандарт на живот, несъответстващ на приходите й от продажбата на цветя. По неофициална информация Наталия Влахова е била замесена в бизнес с фалшиви визи, а голяма част от спечелените пари е отпускала като заеми срещу лихва.


Три години след изчезването на Наталия на 10 км. от град Малага в Испания е арестуван човек от компанията на Ивелин и Деян Димитрови. Според испанската полиция, лицето се е занимавало с трафик на проститутки от България към Испания, кражба на автомобили, трафик на наркотици и разпространението на фалшиви пари. Установено е, че въпросното лице е напуснало България с фалшива виза и чужд паспорт.На следващия ден след изчезването на Наталия Влахова, майката й Виолета Влахова отива в полицията и я приемат тогавашните ръководители на звеното за борба с организираната престъпност - Християн Христов и Ивелин Пейчев.


Няколко часа по-късно Виолета Влахова получава първото си обаждане по телефона със заплаха да спре да ходи в полицията, защото ще последва пътя на дъщеря си.По случая е задържан единствено Деян Димитров, който е освободен след четири часа.

Според показанията, въпреки, че Деян Димитров има резервация с брат си, приятелката му и Наталия в заведение, във въпросния час той е играл карти в друга част на града с приятели.


През 1998 г. началник на "Криминален отдел" към Първо РПУ в Добрич е Йордан Костов. Той лично отговаря за издирването на всички изчезнали по това време и поема отговорност пред роднините, че близките им ще бъдат намерени.


През месец февруари 2010 г. Йордан Костов бе арестуван като съучастник в групата за отвличания с цел откуп наречена "Наглите", чиито участници бяха осъдени за 11 доказани отвличания.


В тази връзка родините на изчезналите в Добрич поискаха той да бъде подложен на детектор на лъжата за отвличанията през 1998 г., но до момента това не е направено.


Преди 10 години чрез ДНК експертиза бе установен изчезнал добруджанец преди 18 години. Намерените преди 4 години човешки кости край добричкото село Главанци се оказали след експертизата на изчезналия преди 18 години Богомил Маринов, съобщи началникът на Окръжната следствена служба в Добрич Атанас Атанасов. Експертизата е направена в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР. 35-годишният Богомил Маринов е в неизвестност от 1989 г. По същото време съпругата и децата му се преселват в Турция. Близките им не са обезпокоени от факта, че Богомил го няма - предполагат, че и той е напуснал страната. Затова те подават сигнал за изчезването му в РПУ - Балчик едва след 12 години, чак през 2001 г.


Образувано е следствено дело. През 2003 г. в землището на с. Главанци са открити човешки кости. Назначена е ДНК експертиза, която не доказва по неоспорим начин, че костите са на Богомил. Повторната експертиза обаче е показала, че костите са на Маринов.

Източници: 168 часа, в-к Стандард, crimesbg, blitz



Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължава,пише блиц.


Разследват се причините за смъртта на 80-годишен мъж, потвърдиха от Областната дирекция на МВР в Стара Загора. Той е бил намерен в безсъзнание в заключен гараж в града. 


Мъжът е настанен в болница, където по-късно е починал, предаде БТА.


В 19:30 часа в петък е  получен сигнал от 29-годишна жена, че е открила свой родственик заключен в собствения му гараж в безсъзнание, уточняват от полицията.


Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължава в рамките на започнато във Второ РУ-Стара Загора досъдебно производство по чл.115 от НК под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора./Блиц/



senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации