През СОЦА Трактори „Беларус“ и зилове чистеха снега, помагаха войници от БНА

Щом дойде зимата и завали сняг, телевизиите започват да драматизират как България е попаднала в снежен капан и едва ли не идва зимен апокалипсис. Хайде обаче да си спомним времето преди 1989 г., тогава също имаше зими и то с много повече снегове, каквито вече няма.

Имаше години, когато снегът започваше да вали от ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.

Тогава хората по селата си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.

На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които, освен че се използваха за даване на дежурства от механизаторите, заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.

Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г. много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.

Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга – направени от дървени жп траверси, забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.

Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.

Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.

Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, която също осигуряваше ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.

И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини кой с каквото намери.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съкровището на Вълчан войвода затрива иманяри

Съкровището на Вълчан войвода е обвито с проклятие, което дебне иманярите. Твърди се, че през 20-те години на миналия век френска експедиция успяла да влезе в тунелите под Белинташ и повече не се появила. През 70-те години пък БКП пратила екип да рови за имането на хайдутина. Седмици наред те обикаляли с металотърсач гората около блатото Аркутино и разпитвали местните жители. 

Стигнали до рибаря бай Яне, който твърдял, че когато бил дете, някогашен съратник на хайдутина му разкрил къде е имането. Старецът завел търсачите до мястото. На следващата сутрин открил там само голям трап, а от търсачите нямало и следа. Вълчан войвода умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си съратник – поп Мартин. 

Наследниците му, които живеят в днешна Румъния, също неведнъж са обикаляли из Странджа с мерака да открият съкровището. Легендата мълви, че указанията за точното местонахождение на имането са написани върху карта от овча кожа, която хайдутинът завещал на роднините си. Ставало въпрос за няколко пещери из планината, намиращи се на българска и турска територия.

Неизвестно как обаче безценният документ мистериозно изчезнал. Много иманяри днес смятат, че едно от главните скривалища на съкровището на Вълчан войвода е в Снеженицата – гориста местност с голяма пещера в землището на село Карадере в Турция. Предполага се, че там са заровени владишка корона и златен кръст, принадлежали на гръцки владика от Одрин. Духовникът бил убит от Вълчан и дружината му, защото го заподозрели, че е доносник на турците.

Източник:ПИК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж проследи и уби шофьора, който сгазил жена му

Мъж издебна и застреля водач, убил жена му в пътнотранспортно произшествие. Преди да се впусне във вендетата си, той променил снимката на профила си във Facebook с картинка на Ръсел Кроу от филма „Гладиатор“, в който героят му произнася знаменитата реплика „Баща на убит син, съпруг на убита съпруга. 

Ще получа своето отмъщение – в този живот или в следващия“. Убитият Итало Д’Елиза (22 г.) трябвало да бъде съден за непредумишленото убийство на 33-годишната Роберта Смаргаси, която блъснал миналото лято, след като не спрял на червено, пише fakti.bg. Ди Лело го проследил и застрелял пред кафене във Васто, район Абруцо, след което отишъл на гроба на жена си и оставил върху него оръжието.

Адвокатите на отмъстителя казват, че бил в депресия. 34-годишният хлебар се опасявал, че Д’Елиза няма да получи справедлива присъда, но никой от близките му не подозирал, че смята да вземе правосъдието в свои ръце.

Полицията заварила Ди Лело на гробищата, където той се предал без съпротива. До него бил открит и 9-милиметровият пистолет, чийто пълнител изпразнил в убиеца на жена си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха у нас град на 8000 г. преди новата ера, по-древен от Мачу Пикчу!

Храмът на свещената змия бе наречено скалното светилище, което бе открито в началото на юни т.г. на около 4 км от село Сърница, община Минерални бани, Хасковско.Светилището датира от реди 8 хиляди години преди новата ера и е по-старо от древния град на инките в Перу – Мачу Пикчу, за който археолозите смятат, че е построен около 1400 година.

Храмът на свещената змия край Сърница е единственият в България с толкова много наслагване на змийски глави и змийски елементи. Друг подобен в страната ни няма. Това заяви вчера на пресконференция специалистът по праистория проф. Ана Радунчева в Минерални бани, която е със 60-годишен стаж в професията.Аналог на обекта край с. Сърница има в Мала Азия, заяви тя.

По скалните масиви ясно се открояват изсечени глави на змии, човешки профили, стълби, ниши, открита е и пещера. Тепърва предстоят много работа и проучвания на обекта. Но най-сензационното според проф. Радунчева са елементите по скалите, които предполагат датировката 8 хил. г. преди Христа. Това идентифицира скалните масиви като паметник на неолитната култура в България. Той е част от голяма светилищна система в Родопите. Досега в планината са открити 250 култови комплекса, каза проф. Радунчева.

Според нея изсечените скали с човешки образи и змии са дело на хора с много познания по астрономия, били са също отлични мореплаватели. Предполага се, че обществото тогава е било организирано с племенен вожд и всичко, което тогава се е правело, е било с ритуална цел. Следели са небесните тела и са съобразявали ритуалите с тях. Т.е.,тези хора са знаели какво правят, което е белег за високо развито общество, заяви проф. Ана Радунчева. Незнайно защо това общество просто изчезва след 4-тото хилядолетие, добави тя.

Според проф. Радунчева с този образ на змията нашите предци са искали да ни кажат за връзката между хората и боговете, каквато са змиите. Змията в онова време е натоварена с много различни функции. В обекта край Сърница змиите са обградили хълма, т.е. пазят го. Друго: имат астрономически аспект, понеже под змийските глави се забелязват небесни тела. Което означава, че змията е „глътнала” хълма, подобно на „Малкия принц” на Екзюпери, където боата гълта слон. Възможно е змията да се тълкува и като двигател на времето, смята проф. Радунчева. На места тя е позната като пазител на свещените кости, тя е символ и на плодородие. На Белинташ например е открит барелеф, който изобразява тяло на човек и глава на змия, на шията му виси човешка маска, което предполага, че змията си сменя образа. Счита се още, че змията наказва грешното действие и пази реда. 

В Източна Гърция има барелеф на човешка фигура със змийско лице, което дава основание на учените да го свържат отново с Мала Азия, която според тях е люлката на човешката цивилизация. Светилища от този род има още в Италия, Испания и по Босфора. Това, според проф. Радунчева, дава идея за цялостна светилищна система. Което означава, че ние сме част от една много голяма цивилизационна общност. По това време Европа не познава такова нещо, коментира проф. Радунчева.

Наесен, когато листата окапят, ще може да се види повече от Храма на свещената змия край Сърница. Предполага се, че тогава в основата на комплекса могат да бъдат намерени керамики. Любопитно е да се отбележи, че две каменни змии са открити в Симеоновград, най-близкото такова място до Минерални бани.

Сечивата, използвани за дялане на фигурите, са безспорно камък и кремък, твърди проф. Радунчева и това е било така до откриването на метала към 4-тото хилядолетие.

Навсякъде, където има светилища, е измервана магнитна аномалия. Вероятно неслучайно в Змийския град има и пещера нависоко в скалите, които се извисяват на 40-50 метра височина. Тези хора са познавали отлично всяка звезда, както и къде се намира, знаят безгрешно къде се намира всеки остров в Егейско море, откъдето са се връщали в Мала Азия, смята проф. Радунчева. Според нея хората от онзи период са имали тайно познание, свързано с духовния живот.

Източник: bultimes

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вдигат ударно пенсиите съвсем скоро

От 25 декември 2021 г. влизат в сила важни промени в пенсионното законодателство, които ще повлияят върху размера на трудовите пенсии. От тази дата размерът на всички пенсии, свързани с трудова дейност, които се отпускат с начална дата след 24 декември 2021 г., ще се изчислява с нова тежест за годините и месеците осигурителен стаж без превръщане.

До изменението се прилага процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж, който от 25 декември 2021 г. се повишава на 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане, както и съответната част от тези проценти – за всеки месец осигурителен стаж.

За пенсионерите, които имат осигурителен стаж, положен при условията на първа и/или втора категория труд, разликата между общия им осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, и осигурителния им стаж без превръщане, продължава да участва при определяне размера на пенсията с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент – за месеците осигурителен стаж.С оглед равнопоставеност на пенсионерите, считано от 25 декември 2021 г. НОИ ще преизчисли служебно над 2 000 000 трудови пенсии и добавки (в т.ч. пенсии за осигурителен стаж и възраст, инвалидни пенсии, наследствени пенсии и вдовишки добавки), отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г., включително, като при това преизчисляване ще бъде приложена по-високата тежест за всяка година и месец осигурителен стаж без превръщане.

Преизчисляването на пенсиите ще се извърши, без да се променя доходът, от който е изчислена всяка една от тях, след което размерът ѝ ще се осъвремени, преиз­числи и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането ѝ до 24 декември 2021 г. включително. Преизчисляването ще се извърши само ако това е по-благоприятно за пенсионера. В противен случай ще се запази размерът на пенсията, получаван до датата на преизчисляването.

Преизчислените размери на пенсиите си лицата ще започнат да получават с редовното месечно плащане за януари 2022 г., като към тях ще бъде изплатена и разликата между старите и новите им размери за седемте дни от 25 до 31 декември 2021 г.

За преизчисляването на всяка пенсия ще бъде издадено разпореждане, което ще се връчва на лицето при поискване. В зависимост от желанието на пенсионера, връчването може да се извърши на място в приемната на съответното териториално поделение на НОИ, чрез лицензиран пощенски оператор с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез Системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“. Лицата, разполагащи с Персонален идентификационен код (ПИК) на НОИ, ще могат да направят справка за разпорежданията, касаещи техните пенсии, на интернет страницата на НОИ след началото на месец януари 2022 г.

От 25 декември 2021 г. се увеличава от 300 лв. на 370 лв. минималният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната на лица, положили пълния осигурителен стаж, изискуем от закона към момента на пенсионирането. Въз основа на този размер се определят минималните размери и на останалите видове пенсии, свързани с трудова дейност, като например:

314,50 лв. (85 на сто от 370 лв.) – за пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната при условията на непълен осигурителен стаж (към момента – не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж);

314,50 лв. (85 на сто от 370 лв.) – за пенсията за инвалидност поради общо заболяване при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане между 50 и 70,99 на сто, съответно 388,50 лв. за същия вид пенсии при процент на увреждане от 71 до 90 на сто и 425,50 лв. – за над 90 на сто;

277,50 лв. (75 на сто от 370 лв.) – за наследствените пенсии.

С предстоящите промени пенсионерите, които получават минимален размер на съответния вид пенсия ще достигнат 1 044 000 при 892 000 към настоящия момент.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях също се увеличава – от 1440 лв. на 1500 лв. Така пенсионерите, чиито пенсии са ограничени до т.нар. „таван“ на пенсиите, ще се увеличат от около 27 500 на над 34 000.

Очакванията са при запазване на текущите параметри на макрорамката средният размер на пенсиите от 537,50 лв. през тази година да се увеличи до 580,50 лв. през 2022 г., което е нарастване с около 8%. В сметките е включена и изплащаната през 2021 г. на всички пенсионери еднократна допълнителна сума към пенсиите, известна като „ковид добавка“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Снегът започваше да вали от ноември и си отиваше чак през март

Имаше години, когато снегът започваше да вали от ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.

Тогава хората по селата си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.

На всеки 15-20 км по пътищата имаше оборудвани кантони, които, освен че се използваха за даване на дежурства от механизаторите, заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.

Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г. много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.

Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга – направени от дървени жп траверси, забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снегът в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.

Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачни устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.

Службите, които отговаряха за почистването, бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.

Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, която също осигуряваше ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.

И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини кой с каквото намери.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вдовицата на Пиночет Лучия Ириарт е починала на 99 години

Според публикация на  чилийския вестник "Терсера" тя е починала в четвъртък, 16 декември, у дома. Отбелязва се, че през последните години, Iriart е имала проблеми с белите дробове.

Лучия Ириарт беше разследвана по обвинения в измама и присвояване на бюджетни средства. Вдовицата на Пиночет е заподозряна в незаконно продажба на имущество, дарено от държавата на неправителствената организация CEMA Chile, която тя оглавяваше от 1973 до 2016.

Смятало се е също, че Ириарт оказва значително влияние върху съпруга си в политическите си решения.

Аугусто Пиночет умира в края на 2006 г., докато е под домашен арест. Обвинен е в нарушения на правата на човека по време на военния режим, както и данъчни престъпления.

Пиночет води Чили от 1974 до 1990. Дойде на власт чрез преврат.

По време на военната диктатора в страната повече от три хиляди души бяха убити по политически причини или изчезнали. Повече от 37 000 чилийци бяха измъчвани.

През 2016 г. Чили декласифицира данните за престъпленията на военния режим на генерал Аугусто Пиночет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Красива 20-годишна студентка се влюби в пенсионер на 77 години

Студентка от Мианмар търсила богаташ в интернет, а се влюби в обикновен пенсионер, който е с 57 години по-възрастен от нея, но тя смята да се омъжи за него. Историята на двойката бе публикувана от Daily Star.

20-годишната студентка Джо се запознала със 77-годишния британски музикален продуцент Дейвид в сайт за запознанства. Момичето каза, че търсило заможен мъж, за да може той да я издържа финансово по време на следването. За да привлече по-богати кандидати, Джо посочила местоположението си в Обединеното кралство.

Новите познати започнали да общуват всеки ден и връзката им продължила да се развива. Въпреки факта, че Дейвид не можел финансово да осигури момичето, той станал съветник и ментор за нея. В продължение на година и половина двамата си кореспондирали и се чували по телефона всеки ден.

Дейвид обясни, че е много млад по душа и не може да представи себе си с жена на неговата възраст. Според него Джо е идеална за него. Той бил запленен от нейната нежност и доброта.

Влюбените се надяват да се срещнат във Великобритания и да обсъдят съвместни планове за живота. „Бих искал да се оженя за нея също, защото това ще й даде известна сигурност. Що се отнася до децата, никога не съм ги искал, но ако Джо иска, кой знае?" - отбеляза британецът, цитиран от dnes.bg. /лупа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето кой е и какъв е бил в миналото новият премиер на България Кирил Петков

 

Снимка: БГНЕС

Роден е на 17 април 1980 година в Пловдив. Детството му преминава в София, където родителите му са учители. Майка му преподава литература, а баща му – Петко Петков – биология, води и кръжоци и с възпитаниците си защитава каузи за опазване на природата в Пирин, девствените плажове край морето и застрашени видове. 

Кирил учи в софийското Седмо училище. Родителите му емигрират в Канада през 1994 г., а той отива при тях след като завършва 7-ми клас.Живее с родителите си във Ванкувър. Завършва финанси в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър и магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където е класиран в челните 10% между завършилите неговия випуск.[3] Един от неговите преподаватели е професор Майкъл Портър, при когото специализира в развитието на клъстерни стратегии. Той е един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ „Св. Климент Охридски“, асоцииран към Харвардския университет. В Центъра води курсове по икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността.

Работи за „Маккейн Фудс“, канадска компания за производство на замразени храни. Развива проекти в областта на иновациите с висока добавена стойност. Неговата фирма „Провиотик“ притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ.

От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев.

На 19 септември 2021 г. заедно с Асен Василев представя новия си политически проект „Продължаваме промяната“. Като част от него, Петков е кандидат за народен представител и участва в парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. като водач на листите на коалиция „Продължаваме промяната“ в два многомандатни района. Избран е за народен представител в 47-ото народно събрание. На 13 декември 2021 г. е избран за министър-председател на Република България.

През 2018 година Петков създава за българските студенти от природонаучните дисциплини Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI) в Биологическия факултет на Софийския университет. Центърът е отворен за студенти, които са записали магистратура по биология, микробиология, молекулярна биология, химия, фармация, биотехнологии, както и за докторанти.

През 2018 г. е разпространена новината, че Кирил Петков заедно с баща си Петко Петков координират на място спасителната операция за алпиниста Боян Петров в Хималаите след приключването ѝ Кирил Петков казва, че парите са платени от приятели на Боян и дарителската сметка, която жена му Радослава Ненова е направила, и благодари на българските институции, които денонощно са били на линия, на Китай и Непал. Мнението на Ненова за мястото им в операцията се различава от тяхното, подчертавайки, че много хора са помагали и че името на Боян Петров не трябва да се въвлича в политиката.

На 27 октомври 2021 г., по искане на 55 народни представители от 46-ото народно събрание, Конституционният съд взема решение с 11 гласа (и с 1 особено мнение по допустимостта на искането на Георги Ангелов), че назначаването на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията, тъй като по това време той е бил и гражданин на Канада.

По време на президентските и парламентарните избори в България на 14 ноември 2021 година Кирил Петков е глобен от Централната избирателна комисия за агитация в изборния ден, тъй като обявява пред камера за кой кандидат-президент е гласувал и за коя политическа партия.

Използван е текст от:bg.wikipedia.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Да ми вземеш само тези трите лекарства, другите са скъпи, не са за мене

И пет хляба ми вземи, че тази седмица не съм записвал в магазина. " каза стареца и ми даде рецептурната книжка и 48 лева.

Поговорихме. И смятахме старческите сметки за оцеляване. Един хляб има 14 филии. По пет за кучето на ден и по 6 за човека. И пет хляба стигат за седмицата. Пенсията е 218 лева. Като си плати тока, водата , телефона, телевизията и лекарствата му остават стотина лева. Грубо по три лева на ден. Само дето груби сметки няма , а всичко е сметнато до стотинка. Иначе не стига. Миналият месец се наложило да купи някакви витамини за кокошките (има шест кокошки и петле) и последната седмица карал на вересия в магазина. 

Обичаше да разказва, но никога не съм го чул да се оплаква. Самотията му тежеше повече от беднотията. Хора няма в селото, за десет години са погребани повече от 50 човека, а не се е родило нито едно дете. Щото бабите не раждат, те само палят свещи по гробищата, а млади хора няма. Най-обича да бистрим политиката, псува всички наред и си има собствена клетва "Майку им поебем на всички, искам един от тези мазните да дойде и да живее с мене един месец, квото ям аз, това да яде и той и да го гледам как мре бавно! 

Тия не са изкарали два лева с работа, а само с крадлък, те затова избегаха децата и останахме сами на стари години, щото държавата ни се управлява от алчни и прости пуноглавци, които дерат народа и мислят само за себе си. А младите не търпят да ги дерат простите и бегат"

След няколко години него няма го има, и селото няма да го има, и спомена за тях няма да го има.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Кървавата трагедия в Кокаляне през 1968 година

В една слънчева утрин през лятото на 1968 г. жителите на софийските селища Панчарево, Герман и Кокаляне виждат как в небето над Плана планина се издига огромна бяла гъба, подобна като от ядрен взрив. Апокалиптичната картина е последвана от звук, напомнящ шум в телефонна слушалка, увеличен с хиляди децибели.  

Някои от смаяните очевидци свързват взрива с поредно военно учение, а други смятат, че е започнала трета световна война заради драматичните събития в Чехословакия.

Пръв на мястото на събитието пристига лично тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков, както и дежурни МВР групи. По-късно идват и следователи от Главно следствено управление /ГСУ/ на ДС.Картината е потресаваща! Складът на предприятието „Българска фотография”, намиращ се над с. Кокаляне, до шосето за Самоков, е почти изчезнал. Покрай коритото на река Искър се виждат овъглени трупове. Околните баири са изпепелени от топлинната вълна. При първоначалния оглед в широка метална тръба са открити четири трупа. Явно някои туристи в близост до нея са потърсили спасение зад метала, но адската температура буквално ги е изпекла в започналите да се огъват двусантиметрови стени. По-късно са намерени още 18 опечени тела. 

Всички те били обикновени туристи, тръгнали на разходка в планината през слънчевия летен ден.Директорът на „Българска фотография” Васил Вълев смята, че причина за взрива са запалилите се над 10 000 тона стари филмови ленти, складирани в сграда на предприятието. Количествата са натрупани от закупени от СССР стари филми. След специална обработка от покритието на лентите се извличало сребро и сребърен нитрат, които трябвало да се предоставят на БНБ и златарската промишленост. 

По технически разчети държавата е следвало да добие тонове чисто сребро от бракуваните филмови ленти. За ефективната стопанска инициатива Вълев получава и награда – руснаците почти ни подаряват цели влакови композиции със стари и негодни за прожекции филми.За следствието се очертават само две версии – късо съединение в трифазната мрежа или умишлен палеж. Първата обаче отпада почти незабавно. Защото в складовите помещения няма кабелни разклонения, сградата не се охранява и осветлението се включва само при посещения, внасяне или изтегляне на складираните ленти. Освен това лесно запалимият материал е запечатан в познатите ни кръгли метални кутии, номерирани за прожекциите на филма. Заключението за умишлен палеж е неизбежно.

Но контрола върху разследването поема лично зам.-вътрешният министър Мирчо Спасов. Под неговия натиск се налага и третаверсия – самозапалване. Според разследването,  небрежно хвърлена и отворена кутия с лента пред прозореца на първия етаж се запалва от слънцето, фокусирано през капка вода като през лупа!

Но дали е било така или Спасов е трябвало да спасява някого, а защо не и себе си от смъртната присъда заради смъртта на невинно изгорелите хора.

Истината за кървавата трагедия излиза на бял свят осем години по-късно. Оказва се, че седмица преди пожара шефът на фотографията Васил Вълев е трябвало да се подготви за комплексна финансова ревизия, която да установи точно колко тона стари лентиима в склада и какво е количеството на извлеченото сребро от обработения материал. Всяка установена разлика и липса на извлечено сребро е присвояване, наказуемо с до 20 години затвор. Съобразно Наказателния кодекс тежката присъда може да се издаде в максимален размер както за тонове, така и за няколко килограма присвоен метал по определението „големи размери” или стойност над 5000 лв. 

Впоследствие се разбира, че от старите филмови ленти наистина се извлича ценен метал, но той не отива в централната ни банка, а нелегално и по най-мистериозен начин се изнася на Запад. В социалистическа България няма вътрешен пазар на благородни метали и реализацията на тонове присвоено сребро е можело да се реализира само в Западна Европа, САЩ или арабските страни чрез нелегален износ, който е неосъществим без протекцията на специалните служби.

По това време чрез търговеца Георги Сергиев и фирмата му в Западен Берлин ДСО „Родопа” предлага на чуждите пазари големи количества българско овче сирене. Сергиев обаче не бил обикновен търговец. След години се установява, че той не случайно е държал монопола на овчето ни сирене за Европа, та дори и за САЩ в обем 2600 тона годишно при експортни цени с 550 долара по-ниски от тези на другите клиенти на „Родопа”. Георги Сергиев е активен агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. И основната му задача е била да „пере” пари на българските тайни служби.Един от начините на това „пране” ставал чрез търговията със сирене. Фактически тя се оказала една много добре скроена фасада – вместо с млечния продукт тенекиите за сирене се пълнели със сребро и пътували за Холандия. 

И ако в склада на „Българска фотография” до с. Кокаляне е била извършена финансова ревизия, тя щяла да установи, че след преработката на филмови ленти на държавата са предадени само 2 тона сребро, а реално са извлечени 20. Липсващите 18 тона били тайно изнасяни и продавани на Запад. Така, за да не се разкрие голямата далавера на тогавашните ни тайни служби, старите фотографски ленти се „самозапалили”. С цената на 22-ма нищо не подозиращи изгорели  туристи…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Заплатата беше 210 лв.и стигаше за всичко

Открих фиша от заплатата на майка ми от юли 1989 г. Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно предприятие.

Заплатата и чисто е била 210,19 лв. и стигаше за нормален живот. По онова време токът беше няколко стотинки на киловатчас. Водата беше също няколко стотинки за кубик. Цената на билет за градския транспорт беше 6 ст., разговор по телефон от уличен автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното – от 20 до 50 ст., бензинът беше под левче.

За нова кола – лада или жигули – се чакаше по 10-15 години, но пък москвичи и запорожци имаше свободно. Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант „Евксиноград“ в центъра на Варна беше 3,20 лв., с ракията и салатата стигаше около 5 лв. Хлябът в магазина беше 30 ст.Семействата почиваха поне веднъж в годината – на море. 

Една карта от предприятието за един човек за 14 дена струваше на работника между 17 и 22 лв. Имаше развита туристическа дейност във всички градове, което даваше възможност за походи в планините с нощувки в хижи за почти без пари. Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, но излизането в Западния свят беше изключително трудно. Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщичка в близко село.

Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш как сме оцелели без ДДС, тол системи, винетки и всякакви други познати днес.

Кр. Симеонов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Моменти от работата на парламента през социализма

В периода 1950-1989 г. Народното събрание в България функционира по-коренно различен начин от днешния.

Мандатът му е 5 години. Той се осъществява след избори, на които народът обикновено гласува с 99,9 % за представителите на ОФ. В годините на РСО депутатите са 400. Те произлизат от средите на интелигенцията, спорта, работническата класа, както и изявени сънародници. Например акад. Павел Вежинов (писател), Неша Робева (треньор), Найда Манчева (работничка), Георги Иванов (космонавт). Мъжете са над 80%. Мандатите са разпределени между БКП, БЗНС, ДКМС и безпартийни. Те получават съответно около 270 места, 100 и по около 15-на за кандидатите на ДКМС и безпартийните.

Депутатството тогава не е професия, понеже НС не е постоянно действащ орган, а се събира по няколко пъти в годината-средно около 4 сесии годишно. През останалото време всеки от народните представители си се занимава със своята дейност. Те не получават заплати, нито разполагат със служебни коли. Държавна субсидия за партиите (БКП, БЗНС) също няма. Финансирането им се покрива от членски внос.

По време на сесиите всички почти без изключение гласуват единодушно предварително одобрените от Партията закони с вдигане на ръка. Емблематичен е случаят, когато през 1987 г. Нешка Робева гласува против Русе да мине към Разградска област. Заседанията се провежда в сградата на Народното събрание.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Pennsylvania class Т1-един от най-бързите парни локомотиви в света

Локомотивът Pennsylvania class Т1 е една изключителна машина, която се отличава със своята мощност, бързина и обтекаема форма. Качествата му се дължат в немалка степен на факта, че на него били монтирани четири парни цилиндъра вместо обичайните два. През 1942 г. бил построен първият прототип, а в периода между 1945 г. и 1946 г. били произведени 50 бройки.  По това време влаковите композиции ставали все по-дълги и тежки, което налагало да бъдат теглени от два локомотива. Това обаче означавало да се плаща и на две локомотивни бригади и това било предпоставка за разработване на големи и мощни локомотиви.

Конструкция

Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил задвижван от средните четири колооси, като парните цилиндри два по два задвижвали по две оси. Тази конструкция освен, че била много сложна предизвиквала неравномерност в движението на двете двойки колооси, което предизвиквало приплъзване на колелата, а това от своя страна водело до ускорено износване на релсите и колелата. В предната и задната част на локомотива била разположена по една подвижна талига с две колооси, които позволявали движението му в крива.

Локомотивът Pennsylvania class Т1 имал задвижващи колела с диаметър 2,032 м, водещите били 0,914 м, а тези на задната талига били с диаметър 1,067 м. Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил с впечатляващи габарити. Дължината им възлизала на 37,43 м, широчината 3,38 м., а височината до 4,72 м. Натоварването на ос било 32,51 тона, сцепната маса била 127 т. Общото тегло на локомотива било 227,8 тона. Тендерът тежал 89,54 т, а натоварен бил 200,7 т. Общото тегло на теглещата композиция било 428,5 тона. Тендерът можел да побере до 39 тона въглища и 73 000 литра вода. 

За да се задвижи подобен гигант били необходими огромни количества въглища, като подаването им до пещта ставало с помощта на шнек. Температурата на горене в самата пещ достигала 1093 градуса. В котела били монтирани 184 тръби с диаметър 57,2 мм, през които преминавала топлината, а димоотводите били 69 на брой с диаметър 139,7 мм. Всяка от тръбите и димоотводите била с дължина 5,50 метра, а общата им дължина била 1388 м.   

Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил произведен в серия по поръчка на компанията PRR. Първите два птототипа били доставени през 1940г. и цената им била 600 000 долара.   Конструкторите на Baldwin Locomotive Works взели присърце проекта, като искали да покажат, че парните локомотиви все още не са се предали пред дизеловите и електрическите. До този момент допълнителен чифт парни цилиндри се монтирал само на локомотиви с артикулиращи задвижващи колооси.

При Penssylvania обаче задвижващите колоси били фиксирани. Предимство на тази конструкция било, че сцепните щанги били по-къси и с по ниско тегло, което намалявало масата на подвижните ексцентрични части и съответно позволява развиването на по-висока скорост. Освен това клапаните, които пропускали парата в цилиндрите били усъвършенствани, като пропускали по-прецизно парата в точния момент. 

Локомотивът Pennsylvania class Т1 развивал мощност достигаща 6665 к.с. Мощността, предавана към колелата в комбинация с бързодействащите клапани, отвеждащи парата от котела към парните цилиндри, позволявала пребуксуване дори и при по-висока скорост. Локомотивът Pennsylvania class Т1 бил труден за поддръжка, поради сложността на конструкцията си, но пък бил конструиран да е стабилен при скорости до 160 км/ч. Обтекаемата форма, освен че подобрявала аеродинамиката на Pennsylvania, го прави и един от най-красивите локомотиви в историята.

Локомотивът Pennsylvania class Т1 няма точно установена максимална скорост. Твърди се, че е достигана скорост от 225 км/ч. Понеже скоростомерът на локомотива бил разграфен само до 180 км/ч, то за да определят по-висока скорост от тази машинистите използвали хронометър, с който измервали времето за преминаване през дистанция с известна дължина. Това постижение, ако беше доказано, би изпреварило най-бързият парен локомотив Mallard 4468 , който държи рекорда от 203 км/ч.

През 1948 г. ръководството на компанията PRR решило да замени парните локомотиви с дизелови за скоростните пътнически влакове. В последвалия период повечето локомотиви от типа Т1 били използвани за теглене на второстепенни влакове. Употребата им била окончателно прекратена през 1952 г. Разглобяването на всичките 52 локомотива и връщането им за скрап продължило от 1951 г. до 1956 г.

От 2014 година насам се строи чисто нов локомотив по оригиналните чертежи и се очаква да бъде завършен около 2030 г.

Източник:www.technika-bg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Токсикофагите - „медицинското чудо“ от Южна Австрия през 19-ти век

Историята познава множество случаи, в които нелечебни вещества влизат в състава на лековете в народната медицина. Така например в Китай и до днес най-скъпият цяр срещу импотентност се приготвя от рог на носорог. Властите се борят усилено с тази практика, тъй като тя не само спомага за бракониерството, но и няма какъвто и да е ефект върху мъжките репродуктивни органи.

Понякога обаче неконвенционалните лекарства могат да бъдат не само неефективни, но дори и опасни за здравето. Такива например са церовете, съдържащи в себе си арсеник, Опасният елемент се използва от древността като боя, консервант за неядливи предмети и като пестицид. В различните епохи обаче влиза и в състава на фармацевтичните продукти и козметиката.

Кои са токсикофагите

Такъв е и случаят с живеещите през 19-ти век в Австрийската империя токсикофаги. Членовете на това общество вярват, че ежедневната консумация на арсеник спомага за подобряването на дихателните функции и кръвообращението. Общността се смята за медицинско чудо, тъй като смъртните случаи в при тях са изненадващо ниски.

За първи път токсикофагите получават известност през 1851-ва година. За тях се споменава във виенски медицински журнал. Там те са описани от швейцарския медик и пътешественик Йакоб фон Чуди. Той споменава за странната медицинска практика, че е характерна за жителите на областта Стирия, но не се изучава от местните лекари и фелдшери, а е по-скоро битова практика.Фон Чуди се заема със задачата да разучи и опише мотивите на токсикофагите. Оказва се, че жителите от селските райони на Южна Австрия от 19-ти век пият арсеник с кафето си, тъй като смятат, че това увеличава капацитета на дробовете им. Ефектът би бил особено полезен за населението на Стирия, тъй като теренът в провинцията е основно планински и изкачването на възвишения е част от ежедневието.

Разбира се, за да няма летален ефект, поглъщането на арсеник става по определен график. Начинаещите токсикофаги започват „програмата“, приемайки три пъти седмично парче арсеник, не по-голямо от зрънце леща. След като тялото привикне с отровното вещество, количеството постепенно се увеличава. Фон Чуди дава за пример един възрастен жител, който е ветеран в областта и всяка сутрин приема по четири зрънца арсеник дневно. Според медика подобно количество би убило обикновен човек за броени секунди.

Отново от Йакоб фон Чуди се разбира, че токсикофагите не просто консумират ежеднвно арсеник, но и се пристрастяват към него. Някои жители на Стирия се опитват да откажат отровата, но изпадат в униние, губят апетит, получават главоболие и световъртеж, както и загуба на апетит. Швейцарецът посочва, че въпреки „медицинското чудо“ смъртните случаи от натравяне в областта не са никак ниски.

Отношение към токсикофагите

Първоначално статиите на фон Чуди не се приемат с доверие в Западна Европа. Множество медици от Англия и Франция описват труда на швейцареца като „чиста фабрикация, базирана на слухове и преувеличения“. Един от основните мотиви на скептиците е липсата на химичен анализ на поглъщаната в Стирия субстанция.През 1862-ра година британският химик Хенри Роско заминава за Австрия, където събира допълнителна информация за движението на токсикофагите. Ученият потвърждава, че жителите на областта наистина консумират арсеник. Той заявява още, че негов достоверен информатор става свидетел на това как човек поглъща за два дни доза арсеник, която може да убие поне двама нерезистентни души.

Това е първото проучване, свързано със странната австрийска практика. Смята се, че токсикофагите изчезват преди края на 19-ти век. Дотогава здравните журнали от цяла Европа отразяват „медицинското чудо“ от подножието на Алпите. Статии за феномена са публикувани във Франция, Англия, Шотландия и т.н.

Според съвременно проучване тази практика е не само опасна, но и не оказва каъвто и да е положителен ефект върху дихателните органи и кръвообръщението. Според учените жителите на Стирия чувстват подобрение в респираторните си способности заради плацебо ефекта, предизвикан от необичайната терапия.

Източник:framar.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Численост на населението в България през 1978 година

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето.Днес като тенденцията е намаляване в страната ни, на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.Вижте каква е била числеността на населението в България през 1978 година.

С проектопромяна в Закона за устройството на територията, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

„много големи градове“ – с население над 200 хил. жители,

„големи градове“ – с население от 100 хил. до 200 хил. жители,

„средни градове“ – с население от 30 хил. до 100 хил. жители,

„малки градове“ – с население от 10 хил. до 30 хил. жители и

„много малки градове“ – с население до 10 хил. жители.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветският космонавт Сергей Крикальов-"последният гражданин на СССР"

Съветският космонавт Сергей Крикальов е в космоса, когато Съветският  съюз се разпада през 1991 г. Неспособен да се върне у дома, той в крайна  сметка трябва да остане в космоса още няколко месеца.

Космонавтът  се връща на земята на 25 март 1992 г. след 10 месеца в орбита. С това получава прозвището "последният гражданин на СССР". Каца в държава, която вече не съществува. Съветският съюз се е разделил на 15 държави,  президентите са други, а родният му град вече не се казва Ленинград, а Санкт Петербург.

Интересното е, че по онова време е трябвало да бъде запас и военните издават заповед за арестуването му с повдигнато  обвинение в дезертьорство преди да осъзнаят, че търсеният от тях войник  от запаса Сергей Крикальов по това време дори не е на планетата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Когато бяхме примерни тимуровци, честни пионери и отговорни комсомолци

В 6.40 по радиото пускаха „България- дела и документи“, а след десет минути прозвучаваше мелодията „Ранобудно петленце“, която всички, родени през 50-те, помнят. После Апостол Карамитев четеше приказка за децата. Закуска- обикновено попара, после ученическата чанта – не на гърба, още раниците не бяха влезли в употреба за тази цел, в ръка и- на училище.

Така започваше денят на хората, които в момента или са се пенсионирали, или току що са го направили, или пък им предстои. Точно възраст, в която детството става все по- мило поради простия факт, че тогава някой се е грижел за теб, а сега върху гърба ти лежат хиляда отговорности. Периодът, обаче, съвпада с рамката на социализма, който се движеше от преход, развиващ се и – аха да стане развит, когато се разтури. Така че е интересно да се види как строят се отразяваше на децата.

Като начало, те биваха организирани. Във първи клас те ставаха чавдарчета, а някъде към трети- пионери. Чавдарчетата ходеха със сини връзки, а пионерите- с червени. Всяко чавдарче знаеше няколко основополагащи стихчета, които изразяваха философията на организацията- “ Чавдарчето е примерно дете. Играе, пее, учи се, чете. То възрастните хора уважава, при среща винаги ги поздравява“.

След училище сваляхме сините връзки и хуквахме по улиците с ключ на врата. През лятото имаше цял хор родители, които се провикваха един след друг от терасите, за да ни привикват да се прибираме. Самоорганизирахме се в махали, в които и йерархията и задълженията бяха много по-ясни и разбираеми на едно дете.

В пионерската организация нещата ставаха по-стройно организирани. Всеки клас представляваше и пионерски отряд, който си имаше председател. Провеждаха се пионерски сборове, рапортуваше се. Горе-долу протоколът при военните тържества се спазваше и тук. Носенето на червени връзки беше в реда на нещата, макар че доста години липсата им не беше чак такъв проблем. Истинска драма, обаче, се получи в средата на 80-те, когато правилото се затегна. Някой друг трябва да обясни това, може би е засечено вече западно влияние, кой знае…Но през 70-те не беше драма и да я забравиш.

Ако чавдарчето все пак имаше повече време за игра, то пионерите имаха задължения, които трябваше да изпълняват през лятото. Те получаваха поръчения да съберат и предадат билки, хартия и старо желязо. Нямаше мърдане от това поръчение, но пък на тази възраст събирането им доста често се превръщаше в приключение. Особено когато се увлечеш по старото желязо и нападнеш мазетата на съседите…

Много популярни бяха Тимуровските команди- повлияни от една книга, те запалиха децата и това си беше вече доброволно изпълнение. Целта на Тимуровските команди беше да вършат добро- обикновено да помагат на стари хора, да чистят пред блока, такива неща. В детската природа желанието да правиш добро е заложено, а похвалата е ценна. Докато не правеха добро, членовете на тимуровските команди продължаваха да вършат същите бели, които правят всички деца на тая възраст- да ошмулиш черешите на бай Кольо, да надничаш в съблекалните на спортните школи наоколо, да плашиш някого…

Всеки град по онова време имаше Пионерски дом, в който пък имаше много кръжоци. По каквото ти дойде на ума. Стига да искаш, можеш във всичките да се запишеш. Бяха безплатни. Спортът също беше достъпен за всички- всяко училище имаше, ако не друго, то поне курс по изправителна гимнастика. Училищните първенства бяха едно след друго. Ученическата спортна школа на града пък включваше вече сериозни отбори по редица спортове- футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, спортна гимнастика, лека атлетика…

А това беше времето, когато всички искахме да ставаме космонавти. Да припомним- руснаците и американците се надпреварваха в Космоса, всеки полет на руснаците беше надълго и нашироко отразен във вестниците, знаехме имената на космонавтите. Със сигурност тази професия ще се яви като най-често срещаното първо желание на децата от тия поколения.

После децата порастваха и влизаха в ДКМС- което ще рече Комсомола.  Провинение в училище ставаше тема на комсомолско събрание. Това съсипваше плановете ти за бъдещето, защото нямаше да те приемат да следваш по- нататък. Комсомолската организация вече владееше и ваканцията ти- един месец бригада на село. Същият вид труд, заради който днес младите отиват в английските ферми, само дето условията за живот бяха далеч по-импровизирани, а заплащане нямаше. Младостта си е младост, обаче, и превръщаше и тоя вид задължение в приключение. Беше весело...

Източник:БФ-група "Спомени от миналото"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Минути преди да дойде новата година всички ставахме прави с чаши в ръка

Минути преди да дойде новата година всички ставахме прави с чаши в ръка, слушахме чинно и чакахме нашият пръв партиен и държавен ръководител да извиси глас и тържествено да ни пожелае:

- Другари и Другарки,Да ни е честита новата новата година!

След новогодишното обръщение на Тодор Живков, празненствата продължаваха с кръшно  Дунавско хоро, шампанско, баница с късмети и бенгалски огън, малко фойерверки, а съседите се поздравят за началото на годината.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 9 декември 1938 година в София,е роден легендарният нападател на Левски Никола Котков

Двукратен шампион на страната през 1964 с Локомотив и през 1970 с Левски, носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с Левски.

Европейски шампион за юноши през 1959 г.

Участва на СП-1966 в Англия,играе в мача срещу Унгария.

"Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. През 1964 г.,е избран за Футболист № 1 на България.

Невероятен нападател притежаващ ненадминат по силата си точен удар с левия крак, техничен, с точни подавания. Брилянтен изпълнител на преки свободни удари и корнери, при които неведнъж топката директно е влизала в противниковата врата. Един от любимците на българската публика, изключителен джентълмен, отличаващ се с коректност на терена. Печели купата за индивидуално спортсменство през 1970 г.

Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов – Гунди в автомобилна катастрофа..."

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ