Те напуснаха САЩ и отвориха най-вкусната пекарна в България, макар да не разбираха нищо от хляб

След над десет години живот в голям американски град, Мария Цачева и семейството й мечтаят за спокоен живот на село и малък семеен бизнес.

Когато преди три години най-накрая осъществяват мечтата си, като се преместват от Денвър, Колорадо, в село Чавдар, в Средногорието, там няма откъде да се купи пресен хляб. И тогава се ражда идеята за семейния бизнес – хлебопекарна.

Мария е учител по география, а съпругът й е мениджър в голяма компания за производство на бира и в началото нито един от двамата не знае нищо за правенето на хляб.

„Това, което в началото ни впечатли, е, че нямаше хляб. В 10 часа той беше свършил и съседите ни се смееха, че спим до късно. Налагаше се да ходим до съседното село, за да си купим хляб“, спомня си днес Мария.

И така ненадейно мъжът й дава идеята да направят малка бутикова пекарна.



Всички ги предупреждават, че няма да им е лесно, че това, с което са се заели, е много трудно, но това не ги отказва.

„Имаше хора, които ни казаха, че ще горим в огън, толкова е трудно, но ние вече бяхме взели решението, бяхме направили инвестициите и нямаше място за връщане назад“, разказва още Мария.

Крепяло я това, че хората имали нужда от това, което тя и мъжът й правели, от хляба.„Даже това беше един от моментите, в който си казвах: „Сега е моментът да основа партия, защото виж как всички ме подкрепят – смее се младата жена.



Тя получила подкрепа за бизнеса си в BASE – програма на „Америка за България“ за изграждане на общност чрез предприемачество. Лекторите в нея й дали морална подкрепа, че и тя може да успее. Мария е категорична, че от подобна подкрепа има голяма необходимост в малките региони.

„Пекарната ни предлага няколко вида вкусен хляб. Осигуряваме и закуските за децата от община Чавдар. Почти навсякъде ни викат, за да обслужваме с кетъринг“, разказва за постигнатото жената, посветила се на предприемачеството.В пекарната работят петима души от селото и от региона.

„При големи поръчки викаме почасово хора от селото, които гледам да редувам, за да не са все едни и същи, за да може от време на време всеки да има допълнителен доход“, разказва Мария.



Тя е категорична, че бизнесът в малките населени места не е невъзможен, но е малко по-труден, защото се стартира трудно и защото пазарът е по-лимитиран, но нещата лека-полека се случват. Като при нея – днес пекарна „Прованс“ снабдява с вкусен хляб Чавдар и региона.

Източник:vijti.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Проф. А. Чирков: В Холандия има 80 депутати, които ходят на работа с велосипеди, ние издържаме 240

Проф. Александър Чирков продължава да оперира в болница „Токуда”. През 1986 г. известният кардиохирург направи първата трансплантация на сърце в България и на Балканите. Създател е на болница „Св. Екатерина”, както и на българска школа по кардиохирургия, пише „Пик”.

– Сигурно знаете, проф. Чирков, че България е на последно място по здравеопазване в Европа според изследване на Европейския здравнопотребителски индекс?

– Известно ми е. Това е резултат от пълното безхаберие на управляващите, които 20 години не си мръднаха пръста да направят реформа в здравната система. А можеха да дойдат много пари от ЕС, защото там се мисли и работи на принципа на солидарността. Както сега се намериха средства за бежанците от Сирия, отдавна щяха да бъдат предоставени и достатъчно пари за здравето на хората в най-бедната страна на съюза.

– Но нали непрекъснато се отчитат реформи – и при джипитата, и в болничното лечение?

– Кога са правени реформи? Как ли не съм ги забелязал?! Имаше малък напредък в системата единствено при правителството на Иван Костов, когато създадохме здравната каса. Аз заведох тогавашния здравен министър д-р Никола Василев в Германия и го срещнах с немския здравен министър. По взаимна уговорка у нас дойде група от германски специалисти и със зам. здравния министър д-р Илко Семерджиев беше създадена касата. Но не каквато е сега, а напълно самостоятелна, която беше в състояние да поема всички разноски на пациентите за лечението им.– Сега обаче държавата я прилапа и си харчи парите от вноските както си иска!

– Защото нищо у нас не се прави както трябва. Политиците ни само се показват като факири в празни риторики. И докато са изпълнени единствено със завист, омраза и стръв за отмъщение, нищо няма да мръдне напред.

– Оказа се, че и „Бърза помощ” вече е в окаяно състояние?

– В какво друго да бъде? Знаете ли, че доведох хора от Бремен, те изготвиха концесия за 200 000 евро за модерна „Бърза помощ”. Но не взеха нито стотинка за труда си. Ние още не бяхме членове на ЕС, но аз намерих спонсори от Австралия и Швеция, които ни подаряваха 85 млн. евро да си направим съвременна спешна помощ. Само че тук ми казаха: Чирков, това е сън в лятна нощ. И толкова.

– Говори се, че Симеон Сакскобургготски е виновен за краха на този проект?

– Не само той. Основната причина е слабата ни мисловна култура. Просто цивилизацията е минала покрай нас, българите, но не ни е закачила.

– Не сте човек, който се оплаква…

– И сега не се оплаквам. Да сте ме чули да мрънкам за нещо? Но ме боли за моята България. Как може обединените германски здравни каси тази година да отчитат 28 млрд. евро над плануваните суми от вноски, а нашата да стигне дъното?!

– Липсата на пари ли е основната причина за хаоса в здравеопазването?

– Не, разбира се. Нашата медицинска система разполага с достатъчно пари, дори и в повече. Само че никой не контролира за какво точно се харчат те. Така че медицинска помощ да получава и най-бедният, и най-болният, и най-самотният.

– Доколко здравните министри имат дял в тази пълна разруха? Традиция стана те да бъдат сменяни като носни кърпички?

– Това не е мой проблем, нека си ги сменят. Само че нашите политици са алчни циници. Те мислят единствено за себе си и за партията си, която пълни гушите им. Партиите у нас се превърнаха в мафия, страшна и неконтролируема.

– Когато минавате край вашата болница „Св. Екатерина” – боли ли Ви още, че така несправедливо ви прокудиха от нея?

– Сърцето ми се свива. Исках да изградя зад болницата един медицински суперкомплекс. Бях осигурил всичко за обучението на млади лекари и здравни мениджъри… Но нищо не стана.

– Отмъстителен ли сте? Имате ли зъб на хората, които допринесоха за тази несправедливост?

– Никога не съм бил отмъстителен. Но много съжалявам, че се спря развитието на „Св. Екатерина”. Затова и неведнъж съм казвал, че последните години на Тодор Живков бяха цивилизовани и модерни, имаше ред. Той ценеше постигнатото и държеше на развитието му.– Е, Вие също бяхте политик. Защо не продължихте тази възходяща линия?

– Когато предложих на ръководството на СДС да не се занимава с разни идеологии, а да подобри и продължи започнатото в различни сфери на обществения живот, пък било то и по времето на Тодор Живков, нищо… Видяхте какво стана. Изпокараха се, разделиха се на много партии.

– Как оценявате чистките в болниците?

– Ами като няма здравна система, която да работи цивилизовано, ще търпим и ненужни, и травмиращи чистки. При всички случаи те не са продиктувани от задължителното верую на хората в бели престилки: „Доброто за пациента – над всичко!”.

– Защо един от най-добрите мениджъри ген. Стоян Тонев беше освободен от поста шеф на ВМА?

– Не зная и не искам да се бъркам. Но ген. Тонев идваше при мен да се учи на здравен мениджмънт. Същото правеше и шефът на „Св. Анна” д-р Митко Димитров. Разбрах, че и него са подгонили.

– Според Вас нормално ли е конкурсът за шеф на АГ „Шейново” да се точи с години, а сега и да го замрязат?

– Глупост! Ако е добър един лекар, защо не го назначиш. Или пък защо сменяш началника? Да си направил това още в началото, когато си видял, че не се справя добре. Само че в нашите болници се гледа съвсем друго – да се намести на стола не най-добрият, а най-близкият до някого. Ето го продуктът на нецивилизованата политическа и обществена система.

– Пиете ли още кафе с Бойко Борисов, бяхте приятели?

– Бяхме приятели, но не се виждаме. Нито съм от неговата партия, нито съм политик. Срещам се единствено с Иван Костов, Георги Марков, Венцислав Димитров и с Георги Йорданов. Той например би бил един перфектен министър на културата. Но не е. Защото в политическата ни система е пълен хаос, който доведе държавата ни до дъното. Назначават се само некадърници. Стига да са близки и приятели на властимащите. Това, че тези хора нанасят непоправими щети и се стига до невероятни разриви в обществото, никого не интересува. Те не отиват зад решетките, защото нямаме съдебна система.

– Не Ви ли сърбят ръцете пак да се захванете с политика?

– Ако намеря поне 20 души, които не мислят само за собствения си джоб, а за обществото, бих го направил. Но в България сега няма такива. Да вземем една Холандия с 16 млн. души население и 23 пъти по-висок стандарт на живота от нас. Тя има само 80 депутати в парламента, които ходят на работа единствено с велосипеди. А една малка България издържа 240 депутати хрантутници, които се возят на мерцедеси със служебен бензин и шофьори…

– Как да излезем от тунела, проф. Чирков?

– Има една система, комбинация от опита в здравеопазването на Дания, Германия и Холандия. Но на никого не му пука за нея. В МЗ не се интересуват от моето мнение и това си е тяхно право./viaranews.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана

Истинско геройство извърши шофьор на училищен микробус, като спаси 10 деца, но издъхна зад волана от инфаркт. Трагедията се разиграла в понеделник следобед в кюстендилското село Слокощица.


54-годишният Румен Архипов прибирал ученици на възраст между 9 и 14 г., които учели в Кюстендил. Трима били от началното училище „Св. Кл. Охридски“, а останалите от Природо-математическата гимназия, които са в една сграда в града.

По пътя шофьорът усетил, че му прилошава. Успял да премине опасен участък от шосето с много остър и опасен завой и да овладее микробуса „Мерцедес“ да не се преобърне.
След около 200 метра навлязъл в Слокощица. Дръпнал ръчната спирачка и натиснал с двата крака педала на спирачката, за да убие скоростта. Рейсът се забил в кофа за боклук, а после в ограда на къща.

В нея живеел полицаят Румен Костадинов, който бил на двора с жена си. Неговата дъщеря също пътувала в буса. Съпругата на полицая веднага се обадила на тел. 112. Костадинов на мига прескочил оградата и останал шокиран, защото не забелязал човек на шофьорското място.
Едва когато влязъл, видял водача, паднал настрани. Полицаят започнал да изважда едно по едно децата от буса. Те били много изплашени и не разбрали, че шофьорът е починал. На помощ се притекъл и съсед. Двамата с Костадинов опитали да реанимират шофьора, докато пристигнат две линейки.

„Чух удар и видях, че училищният автобус, в който бе и дъщеря ни, се е ударил в оградата ни. Децата бяха в шок. Дори и ние се изплашихме. Извадихме децата и със съседа пренесохме шофьора на тротоара. Започнах да му правя изкуствено дишане“, каза Костадинов пред „24 часа“.
Децата са невредими, но в шок. Психолози са започнали работа с тях, за да ги успокоят. Те споделили, че шофьорът им бил любимец и обичали да се возят с него.
„Моят син също беше в буса. Всички са изплашени. Водачът е извършил геройство. Овладял е автомобила в последните мигове от живота си, можело е да се преобърне на 200 метра и да стане още по-голяма беля“, коментира кметът на Слокощица Румен Калфин.

„Поклон пред този човек, който с последните си сили се е опитвал и е съзнавал, че трябва да спаси децата“, каза директорката на началното училище „Св. Кл. Охридски“ Евелина Димитрова.

И директорката на ПМГ Екатерина Паскалева изрази благодарността си към водача на буса: „Светла му памет! В последните си минути е мислил за децата и е направил инцидента възможно най лек“.

Поклон пред паметта му!

Източник:dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Минималната заплата в България е по-малка от детските в Дания

Различията между Западна и Източна Европа са огромни, а ЕС няма воля да ги преодолее, отчита ученият

Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Ще ви дам само един пример минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания.

На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните различия и да използва сила. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук.

Това се казва в анализ на проф. Уфе Йостергард, който е историк и почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Той е публикуван във водещия датски вестник „Berlingske”

Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“.

По-рано проф. Йостергард, който се определя като суперевропеец, беше опиянен от европейския дух и предвиждаше, че националната идентичност на страните-членки на ЕС непременно ще се омеси в една обща.

Изборите във Франция показаха огромната подкрепа, която получи пламенната противничка на ЕС Марин льо Пен. Това още веднъж показа, че прогнозата на проф. Йостергард е само мечта.

По-долу е пълният текст на анализа на учения.

„Обожавам Европа и се чувствам европеец, но трябва да призная напълно очевидното, че много европейци мислят по друг начин. Самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общо решение на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти. Ние изпитахме четири различни кризи.

Първата е кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си.

След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС.

Към това трябва да добавим Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект.

Последната е свързана с Брекзит и сбогуването с Великобритания, на която ЕС, като цяло, се държеше.

Когато избирателите биват питани за ЕС, те всеки път отговарят с „не“. Това може да се обясни по няколко причини.

Първоначално в ЕС ставаше дума за въглищата, стоманата и сътрудничеството в такива на пръв поглед невинни области, като свободната търговия, но всичко се разпространи и в други сфери.

Свободното движение на работна ръка се оказа изключително революционен принцип. Първоначално се смяташе, че това ще засегне мъжете на възраст между 20-40 години, но след това бяха включени и жените, появиха се семействата, появиха се безработните, а това доведе до това, че нелегалните мигранти се сдобиха със социални права.

Избухнаха сблъсъци с населението, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет.

Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко.

Датското общество беше едновременно заинтригувано и объркано, когато миналата година заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на „желязна завеса“, четири реда телени огради, прожектори и граничари.

И днес съм убеден, че тези мерки са необходими. След като започнахме да си сътрудничим в рамките на Шенгенската зона защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия.

Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше. И тук напълно разбирам избирателите и се отнасям с голямо уважение към техния избор.

Те прекрасно разбират фалша, министър-председателите на европейските страни твърдят, че имат план, макар че много добре знаят, че представят желаното за истина.

За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа.

Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша.

Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост. Ние наблюдаваме всеки път, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет как всеки от тях след тяхното приключване се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги от Евросъюза?!

Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи.

За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми.

Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си. Икономическата сила не е подкрепена от политическа.

ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи.

Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал.

Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само, ако имаме сила“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писъци в планината! Кошмарът се завърна отново

Призраците приемали всякакви животински форми и което било най-плашещо, най-често на хора

Призракът на Брокен -  едно добре познато явление на планинарите, което се намира на връх Брокен (1142 м.) в планината Харц, Германия. От векове името на върха е свързано с много легенди и тайнствени истории, но може би най-популярната сред тях е историята за призрака.

Една от легендите разказва за неми призраци, които живеели на върха. Приемали всякакви животински форми и което било най-плашещо, най-често на хора. Слизали от върха, спускали се надолу и изчезвали безследно, а след тях се появявали други. Както във всяка история и в тази има доза истина.

От стари времена връх Брокен е бил нещо, като светилище, което събирало поклонници от различни земи. Суеверните и неуки, преди векове хора, се страхували от тези духове и изпитвали страхопочитание. Това подклаждало въображението на поклонниците и с времето техните истории за духове се украсява все повече. Факт е обаче, че в района на върха тези духове се срещали често. Така получили и наименованието си Брокенски призраци.

Такива духове се срещат и в наши дни и то не само в планината Харц. Разумно мислещите хора дълго време не могли да намерят обяснение на това призрачно явление, докато немският учен Хауе не разгадава тайната на призрака от Брокен в края на 18-ти век. Един ден той се качил на върха. Небето било чисто, само далечните била били покрити от леки облаци. Върху тях Хауе забелязал човешка фигура с гигантски ръст. Един по-силен порив на вятъра го накарал да хване шапката си, а гигантската фигурата направила същото. Хауе започнал да прави различни движения, а фигурата повтаряла точно всичко. Впоследствие ученият изучил подробно причините за появата на въздушните явления и условията, при които възниква.

В случващото се нямало нищо свръхестествено. Гигантските въздушни фигури се оказали сенки на живи същества, проектирани в небето. Иначе казано, Брокенският призрак е сянка, която се появява, когато човек се освети от слънчевите лъчи и след това попадне на облак, намиращ се от противоположната страна на слънцето. Т.е. човекът се намира между слънцето (в гръб) и мъглата отсреща.

Четете още любопитни новини от България и света!

При това разположение размерите на сянката се увеличават многократно в сравнение с височината на човека. Появата на кръгове дъга около сянката се получава в резултат на дифракцията на слънчевите лъчи. Изминали са стотици години, откакто загадката на това магическо явление е разгадана. До ден днешен обаче, призракът от Брокен не престава да удивлява, най-често планинарите, на които се удаде възможност да го видят.

Това явление може да се наблюдава навсякъде. В нашите планини също. Районът на връх Брокен е покрит средно 306 дни в годината с мъгла, което е предпоставка за честата появява на призраци там. А вие виждали ли сте такъв призрак на живо?

Тази статия е написана по информация, почерпена от megavselena.bg и wikipedia
Източник: http://planinar.org

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Българка в лилаво", заподозряна в най-мистериозното отвличане на дете в света, и защо се появи чак сега?

Тереза Мей ще трябва да обяснява защо толкова милиони са налети в разследването на отвличането на Малката Мади без никакъв успех

Коя е загадъчната "българка в лилаво", за която вчера Дейли Мейл пише, че е издирвана из цяла Европа като основен заподозрян за отвличането на малката Мади и защо се появи цели десет години след отвличането, при положение, че свидетелката г-жа Мурат я споменава още в деня след като то се случило през 2007 г. , пише New Zealand Herald. Може ли да се каже, че става дума за политика?

Със сигурност, при положение, че разследването стана повод за напрежение още по времето на Дейвид Камерън с португалската страна, където е станало отвличането и чиято полиция също разследва. Затлачването на това десетгодишно разследване идва и в момент, когато г-жа Тереза Мей трябва да обясни защо толкова много милиони паунда и безбройни часове полицейско време и ресурси са били похарчени безсмислено във времето, когато тя е била вътрешен министър за нещо, приключило толкова безславно.

Издирването на малката Мади и има и име - Operation Grange. Все повече то става синоним на провал.  Появата на "българката в лилаво" изглежда още по-несериозно, при положение, че от деня на отвличането никой не си е направил труда да разследва или поне да разпита отново (поне за да може да елиминира евентуална съпричастност) най-близките на детето - родителите и "Tapas Seven", както са познати приятелите, с които те са вечеряли, докато Мади е била сама в стаята си.

В Прая да Луз в Португалия, където е станало отвличането, посрещат новината за продължаването на Operation Grange с още шест месеца с малко ентусиазъм. Според Пол Лъкман от англоезичния вестник The Portugal News: "В началото го имаше това арогантно отношение от страна на английските разследващи: "Ще дойдем и ще ви покажем как се води разследване". Е, всички видяхме резултата."

Освен ако тази "Жена в лилаво" не бъде открита през идните пет месеца, краят на Operation Grange идва. Въпреки епизодичните усилия, случаят на Мадлин Маккан, една от най-натрапчивите мистерии на нашето съвремие, ще си остане един провал.

Източник:Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Полицията разгроми опасен наркотрафикант – страшилището на цяла Южна България

Наркотрафиканта Фикрет, който от години зарежда с дрога дилърите в Южна България и сее смърт под тепетата, е бил атакуван днес от пловдивски спецполицаи и криминалисти от ОД на МВР-Благоевград. Те щурмуваха в късния следобед вчера петричкото село Яворница.

Обект на атаката бе домът на Фикрет К. – един от най-известните наркотрафиканти на територията на областта, който от години работи по цяла България и най-вече в Пловдив. В къщата е открито голямо количество хероин.Съвместната операция на ОД на МВР-Благоевград и Пловдив, която започна вчера, все още продължава. Търсят се връзки на Фикрет с местни хора, които работили като мулета в добре действащия от години българо-турски наркоканал. Близо 3 килограма е хероинът открит на адреса, където живеел Фикрет.

Мрежа от мулета разнасяли дрогата по цяла България, а я внасяли от Турция. Фикрет е сочен като един от хората на наркобоса Христофорос Аманатидис-Таки и близък приятел на убития бизнесмен Орхан Изиров от Яворница, застрелян през 2015 на пътя Кавракирово-Първомай.

Тогава една от версиите за убийството му бе участието му в международен канал за трафик на дрога и отмъщение на мулета, на които той дължал пари. По време на акция в Пловдивско преди време била разбита цялата мрежа на Фикрет и били арестувани няколко от мулетата му.

При реализирането на акцията по разбиването на канала, Фикрет се опитал да избяга на полицаите с джип БМВ, но след кратко преследване е заловен. Миналата година в Блaгоевгрaд на автогарата Фикрeт К. беше арестуван с наркотици пред очите на чакащите автобус за София пътници. У нeгo ca нaмeрeни кaнaбиc и хeрoин.

Местните полицаи многократно са задържали Фикрет и неговия брат Касъм, сочен като дистрибутор на хероин в района на петричко. Касъм пък бе арестуван пред дома на Киро Уята в Благоевград, заедно с приятелката си с 1 килограм амфетамини и в момента е в затвора.

При последната акция срещу Касъм в ж.к „Запад“ в Благоевград бе разбито истинско накросборище на зависими и мулета, обслужващи канала на братята от Яворница.

Фикрет от известно време не работи на територията на Петрич и района, а в Пловдив, където и бе арестуван. Преди около 3 месеца петричките полицаи задържаха още един от канала Божидар П., който пък разнася дрогата в района на Костенец.

Източник:kriminalno

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Днес Чочо Попйорданов трябваше да навърши 56 години.....Светла му памет!

Петър Попйорданов умира в „Пирогов“, около 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, вследствие на черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол, причинена при падане от 2 метра височина в гробищния парк „Бояна“ Поклонението му се състои в Народен театър „Иван Вазов“. Попйорданов е погребан близо до неговата починала майка в Боянските гробища.

През 2016 година е удостоен посмъртно с награда „Икар“ от Съюза на българските артисти за чест и достойнство.

Роден е в София на 11 юни 1964 г. Син е на Иван Попйорданов (р. 1938) – дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна“ и генерален директор на БНТ през 1998 г., и лекарката Катя Попйорданова (? – 2013).Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов – Орце, водачът на солунските атентатори.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

Играе в трупите на театър „София“ (1988), Малък градски театър „Зад канала“ (до 1994), а от 1994 г. – и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за „Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ