6:22:00
Ти помниш ли дните на радост
ний, когато бяхме още деца
на безгрижие вкус и на сладост
и на ожулени с рани крака.
Ти помниш ли нощите късни,
в които играхме без страх
до ушите във кал, толкоз мръсни
по косите и в дрехите с прах.
Ти помниш ли онази старата къща
на село при баба, ей там,
дето с мирис на манджи прегръща
и посреща те жадно със плам.
Ти помниш ли белите зими
по баира, дето се спускахме с' смях
и албумите със снимки във скрина
на непослушен и весел хлапак.
Ти помниш ли на дама игрите
с листа как пазарувахме всичко, нали
и блясъка онзи, грейнал в очите
на щастливи и млади души.
Ти помниш ли полята зелени,
по които тъй щуро тичахме все
и брахме глухарчета вечно засмени
летяхме по детски с криле.
Ти помниш ли дните на радост
онзи свят, дето той не горчи
и на майчина милувка и благост,
попиваща в длани сълзи.
Ти помниш ли, аз помня го още
красивото детство, пълно с мечти
под небето, гдето заспивахме нощем
с обич чиста и ярки звезди.
Михаела Рашева
0 comments:
Публикуване на коментар