Ти помниш ли дните на радост

ний, когато бяхме още деца

на безгрижие вкус и на сладост

и на ожулени с рани крака.

Ти помниш ли нощите късни,

в които играхме без страх

до ушите във кал, толкоз мръсни 

по косите и в дрехите с прах.

Ти помниш ли онази старата къща 

на село при баба, ей там,

дето с мирис на манджи прегръща

и посреща те жадно със плам.

Ти помниш ли белите зими

по баира, дето се спускахме с' смях

и албумите със снимки във скрина

на непослушен и весел хлапак.

Ти помниш ли на дама игрите

с листа как пазарувахме всичко, нали

и блясъка онзи, грейнал в очите

на щастливи и млади души.

Ти помниш ли полята зелени,

по които тъй щуро тичахме все

и брахме глухарчета вечно засмени 

летяхме по детски с криле.

Ти помниш ли дните на радост 

онзи свят, дето той не горчи

и на майчина милувка и благост,

попиваща в длани сълзи.

Ти помниш ли, аз помня го още

красивото детство, пълно с мечти 

под небето, гдето заспивахме нощем

с обич чиста и ярки звезди.

Михаела Рашева 

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА