Ако можех сега да се върна

при малките дървени чинове,

с ръце изцапани в синьо, 

да стискам мастилница с пръстчета.

Да виждам любимия образ на Левски,

от портрета висящ над дъската.

Да помня завета му бащински,

да се обичаме като братя.

Да срещам две топли очи,

които разбират дали ми е ясен урока.

Една твърда десница да води ръката ми плаха,

когато с прехапано езиче ще пиша:

"Мама, Мир и Родина"!

Да мога да се похваля в междучасието пред приятели,

че имам нов химикал и острилка за моливи.

Че днес с паспорта на мама,

книжка любима получих от леля Арфа.

Да счупя прозореца на учителската стая,

когато играем на топка.

Да подскачам като козленце,

когато избърсвам дъската.

И така нататък, и така нататък...

Сега, понякога влизам в класната стая.

Присвивам колене на малките чинове

и слушам гласа на класния ръководител.

Да! Слушам, но вече като родител.

Еееех, само ако можех!...

Рени Танкинова.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА