Млада жена на 20 години среща красив военен офицер, който ѝ оставя ужасна душевна рана за цял живот. Тя започва да мрази мъжете и според различни оценки е отровила между 50 и 150 души... Никой тогава не смятал, че една раздяла ще доведе до такова количество смъртни случаи. Банатската вещица Анна ди Пищоня (по рождение Дракшин или Драксин), известна като баба Ануйка, е родена през 1838 г. (според други източници - 1836 г.) в Румъния. 

Тя израснала в богато семейство, където била обичана и глезена. През 1849 г. семейството се преместило във Владимировац. В град Панчево момичето получило отлично образование - родителите му не жалели пари за частни училища и най-добрите преподаватели. Бъдещата отровителка знаела пет езика, била добре запозната с медицината и сериозно се занимавала с химия. До 20-годишна възраст Анна била мило и приятно момиче. Но срещата с млад австрийски офицер променила всичко. Романът им бил бурен, страстта и любовта замъглили ума на девойката. 

Военният оставил 20-годишната Анна с венерическа болест и разбито сърце. Тя се превърнала в отшелник, търсела усамотение, мразела всички мъже. Тогава започнала да проявява интерес към медицината - традиционна и народна. Но баща ѝ решил да я омъжи за богат земевладелец, който бил много по-възрастен от Анна. За 20 години брак тя му родила 11 деца, но десет от тях починали, преди да навършат пълнолетие. След смъртта на съпруга си тя построила нещо като лаборатория в едното крило на къщата и се заела да лекува. Хората охотно я търсели за помощ. Анна наистина била майстор в занаята си, изкусно смесвала билки и химикали и изправяла на крака много страдащи. 

Селяните се стичали и се молели на билкарката-магьосница, като ѝ дали нежно име - Баба Ануйка. Анна била много талантлива самоука жена с отличен търговски нюх. Тя бързо оценила всички предимства на времената. Скоро редица нещастни селски съпруги започнали да прииждат при Анна, която заради местожителството си в Южнобанатския регион получила прякора Банатската вещица. Жените идвали под прикритието на нощта, разказвали за семейните си проблеми, след което искали наказание за пияни съпрузи, предатели и садисти. Ануйка схванала, че може да печели прилични пари от това. До края на XIX век тя придобила репутацията на „лечителка“ и билкарка. Започнала да продава на клиентите си „баяна водика“ и „чудодейни напитки“ за решаване на проблеми. Божествената вода Основните съставки на „божествената вода“ на баба Ануйка били арсен, живак и татул. „Лечителката” винаги питала всичко за жертвата – теглото и височината ѝ, така че да изчисли дозата, която със сигурност ще убие жертвата. Бабата помагала и на млади мъже във военна възраст да се отбият от армията, като им давала известна доза отрова, която не ги убивала, а ги правела негодни за служба. 

Отровата ѝ действала постепенно, 6-8 дни след приемане на "сместа" жертвите падали и умирали. Това приличало на скоротечна болест, като холера. Жените плащали за отварата около 5 хиляди югославски динара (около 3 хиляди долара). Никой не се досещал за причината за смъртта, тъй като не се провеждала аутопсия и всичко се приписвало на сърдечна недостатъчност. Много често баба Ануйка дори не познавала жертвите си, но смятала, че върши благородно дело, помагайки на хората да решават проблемите си. Жертвите на Банатската вещица обикновено били млади и здрави мъже. Нейни клиенти по-късно твърдели, че не знаели, че нейната „магическа вода“ съдържа отрова, но вярвали, че „лечителката“ има свръхестествени сили и убива хората с магия.

През 20-те години на миналия век баба Ануйка се сдобила с асистентка - Любина Миланкова. Тя търсела потенциални клиенти за "вещицата". При нея идвали генерали, министри, чиновници, богати и влиятелни хора, които искали да знаят бъдещето си и да се отърват от болести. Те наивно вярвали в дарбата ѝ да вижда бъдещето, щедро плащайки за всички услуги. Но Банатската вещица невинаги убивала по поръчка - понякога го правела от чиста злоба, ако просто не харесвала някого. Обикновено баба Януйка седяла в стаята си с черна рокля, с черен шал на главата, което било характерно за вдовиците в селото. Понякога тя излизала на верандата и поздравявала минувачите, като по този начин се оглеждала за жертви. Така например тя се справила с младоженците Мария и Тито Вакареску, които се връщали от празненство в гореща юлска вечер. Ануйка ги почерпила с "лимонада" и точно седем дни по-късно младите хора умрели в съня си. Твърде слаба доза За мистериозните смъртни случаи започнали да се разпространяват ужасни слухове. 

Австроунгарските власти обаче игнорирали всичко, докато Ануйка не била арестувана за първи път през 1914 г. Но колкото и да е странно, тя била оправдана от съда в град Бела църква. И престъпницата продължила да върши своите злодеяния. По-късно Банатската вещица продала от „вълшебната вода” на редовната си клиентка Стана Момирова, която решила да се отърве от съпруга си Лазар. Той изпил "сместа" и починал три дни по-късно. Вдовицата се омъжила за богат мъж, който също починал четири месеца по-късно. Две години по-късно София Момирова решила да се отърве от бащата на съпруга си, 70-годишния дядо Никола, здравеняк, който страдал от алкохолизъм и постоянно биел децата и внуците си. Стана купила от „магическата отвара“ от Ануйка за 5000 динара и я дала на дядото. Той починал 15 дни по-късно, но 16-годишната внучка, която дала отровата на дядо си, разказала на връстниците си и цялата околия разбрала за това. Отровителката обаче и този път излязла суха от водата.

Край на злодеянията на баба Ануйка бил сложен от трагедия, случила се през 1928 г. - дозата отрова за богатия вдовец Гай Прокин се оказала недостатъчна. Той потърсил лекарска помощ и лекарите успели да вземат изследвания и да ги изпратят в Белград. Гай починал седмица по-късно. Резултатите от анализите шокирали всички: в тъканите на Прокин били открити следи от арсен и живак. След това били ексхумирани и други трупове, които показали сходни резултати. Материалите били предадени на съда и на 6 юли 1929 г. Баба Ануйка била осъдена на 15 години затвор. Стана и София Момирови били осъдени на доживотен затвор, Любина Миланкова - на осем години. Присъдата била обжалвана пет месеца по-късно. Прокурорът поискал доживотен затвор за всички обвинени. Момирови признали, че целенасочено са отровили мъжете. В резултат на това към 15-те години затвор за баба Ануйка бил добавен тежък труд. След осем години затвор „лечителката” била освободена поради преклонната си възраст. По това време тя вече била на 98 години. Две години по-късно тя починала в дома си във Владимировац на възраст 100 години.

Източник: www.actualno.com

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА