Къщата-музей на Митко Палаузов в Габрово тъне в разруха (Снимки)

На Бакойския баир, недалеч от VI основно училище се намира къщата музей „Митко Палаузов“. Тук е живял и израснал най-малкият български партизанин Митко Палаузов.Роден е на 8 ноември 1930 г. в махала Енев рът към Батошевска община, Габровски окръг. Само няколко месеца след неговото раждане родителите отиват като работници в Севлиево. През 1936 г., принудени от фашистката полиция, те се преместват в Габрово. 

Тук в големия работнически център се свързват с партийните организации в предприятията, където работят. С тяхна помощ Палаузови си построяват малка кирпичена къщичка в м. Бакойски баир. В нея се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на партията, в чийто състав влиза и Трифон Палаузов – бащата на Митко.По време на въоръжената борба против фашизма и капитализма, макар и много малък (едва 11- годишен), Митко получава важни задачи – стои на пост пред къщата по време на заседанията, разнася позиви и съобщения за провеждането на партийни и ремсови събрания, за срещи на партизани и ятаци.

През май 1943 г. Митко и майка му преминават в Габровския партизански отряд, където се намира неговият баща. Като партизанин Митко участва в походи, акции и сражения. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. В партизанската болница скривалище в м. Осеникова поляна прекарват дълга и студена зима ранените и болни партизани, чиито санитари са Митко и майка му Ганка Палаузова. Митко носи вода, превързва партизаните, стои на пост, чете книги, мечтае за свободата. 

На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група обкръжава скривалището. Завързва се неравен бой, в който с оръжие в ръка загиват партизаните Митко и Ганка Палаузови, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо).

След минаването в нелегалност на семейство Палаузови полицията опожарява къщата. Запазени са малко вещи: дървено коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Къщата на семейство Палаузови е възстановена през 1962 г. и подредена като музей през 1964 г.Възстановено е и скривалището, в което са били укривани нелегални материали и партийни дейци. Тук е било поправяно партизанското оръжие и са били отпечатвани пропагандни материали на циклостил. До входа му е изправена ламарина, която е служела за прикритие. В ъгъла на голямата стая е изкопана малка пролука.

В нея Митко е укривал нелегална литература, пистолет и марки. На етажерката са наредени любимите книги на Митко: „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, съчиненията на Ботев и Смирненски. В кухнята над камината били поставяни поправените пушки. Малка подвижна полица в килера е замаскирвала таен изход.През 1971 г. към къщата музей „Митко Палаузов“ се откри експозиционна зала. 

С цветни диапозитиви, илюстрации към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират пистолетът на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомени на Трифон Палаузов.Къщата музей „Митко Палаузов“ се намира на ул. „Веселие“ 3.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇