Природата не спира да ни учудва с невероятните изненади, които поднася.

Тези близначки от Великобритания неизменно привличат вниманието, защото едната е бяла, а другата – тъмнокожа. Те са родени през 1997 г., баща им е бял, а майка им е наполовина ямайка. Сестрите са свикнали постоянно да ги бъркат с приятелки и понякога им се е налагало да показват свидетелствата си за раждане, за да докажат, че наистина са роднини, разбра Novini.store.

„Никой никога не вярва, че сме близнаци, защото съм бяла, а Мери е черна. Дори когато сме облечени по същия начин, пак не ни приемат като обикновени сестри, камо ли като близнаци ”, обяснява Луси.Донна Дъглас, майката на близначките, добре си спомня как е видяла дъщерите си за първи път след раждането. 

„За нея това било шок, защото цветът на кожата преди раждането не бил показан от ехографа. Така че тя нямала представа колко сме различни. И когато акушерката й дала и двете ни, майка просто изпаднала в ужас – каза Луси.

Вижте двете красиви момичета днес – красиви са, всяка по своему:

Колкото и момичетата да се различават по външен вид, те не са със сходни характери, даже изобщо.

Луси, която има червена коса и много светла кожа, изучава изкуство и дизайн в колежа Глостър. Мери, която има кафява коса и има карамелена кожа, изучава психология и право в колежа на Челтнъм. Те имат братя и сестри, които също имат различни цветове на кожата.– „Всички наши по-големи братя и сестри имат цвят на кожата – нещо между Луси и мен. Тоест, ние се намираме в краищата на цветовия спектър, а те са някъде между нас“ – казва Луси. Тя се радва, че тя и сестра й са толкова различни: „Когато имате близнак, който е напълно различен от вас, хората никога не ви бъркат с него и това е чудесно. Повечето от близнаците са като две капки вода, но Мери и аз едва ли можехме да сме по-различни една от друга, дори и да се опитваме“ – казва Луси.

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации